Най-новите

Показват се публикациите с етикет Иван Костов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Иван Костов. Показване на всички публикации

вторник, 31 май 2016 г.

Шайката на Иван Костов

"Кажи ми кои са ти приятелите и ще ти кажа кой си."

Демонът Иван Костов

За безобразията на скрития комунист Иван Костов са изписани стотици страници. Този вонящ политически труп, упорито не иска да умре и периодично вампирясва и излиза от гроба като немъртъв. По форумите в интернет десеберастите приключват всеки спор в който нямат аргументи с подигравателното "За всичко е виновен Иван Костов разбира се." За тях това е висша форма на ирония, но удивително, това си е самата истина. Последната история от политическата сцена го потвърди. БСП избра за свой шеф човекът на Иван Костов и видна седесарка от неговия премиерски период - Корнелия Нинова. Едновременно с нея в ръководството влезе и друг виден регионален седераст от Иван Костово време - другарят Георги Гергов - да, да, същият този "червен олигарх" от Пловдив. Това ме провокира да изпиша накратко малка част от шайката на Костов, която той откри и назначи на възлови постове в своето "синьо", "седесарско", "антикомунистическо" правителство през 1997-2001 година. Като щедро им подари държавни активи, постове и пари.

Да започнем с Корнелия Нинова. "В далечната 1997 година, след много битки, поражения и разочарования, СДС печели изборите, парламентът е със синьо болшинство, президентът също е син. Въобще златно време за СДС – многострадалната синя партия, която за пръв път държи цялата власт в ръцете си. Иван Костов – „Командирът” е на върха на славата си, неговото мнение не търпи възражение, а думата му е закон. Няколко правителства преди това на Костов, се опитваха да правят приватизация, но тя все се оказваше половинчата и неудачна. Останаха обаче големи и апетитни „хапки” за приватизиране като външнотърговските дружества – „Техноимпекс” и гиганта „Техноимпортекспорт”. Това са две „златни мини” и то предимно валутни. Костов, както и неговия икономически екип знаеха това много добре. Предстоеше подмяна на ръководните кадри на подлежащите за приватизация големи държавни предприятия. Без съмнение, тези въпроси се решават на най – високо равнище и сигурно последната дума е била на Иван Костов. Но се случи нещо невероятно – случи се ”чудо”, забулено в особена мистерия и тайнственост. За изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова. ”Чудото” продължава: Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество – гигант." Пълният текст за "седесарската" й биография при премиера Костов и впоследствие "бесепарската" й биография в "Разузнаване ком". В същото това време в Пловдив Георги Гергов е виден седесар, той финансира пловдивската синя централа, приватизира хотел "Ленинград" - сега "Санкт Петербург", дава пространни интервюта във вестник "Марица", че е верен сподвижник на синята идея, макар и да не членува в СДС. Купува и ЦУМ - незнайно как, изобщо прави империята си по времето на премиера Костов. Впоследствие седесарската управа на Пловдив в лицето на синия кмет Чомаков му подарява и общинските къщи в Стария град, както и контрола върху Панаира. Между Корнелия и Гергов има стари бизнес връзки, по време на тройната коалиция 2005-2009 година, когато тя е заместник-министър в суперминистерството на Румен Овчаров "Нинова е шеф и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак Холдинг” който e известен като „Бастилията” на ДПС." Тъкмо Гергов е взел контрола върху панаира, като главен акционер, а Нинова е шеф на борда на директорите, защитаваща "интересите на държавата". Как ги защити, та сега панаира е частна собственост на Георги Гергов е ясно. Но и двамата в 2005 година едновременно правят "плавния преход" от СДС активисти към БСП активисти.
Другото "откритие" на десния антикомунист и министър-председател Иван Костов е настоящата любимка на Бойко Борисов - Лиляна Павлова. И тя е комунистка по произход: "Дядото на Л.Павлова – Георги Павлов е висш функционер на БКП (член на ЦК), министър на химическата промишленост и личен приятел на Тодор Живков, а баба й Лиляна (на която е кръстена министър Л.Павлова)  дълги години е първи заместник –  завеждащ отдел „Организационен” на ЦК на БКП. Според спомени на съвременници, тя е била твърда привърженичка на Сталин и на неговите методи на управление. За лични заслуги към Т.Живков, на Г.Павлов дори е била отпусната сумата от 20 000 лв. (По спомени на Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов) За времето си, това са огромни пари – за сравнение, масовите заплати са под 150 лв, нова лека кола струва под 5 000 лв, а тристаен апартамент в София – 8 000 – 9 000 лв. Вероятно, точно от тях двамата (баба и дядо) министър Л.Павлова е наследила и луксозния апартамент в София, който според някои информации, също е получен от сем. Павлови от ЦК на БКП. Бащата на министър Л.Павлова – Павел Георгиев Павлов е завършил висшето си образование и е защитил аспирантура през 1983 г. в СССР – в Московския енергетичен институт. Преди ноември 1989 г. е работил в ЦК на БКП и в БАН. От 1998 г. е шеф на катедра „Публична администрация“, а от 2000 г. е заместник – ректор на (нали познахте?!) Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Впрочем, той е бил и редовен доцент в УНСС. Това не е единственото поле на изява на Павел Павлов. По времето на правителството на Жан Виденов, той е главен съветник и заместник – началник отдел в Министерския съвет. Според някои информации е работел  в ресора на вицепремиера и министър на строителството и благоустройството Дончо Конакчиев. Сега, Дончо Конакчиев е професор във Факултета по Администрация и управление (отново познахте къде, нали?!) във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. На Павел Павлов не може да се отрече едно нещо – той притежава завиден политически усет, който му позволява винаги да е „в крак с времето“. Доказва го един „дребен“ факт – през 2009 г. той е спонсор на ПП ГЕРБ и става дори председател от нейната квота на РИК във Варна. А може и да не е проява на усет, а на партийна дисциплина. Майката на министър Л. Павлова, която е рускиня, също е с престижна работа по времето на социализма. Тя дълги години работи в Българската Национална Телевизия.С една дума при такъв род Лилето щеше да бъде в Политбюро на ЦК на БКП някой ден, ако не беше пустия 9-ти ноември 1989 г. Тя придобива обаче и скрита седесарска биография след 1989 г.: "Лиляна Павлова е родена през декември 1977 г., а през 1997 г. – още преди да навърши 19 години, в края на първата й година като студентка в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), тя става финансов мениджър на проекта „Програма за обучение на мениджъри”, финансирана по програма ФАР. През 1999 г. (на власт е правителството на Иван Костов) – преди да стане на 21 години и все още незавършила висшето си образование, тя вече е:
- експерт по международни проекти към Института за следдипломна квалификация към УНСС;
- експерт в Координационно звено по ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
- офис-мениджър по Програма ФАР, Темпус – проект Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари;
- продължава да бъде и финансов мениджър по Програма ФАР – „Програма за обучение на мениджъри“.
Народната мъдрост, че е невъзможно да се носят две дини под една мишница е опровергана тотално! Л.Павлова съумява да носи не четири, а даже пет „дини“ – ако прибавим и това, че е студентка в УНСС.
Меко казано, добър старт, като се има в предвид, че за да заемат посочените длъжности (особено експертните), на „простосмъртните“ са им необходими поне едно висше образование и солиден стаж в областта. За „подробности“ като спечелване на задължителните конкурси в съответствие с приетия през 1999 г. Закон за държавния служител няма какво и да споменаваме."  Пълният текст за комунистическият й род и "антикомунистическа" кариера тук.

