Престъплението - избори 2011-та г. - ІІ част

А защо стана всичко това? Как така Славчо Атанасов спечели около 76 000 гласа, а Тотев около 62 000, а ОИК обяви около 69 000 за Славчо и малко над 70 000 за Тотев? И в крайна сметка Тотев сега е кмет?

Ами стана ето така.... 

Долев с "оперативно интересни лица"

Във  ВМРО - НИЕ не бяхме наивници. Повечето от нашите активисти бяха стари и проверени кадри, някои в организацията от 1990-93 г. Още когато беше ВМРО-СМД, после ВМРО, после ВМРО-БНД и накрая при разцеплението с Каракачанов, когато се формира ВМРО-НИЕ. Някои от нас бяха правили двадесет години избори. Знаехме си силните и слабите страни. Но положението ни беше тежко. Парадоксално е, че спечелихме изборите през 2007 г. със коалицията ГЕРБ-ВМРО-БНД. Правехме с гербаджиите съвместни изборни акции, съгласувахме действията си. Имахме общ кандидат за кмет - Славчо Атанасов - тогава кмет на район "Тракия", но играехме с две отделни самостоятелни листи за общински съветници на ГЕРБ и ВМРО. Това е груба грешка, описана във всякакви учебници по политология и наръчници за правене на избори. Но в крайна сметка тази странна конструкция победи - Славчо стана кмет на първи тур с около 56% от гласовете, а листите вкараха съответно за ГЕРБ - 13, а за ВМРО - 10 съветника. Тъй като в Общинския съвет има 51 души, за мнозинство трябват поне 26. Тогава към коалицията се присъединиха петимата съветника на "Атака" със официално споразумение и така се получи перфектната комбинация от 28 съветника на десни и националистически партии.

За съжаление тази отлична коалиция беше разбита поради грандоманското и арогантно поведение на гербаджиите. Те спечелиха мажоритарните избори в четирите района на Пловдив, а ВМРО в два - "Тракия" и "Южен". Така имаха свои четири районни администрации, 13 съветника, председател на Общинския съвет, трима заместник-кметове, ("Атака" - един и ВМРО" двама) така, че нямаше от какво да се оплакват. Бяхме се опитали да бъдем честни коалиционни партньори. Когато се разбра, че техния лидер Йордан Кюмюрджиев ще бъде председател на Общинския съвет, един негов колега, тогава виден полицай  беше прекръстил  Славчо Атанасов и му беше казал, "Боже, Господи, как ще работиш с него? Ти познаваш ли го?" Така се и оказа, Кюмюрджиев се опита да бъде кмет, саботираше администрацията, не приемаше никакви споразумения, големееше се с вирнат в небесата нос. При това ГЕРБ още не беше на власт в държавата, те спечелиха парламентарните избори две години по-късно. Имаше случаи тристранната коалиция да се разбере да гласува единно по някакви въпроси от предния ден, а на следващия, по време на самата сесия, ГЕРБ да гласуват обратно, въпреки договорките. На това му казваме политическа педерастия. Както и да е, в края на краищата ГЕРБ се почустваха достатъчно силни да се опитат да свалят от поста му кмета ни и да опитат Общинския съвет да избере Кюмюрджиев за И.Д кмет.
Превратът беше подготвян старателно, бяха се договорили с всички останали групи - "Атака", "СДС", "ДСБ" и малките фалшиви партии. Формално те предложиха едни безумни поправки в нормативите за организация на дейността на Общината, като уж делегираха повече права на районните администрации по отношение на управлението и разпореждането на общинските имоти. Бяха писани от съветничката Дани Каназирева, която като юристка все още беше острието на групата съветници на ГЕРБ. (После й спретнахме едно "активно мероприятие", и ГЕРБ я изключиха, но то заслужава отделно описание. Ще дойдем и до него.). Освен това закриха поста заместник кмет ОСУТСИ (Общинска собственост, устройство на територията, строителство, инвестиции) който се заемаше от представителя на ВМРО - Петко Атанасов. Така се надяваха необезпокоявани да правят далавери в държаните от тях четири районни администрации, без контрол от страна на централната община. В тази инфарктна сесия това беше и прието. Славчо напусна сесията с думите: "От днес Пловдив има нов кмет - генерал Кюмюрджиев (той беше бивш директор на полицията). Аз оставам кмет на Пловдивчани."
Но в следобедната половина на сесията, ВМРО скалъпи набързо нова коалиция с БСП, част от "Атака", и някои съветници от малките партии, и направи контрапреврат. Генерал Кюмюрджиев беше свален от поста председател на Общинския съвет и на мястото му беше избран Илко Илиев от ВМРО. Дани Каназирева, която беше в комисията брояща бюлетините от тайното гласуване пребледня, като видя резултатите. Превратът на ГЕРБ не успя. Славчо запази структурата на общината и правомощията разпределени между централната и районните администрации непроменена. Но веднага уволни гербаджийските заместник-кметове. Беше предложил на най-свестния от тях - генерал Цветков да остане в екипа му. Той се беше съгласил, но от партията го заплашиха и му наложиха да подаде оставка.
Така се получи ново разпределение на силите в общината. Образува се една тройна коалиция от 10 съветника от ВМРО, 10 от БСП и 6 от така наречената "симпатична" група - три малки партии. Впоследствие дадоха  двама заместник-кмета на БСП, двамата си останаха от ВМРО, един от "Атака" и един независим. По-късно Славчо уволни този от "Атака" и независимия, съкрати едното място, а на другото назначи представителя на "симпатичната група - Георги Титюков. И така, докато се появих аз на 15 юли 2010 г. и заех мястото на нашия зам.-кмет Петко Атанасов, който отиде на партийна  работа, като оглави ВМРО-НИЕ. 

За съжаление през 2009 г. ГЕРБ вече бяха спечелили парламентарните избори и вече колеха и бесеха в града. Бившият кмет на район "Източен" Иван Тотев първо стана депутат, а после го направиха областен управител. Тъй като беше човек на Цветан Цветанов, събра цялата държавна власт в ръцете си. Смени веднага през съответните министерства всички местни регионални директори на държавни институции и управителите на държавните фирми и сложи свои приятели от ГЕРБ на местата им. Те веднага започнаха чистки във ведомствата. Тъй като държавните институции имат главно контролни функции, те започнаха тотална атака на Община Пловдив. Полицията, АДФИ, Сметна палата, прокуратурата, следствието се втурнаха на проверки и инспекции и ровеха да намерят нещо против управата. Видни полицаи от ОД на МВР всеки петък пътуваха в София да докладват лично на Цветан Цветанов как върви разработката на ръководството на общината и централата на ВМРО. Всичките ни телефони се подслушваха. В кметския кабинет имаше четири постоянни работещи микрофона. Знаехме разположението им. В моя кабинет също. За това по-нататък. Така и нищо не откриха, но това заслужава отделно описание. В същото време четиримата районни кметове на ГЕРБ престанаха да идват на оперативки и започнаха да саботират работата на централната общинска администрацията. Общината се оказа в железни клещи - притисната едновременно от цялата мощ на държавата, съветниците на ГЕРБ в ОбС, районните им кметове, полицията и контролните органи. Купиха или притиснаха и повечето от медиите в града. В самата администрация се намериха предатели и шпиони работещи за ГЕРБ, като саботираха работата на кмета. Оказахме се в кръгова отбрана.

При това не особено розово положение, дойде време за изборите през 2011 г.  Въпреки всички атаки, пловдивчани си харесваха кмета. Нашата стратегия беше да го пазим чист и с неоспорим авторитет, за да го преизберат. Много внимавахме да няма закононарушения, да не стават гафове и скандали, които да му подронят шансовете за преизбиране. ГЕРБ обаче ползваха всички мръсни хватки в политиката и правеха атаки на всички фронтове. На всичкото отгоре и нашите собствени "коалиционни партньори" ни извиваха ръце, рекетираха и понякога саботираха открито. Оказахме се вплетени в смъртоносна битка, но зад нас беше Пловдив и нямахме никакво намерение да отстъпваме.

Когато аз пристигнах на 15 юли 2010 г и поех поста заместник-кмет, познавах по-голямата част от администрацията на общината. С много от тях бях работил преди. Знаехме се с повечето и от видните фигури в държавната администрация и съдебната система. Пловдив е малък град. Аз доста бързо се ориентирах кой-кой е и за кого работи.

Опитвах се да поддържам и добри служебни отношения с герберските представители, между тях имаше и свестни хора, но ако им напиша имената, значи да ги хвърля на кучетата.  Даже и при редките си служебни отношения с Тотев се опитвахме да решаваме някои въпроси, важни за града във взаимен интерес. Въпреки, че често ни правеше и кални номера. Основният ни проблем, бяха шпионите и саботьорите на ГЕРБ в администрацията. Имаше случаи наши служители да получават директни нареждания от областния управител Тотев коя преписка как да решат, коя да забавят, коя да отхвърлят в зависимост от политическите им интереси, как да лъжат кмета и т.н. Или кои плащания към коя фирма да се направят, а кои да се бавят, за да се създава напрежение. Това беше основната им цел, да създадат хаос в администрацията и да отблъснат избирателите с обвинения в некадърност и корупция на нашата управа. В това отношение гербаджиите бяха перфидни мръсници. Изнасянето на информация от общината беше ежедневно и ежечасно, а запазването на тайна - все едно със сито да се мъчиш да пренасяш вода.

Като встъпих в този най-тежък ресор отговарящ за градоустройството, общинската собственост, строителството, инвестициите, управлението на отпадъците, озеленяването и какво ли не още, се оказах дясната ръка на кмета. В началото работния ми ден беше дванадесет часов. Кметът събираше заместниците си рано сутринта преди официалното работно време - още в 7.30. Пиарите разпределяха помежду ни медийните задачи. След това в осем започваше кратка административна оперативка по важните въпроси на града по ресори за съгласуване на общите задачи на отделните заместник-кметове.

Изглед от кабинета ми в "кулата"

Оттам се прибирах в кабинета си в "кулата" и започвах да решавам своите конкретни задачи. В ресора ми имаше 106 души. Не броя работниците в общинските предприятия "Чистота"  и "Озеленяване". Обикновено виках директорите на дирекции и самостоятелни отдели и им поставях задачите. Но после започнах да правя разширени сбирки и с началници на отдели и сектори, експерти и главни специалисти. Нарушавах йерархията и свиквах отделни хора от всичките си дирекции, за да работим по някой важен проблем където се искаше разнородно експертно мнение. Така в кабинета ми се оказваха едновременно архитекти и инженери, юристи и геодезисти, служители от жилищното настаняване и незаконното строителство. Така от една страна опознавах хората си, от друга ги сглобявах като единен екип, като рушах заварените "китайски стени" между отделите и дирекциите, а от трета получавах свежи идеи.  Имах много свястни служители,  които за съжаление в болшинството си вече са уволнени при чистките на Тотев. Следваха безкрайни, комисии, съвещания, срещи, приемни часове и накрая за капак след работното време имаше и представителни мероприятия, откривания, изложби и други, които трябваше да уважим.

