Вчера писах в тъпия "Фейсбук" (навремето в училище си правехме "Лексикони", тогава на хартия, което е същото) на една пловдивска приятелка "Вие в Пловдив гледате събитията, ние в София ги правим!" Уви, обидно за националист пловдивчанин като мен, принуден от обстоятелствата на три пъти да живее в София.
Вярно, тук ги уча на цивилизация и култура, но все пак... Някак си, не ми харесва да гледам как родния ми град изостава и запада духовно, морално, интелектуално, културно, политически, стопански и прочие.
Няма да забравя една поредна предизборна кампания през 2003 г. Влизаме отбор партийни активисти от ВМРО, включително бъдещия тогава, сега бивш кмет и после може би отново бъдещ кмет на града - Славчо Атанасов във ведомствения ресторант на вестник "Марица". Там бяха поканени и една шайка конкурентни политици, магистрати, "бизнесмени", управленци и други "оперативно интересни лица". За десерт имаше и актуалната тогава "мис България" и още някаква "мис, незнам си коя". Такива тунинговани красавици всички са ми еднакви. Мястото им е в "силиконовата долина" в Калифорния. Що процесори и платки стават от тях... Но това е една друга тема. Май съм излишно жесток, едното от момичетата като се запознахме с него отблизо, се оказа възпитано и даже леко интелигентно. В което имаше особен чар. Отплеснах, се като заговорих за жени...
Та основната ми мисъл беше друга. Влизайки в залата на ресторанта се сблъсках на вратата с един виден пловдивски прокурор, тогава голям началник. И той понеже не ме беше виждал от четири години в града ме пита: "Къде си, какво правиш?" Отговорих му "А, живея в София от няколко години".
А той - "Правилно, добре, че се махна от тоя тъп град!" Имаше предвид Пловдив.
За кой ли път в живота си стоях като вкаменен и се чудих какво да отговоря. Колебаех се... После и той отиде в София...
Няма коментари:
Публикуване на коментар