Най-новите

Показват се публикациите с етикет преход. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет преход. Показване на всички публикации

сряда, 12 юни 2013 г.

Третият път - ІІІ част

Комунистките красноречиво мълчаха, десебарката мислеше. Направо чувах как щрака мозъкът й. Тази трафаретна фраза съм я чел в десетки книги, но Бога ми, в момента мислех, че е вярна. И великият мъдрец Питагор е чувал музиката на небесните сфери. Накрая тя взе думата:
- Казах Ви, че ще попитам Иван Костов за всичко това. Виждаме се периодично.
- Аз десет години вече живея в Драгалевци и досега не съм го видял нито един път, при всичкото ми желание.. Едва ли и Вие ще го видите, макар и активистка на смешната му прокомунистическа партия.
- Не знам защо всички го мразите. Толкова злоба никога не съм виждала. Явно имате нечиста съвест всичките антикостовисти.
Този път ме ядоса. Преподавал съм психология, чел съм книгите на малоумния педераст Фройд -  при това повечето от смешните му творения  за чийто авторство се е съдил със съавтора и любовника си (или по-точно истинският им автор), бил съм в и политиката, и в администрацията, и в казармата, чел съм и ученикът и после враг на Фройд, Карл Густав Юнг и даже любимият на другаря Ленин - Густав Льобон с неговата "Психология на тълпата", а това е страхотна книга. Даже съм прилагал наученото, успешно бих казал. Дори не бих могъл да изброя всичко което съм чел, учил и правил за контрол на поведението и емоциите. Включително прекрасният наръчник "Как да излъжеш детектора на лъжата". И все пак при явна глупост, или несправедливост, или арогантно демонстриран идиотизъм направо издивявам от гняв. Понякога го приемам твърде лично при все, че не ме засяга пряко. Почервенях от ярост, но се опитах да говоря спокойно. Забивах думите като пирони в ковчег - бавно и с уважение към работата.
- Госпожо ще Ви го кажа в прав текст. Да, мразя Иван Костов.  Силно и от все сърце. Даже го презирам, като се замисля. Ненавиждам го, дори навремето, си мислех да го убия, за да спася България от този злодей. Жалко, че не го направих. Имах поне на два пъти възможност, мотив и средство, както знаете от тъпите американски криминални филми. Не знам дали изразявам достатъчно ясно мислите и чувствата си?
- Да прекрасно ги изразявате господин Долев - каза десебарката - продължете! Подигравка ли усещах в думите й, или провокация, или респект - другото име на страха? Не от друго, а от истината, която предстои да чуеш, а не си подготвен. Или обратното -  подсъзнателно си я подозирал, и със смес от нетърпение и нежелание я очакваш, като нещо непредотвратимо, но желано.
- И знаете ли защо го мразя, толкова?
- Не, Вие ми кажете.  Секцията беше замряла в очакване на развръзката. Добре, че нямаше избиратели. Взех си кафето в ръка и се заразхождах бавно напред - назад в класната стая. Така правех, когато съм нервен, или като мисля по важни проблеми, които трябва да реша, когато говоря по мобилния, или като диктувах навремето на секретарките си важни писма в кметския кабинет. Явно ми остана навикът.
- Бях кмет на район "Южен" в Пловдив от има няма два-три месеца. Мажоритарно избран на балотаж. През ноември 1995 г. Няма да забравя датата на балотажа - 8-ми ноември. Денят беше мрачен и облачен. В началото заваля дъжд, а на обяд премина в сняг.  Впрочем това беше най-дългата зима в Пловдив, която помня. Първи сняг на 8-ми ноември 1995г., а последният падна на 5 май 1996 г. Шест месеца зима, представяте ли си? Ужасно отвратителен и студен ден беше 8-ми ноември - денят на балотажа. Водех на първи тур само с две хиляди гласа разлика. Победата ми беше на кантар. Срещу мен беше една комунистка - известна и обичана в квартала. А аз неизвестен и непознат. И въпреки, че бях кандидат на една шестпартийна коалиция - СДС-ВМРО и четири малки десни партии, не бях сигурен в победата. Добре, че във ВМРО имаше секция на "старите" както им казвахме. Възрастни бежанци от Македония, повечето от тях бивши комунисти, но и патриоти - странна комбинация наистина. Преди винаги бяха гласували в червено. Но този път аз бях техният кандидат. Нашето момче - македонче. Дядо ми беше бежанец от Егейска Македония - село Загоричане, Костурско. Впрочем селото на Димитър Благоев, с когото сме рода, но не се гордея с този факт. Това е дълга тема. Сега селото е преименувано - Василиада, от окръга на града Кастория.  За това са виновни главно комунистите с безобразната им  предателска антинационална, просъветска, просръбска, прогръцка, слагаческа политика. Гледах изпитателно комунистките. Те слушаха мълчаливо и не смееха да възразят. Виждаха пламъчетата в очите ми.