Напрежението беше огромно, но аз съм биткаджия и издържах. За една година успях да опозная, овладея и насоча в желаната посока работата на администрацията си в голяма степен. А това е къртовски труд. И ако в началото ме посрещнаха с недоверие, съмнение и пренебрежение ("поредния тъп политик с диплома по "история и философия" да си позволява да командва нас инженерите, архитектите и юристите, за чиято работа нищо не знае"), накрая ме почустваха като свой и установихме дори приятелски отношения. Е, тези, които уволних, понижих и разместих, едва ли ме обичат.

Но във всеки случай,  когато влязохме в изборната битка, аз имах вярна армия зад себе си. От 15 юли 2010 до октомври 2011 г. постепенно се окопитихме, заздравихме фронта и дори преминахме в контранастъпление. При много от срещите ми с Тотев, той ми казваше: "Знаеш ли, че имам пълна информация, какво става в общината. Вашите хора през час ми докладват. Получавам документи, преди да са достигнали до кмета." Преувеличаваше, но в общи линии беше вярно. Само, че той беше младок и нищо не разбираше от политика. 

Един път бях с една красива и млада журналистка от София и отивахме да пием кафе край общината. Срещнахме Тотев и той изтърси нещо подобно и пред нея. Аз се подсмихнах и нищо не казах. Продължихме с нея по главната. Като подминахме г-н областния, тя ме изгледа и каза: "Боже какъв е тинейджър, истински дечко, така ли се говори? Това ли е кандидат-кметът на ГЕРБ?"  Къде ли беше научила тази дума "дечко" на нейната крехка възраст? Аз и отвърнах: "Нека да се хвали, а аз знам вчера, какво са си говорили Цветанов и Борисов в София в ........ от ............часа за кметските избори и за кандидатурите на Тотев и Здравко Димитров. И каква папка е извадил Цветанов и е ударил с нея Борисов по главата. Но да не съм идиот да му се похваля. При това го знам от два независими източника, а във ВМРО сравняваме информацията и с трети."

"А, защо го казваш на мен, ако се върна и му кажа сега? Или да вдигна телефона на Цветанов?" - зададе тя логичния въпрос.

Отвърнах й: "Истината е най-голямата лъжа. Да приемем, че му кажеш, Тотев ще изпадне в паника, ще звъни направо на Цветанов, оня глупак ще се паникьоса също и ще започне да издирва къртицата. Ще се  възцари страх и недоверие, ще има паника и истерия горе. Отлично за нас! А може би това е целта ми?" - изгледах я нахално и присмехулно в очите. "Вторият вариант е да не ми повярваш и да кажеш, че си измислям. Дали пък не искам точно това?" Тя се обърка, реши, че я баламосвам, но то си беше истина. Имахме хора които ни докладваха от Министерския съвет и дори от заседанията на Изпълнителната комисия на ГЕРБ в която беше и Тотев. А имахме подводници и в областната управа....
- Има и трети вариант - продължих да я обърквам - може просто да искам да впечатля една хубава жена като теб. Казах ти, истината е най-голямата лъжа...

С нея седнахме демонстративно в едно от кафенетата на главната срещу общината. При това на външните маси на самата улица. Когато исках да ме видят с кого говоря така правех. Когато обаче сядах на маса с приятелите от ГЕРБ от които получавах „оперативна информация” отивахме на други места. Там не само не можеха да ни видят, но и не можеха да влязат.

Поръчахме си кафета и си разменихме сведения и клюки за ставащото в града и столицата. Нея обаче я човъркаше информацията за случилото се в София между двамата първи в държавата. Каква тема за дописка, но нямаше да й я пуснат. Тя опита да повдигне темата отново:

-    Наистина ли Цветанов е ударил премиера с папка по главата? Или това е образно казано? 

-    Да, и не само това, в отговор Борисов пък му е направил главата квадратна на Цецко Тъпото. – отвърнах неопределено. 

-     Какво „да”, реално ли е станало всичко или правиш хипербола?

-    Мисли малко бе мой,то момиче, като ги гледаш отстрани тези двамата хубавци горе, не можеш ли сама да прецениш? Не им ли виждаш езика, възпитанието и държането? 

-   Добре, ако те издам сега на Тотев и Цветанов горе вземе да търси кой изнася информация нали в крайна сметка ще го намери! С цялата мощ на МВР и държавата? Или просто ме лъжеш? 

Отпих си бавно от кафето с наслаждение и дълго мълчах. Играех си с търпението й. Женското любопитство е голяма работа. 

-    Е добре, ще ти разкажа една истинска история от София. Един приятел ми звъня преди много години с молба за помощ. Имаше голяма търговска фирма в люта конкурентна битка с други четири сходни компании. Непрекъснато си правеха кални номера и изнасяха информация за цени и доставки. Такъв им беше бизнесът, че това е ключово важно за тях. Отидох при него, той ми каза съмненията си откъде и как изтичат сведения от фирмата му. 

-       Как се казва тази фирма? – прекъсна ме тя. 

-   Абе, Вие журналистките сте много нагли. Това от образованието ти ли е или от възпитанието? Приличаш ми на следовател с тези въпроси. Слушай без да ме прекъсваш иначе няма да ти го разкажа. И не пипай диктофона. Най-добре го прибери заедно с мобилния в чантата и я постави на ето този стол. Придърпах един страничен стол и тя послушно прибра техниката в чантата си и я остави там. 
-  А твоя телефон, не го ли подслушват, прибери го и него. 
-  Моят е безопасен, после ще ти покажа. 
- Я! - изгледа ме с учудване -  Добре, продължавай сега!  

-  Имаш ли микрофон залепен за тялото с тиксо? Ела в тоалетната да те проверя! 

-  Много американски филми си гледал! И това „неприлично предложение” ли е?  

-  Да, но без двата милиона долара. Все пак не си Деми Мур! – направих кратка пауза. Тъкмо щеше да се обиди, започна леко да цупи устни, когато чу продължението на фразата ми: „По-хубава си от нея, но за сметка на това по-млада!”  Нацупването разцъфтя  в чаровна усмивка. 

-     Разказвай де! 

-     И без повече конкретни въпроси! 

-     Добре. 

-    Та сформирах екип с едни приятели специалисти и започнахме да ровим във фирмата. Разбира се в извънработно време и в събота и неделя. Списък на персонала, кой има достъп до тази информация…  Лог файловете на компютрите… Абе изобщо безнадеждна работа. Никаква защита на електронната мрежа, никакви кийлогъри не беше поставил, нито филтрация на трафика. Никакви записи на действията на компютрите, никакви прехващачи на скрийншотове. Никакви пароли, никакви нива на достъп, никакво криптиране, изобщо нулева защита... 

-   Говори на български моля те.  

-  Все едно, да беше завършила компютърни системи и технологии. Като Тотев, той е инженер по това. 

-       Така ли? – това не знам защо я впечатли. 

-       Да не хукнеш сега да му вземаш интервю?  Убих те! Тя се усмихна тънко. 

-       А ти откъде ги разбираш тия неща като си историк? 

-       Самоук съм, идват ми отръки. Та взехме и разпечатки на разговорите по служебните мобилни телефони, сравнение на номерата... Проверки… С една дума всичко като по учебник, или като в треторазряден шпионски филм, то е едно и също… Да, ама повечето служители имаха и лични телефони, а там работата беше изтървана. Колко му е да излезе на обяд да звънне от личния на конкуренцията и да каже внасяме това, във митница Варна на такава и такава цена. И работата свършена. 

-  И какво направихте? 

-  Шефът ни каза, че тази чувствителна информация я знаят трима души и да се ограничим с тях. Но понеже си имаше доверие на хората предположи, че има бръмбари в кабинета си където я коментират. – допих си кафето и погледнах часовника. Вече беше 17.35, работното време беше свършило и служителите излизаха от централната сграда на общината. Като минаваха покрай нас, някои кимваха за довиждане, аз им махвах с ръка, някои заобикаляха отдалеч. Тя внимателно наблюдаваше и каза: „Личи си кои не те обичат.” 

-   Да, заварих много седесари, десебари и хора от времето на Гърневски и Чомаков, те наистина ме мразят. Нали бяхме съюзници и после врагове през 1999 г. Обичат си тоя, който ги е назначил. Но пък с някои от тях се разбираме отлично. Както и да е, работното ми време е свършило мога да пия една бира. Ти искаш ли нещо? 

Тя отказа. Аз махнах на сервитьорката да ми донесе една „Каменица”. 

-   Та шефа твърдеше, че има бръмбари, а аз се съмнявах във хората му, тези тримата с вътрешната информация. Две жени и един мъж. Жените бяха под подозрение разбира се. 

-   Ти си женомразец и типичен балканец! Защо не в мъжа! 

-  Жените са неверни по определение създания. Не случайно са прекрасни актриси и шпионки. Не ги знаеш какво мислят, какво чувстват и какво изразяват външно. Тези трите никога не съвпадат.  Да не навлизаме във психологически и философски анализи. Та аз за всеки случай проверих какви компактдискове са записвали на компютрите си жените. И мъжа разбира се. Седнахме с момчетата една събота и цял ден сравнявахме файл по файл. Макар, че е глупаво, можеха да го пратят по пощата, по ефтипи, по скайп, да си го копира през блутуут на телефона, на флашка, на каквото се сетиш. Или просто да разпечата доставните цени на хартия на принтера да си ги пъхне в дамската чантичка и "адиос". 

-   Ето пак за жените, не можеше ли мъжа да си го скрие в джоба на палтото?  

-   Може. Но мъжете са умни, ще го изпрати електронно. Тя ме изгледа свирепо. 

-   Ако се е страхувал, че системния администратор следи трафика, няма да го направи.  

-  Първо не беше така и всички го знаеха. Освен това още тогава имаше Тор. 

-   Какво е това! 

-   Скандинавски Бог скъпа, няма значение. В погледа й се четеше недоумение. 

- Та да се върнем на темата. Жените бяха под подозрение, французите са казали „Шерше ла фам!” Както и да е, шефа настояваше да проверим за бръмбари. И една събота докарах в офиса моите хора от полицията със специалната техника. 

-   Ти да не си работил в ДАНС? И как изнесоха тая техника? 

-  Не още, .... тогава  нямаше ДАНС, после ..... го създадоха.  

-  Не си работил още в ДАНС, защото го е нямало, или после си работил там? 

Ах, тези журналистки държат на фразата! 

-  Не съм работил там, но ме подслушваха в разработката „Галерия”. 

Тя се заинтригува. 

- Така ли, и мен също, разкажи!  

- Това е класифицирана информация, да не се отплесваме – в очите й се четеше разочарование. 

-  Добре де, някой път като се видим в София. Та,  докарах полицаите с техниката срещу заплащане разбира се.  Какво се правиш, че не знаеш, винаги е имало черен пазар на такива услуги. – тя гледаше изумено - Обикновена корупция, нищо лично. Който си плаща, може и да си поръча. Има цяла борса за такива работи. Въпросът е да знаеш къде да търсиш, ако ти трябва нещо такова съм насреща. Само, че не по телефона. 

