Престъплението - избори 2011-та г. - ІІ част

А защо стана всичко това? Как така Славчо Атанасов спечели около 76 000 гласа, а Тотев около 62 000, а ОИК обяви около 69 000 за Славчо и малко над 70 000 за Тотев? И в крайна сметка Тотев сега е кмет?

Ами стана ето така.... 

Долев с "оперативно интересни лица"

Във  ВМРО - НИЕ не бяхме наивници. Повечето от нашите активисти бяха стари и проверени кадри, някои в организацията от 1990-93 г. Още когато беше ВМРО-СМД, после ВМРО, после ВМРО-БНД и накрая при разцеплението с Каракачанов, когато се формира ВМРО-НИЕ. Някои от нас бяха правили двадесет години избори. Знаехме си силните и слабите страни. Но положението ни беше тежко. Парадоксално е, че спечелихме изборите през 2007 г. със коалицията ГЕРБ-ВМРО-БНД. Правехме с гербаджиите съвместни изборни акции, съгласувахме действията си. Имахме общ кандидат за кмет - Славчо Атанасов - тогава кмет на район "Тракия", но играехме с две отделни самостоятелни листи за общински съветници на ГЕРБ и ВМРО. Това е груба грешка, описана във всякакви учебници по политология и наръчници за правене на избори. Но в крайна сметка тази странна конструкция победи - Славчо стана кмет на първи тур с около 56% от гласовете, а листите вкараха съответно за ГЕРБ - 13, а за ВМРО - 10 съветника. Тъй като в Общинския съвет има 51 души, за мнозинство трябват поне 26. Тогава към коалицията се присъединиха петимата съветника на "Атака" със официално споразумение и така се получи перфектната комбинация от 28 съветника на десни и националистически партии.

За съжаление тази отлична коалиция беше разбита поради грандоманското и арогантно поведение на гербаджиите. Те спечелиха мажоритарните избори в четирите района на Пловдив, а ВМРО в два - "Тракия" и "Южен". Така имаха свои четири районни администрации, 13 съветника, председател на Общинския съвет, трима заместник-кметове, ("Атака" - един и ВМРО" двама) така, че нямаше от какво да се оплакват. Бяхме се опитали да бъдем честни коалиционни партньори. Когато се разбра, че техния лидер Йордан Кюмюрджиев ще бъде председател на Общинския съвет, един негов колега, тогава виден полицай  беше прекръстил  Славчо Атанасов и му беше казал, "Боже, Господи, как ще работиш с него? Ти познаваш ли го?" Така се и оказа, Кюмюрджиев се опита да бъде кмет, саботираше администрацията, не приемаше никакви споразумения, големееше се с вирнат в небесата нос. При това ГЕРБ още не беше на власт в държавата, те спечелиха парламентарните избори две години по-късно. Имаше случаи тристранната коалиция да се разбере да гласува единно по някакви въпроси от предния ден, а на следващия, по време на самата сесия, ГЕРБ да гласуват обратно, въпреки договорките. На това му казваме политическа педерастия. Както и да е, в края на краищата ГЕРБ се почустваха достатъчно силни да се опитат да свалят от поста му кмета ни и да опитат Общинския съвет да избере Кюмюрджиев за И.Д кмет.
Превратът беше подготвян старателно, бяха се договорили с всички останали групи - "Атака", "СДС", "ДСБ" и малките фалшиви партии. Формално те предложиха едни безумни поправки в нормативите за организация на дейността на Общината, като уж делегираха повече права на районните администрации по отношение на управлението и разпореждането на общинските имоти. Бяха писани от съветничката Дани Каназирева, която като юристка все още беше острието на групата съветници на ГЕРБ. (После й спретнахме едно "активно мероприятие", и ГЕРБ я изключиха, но то заслужава отделно описание. Ще дойдем и до него.). Освен това закриха поста заместник кмет ОСУТСИ (Общинска собственост, устройство на територията, строителство, инвестиции) който се заемаше от представителя на ВМРО - Петко Атанасов. Така се надяваха необезпокоявани да правят далавери в държаните от тях четири районни администрации, без контрол от страна на централната община. В тази инфарктна сесия това беше и прието. Славчо напусна сесията с думите: "От днес Пловдив има нов кмет - генерал Кюмюрджиев (той беше бивш директор на полицията). Аз оставам кмет на Пловдивчани."
Но в следобедната половина на сесията, ВМРО скалъпи набързо нова коалиция с БСП, част от "Атака", и някои съветници от малките партии, и направи контрапреврат. Генерал Кюмюрджиев беше свален от поста председател на Общинския съвет и на мястото му беше избран Илко Илиев от ВМРО. Дани Каназирева, която беше в комисията брояща бюлетините от тайното гласуване пребледня, като видя резултатите. Превратът на ГЕРБ не успя. Славчо запази структурата на общината и правомощията разпределени между централната и районните администрации непроменена. Но веднага уволни гербаджийските заместник-кметове. Беше предложил на най-свестния от тях - генерал Цветков да остане в екипа му. Той се беше съгласил, но от партията го заплашиха и му наложиха да подаде оставка.
Така се получи ново разпределение на силите в общината. Образува се една тройна коалиция от 10 съветника от ВМРО, 10 от БСП и 6 от така наречената "симпатична" група - три малки партии. Впоследствие дадоха  двама заместник-кмета на БСП, двамата си останаха от ВМРО, един от "Атака" и един независим. По-късно Славчо уволни този от "Атака" и независимия, съкрати едното място, а на другото назначи представителя на "симпатичната група - Георги Титюков. И така, докато се появих аз на 15 юли 2010 г. и заех мястото на нашия зам.-кмет Петко Атанасов, който отиде на партийна  работа, като оглави ВМРО-НИЕ. 

