Защо не трябва да има електронно гласуване - ІІІ част

"Не е важно колко и как са гласували. Важното е кой брои гласовете."

Йосиф Висарионович Сталин

Политическите проблеми

Внимавай как гласуваш моето
момче, че предстоят съкращения.

Някои поддръжници на електронното гласуване изтъкват два важни според тях аргумента. Да вземем например Делян Делчев, впрочем един от малцината даващ смислени предложения: "Дистанционното / електронното гласуване би улеснило и останалите българи, които нямат достъп до секции за гласуване на под 100 (дори 50) км разстояние или в държави, в които поради локално законодателство такива могат да се отварят само в ограничените ни на брой консулства, значително ограничаващи гражданите ни в други държави да упражняват правото си на глас. Вероятно между 10 и 30% от гласоподавателите се намират в чужбина или далеч от изборните си секции по времето когато се провеждат избори. Въвеждането на дистанционен вот допуска възстановявне поне на половината от тези загубени в момента гласове и значително повишаване на изборната активност."  Вторият му аргумент, че ще се повиши избирателната активност: "Но отново, дистанционното гласуване не е фокусирано и няма отношение само към българите в чужбина, то би значително повишило изборната активност, особено сред по-образованото население, младите и средната класа - точно тази част от гласоподавателите, която се е отдръпнала от урните от години."

Тоест надява се, че ще гласуват българите в чужбина и младите и образовани, но аполитични хора в страната, с което ще се намали делът на купения цигански или контролиран от местните феодали вот. Тези две тези са в основата на всички защити на електронния (Делян Делчев го нарича дистанционен) вот, които съм чел.

Дяволът обаче е в детайлите. Тези доводи не отговарят на действителността. Да вземем за пример сега проведения референдум за електронното гласуване. По такъв важен въпрос, засягащ правата на българите в чужбина, който би ги облекчил неимоверно за в бъдеще, колко наши сънародници в чужбина гласуваха? Точно  27 035!!! Повтарям, двадесет и седем хиляди и тридесет и пет души! При живеещи извън страната над два и половина милиона души! Тези два и половина милиона наши сънародници, нито си подадоха заявления за да им се направят секции в градовете където живеят, нито гласуваха, нито проявиха какъвто и да било интерес към референдума. Трябваше да направят едно малко усилие сега, за да могат в следващите години да си гласуват от компютъра в САЩ, Германия или Австралия примерно. Но те не го направиха, дори за да защитят собствените си интереси. И ако не го направиха на референдума, какво дава основание на защитниците на електронното гласуване да твърдят, че ще гласуват активно на следващи избори, ако имат възможност да го направят електронно? По-скоро няма да гласуват, потвърждението е в статистиката на всички досегашни избори за гласувалите в чужбина. Винаги и най-много гласуват депесарите в Турция - средно 40-50% от всички подадени в странство гласове, но не и българите зад граница. Много добре го описва Иван Бакалов в "е-вестника" си: 
"На изборите от 2001 г. до 2014 г. обикновено от цял свят българите даваха 20-30 хиляди гласа. А гласовете на българските турци от Турция бяха 40-50 хил. гласа, над 90% за ДПС. Само в 2014 г. на изборите за пръв път гласовете на българите от цял свят излязоха малко повече от тези от Турция. Ето данни от парламентарни избори 2014 г.: За ДПС от чужбина – 59 900 гласа, за всички останали партии от чужбина – 78 188 гласа. (виж тук резултатите за гласуване в чужбина от ЦИК).

А вторият аргумент, че щяла да се повиши избирателната активност на младите и образованите, аполитични гласоподаватели в страната? Това е аргумент от типа на историите на Мечо Пух: "- Тази година ще има много мед. - Защо мислиш така мечо? - Защото много ми се яде." Фактът е, че аполитичните млади хора, които не се интересуват от изборите, няма да се заинтересуват да го направят дори и през таблета или телефона си. Аз като мразя чалгата и не ходя на концертите на фолк-кифлите на живо, не ги гледам и по телевизора, нито си ги пускам на таблета. Леснотата и удобството на електрониката, не ме прави техен почитател, така и младежите, на които не им пука за политиката, няма да си свалят андроид приложението за гласуване, дори и да имат цифров електронен подпис. В отчаянието си как да привлекат млади гласоподаватели, политиците започнаха да изперкват - "Герберът Георги Андонов не получи подкрепа за идеята си гласуването на избори да започва още на 16 години. Основният аргумент против, изтъкнат от депутати от различни цветове, бе, че за това е необходима промяна в конституцията, каквато нямат намерение да правят." В ГЕРБ пък дори останаха изненадани от екзотичната хрумка на съпартиеца си, някои от колегите му дори не бяха запознати." Това е твърде показателно за заинтересоваността на младите хора от изборите, политиците явно са отписали вече тези между 18 и 24 години и се надяват да си увеличат базата с 16 - 17 годишните. Но и без това кривите сметки на защитниците на електронното гласуване ще се объркат още повече в съвсем неблагоприятна за тях посока. Това е проблемът за контролираните, купените и зависимите гласоподаватели. Това зависимо гласуване ще се увеличи от сегашните 30% до 100% от хората от възможните за контрол слоеве от обществото. По-долу споменавам за примерът в Столипиново - Пловдив с циганите.

Никой от защитниците на електронното гласуване не иска да коментира следните факти:

1. Мутрата - олигарх Ковачки, на всички избори принуждава зависимите от него миньори и работници да гласуват за феодалната му псевдопартия ЛИДЕР. Колко скрити камери и явни репортажи му направиха от Нова телевизия за тези безобразия, колко пъти медиите отразиха как плаши хората в селата където са мините му, че ако няма 100% гласували за него ще затвори мината и т.н. Е, и? Той си е жив и здрав и си има собствени депутати.

2. Мутрата кмет от ГЕРБ на село Галиче - Ценко Чоков е толкова самоуверен, че заплашва дори и главния прокурор: "Само ще кажа на тия прокурорчета,  които са се разтичали, много да внимават какво правят да не стават сакатлъци. Най-вече главното прасенце Сотирчо да си опича акъла, да не го хапнат вуците." Заканите към държавното обвинение са пряко свързани с активизирането на разследващите органи във връзка със сигнала срещу сина на Ценко Чоков  за побой. До този момент властите не намериха смелост да се противопоставят на Чоков  и семейството му, многократно уличавани от местните хора в изнудване, палежи и физическа саморазправа. Така през последните години районът се превърна в отделна от държавата губерния, в която цари тотално беззаконие." Кметът все пак редува боят с благотворителност  - преди местните избори през 2015 г. заведе 200 души - предимно възрастни хора на екскурзия до морето.  Пак го избраха за пореден път.