-   Дай повече информация! – заговори в нея журналистката. 

-  Не си пипай чантата, и май наистина трябва да те замъкна в тоалетната за да те проверя за микрофони. 

-   Срещу три милиона долара може – усмихна се мило тя.  - Нали съм била по-хубава от Деми Мур...

-   Не скъпа, ние в България за жени пари не даваме, безплатни са ни. Нали сме "мъжкари" като премиера Борисов? Това я жегна, явно имаше защо...  Ясно, и тя му е пипала мускула като Миролюба Бенатова...

-   Добре де и какво стана? 

-  Търсиха цял ден, целия офис провериха. Понеже служителите понякога си идваха на работа в събота и неделя, шефът им беше забранил този уикенд под предтекст, че ще е пръскано с отрови срещу хлебарки. Отлично  беше организирано. Дори в неделята наистина беше уредил фирма да пръска. Всичко беше точно. Нямаше никакви бръмбари. Шефа беше разочарован. По техниката не открихме нищо, оставаха хората. Беше дал вече доста пари и отново в мъртва точка. 

-   И дойдохте до горките жени пак, нали? 

-  И до мъжа, никой не изпускаме. Седнахме с полицаите да пием кафе и аз донесох захарницата, никога няма да забравя това. Сложихме си захар и пием. По едно време се споглеждаме всичките, шефа, аз, полицаите. Вкусът на кафето странен. Но никой от възпитание не повдига темата. И аз пробих първи мълчанието. „Абе, момчета не е ли странна тази захар? Всички вкупом потвърдиха, отворихме захарницата, а вътре сол! Ти пила ли си кафе със сол, да ти поръчам едно, да го пробваш?”  

-  Не благодаря, много си мил, някой друг път – усмихна се. 

-  Умряхме от смях, като се видим все това си припомняме. 

-  Какво стана с течът на информация? 

- Ограничихме се до тримата, все пак едва ли шефът си даваше сведенията на конкурентите. Дадохме му указания какво да направи, но няколко месеца, нямаше резултат. Както и да е, нищо не стана, поне ние не му помогнахме и не ни вика повече. След една година отивам да го видя в офиса и гледам един балкон на който преди пушеха служителите, със  заключена врата и залепени лепенки по вратата и касата с печати и пише „Излизането забранено”! Помислих, че е опасен, че може да се срути. 

-  Седнахме в кабинета му и си говорим, и като се сетих го питах. А той: 

-  Помниш солта в кафето? Толкова усилия напразно! А то, тъпа работа. Моите тримата в които се съмнявах бяха пушачи, аз защо не пуша. И там на тоя балкон пушеха, че вътре бях забранил. А то както гледаш офис сграда, ама и апартаменти тук - там. Отдолу за мой „късмет” да живеел някакъв служител на най-големия ми конкурент. И шефа му като разбрал къде живее, му забранил да идва на работа в офиса  и му плащал да си стои вкъщи и да подслушва долу на балкона по цял ден. Пие си кафето, включил си техниката и получава заплата за това. Е, неудобно,  че цялото работно време е вкъщи, но и заплатата му прилична. Та моите хора в които се съмняваше излязоха точни. Само им забраних достъпа до балкона. Сега си пушат в стаята. 

-  Да - засмях се - пушенето наистина е вредно за Вашето здраве, затова и аз не пуша. А ти как разбра? 

-   Е, хайде сега такива въпроси, приятели сме, дай да не си разваляме приятелството.  

- И отидохме да пием бира и да си говорил за жени и политика, завърших случката. 

Тя беше силно заинтригувана. 

-   И, какво намекваш, че така изнасяте информация от МС и от централата на ГЕРБ?  

-  Не, казвам, че животът е странен и никога не знаеш откъде ще ти дойде солта в кафето. 

- Впрочем сега ще ти покажа една магия. Набери ме, вече можеш да си вземеш телефона, разреших й.  Взех моята „Нокия” от масата и я пъхнах в специалното калъфче, но във втория му джоб. Тя набираше упорито, но телефонът ми не звънна.  

-   Какъв сигнал ти дава – поинтересувах се. - "Телефонът на абоната е изключен, или е извън обхват."

Отворих калъфчето, извадих телефона и го преместих в предния джоб. „Сега пак ме набери”. Този път звънна. Впечатлих я.   

- Видя ли за какво си говорим? 

Тя взе калъфчето, отвори го, извади телефона и разгледа двете джобчета. На пръв поглед нищо необикновено. Докато любопитстваше и обясних: 

-   Обикновен евтин китайски боклук, отвори Интернет и ще си го поръчаш. В България ги внасят сума ти фирми. Просто единия джоб е с материя направена с нанотехнологии непропускаща сигналите. Елегантно, просто и ефикасно, освен ако не объркаш джобовете – засмях се. - Така създавам ядове на хората на Цветанов, които ме подслушват,  докато си говоря с хубави журналистки. 
- Да, но ти сега го пъхна в калъфа, досега ти беше отвън на масата. Значи са могли да ни подслушват?
- За какво да обезопасявам телефона, като съм с хубава жена на масата, при това журналистка, тя винаги ще те предаде и изнесе информация нали е жена? 

Тя ми размаха заканително пръст.

***

Та политиката си е война, в която разузнаването е особено важно. Но по-важно е контраразузнаването. А там ГЕРБ бяха слаби. Първо, много бързо хванахме техните хора в нашата администрация. Половината поставихме под контрол, други следяхме изкъсо. Но най-глупавите използвахме за канал за фалшива информация. Нищо ново под луната - просто класика в жанра. Такъв беше например един от моите директори на дирекция. Аз го виках през пет минути да "съгласувам"  и да "искам съвет" и демонстративно говорех в ресора, че ми е дясна ръка и му имам пълно доверие. Даже го оставях да ме "замества". Що глупости и дезинформация е препредал в ГЕРБ... Друг един капан направихме на съветника Спас Гърневски, който играеше с ГЕРБ макар и да беше костовист. Подхвърлихме му един доклад през негова вярна директорка на дирекция, той го обяви триумфално по медиите, а след това извадихме доказателства за точно обратното. Направихме го смешен тъкмо през изборния период. Това е много сладка история и ще стигнем и до нея.

От друга страна, във ВМРО имахме една тактика да споделяме информацията която сме придобили за враговете без да назоваваме източниците си (защото ни подслушваха по телефоните). А източниците ни бяха приятели, познати и роднини в ГЕРБ. Пак, казвам, че Пловдив е малък град.

И така в жестока битка на "тихия фронт" направихме първия си голям удар. Няколко месеца преди изборите, наш агент изнесе от ГЕРБ един секретен обучителен видеофилм правен в Пловдив по време на частичните избори за кмет на район "Източен" през 2009 г. (Агентът ни си е жив и здрав и още е голям човек в ГЕРБ - Пловдив.  Поздрави приятелю, скоро пак ще ни потрябваш, но ще те пазим!) Та, във филма главен герой беше Тотев, който инструктираше щаба как да фалшифицират бюлетини, като ги правят недействителни, как полицията да прибере "на топло" емисарите и активистите на ДПС преди изборите, как да им обещават на циганите в Столипиново нарушения на законодателството в тяхна полза (да им узаконят незаконните къщи, построени на заграбена частна и общинска земя във вреда на българските собственици и на общината разбира се), и много други "хубави работи" - общо по пет члена на Наказателния кодекс. Бивш кмет на района беше Тотев, но след парламентарните избори той стана депутат за кратко и веднага напусна Народното Събрание, за да го направят областен управител. Това наложи да се правят избори за нов районен кмет, които "спечели" Петър Петров. А Тотев вече като областен управител му "организираше кампанията". Ако гледате филма тук, ще разберете защо пиша "спечели" в кавички.

Пазехме филма за да ударим в подходящото време. Трябваше да е доста преди изборите, за да не кажат, че е компромат и да ги превърне в жертви. Но от друга страна достатъчно близо, за да може честните хора да разберат, що за мутренска бай-Ганьовска шайка е ГЕРБ и как прави изборите.

Извадихме го в подходящия момент през лятото на 2011 г. Пуснахме жалба и в прокуратурата разбира се заедно с филма като веществено доказателство. Аз не хранех особени надежди, пловдивската прокуратура е известна като най-сервилната към управляващите. И винаги е била такава, независимо кой управлява. Ако перифразирам думите на Соня Колтуклиева към един сегашен медиен "герой" прокуратурата в Пловдив е известна с "политическото си фелационерство". Тя винаги е превивала угоднически гръбнак пред властимащите. Слагаше се на Иван Костов, слагаше се на кмета Чомаков, слагаше се на Цветанов. Тя никога не е съблюдавала закона, а винаги е гледала накъде духа вятъра и си е завъртала съответно задните части към поредния властимеющ. 

Даже пловдивските съдии ги презират за безгръбначието им. Понеже някой може да се сети, че омразата ми към тях е твърде лична, ще призная, че е така и ги мразя. И наистина е лично, но донякъде и принципно. Защото като районен кмет и съветник образуваха 14 преписки  срещу мен, не за друго, а защото подавах сигнали срещу активисти на СДС, срещу кмета Гърневски и даже срещу министъра в правителството на Иван Костов - Вилхелм Краус. Всичките ми жалби бяха отхвърлени естествено, но прокуратурата ми спретна наказателно дело, за "оказан натиск върху полицията" когато бях общински съветник. Съдеха ме и две съдебни инстанции ме признаха за невинен. Тогава аз заведох дело срещу пловдивската прокуратура за вреди и морални щети и на две съдебни инстанции в Пловдив ги признаха за виновни и ги осъдиха да ми платят обезщетение от 2500 лв, макар, че аз и адвокатът ми претендирахме за 11 000 лв.
Да, та чувствата ни с пловдивската прокуратура са взаимни. По-нататък ще стане дума по време на протестите срещу Кирил Рашков как отново кръстосахме шпаги. И с кой прокурор какви думи си разменихме по телефона по време на митингите и защо.

С две думи така и стана, прокуратурата не направи нищо по този филм. А Тотев веднага трябваше да излезе от политиката и да бъде съден. Впрочем и сега не е късно, давността не е минала... Сещай се господин Цацаров...

Поне стана медиен скандал.  Филма го прожектирахме на Общинската сесия пред журналистите, пратихме го в Европейската комисия, качихме го в Ютюб и Вибокс. Но не беше достатъчно. Трябваше нещо по-силно...

откъс от книгата "Силите на светлината срещу слугите на сатаната" 

(следва)

Престъплението - избори 2011-та година

Долев в кметския кабинет - Пловдив 2011 г.

