Защо не съм прочел "Винету"?

Откакто започна провалът на ГЕРБ (Глад Емиграция Разруха Безработица) един въпрос не ми дава мира.  Защо не съм чел "Винету"? Когато бившият премиер се хвалеше (и всички му ръкопляскаха на това, включително така наречените интелектуалци), че е прочел само тази една - единствена книга в живота си, аз получих сериозен комплекс за малоценност. 

Как така съм пропуснал точно тази книга? Да, филма съм го гледал, но да си призная не си  го спомням. Май Винету накрая го убиваха? Не помня, честно. Виж от "Едно време на запад" помня всичко. Особено фразите: "Докарахте ли ми кон?, Май сме забравили! Ха-ха-ха!", "Не, докарали сте два коня повече!" 

Опитах се да се самоанализирам, за да си разбера проблема. Обърнах се към прословутата фраза на Димитри Иванов по адрес на Иван Костов, че разликата между тях е "няколко вагона книги". Доколкото все пак другарят Иван Йорданович Костов е професор сега, преди е станал по каналния ред асистент по "Политикономия", после е бил в школа на ГРУ в Москва, всичко това предполага да  е прочел доста повече книги от Бойко Борисов. Като минимум 56-те тома на Владимир Илич Ленин, 47-те тома събрани съчинения на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, шестдесетината тома на другаря Живков (а той беше "написал доста повече книги отколкото е прочел") да не говорим за класиците в жанра - другаря Брежнев с трилогията "Малката земя", "Възраждане" и "Целина", също така тридесетината тома на другаря Благоев, и писанията на другаря Васил Коларов и Георги Димитров тоже, капиталните трудове на академик Жак Натан и академик Тодор Павлов, когото помня с основополагащата статия от 1950 г. в която разобличаваше изобретението "компютър" като вражеско оръжие насочено към света на социализма. То май после се оказа вярно, но това е друга  тема... 

Към всичко това трябва да добавя и другаря Сталин с "Въпросите на ленинизма" и разбира се "Кратката история на ВКП (б)". Сигурно и трудовете на Добри Терпешев, "Наръчника на агитатора" и т.н и т.н. А колко е чел в школата на ГРУ пък, не ти е работа. Малко светлина хвърлят книгите на Суворов (Владимир Резун) по въпроса. Чели са товарищите в школата, яко са чели и то каква литература...

Та значи Димитри Иванов не е съвсем прав. Другарят Костов е чел  и то доста. Мога да гарантирам, защото и мен в Софийския Университет ме караха да чета всичко това. При все, че не учих  икономика, а  "История и философия". И въпреки това имах изпити по "Политикономия". Даже два - "Политикономия на капитализма" и "Политикономия на социализма". Да Ви кажа, първата я разбирах отлично, но от втората ме заболя главата. Мъчех се да намеря разликите в политикономиите на капитализма и социализма  и май открих само една. Че при капитализма има "експлоатация на човек от човека",  а при социализма било обратното.  Та, Димитри Иванов или подценява другаря Костов или наистина е прочел много вагони книги. Представям си го в сравнение с Борисов. Тогава разликата набъбва с няколко кораба книги. 

Защото както и да го гледам и "направо и наобратно" "няколко вагона са си няколко вагона" и са повече от "една" пък била тя и "Винету". В смисъл, че "няколкото вагона книги"  спрямо  единия камион примерно на другаря Костов са доста по-малко съотношение от "няколкото вагона" спрямо едната на другаря Борисов. Тоест вагоните си остават вагони като количество, но като процент растат. 
Малко неясно го казах. Да го обясня по-просто, като Бойко Борисов на закрито партийно събрание на ГЕРБ в Пловдив. Може и на открито: "Защото той е прост и те са прости". Закритото или открито събрание няма да ги направи по-умни, нито него, нито съпартийците му. Виж закритото ще я закрие  простотията му отвън и ще я остави в тесен партиен кръг. Пък то май прихваща. "Подобното, подобно привлича."