- Та "червените" наши македонски преселници обърнаха работата на балотажа. Гласуваха за мен, а не за предателската Ви просъветска партия - БСП. Плюха на идеологията, защото кръвта им - яркочервената българска - арийска кръв проговори. А тя е по силна от всякакви идеологии и митологии, с които комунягите им бяха промивали мозъците половин век. Победата ми беше с по-малко от две хиляди гласа разлика, но беше честна и законна. Хората излязоха в отвратителното време и дадоха гласовете си за мен. И докато обикаляхме секциите по училищата в снежния и мразовит ден на балотажа, с колата на един приятел, и двама съратници от щаба ми, комунягите се  опитаха да ме убият. Бяхме паркирали пред училище "Константин Величков" и всички влязохме да видим застъпниците си. Обиколихме секциите, говорихме си с хората и после се качихме в колата. Моят приятел даде газ и в един момент, докарал до 80 км в час, в ужасното снежно време по плъзгавия асфалт усети, че лявото предно колело се разбалансира и е на път да се откачи. Как спряхме  в снежната киша по хлъзгавия асфалт, как не се откачи колелото, та да се преобърнем, и да се избием всички, не знам. Явно е Божията милост, която се явява спасителката ни. Слязохме и видяхме, че някой беше развил четирите гайки на колелото под таса наполовина. Достатъчно, та да се откачи при висока скорост и кишавото време. Но и моят приятел - шофьорът си беше виновен с тази идиотска скорост.  Извадихме кръстачката и завихме гайките. Потеглихме бавно и внимателно. Това ми беше за урок.... Както и да е отплеснах се,  друго щях да Ви кажа. Та станах кмет на района на 8-ми ноември 1995 г.  И през  януари ли беше, февруари ли, на 1996 г. кметът на Общината  Спас Гърневски ни вика на оперативка. Само петимата "наши" районни кмета.  Шестият - на район "Източен" не беше поканен, защото беше комунист. Влизаме в голямата зала на Община Пловдив на втория етаж и там депутатът Иван Костов. Още не беше никакъв - само водач на листата на пловдивските депутати. Жан Виденов беше премиер, Петко Царев - областен управител. Но Пловдив си беше синя крепост. И в един момент Иван Костов. Ако за другите колеги той беше в момента някаква икона, за мен не беше. Даже ми пречеше в изборите. Бях правил цяло лято  кампания в "Кичук Париж", за да ме изберат за кмет на района. Обиколих квартала със своите кандидат районни съветници, хора от щаба, приятели, помагачи и коалиционни партньори. И навсякъде се сблъсквах с омразата към бившия им, мажоритарно избран през 1990 г., в квартала депутат от ВНС - Иван Йорданов Костов. А влизахме във всяка кръчма и кафене, всеки магазин, всеки вход на блок, във всеки двор  и си говорехме с хората. Убеждавахме ги да гласуват за нас, раздавахме брошури и дипляни, плакати. Ходехме в парковете при седящите на пейките пенсионери или разхождащите се майки с бебешки колички и ги убеждавахме да гласуват за коалицията СДС-ВМРО и другите малки десни партии. И много пъти ми казваха случайни хора: "Иван Костов ни излъга". А беше още само 1995 г. ?!! Даже имах малък морален проблем. В разгара на изборната кампания правехме митинг на централния площад пред пощата. И там разбира се дойде да ни "подкрепи" Иван Костов и Надежда Михайлова, която от трибуната каза: "Във въздуха мирише на победа!". Та там една съкварталка ме запозна за пръв път с депутата Иван Костов. Ръкувахме се и от любезност му казах: "По Вашите стъпки в "Кичука" вървя господин Костов. Там Вие за пръв път пробихте преди пет години. Хората в квартала още Ви помнят". Мислех да добавя в последното изречение "... и обичат" или "...и уважават".. Но щеше да бъде груба лъжа. Не можеше да ми се обърне езикът чак толкова. Още не се бях научил да лъжа добре. По дяволите, това беше първата ми политическа кампания и бях само на 33 години. Но пък и възпитанието ми пречеше да бъда и искрен. А хората в квартала не обичаха Костов. При това - не знам защо, това си беше някаква интуитивна, нерационална нелюбов, още не беше омраза. Като ги питах, защо не го харесват, не можеха да ми дадат разумни аргументи. Но аз като се сблъсках с грубата политическа реалност, започнах да си задавам някои въпроси. Но нямах още отговорите. Те ми дойдоха по-късно.
Както се разхождах из класната стая с пластмасовата чашка в ръка се усетих, че съм изпил кафето. Осемте души от комисията пазеха гробно мълчание и захласнати ме слушаха. Имал съм такива моменти като учител, като администратор, и като политик. Случвало се е много пъти да овладея с думите си малка, средна, че и голяма аудитория. Най-голямата беше един огромен митинг пред катедралата "Свети Александър Невски" в зората на демокрацията през 1990 г. в София. Но тогава беше друго времето. Не знам дали другите хора са изпитвали някога същото усещане. Когато владееш аудиторията. Както владееш красива влюбена в теб жена преди сексуален акт. А тя те гледа захласнато и очаква следващия ти ход или дума безмълвно и с трепет. Една театрална актриса ми беше казала нещо подобно, че на сцената е усещала, как държи изцяло залата с триста души интелигентна публика. И с мълчанието си преди репликите е казвала много повече и е имала къде, къде по-силна връзка  с хората долу, отколкото с думите си. Една невидима сребърна нишка на разбирателството и съпричастието. Пак се отклоних.
Колегите мълчаха и ме гледаха. Усещах, че владея ситуацията. Можех да продължа да разказвам, можех да се разхождам мълчаливо, можех да направя каквато си искам простотия. Вниманието им беше мое. Бях ги спечелил не знам с какво. Заради любопитството им, с искреността си, с гневността ми, с бушуващите ми емоции и излъчване, напаснали се на техните емоционални вълни. Все ми беше едно, бях свикнал. В такива случаи правех проверка доколко владея ситуацията. Попитах ги: 