За съжаление през 2009 г. ГЕРБ вече бяха спечелили парламентарните избори и вече колеха и бесеха в града. Бившият кмет на район "Източен" Иван Тотев първо стана депутат, а после го направиха областен управител. Тъй като беше човек на Цветан Цветанов, събра цялата държавна власт в ръцете си. Смени веднага през съответните министерства всички местни регионални директори на държавни институции и управителите на държавните фирми и сложи свои приятели от ГЕРБ на местата им. Те веднага започнаха чистки във ведомствата. Тъй като държавните институции имат главно контролни функции, те започнаха тотална атака на Община Пловдив. Полицията, АДФИ, Сметна палата, прокуратурата, следствието се втурнаха на проверки и инспекции и ровеха да намерят нещо против управата. Видни полицаи от ОД на МВР всеки петък пътуваха в София да докладват лично на Цветан Цветанов как върви разработката на ръководството на общината и централата на ВМРО. Всичките ни телефони се подслушваха. В кметския кабинет имаше четири постоянни работещи микрофона. Знаехме разположението им. В моя кабинет също. За това по-нататък. Така и нищо не откриха, но това заслужава отделно описание. В същото време четиримата районни кметове на ГЕРБ престанаха да идват на оперативки и започнаха да саботират работата на централната общинска администрацията. Общината се оказа в железни клещи - притисната едновременно от цялата мощ на държавата, съветниците на ГЕРБ в ОбС, районните им кметове, полицията и контролните органи. Купиха или притиснаха и повечето от медиите в града. В самата администрация се намериха предатели и шпиони работещи за ГЕРБ, като саботираха работата на кмета. Оказахме се в кръгова отбрана.

При това не особено розово положение, дойде време за изборите през 2011 г.  Въпреки всички атаки, пловдивчани си харесваха кмета. Нашата стратегия беше да го пазим чист и с неоспорим авторитет, за да го преизберат. Много внимавахме да няма закононарушения, да не стават гафове и скандали, които да му подронят шансовете за преизбиране. ГЕРБ обаче ползваха всички мръсни хватки в политиката и правеха атаки на всички фронтове. На всичкото отгоре и нашите собствени "коалиционни партньори" ни извиваха ръце, рекетираха и понякога саботираха открито. Оказахме се вплетени в смъртоносна битка, но зад нас беше Пловдив и нямахме никакво намерение да отстъпваме.