Сега да видим какво пише за другото откритие на Иван Костов - видният седесар, десебар, а сега дебегеец Прошко Прошков.

"Как така, току що (през 1998 г.) дипломиран в софийския Технически университет инженер, незабавно получава покана да работи в Германия 4-5 години, при това в държавна фирма и като изследовател в университет?!  Не е ли твърде наивно, да приемем, че е страшно талантлив и съвсем закономерно, немските железници (които са търсели сред завършващите университета в София?!) са „разпознали“ в негово лице незаменимия и крайно необходим им специалист за да осъществят проектите си? За всеки запознат с родната ни действителност, това звучи много познато – като обясненията на Георги Коритаров (агент „Алберт“), как той, никому неизвестен тогава журналист, снимал една от демонстрациите в София и към него се приближили двама човека, единият от които му предложил да започне да работи в радио „Свободна Европа“, което и станало през 1992 г… .... А какво се има предвид под „семейната среда“, която го е запалила от рано по политиката? Нали самият Прошков твърди „За ужас на майка ми и за радост на баща ми и аз станах техничар. Накрая за ужас и на двамата влязох в политиката”?!
В нея, политиката, Прошков влиза с „летящ старт“ – едва върнал се от Германия и през май същата година е сред учредителите на ДСБ! Само след 2-3 години и вече го „канят“ за член на Съвета на председателя на ДСБ – София, Атанас Атанасов и го номинират за кмет на община Лозенец! Шеметна кариера за начинаещ политик!." Обяснението се оказва много просто -  появява се един "вуйчо владика", или по-точно в случая - чичо-владика - братът на баща му Неделчо Прошков Янакиев наричан още "мистър - джакпот" и даже „Злият демон на тотото“: "До 10 ноември 1989 г. Н. Прошков е верен член на БКП и се труди скромно като началник на транспортния отдел в столичната дирекция на Българския спортен тотализатор. Шеф на тотото става от януари 1992 г. Популярното обяснение (тогава) за назначаването му е, че идва „за да съхрани тази институция от сини шутове“. (Каква ирония! Какво стана с „тормозеното от комунистите“ семейство, в което по думите на племенника му „няма да намерите и един член на БКП“, а?!)"  Тогава чичото прави първия си голям удар: "Ревизионен акт от онова време показва, че от тотализатора са източени над 10,5 милиона щатски долара. Ревизията е правена през лятото на 1995 г. Тогава 1 долар се разменя за 70 лева. Злоупотребите на Прошков са надлежно документирани върху 50 страници, без приложенията към него. Ще се спрем по-подробно само на една от далаверите, защото помагачите на мистър Джакпот в нея водят до едно и също лице ­ небезизвестния рекламен бос Красимир Гергов. Нещо повече, близки до Гергов фирми са източвали тотото и при втория мандат на Прошков като шеф на БСТ." При Жан Виденов го уволняват, но пък не го съдят. Идва обаче "синьото антикомунистическо правителство на новия Стефан Стамболов" Иван Костов. Мислите, че поправя грешката на Жан и го дава под съд? Наивници! Започва "синият му период":
"Прошков преживява някак управлението на партията, от която се е отрекъл, и спокойно дочаква правителството на Иван Костов. Командира и неговия финансов министър Муравей Радев нямат нищо против мистър Джакпот пак да стане шеф на тотото. Парите не миришат, нали? В синия период на Прошков „Гебо-92″ излиза от мода. Мястото й заемат три нови фирми „Лео Бърнет“, „Пиеро-97″ и „Медия транс“, тясно свързани по между си и с Красимир Гергов. Той е собственик на „Пиеро-97″. За шеф там е назначил Иво Цеков, който пък е представител на „Медия транс“. Основен играч в „Лео Бърнет“ е Вихра Хаджиганчева ­ съдружничка на Гергов във „Воис медия“, бивша шефка на рекламата на БСТ по време на първия мандат на Прошков. При втория на работа в тотото е назначен синът й Мартин Миланов. Прошков сяда в директорския стол на 25 март 1997 г. На третия ден, 28 март, управителният съвет на БСТ взема решение да се сключи договор с рекламната агенция „Лео Бърнет“ и възлага това на Прошков. Контрактът е подписан на 31 март и е уникален по своята същност. Договорът е рамков. С него държавното тото дава изключителното право на частната фирма да организира и провежда всички рекламни кампании. В документа няма никакви цени за изпълнение, отстъпки или неустойки, каквато е нормалната практика. Напротив, изрично е записано, че страните ще се споразумяват по приятелски начин, без да носят задължения за вреди и загуби. А конкретните цени ще се уточняват с анекси. От наличните в тотото документи става ясно, че те са 45 и плащанията по тях са ставали 100% авансово. Такова чудо няма никъде по света." Освен при Иван Костовото правителство. За корупционно-далавераджийските приключения на чичо и племенник Прошкови четете  пълният текст тук. Малко повтаря "шеметната германска кариера" на президента Плевнелиев, но за това друг път...

"Десният" кандидат - кмет на София
Но безспорно черешката на тортата е Мартин Заимов, може би най-видният "антикомунист" в екипа на Иван Костов, който го наложи и за "син" кандидат кмет на София. Официалната му биография: "Аз съм роден на 16 април 1962 година в ЖеневаЗавършил съм електроника в Техническия университет в София през 1985 година. Имам магистърска степен по икономика в „Лондон Скул ъф икономикс” и сертификат по икономика от Колежа „Бъркбек”, Великобритания. Специализирал съм глобални финансови кризи в Харвард и стратегическо използване на информационни технологии в Станфорд.