3. Кметът на Пловдив от ГЕРБ Иван Тотев е задължил около 2000 служители на общинската фирма "Чистота" и други подведомствени нему структури да се регистрират адресно в Пловдив за да гласуват познайте за кой?

Списъкът може да е безкраен, просто пуснете търсене в Гугъл за "купуване на гласове" и "контролиран вот" и търсачката ще ви зарине с информация от всички проведени досега избори. Въпросът ми към защитниците на електронното гласуване е: "Какво ще стане, ако има електронно гласуване и всички тези нещастници изброени по-горе имат цифрови електронни подписи с които да гласуват?"  Защото засега все пак положението не е тотално изпуснато, от подадените сигнали и жалби по време на сегашните местни избори, само 15% са за купен или контролиран вот. "Предварителни данни на "Прозрачност без граници" сочат, че делът на организационните нередности е 73,23% - от всички докладвани нарушения в изборния ден, а контролираният и купеният вот - 15,66%." Аз горе затова писах, че контролирания, купен и зависим вот, в момента е поне 30% от всички реално подадени гласове, защото има и такива изследвания. Но въпреки тези отчайващи числа, лесните за контрол хора -  примерно циганите, все още не гласуват на 100%, за щастие. Ето какво пише "Капитал": "Според протоколите от 33-те избирателни секции в циганския квартал "Столипиново", където живеят около 40 000 души, но около 18 000 са избирателите, вота печели Иван Тотев. Резултатите от тези секции сочат, че Тотев е получил 2 299 гласа срещу 1494 гласа за Атанасов." Че Тотев е купувал цигански гласове е ясно, всички партии, които могат, купуват гласове в Столипиново. Хубавото в тази информация е друго. Да прочетем отново числата - при 18 000 избиратели в квартала са гласували само 3 793 от тях общо за двамата кандидати. И Слава Богу! Защото ако имаха цифрови подписи, не се съмнявайте, че щяха да гласуват всичките 18 000, за който плати повече. Щяха мирно и тихо да си гласуват и миньорите на Ковачки и служителите от общинската фирма "Чистота" на кмета Иван Тотев, за когото им кажат, а и кметът Ценко Чоков нямаше да се охарчва да води 200 души на екскурзия, а просто щеше да им събере електронните подписи, а ако някой откаже ще има бой. Тоест, защитниците на електронното гласуване няма да докарат младите българи пред интернет урните, а ще дадат отлична технологична възможност на феодалите, олигарсите и циганските барони да вдигнат мизата, защото ще осигуряват много повече гласове, отколкото сега.  И като  допълнителна екстра ще получат един милион гласове за ДПС от Турция. И не само от Анадола. Нека да си припомним това: "Една от изборните секции в чужбина е с гласове за една-единствена партия – ДПС, показаха протоколите от гласуването в ЦИК. Става дума за една от двете секции в Полша – в гр. Ленкница. Там има подадени 231 гласа за ДПС и 0 за всички останали партии, личи от протокола. Ленкница е малко градче в западна Полша на границата с Германия, където живеят малко над 2000 души. Това означава, че българската общност там е 10% от цялото население. 

Избирателите на ДПС в Полша.

Друг интригуващ факт е, че заявленията за гласуване, изпратени от Сашо Хаджиев, живеещ в Ленкница, до българското посолство във Варшава са точно 231 на брой. Тоест, всички избиратели на ДПС предварително са заявили, че ще упражнят правото си на глас (което не е задължително, за да гласуват) и нито един не се е разколебал или успал." И така ДПС печели в Полша с 231 на 0...  А колко ли ще спечели в Турция?

Неслучайно Конституционният съд в Германия забрани електронното гласуване, точно заради невъзможността да се опази тайната на вота. Ето какво пише по този въпрос Пейо: "През 2009 Конституционния съд на Германия обявява за противоконституционно електронното гласуване, като с ширината на посочените аргументи, на практика, прави невъзможно всякакъв вид електронно или Интернет гласуване. Всеки заинтересован от темата, трябва да прочете решението на немски или английски, а за по-нетърпеливите ето преразказ на най-важните елементи от мотивите:

1. Конституционния принцип за откритост на изборите (Öffentlichkeit), който е следствие от чл. 38 във връзка с чл. 20 от немската Конституция, (съответстват на чл. 10 и чл. 1 (2) от българската Конституция), задължава съществените етапи от изборния процес и определянето резултатите да могат да бъдат наблюдавани и проверявани от граждани без специализирани познания.
2. Традиционните избори с използване на хартиени бюлетини, при спазване на установените изисквания, злоупотребите са редки и възможни единствено със значителни усилия, при значителен риск от разкриване, което има съществен превантивен ефект.
3. Програмните грешки в софтуера за гласуване или умишлената изборна измама, чрез манипулиране на софтуера, могат да бъдат трудно установени. Широкообхватният ефект на възможните грешки в машините за гласуване или на умишлената изборна измама, налагат необходимостта от изключителни мерки за гарантирането на открития характер на изборите.
4. Гласоподавателите трябва да имат възможност лично да се уверят дали техните гласове са получени и преброени без промени, както и да могат да бъдат повторно преброени на по-късен етап, като това не трябва да изисква каквито и да са специализирани познания, защото възможността за проверка на съществените стъпки в процеса по гласуване създава оправдано доверие в законността на изборите.
5. Ограниченията на възможността гражданите да проверят как е отчетен гласът им не могат да бъдат компенсирани от официална институция, като дори всеобхватни и разнообразни технически и организационни мерки за сигурност, не са достатъчни, за да компенсират липсата на възможност съществените стъпки в процеса по гласуване да бъдат проверени.

Към това просто няма какво да се добави, никой от защитниците на електронното гласуване не може да опровергае аргументите на германските конституционалисти. И така да обобщим, че ни предлагат да се откажем от тайната на личното гласуване, за да улесним търговците на гласове, кметовете-феодали и мутро-олигарсите. 

Ти гласува ли "правилно"?