Когато аз пристигнах на 15 юли 2010 г и поех поста заместник-кмет, познавах по-голямата част от администрацията на общината. С много от тях бях работил преди. Знаехме се с повечето и от видните фигури в държавната администрация и съдебната система. Пловдив е малък град. Аз доста бързо се ориентирах кой-кой е и за кого работи.

Опитвах се да поддържам и добри служебни отношения с герберските представители, между тях имаше и свестни хора, но ако им напиша имената, значи да ги хвърля на кучетата.  Даже и при редките си служебни отношения с Тотев се опитвахме да решаваме някои въпроси, важни за града във взаимен интерес. Въпреки, че често ни правеше и кални номера. Основният ни проблем, бяха шпионите и саботьорите на ГЕРБ в администрацията. Имаше случаи наши служители да получават директни нареждания от областния управител Тотев коя преписка как да решат, коя да забавят, коя да отхвърлят в зависимост от политическите им интереси, как да лъжат кмета и т.н. Или кои плащания към коя фирма да се направят, а кои да се бавят, за да се създава напрежение. Това беше основната им цел, да създадат хаос в администрацията и да отблъснат избирателите с обвинения в некадърност и корупция на нашата управа. В това отношение гербаджиите бяха перфидни мръсници. Изнасянето на информация от общината беше ежедневно и ежечасно, а запазването на тайна - все едно със сито да се мъчиш да пренасяш вода.

Като встъпих в този най-тежък ресор отговарящ за градоустройството, общинската собственост, строителството, инвестициите, управлението на отпадъците, озеленяването и какво ли не още, се оказах дясната ръка на кмета. В началото работния ми ден беше дванадесет часов. Кметът събираше заместниците си рано сутринта преди официалното работно време - още в 7.30. Пиарите разпределяха помежду ни медийните задачи. След това в осем започваше кратка административна оперативка по важните въпроси на града по ресори за съгласуване на общите задачи на отделните заместник-кметове.

Изглед от кабинета ми в "кулата"

Оттам се прибирах в кабинета си в "кулата" и започвах да решавам своите конкретни задачи. В ресора ми имаше 106 души. Не броя работниците в общинските предприятия "Чистота"  и "Озеленяване". Обикновено виках директорите на дирекции и самостоятелни отдели и им поставях задачите. Но после започнах да правя разширени сбирки и с началници на отдели и сектори, експерти и главни специалисти. Нарушавах йерархията и свиквах отделни хора от всичките си дирекции, за да работим по някой важен проблем където се искаше разнородно експертно мнение. Така в кабинета ми се оказваха едновременно архитекти и инженери, юристи и геодезисти, служители от жилищното настаняване и незаконното строителство. Така от една страна опознавах хората си, от друга ги сглобявах като единен екип, като рушах заварените "китайски стени" между отделите и дирекциите, а от трета получавах свежи идеи.  Имах много свястни служители,  които за съжаление в болшинството си вече са уволнени при чистките на Тотев. Следваха безкрайни, комисии, съвещания, срещи, приемни часове и накрая за капак след работното време имаше и представителни мероприятия, откривания, изложби и други, които трябваше да уважим.

Напрежението беше огромно, но аз съм биткаджия и издържах. За една година успях да опозная, овладея и насоча в желаната посока работата на администрацията си в голяма степен. А това е къртовски труд. И ако в началото ме посрещнаха с недоверие, съмнение и пренебрежение ("поредния тъп политик с диплома по "история и философия" да си позволява да командва нас инженерите, архитектите и юристите, за чиято работа нищо не знае"), накрая ме почустваха като свой и установихме дори приятелски отношения. Е, тези, които уволних, понижих и разместих, едва ли ме обичат.

Но във всеки случай,  когато влязохме в изборната битка, аз имах вярна армия зад себе си. От 15 юли 2010 до октомври 2011 г. постепенно се окопитихме, заздравихме фронта и дори преминахме в контранастъпление. При много от срещите ми с Тотев, той ми казваше: "Знаеш ли, че имам пълна информация, какво става в общината. Вашите хора през час ми докладват. Получавам документи, преди да са достигнали до кмета." Преувеличаваше, но в общи линии беше вярно. Само, че той беше младок и нищо не разбираше от политика. 