1997- 2003 г. – подуправител на БНБ и ръководя Валутния борд на България. Имам голям личен принос за финансовата стабилизация на страната, след криза в края на 1996 и началото на 1997 г. Бил съм заместник министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски. Бил съм председател на Управителния съвет на Пощенска банка. Понастоящем съм член на Борда на директорите на Сосиете Женерал-Експрес банк. Работил съм в международната търговска компания „Луи Драйфус” и съм основател на българското й представителство. Член съм на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, на Американския университет в Благоевград, на Фондация „Пайдея”. Владея английски, френски и руски езици, и малко гръцки. Имам дъщеря и син и двама доведени синове."
Няколко уточняващи въпроса към него за семейството му които да хвърлят светлина върху постната му биография:

  1. Защо в дома си до 1989 г. държаха портрет на дядо му - националният предател и държавен изменник генерал Владимир Заимов, разстрелян за антибългарска дейност и шпионаж в полза на СССР, чийто бюст и досега стои в сградата на КГБ? При това портрет фалшификат - на Заимов в съветска униформа каквато никога не е носил - явен фотомонтаж. Тогава до 1989 г. се гордееха с този фалшив портрет, а сега той се отрече от него?
  2. Ползваха ли привилегиите на АБПФК (активни борци срещу фашизма и капитализма). Носеха ли им специална храна от столовете на ЦК на БКП и спецмагазините на номенклатурата, ходеха ли на почивка в санаториумите и почивните бази и резиденции на ЦК на БКП и УБО? Пътуваха ли в чужбина на екскурзии и командировки с парите на поробените българи работещи за партията и живеещи като скотове?
  3. Как точно влезе другарят Мартин Заимов да учи "Електронна техника" във ВМЕИ "В.И. Ленин" - сега Технически университет? Издържа редовни изпити наравно с хиляди други млади хора или с привилегии да влезе без изпит като внук и син на АБПФК и с дядо "Герой на Съветския съюз"?
  4. Завърши ли в крайна сметка ВМЕИ "Ленин" и би ли си показал дипломата!
  5. Майка му със звучното "българско име" "Клавдия" Заимова как точно отиде на дипломатическа работа в представителството на ООН в Женева, като агент на Първо главно на ДС или агент на КГБ или на ГРУ? Ще посмее ли другарят Заимов с молба да комисията по досиетата да изиска от тях досието на майка си и да го публикува в Интернет? Току-виж се оказало, че тя не е ничий агент, просто е била много компетентна професионалистка и затова са я пратили в Женева като дипломат. Това само ще му донесе бонус.
  6. Познава ли другарят Заимов от ВМЕИ "Ленин" другаря Иван Костов - тогава асистент по политикономия? И защо другарят Иван Костов като лансираше другаря Заимов в СДС и после в БНБ криеше произхода му?
  7. И как точно пуснаха другаря Заимов през 1988 г., да учи в Лондон и да получава магистърска степен по макроикономика от “Лондон скул ъф икономикс”И да работи във френските фирми "Бис" и "Луи Драйфус"?
  8. Посещавал ли е психиатричен кабинет, кога и защо?
  9. Защо Мартин и брат му са били освободени от военна служба и не са служили в родната казарма?
  10. Той и брат му занимавали ли са се с незаконен обмен на валута преди 10 ноември?
  11. Измамил ли е втория си баща архитект Михаил Соколовски с имот в Созопол за благодарност за това, че е отгледал него и брат му?
  12. А всъщност втория му баща Соколовски беше ли придворен архитект на другаря Живков?
  13. Защо Мартин носи фамилията на майка си, а не на истинския си баща си Голдсмит?
  14. Кой и по какъв начин насочи Мартин като млад специалист по електроника в отдел протокол на БОК при другаря Иван Славков?
  15. Кога и защо майка му е призната за АБПФК?
  16. Как майка му уж бяга в Швейцария, а брат й военното аташе и агент на ІІІ управление на ДС в Италия (о.з. генерал Стоян Заимов) си остава на поста дълги години, а тя когато се връща в България даже не е арестувана и не лежи в затвор като "политически беглец от социалистическата Родина"?
  17. Французойката с която е живял без брак и имат две деца, племенница на Жорж Марше - генералния секретар на Френската комунистическа партия ли беше?
  18. Кога точно се осъзна, че всъщност е антикомунист?
Гафовете на Мартин Заимов
Мартин Заимов отрече българския език:
"Извинявам се, че заговорих на английски, но БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК НЕ Е ПРИГОДЕН ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО." ...... На журналистически въпрос не смята ли, че е обидил българския език, Mr Zaimov заяви: "Ваше право е да мислите така. А мое право е да мисля това, което казах. Ами ето вижте - на английски например няма как да се каже стопански ръководител!" А по телевизията си призна, че е пушил и марихуана.... Изобщо хубав човек - "антикомунист" седесар, десебар и Костовист....
Не бива да изпускаме и Радан Кънев - поредното "антикомунистическо" откритие на Иван Костов. Бивша активистка на ДСБ пише за него във форума на "Дневник": 
"Възприеман е като абсолютен гъз! Р.К. е един изключително амбициозен мухльо с много ограничени интелектуални възможности. Спомням си как Иван Костов го инсталира за председател на ДСБ "Средец"-София, след неуспешния му опит да стори това в ДСБ "Оборище". Това беше противоуставно, тъй като Радан нямаше право да оглави организация, в която не е регистриран. Той живееше по това време в апартамента на жена си в "Дървеница". Това става в 2009 г. Иван Костов го прави председател на "Средец"; аз разбирам, че Иван Костов е руски агент и напускам организацията като обявявам това на Общо съблание. Започва възхода на това леке - Радан Кънев. Пропуснах да спомена, че на Общото събрание, на което обявих напускането си, той даже ми се извини. Циркаджилъци, на каквито малцина са способни. Но той го може. Да си плюе в сурата! Това е дълга история. Спокойно може да не ми вярвате. Но аз съм любознателен и четящ човек и имах илюзия, че аз и такива като мен можем да помогнем на България за много неща. Безкористно и наивно, както става ясно сега. До мен беше инсталирана една първа братовчедка на Елена Костова - химичка. Която ме следваше неотклонно. Последния път с нея се видях на сбирката на един форум, който реших да правя заедно с Петър Горнев - архитект. Този форум имаше успех...Та там изведнъж се появиха една купчина депутати от ДСБ и между тях и Ванчето Стойнева - братовчедката. Аз й се зарадвах и и казвам: - Радвам се да те видя! Дай след след сбирката да се видим някъде. Преди края на събранието тя изчезна. Никога след това не ми се обади. Никога."    
Ако искате да разберете скритата комунистическа биография на евреина - педераст Радан Кънев, с баща Милен Кънев - служител на Четвърто управление на ДС, с комунистически убийци по майчин род (майка му е Виолета Йосиф Кордова), между които чичо - педераст - Алберт Моис Кордова и убита от жандармерията негова леля - съветската агентка и шпионка - Солчи Моис Кордова, "женен" (фиктивен брак) за дъщерята - Деница Баръмова на агент-явочник на ДС четете тук.
А ето и още един очевидец как  "Гъза, който им стана знаме" го инсталираха за шеф на ДСБ - Средец: "До началото на 2007 младежа не членуваше въобще в ДСБ, нищо че сега се представя, като един от основателите й. Лъжата при него е втора природа и никога не е била пречка за да се домогне до това, което желае. Последното е моя лична констатация, обосноваваща се на почти 10 годишно  познанство.
Всъщност един куп от случайности докараха този шмекер начело на партията.
Първо се появи агентурното досие на председателя на ДСБ – Средец Венко Бешков (освен председателството на ДСБ – Средец, беше и член на т.нар. „консултативен съвет“ на „Декомунизация“, заедно с Валентин Методиев, Пламен Цветков и т.н.), с агентурно име „Хаджията“, служил на девет водещи офицери, девет години
 и той трябваше да бъде скоропостижно заменен. 
агент "Хаджията"