И понеже много обичат да дават за пример Естония (между другото, само 20% до 30% от естонците гласуват електронно, останалите 70-80% от гласуващите предпочитат хартиените бюлетини) с нейното електронно гласуване,  да ги разочаровам, че и там имат проблем със зависимия вот. Затова са предвидили, да можеш да гласуваш 4 пъти електронно, като всяко следващо гласуване отменя предходното и накрая може и да отидеш до урната да пуснеш хартиена бюлетина, което пък отменя изцяло електронното гласуване, защото това е окончателно. Примерно, не можеш сутринта да откажеш на любимата си тъща и гласуваш пред нея на лаптопа, за нейните другари от БСП. Излизаш после със жената и в сладкарницата, за да няма семейни скандали и после месец сексуална диета, гласуваш за любимата й мутра от ГЕРБ с нейния таблет, за да се убеди, че си й верен. Внезапно те извиква шефа в офиса за спешен проблем. Отиваш и той ти посочва настолния компютър, като вежливо те моли да пуснеш една електронна бюлетина за ДПС, защото му трябва тяхната политическа протекция, за да стане една далавера в министерството, "пък ако не направим тази сделка, нали разбираш, ще трябва да съкращавам персонал". Удовлетворяваш и шефа си и отиваш псувайки в добрата стара квартална кръчма да пиеш една бира. Тъкмо вадиш телефона, за да гласуваш с последната си електронна бюлетина за когото ТИ искаш най-после, на масата сяда болния ти от сърце татко и радостно ти посочва Реформаторския блок: "Гласувай моето момче, че не ми остава много живот на тоя свят, поне да си отида щастлив, че Меглена Пръмова пак ще е на власт." Не можеш да причиниш инфаркт на баща си и гласуваш разбира си. Допиваш си гадната, по-горчива от обикновено бира и си тръгваш. По пътя влизаш решително в кварталното училище, вземаш добрата стара хартиена бюлетина и яростно я напъхваш в плика с отметка за любимия Патриотичен фронт. Ръгаш плика в урната с мисълта "България над всичко" и проклинайки всички тъщи и шефове, мразейки телефоните и таблетите, благославяйки майките на всички програмисти, яростно закрачваш към дома.

Не, на електронното гласуване - общност

Всъщност специалисти информатици са им тествали сигурността на системата за електронно гласуване в Естония и я критикуват, например Джейсън Киткат от екипа на професор Халдерман: "Значи Естония не е постигнала тези три изисквания? Въпреки че управляващите упорито твърдят обратното?

- Не, не са постигнали и трите. Първо, ние демонстрирахме, че електронното гласуване там не е сигурно. Второ, не е тайно, тъй като като гласуваш от дома си или от офиса, други могат да видят какъв вот даваш, и трето, верификацията е много слаба, ако въобще я има. Невъзможно е за гласоподавателите да знаят какво става с гласа им, веднъж щом влезе в "черната кутия" на централната брояща система. С хартиената система има различни техники (специална хартия, специални печати, номерирани бюлетини) които правят много трудно добавянето или променянето на гласове. Много хора наблюдават урните (кандидати, преса, НПО-та) и винаги можеш да преброиш отново хартията."

Професор Халдерман от Мичиганският Университет с екип от негови студенти е изследвал естонската електронна избирателна система и дори от екипа му са намерили начини да я хакнат.  А той е известен и с това, че след като изследва три вида електронни машини за гласуване, ползвани в Калифорния и доказва, че могат да бъдат хакнати, щатът забранява употребата им и фирмите производителки губят сертификатите си. Най-големият му успех е, когато с екипа си разбиват експериментална държавна интернет система за гласуване за една нощ и правителството отменя електронното гласуване с нея. Негов колега пък, хаква автомат за гласуване в Холандия. Горе е филмчето с тези забавни истории. И още едно филмче по темата долу.

Предишните части - І и ІІ тук
"Защо не трябва да има електронно гласуване - Технологични проблеми"

"Защо не трябва да има електронно гласуване - Институционални проблеми"

Още по темата тук:

"Против електронното гласуване - наглите лъжи на защитниците му"

"Срещу електронното машинно гласуване"

"Ха-ха-ха - електронно гласуване ли?"

Защо не трябва да има електронно гласуване? - І част

"Не е важно колко и как са гласували. Важното е кой брои гласовете."

Йосиф Висарионович Сталин

Другарят Сталин гласува за народното щастие...

Допреди две години не съм  и предполагал, че ще напиша тези редове, защото съм голям технологичен ентусиаст. Хобито ми са компютрите и телефоните, първата електронна банкова транзакция направих през ePay.bg с дебитна карта на ПИБ в далечната 2001 г. Купих си цифров електронен подпис в първата година, когато ги пусна "Инфонотари", не се разделям с умния си телефон и таблет в които съм инсталирал и ползвам активно 153 приложения, вися по цял ден на компютъра, имам регистрация в почти всички популярни социални мрежи, чета всички водещи технологични издания за новостите в хардуера и софтуера.... А и три години работех като системен администратор в една фирма в София в "славните времена" на Windows 98 и Windows 2000, докъм прехода към Windows XP, поддържайки мрежата, хардуера и софтуера, както и сайта на фирмата. Цели 10 години си правех и поддържах самостоятелни собствени сайтове и на мои приятели по две популярни технологии. От тези времена ми остана умението да разглобя и поправя, или да сглобя сам компютър, да му инсталирам и преинсталирам операционната система и програмите, да го лекувам от вируси, шпиони и всякакви вредители, да ровичкам с интерес настройките, и да чета технологични сайтове с хитрини и хакове. Мога да кракна и windows-a и android-a, и не само това. Но стига за мен, исках просто да кажа, че съм един напреднал потребител, на който тематиката не му е чужда. От друга страна съм участвал активно в политиката, включително в организацията на изборите в София и Пловдив като наблюдател, застъпник, член, секретар, заместник-председател и председател на Секционни Избирателни Комисии (СИК). Най-интересното ми постижение беше длъжността - застъпник в комисия в едно циганско училище в Столипиново - Пловдив. Десетина пъти съм висял по цяла нощ да предавам чували с бюлетини и протоколи в бившия Младежки дом и Панаира в Пловдив, както и в зала "Универсиада", НДК, и "Христо Ботев" в София. (Тази година за щастие поумнях и пропуснах удоволствието да бъда заложник в зала "Арена Армеец". Съчувствам на бившите колегите от СИК-овете, напуснали залата в линейки). И при всички тези избори, аз, както всички останали хора от разните партии проклинахме "хартиените бюлетини" и си мечтаехме за електронно гласуване. После някъде от 2011 година насам,  станах решителен негов противник. Защото разбрах за какво става дума и имам теоретичния и практически опит по темата. И затова становището ми е кратко, ясно и точно: 

"Никакво електронно гласуване!"

Не тук, и не сега и изобщо никога и по никакъв начин! А аргументите са толкова очевадни, че само слепец не би ги видял. Или, може би само платените соросоидни грантаджии, които агресивно налагат тази теза и пригласящите им малоумници с промити мозъци всред активистите и симпатизантите на организираната престъпна група ГЕРБ и глупаците от Деформаторския блок - като особено активни в тази сфера са зомбираните костовистчета. Полезно четиво по темата е това: "Поръчаха ли САЩ измамното електронно гласуване в България?" А и за да не ме упрекват напразно в друга една посока, ще кажа и следното: От 2011 година насам виждам и имам доказателства за това, как ГЕРБ систематично фалшифицира "хартиените избори" на всички нива - и за кметове, и за президент, и за Народно събрание. Не само с лъжи и манипулации, те са си били налични винаги, става дума за фалшификации в пълния смисъл на думата. 