Та да обясним съотношенията с един анекдот. Анекдот, а не виц. Ако не знаете разликата идете и се запишете в партия ГЕРБ. Там Ви е мястото. И не четете този текст.  Защото може да е вреден за Вашето здраве. Ток-виж  Ви предизвикал мозъчни гънки. Ако сте гербаджия, по душа и интелект.
На времето в древния Иран  родителите на един 35 годишен "момък" се сватосали с родителите на една 15 годишна девойка. Да, но прикрили възрастта на сина си и сгодили "децата" леко неправомерно спрямо тогавашните традиции. Обидените и излъгани родители на момичето се обърнали към съдията да развали годежа. Защото "дадена дума - хвърлен камък". Съдията ги събрал всички заедно и родители и "годеници" и  попитал родителите на момичето от какво се оплакват. А те казали, че ако възрастовата разлика на жениха и младоженката не била толкова голяма , а била примерно 2 към 1 (30 към 15) не биха протестирали срещу бъдещия брак, за който вече дали дума. Но 35 към 15 е повече от два пъти. 

Съдията дълго мислил и взел правилно решение: "Добре, щом Ви устройва възрастова разлика 2 към 1 така да бъде. Да не нарушаваме дадената дума за брак. И двете семейства ще чакате 5 години. И няма да давате децата си на други за брак. След пет години той ще бъде на 40, а тя на 20 години и условието Ви 2 към 1 ще е изпълнено. Отсъдих!" и ги пуснал да си ходят по живо по здраво.

От вагоните с книги на Димитри Иванов не ми изчезна комплексът "Винету". Дори ми стана по-лошо със съотношенията. Едното в числителя, към вагоните в знаменателя. 
И това ще го поясня. Има един елементарен тест да се провериш колко струваш. Правиш една дроб. В числителя слагаш единица. Винаги и при всички е единица. Това е какво представляваш. В знаменателя слагаш каквото искаш число, може и много голямо. То е каквото си мислиш, че представляваш. Борисов сигурно слага  милиарди. Делиш и получаваш какво си всъщност и как те виждат другите. И "направо и наобратно да го гледаш" това е положението.
Обърнах се към други авторитети. Сетих се за един легендарен равин в Ерец Израел, който през живота си бил прочел само една книга, но тя била "Тората". Ха сега де! И както и да го гледам и направо и наобратно "Тората" все пак е повече от "Винету". Най-малкото като обем, да не говоря по съдържание или смисъл. Остана ми успокоението, че съм я чел. Даже и повече  съм прочел,   защото съм чел "Библията", а тя е доста повече от "Тората". Това е "Тората"+ То от друга страна съм чел и "Зоар" и "Сефер Йецира",  и "Свещенния Коран" и католическия катехизис, и "Тибетското евангелие" и "Книгата на Енох" и някои от ръкописите на Кумран и какво ли още не, но пак се отплеснахме. Все пак не съм чел "Винету". Явно и с една книга или с книга + не става.
Успокоявах се, че вместо "Винету" съм чел Платон и Аристотел, Хераклит тъмни и Питагор,  Тома Аквински и  Еразъм Ротердамски, Николо Макиавели и Сун Дзъ, и Панчатантра, и Жан Жак Русо, и Рамаяна и Монтескьо, и Хегел и Шопенхауер, и Кант и Ницше,  и Макс Вебер и Адолф Хитлер, и Кафка и Бердяев, и Тофлър и Стивън Хокинг и Клаузевиц и Жуков и много други... Даже и Освалд Шпенглер и Арнълд Тойнби...

 Някъде бях чел в едно научно изследване, че в краткия си живот, всеки човек има  капацитет да изчете средно по 600 книги. Като си помисля, че навремето в училище със задължителната и препоръчителната литература давана за лятната ваканция, всяко българско дете като мен  си е си изпълнявало житейската норма само с българската и световната класика изучавана в школото... Значи спокойно можем да умрем. Как ли е минал в училище между капките доктора на физкултурните науки Борисов? 

Може би с препоръката на приятеля си - доктора "Хонорис кауза" на Пловдивския университет Христо Стоичков отправена към студентите: "По-малко учети, повичи ибети!"  Ама не към "студентите" от "Орлов мост". То и те бяха едни студенти...

Комплексът "Винету" продължава да ме мъчи. Явно не си направих психоанализа по метода на доктор Фройд. И неговите творения съм чел. И на ученика и врагът му  Юнг също. И това не помогна.