С този текст ще си разчистя сметките с организираната престъпна група наречена ГЕРБ. Това, което ще прочетете надолу е ужасно, но то е самата истина. Аз съм очевидец и участник в тези събития. За да предотвратя глупави, некомпетентни и смешни възражения и коментари по отношение на фалшификациите на изборите, каквито достатъчно видях напоследък в Интернет, ще кажа нещо за себе си. За тези, които не ме познават. Участвал съм във всички избори от 1990 г. досега. В повечето от тях като активист на партията ВМРО, член на изборен щаб, активист, застъпник, организатор. Знам механизмът им откъм партийната гледна точка. Два пъти ми се случи да ги организирам като управленец. Като кмет на район "Южен" - президентските през 1996 г. и парламентарните през 1997 г. и отчасти местните през 1999 г. И разбира се местните и президентските през 2011 г. вече като временен кмет на Пловдив. От друга страна ги познавам и като кандидат. Бях мажоритарен кандидат-депутат в Община Родопи през 1990 г. и в пропорционална листа в Пазарджик през 1991 г. Бил съм и мажоритарен кандидат за районен кмет  в Пловдив през 1995 г., когато спечелих на балотаж и мажоритарен и пропорционален кандидат в местните избори през 1999 г. Тогава загубих кметските, като останах трети, но станах общински съветник в пропорционалната листа. Не на последно място, в София между 2005 и 2009 г. в пет поредни избора - кметски извънредни, президентски, за евродепутати, парламентарни и отново местни бях в една и съща секционна избирателна комисия в 36-то училище "Максим Горки". (Между другото, още не е сменено това позорно име на единствения руски писател - възторжено възпял робския труд на концлагеристите на "Беломорканал" - справка "архипелагът ГУЛАГ" на Солженицин) В тази СИК бях три пъти член, един път председател и един път заместник-председател.  Видях изборите и от техническата им страна.
Отделно от това написах разследването за закононарушенията при изборите за Велико Народно Събрание през 1990 г., което доказва, че то е нелегитимно и съответно нелегитимна и приетата от него конституция. Много юристи ме поздравиха за този текст и нито един не ме е опровергал до момента. ("Големият Заговор") И  накрая да кажа още нещо. Оказа се, че за съжаление, май само аз притежавам софтуерната програма "Фантоми" показваща фалшификациите на изборите за ВНС през 1990 г. Тогава бяха "избрани" с фалшификации 101 депутати от 400. В тази програма, известния сега като герберастки ибрикчия Михаил Константинов (преди беше костовистки слагач), заедно с Никола Вълчанов вкараха резултатите, до които стигна комисията оглавявана от тях през 1991-1992 г. Тя беше натоварена да провери предишните избори за ВНС. Учудвам се, че до момента никой не е проявил интерес към нея, дори създателите й, въпреки, че съм я поставял в Интернет за свободно сваляне от 2005 г. досега. Можете да видите подробности тук...

Направих това дълго встъпление не за друго, а за да видят враговете ми с кого си имат работа. И като се опитват да ми противоречат, да знаят  опита ми в изборите.
И две уточнения. Първо - всички имена освен моето и на враговете са сменени или укрити. На мен ми е лесно сега, като живея в София, но хората за които става въпрос, си останаха в Пловдив. А това е все още окупиран от престъпната шайка ГЕРБ град. Цялата местна власт, всички държавни институции, общинските и много частни фирми, да не говорим за съдебната власт, са изцяло подчинени или се контролират от мафията ГЕРБ. Ако спомена имената им,  тези хора ще пострадат.
И второто уточнение. Някои факти, подробности и детайли не мога да опиша конкретно, защото съм ги дал в показанията си пред следователи по делото за купуването на гласове от ГЕРБ, по жалба на ВМРО през 2011 г. и продължаващо досега. Както обичат да се измъкват герберастките престъпници от типа на Цветанов, Флоров, Найденов, Борисов и всички останали, "това е предмет на следствена тайна". Но като влезе в съда, да е жив и здрав Цацаров, всичко ще изплува.

Следва откъс от книгата "Силите на светлината срещу слугите на сатаната"