Венко Бешков
Чрез лобиране на форумни ДСБ контакти бе предложен и избран Радан Кънев, без някой да се усети, че той всъщност не членува официално в партията и дори се е самоопределял по форумите, като лявоцентрист. ОК, трябва да призная, че силата му е в интригите, а пък в хамелеонщината е ненадминат.
Както и да е, задкулисието никога не е били пречка в Сектата и на бърза ръка го приеха, заверявайки членството му с няколко месеца задна дата.
Минаха няколко години в които Гъза се умилкваше около Костов, докато дойде началото на 2010*, когато Любка Дойнска напусна ръководството на партията, несъгласна с интригантските прийоми на Мавъра, по отношение на Борисов и Цветанов, след като не получи облагите към които беше се стремял.
Този факт поставя Гуруто в цайтнот, да не би сектата да се разколебае, и тойприбягва до една вечерна блиц акция.
Първо се обажда на Антоанета (Тони) Цонева и ѝ предлага на нея да заеме мястото. Тя отказва, защото не иска да се обвързва толкова с ДСБ, въпреки че е била проформа кандидат на неизбираемо место в минали парламентарни избори.
След това Манго се обажда на друг млад човек, който също му отказва с аргумента, че ще се отдели от политиката (което е вярно и затова не споменавам името му). Чак третия избор за който Драгалевския мангал се сеща е за Рада…, без да знае, че в махалата са ѝ викали „Гъза“… 
Та това е сагата на този трагикомичен гоголов герой.
*) Между другото по същото време и по същия повод аз подобно на Любка окончателно се отвратих от кандидат-члена на БКП, преподавателя по Политикономия на Социализма и закален в борбата срещу идеологическите диверсии на Капитализма, по одиозни ГРУ школи в Кременчуг/Украйна обучаван в агентурни прийоми, човекът с много лица, другаря Иван Костов, въпреки, че на изборите 2009-та, бях гласувал за Синята Коалиция."

Е, това са част,  много малка при това, от приятелите, сподвижниците и съекипниците на Иван Костов. А той какъв е - всички знаем....






четвъртък, 13 юни 2013 г.

Третият път - ІV част


продължение от главата "Третият път ІІІ-та част"
Очаквах Костов да каже нещо друго. Например: - "Разбира се, ще заложим на млади и умни хора със съответното образование". Наивно си мислех, че съм го убедил. Уви, не, той повтори с други думи и в обратен ред, но по същество същото, че ще трябва да слушкаме  партията СДС и кмета Гърневски (а той беше маша на Иван Костов) и да  направим администрация от партийни креатури без значение на личните и професионалните им качества. Които да правят каквото им каже партията, а не закона или кмета - техния работодател, уж изпълняващ програмата си одобрена от избирателите му с бюлетините им... И накрая за капак намек: "Жална Ви майка, ако се отклоните от партийната линия". Не с тези думи разбира се, но по смисъл. 
Такива работи бях слушал навремето в Комсомола. А там бях голям активист през 1986-87 г. За това друг път. Как в разгара на перестройката през 1986 г., ние крайно десните студенти в Историческия факултет на Софийския Университет направихме преврат на една комсомолска конференция през 1986 г. и свалихме целия Факултетен Комитет на ДКМС. И седнахме на местата им на комсомолските номенклатурчици и рабфакаджии. Аз дори заех мястото на Евгения Живкова като заместник-секретар на ФК на Исторически Факултет по "Идеологическите въпроси". И как първата секретарка на университетския комитет (УК) на ДКМС Ангелина ... отиде при партийната секретарка на ИФ доц. Милияна Каймакамова и й крещя, че нямало да поеме "политическа отговорност" за такъв "вражески и антипартиен" ФК на ДКМС. В който има персони като мен - син на враг на партията (баща ми Иван Долев беше царски офицер, лежал почти 15 години в затвори и концлагери след 9-ти септември 1944 г. като легионер и антикомунист.)  И доц. Каймакамова й отговорила, че тя лично поема отговорността за този Факултетен Комитет, включително и за мен. Имаше и такива смели преподаватели. Затова я уважавам, че заложи кариерата си заради принципи, не заради мен. Слабо ме познаваше, беше ми преподавала само един семестър средновековна история на България. Имах пълно 6.00 на изпита при нея впрочем.
Та знаех за ръководната роля на партията и за партийната линия, която винаги е права, дори, когато е крива.  И при БКП и при костовото СДС. 
Е, не се бях борил за това. Не правех митинги, не бях станал партиен активист, не оглавих предизборната кампания в "Кичука" за да сменя един тоталитаризъм и номенклатурщина  със други - червените със сини. Иван Костов, като новият Тодор Живков?!! Благодаря за това, аз разбирах демокрацията и свободата по друг начин. От книгите на хора, за които Иван Костов не беше и чувал, камо ли чел. Какво да очакваме от асистент по политикономия в ВИИ "Карл Маркс" и впоследствие в ВМЕИ "В.И. Ленин"?
Реших за най-благоразумно да си замълча. Гледах го мрачно и изпитателно и повече не проговорих.След час празни приказки оперативката свърши. После си тръгнахме по районите. Реших да правя каквото трябва, пък да става каквото ще. Майната му на синия комунист Костов с неговата жена партийна секретарка Елена. Аз щях да си остана антикомунист. Пък той и СДС-то му да вървят на...
Спрях да се разхождам и погледнах празната си пластмасова чаша в която вече нямаше кафе.
- Колеги отегчих Ви. Няма повече да Ви досаждам. Отивам за кафе долу на барчето. Иска ли някой нещо?. 
Членовете на комисията като, че ли се събуждаха от тежък сън. В този момент нахлу тълпа от трима избиратели. Вече беше почти пет часът следобед. Хората се връщаха в София и идваха да гласуват. 
Да, кафето явно после. Председателят ме прикани: 
- Ела на печатите и да действаме. 
Той застана на урната, аз взех печата, колегите - на списъците и започнахме да работим за тържеството на демокрацията... Тръгна конвейерът от гласуващи избиратели...
След около два часа затворихме секцията и започнахме да броим бюлетини. Бойко Борисов биеше категорично Татяна Дончева в нашата секция, с голяма разлика - около двеста бюлетина повече. А нашият квартал беше пълен с блокове на пенсионирани военни и полицаи. Да, дясното побеждаваше и аз бях удовлетворен... Все пак беше 2005  година...