(На видеото има един официален обучителен филм на партия ГЕРБ в който тогавашният областен управител, а сега кмет на града, при това втори мандат - Иван Тотев обяснява на герберастките активисти в Пловдив, как да се фалшифицират и манипулират изборите. Той самият, прилагайки тези методи, на два пъти "печели" кметското място с арогантни фалшификации и прокуратурата в града удобно мълчи.) Или накратко казано, ГЕРБ създадоха гигантска машина за подмяна на гласовете на избирателите и Европа се прави, че не забелязва. Тоест в никакъв случай не съм привърженик на настоящата система за "хартиени избори", която просто е "пробита като бъчва" от министър Бъчварова, отговаряща заедно с Томислав Дончев  за изборния процес.  Но за това по-нататък. Да караме поред и да разделим темата на три - технологични доводи срещу електронното гласуване, институционални и политически такива. Да започнем с технологичните, като ще се опитам да бъда ясен за хора не толкова навътре в терминологията.

Технологични съображения срещу електронното гласуване

Спомняте ли си онези президентски избори в САЩ през 2000 и 2004 година, когато Джордж Буш "спечели" последователно срещу Ал Гор и Джон Кери като първия път фалшифицираха резултатите от машинното гласуване в щата Флорида, където пък по случайност губернатор беше Джеб Буш - братът на Джордж Буш? И точно "гласовете" от Флорида го направиха президент Буш - младши. Ето едно комично видео от онези години отлично иронизиращо със средствата на хумора проблема. 

Макар, че на американците после никак не им беше до смях при осемгодишното управление на президента  Буш младши. Впрочем и втория път той "спечели" с фалшификации, но това е дълга тема. И вече на въпроса - "Къде сме ние?", както се казва. 

Най-подвеждащият и същевременно най-идиотски аргумент на нашите защитници на електронизацията на изборите е това твърдение: "От толкова години плащам електронно и никой не ми е откраднал парите през Интернет, та да се безпокоя за гласа си при електронно гласуване ли?" казват някои, които се имат за специалисти по темата. Ами тук има две лъжи. В световен мащаб има милиарди пари откраднати през интернет, не само при банкови електронни транзакции или при интернет пазаруване, но и през банкомати, през POS - терминали в магазините и т.н. В България тази кражби са по-малко, само защото е малък броят на плащащите електронно, пазарът е още неразвит и нашенските хакери предпочитат гастроли в чужбина, където плячката е повече. А и нашите банки и институциите мълчат по темата за електронните кражби, за да не си увреждат авторитета. Втората лъжа е по-опасна. Ами да, наистина трябва да се безпокоиш за гласа си при електронно гласуване, защото не само могат да ти го откраднат, подменят, анулират, преправят, ами и ще те разберат кой си и за кого гласуваш. Тук има  принципен проблем. При банковите системи за електронни плащания през интернет целта е сигурността и точността на определянето на човека, който плаща, гарантиране на сметката и безопасността на парите му, които да отидат по предназначение. При електронното гласуване този проблем е още по-голям, защото има и втора и трета страна на процеса. Освен точната идентификация на избирателя, трябва да има втори етап - да не се разбере как и за кого е гласувал, а в третия етап анонимният му вече глас да се преброи правилно заедно с милионите други.... И тъкмо това тройно изискване - софтуерът да установи точно КОЙ гласува (дали е пълнолетен, с избирателни права и т.н.), а след това да не знае КАК гласува същият човек (тайна на гласуването), като запази обаче гласа му и накрая ГО преброи анонимно с останалите, създава неразрешимо противоречие. А механизмът на "отделянето на човека от гласа му и запазването и преброяването му", позволява всякакви фалшификации в системата. Но за това по-нататък. Сега да видим първо технологичните капани заложени в крайните устройства от които хипотетично бихме гласували. В момента една теоретична идеална електронна избирателна система  би позволявала да се гласува от умен телефон, таблет, лаптоп или настолен компютър и изобщо от всякакви хибридни устройства. Затова питам:

1. Вярвате ли на телефона, таблета и компютъра си? 
2. Контролирате ли ги напълно? 
3. Знаете ли какво правят те зад гърба Ви? 

Сега накратко ще ви покажа, че вие не контролирате компютъра, телефона и таблета си, защото Големият брат го контролира заради, и вместо вас. Тоeст от една страна, винаги ще знае КОЙ и КАК гласува електронно, но от друга страна, което е и по-лошото - ще може ТОЙ да гласува ВМЕСТО вас, както си реши и вие няма дори да разберете. Тоест с вашето устройство ще могат дистанционно да гласуват хората от ЦРУ и АНС, ФСБ и МОСАД, турската МИТ или нашата ДАНС, нашето или техните правителства, ДПС и ГЕРБ, Цветан Цветанов и шайката му, Делян Пеевски и Ахмед Доган, мутрите на Румен Николов пашата, или хората на олигарсите Васил Божков - Черепа и Христо Ковачки, момчетата от Microsoft, всякакви производители, търговци и консултантски фирми занимаващи се с електроника, които имат кодовете за достъп до хардуера и софтуера, стотици наши и чужди мафиотски групи, хакерски екипи и какви ли не още хубави хора и институции. После ще се чудите как така гласувате примерно за "Атака" или Реформаторите, пък все ГЕРБ и ДПС печелят..... И това не е филмова фантазия, а чистата истина..... (Ето една статия по темата: "Искаш да гласуваш електронно. А имаш ли си компютър?")  Накратко казано, никой не контролира  устройството си каквото и да е то. Мобилния ти телефон и таблета ти  независимо дали работи с операционна система Android, iOS, или Windows 10 в момента, е така проектиран, че да знае кой си, какво правиш и къде си в момента и грижливо пази всичките ти данни в някой "облак" в Америка, дали този на Apple - iCloud, на Гугъл - Google disk или на One Drive на Microsoft, все едно. Може да си мислиш, че имаш анонимна електронна поща в Гугъл, която си задал при активирането на таблета или телефона си, но Големият брат знае всичко за теб. На първо място нали тези устройства било таблети или телефони имат уникален сериен номер наречен IMEI код? (какво е това вижте тук: International Mobile Station Equipment Identity or IMEI) След това му слагаш SIM карта и хоп, мобилният оператор, който и да е той, свързва номера на абоната с трите му имена, ЕГН и адрес с IMEI кода на устройството. И вече е ясно, че зад "анонимната" пощенска регистрация на kifli4ka@google.com стои тъпата руса патка Кица от Сливо поле, която се мисли за много умна и че е излъгала системата. А да не говорим, че и всички SIM карти са хакнати от американските служби:

SIM картата ти е хакната официално глупако!