Беше утрото на 31 октомври 2011 г. - мрачно и навъсено с облаци. Настроението ми беше подобно. Вчера през нощта разбрахме, че  Иван Тотев води на балотажа с около 2000 гласа пред Славчо Атанасов. Това противоречеше на всякаква логика. В късната нощ всички социологически изследвания обявиха Славчо за кмет спечелил втория си мандат. Но да ги оставим настрана, аз знаех настроението на пловдивчани, всеки втори по улицата ме спираше и казваше, че е гласувал за нас. Не се и съмнявах, 32 години от 49-годишния си живот бях живял в родния си град. Останалото време в София и на много други места в България. Познавах кътните зъби на пловдивчани. Само като вървях покрай къщите по стръмната уличка на Стария град, знаейки съседите, които ги обитават ги смятах - този е за ГЕРБ, тези за нас, този за ДПС, този е ДСБ и така докрая. Влязох в магазинчето в което си купувах "Капитал" в събота. Ако закъснеех, единственият брой отиваше в съседа Чаушев - един от най-добрите художници в града. Водеше школа по рисуване и децата в нея имаха най-голям процент успеваемост на приемните изпити в "Художествената гимназия". Даже продавачката  предлагаше да ми го крие под щанда и да го дава на мен. Аз се бях възпротивил, не може да лишаваме хората на изкуството, само защото сме на власт. Ако той го купеше преди мен, аз се разхождах до Понеделник пазара или до спирката пред тунела и някъде го намирах. Та сега влязох да купя нещо и продавачката унило ми каза: "Господин Долев, какво стана? Гледах телевизия, обявиха Славчо за победител, успокоих се и си легнах." Събудих се и сутринта имаше друг кмет - Тотев! Как се случи?"
"Купиха 15 000 гласа и отделно фалшифицираха протоколи. Купиха цели комисии!" отвърнах й. Никак не ми беше до разговори, дори с наши симпатизанти. Тя обаче упорстваше: "Сега какво ще правим?"
"Ще обжалваме пред съда!" Вътрешно знаех, че съда е подчинен на ГЕРБ чрез неговия човек във ВАС - Георги Колев. Дори в Пловдив да спечелехме в административния съд, на горната инстанция щяха да отхвърлят иска ни. Не исках обаче да развалям настроението на женицата. Тръгнах към паркинга където ме чакаше служебната кола. Качих се и тръгнахме към сградата на централната община. По принцип паркирахме отстрани на сградата, откъм парка. Аз обаче, когато като заместник-кмет поемах поста ИД кмет от Славчо, когато той беше в отпуск, болнични, командировки в чужбина, или както сега, в служебен отпуск като кандидат кмет, карах шофьора да спира точно пред централния вход. Слизах демонстративно и служителите идващи на работа знаеха, че идва не добрия кмет Атанасов, а лошият му заместник с твърдата ръка. При това с пълни кметски права, включително да уволнява. Влизащите чиновници се деляха на две групи. Едните ме уважаваха и ме поздравяваха сърдечно и искрено и разменяхме по някоя шега. Това бяха тези с които бях работил навремето в Община "Родопи" или в район "Южен", а сега бяха в Общината. Те ме знаеха много добре и се разбирахме. Останалите  или ме мразеха, защото бяха седесари, костовисти и чомаковисти дошли в администрацията от "славното време" 1995-2007 г. или ги бях уволнявал в предишните си местоработи за корупция и некадърност и те се бяха наместили в Община Пловдив. Да но сега аз бях ИД кмет и те трепереха. А някои, просто не си ме харесваха.
Шефът на протокола и главния секретар ми правеха забележка да не спираме с колата пред централния вход, защото не е по протокол. Аз обаче им отговарях: "Нека да знаят, че сега шефът е друг." А началника на отдел "Човешки ресурси" Ванко Иванов в момента в който видеше лимузината да спира пред централния вход в паника си пускаше молба за отпуска, търчеше при главния секретар да му я подпише и бягаше през страничния вход през двора, за да не го срещна по стълбите. Знаеше, че ще го уволня при първа възможност като шпионин на областния управител Тотев. Но за това друг път. И аз си правих шеги с главния секретар: "Боре, моля те когато видиш колата ми да спира пред главния вход, поне един път недей подписвай молбата за отпуска на "Ванко 1", както го наричах. А той се изчервяваше и казваше: "Нямам основания да му  откажа". Сега Ванко не беше в сградата, преди два месеца го бяхме хванали в закононарушения и му бяхме предложили  да го преместим в командировка в Район "Тракия". Той беше приел, само и само, да не е в една сграда с мен. След изборите веднага щя да го уволня. В този ден обаче, аз не накарах шофьора да  спира пред централния вход. Спряхме си отстрани на паркинга. Защото течеше последната ми седмица като кмет на града. Вече нямаше смисъл. Слязох и тръгнах покрай галерията към централния вход. Дотам има-няма петдесетина метра. Пред входа на Общината имаше тридесетина журналисти от всички възможни  местни и национални медии. Те се втурнаха да ме пресрещнат. В центъра на групата се открояваше моята любима от едно време журналистка Валя Йеремиева. С нея от 18 години имаме много сложни отношения. Тя възторжено пишеше за мен като районен кмет и ми се възхищаваше. Но през 1999 г. написа една особено гадна статия "Какво направи Долев като кмет на район "Южен" пълна с манипулации и откровени лъжи. Знаех, че я е писала под диктовка, защото СДС и кандидат-кметът Чомаков бяха притиснали вестник "Марица", а и щедро им плащаха, но никога не й простих. След това сме си говорили многократно и тя за да избегне упреците ми  казваше: "Написах я с най-голямо удоволствие! Даже се изкефих!" "Валя, като лъжеш ти личи" - й отвръщах, - "но ти прощавам! Вие журналистите сте политически проститутки, който държи шефовете Ви командва." Така се случи, че като станах заместник-кмет на 15 юли 2010 г., никой не го очакваше, най-малко аз. Тогава кметът Атанасов в кабинета си, като ми поставяше задачите ми каза: "И сега като постъпи вече, веднага интервюта в "Нова Българска Телевизия" във  вестник "Новият глас" и разбира се в "Марица".  Още докато отивах към кабинета си в кулата на 10-тия етаж на бившия партиен дом, горе пред кабинета ми ме чакаше Валя Йеремиева за първото интервю със своя стар приятел. Съжалих я. Тя е прекалено интелигентна и сигурно й беше неловко. Влязохме в кабинета, секретарката донесе кафе и си говорихме дълго. Все пак се връщах в Пловдив след десет години прекарани в София. Казах й: "Валя,  съжалявам те. Сега се обърнаха нещата, вече Чомаков го няма, а сме ние на власт. Усещам колко ти е неудобно пред мен. Но сме се разбрали. Такава Ви е съдбата на журналистите. Днес ще пишете хубаво за нас, утре ако паднем от власт ще ни плюете, след това като се върнем пак ще ни  лижете подметките. Уви, нормално за България. А на мен самия ми е два пъти по-неудобно и тъжно за положението в което си изпаднала. Да трепериш да не звъннем на Степан Ерамян, да те уволни."
Тук тя избухна и крещя, че вестникът й е независим, че много я ценят, че пише каквото си иска и никога няма да се разделят с нея особено заради тъпи политици като мен. А аз само тънко се усмихвах и я печах на бавен огън.  Даже карах понякога някой от пиарите да ходи във вестника й и да прегледа нарочно, демонстративно, интервютата й с мен на място, преди да ги публикуват. Не, че не можеше да я накараме да го изпрати по електронна поща за да го видим преди да е отпечатано. Просто там на място унижението й беше пълно. Така й го върнах заради онази статия навремето. Но после пак си останахме приятели и тя пак пишеше ту хубаво, ту лошо за мен. В зависимост от разпорежданията на шефа. А аз се смеех на "свободата на словото".
Но сега  в този мрачен октомврийски ден не ми беше до смях. Групата журналисти ме заобиколи като глутница вълци готова да ме  разкъса. Половината от тях ми бяха приятели и съжаляваха за загубата ни, но работеха в медии платени от ГЕРБ и каквото и да им кажех щяха да пишат обратното, колкото и да ме уважаваха. Другата половина ме мразеха открито и пишеха глупости, но аз йезуитски им се усмихвах и винаги ги дразнех с особено внимание и приказки от сорта: "О, моята любима журналистка ...... Винаги точна, обективна и интелигентна." Казвах го на най-тъпата, която даже колегите й я подиграваха, че навремето като била политически наблюдател във вестник "Марица", когато убили Луканов, тя ги питала: "Кой е този Луканов?" А аз редовно я водех да пием кафе и хвалех интелекта и ерудираността й. Колегите й умираха от смях.  Даже често и другите ги черпех с кафе, като се засичахме по барчетата край общината и се правехме шеги.
Валя Йеремиева първа ме доближи, докато групата ме обграждаше от всички страни.  Аз се плеснах по челото: "Валя забравих за уискито!" Бяхме се хванали на бас преди изборите, че Славчо Атанасов ще спечели втори мандат, а тя твърдеше, че ще е Тотев. Сега трябваше да плащам. Извадих една банкнота и пред журналистите я дадох на шофьора и го помолих да отиде да й купи бутилката. "Аз си изпълнявам загубените басове Валя. Ей сега ще го имаш.  Макар, че това не е победа, това е фалшификация, манипулация и купуване на гласове. Вие всички го видяхте и даже  някои от Вас го отразиха на 23 октомври и на балотажа на 30 октомври." Говорих им надълго и нашироко с ясното съзнание, че или нищо няма да напишат или ще го обърнат на 180 градуса. Понеже Валя бързаше за интервю, (вероятно с "победителя"), тръгна и каза, че ще мине да си вземе уискито на обяд.  Към обяд наистина се появи в кметския кабинет, дадох й го и после разбрах, че го пила с колегите си от останалите медии за мое здраве. Имам оперативна информация от два отделни независими източника.
Но за разлика от мен, който си плати дължимото, на мен досега Павлинка Кацарова не ми е дала уискито, което загуби на бас сключен пред тогавашния областен управител (сега кмет) Иван Тотев като свидетел, а баса го цепи Александър Държиков - сега заместник-кмет. Това беше по време на изборната кампания през октомври на централния площад пред пощата. А от Спас Гърневски - бивш кмет и сегашен общински съветник втори мандат, има да получавам кашонче уиски, защото той загуби бас и след като му се обаждах 17 пъти да му напомням, той все протака. Накрая пратих журналисти да му припомнят, но това е друга тема.
Влязох в предверието на кметския кабинет където беше секретарката на кмета Грета. Сега беше моя секретарка. Отдясно беше кабинета на кмета, отляво една чакалня за посетители към която имаше тоалетна и едно кухненско помещение за кафемашини и хладилници с безалкохолни. Тоалетната е особено важна, както се видя от СРС-тата на Борисов, Найденов и Кокинов. За нея след малко.
Грета беше посърнала. Познавах мъжа й и дори се опитвах навремето да му помагам с едни административни неуредици, но така й не успях, дори като ИД кмет.  Тя беше толкова деликатна, че никога не беше поставила въпроса на Славчо. А му беше секретарка осем години - четири в район "Тракия",  докато той беше там кмет на района и после в централната община. От друга страна, преди месец се наложи да уволня доведения й син - юрисконсулта Христо Андонов. Тогава при това уволнение бях раздвоен, от една страна знаех, че трябва по закон и поради политически причини, от друга страна не исках, поради морални съображения. В крайна сметка аз уважавам свободата на словото. Но като си политик, понякога нямаш избор. Даже като му бяха подготвили заповедта, излязох от кабинета и казах на Грета честно: "Сега ще викам сина ти да му връча заповедта за уволнение." Иди оттатък при пиарите за да не присъстваш на тази неприятна сцена и кажи на .... да дойде да те замества. Дойде другата й колежка да я замества като секретарка и тогава повиках Андонов в кабинета. Говорихме си 20 минути. Връчих му заповедта и той си тръгна. Даже ми каза, че се учудил, че съм го извикал и сме си говорили очи в очи. Каза ми, че съм мъжкар. Няколко дена след това на сесията на общинския съвет "Господарите на ефира" в лицето на Илиян Велков ме награбиха и ме разпъваха на кръст за това уволнение, дори очаквах да получа златен скункс. Христо обаче също беше там и ме защити в ефир. Шапка му свалям. Той беше морален победител, а неговото уволнение тежи на съвестта ми. За другите 16 души, които уволних в Общината нямам никакви угризения. Та Грета беше уплашена и ме питаше какво ще става сега. Казах й, че ще обжалваме резултатите от изборите, но това не я успокои. Аз влязох в кабинета и й казах традиционната фраза с която тя ме запомни: "Ще ме черпиш ли едно кафе?" Така винаги се обръщах към нея, беше ми запазена марка. Понякога, когато бях потънал в проблеми и преписки, тя идваше да ме пита дали искам да ме черпи кафе. Друг път се шегувах много лошо с нея. Когато замествах кмета като ИД кмет и той се връщаше, правехме така нареченото "приемане-предаване" на поста. Който е бил в казармата знае. Предавах му информация за основните проблеми, които са възниквали или са останали нерешени докато той е отсъствал и какво съм направил до момента за да може да си поеме функциите. А аз се връщах в кулата на 10-ти етаж на партийния дом и си поемах заместник-кметските функции. Но когато Грета влезеше при нас "да ни черпи с кафе", демонстративно пред кмета я питах: "Грета я кажи сега честно пред двамата, кой е по-добрия кмет и кого обичаш повече, мен или Славчо?" Славчо умираше от смях и ми се караше: "Е, как може да си толкова гаден?", а Грета само се усмихваше и бързаше да излезе от кабинета. А, аз продължавах: "Помисли си Грета, че един ден кметът пак ще ме остави да го замествам!" Но всичко това сега беше приключило. Седнах на дивана и подхванах резолюциите върху купчината преписки на стъклената маса. Никога не сядах на кметското бюро да резюлирам. Само когато трябваше на компютъра да подписвам с цифровия сертификат документите за финансови разходи по програмата СФУК или когато ровех закони в "Сиелата". Грета влезе да ми донесе кафето, а аз вече бях набрал ярост от поражението и й казах, "Я сега ме свържи по вътрешните телефони с всички заместник-кметове. Не ги търси на мобилните, само на вътрешните." Говорих с Търновалийски. Той беше кандидат кмет на БСП, но след поражението си на първи тур се върна и си изпълняваше функциите. Тук си беше нашата зам.-кметица Петя от ВМРО и другия зам.-кмет от БСП - Сашо Константинов. Но го нямаше Жорето Титюков. Заместник-кмета от така наречената "симпатична група" сбирщина от шест съветника от смешни и неясни партии, някои от които влезли в общинския съвет с фалшификации на партийни документи. Само че, през 2007 г. "услужливата" пловдивска прокуратура така и не разследва нарушенията. Те бяха едни от многото, които ни предадоха на изборите. Защото подкрепяха нашата коалиция, а накрая купиха около 2300 гласа за ГЕРБ и даже Титюков в изборната нощ се появи като момиче на повикване с бутилка шампанско в щаба им заедно с Тотев да отпразнуват "победата". Това ми и трябваше. Звъннах по вътрешния телефон на секретарката: "Извикай веднага шефката на "Човешки ресурси". Грета въздъхна, познаваше този израз. Никак не й беше приятен.
След минута се появи началничката на отдела с папката.  Бях като буреносен облак и тя се притесни. "Парев кез дигин Божилова, инч песес." (Добър ден на теб госпожо Божилова, как си?) - опитах да бъда любезен. Тя с хубавото българско име Ани си беше чиста арменка, (не беше Анахид) и си говореше перфектен арменски, а имаше арменци забравили езика си. В цялата администрация бях открил поне седем и им се карах, че не поддържат традициите на народа си. Често на Коледа им казвах: "Шънорхавор сурп дзанунд" и очаквах да ми отговорят "Ортняле дзанунтъ Кристоси!" Някои не успяваха и им изнасях лекция за родоотстъпничеството. На арменския Великден ги виках в кабинета си или ги търсех по телефона и им казвах: "Христос хайрав б,йев мерелоц", като очаквах отговора "Ортняле харутюнъ и Кристоси" и ако не го получавах се шегувах, че ще ги уволня за антиарменизъм. Повечето от тях ме уважаваха, защото знаеха за приятелските ми отношения с арменската общност и църквата и училището им за които се грижих, а заедно бяхме правили и паметника на Яворов с тях навремето. Даже при откриването на учебната година на 15 септември, отидох не в друго, а в Арменското училище. Поднесох им поздравления, говорих за българо-арменските братски връзки през вековете, но в началото ги изненадах с "Парев цез" ("Здравейте на всички"). Като си тръгвах ме спряха стари хора и ми казаха, че съм го произнесъл без никакъв акцент.  На друга една колежка се карах, че не е записала детето си в арменското училище, а в българско и то няма да знае родния си език. За сметка на това много българи записваха децата си в арменското в Стария град, та имаше баланс. Ние в Пловдив си тачим арменците. Всеки пловдивчанин има поне няколко приятели арменци. И покрай тях знаем и някоя дума на езика им, да ги уважим. Отделно често с тяхни представители си пийвахме арменски коняк на празници. Трябва да ви кажа, че е много хубав и много скъп. Бутилката започва с цена от 150 долара. Няколко приятели специално са ми носели за подарък от Армения. Съжалявам, че не мога да им напиша имената за да не им създам неприятности.
Та поздравих дигин Божилова на родния й език. Тя обаче си ме мразеше. Беше си вярна на Ванко Иванов, когото откомандировахме в район "Тракия". Страхуваше се от мен, но се опитваше да спори и да ме саботира когато може. Дори един път когато диспиплинарният съвет, в който беше и тя отказа да накаже една  служителка от моя ресор - инженерка, за забавяне на преписка. А аз лично бях подал искането за наказание. Но те я оневиниха на формални основания. Тогава Ани влезе да ми донесе решението на дисциплинарния съвет, което трябваше да одобря с една резолюция отгоре и аз бях бесен. Тя се опита да ме убеждава, че съвета е прав. Бях вън от кожата си, но нямах полезен ход. Законът беше ясен. Казах й: "Ани, Вие арменките сте прекрасни и страхотно красиви жени, но сте големи инати!" Тя от една страна се зарадва на комплимента, разбираше, че съм искрен, но за инатите се възпротиви и взе да ми противоречи. "Ето видя ли, доказа, тезата ми, че сте инати?" Казах и рязко да остави доклада и решението при мен да го прочета. Само можех да го забавя, но не и отменя. След два дни го подписах и инженерката, моя подчинена в собствения ми ресор, остана ненаказана. Такива са правилата на демокрацията. На първо място законността.
Та сега обаче, Ани предчувстваше за какво я викам. За пръв път ме виждаше такъв. "Ани искам веднага заповед за уволнение на заместник-кмета Титюков". По силата на закона за местното самоуправление и местната администрация, те нямат никаква защита. Кметът си ги назначава и уволнява когато и както си иска, без мотиви. Защото са политически назначения. По-интересното е, че може да ги оставя със заповед да го заместват като ИД кмет с пълните му кметски права, когато избрания кмет е в отпуск, болнични, командировки или в служебен отпуск за изборите. Още по-интересно е, че малоумните депутати приемайки закона, са пропуснали да запишат, че заместник - кметовете  полагат клетва пред общинския съвет при назначаването им за такива. И така кметове на общини, районни кметове,  кметове на населени места и общински съветници полагат клетвата, а назначаемите заместник-кметове - не. А те понякога управляват града, както аз го правех в случая. Та да се върнем на Ани.
"Освен Титюков, заповед за уволнение на .... защото наруши закона и правеше агитация за ГЕРБ в повереното й общинско звено и на ........... за същото. И този път не ми противоречи!" Ани ме разбра отлично и пъргаво изхвърча от стаята. В този момент ми звънна директорката на ....... Какво да правя, мои служители са правели агитация за ГЕРБ на работните си места и са купували гласове в деня на изборите?. Да ги уволнявам ли, или вече няма смисъл? Нали загубихме?"  Аз се вбесих и й креснах, "Уволнявай ги тяхната мамка престъпна, герберастка! Общински служители да ми нарушават закона! И по-добре ми обясни, защо си назначила такива боклуци?" Тя ги уволни разбира се...
Тази седмица все още ние бяхме на власт. Мръсниците щяха да са вън. Е, после идваше Тотев, ако иска да ги връща на работа. Нали му купуваха гласове. Но засега още аз бях шефа.
След двадесетина минути Ани ми донесе трите заповеди. Подписах ги със замах. Вдигнах джиесема и набрах заместник-кмета Титюков. С дясната ръка държах телефона, а с лявата заповедта му за уволнение и й се наслаждавах. Ани ги изписваше много красиво и подредено. Той вдигна веднага. Тя понече да излезе, но й направих недвусмислен знак да замръзне на мястото си. Трябваше ми за свидетел на разговора. Освен, че го записвах на диктофон. За всеки случай. "Бат, Жоре, къде си приятелю, защо не си на работа?" Отсреща чух смутения му глас: "Ами майка ми не е добре  нещо и аз..."
- А, не е добре, а ти с шампанското - в щаба на ГЕРБ. Ела веднага  в "Човешки ресурси!"  Той смънка: "Ще ме уволняваш ли?", а аз го попитах  "А, ти какво си мислиш, че ще те наградя ли?".
-  "Добре идвам след малко".
- "Не ми се появявай в кабинета, нямам работа с теб. Отивай направо в личен състав, документите ти са оправени!"  Дадох папките на Ани и й разпоредих да ми звънне да ми каже, когато връчи заповедта на Титюков и другите. Той обаче не дойде както обеща, а чак на другия ден сутринта си ги подписа и опразни кабинета си.
След като свърших тази работа, говорих по телефона последователно с верните ни директори на дирекции и общински предприятия и други структури и звена да ги успокоявам. Разбрах, че много от тях са разстроени и казах на Грета да свика извънредна оперативка в залата следобед.
В този момент влезе един служител, когото бях извикал да обсъдим една преписка и ми каза развълнувано, че някой свалил портрета на Титюков от входното фоайе, (там бяха окачени портретите на кмета, заместниците му и главния секретар) и го оставил в една от тоалетните на етажа. "Там му е мястото" - отсякох и преминахме към преписката. Тъкмо той излезе и Грета ми каза по телефона, че тълпа журналисти, ме чакат пред вратата отвън. "Пускай ги!"
Отворих и застанах на вратата между моя и нейния кабинет. Те нахлуха и ги поканих в стаята си. "Грета ела да видим какво да черпим, тези хиени журналистите! Нали Надя Михайлова - сега Нейнски казваше в Ловеч: "Нахранете журналистите!" Някои репортери се подхилкваха, други се мръщеха. Грета им донесе води и кафета. Аз седнах  на кметския фотьол и започнахме поредната импровизирана пресконференция. Голяма скука. Аз им говоря за фалшифицираните избори с пълното съзнание, че нищо няма да излезе в медиите. Те обаче питаха вярно, ли е че съм уволнил Титюков.
- "Естествено! Вие какво очаквахте?"
- "Защото Ви предаде на изборите ли?"
- "Не защото не се яви на работа. А, заплатата от парите на данъкоплатците си я взима нали?"
- "Не Вие сте го уволнили по политически причини!"
- "Е, и какво от това? Заместник-кметовете се назначават, следователно и уволняват по политически причини! Те не са експерти, нито държавни служители, а политически назначения! Всеки пълен идиот може да бъде назначен за заместник - кмет по политически причини!"
- "Него ли имате предвид?"
- "Казах - всеки, може да имам предвид себе си, да предваря въпроса Ви!
- "Вие мразите ли го, че Ви предаде?"