********


Наши дни. Пътувам с фирмения микробус към северните квартали на София по търговия. Стигаме до Илиянци и оттам вече се чудим накъде да тръгнем. Вдигам  мобилния и звъня на партньора: - Къде ти е склада в крайна сметка?
- След моста веднага вдясно, ще видиш един контейнер офис - бяло боядисан. Пише ми фирмата на него.
Казвам на шофьора: - Давай след моста - първия склад вдясно.
- Виждам го шефе!
Влизаме с пълна газ в заграденото пространство и спираме пред офиса. Слизам, но нещо не ми се връзва. Едни цигани вляво от сградата редят плочки. Дворът е празен и не виждам никакви дърва за огрев, а само строителен дървен материал - греди и дъски. Питам ги къде е шефа. Те казват, че го няма. Звъня му пак и той казва: 
- Вие да не сте от другия край на селото? Защото и от двете страни има мост.
Ох! Качвам се на буса отново и тръгваме обратно. От другия край на квартала пак има мост и наистина там вдясно, ама сега наше ляво има склад и пак контейнер офис.
Слизам и гледам един висок и с типична военна стойка човек. Ясно, това е шефа. Представям му се, ръкуваме се и той ме кани в офиса. Влизам и попадам в изключително прилична стая с камина, теракотен под, страхотни бюра правени от естествено дърво с криви природни форми, меки кожени дивани и нови компютри.
Идва секретарката му и ни прави кафе. Вадя договора и му го слагам на масата. Веднага се разбираме да си говорим на ти. Той се опитва наивно да ми обяснява тънкостите на бизнеса с естествени горива. Изслушвам го внимателно с ехидна усмивка и като свършва му казвам:
- Виж какво приятелю, чукаш на отворена врата. Една година бях регионален шеф на "Топливо" АД в областите Пловдив, Пазарджик и Смолян. Така, че дай да си говорим като професионалисти. Даже, като съдя по фамилията ти, родът ти е от град .... където имах склад на "Топливо"  и водих люта конкурентна битка с твоя, вероятно братовчед ......., който държеше единия от двата други склада.  И почти го бях фалирал с ниски цени.  Та да остане още само един конкурент, но и него щях да оправя....
Той се усмихва и потвърждава. Да това е бил братовчед му наистина, и му се оплаквал от мен. Казвам му: "Нищо лично, просто бизнес!" Сега вече не съм в "Топливо" и дай да се разбираме с теб за сделката. Сега поне съм в друга фирма. Минаваме на общи теми - с кой от "Топливо" е работил, кой познавам, какво мисля за братовчед му.... България е малка страна. После минаваме към договора. Той изведнъж изтърсва, че е бил полицай и то от "Икономическа полиция". Започва да ми разправя интересни случаи. 
Аз външно съм сериозен, но мислено се усмихвам, защото не ми е за първи път ченгета да си признават още като се запознаваме, къде и какво са работили. Впрочем ченгетата са два типа - милиционери и полицаи. Като го гледам, този е полицай. И без да ми казваше го знаех. И знам още, че не само е бил полицай, но е завършил военно училище преди това. После с връзки се е прехвърлил в полицията. Имам интуиция за такива неща. И  почти мога да позная кое военно училище е завършил. Но той сам ще си го каже на втората среща, като подписваме договора. А, ако не го каже, аз ще му го подхвърля и ще го изненадам. А аз самият не съм му казал още  нищо за себе си. И съм убеден, че и не подозира какъв съм бил. Докато си пием кафето някой му звъни на мобилния. Той се извинява и вдига. Говори с чувство за хумор, но и така, че и аз да разбера за какво става дума, тоест  прекалено обяснително:
- Здравей господин Петров. Радвам се да те чуя. А, знаеш ли, тези мои бивши колеги ме подслушват. Откъде знам ли? Ами и аз работех с такава стара техника. Явно и те ползват същата все още. Да вземем с теб да съберем по някой лев и да им купим по-модерна, че така се излагат?
Докато говори се усмихва и ми кима съзаклятнически. Ако си мисли, че не знам за какво става дума много се лъже...
След края на разговора се разбираме да прегледа договора на спокойствие и да се чуем утре дали ще го подписваме.
Качвам са на микробуса и отпердашваме към "любимата" на всеки пловдивчанин София...
Шофьорът натиска газта, а аз се сещам за една случка в "Топливо" Пловдив....
Влизам в кабинета си. Беше януари 2012 г. вече два месеца съм регионален  ръководител. Кабинетът ми беше два пъти по-голям от заместник-кметския кабинет на десетия етаж на Партийния дом в Пловдив. Само, че гледката от втория етаж навън е отврат. Кръстовището на бул. "Скопие" с "Кукленско шосе" - и една незаконно построена метан станция, по времето на кмета Чомаков, разбира се. Първо на кръстовище, второ в непосредствена близост до офис сгради. Ако гръмне някой ден, отнася и моя кабинет. Дано не съм в него,  по това време... И входовете и изходите й право на кръстопътя със светофарите. И досега това безумно закононарушение си работи. Ако бяхме взели втория мандат и бях останал заместник-кмет по ОСУТСИОУО, щях да я затворя. И да дам разрешилите я с подписите си,  в прокуратурата за престъпление по служба. Ако не е изтекла давността. Но тъй като загубихме изборите с фалшификациите на ГЕРБ, метан станцията си работеше необезпокоявана...
Та влязох в кабинета и пуснах компютъра. Влезе шефката на търговския отдел и ми казва:
- Господин Долев дойде нашия партньор - търговския представител на фирма ...
- Покани го! 
Той влезе, поръчах на счетоводителката да му донесе кафе и седнах на масата да си говорим. А той започва с думите:
- Г-н Долев, аз отдавна следя Вашата кариера в Пловдив. И много Ви уважавам.