Един път бях с една красива и млада журналистка от София и отивахме да пием кафе край общината. Срещнахме Тотев и той изтърси нещо подобно и пред нея. Аз се подсмихнах и нищо не казах. Продължихме с нея по главната. Като подминахме г-н областния, тя ме изгледа и каза: "Боже какъв е тинейджър, истински дечко, така ли се говори? Това ли е кандидат-кметът на ГЕРБ?"  Къде ли беше научила тази дума "дечко" на нейната крехка възраст? Аз и отвърнах: "Нека да се хвали, а аз знам вчера, какво са си говорили Цветанов и Борисов в София в ........ от ............часа за кметските избори и за кандидатурите на Тотев и Здравко Димитров. И каква папка е извадил Цветанов и е ударил с нея Борисов по главата. Но да не съм идиот да му се похваля. При това го знам от два независими източника, а във ВМРО сравняваме информацията и с трети."

"А, защо го казваш на мен, ако се върна и му кажа сега? Или да вдигна телефона на Цветанов?" - зададе тя логичния въпрос.

Отвърнах й: "Истината е най-голямата лъжа. Да приемем, че му кажеш, Тотев ще изпадне в паника, ще звъни направо на Цветанов, оня глупак ще се паникьоса също и ще започне да издирва къртицата. Ще се  възцари страх и недоверие, ще има паника и истерия горе. Отлично за нас! А може би това е целта ми?" - изгледах я нахално и присмехулно в очите. "Вторият вариант е да не ми повярваш и да кажеш, че си измислям. Дали пък не искам точно това?" Тя се обърка, реши, че я баламосвам, но то си беше истина. Имахме хора които ни докладваха от Министерския съвет и дори от заседанията на Изпълнителната комисия на ГЕРБ в която беше и Тотев. А имахме подводници и в областната управа....
- Има и трети вариант - продължих да я обърквам - може просто да искам да впечатля една хубава жена като теб. Казах ти, истината е най-голямата лъжа...

С нея седнахме демонстративно в едно от кафенетата на главната срещу общината. При това на външните маси на самата улица. Когато исках да ме видят с кого говоря така правех. Когато обаче сядах на маса с приятелите от ГЕРБ от които получавах „оперативна информация” отивахме на други места. Там не само не можеха да ни видят, но и не можеха да влязат.

Поръчахме си кафета и си разменихме сведения и клюки за ставащото в града и столицата. Нея обаче я човъркаше информацията за случилото се в София между двамата първи в държавата. Каква тема за дописка, но нямаше да й я пуснат. Тя опита да повдигне темата отново:

-    Наистина ли Цветанов е ударил премиера с папка по главата? Или това е образно казано? 

-    Да, и не само това, в отговор Борисов пък му е направил главата квадратна на Цецко Тъпото. – отвърнах неопределено. 

-     Какво „да”, реално ли е станало всичко или правиш хипербола?

-    Мисли малко бе мой,то момиче, като ги гледаш отстрани тези двамата хубавци горе, не можеш ли сама да прецениш? Не им ли виждаш езика, възпитанието и държането? 

-   Добре, ако те издам сега на Тотев и Цветанов горе вземе да търси кой изнася информация нали в крайна сметка ще го намери! С цялата мощ на МВР и държавата? Или просто ме лъжеш? 

Отпих си бавно от кафето с наслаждение и дълго мълчах. Играех си с търпението й. Женското любопитство е голяма работа. 

-    Е добре, ще ти разкажа една истинска история от София. Един приятел ми звъня преди много години с молба за помощ. Имаше голяма търговска фирма в люта конкурентна битка с други четири сходни компании. Непрекъснато си правеха кални номера и изнасяха информация за цени и доставки. Такъв им беше бизнесът, че това е ключово важно за тях. Отидох при него, той ми каза съмненията си откъде и как изтичат сведения от фирмата му. 

-       Как се казва тази фирма? – прекъсна ме тя. 

-   Абе, Вие журналистките сте много нагли. Това от образованието ти ли е или от възпитанието? Приличаш ми на следовател с тези въпроси. Слушай без да ме прекъсваш иначе няма да ти го разкажа. И не пипай диктофона. Най-добре го прибери заедно с мобилния в чантата и я постави на ето този стол. Придърпах един страничен стол и тя послушно прибра техниката в чантата си и я остави там. 
-  А твоя телефон, не го ли подслушват, прибери го и него. 
-  Моят е безопасен, после ще ти покажа. 
- Я! - изгледа ме с учудване -  Добре, продължавай сега!  