- Докъде бях стигнал, че се замислих и се отплеснах, както винаги. - Лъжех, отлично знаех къде спрях, и какво щях да продължа да им казвам. Просто ги проверявах. Доколко са мои духом. Повечето се огледаха учудено. Много внимателно ме слушаха, но не си спомняха нищо от думите ми. Работеше емоцията, а не разумът, подсъзнанието, а не съзнанието. (Има дебели книги по този въпрос. Например "Утрото на маговете". Там е обяснен феноменът Хитлер.) Това беше показателно. Депесарката обаче се обади, за пръв път през деня:
- До оперативката с Иван Костов в  залата на Общината,  или до митинга на площада. Не знам откъде ще продължите. 
Изгледах я, тази явно беше извън схемата. Трябваше да й обясня нещо за Ахмед Доган явно, за да я подставя на мястото й, в тълпата на площада, а аз да си остана на трибуната.
- Да, та да се върна на оперативката. Сядаме петимата районни кметове, кмета на Общината Гърневски, шефа на Общинския съвет Красимир Обретенов и другарят политкомисар Иван Костов, който повтарям, беше никакъв. И Гърневски с едно кратко встъпление му дава думата на другаря Иван Костов. И тоя като започна:
- Ето, господа кметове вече сте избрани. Това е една голяма победа за Пловдив и демокрацията... Сега ще трябва да бъдем умни... Да пазим победата... Ще трябва да слушате  кмета на града Гърневски. Ще съгласувате всяко свое действие с него. Ще бъдете един екип. Да няма никакви самоинициативи... За всичко ще го питате... Ще назначите хора в своите районни администрации, които той Ви каже и са съгласувани с Координационния съвет на СДС. Никакви еднолични решения.... Трябват ни верни хора...
Може и да не са много подготвени, но да са верни...
Започнах отново да крача нервно из стаята под влияние на спомените: 
- Вие разбирате ли, аз съм избран мажоритарно от хората в квартала, и избирателите ми очакват компетентно, професионално и честно управление. Заложил съм родовото си име. А тоя калъф, който беше никакъв, някакъв си тъп депутат, избран от нас, да защитава нашите Пловдивски и национални интереси, да ми обяснява на мен - кмета на района, да съгласувам всичките си действия, и да питам кмета Гърневски, какво да правя. Тоя същия Гърневски, който си нямаше хал-хабер от община, администрация и управление. И в предизборната кампания, аз му казвах кога да говори и кога да мълчи и отговарях вместо него на компетентните въпроси за управлението на по-интелигентната публика. И да назнача в администрацията, която дава лицето, гарантира провала или успеха на управлението, случайни хора, определени от някакъв си партиен некомпетентен орган като КС на СДС. Или по-точно посочени от Гърневски, по незнайно какви критерии. Може би зето-шуре-баджанакистки, както пишеше бая Захария Стоянов. Та това е подмяна на институциите! Това е заговор срещу демокрацията! Аз бях мажоритарно избран и отговарях за обещанията си пред квартала. И ми трябваше компетентна и честна администрация. А не партийни мекерета и послушковци, с каквито бяха пълни всички партии. Побеснях! Опитах се да се овладея. Взех думата и започнах много деликатно:
- Скъпи приятели и съмишленици, уважаеми г-н Костов. Благодаря за съветите Ви. Ние всички тук сме в един окоп във войната срещу комунистите. Спечелихме битката за Пловдив, но войната за освобождението на България предстои. Трябва да съборим комунистите и да махнем Жан Виденов. Но затова трябва да сме умни и компетентни. Не искам да Ви обиждам, но на тази маса не виждам никой, който да разбира от общинско управление и администрация, колкото мен. (При тези думи Иван Костов стана виолетов, но мълчеше намръщен, защото беше вярно.) И това е лошо. Аз досега работех в една синя община - "Родопи". Тръгнах от главен специалист и стигнах до началник управление. Но я загубихме от глупост и некадърност. Сега там управлява БСП. Взеха изборите с огромна разлика. И за това сме виновни ние - десните. Не искам това да се случи с Пловдив. Искам след четири години пак да сме ние тук. Но затова трябва компетентна, подчертавам, компетентна администрация. Не партийни кадри, не "наши хора", не роднини и познати, така правеха комунистите. Трябват ни млади, образовани и почтени хора, работещи за обществените интереси. Ще ги търсим с конкурс и по образование, отговарящо на длъжността. Да, ако има такива от нашите активисти, добре. Ако няма - външни хора, били те и безпартийни. Или дори и комунисти, ако спазват законите. Защото провалът на управлението идва от некадърната, партийно обвързана администрация. Това трябва да избегнем. Нашите предизборни обещания ще се изпълнят само от умни и грамотни хора. Това трябва да направим!
Гърневски и колегите районни кметове бяха онемяли. Някакъв си хлапак, дори не от СДС, а коалиционен партньор, случайно станал кмет, да им натяква колко са некомпетентни и да дава акъл на самото "слънце" - Иван Костов.
Иван Костов мълчеше и мислеше напрегнато какво да отговори. Такава дързост едва ли беше виждал. При това бях любезен и възпитан. Накрая, сменяйки виолетовия с морав цвят на бузите си, започна да ми отговаря. Бавно и внимателно. Като че ли стъпваше на прогнили дъски и внимаваше да не пропадне. 
- Господин кмете, всички искаме това.