Започвам трескаво да анализирам. Та той не е пловдивчанин, а живее в Стара Загора. Дааа! Освен това ниско подстриган като Бойко Борисов, ъгловата физиономия, присвити очи, втренчени в теб като видии, забити в автомобилна гума.... И някак свирепо изражение на лицето. Направо, като те погледне, се чувстваш виновен, без да си. Познавам такива хора - типични ченгета. Остава да определя дали е полицай или милиционер.
- И да Ви кажа аз дълго време работих в службите..;.
Ясно...
- Когато дойде правителството на Бойко Борисов бях обнадежден. Те махнаха всички корумпирани полицаи и шефове, които от десетилетия тровеха системата. И  аз си казах - най-после едно нормално правителство. Сега ще се оправи всичко!
Да определено той беше полицай... С такива винаги работя добре....
- Но знаете ли какво стана после? Сложиха тяхни хора, които просто иззеха корупционните канали. И започна старата песен на нов глас. И парите вече идваха при Б.Б.
Вметнах: - Да знаем как Б.Б. празнуваше през 2010 г. първия си милиард от контрабандните канали. А през 2012 г. - вторият.
- Г-н Долев, оставете приказките на чулите-недочули. Не знаете за какви пари става дума. Не можете дори да си ги представите... Аз затова напуснах. Тотално се разочаровах. И сега като търговец, поне не съм изтривалка. Работя за себе си, но честно и почтенно...
Връщам се с мислите си в микробуса. Питам шофьора, какво мисли за шефа с който се видяхме току-що. А той казва, че не го е видял достатъчно добре. Питам го дали не му прилича на военен, а той казва, че не е забелязал. Младок, какво разбира той от комунизъм... Докато влизаме в София и потъваме в обедното задръстване има време за размисъл.
Спомням си още една среща. През 1999 г.
Беше ми звъннал по телефона. Разбрахме се да се видим в едно кафене до ВМРО - Пловдив. Аз закъснях с пет минути и го заварих до вратата на централата. Беше с шлифер и шапка като на Ален Делон и Жан Пол Белмондо във филма "Борсалино". Ех, този филм беше през шестдесетте на миналия век...
Запознахме се и седнахме на масата да пием кафе. Той веднага свали картите:
- Г-н Долев, аз съм бивш полковник от Държавна Сигурност. Но бързам да Ви кажа, че съм патриот. И между нас има такива.
Сякаш четеше мислите ми. 
- Знам биографията Ви, знам за баща Ви и съжалявам за съдбата му. И ние сме правили грешки. Знаете как беше.
Знаех и още как. Но като го гледах, изглеждаше интелигентен човек. Нещо рядко за десарите. Тези които отведоха баща ми през 1977 г.  бяха тъпи селски копелета. На лицата им го пишеше. После някой да ми разправя, че френологията не била наука.... Да прочете дори и учителя Дънов по въпроса.
- Та следях събитията в Пловдив от София и знам всичко. Бих искал да помогна. 
Отпуснах се и си говорихме надълго и нашироко. Стана дума разбира се за настоящия премиер Костов.
- Мога ли да бъда откровен с Вас. Да не кажете никога, и на никого, нищо от това, което ще чуете?
- Да разбира се. Но защо да не го казвам, ако е истина?
- Защото ще ме убият.
Интересът ми порасна внезапно.  Обещах му. И сега спазвам обещанието си. Поемам риска върху себе си.
- Добре, аз проучвах Иван Костов. Просто такава ми беше работата. И не само него. Когато стана промяната през 1989 г. ние бяхме подготвени. Да Ви се похваля, и Ахмед Доган е един от моите "ученици". Ние в ДС го готвехме за сериозна стратегическа операция в Турция. По линия на І-во главно. Нямате си представа каква подготовка му направихме. Той трябваше да избяга в Турция и като политемигрант, да създаде и оглави една партия, която някой ден там, да вземе властта. Много инвестирахме в него. И не само в него. Ще се учудите, ако Ви кажа имена. Но станаха събитията през 1989 г. и планът се промени. Решихме да го използваме в страната....
Това не ми беше интересно изобщо. С малко интелект и повече четене и анализи, всеки българин щеше да го разбере и сам. Интересен ми беше Иван Костов. Защото той не беше техен продукт, а на шапката им, за което имах "оперативна информация". А полковникът,  да ме извинява е бил слуга на съветските "товарищи" от КГБ или ГРУ, все тая. И едва ли знаеше кой, и за какво е готвел другарят Иван Костов, "то ли в Кременчуг, то ли в Киеве на Украине, а можеть быть и в Москве?" Полковникът обаче ме изненада. 
- Господин Долев, това което искам да Ви кажа, Ви засяга като български националисти от ВМРО. Аз проучвах родословието на Иван Костов. Знаете ли кой е бащата на майка му? Тоест дядо му?
Е, съвсем за бос ме имаше.
- Да - ятак на Пиринския "партизански отряд" - признат за АБПФК. Кой днес не го знае? С  връзките на дядо му го приемат в училището за селскостопански авиатори в Кременчуг. А за там трябваше препоръка на ОК на БКП.
- Г-н Долев, виждам, че във ВМРО сте интелигентни и знаещи млади хора. Да Ви призная, имам професионално изкривяване. Докато Ви чаках, стоях близо до входа на централата Ви и наблюдавах влизащите и излизащите. Впечатлен съм. Такива одухотворени и умни хора видях. Вие  сте бъдещето на България!
Даа, не само аз съм се интересувал от френология.... Спечели ме.
- Да, г-н полковник, всички знаем дядото на другаря Иван Костов.
- А знаете ли кой е баща му?
- Бай Йордан Костов от Драгалевци разбира се. Видяхме му снимките във вестниците в двора на къщата...
- Оставете шегите. Знаете ли кой е истинският му баща?
Наострих уши. При евреите неслучайно майката определя, дали си евреин, или не. Не бащата, защото той по определение е неизвестен. Докато майката винаги е ясна. Оставих чашата с кафе на масата.
- Признавам си, че не знам. Интересно ли е кой е?
- Ще Ви кажа, Вие преценете. Нали сте националист?
 Хвана ме полковникът. Здраво ме хвана. Нямаше да го пусна да стане от масата докато не ми разкаже всичко.
- Давайте! Слушам Ви с четири уши!