"Американската Агенция за национална сигурност (АНС) и британският ѝ аналог – Центърът за правителствени комуникации (ЦПК), са пробили компютърните мрежи на най-големия в света производител на SIM-карти и са откраднали ключовете за дешифрирането им, така че разузнаванията са могли да следят огромна част от мобилните комуникации по света. Това личи от секретни документи на спецслужбите във Великобритания, предадени на медиите от бившия служител на АНС Едуард Сноудън и публикувани в изданието „Интерсепт“ (The Intercept). Един от основателите на „Интерсепт“ е Глен Грийнуолд от „Гардиън“ – журналистът, който пръв публикува материали за скандала с тайните програми на АНС. Обект на атаката, за която сега става известно, е била базираната в Холандия компания „Джемалто“, която произвежда чипове за мобилни телефони и банкови карти. Нейни клиенти са около 450 мобилни оператора в целия свят, сред които американските „Ей ти енд Ти“, „Ти Мобайл“, „Върайзън“ и „Спринт“. „Джемалто“, чието мото е „Сигурността да сме свободни“, произвежда по 2 млрд. чипа на година. Според електронното издание холандската компания не е знаела за пробива, докато не била уведомена от „Интерсепт“. Вицепрезидентът на „Джемалто“ Пол Бевърли изразил безпокойство и заявил, че главната задача сега е да се определи мащабът на пробива и как е бил осъществен той, за да не се допуска втори подобен случай. След като разузнаванията са се сдобили с ключовете за дешифрирането на SIM-картите, те биха могли да подслушват комуникациите по цял свят, без да искат позволение от съответните съдебни власти и мобилните оператори." (Да отворим една скоба: официално АНС твърдеше, че подслушва телефоните в цял свят за целите на "борбата с тероризма". Как пък така се оказа, според разкритията на Едуард Сноудън, че всъщност те са подслушвали президентката на Бразилия Дилма Русеф, японския премиер и външния им министър, германската канцлерка Меркел, френският президент Саркози и други 35 държавни и правителствени ръководители на главно съюзнически държави. Това ли е борбата с тероризма, Ангела Меркел ли е терорист "номер 1" в света?) Та накратко, устройството си те следи, освен през СИМ картата, и през GPS-a, или през клетката на мобилния ти оператор, по WiFi връзката ти, проучва пощата ти - знае с кого и какво си пишеш, с кого говориш по телефона, от кого получаваш SMS-и. Тоест и на анонимник да се правиш, който трябва те знае кой си. (Тук изобщо не коментирам, че "модерните" малоумници си дават доброволно всички данни в такива долнопробни порнографски  системи като Facebook, Instagram, Twitter, Foursquare и други, и излагат  личния си живот на показ в цял свят.)  

Това не е операционна, а шпионска система

Още по-зле е положението с компютрите - били те настолни или преносими. Как Ви звучи това: "След това пък излезе информация, че настройките по подразбиране в Windows 10 са ориентирани към шпиониране на потребителите. А този ход определено е сериозен удар върху потребителската конфиденциалност, защото повечето хора обикновено не си правят труда да четат т.нар. лицензно споразумение (EULA - end-use license agreement)." Тоест Windows 10 си е откровен шпионски инструмент и от Microsoft дори не го крият. Освен, че предава всички твои лични данни към сървърите на Microsoft, операционната система може да "деинсталира пиратски програми, филми и игри" и забележете - да "изключи непозволен хардуер". Момчетата на Бил Гейтс са отишли твърде далече. Най-наглото - по подразбиране в Windows 10, е включен така наречения keylogger, да го преведем на български с по-благозвучното - "клавиатурен прехващач" или "бутонен записвач". Всичко което щракаш на клавиатурата си се записва - всеки един натиснат клавиш и се предава където трябва. Това - имена и пароли, пари и сметки, електронно гласуване и "тайна на гласуването" ги отпиши завинаги. Не се учудвайте, че сериозните torrent сайтове не ти позволяват да се включиш в тях, ако си с Windows 10 на компютъра и направо те отхвърлят.

Твърдият диск ти е хакнат официално глупако!

И ако гореописаното ви е малко, ето още нещо "хубаво" - "Може да Ви шпионират директно от твърдия диск на компютъра Ви": "Развихря се голям скандал за шпионаж от страна на агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA/АНС). През последните дни експерти от компанията за сигурност - Лаборатория Касперски, съобщиха, че са открили шпионски софтуер на NSA във фърмуера на твърдите дискове. Подобна новина е наистина шокираща, защото означава, че всеки, притежаващ хард диск с такъв "модифициран" Firmware, може да бъде следен без да се налага да бъде пробивана операционната му система и софтуера за защита. Според Kaspersky Lab шпионският софтуер може да бъде записан на устройствата на почти всички производители, вкл. Western Digital, Seagate, Toshiba, IBM, Micron и Samsung. Най-силно засегнати са марките WD и Seagate, които са и най-разпространените в компютрите по света. Това е позволило на АНС да шпионира много компютри по света, вероятно от години." 

Стига ли ви толкова? Ако още сте убедени, че командвате компютъра си, ето ви и черешката на тортата: 

Буутлоудъра глупако...

"Следват буутлоадърите или програмите за начално стартиране на системата (Фиг. 4/4). До 2008 г. те бяха предимно фирмени – зареждаха операционната система (Линукс, Уиндоус, БСД, Линкс и т.н.) пускаха я, и … умираха като процес. Сега, след много усилия на НСА и Майкрософт да наложат общ стандарт за буутлоудър –UEFI, те не спират със стартирането на Уиндоуса, а продължават да се изпълняват на по-ниско ниво от ОС-а – тоест да владеят и командват всичко с приоритет по-голям от ОС-а, когото сте качили. Така мълчаливо и тайно от вас вършат маса полезни неща – да отчитат температурата на процесора и да изключват компа, когато прегрее, да следят мрежата, кърнъла (ядрото – бележка на AB), който се изпълнява, устройства като клавиатурата, камерата, харддиска (твърдия диск – бележка на AB) и монитора. Самите UEFI буутлоадъри си имат няколко ключа за достъп, от които повечето (а често всички) не са ваши. Тоест някой има правото да изпраща от разстояние ключа си на тази програмка с най-високи права на достъп над периферията и да следи: какво набирате на клавиатурата, какво гледате на екрана и маса други неща, вкл. и да се намесва в тях. Пълни права, които се притежават чрез ключове за достъп: един ключ за производител на ОС (разбирай Майкрософт в над 90% от случаите), производителя на компютъра и кой ли още не по веригата. Чрез тези ключове може да се проследи и дали не качвате неправилните клипове и дали, и колко пъти ги гледате – мечтата на тайните полиции и на медийните могули от Холивуд. Накратко казано ACTA, SOPA и PIPA осъществени наяве и вградени във вашия компютър – само че юридическата част не е минала и не могат да се използват по легален начин и напълно масово." Пълният текст тук....
Не на последно място и рутерите ви са хакнати от АНС. Преди САЩ обвиняваха в това китайски производители, а се оказа, че те самите са го правили:

И рутера глупако и рутера...