.

четвъртък, 16 май 2013 г.

Спомени от Пловдив

Вчера писах в тъпия "Фейсбук" (навремето в училище си правехме "Лексикони", тогава на хартия, което е същото) на една пловдивска приятелка "Вие в Пловдив гледате събитията, ние в София ги правим!" Уви, обидно за националист пловдивчанин като мен, принуден от обстоятелствата на три пъти да живее в София. 
Вярно, тук ги уча на цивилизация и култура, но все пак... Някак си, не ми харесва да гледам как родния ми град изостава и запада духовно, морално, интелектуално, културно, политически, стопански и прочие. 
 Няма да забравя една поредна предизборна кампания през 2003 г. Влизаме отбор партийни активисти от ВМРО, включително бъдещия тогава, сега бивш кмет и после може би отново бъдещ кмет на града - Славчо Атанасов във ведомствения ресторант на вестник "Марица". Там бяха поканени и една шайка конкурентни политици, магистрати, "бизнесмени", управленци и други "оперативно интересни лица". За десерт имаше и актуалната тогава "мис България" и още някаква "мис, незнам си коя". Такива тунинговани красавици всички са ми еднакви. Мястото им е в "силиконовата долина" в Калифорния. Що процесори и платки стават от тях... Но това е една друга тема. Май съм излишно жесток, едното от момичетата като се запознахме с него отблизо, се оказа възпитано и даже леко интелигентно. В което имаше особен чар. Отплеснах, се като заговорих за жени... 
Та основната ми мисъл беше друга. Влизайки в залата на ресторанта се сблъсках на вратата с един виден пловдивски прокурор, тогава голям началник. И той понеже не ме беше виждал от четири години в града ме пита: "Къде си, какво правиш?" Отговорих му "А, живея в София от няколко години". 
А той - "Правилно, добре, че се махна от тоя тъп град!" Имаше предвид Пловдив. 
За кой ли път в живота си стоях като вкаменен и се чудих какво да отговоря. Колебаех се... После и той отиде в София...

петък, 19 април 2013 г.

"Кой е Мартин Заимов"






Досиетата на прехода


Кой е Мартин Заимов?

Официалната му биография

"Аз съм роден на 16 април 1962 година в Женева.
Завършил съм електроника в Техническия университет в София през 1985 година.
Имам магистърска степен по икономика в „Лондон Скул ъф икономикс” и сертификат по икономика от Колежа „Бъркбек”, Великобритания.
Специализирал съм глобални финансови кризи в Харвард и стратегическо използване на информационни технологии в Станфорд.
1997- 2003 г. – подуправител на БНБ и ръководя Валутния борд на България. Имам голям личен принос за финансовата стабилизация на страната, след криза в края на 1996 и началото на 1997г.
Бил съм заместник министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски.



Бил съм председател на Управителния съвет на Пощенска банка.
Понастоящем съм член на Борда на директорите на Сосиете Женерал-Експрес банк.
Работил съм в международната търговска компания „Луи Драйфус” и съм основател на българското й представителство.
Член съм на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, на Американския университет в Благоевград, на Фондация „Пайдея”.
Владея английски, френски и руски езици, и малко гръцки.
Имам дъщеря и син и двама доведени синове."