Заместник-кмета Титюков на мястото си

-"Не но служителите го мразят, току-що ми докладваха, че някой откачил снимката му от входното фоайе и я поставил в тоалетната!"
-"Чухме и проверихме в женската на етажа, но не е там, а в мъжката не можем да влезем, Вие видяхте ли я?"- попита една репортерка. Това беше уловка, в края на коридора имаше тоалетна с две кабинки без обозначение жени - мъже. Общи, но някои приемаха лявата за мъжката.
-"Честно казано имам къде - къде по-сериозни проблеми да решавам, не съм излизал от кабинета цял ден! Но хайде като това е най-важната тема за град Пловдив, сега ще отида да проверя и ще ви кажа!. Взех двама  мъже репортери, и ги помъкнах  с мен за свидетели. Отидохме в мъжките тоалетни в дъното на коридора, проверихме  и двете кабини, но нямаше нищо. И двамата напрегнато стискаха в ръце фотоапарати, като командоси автомат "Калашников" преди сигнал за акция. Не влязоха в употреба. Предположих, че някоя чистачка се е смилила и е прибрала портрета. Журналистите бяха безкрайно разочаровани. Портрета в тоалетната беше по-интересен от фалшификациите на изборите и съдбата на града след незаконната му окупация от ГЕРБ-ерската мафия.
Тъкмо ги отпратих и дойде една от юристките с камара документи за подписи. Като сядаше,  без да иска бутна с папката едно  от кафетата останали от журналистите и си поля панталона. Изпратих я в кметската тоалетна зад приемната при Грета да се мие. По принцип това е забранено. По протокол там ходи само кмета и гостите му. Дори и секретарката няма право на достъп. Тази тема за тоалетните, която бившия премиер Борисов повдигна е много интересна. Някой път ще разкажа за правилата на комунистите, кой ръководен кадър има право на тоалетна в кабинета си и за подобните правила на демокрацията. Тя се върна, аз бях подписал документите и я отпратих. Казах й да си ходи вкъщи да се пере, за една жена петното по дрехата е ужас.
Време беше за оперативката с директорите. Бяха всичките четиридесетина директори на дирекции и общински предприятия. Влязох в залата и седнах на кметското място.
Опитах се да им вдъхна надежда. Казах им, че са държавни служители, (повечето) никой не може да ги уволни. Не напускайте, борете се за правата си. Ако някой от Вас го притискат, идете в медиите, водете дела, ако Ви уволнят.  Те бяха обезсърчени. Знаеха, че ще има масови уволнения. Тотев имаше списък с над триста имена за техните места. Беше взел от Ванко Иванов структурата и написал по длъжности имената на своите хора. И понеже имало много гладни и некадърни безработни гербери на опашката, а щатните места малко, Тотев направил два списъка с по триста различни имена. И като дойдел някой гербер му показвал, че е в единия списък, като дойдел друг, изваждал другия. И така заблуждавал 600 души вместо триста. Това беше публична тайна.
След оперативката подписвах още документи, виках служители по текущите задачи, беше пълноценен работен ден. По едно време ми звъннаха от моя ресор, че служителите в "кулата", както бях нарекъл бившия партиен дом в който бяха основните дирекции, са много притеснени. Казах на Грета, че ще отида да ги успокоя. Влязох в "кулата" и минах по някои от етажите. Говорих си с хората, успокоявах ги, макар, че вътрешно знаех какво ги чака. В една от стаите един от колегите пушеше. "Стига си пушил, пази здравето си". А той ми отговори, че след изборния резултат възвърнал порока. Обяснявах им, че ще обжалваме изборите пред съда. Колежката му по бюро ми каза: "Господин Долев, Тотев каза, че няма да уволнява!". Извърнах се и я изгледах. "Откъде знаеш?" Тя отвори интернет и ми показа изявлението му пуснато в медиите преди няколко дни:

"Иван Тотев: Разчитам на опита и експертния потенциал на служителите в Община Пловдив

Кандидатът на ГЕРБ за кмет на Пловдив опроверга тиражираните слухове за очаквани масови уволнения в общинската администрация.

В през последните дни получавам многобройни сигнали от служители на Община Пловдив, че представители на партийните ръководства на управляващата в момента коалиция от ВМРО-НИЕ и БСП упорито тиражират слухове в общинската администрация и общинските предприятия, че след победата на ГЕРБ в неделя на балотажа ще има чистка и едва ли не масови уволнения в администрацията, това заяви кандидатът на ПП ГЕРБ за кмет на Пловдив инж. Иван Тотев. Той категорично опроверга тези слухове и подчерта, че ГЕРБ е партия, която търси градивното; партия, която ще използва потенциала, опита и възможностите на всеки служител в името на развитието на града ни. Заедно ще работим за постигането на голямата цел, а именно превръщането на Пловдив в икономически и културен център на България, съобщи Иван Тотев.

Искам да успокоя всички служители в администрацията на Община Пловдив, че тези слухове са безпочвени, целят извличане на политически дивиденти и нямат нищо общо с реалността. За нас е важно да сменим политическия модел на управление на общината. В моята дейност и като кмет на район „Източен”, и като областен управител съм работил много тясно с общинските експерти и от опит знам, че в администрацията на Пловдив работят доказани професионалисти, подчерта Иван Тотев. Той уточни, че когато отправя критики, те са насочени към тези, които вземат политическите решения. ГЕРБ ще промени начина на управление на Община Пловдив и ще използва потенциала на служителите в администрацията и по този начин ще реализира своята програма, подчерта кандидатът за кмет от ГЕРБ инж. Иван Тотев.