"САЩ са поставяли подслушвателни устройства в рутери, сървъри и други компютърни устройства, изнасяни за международния пазар, изненадващо съобщи Едуард Сноудън. Бившият компютърен специалист в американската държавна Агенцията за национална сигурност направи поредното си разкритие, което по всяка вероятност ще смути милиони интернет потребители по целия свят. Той цитира доклад на разузнавателното бюро от 2010 година, в който се говори, че то периодично получава направо от производителите, или умишлено прихваща техниката, преди тя да бъде изнесена от страната, за да инсталира в нея устройства за проследяване, подслушване и наблюдение. След като манипулацията стане факт, фабричните опаковки на изделията се възстановяват и едва тогава те биват изпращани до международни клиенти. Така американската агенция получава пълен достъп до целите компютърни мрежи на базирани извън страната търговски дружества, обществени и държавни институции. Според журналиста Глен Грийнуолд, който е един от малцината, с които Едуард Сноудън си сътрудничи, чрез поставянето на устройство, което може да бъде определено като „електронен маяк”, АНС може да разпознае дадена мрежа, след което да задейства заложените в нея тайни механизми за проучване и контрол."

Да се върнем пак на любимия  ви телефон: "През 1999 г. в САЩ е приета секретна директива разпореждаща всички произвеждани, търгувани и употребявани на територията на страната мобилни телефони да имат фабрично вграден модул на платката, който в комплект със специален код в софтуера на телефона, позволява скрита връзка с апарата и тайно активиране на микрофона от разстояние чрез подадена команда през мобилната мрежа. За активирането на микрофона не може да се разбере, защото системата изключва вибрацията, звъна и светлината. Връзката не прекъсва, когато от телефона се набира номер или някой го потърси. Осъществените скрити връзки не се отчитат и отразяват при мобилните оператори. Всъщност се прави отличен звуков запис в рамките на обхвата на микрофона. 

"Големият брат" те слуша...

Директивата е изпълнена и за съществуването й се разбира случайно едва през 2007 г. Тогава благодарение на дистанционни записи през мобилните телефони на мафиоти от клана Гамбино в Ню Йорк в продължение на няколко години, ФБР събира доказателства за съда и успява да ги вкара в затвора. Поради грешка на съда директивата и начина на записване излизат наяве. След атентатите през 2001 г. такава секретна директива е приета и в Европейския съюз. От 2002 г. реално в Европа и САЩ службите имат отлична техническа възможност за скрито подслушване през мрежата на мобилните оператори. Когато се подочуват слухове за това, митничари и други оперативно интересни лица започват при разговори на маса да свалят батериите и СИМ картите на телефоните си. Това е глупаво и не върши работи по две причини. Първата, че СИМ картата не е модул без който да не може да се осъществи телефонна връзка. При свалена СИМ карта и дори заключен телефон може да се набере например тел. 112 и да се осъществи разговор. СИМ картата просто е устройство, чрез което мобилните оператори идентифицират клиентите си и правят таксуването на разговорите, тя играе ролята на памет за телефони, СМС-и и настройки. Втората причина е, че по-модерните и скъпи телефони вече имат вградена на платката втора батерия, която не е посочена в документацията, не се вижда при отваряне на телефона и не може да се махне. За експеримент свалете батерията на телефона си и го дръжте без нея един час, после увеличете на два – три – четири часа и проверете при поставянето на батерията дали телефонът е запазил при извадена батерия точните дата и час или ги е изгубил. При различните модели, батерията има различна мощност – най-слабите позволяват само засичане местоположението на телефона в коя клетка на оператора се намира в момента чрез подавания от него пилотен сигнал. Така например при отвличането на бизнесмена Стефко Колев преди много години, похитителите го прибират в София и изключват двата му телефона (към МТЕЛ). Жена му чрез своя подчинена, която имала приятелка в МТЕЛ получава оттам информацията (напълно незаконно), че ИЗКЛЮЧЕНИТЕ телефони на съпруга й се намират в района на Драгоман, която информация тя предава на полицията. После обаче и този сигнал се загубва, вероятно защото батериите се изчерпват. Не става дума за GPS в телефоните, а за засичане на местоположението му по клетките на мобилния оператор. Ако имаше модерен телефон и при изтощена основна батерия, втората щеше да предава. Има и модели с още по-силни втори батерии, които позволяват и при извадена основна такава, да се осъществи скритото подслушване цитирано по-горе, но няма данни за колко време. Още по-неприятното е, че за разлика от основната батерия, която се зарежда само от зарядно поставено в контакта, скритата може да се презарежда и като черпи ток от явната батерия. Още една глупост, която правят митничарите, е с постоянната смяна на СИМ картите в един или няколко телефона, като се надяват да заличат следите си. Това не работи по друга причина. Освен идентификацията на телефонния апарат чрез СИМ картата в мрежата на оператора има и втора идентификация на самия апарат чрез фабрично заложения в него уникален IMEI код. При включване на устройството в мрежата операторът получава данни, коя СИМ карта, с кой апарат (IMEI код) работи в момента. Както и да се сменят СИМ картите и апаратите, винаги връзката на двата кода СИМ + IMEI дава ясна представа кой е ползвателят. Теоретично, както в момента всички СИМ карти са поименни (анонимните бяха забранени в България) при кражба на мобилен апарат полицията може да залови крадеца в момента, когато той сложи нова СИМ карта в телефона. Защото тя ще подаде в мрежата и IMEI кода на откраднатия апарат, а засичането му по клетка е абсолютно възможно в радиус от двеста-триста метра. Но дори и това е излишно. Просто той купувайки СИМ картата си е дал данните в мобилния оператор за договора и ако полицията не я мързеше толкова, просто би почукала на вратата на дома му."