Няколко уточняващи въпроса към него за семейството му които да хвърлят светлина върху постната му биография:


  1. Защо в дома си до 1989 г. държаха портрет на дядо му - националният предател и държавен изменник генерал Владимир Заимов, разстрелян за антибългарска дейност и шпионаж в полза на СССР, чийто бюст и досега стои в сградата на КГБ? При това портрет фалшификат - на Заимов в съветска униформа каквато никога не е носил - явен фотомонтаж. Тогава до 1989 г. се гордееха с този фалшив портрет, а сега той се отрече от него?
  2. Ползваха ли привилегиите на АБПФК (активни борци срещу фашизма и капитализма). Носеха ли им специална храна от столовете на ЦК на БКП и спецмагазините на номенклатурата, ходеха ли на почивка в санаториумите и почивните бази и резиденции на ЦК на БКП и УБО? Пътуваха ли в чужбина на екскурзии и командировки с парите на поробените българи работещи за партията и живеещи като скотове?
  3. Как точно влезе другарят Мартин Заимов да учи "Електронна техника" във ВМЕИ "В.И. Ленин" - сега Технически университет? Издържа редовни изпити наравно с хиляди други млади хора или с привилегии да влезе без изпит като внук и син на АБПФК и с дядо "Герой на Съветския съюз"?
  4. Завърши ли в крайна сметка ВМЕИ "Ленин" и би ли си показал дипломата!
  5. Майка му със звучното "българско име" "Клавдия" Заимова как точно отиде на дипломатическа работа в представителството на ООН в Женева, като агент на Първо главно на ДС или агент на КГБ или на ГРУ? Ще посмее ли другарят Заимов с молба да комисията по досиетата да изиска от тях досието на майка си и да го публикува в Интернет? Току-виж се оказало, че тя не е ничий агент, просто е била много компетентна професионалистка и затова са я пратили в Женева като дипломат. Това само ще му донесе бонус.
  6. Познава ли другарят Заимов от ВМЕИ "Ленин" другаря Иван Костов - тогава асистент по политикономия? И защо другарят Иван Костов като лансираше другаря Заимов в СДС и после в БНБ криеше произхода му?
  7. И как точно пуснаха другаря Заимов през 1988 г. да учи в Лондон и да получава магистърска степен по макроикономика от “Лондон скул ъф икономикс”. И да работи във френските фирми "Бис" и "Луи Драйфус"?
  8. Посещавал ли е психиатричен кабинет, кога и защо?
  9. Защо Мартин и брат му са били освободени от военна служба и не са служили в родната казарма?
  10. Той и брат му занимавали ли са се с незаконен обмен на валута преди 10 ноември?
  11. Измамил ли е втория си баща архитект Михаил Соколовски с имот в Созопол за благодарност за това, че е отгледал него и брат му?
  12. А всъщност втория му баща Соколовски беше ли придворен архитект на другаря Живков?
  13. Защо Мартин носи фамилията на майка си, а не на истинския си баща си Голдсмит?
  14. Кой и по какъв начин насочи Мартин като млад специалист по електроника в отдел протокол на БОК при другаря Иван Славков?
  15. Кога и защо майка му е призната за АБПФК?
  16. Как майка му уж бяга в Швейцария, а брат й военното аташе и агент на ІІІ главно в Италия (о.з. генерал Стоян Заимов) си остава на поста дълги години, а тя когато се връща в България даже не е арестувана и не лежи в затвор като "политически беглец от социалистическата Родина"?
  17. Французойката с която е живял без брак и имат две деца, племенница на Жорж Марше - генералния секретар на Френската комунистическа партия ли беше?
  18. Кога точно се осъзна, че всъщност е антикомунист?



Гафовете на Мартин Заимов



"Извинявам се, че заговорих на английски, но БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК НЕ Е ПРИГОДЕН ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО." ...... На журналистически въпрос не смята ли, че е обидил българския език, Mr Zaimov заяви:"Ваше право е да мислите така. А мое право е да мисля това, което казах. Ами ето вижте - на английски например няма как да се каже стопански ръководител!"


А по телевизията си призна, че е пушил и марихуана....

Изобщо хубав човек....








А ето е какво пишат съветските другари за "героя на Съветския съюз" генерал Владимир Заимов


Заимов Владимир Стоянов8.12.1888 - 1. 6.1942Герой Советского Союза

Даты указов 30.05.1972


В 1934 году Заимов возглавлял Военную лигу. В 1935 году назначен инспектором артиллерии, но за республиканские взгляды и как сторонник дружбы с СССР в конце 1935 года в чине генерал-майора артиллерии уволен в запас и подвергнут тюремному заключению. Но в феврале 1936 года в связи с протестами широких слоев населения был освобождён.

После освобождения из тюрьмы отставной генерал полностью посвящает себя политической и общественной деятельности. С 1939 года он активно включается в антифашистскую борьбу, и в условиях подполья тесно сотрудничает с Болгарской Коммунистической партией, выполняя её поручения. В январе того же года генерал Владимир Заимов становится советским разведчиком-нелегалом, будучи привлечённым к сотрудничеству военным атташе СССР в Болгарии А.И. Бенедиктовым.

Заимовым создаётся сильная разведывательная группа, у которой были налажены контакты с организациями в городе Варне (Болгария), в Румынии, Чехословакии. Источниками информации для Заимова являлись также зубной врач Геринга болгарин Магарлиев, командир берлинского полка штурмовиков, доктор Кноте из ведомства Геббельса.

В результате провала, связанной с Заимовым разведгруппы Фомферры и Шварца в Словакии, генерал-разведчик был арестован 23 марта 1942 года, и после зверских пыток по приговору полевого военного суда расстрелян 1 июня 1942 года в тире софийского гарнизона.