-  Имаш ли микрофон залепен за тялото с тиксо? Ела в тоалетната да те проверя! 

-  Много американски филми си гледал! И това „неприлично предложение” ли е?  

-  Да, но без двата милиона долара. Все пак не си Деми Мур! – направих кратка пауза. Тъкмо щеше да се обиди, започна леко да цупи устни, когато чу продължението на фразата ми: „По-хубава си от нея, но за сметка на това по-млада!”  Нацупването разцъфтя  в чаровна усмивка. 

-     Разказвай де! 

-     И без повече конкретни въпроси! 

-     Добре. 

-    Та сформирах екип с едни приятели специалисти и започнахме да ровим във фирмата. Разбира се в извънработно време и в събота и неделя. Списък на персонала, кой има достъп до тази информация…  Лог файловете на компютрите… Абе изобщо безнадеждна работа. Никаква защита на електронната мрежа, никакви кийлогъри не беше поставил, нито филтрация на трафика. Никакви записи на действията на компютрите, никакви прехващачи на скрийншотове. Никакви пароли, никакви нива на достъп, никакво криптиране, изобщо нулева защита... 

-   Говори на български моля те.  

-  Все едно, да беше завършила компютърни системи и технологии. Като Тотев, той е инженер по това. 

-       Така ли? – това не знам защо я впечатли. 

-       Да не хукнеш сега да му вземаш интервю?  Убих те! Тя се усмихна тънко. 

-       А ти откъде ги разбираш тия неща като си историк? 

-       Самоук съм, идват ми отръки. Та взехме и разпечатки на разговорите по служебните мобилни телефони, сравнение на номерата... Проверки… С една дума всичко като по учебник, или като в треторазряден шпионски филм, то е едно и също… Да, ама повечето служители имаха и лични телефони, а там работата беше изтървана. Колко му е да излезе на обяд да звънне от личния на конкуренцията и да каже внасяме това, във митница Варна на такава и такава цена. И работата свършена. 

-  И какво направихте? 

-  Шефът ни каза, че тази чувствителна информация я знаят трима души и да се ограничим с тях. Но понеже си имаше доверие на хората предположи, че има бръмбари в кабинета си където я коментират. – допих си кафето и погледнах часовника. Вече беше 17.35, работното време беше свършило и служителите излизаха от централната сграда на общината. Като минаваха покрай нас, някои кимваха за довиждане, аз им махвах с ръка, някои заобикаляха отдалеч. Тя внимателно наблюдаваше и каза: „Личи си кои не те обичат.” 

-   Да, заварих много седесари, десебари и хора от времето на Гърневски и Чомаков, те наистина ме мразят. Нали бяхме съюзници и после врагове през 1999 г. Обичат си тоя, който ги е назначил. Но пък с някои от тях се разбираме отлично. Както и да е, работното ми време е свършило мога да пия една бира. Ти искаш ли нещо? 

Тя отказа. Аз махнах на сервитьорката да ми донесе една „Каменица”. 

-   Та шефа твърдеше, че има бръмбари, а аз се съмнявах във хората му, тези тримата с вътрешната информация. Две жени и един мъж. Жените бяха под подозрение разбира се. 

-   Ти си женомразец и типичен балканец! Защо не в мъжа! 

-  Жените са неверни по определение създания. Не случайно са прекрасни актриси и шпионки. Не ги знаеш какво мислят, какво чувстват и какво изразяват външно. Тези трите никога не съвпадат.  Да не навлизаме във психологически и философски анализи. Та аз за всеки случай проверих какви компактдискове са записвали на компютрите си жените. И мъжа разбира се. Седнахме с момчетата една събота и цял ден сравнявахме файл по файл. Макар, че е глупаво, можеха да го пратят по пощата, по ефтипи, по скайп, да си го копира през блутуут на телефона, на флашка, на каквото се сетиш. Или просто да разпечата доставните цени на хартия на принтера да си ги пъхне в дамската чантичка и "адиос". 