Все пак горецитираните данни са от стария период 2004-2005 година. Оттогава технологията и техниката отидоха много напред. Ето какво твърди един американски специалист по електронна сигурност: "Екипът на Голдсмит по сигурността на мобилните телефони е установил, че има теч на данни в неизвестна посока от стандартната версия на операционната система на андроид на Самсунг Галакси SIII, и това се случва около 80-90 пъти на час. Това не означава непременно, че телефонът е бил хакнат, казва Голдсмит, но потребителят не може да знае дали данните изтичат от някое специално приложение, от операционната система или поради незаконен шпионски софтуер. Клиентите му искат реална сигурност и контрол върху устройство си и имат пари да си платят за това. За да ми покаже разликата между Криптофона и по-евтините му конкуренти, той ме насочва към карта, създадена от него и неговите клиенти, която посочва местоположението на 17 фалшиви клетъчни кули, известни като „прихващачи“, открити от Криптофон 500 на територията на САЩ само през месец юли. (Картата по-долу е от август.) За типичния телефон тези прихващачи са си съвсем обикновена кула. След като телефонът се свърже с такъв с прихващач, най-разнообразни въздушни атаки стават възможни – от шпиониране на разговори и текстови съобщения до вкарване на шпионски софтуер в устройството." И още нещо интересно, ако не го знаете: "Независимо каква операционна система използва телефонът ви, той има и втора операционна система и тя работи в тази негова част, която се нарича бейзбенд процесор (чип управляващ всички радио функции). Бейзбенд процесорът действа като комуникационен посредник между основната операционна система на телефона и клетъчните кули. И тъй като производителите на чипове ревниво пазят информацията за операционната система бейзбенд, тя е твърде трудна мишена за обикновените хакери..... Но за правителствата или други организации, които могат да си позволят цена от „по-малко от 100 000 долара“, висококачествените прихващачи са нещо доста реалистично“, казва Голдсмит. Някои прихващачи са ограничени и могат само пасивно да слушат изходящи или входящи повиквания. Обаче напълно функционални устройства като ВИЕМИ Доминатор (VME Dominator), достъпни само за правителствените агенции, не само могат да улавят разговори и текстови съобщения, но дори и активно да управляват телефона, като например изпращат лъжливи съобщения. Едуард Сноудън разкри, че Националната агенция за сигурност (N.S.A.) е в състояние да извършва въздушна атака, която нарежда на телефона да имитира изключване, оставяйки микрофона работещ, превръщайки привидно деактивирания телефон в "бръмбар" - подслушвач. Някои етични хакери показаха проекти за DIY прехващачи използвайки софтуер за радио програмиране с отворен код на базовите станции на софтуерния пакет. OpenBTS създава елементарен прихващач за по-малко от 3 000 долара. На 11 август Федералната комисия за комуникации обяви разследване за използването на прихващачи срещу американци от чуждестранни разузнавателни служби и престъпни групировки."

Така, ако не съм Ви отегчил, разкривайки част от истината (а има още много по технологичната тема) да си повторя въпросите:

1. Вярвате ли на телефона, таблета и компютъра си? 
2. Контролирате ли ги напълно? 
3. Знаете ли какво правят те зад гърба Ви? 

В следващите продължения ще си изясним институционалните доводи и политическите съображения против електронното гласуване "по света и у нас".

Изберете си управника, овце такива...

Следващи продължения:

"Защо не трябва да има електронно гласуване - ІІ - Институционални проблеми"

"Защо не трябва да има електронно гласуване -ІІІ - Политически проблеми"

Защо не съм прочел "Винету"?

Откакто започна провалът на ГЕРБ (Глад Емиграция Разруха Безработица) един въпрос не ми дава мира.  Защо не съм чел "Винету"? Когато бившият премиер се хвалеше (и всички му ръкопляскаха на това, включително така наречените интелектуалци), че е прочел само тази една - единствена книга в живота си, аз получих сериозен комплекс за малоценност. 

Как така съм пропуснал точно тази книга? Да, филма съм го гледал, но да си призная не си  го спомням. Май Винету накрая го убиваха? Не помня, честно. Виж от "Едно време на запад" помня всичко. Особено фразите: "Докарахте ли ми кон?, Май сме забравили! Ха-ха-ха!", "Не, докарали сте два коня повече!" 

Опитах се да се самоанализирам, за да си разбера проблема. Обърнах се към прословутата фраза на Димитри Иванов по адрес на Иван Костов, че разликата между тях е "няколко вагона книги". Доколкото все пак другарят Иван Йорданович Костов е професор сега, преди е станал по каналния ред асистент по "Политикономия", после е бил в школа на ГРУ в Москва, всичко това предполага да  е прочел доста повече книги от Бойко Борисов. Като минимум 56-те тома на Владимир Илич Ленин, 47-те тома събрани съчинения на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, шестдесетината тома на другаря Живков (а той беше "написал доста повече книги отколкото е прочел") да не говорим за класиците в жанра - другаря Брежнев с трилогията "Малката земя", "Възраждане" и "Целина", също така тридесетината тома на другаря Благоев, и писанията на другаря Васил Коларов и Георги Димитров тоже, капиталните трудове на академик Жак Натан и академик Тодор Павлов, когото помня с основополагащата статия от 1950 г. в която разобличаваше изобретението "компютър" като вражеско оръжие насочено към света на социализма. То май после се оказа вярно, но това е друга  тема... 

Към всичко това трябва да добавя и другаря Сталин с "Въпросите на ленинизма" и разбира се "Кратката история на ВКП (б)". Сигурно и трудовете на Добри Терпешев, "Наръчника на агитатора" и т.н и т.н. А колко е чел в школата на ГРУ пък, не ти е работа. Малко светлина хвърлят книгите на Суворов (Владимир Резун) по въпроса. Чели са товарищите в школата, яко са чели и то каква литература...

Та значи Димитри Иванов не е съвсем прав. Другарят Костов е чел  и то доста. Мога да гарантирам, защото и мен в Софийския Университет ме караха да чета всичко това. При все, че не учих  икономика, а  "История и философия". И въпреки това имах изпити по "Политикономия". Даже два - "Политикономия на капитализма" и "Политикономия на социализма". Да Ви кажа, първата я разбирах отлично, но от втората ме заболя главата. Мъчех се да намеря разликите в политикономиите на капитализма и социализма  и май открих само една. Че при капитализма има "експлоатация на човек от човека",  а при социализма било обратното.  Та, Димитри Иванов или подценява другаря Костов или наистина е прочел много вагони книги. Представям си го в сравнение с Борисов. Тогава разликата набъбва с няколко кораба книги. 

Защото както и да го гледам и "направо и наобратно" "няколко вагона са си няколко вагона" и са повече от "една" пък била тя и "Винету". В смисъл, че "няколкото вагона книги"  спрямо  единия камион примерно на другаря Костов са доста по-малко съотношение от "няколкото вагона" спрямо едната на другаря Борисов. Тоест вагоните си остават вагони като количество, но като процент растат. 
Малко неясно го казах. Да го обясня по-просто, като Бойко Борисов на закрито партийно събрание на ГЕРБ в Пловдив. Може и на открито: "Защото той е прост и те са прости". Закритото или открито събрание няма да ги направи по-умни, нито него, нито съпартийците му. Виж закритото ще я закрие  простотията му отвън и ще я остави в тесен партиен кръг. Пък то май прихваща. "Подобното, подобно привлича."