В 1944 году Владимир Заимов посмертно произведен в чин генерал-полковника. Останки славного сына болгарского народа торжественно перевезены из столицы Болгарии Софии в город Плевен, где захоронены рядом с могилой его отца.

Указом Президиума Верховного Совета от 30 мая 1972 года года, за мужество и героизм, проявленные в борьбе с фашизмом в годы 2-й мировой войны, генерал-полковнику болгарской армии, гражданину Болгарии Заимову Владимиру Стоянову посмертно присвоено звание Героя Советского Союза.

Награждён орденами Народной Республики Болгария, советскими орденами Ленина (1972 год) и Красного Знамени (1966 год).

Именем генерала 3аимова названы улицы и бульвары в городах Болгарии. В городе Плевен открыт музей Стояна и Владимира Займовых.



По материалам Главного разведывательного управления:

«За время работы организации Заимова (1939-1942), от неё систематически поступала военная и военно-политическая информация по Болгарии, Германии, Турции, Греции и другим странам. После вступления немецких частей на территорию Болгарии Заимов предоставил информацию об их численности и вооружении.

В июле 1941 года Заимов передал информацию, получившую высокую оценку Центра, о политике болгарского правительства по отношению к СССР и другим странам. После нападения Германии на Советский Союз он давал сведения о продвижении и нумерации румынских и венгерских частей, отправляющихся на Восточный фронт...

Заимов - крупный нелегальный разведчик, серьёзный, рассудительный и правдивый... Его работа высоко ценится советским командованием».

Из книги О.А. Горчакова «Ян Берзин - командарм ГРУ». - С-Пб.: «Нева», 2004.


***************************

мнения от форумите на блога на Мартин Заимов



"Кандидатурата на Мартин Заимов за кмет на София, издигната от СДС и ДСБ втрещи и сини, и червени. Сините - защото фамилията Заимов е достатъчно показателна, за да не могат да го припознаят като десен кандидат. Червените - за да не се разцепят гласовете им между Бригадир Аспарухов и внука на генерала, когото БКП величаеше след 9-и септември.
Абсолютно невъзможно е електоратът да приеме Мартин Заимов за десен кандидат, при положение, че майка му - Клавдия Заимова е активен борец! - разсъждаваха БСП-членове и даваха за пример думите на Мартинчо от пресконференцията, където той заяви в прав текст: "Нямам роля да сплотявам десните партии".
Кой е Мартин Заимов, пита се електоратът. Приятел на Сергей Станишев от детинство. Юпи, което поддържа подозрително близки отношения с царския син Кирил.

Протеже на Иван Костов, посветено в задкулисните му сделки. Човек на Джордж Сорос, чиято протекция лежи в основата на кариерата му като банкер. Син на банкера Майкъл Голдсмит, който претендира за наследството му, но не носи фамилията му.
Името на Мартин Заимов се появи в печата през лятото на 1997 г. Оттогава датира и биографичната му справка. В нея вярно със сигурност е едно - че е роден на 16 април 1962 г. в Женева (Швейцария) от баща - Майкъл Голдсмит и майка - Клавдия Заимова. Оттам нататък следва приказката. За детето родено в Швейцария от майката емигрантка. То се пръкнало в царството на банките и този факт логично предопределил съдбата му на банкер. Щом си орисан за дадена професия, защо ти е да учиш досадни науки като финанси и банково дело? За да бъде назначен за управител на Българската народна банка, било достатъчно месторождението му и надеждният емигрантски произход, написаха два вестника с дясна ориентация. Предвидливата му майка хвърлила Мартиновото пъпче в първата изпречила й се женевска банка
и се е завърнала в България, за да направи от първородния си син български патриот. Но над България тегнел комунистически гнет и фамилия като Голдсмит не обещавала добро бъдеще за един патриот. Ето защо хитроумната му родителка решила да вкара в обръщение удобната фамилия на дядото - героят на Съветския съюз, шпионинът на ГПУ- Владимир Заимов. Не мислете, че с това бащиното име било елиминирано. То влиза в сила и употреба на запад от българската граница, където и хабер нямат за величието на Заимовия род, чието значение в новата история на България е не само спорно, но и с превес на негативните оценки.
Достойно за възхищение обаче е родовото умение за превъплъщаване и приспособяване. Трябва ли да припомняме как Стоян Заимов обира затворническата каса в Диарбекир и бяга от затвора, след което изпраща окуражаващи писма до ограбените си събратя? Или да обсъждаме въпроса - платен агент на ГПУ ли е бил неговият син, царски генерал, проявил изключителна нелоялност към Борис III. Факт е, че майка на Мартин - Клавдия Заимова слага край на социалистическата сиромашия като забягва в Италия. По една случайност точно тогава брат й Стоян работи там като... военно аташе. В Италия будната Клавдия не се задържа задълго. Заминава за Швейцария да следва социология. Там сключва брак с журналиста-разведчик Майкъл Голдсмит. Кой би допуснал в ония времена сестрата на военното аташе да емигрира и това да не се отрази пагубно на кариерата му? Ако не и на живота му. Каква е тази емиграция без никакви последствия при завръщането? Всички тези въпроси остават без отговор.
Не е ясно също така как Клавдия се завръща безметежно в България и се ползва от всички екстри на социализма - обслужване от правителствения хотел "Рила", чийто прословут пикап разнася евтина и висококачествена храна по домовете на фаворитите, лечение в правителствена болница, командировки в чужбина, контрактации от министерства за "изследователска дейност", свързана с подвига на ген. Заимов и прочие. Синовете, които вече са двама, учат в руско училище. Но не в обикновено, а в специално, където учат и децата на съветските дипломати. От тогава датира и близкото приятелство на Мартинчо със Сергей Станишев. Тъкмо от тях зависи тогавашна България, както днешната - от дипломатите на САЩ. В училището се установяват свойски контакти на родителските срещи. И емигрантката Клавдия един ден осъмва като носителка на гръмкото звание "активен борец срещу фашизма". Така изведнъж, през 1988 г. се оказва, че най-малкият антифашист не се казва Митко Палаузов, а Клавдия Заимова.