-   Ето пак за жените, не можеше ли мъжа да си го скрие в джоба на палтото?  

-   Може. Но мъжете са умни, ще го изпрати електронно. Тя ме изгледа свирепо. 

-   Ако се е страхувал, че системния администратор следи трафика, няма да го направи.  

-  Първо не беше така и всички го знаеха. Освен това още тогава имаше Тор. 

-   Какво е това! 

-   Скандинавски Бог скъпа, няма значение. В погледа й се четеше недоумение. 

- Та да се върнем на темата. Жените бяха под подозрение, французите са казали „Шерше ла фам!” Както и да е, шефа настояваше да проверим за бръмбари. И една събота докарах в офиса моите хора от полицията със специалната техника. 

-   Ти да не си работил в ДАНС? И как изнесоха тая техника? 

-  Не още, .... тогава  нямаше ДАНС, после ..... го създадоха.  

-  Не си работил още в ДАНС, защото го е нямало, или после си работил там? 

Ах, тези журналистки държат на фразата! 

-  Не съм работил там, но ме подслушваха в разработката „Галерия”. 

Тя се заинтригува. 

- Така ли, и мен също, разкажи!  

- Това е класифицирана информация, да не се отплесваме – в очите й се четеше разочарование. 

-  Добре де, някой път като се видим в София. Та,  докарах полицаите с техниката срещу заплащане разбира се.  Какво се правиш, че не знаеш, винаги е имало черен пазар на такива услуги. – тя гледаше изумено - Обикновена корупция, нищо лично. Който си плаща, може и да си поръча. Има цяла борса за такива работи. Въпросът е да знаеш къде да търсиш, ако ти трябва нещо такова съм насреща. Само, че не по телефона. 

-   Дай повече информация! – заговори в нея журналистката. 

-  Не си пипай чантата, и май наистина трябва да те замъкна в тоалетната за да те проверя за микрофони. 

-   Срещу три милиона долара може – усмихна се мило тя.  - Нали съм била по-хубава от Деми Мур...

-   Не скъпа, ние в България за жени пари не даваме, безплатни са ни. Нали сме "мъжкари" като премиера Борисов? Това я жегна, явно имаше защо...  Ясно, и тя му е пипала мускула като Миролюба Бенатова...

-   Добре де и какво стана? 

-  Търсиха цял ден, целия офис провериха. Понеже служителите понякога си идваха на работа в събота и неделя, шефът им беше забранил този уикенд под предтекст, че ще е пръскано с отрови срещу хлебарки. Отлично  беше организирано. Дори в неделята наистина беше уредил фирма да пръска. Всичко беше точно. Нямаше никакви бръмбари. Шефа беше разочарован. По техниката не открихме нищо, оставаха хората. Беше дал вече доста пари и отново в мъртва точка. 

-   И дойдохте до горките жени пак, нали? 

-  И до мъжа, никой не изпускаме. Седнахме с полицаите да пием кафе и аз донесох захарницата, никога няма да забравя това. Сложихме си захар и пием. По едно време се споглеждаме всичките, шефа, аз, полицаите. Вкусът на кафето странен. Но никой от възпитание не повдига темата. И аз пробих първи мълчанието. „Абе, момчета не е ли странна тази захар? Всички вкупом потвърдиха, отворихме захарницата, а вътре сол! Ти пила ли си кафе със сол, да ти поръчам едно, да го пробваш?”  

-  Не благодаря, много си мил, някой друг път – усмихна се. 

-  Умряхме от смях, като се видим все това си припомняме. 

-  Какво стана с течът на информация? 

- Ограничихме се до тримата, все пак едва ли шефът си даваше сведенията на конкурентите. Дадохме му указания какво да направи, но няколко месеца, нямаше резултат. Както и да е, нищо не стана, поне ние не му помогнахме и не ни вика повече. След една година отивам да го видя в офиса и гледам един балкон на който преди пушеха служителите, със  заключена врата и залепени лепенки по вратата и касата с печати и пише „Излизането забранено”! Помислих, че е опасен, че може да се срути. 