Стана ми мъчно за наивността й. Казах й с упрек: "................ да не те познавах, щях да кажа, че си глупава. Ти си такова умно и интелигентно момиче, наистина ли вярваш на изявления по медиите? Наивна ли си, или просто ти се иска да е така?" Горката, тя не знаеше какво е ГЕРБ. А аз още навремето на празника на "нашата полиция, която ни пази", който беше отпразнуван ден по-рано - на 4 юли вместо на пети, в един хубав ресторант на Гребната база, си говорих с тогава областния управител Тотев за намеренията му за чистката, ако спечели изборите. Питах го директно и си говорихме доста откровено. Но това друг път. Замислих се как, обикновените хора не знаят нищо за задкулисните машинации определящи съдбата им. (Впрочем и двамата служители вече не са в общината) И аз докато се мъчех да успокоявам хората си знаех, че между тях има и герберасти, които естествено изнесоха тази информация.
След няколко дни я видях във вестник "Марица". "Джурасик парк в Общината, Долев ще отвее Спилбърг" Написана от Надя Петрова.  Понеже на сайта на "Марица" услужливо са я махнали, видно от препратката горе, която не изважда нищо, аз я прилагам по-долу.  Историците сме злопаметни:
"Надя ПЕТРОВА, 05 Ноември 2011; 09:22 Видяна 575 пъти, 5 коментара
"Информациите, че служители на общината бързат да се изнесат в последните дни преди да дойде Иван Тотев, звучат все по-озадачаващо. Все едно корабът е нападнат от пирати и екипажът се спасява с малка лодка и гребе ли, гребе. Какво става в Жълтия дом? Защо и.д. кметът Долев се бе обърнал към общинарите вълнуващо, та чак затрогващо с  думите: “Не напускайте - вие сте бетон! Няма как да ви уволнят!”. На мен лично ми звучи като заветен призив, изречен от полковник към обкръжените му войници, че те няма да бъдат убити, а ще са военнопленници. Страдалци, но живи по силата на някакво споразумение, наречено в случая Закон за държавните служители. Докато четях за тази мъжествена мъка и съпричастие, озвучени от устата на г-н Долев, се сещах за поне 5 разплакващи филма, произведени в USA, се сетих и за друго - и.д. кметът може да има бъдеще като скромен сценарист. Или режисьор? Артист? Защото ако излезем от сценария на г-н Долев, е нормално да се запитаме за нещо просто. Ако общинарите са работили за Пловдив, а не за короната му, защо трябва да напускат работа? Кметовете се сменят през 4 години, а градът е вечен, както и проблемите му. Тотев не прилича на тиранозавър, който ще захапе за врата чиновниците, само защото са изпълнявали заповеди на Славчо Атанасов. И общината не е “Джурасик парк”, нали? Или нещо бъркам, а?"
Два месеца по-късно встъпилия вече в длъжност кмет Тотев беше уволнил 372 служители от администрацията от общо 646. Докато ги броях.  И в общинските предприятия имаше чистка. В двата района "Тракия" и "Южен" дотогава управлявани от кметове от ВМРО също. Например Павлинка Кацарова като стана кмет на "Южен" от шестдесетина служители махна около 40. Сега сигурно вече  над 400 души от централната администрация и подчинените й звена са махнати. Спрях да ги броя. Общо с общинските предприятия имаше около 9 000 служители и работници в администрацията и предприятията. Идеолог на чистката беше Цветанов. При едно от поредните събирания на "управляващите" в хотела на Тотев "Империал" Цецко беше казал: "Режете до кокал". Махнете всички от старите и слагайте наши. Така и ставаше.
Звънях тогава на Надя Петрова и я питах: "Е, много ти беше хубава статията, благодаря, че си ме сравнила с полковник от посредствено-патетичен американски филм, но Тотев май се оказа тиранозавър а?" Надя беше много смутена и ми се извини. "Не очаквах, честно да ти кажа, не съм вярвала, че ще има такава чистка."
Даа,  журналисти... Какво да кажа повече..
Да се върнем в кметския кабинет. Два дни по-късно същата юристка вече с изпрани дрехи пак идва за подписи. И ми казва "Господин Долев, като влязох да се мия оня ден в кметската тоалетна, там беше портрета на Титюков. Тогава бях ядосана, че се полях и забравих да Ви кажа."
Значи се оказа вярно. Но ние погрешно сме търсили с журналистите в общите тоалетни на етажа, а то било в кметската. Там не се сетихме да проверим. Така и не видях снимката, докато оня ден не се появи във фейсбука на вестник "Акцент", откъдето я взех.
А защо стана всичко това?
Как така Славчо Атанасов спечели около 76 000 гласа, а Тотев около 62 000, а ОИК обяви около 69 000 за Славчо и малко над 70 000 за Тотев?
И в крайна сметка Тотев сега е кмет?
Ами стана ето така.... (следва)

Спомени от Пловдив

Вчера писах в тъпия "Фейсбук" (навремето в училище си правехме "Лексикони", тогава на хартия, което е същото) на една пловдивска приятелка "Вие в Пловдив гледате събитията, ние в София ги правим!" Уви, обидно за националист пловдивчанин като мен, принуден от обстоятелствата на три пъти да живее в София. 

Вярно, тук ги уча на цивилизация и култура, но все пак... Някак си, не ми харесва да гледам как родния ми град изостава и запада духовно, морално, интелектуално, културно, политически, стопански и прочие. 

 Няма да забравя една поредна предизборна кампания през 2003 г. Влизаме отбор партийни активисти от ВМРО, включително бъдещия тогава, сега бивш кмет и после може би отново бъдещ кмет на града - Славчо Атанасов във ведомствения ресторант на вестник "Марица". Там бяха поканени и една шайка конкурентни политици, магистрати, "бизнесмени", управленци и други "оперативно интересни лица". За десерт имаше и актуалната тогава "мис България" и още някаква "мис, незнам си коя". Такива тунинговани красавици всички са ми еднакви. Мястото им е в "силиконовата долина" в Калифорния. Що процесори и платки стават от тях... Но това е една друга тема. Май съм излишно жесток, едното от момичетата като се запознахме с него отблизо, се оказа възпитано и даже леко интелигентно. В което имаше особен чар. Отплеснах, се като заговорих за жени... 

Та основната ми мисъл беше друга. Влизайки в залата на ресторанта се сблъсках на вратата с един виден пловдивски прокурор, тогава голям началник. И той понеже не ме беше виждал от четири години в града ме пита: "Къде си, какво правиш?" Отговорих му "А, живея в София от няколко години". 

А той - "Правилно, добре, че се махна от тоя тъп град!" Имаше предвид Пловдив. 

За кой ли път в живота си стоях като вкаменен и се чудих какво да отговоря. Колебаех се... После и той отиде в София...

Специален поздрав за шайката ГЕРБ

Който флашки вади от флашки умира

"Конграчулейшън Борисов!"

Честито, новият запис в "Биволъ" излезе. Там се обяснява как да се обслужат герберастките обръчи от фирми.

Един вид наръчник по корупция. Гарантирано от ГЕРБ!

На 12-ти пак гласувайте за тях! Те поне имат воля!  

Да крадат!

"Конграчулейшън Борисов!" 

Цецко, благодарим за записа! И сбогом!

Послепис
За малко да забравя. Пловдивчани да обърнат внимание на този автомобил.

Ако видите този автомобил в Пловдив, проверете дали не е цецомобил. Той няма антенки, (не е и нужно да има), но му са затъмнени стъклата. Бяха го паркирали пред ОД на МВР в Капана, където по една случайност е родната ми къща. Още по случайно ходих там през празниците. За беля беше пред къщата ми, в която имах важна среща. Ако подслушват телефона ми, което ми се е случвало вече, значи са знаели с кой и защо имам среща.
Или съм се объркал за колата, защото съм много подозрителен, или съм "оперативно интересно лице" за МВР. Той и оня софиянец с крайслера излезе да опровергава, че е цецомобил, пък сега се оказа, че го е давал за такива цели. 
А истината е "някъде там".

 

И един софийски за разнообразие... Цецко, Цецко ти се оказа много тъп както и очаквахме. Благодарим ти за записите и снимките, но това няма да ти намали присъдата. Въпреки съдействието ти. Ще те гоним до дупка. И както знаеш не е бизнес, както казва любимия на шефа ти дон Корлеоне, а е лично...

Послепис

Все пак ако искате да благодарите на Цветан Цветанов за любезното му съдействие, пишете му СМС на тел. 0887 469 491. Понеже напоследък не му е до разговори и избягва да вдига телефона, му пратете поздравителен СМС. Примерен текст: "Ти си един абсолютен престъпник!"

Ще го прочете, гарантирам Ви! Гарантирано от ГЕРБ!

Древнобългарската държавна и монархическа традиция

"Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел"
(старобългарски каменен надпис)

Да се опише българската монархическа традиция е задача непосилна, защото това означава да се разкаже историята на българските държави съществували на  два континента и в продължение на близо 3 000 години. От тях само няколко десетилетия след 1946 г. в сегашна България има републиканска форма на управление с всичките условности на нейната правомерност. А старобългарските каменни надписи гордо свидетелстват че “канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел”, наричат “Пресиян от Бога владетел на многото българи...”, или описват действията на канасюбиги Крум в защита на неговия “саракт” (държавна територия).

Но да мислим, че това е монархическата ни традиция само в периода  VІІ – Х век сл. Хр. ще сбъркаме. След появата на новите изследвания на историкът Петър Добрев стана ясно, първо, че прародината ни е известната в древността - Бал(г)хара (в териториите на съвременен Афганистан, Пакистан, Иран, Таджикистан) и второ, българите се оказаха народ принадлежащ към индоевропейската (арийската) етно-културна и езикова общност. (1) Това ни сроди с великите стари цивилизации от Шумер и Египет, през Вавилон и Персия до Индия. (2) Нещо повече – монархическата (или държавната) ни традиция се оказа, колкото древна, толкова и устойчива през вековете.

Още старите индийски свещени текстове (като например “Махабхарата” датирана между Х-VІІІ век пр. Хр.)  говорят за Царя на българите Кардама. (3) Дори в ІХ век сл. Хр. вече в Дунавска България виждаме владетел със същото име Кардам (777—803 г.) – предшественик на канасюбиги Крум. Ако отворим “Рамаяна” ще забележим с почуда, че името на индийския Бог на съкровищата Кубера, се повтаря в името на брата на кан Аспарух – Кубер, който първо се заселва в Панония през VІІ век сл. Хр., а после с народа си се премества в днешна Македония където създава държава и дори се опитва да превземе Солун. (Почти два века по-късно канасюбиги Крум с мощен военен удар по долината на река Струма разбива византийските гарнизони и обединява двете български държави създадени от братята Кубер и Аспарух в едно общо Отечество.) Това е учудващо устойчива  царска именна традиция, да не забравяме че първородният син и престолонаследник на НВ Цар Симеон ІІ също се казва Кардам и това не е случайно.