Та да обясним съотношенията с един анекдот. Анекдот, а не виц. Ако не знаете разликата идете и се запишете в партия ГЕРБ. Там Ви е мястото. И не четете този текст.  Защото може да е вреден за Вашето здраве. Ток-виж  Ви предизвикал мозъчни гънки. Ако сте гербаджия, по душа и интелект.
На времето в древния Иран  родителите на един 35 годишен "момък" се сватосали с родителите на една 15 годишна девойка. Да, но прикрили възрастта на сина си и сгодили "децата" леко неправомерно спрямо тогавашните традиции. Обидените и излъгани родители на момичето се обърнали към съдията да развали годежа. Защото "дадена дума - хвърлен камък". Съдията ги събрал всички заедно и родители и "годеници" и  попитал родителите на момичето от какво се оплакват. А те казали, че ако възрастовата разлика на жениха и младоженката не била толкова голяма , а била примерно 2 към 1 (30 към 15) не биха протестирали срещу бъдещия брак, за който вече дали дума. Но 35 към 15 е повече от два пъти. 

Съдията дълго мислил и взел правилно решение: "Добре, щом Ви устройва възрастова разлика 2 към 1 така да бъде. Да не нарушаваме дадената дума за брак. И двете семейства ще чакате 5 години. И няма да давате децата си на други за брак. След пет години той ще бъде на 40, а тя на 20 години и условието Ви 2 към 1 ще е изпълнено. Отсъдих!" и ги пуснал да си ходят по живо по здраво.

От вагоните с книги на Димитри Иванов не ми изчезна комплексът "Винету". Дори ми стана по-лошо със съотношенията. Едното в числителя, към вагоните в знаменателя. 
И това ще го поясня. Има един елементарен тест да се провериш колко струваш. Правиш една дроб. В числителя слагаш единица. Винаги и при всички е единица. Това е какво представляваш. В знаменателя слагаш каквото искаш число, може и много голямо. То е каквото си мислиш, че представляваш. Борисов сигурно слага  милиарди. Делиш и получаваш какво си всъщност и как те виждат другите. И "направо и наобратно да го гледаш" това е положението.
Обърнах се към други авторитети. Сетих се за един легендарен равин в Ерец Израел, който през живота си бил прочел само една книга, но тя била "Тората". Ха сега де! И както и да го гледам и направо и наобратно "Тората" все пак е повече от "Винету". Най-малкото като обем, да не говоря по съдържание или смисъл. Остана ми успокоението, че съм я чел. Даже и повече  съм прочел,   защото съм чел "Библията", а тя е доста повече от "Тората". Това е "Тората"+ То от друга страна съм чел и "Зоар" и "Сефер Йецира",  и "Свещенния Коран" и католическия катехизис, и "Тибетското евангелие" и "Книгата на Енох" и някои от ръкописите на Кумран и какво ли още не, но пак се отплеснахме. Все пак не съм чел "Винету". Явно и с една книга или с книга + не става.
Успокоявах се, че вместо "Винету" съм чел Платон и Аристотел, Хераклит тъмни и Питагор,  Тома Аквински и  Еразъм Ротердамски, Николо Макиавели и Сун Дзъ, и Панчатантра, и Жан Жак Русо, и Рамаяна и Монтескьо, и Хегел и Шопенхауер, и Кант и Ницше,  и Макс Вебер и Адолф Хитлер, и Кафка и Бердяев, и Тофлър и Стивън Хокинг и Клаузевиц и Жуков и много други... Даже и Освалд Шпенглер и Арнълд Тойнби...

 Някъде бях чел в едно научно изследване, че в краткия си живот, всеки човек има  капацитет да изчете средно по 600 книги. Като си помисля, че навремето в училище със задължителната и препоръчителната литература давана за лятната ваканция, всяко българско дете като мен  си е си изпълнявало житейската норма само с българската и световната класика изучавана в школото... Значи спокойно можем да умрем. Как ли е минал в училище между капките доктора на физкултурните науки Борисов? 

Може би с препоръката на приятеля си - доктора "Хонорис кауза" на Пловдивския университет Христо Стоичков отправена към студентите: "По-малко учети, повичи ибети!"  Ама не към "студентите" от "Орлов мост". То и те бяха едни студенти...

Комплексът "Винету" продължава да ме мъчи. Явно не си направих психоанализа по метода на доктор Фройд. И неговите творения съм чел. И на ученика и врагът му  Юнг също. И това не помогна.

Не искам  и да си спомням за Толстой и Достоевски, за Пушкин и Лермонтов, за Балзак и Пруст, за Ремарк и Дюма (и двамата), за Чосър и Рабле, за Шекспир и Дойл, за Солженицин и Суворов, за Лондон и Синклер и за стотици други. 

Не ми помагат да заспя. Все си задавам въпроса: "Защо не прочетох "Винету?". Помислих си, че подсъзнателно съм искал да стана премиер. 

И като досега не съм станал, търся вината във "Винету". По-точно в непрочитането му. Той прочел само една книга и станал премиер, а аз не съм прочел само една и не станах. Ама пък точно тази. Пък той "имал воля", пък аз си мислех света като "воля и представа". Жажда за власт, като "Жажда за живот".

И като не се саморазбрах се обърнах към брат,чеда - университетски преподавател. Психолог, психиатър и философ. А той има-няма написани десетина книги по будистка философия. И го питам: "Ти чел ли си "Винету?" А той изпадна в благородно мълчание като Буда. След дълго време на медитация и размисъл получи просветление и ми каза "Не, и като се сетих защо ме питаш, няма и да я прочета!" 

Но той е човек на философията, не става за премиер. Макар, че философът Марк Аврелий пък станал император. И него съм го чел.

А мен все ме човърка да стана премиер. Да взема да се правя на прост та да се разберем ли?

Премиер се ръкува с непремиер

Пък той да си се прави на "пидал" щом иска да изглежда умен. Ако иска и да става, за да е по-реалистично. Одеве, като стана въпрос за Пловдив та се сетих. Той нали там беше на предизборно събрание в едно предприятие и ги пита работниците: "Вие сутринта пикахте ли?" Та се сетих за един виц (виц, а не анекдот, виж по-горе). 

Отишли при една стара болшевичка едни журналисти от вестник "Правда" да вземат интервю с нея за спомените й от работата с другаря Ленин. 
А тя им разказва: "Другарят Ленин, беше толкова добър, толкова обикновен, толкова естествен и  простонароден човек. Нищо човешко не му беше чуждо. Даже веднъж го видях да пикае." Журналистите се изумили: "Ама как така?"

А тя отговаря: "Ами как, така, просто, обикновено, по Ленински!"

Всяко съвпадение е случайно!

И сега пред мен виси въпросът със страшна сила за "Винету".

"Да  го  прочета или да не го прочета?"

"Това е въпросът!"