-  Седнахме в кабинета му и си говорим, и като се сетих го питах. А той: 

-  Помниш солта в кафето? Толкова усилия напразно! А то, тъпа работа. Моите тримата в които се съмнявах бяха пушачи, аз защо не пуша. И там на тоя балкон пушеха, че вътре бях забранил. А то както гледаш офис сграда, ама и апартаменти тук - там. Отдолу за мой „късмет” да живеел някакъв служител на най-големия ми конкурент. И шефа му като разбрал къде живее, му забранил да идва на работа в офиса  и му плащал да си стои вкъщи и да подслушва долу на балкона по цял ден. Пие си кафето, включил си техниката и получава заплата за това. Е, неудобно,  че цялото работно време е вкъщи, но и заплатата му прилична. Та моите хора в които се съмняваше излязоха точни. Само им забраних достъпа до балкона. Сега си пушат в стаята. 

-  Да - засмях се - пушенето наистина е вредно за Вашето здраве, затова и аз не пуша. А ти как разбра? 

-   Е, хайде сега такива въпроси, приятели сме, дай да не си разваляме приятелството.  

- И отидохме да пием бира и да си говорил за жени и политика, завърших случката. 

Тя беше силно заинтригувана. 

-   И, какво намекваш, че така изнасяте информация от МС и от централата на ГЕРБ?  

-  Не, казвам, че животът е странен и никога не знаеш откъде ще ти дойде солта в кафето. 

- Впрочем сега ще ти покажа една магия. Набери ме, вече можеш да си вземеш телефона, разреших й.  Взех моята „Нокия” от масата и я пъхнах в специалното калъфче, но във втория му джоб. Тя набираше упорито, но телефонът ми не звънна.  

-   Какъв сигнал ти дава – поинтересувах се. - "Телефонът на абоната е изключен, или е извън обхват."

Отворих калъфчето, извадих телефона и го преместих в предния джоб. „Сега пак ме набери”. Този път звънна. Впечатлих я.   

- Видя ли за какво си говорим? 

Тя взе калъфчето, отвори го, извади телефона и разгледа двете джобчета. На пръв поглед нищо необикновено. Докато любопитстваше и обясних: 

-   Обикновен евтин китайски боклук, отвори Интернет и ще си го поръчаш. В България ги внасят сума ти фирми. Просто единия джоб е с материя направена с нанотехнологии непропускаща сигналите. Елегантно, просто и ефикасно, освен ако не объркаш джобовете – засмях се. - Така създавам ядове на хората на Цветанов, които ме подслушват,  докато си говоря с хубави журналистки. 
- Да, но ти сега го пъхна в калъфа, досега ти беше отвън на масата. Значи са могли да ни подслушват?
- За какво да обезопасявам телефона, като съм с хубава жена на масата, при това журналистка, тя винаги ще те предаде и изнесе информация нали е жена? 

Тя ми размаха заканително пръст.

***

Та политиката си е война, в която разузнаването е особено важно. Но по-важно е контраразузнаването. А там ГЕРБ бяха слаби. Първо, много бързо хванахме техните хора в нашата администрация. Половината поставихме под контрол, други следяхме изкъсо. Но най-глупавите използвахме за канал за фалшива информация. Нищо ново под луната - просто класика в жанра. Такъв беше например един от моите директори на дирекция. Аз го виках през пет минути да "съгласувам"  и да "искам съвет" и демонстративно говорех в ресора, че ми е дясна ръка и му имам пълно доверие. Даже го оставях да ме "замества". Що глупости и дезинформация е препредал в ГЕРБ... Друг един капан направихме на съветника Спас Гърневски, който играеше с ГЕРБ макар и да беше костовист. Подхвърлихме му един доклад през негова вярна директорка на дирекция, той го обяви триумфално по медиите, а след това извадихме доказателства за точно обратното. Направихме го смешен тъкмо през изборния период. Това е много сладка история и ще стигнем и до нея.

От друга страна, във ВМРО имахме една тактика да споделяме информацията която сме придобили за враговете без да назоваваме източниците си (защото ни подслушваха по телефоните). А източниците ни бяха приятели, познати и роднини в ГЕРБ. Пак, казвам, че Пловдив е малък град.