В  древноиндийските хроники на болхи(ки)те и тяхната царска династия е отделено почетно място. Столицата им е свещеният град Балх (съществуващ и досега в Афганистан), династията им е считана за изключително благородна, а синът на техния легендарен цар Кардама се преселва в Индия където създава ново царство и династия - Кардамитите – които дори носят титла за Цар – Балхара по името на земята от която се е преселил.

Древната българска прародина Бал(г)хара просъществува до завладяването й от персите, впоследствие от Александър Македонски и става известна в Европа с гръцкото име Бактрия. Нещо повече, Александър се жени за бактрийската принцеса Роксана (или Рошана, което име и досега се среща в тези райони) за да узакони с този династичен брак властта си над Азия, древните народи на която с право го считат за варварин. Следователно, действително царските династии на древна Балгхара са били считани за изключително високопоставени и древни. Родството с тях е имало изключително символично значение. Ако се отклоним за момент, нашето народностно име българи идва от “бълг” (“балг”) - висок, издигнат, високопоставен и “арии” (айрия) –благородник, аристократ и е преведено от проф. Петър Добрев като “най-знатните благородници” или “високи”, “издигнати”, “аристократи”. Интересното е, че ние сега не подозираме за това, но древните народи отлично са знаели свещеният и благороден произход на   българските царски династии и техният “от Бога даден” народ.

Впоследствие поради  нашествието на хуните в Бал(г)хара през 153 г. сл. Хр. (4) започват български преселения към Кавказ, където през 165 г. легендарният от “Именника на българските канове” Авитохол (5) създава първата българска държава в Европа, която по време на разцвета й през VІІ век при кан Кубрат, вече е наричана от византийските хронисти “Старата Велика България”. След смъртта му неговите синове създават още три държави – цитираните по-горе на Кубер и Аспарух и Волжко-Камска България на кан Котраг просъществувала до ХV век с името България. Вероятно петият брат е Алцек, който преминавайки през Панония и Бавария се заселва с народа си в Италия, където и досега има област Булгаро. (Най-големият брат Батбаян има по-нещастна съдба - останал да управлява Кавказка България след баща си Кубрат, той е подчинен от хазарите след жестока война). Неслучайно старите историци говорят за българските “империи” и пишат с възхищение за българите като “държавнотворчески” народ. И как не, виждаме, че нашите предци са създали пет държави с името България в Азия и Европа, в  една от които имаме честта да живеем ние. Да припомним, че българската държава е и единствената в Европа, която е запазила непроменено името си досега. И единствената с "ария" в името си. (Унгария и Швейцария не са примери, имената на държавите им са дадени от нас, а те се самонаричат Маджар и Хелвеция)

Но къде можем да търсим обяснението на хилядолетната устойчивост на българското име и народ? Имали сме и дълги периоди на чуждо владичество, но винаги сме възкръсвали с гордото си име за нов живот. Според мен  в монархическата традиция, производна от монотеистичната религия на българите.

За да разберем това трябва да се обърнем към древната история. Счита се, че цивилизацията в сегашния й вид като общество и държава се е появила в древен Шумер. Там действително е имало всички съвременни институции, които и ние познаваме, като започнем от държавен апарат и войска и стигнем до училища, болници, съдилища, нотариуси, та дори инспектори по корабоплаването. Да не говорим за културните постижения на шумерите като писменост, математика, поезия, астрономия, скулптура, живопис. Нещо повече – всички следващи по време народи като хети, вавилонци, асирийци, хурити (или хари), перси, възприемат шумерските постижения наготово във всичките им обществени и културни аспекти и ги запазват и доразвиват. А някои историци твърдят, че харите (споменатите в Библията като хурити) са точно арийците към чиято етно-културна и езикова общност принадлежим.      
Характерно за всички тези древни народи в чието число като наследници на (х)ариите сме и ние българите, е пряката връзка между Бог и Цар, слизането на Божественото на земята чрез посредничеството на Богопомазания и посветен в религиозните мистерии владетел. Древните историци пишат, че първите държави се управляват от Богове, после от полубогове и накрая от хора, но задължително получили Божието благоволение. Това се отнася и до древен Египет, и древен Шумер и древен Китай и всички останали стари държави. Според Махабхарата царят на българите е първият от всички земни царе, който “получил царството си на земята при своето раждане”. Или Божественият (Небесният) план е пренесен на земята от владетелите, жреците  и аристокрацията. Това е елитът препредаващ Божествените послания, познания и опит на своите народи.

Българите са типичен пример. Начело им винаги стои владетел - Канасюбиги “...от Бога поставен”. (преведена от Емил Живков от латински като “мъдър владетел”). Той задължително е от благороден царски род наричан на старобългарски “вихтун” (предопределен). Първородният му син и престолонаследникът се нарича канартикин, а втория син - боила таркан (главен държавен съдия). Властта на владетеля се предава по наследство, защото той и родът му притежава божествената енергия “Оренда”, но ако я загуби, не може  да бъде вече владетел. Някои канове са сваляни при военна загуба, кризисни ситуации с които не могат да се справят, заболяване, които неудачи доказват оттеглянето на Божественото от тях. (Затова е убит от аристокрацията и канасюбиги Крум въпреки предишните си бляскави военни успехи).    Българският владетел е върховен господар и жрец, той издава закони, дава и отнема звания, длъжности и титли. Обявява война и сключва мир. При българите има четири съсловия, както при индийските арийци има четири касти – брахмани, кшатрии, вайшии, шудри. При българите това са боилите – висшата аристокрация, багаините – средното воинско и административно съсловие, колобрите – жреческо съсловие и обикновените българи. Разликата, при българите е, че това са отворени съсловия, а не касти, Преминаването между тях става по благоволение на канасюбиги, но след прояви на войнска доблест, военни, дипломатически и административни успехи. Освен това българите никога на са прилагали робството и феодалната зависимост. Всички те независимо от съсловието си са били са свободни хора, носещи оръжие и участващи във войската. Дори завладените чужди народи са преселвани по границите на Саракта за да изберат сами дали да се присъединят към враговете на държавата или да я защитават с оръжие при което са получавали същите воински и административни титли за проявената доблест, каквито имат и българите, същите права и задължения. Така постепенно се интегрират в държавата и я приемат за свое Отечество. България е била известна и с ниските си данъци. А византийски автори, пишат, че докато българите почитали най-много добродетелите “справедливост и законност”, “градовете и народите се присъединявали към тях доброволно”.

Първият заместник на канасюбиги и съвладетел е кавханът, ичиргу боилата е пръв дипломат и командва столичния гарнизон, кана боила колобъра - пръв жрец (след канасюбиги). Тарканите са управители и съдии, (боритаркани, зератаркани, олгутаркани, жупантаркани), срещат се още бан, жупан, чигот, сабчи, кабчи, копан, книн, маготин и т.н. Общо са съхранени над 50 древнобългарски титли и звания. Ако се направят  по-задълбочени езикови изследвания, може да се окаже, че повечето от българските титли са пряко производни от “Бог”. (“бага” като производно от индийската дума за Бог “Бхага”). Например багатур може да се преведе като “Божи меч”. А има още и юк багаин, бири багаин, сетит багаин, ичиргу багаин, багатур багаин т.н. Това би могло да бъде доказателство, че българската аристократична йерархия е построена като копие на небесната йерархия. Божието царство на небето е пренесено в йерархичната структура на държавната администрация начело с Владетелят (като Божи пратеник на земята). Имената на древните български владетели са пълни със символика. Авитохол  – “син на сърната” (сърната е един от символите на космичното), другият легендарен родоначалник “Зиези от който са българите” в превод на новобългарски означава “издигнат духом, просветлен”.

 
Още два факта, древната ни прародина Бал(г)хара е наричана страната на “хилядата градове”, (6) а запазените над 50 титли свидетелстват, за силно развито държавно устройство. Такива държави обикновено са империи, а градският начин на живот и особено силно развитото стопанство със процъфтяваща търговия, занаяти и земеделие във всички български държави дават правото на проф. Добрев да говори за чудото на “Българската цивилизация”.

Тази държавна структура се повтаря със забележителна устойчивост в Бал(г)хара, Кавказката Стара Велика България, Волго-Камска и Дунавска България. Всички създадени български държави независимо от времето и мястото на съществуването им се славят с военните си успехи, свободолюбието, богатите градове и силно развитото си стопанство.

Така че са прави авторите говорещи за България като за “вечния пилигрим” или за “Бог и България” – единство в двойна плът. А плахите догадки за Богоизбраност на нашия народ ще намират все повече и повече потвърждения в историческите факти. Все пак наравно с евреите дори и като историческо време, ние сме втория монотеистичен народ в световната история. А може би и първия.

И както добре го е казал канасюбиги Пресиян в каменния си надпис от 837 г.: “Който търси истината Бог вижда! И който лъже Бог вижда!”

Александър Долев

Бележки

1. Да не се бърка с тезите на Хитлер за арийска раса, каквато всъщност няма.
2. Съвременните и древните народи на Европа, Индия, Иран, Афганистан, Пакистан са сродни по езикови, културни,  етнически и цивилизационни характеристики, които доказват общ произход  в  далечното минало от така наречените „айрии”. Според някои автори айриите са споменати в Библията под името „хурити (хари).
3. Българите са наричани тогава от индийците болхи(ки).
4. Навсякъде в текста използвам датировките на управлението на българските владетели, както Петър Добрев ги е разкрил в книгата си “Царственик  на Българското достолепие”.
5. Авитохол погрешно е считан от някои историци за Атила. Всъщност  името Авитохол  е чисто българско и проф. Добрев го превежда като “син на кошутата”.
6. Анонимния латински хронограф от 354 г. сл. Р. Хр.

Българското име

Най-знатни благородници сме ние,
издигнати аристократи на духа.
Това е тайната на българското име,
прикрита във ведически слова.

Божествени служители и посветени,
носители на чиста светлина,
създатели на българското време,
във старите анали на света.

В Балгхара древна сме живели,
страна на хилядите градове,
в подножието на Имеона –
свещенна планина от векове.

Петте Саракта сътворили,
разселвайки се бурно по света,
цивилизация и писменост сме подарили,
на древните народи тачещи ги и сега.

Законност, справедливост, строгост,
е същината на духа,
създавал нашите държави
и носещ в себе си мира.

А вярата в основата на всичко,
създадено от българина досега,
е вяра във един Отец и Господ,
Творец и Съдник на света.

Единствений Бог наш – Единосъщен,
действителен Висш Разум на света,
формирал той безкрайната вселена,
учител пръв с ведически слова.

Авитохол показа пътя на сърната,
във слънчева небесна светлина
и българите търсеха земята,
огряни от луната на нощта.

И българският календар е вечен,
с дванайсетте си цикли на века.
Той винаги ще отброява точно,
годините на нашата съдба.

Ний българите вече сме призвани,
да бъдем пак учителите на света,
със меч и словото си ще избавим,
човечеството неразумно от греха.

В свещенний връх на Имеона,
основа вечна на света,
ний столицата Балх ще вдигнем,
кат Божи храм на Любовта.