Идва 10 ноември. Новата дата на свободата внася дискомфорт в душата на боркинята срещу фашизма и капитализма, дъщерята на героя на Съветския съюз и лауреатка на народна пенсия. За да встъпи в крак с новото време, тя атакува новопоявилия се опозиционен печат с нови версии за подвига на генерал Заимов. Внезапно се оказва, че той не е имал нищо общо с ГПУ и Съветския съюз, ами е бил голям български патриот, който имал вземане-даване с германското разузнаване. В."Стандарт" в специална поредица отпечатва тези нови, нестандартни и дори сюрреалистични версии. Не щеш ли, в този момент, подобно на Радецки - с гръм се намесва братът Стоян Заимов - генерал от военното контраразузнаване. И започва една махленска разправия по вестниците. Той настоява, че сестричката му сменя имиджа на покойния им баща, за да осигури подходящ за новото време социален статус на синовете си Мартин и Михаил. По същото време бъдещият шеф на валутния борд и настоящ претендент за кметското кресло в София се шляе в чужбина, където е успял да духне още през 1988 г. И то по един твърде скандален начин. Завършилият електронно инженерство Мартин не отива да работи по специалността си, а постъпва в службата Протокол на Българския олимпийски комитет. Работата не изисква напрегнат умствен труд, заплащането е добро, командировките извън граница - чести. При едно такова пътуване членът на българската делегация Мартин Заимов не се завръща. Патриотът се хвърля в обятията или по-скоро увисва на врата на баща си Голдсмит. Родителят му го изпраща да си доучва в разни колежи, понеже електронното инженерство е перспективна професия за всеки друг по света, но не и за един Заимов. Впрочем обществеността бива съзнателно държана в неведение за битността му на момче за всичко в свитата на Иван Славков-Батето, чието бохемско великодушие е осигурявало препитание за серия мартинчовци. Неизвестно е на гражданството също така, че братята Заимови не са отбили военната си служба. Освободили са ги. По какви причини, не е ясно. Сигурно са счели, че дядо им генерал е отслужил и за тях. Защото нямат вид на телесно болни, а за умствената пълноценност войската не придиря.
На въпрос дали очаква компромати на пресконференцията си в неделя Мартин Заимов отговори, че не разбира от компромати. Това е шоуто - ще се забавляваме, лаконичен беше кандидатът на СДС и ДСБ."

Представяте майка си като невъзвращенка, която Ви е родила случайно в Женева. Как тогава в социалистическа България Вашият чичо запазва позициите си на вечно военно аташе и най-вече как така майка ви се връща внезапно в родината си и, вместо да бъде тикната в затвора, каквото би се случило с всеки друг на нейно място, бива обгрижвана от УБО?
- вярно ли е, че майка Ви е призната за активен борец против фашизма и капитализма, кога и благодарение на какви нейни заслуги?
- кога конкретно преди 10.11. и пред какви личности или ниституции майка Ви се е опитвала да очисти според вас неправилно опетненото име на дядо Ви? защо според вас свободните медии не са проявили интерес към нейния казус?
- кой и по какъв начин ви насочи като млад специалист по електроника в отдел протокол на БОК?
Кремона