И така в жестока битка на "тихия фронт" направихме първия си голям удар. Няколко месеца преди изборите, наш агент изнесе от ГЕРБ един секретен обучителен видеофилм правен в Пловдив по време на частичните избори за кмет на район "Източен" през 2009 г. (Агентът ни си е жив и здрав и още е голям човек в ГЕРБ - Пловдив.  Поздрави приятелю, скоро пак ще ни потрябваш, но ще те пазим!) Та, във филма главен герой беше Тотев, който инструктираше щаба как да фалшифицират бюлетини, като ги правят недействителни, как полицията да прибере "на топло" емисарите и активистите на ДПС преди изборите, как да им обещават на циганите в Столипиново нарушения на законодателството в тяхна полза (да им узаконят незаконните къщи, построени на заграбена частна и общинска земя във вреда на българските собственици и на общината разбира се), и много други "хубави работи" - общо по пет члена на Наказателния кодекс. Бивш кмет на района беше Тотев, но след парламентарните избори той стана депутат за кратко и веднага напусна Народното Събрание, за да го направят областен управител. Това наложи да се правят избори за нов районен кмет, които "спечели" Петър Петров. А Тотев вече като областен управител му "организираше кампанията". Ако гледате филма тук, ще разберете защо пиша "спечели" в кавички.

Пазехме филма за да ударим в подходящото време. Трябваше да е доста преди изборите, за да не кажат, че е компромат и да ги превърне в жертви. Но от друга страна достатъчно близо, за да може честните хора да разберат, що за мутренска бай-Ганьовска шайка е ГЕРБ и как прави изборите.

Извадихме го в подходящия момент през лятото на 2011 г. Пуснахме жалба и в прокуратурата разбира се заедно с филма като веществено доказателство. Аз не хранех особени надежди, пловдивската прокуратура е известна като най-сервилната към управляващите. И винаги е била такава, независимо кой управлява. Ако перифразирам думите на Соня Колтуклиева към един сегашен медиен "герой" прокуратурата в Пловдив е известна с "политическото си фелационерство". Тя винаги е превивала угоднически гръбнак пред властимащите. Слагаше се на Иван Костов, слагаше се на кмета Чомаков, слагаше се на Цветанов. Тя никога не е съблюдавала закона, а винаги е гледала накъде духа вятъра и си е завъртала съответно задните части към поредния властимеющ. 

Даже пловдивските съдии ги презират за безгръбначието им. Понеже някой може да се сети, че омразата ми към тях е твърде лична, ще призная, че е така и ги мразя. И наистина е лично, но донякъде и принципно. Защото като районен кмет и съветник образуваха 14 преписки  срещу мен, не за друго, а защото подавах сигнали срещу активисти на СДС, срещу кмета Гърневски и даже срещу министъра в правителството на Иван Костов - Вилхелм Краус. Всичките ми жалби бяха отхвърлени естествено, но прокуратурата ми спретна наказателно дело, за "оказан натиск върху полицията" когато бях общински съветник. Съдеха ме и две съдебни инстанции ме признаха за невинен. Тогава аз заведох дело срещу пловдивската прокуратура за вреди и морални щети и на две съдебни инстанции в Пловдив ги признаха за виновни и ги осъдиха да ми платят обезщетение от 2500 лв, макар, че аз и адвокатът ми претендирахме за 11 000 лв.
Да, та чувствата ни с пловдивската прокуратура са взаимни. По-нататък ще стане дума по време на протестите срещу Кирил Рашков как отново кръстосахме шпаги. И с кой прокурор какви думи си разменихме по телефона по време на митингите и защо.

С две думи така и стана, прокуратурата не направи нищо по този филм. А Тотев веднага трябваше да излезе от политиката и да бъде съден. Впрочем и сега не е късно, давността не е минала... Сещай се господин Цацаров...

Поне стана медиен скандал.  Филма го прожектирахме на Общинската сесия пред журналистите, пратихме го в Европейската комисия, качихме го в Ютюб и Вибокс. Но не беше достатъчно. Трябваше нещо по-силно...

откъс от книгата "Силите на светлината срещу слугите на сатаната" 

(следва)