Не искам  и да си спомням за Толстой и Достоевски, за Пушкин и Лермонтов, за Балзак и Пруст, за Ремарк и Дюма (и двамата), за Чосър и Рабле, за Шекспир и Дойл, за Солженицин и Суворов, за Лондон и Синклер и за стотици други. 

Не ми помагат да заспя. Все си задавам въпроса: "Защо не прочетох "Винету?". Помислих си, че подсъзнателно съм искал да стана премиер. 

И като досега не съм станал, търся вината във "Винету". По-точно в непрочитането му. Той прочел само една книга и станал премиер, а аз не съм прочел само една и не станах. Ама пък точно тази. Пък той "имал воля", пък аз си мислех света като "воля и представа". Жажда за власт, като "Жажда за живот".

И като не се саморазбрах се обърнах към брат,чеда - университетски преподавател. Психолог, психиатър и философ. А той има-няма написани десетина книги по будистка философия. И го питам: "Ти чел ли си "Винету?" А той изпадна в благородно мълчание като Буда. След дълго време на медитация и размисъл получи просветление и ми каза "Не, и като се сетих защо ме питаш, няма и да я прочета!" 

Но той е човек на философията, не става за премиер. Макар, че философът Марк Аврелий пък станал император. И него съм го чел.

А мен все ме човърка да стана премиер. Да взема да се правя на прост та да се разберем ли?

Премиер се ръкува с непремиер

Пък той да си се прави на "пидал" щом иска да изглежда умен. Ако иска и да става, за да е по-реалистично. Одеве, като стана въпрос за Пловдив та се сетих. Той нали там беше на предизборно събрание в едно предприятие и ги пита работниците: "Вие сутринта пикахте ли?" Та се сетих за един виц (виц, а не анекдот, виж по-горе). 

Отишли при една стара болшевичка едни журналисти от вестник "Правда" да вземат интервю с нея за спомените й от работата с другаря Ленин. 
А тя им разказва: "Другарят Ленин, беше толкова добър, толкова обикновен, толкова естествен и  простонароден човек. Нищо човешко не му беше чуждо. Даже веднъж го видях да пикае." Журналистите се изумили: "Ама как така?"

А тя отговаря: "Ами как, така, просто, обикновено, по Ленински!"

Всяко съвпадение е случайно!

И сега пред мен виси въпросът със страшна сила за "Винету".

"Да  го  прочета или да не го прочета?"

"Това е въпросът!"

Псевдоинтелигенцията защити крадеца, лъжеца и фалшификатора Давид Черни

"Черни е признал, че е излъгал чешкото председателство на ЕС, че творбата ще бъде дело на 27 души от 27-те страни членки на ЕС. Вместо това той създал сам скандалното произведение, предаде Франс прес, цитирайки чешката информационна агенция ЧТК. След признанията Черни бил принуден да подпише документ, с който се ангажира да върне отпуснатите 1,9 милиона крони (около 75 000 евро) за създаването на творбата, както и сумата от около 50 000 евро, предвидени за разходи по наеми, предаде БТА." (пълен текст...)
Да го преведем на разбираем юридически език. Давид Шварц - Черни излъгал в проект, че ще прави творба заедно с други творци от европейските страни. "Автор на българската част е Елена Желебова, покрила очертанията на България с клекала. По думите й, цитирани в официалния сайт на проекта, провокацията ще раздразни мнозина и точно това е търсила: "да предизвикам скандал, особено у нас", съобщава Дневник.bg." - пишат тогава медиите. Проектът бил одобрен от чешките институции и му отпуснали финансиране. Черни отчел проекта с фалшиви документи. И откраднал парите за "творбата" си, които уж били предназначени за още 26 творци. После признава, че няма никакви други съавтори, а сам е направил композицията. И няма никаква Елена Желебова. В Чехия, няма ли наказания за кражба и фалшификация?
Може би талантливия и навярно перспективен художник - график Емил Миразчиев от Пловдив получи своите пет минути слава. Никому неизвестен доскоро, сега се радва на завидно обществено внимание. Рецептата е проста и известна от десетилетия. Направи скандал. И след това си на първите страници в медиите. А може и да ти тръгнат продажбите на картини. поради скандала, не че си толкова стойностен.

(Продължението тук...)