(следва)








сряда, 12 юни 2013 г.

Третият път - ІІІ част

Комунистките красноречиво мълчаха, десебарката мислеше. Направо чувах как щрака мозъкът й. Тази трафаретна фраза съм я чел в десетки книги, но Бога ми, в момента мислех, че е вярна. И великият мъдрец Питагор е чувал музиката на небесните сфери. Накрая тя взе думата:
- Казах Ви, че ще попитам Иван Костов за всичко това. Виждаме се периодично.
- Аз десет години вече живея в Драгалевци и досега не съм го видял нито един път, при всичкото ми желание.. Едва ли и Вие ще го видите, макар и активистка на смешната му прокомунистическа партия.
- Не знам защо всички го мразите. Толкова злоба никога не съм виждала. Явно имате нечиста съвест всичките антикостовисти.
Този път ме ядоса. Преподавал съм психология, чел съм книгите на малоумния педераст Фройд -  при това повечето от смешните му творения  за чийто авторство се е съдил със съавтора и любовника си (или по-точно истинският им автор), бил съм в и политиката, и в администрацията, и в казармата, чел съм и ученикът и после враг на Фройд, Карл Густав Юнг и даже любимият на другаря Ленин - Густав Льобон с неговата "Психология на тълпата", а това е страхотна книга. Даже съм прилагал наученото, успешно бих казал. Дори не бих могъл да изброя всичко което съм чел, учил и правил за контрол на поведението и емоциите. Включително прекрасният наръчник "Как да излъжеш детектора на лъжата". И все пак при явна глупост, или несправедливост, или арогантно демонстриран идиотизъм направо издивявам от гняв. Понякога го приемам твърде лично при все, че не ме засяга пряко. Почервенях от ярост, но се опитах да говоря спокойно. Забивах думите като пирони в ковчег - бавно и с уважение към работата.
- Госпожо ще Ви го кажа в прав текст. Да, мразя Иван Костов.  Силно и от все сърце. Даже го презирам, като се замисля. Ненавиждам го, дори навремето, си мислех да го убия, за да спася България от този злодей. Жалко, че не го направих. Имах поне на два пъти възможност, мотив и средство, както знаете от тъпите американски криминални филми. Не знам дали изразявам достатъчно ясно мислите и чувствата си?
- Да прекрасно ги изразявате господин Долев - каза десебарката - продължете! Подигравка ли усещах в думите й, или провокация, или респект - другото име на страха? Не от друго, а от истината, която предстои да чуеш, а не си подготвен. Или обратното -  подсъзнателно си я подозирал, и със смес от нетърпение и нежелание я очакваш, като нещо непредотвратимо, но желано.
- И знаете ли защо го мразя, толкова?
- Не, Вие ми кажете.  Секцията беше замряла в очакване на развръзката. Добре, че нямаше избиратели. Взех си кафето в ръка и се заразхождах бавно напред - назад в класната стая. Така правех, когато съм нервен, или като мисля по важни проблеми, които трябва да реша, когато говоря по мобилния, или като диктувах навремето на секретарките си важни писма в кметския кабинет. Явно ми остана навикът.
- Бях кмет на район "Южен" в Пловдив от има няма два-три месеца. Мажоритарно избран на балотаж. През ноември 1995 г. Няма да забравя датата на балотажа - 8-ми ноември. Денят беше мрачен и облачен. В началото заваля дъжд, а на обяд премина в сняг.  Впрочем това беше най-дългата зима в Пловдив, която помня. Първи сняг на 8-ми ноември 1995г., а последният падна на 5 май 1996 г. Шест месеца зима, представяте ли си? Ужасно отвратителен и студен ден беше 8-ми ноември - денят на балотажа. Водех на първи тур само с две хиляди гласа разлика. Победата ми беше на кантар. Срещу мен беше една комунистка - известна и обичана в квартала. А аз неизвестен и непознат. И въпреки, че бях кандидат на една шестпартийна коалиция - СДС-ВМРО и четири малки десни партии, не бях сигурен в победата. Добре, че във ВМРО имаше секция на "старите" както им казвахме. Възрастни бежанци от Македония, повечето от тях бивши комунисти, но и патриоти - странна комбинация наистина. Преди винаги бяха гласували в червено. Но този път аз бях техният кандидат. Нашето момче - македонче. Дядо ми беше бежанец от Егейска Македония - село Загоричане, Костурско. Впрочем селото на Димитър Благоев, с когото сме рода, но не се гордея с този факт. Това е дълга тема. Сега селото е преименувано - Василиада, от окръга на града Кастория.  За това са виновни главно комунистите с безобразната им  предателска антинационална, просъветска, просръбска, прогръцка, слагаческа политика. Гледах изпитателно комунистките. Те слушаха мълчаливо и не смееха да възразят. Виждаха пламъчетата в очите ми.
- Та "червените" наши македонски преселници обърнаха работата на балотажа. Гласуваха за мен, а не за предателската Ви просъветска партия - БСП. Плюха на идеологията, защото кръвта им - яркочервената българска - арийска кръв проговори. А тя е по силна от всякакви идеологии и митологии, с които комунягите им бяха промивали мозъците половин век. Победата ми беше с по-малко от две хиляди гласа разлика, но беше честна и законна. Хората излязоха в отвратителното време и дадоха гласовете си за мен. И докато обикаляхме секциите по училищата в снежния и мразовит ден на балотажа, с колата на един приятел, и двама съратници от щаба ми, комунягите се  опитаха да ме убият. Бяхме паркирали пред училище "Константин Величков" и всички влязохме да видим застъпниците си. Обиколихме секциите, говорихме си с хората и после се качихме в колата. Моят приятел даде газ и в един момент, докарал до 80 км в час, в ужасното снежно време по плъзгавия асфалт усети, че лявото предно колело се разбалансира и е на път да се откачи. Как спряхме  в снежната киша по хлъзгавия асфалт, как не се откачи колелото, та да се преобърнем, и да се избием всички, не знам. Явно е Божията милост, която се явява спасителката ни. Слязохме и видяхме, че някой беше развил четирите гайки на колелото под таса наполовина. Достатъчно, та да се откачи при висока скорост и кишавото време. Но и моят приятел - шофьорът си беше виновен с тази идиотска скорост.  Извадихме кръстачката и завихме гайките. Потеглихме бавно и внимателно. Това ми беше за урок.... Както и да е отплеснах се,  друго щях да Ви кажа. Та станах кмет на района на 8-ми ноември 1995 г.  И през  януари ли беше, февруари ли, на 1996 г. кметът на Общината  Спас Гърневски ни вика на оперативка. Само петимата "наши" районни кмета.  