***************************


Господин Заимов,
Прекалено сте се възползвали от комунизма и конспирацията, за да може да Ви повярват истински демократи.
Ще добавя някои щрихи към семейните Ви истории.
Моята баба беше швейцарка, и тя от Женева, но се омъжила за българин и го последвала в неговата родина. Останала вдовица с две деца, тя си изкарвала трудно прехраната след идването на комунистите на власт. Създали издателство, но другарите им иззели всичко с насочен пистолет. След това тя давала уроци по френски.
Вашата баба се свързала с нея и моята започна да ходи в дома й да й преподава френски (периода 1962-65 г.). Та за дома на старата госпожа Заимова - на улица Цанко Церковски - между Милин камък и площад Журналист (тогава Йорданка Николова) има красива къща на два етажа и половина. Харесали я другарите и я предоставили на вдовицата на генерал Заимов. Баба ми понякога ме вземаше със себе си, когато нямаше на кого да ме остави, и аз слушах разговорите: та тя пита Вашата баба какво е станало със старите собственици, а тя отговаря: свират се на тавана като мишки, изглеждат недоволни, а не се представят, че можеха да ги правят на лагер или да ги изселят! Колко е била права!
Та за големи заслуги към комунистите Вашето семейство се е сдобило без никакви усилия с чудесна къща.
Ние, макар бедни и сочени като врагове, защото майка ми беше дъщеря на швейцарка, а баща ми - син на убит от коменистите по девети “враг”, имахме хубави мебели, докарани от Швейцария в началото на ХХ век.
И Вашата баба реши да се представи като изискана европейка, която знае френски и има хубави мебели пред английския си зет, който щеше да дойде на гости с дъщерята и внука или внуците. Помоли баба ми да й услужи с швейцарските мебели (резбована дъбова маса и 6 стола), а после тя щяла да помогне за работа на баща ми (той не можеше да си намери работа в София поради “вражеския” си произход).
Баба ми се хвана на въдицата, както удавник се хваща за сламка. Дадохме й гарнитурата, тя се представи пред англичанина, с мебелите - да, с френския - не, никога не можа да се отърси от дървеното си произношение, нито да говори без българизми и свободно. Дойде време да си приберем мебелите. Започна да си прави оглушки. Най-сетне, след месеци разправии майка ми и баща ми успяха да ги вземат и какво видяха: столовете се люлееха, а резбованите орнаменти на масата на две от страните бяха отрязани. Разбира се, обещанията за помощ на баща ми се оказаха празни приказки. Той се принуди да отиде в провинцията, за да оцеляваме някак.
Ние с Вас сме от едно поколение, аз съм малко по-голяма от Вас, но комунистите са били щедри и ласкави към Вас, а аз дълги години не можех да работя по специалността си (като студентка бях един от отличниците на випуска и владея три чужди езика).
Когато пък дойде Костов на власт, с баща ми, като активист от съюза на репресираните, успяхме да получим среща с него и му разказахме неволите си, на което той отговори, че репресираните не са му приоритет!!!
Друг щрих: живеех с децата си в район Средец като общински наемател и по закон имахме право да купим жилището, което обитавахме. Лошото беше, че мястото се оказа твърде апетитно за разни лъвове новобогаташи. Разкараха ни от администрацията на СДС!
Помислете по тези въпроси, ако въобще четете тези бележки и си отговорете на въпроса: какъв сте: фурнаджийска лопата, комунист или демократ?
Баба ми швейцарката казваше: много е тъжно да се живее в България. Колко беше права.

Жени Михайлова 

***************************


Мартине, ти не си виновен! Виновен е дядо ти, майка ти, която те е възпитала в комунистически дух и разбира се Иван Костов, който за пореден път се изгаври с честните антикомунисти. Но ако през 1990 г. не си бил седесар значи си нямал сърце. Ако обаче през 2007 г. си десебар, значи нямаш ум. При теб май и двете липсват, но това е семейна обремененост. Аз лично няма да гласувам за теб!

Сашо

 ***************************


Кандидат-кметът бил женен за племенницата на Жорж Марше

Кандидат-кметът на десницата Мартин Заимов навремето имал интимна афера с девойка, която си падала и по сегашния премиер Сергей Станишев! За това си припомнят общи приятели на двамата знатни българи. Както е известно, внукът на генерал Заимов и наследникът на секретаря на ЦК Димитър Станишев се познават от деца. Навремето са почивали заедно в партийни резиденции по морето. В наши дни пък Станишев е първи приятел с брата на Мартин - архитекта Мишо, и често гостува в личната му вила в Созопол.

Според запознати гореспоменатата интимна афера се разиграла в края на ученическите години на Заимов и Станишев. Въпросната девойка на име Катя била дъщеря на научни работници. Тя първоначално си паднала по Мартин, но после го зарязала заради по-перспективния и напорист Сергей.

“Сергей си беше и си остава сваляч от класа, въпреки че не му личи. С жените няма равен”, твърдят запознати с нрава на министър-председателя. Станишев и Катя обаче изкарали твърде кратко - едва 7 месеца, и се разделили.

Въпреки че за кратко смразили отношенията си покрай фаталната дама, Мартин и Сергей запазили близки контакти през времето. По-късно пък Заимов (бивш шеф на Валутния борд) сключил брак с племенницата на генералния секретар на френската компартия Жорж Марше”
Как бихте коментирали тези писания в частта им за връзките Ви с др. Станишев и Френската компартия?


С уважение,
Стефан Стефанов



А за издигането на Мартин Заимов за кандидат за кмет на "десните" другарят Иван Костов ще получи орден "Стара планина" от другаря Първанов, по предложение на другаря Станишев. Защото вече няма Ленински премии...

Последни новини

powered by Surfing Waves