"Групата на седемнадесетте"

фейлетон

Давид Шварц, кой знае защо наричан Черни влезе в кабинета на премиера Бойко Борисов. "Добре дошъл" - сърдечно се ръкува с него бат Бойко - "Чувствай се като у дома си". "Добре заварили" отвърна Шварц - "В знак на признателност и любов към Вашата красива страна искам да Ви подаря българската част от инсталацията "Ентропа". Може да я сложите на площада, тя е скъп спомен от детството ми. Като бях тук на морски пионерски лагер по времето на комунизма ни дадоха за десерт едни сливи. Много бяха вкусни, ама след това 14 дневната смяна я изкарах в тоалетната. Не можах ни море да видя, ни дявол. Оттогава мразя комунизма и комунистите, но харесвам тоалетните Ви." Бойко извика на секретарката: "Кажи на Веждито да дойде" и покани Шварц да седне. Давид тъкмо седна и разбърка захарта в поднесеното му междувременно кафе и министърът на културата Рашидов влезе с подпухнали и зачервени очи. "О каква чест, какъв артист и то колега скулптор е пристигнал! Пожънахте невероятен успех!" - зарадва се Веждито и се втурна да прегръща Черни. - "То и аз съм скулптор, даже и на "Мултигруп" лъвчето правих навремето, но кой да те оцени. Неблагодарен народ е нашия!." "Кой точно "нашия"!" - сряза го премиерът. "Ами нашия де, г-н премиер" - запелтечи Веждито. Борисов реши да мине по същество: "Вежди, виж там нещо орден Стара планина да уредиш от президента за нашия гост, че ни направи скъп подарък. Нали и ти имаш такъв, явно имаш дослук с "Гоце", пардон, президента. А иначе за народа си прав - "некачествен матр,ял"" "Няма проблеми г-н премиер, веднага ще го уредим, даже ще го помоля Седефчов да окаже и прием на г-н Черни в собствената си къща в Сирищник, където нашия скъп гост ще има честта да пробва автентичен прототип на творбата си в двора на президента. Изкуството е отражение на реалността, нали така пане Черни." *** Като изпрати госта Бат Бойко даде скъпия подарък на Черни на пловдивския областен управител Тотев да го носи в града армаган на пловдивчани. "Нито един друг град не заслужава тази чест" му каза на изпроводяк премиера.- "И вземи влака за по-евтино, че правим икономии." Тотев слезе на гара Пловдив и помъкна на рамо с голяма мъка инсталацията. Зачуди се къде да я постави. Кметът Славчо Атанасов беше забранил да се остави на общинска собственост и областния управител тръгна да търси държавна. "- Пустия му закон, всичко е общинско,- мислеше ядосано Тотев - държавата няма един метър земя. Освен река Марица." Зарадван от идеята си той помъкна тежката инсталация към реката. Вътре в коритото ще стои хем авангардно, хем Кмета не може да има претенции към държавната река, хем водите на реката щяха да я мият. В това имаше дълбок символ на чистота и прозрачност. Тотев прекоси ул. "Иван Вазов" и излезе на главната. Ух, че тежеше пустото му модерно изкуство! Като минаваше покрай Джумаята усети, че едвам се крепи на краката си и стовари инсталацията на земята за да си почине малко. Но тя падна хоризонтално, което променяше творческата концепция. В това време към инсталацията радостно се втурнаха 17-те интелектуалци предвождани от маститата поетеса. "Пърформансът започва" - крещяха те в дива интелектуална радост. "Какъв ти пърформанс, направо биенале!" - поправи ги интелектуалката - докторка. Започна блъсканица. Всеки се стремеше да заеме централната и най-голяма кутийка. Но за нея се пребори водачката. Съпругата и съпругът се настаниха на две по-малки съседни, зайчетата попаднаха като най-дребнички в малките-периферни. Бащата и синът се настаниха на запад в средните. Всички веднага се изуха и клекнаха върху отделните елементи на инсталацията изобразяваща Родината и започнаха тежко да пъшкат и извършват мисловна дейност - да съчиняват протестната декларация до лошия кмет обявил Черни за "персона нон грата".  "Чакайте малко" - дотича запъхтян Емил Миразчиев с черния креп на Черни под ръка. "Ще ни обвинят в аморален, вулгарен натурализъм!" Започна да завива с крепа пъстроцветната групичка интелектуалци мъдрещи се върху инсталацията.

Александър Долев  ( А сериозното е тук...)