Шестият - на район "Източен" не беше поканен, защото беше комунист. Влизаме в голямата зала на Община Пловдив на втория етаж и там депутатът Иван Костов. Още не беше никакъв - само водач на листата на пловдивските депутати. Жан Виденов беше премиер, Петко Царев - областен управител. Но Пловдив си беше синя крепост. И в един момент Иван Костов. Ако за другите колеги той беше в момента някаква икона, за мен не беше. Даже ми пречеше в изборите. Бях правил цяло лято  кампания в "Кичук Париж", за да ме изберат за кмет на района. Обиколих квартала със своите кандидат районни съветници, хора от щаба, приятели, помагачи и коалиционни партньори. И навсякъде се сблъсквах с омразата към бившия им, мажоритарно избран през 1990 г., в квартала депутат от ВНС - Иван Йорданов Костов. А влизахме във всяка кръчма и кафене, всеки магазин, всеки вход на блок, във всеки двор  и си говорехме с хората. Убеждавахме ги да гласуват за нас, раздавахме брошури и дипляни, плакати. Ходехме в парковете при седящите на пейките пенсионери или разхождащите се майки с бебешки колички и ги убеждавахме да гласуват за коалицията СДС-ВМРО и другите малки десни партии. И много пъти ми казваха случайни хора: "Иван Костов ни излъга". А беше още само 1995 г. ?!! Даже имах малък морален проблем. В разгара на изборната кампания правехме митинг на централния площад пред пощата. И там разбира се дойде да ни "подкрепи" Иван Костов и Надежда Михайлова, която от трибуната каза: "Във въздуха мирише на победа!". Та там една съкварталка ме запозна за пръв път с депутата Иван Костов. Ръкувахме се и от любезност му казах: "По Вашите стъпки в "Кичука" вървя господин Костов. Там Вие за пръв път пробихте преди пет години. Хората в квартала още Ви помнят". Мислех да добавя в последното изречение "... и обичат" или "...и уважават".. Но щеше да бъде груба лъжа. Не можеше да ми се обърне езикът чак толкова. Още не се бях научил да лъжа добре. По дяволите, това беше първата ми политическа кампания и бях само на 33 години. Но пък и възпитанието ми пречеше да бъда и искрен. А хората в квартала не обичаха Костов. При това - не знам защо, това си беше някаква интуитивна, нерационална нелюбов, още не беше омраза. Като ги питах, защо не го харесват, не можеха да ми дадат разумни аргументи. Но аз като се сблъсках с грубата политическа реалност, започнах да си задавам някои въпроси. Но нямах още отговорите. Те ми дойдоха по-късно.
Както се разхождах из класната стая с пластмасовата чашка в ръка се усетих, че съм изпил кафето. Осемте души от комисията пазеха гробно мълчание и захласнати ме слушаха. Имал съм такива моменти като учител, като администратор, и като политик. Случвало се е много пъти да овладея с думите си малка, средна, че и голяма аудитория. Най-голямата беше един огромен митинг пред катедралата "Свети Александър Невски" в зората на демокрацията през 1990 г. в София. Но тогава беше друго времето. Не знам дали другите хора са изпитвали някога същото усещане. Когато владееш аудиторията. Както владееш красива влюбена в теб жена преди сексуален акт. А тя те гледа захласнато и очаква следващия ти ход или дума безмълвно и с трепет. Една театрална актриса ми беше казала нещо подобно, че на сцената е усещала, как държи изцяло залата с триста души интелигентна публика. И с мълчанието си преди репликите е казвала много повече и е имала къде, къде по-силна връзка  с хората долу, отколкото с думите си. Една невидима сребърна нишка на разбирателството и съпричастието. Пак се отклоних.
Колегите мълчаха и ме гледаха. Усещах, че владея ситуацията. Можех да продължа да разказвам, можех да се разхождам мълчаливо, можех да направя каквато си искам простотия. Вниманието им беше мое. Бях ги спечелил не знам с какво. Заради любопитството им, с искреността си, с гневността ми, с бушуващите ми емоции и излъчване, напаснали се на техните емоционални вълни. Все ми беше едно, бях свикнал. В такива случаи правех проверка доколко владея ситуацията. Попитах ги: 
- Докъде бях стигнал, че се замислих и се отплеснах, както винаги. - Лъжех, отлично знаех къде спрях, и какво щях да продължа да им казвам. Просто ги проверявах. Доколко са мои духом. Повечето се огледаха учудено. Много внимателно ме слушаха, но не си спомняха нищо от думите ми. Работеше емоцията, а не разумът, подсъзнанието, а не съзнанието. (Има дебели книги по този въпрос. Например "Утрото на маговете". Там е обяснен феноменът Хитлер.) Това беше показателно. Депесарката обаче се обади, за пръв път през деня:
- До оперативката с Иван Костов в  залата на Общината,  или до митинга на площада. Не знам откъде ще продължите. 
Изгледах я, тази явно беше извън схемата. Трябваше да й обясня нещо за Ахмед Доган явно, за да я подставя на мястото й, в тълпата на площада, а аз да си остана на трибуната.
- Да, та да се върна на оперативката. Сядаме петимата районни кметове, кмета на Общината Гърневски, шефа на Общинския съвет Красимир Обретенов и другарят политкомисар Иван Костов, който повтарям, беше никакъв. И Гърневски с едно кратко встъпление му дава думата на другаря Иван Костов. И тоя като започна:
- Ето, господа кметове вече сте избрани. Това е една голяма победа за Пловдив и демокрацията... Сега ще трябва да бъдем умни... Да пазим победата... Ще трябва да слушате  кмета на града Гърневски. Ще съгласувате всяко свое действие с него. Ще бъдете един екип. Да няма никакви самоинициативи... За всичко ще го питате... Ще назначите хора в своите районни администрации, които той Ви каже и са съгласувани с Координационния съвет на СДС. Никакви еднолични решения.... Трябват ни верни хора...
Може и да не са много подготвени, но да са верни...
Започнах отново да крача нервно из стаята под влияние на спомените: 
- Вие разбирате ли, аз съм избран мажоритарно от хората в квартала, и избирателите ми очакват компетентно, професионално и честно управление. Заложил съм родовото си име. А тоя калъф, който беше никакъв, някакъв си тъп депутат, избран от нас, да защитава нашите Пловдивски и национални интереси, да ми обяснява на мен - кмета на района, да съгласувам всичките си действия, и да питам кмета Гърневски, какво да правя. Тоя същия Гърневски, който си нямаше хал-хабер от община, администрация и управление. И в предизборната кампания, аз му казвах кога да говори и кога да мълчи и отговарях вместо него на компетентните въпроси за управлението на по-интелигентната публика. И да назнача в администрацията, която дава лицето, гарантира провала или успеха на управлението, случайни хора, определени от някакъв си партиен некомпетентен орган като КС на СДС. Или по-точно посочени от Гърневски, по незнайно какви критерии. Може би зето-шуре-баджанакистки, както пишеше бая Захария Стоянов. Та това е подмяна на институциите! Това е заговор срещу демокрацията! Аз бях мажоритарно избран и отговарях за обещанията си пред квартала. И ми трябваше компетентна и честна администрация. А не партийни мекерета и послушковци, с каквито бяха пълни всички партии. Побеснях! Опитах се да се овладея. Взех думата и започнах много деликатно:
- Скъпи приятели и съмишленици, уважаеми г-н Костов. Благодаря за съветите Ви. Ние всички тук сме в един окоп във войната срещу комунистите. Спечелихме битката за Пловдив, но войната за освобождението на България предстои. Трябва да съборим комунистите и да махнем Жан Виденов. Но затова трябва да сме умни и компетентни. Не искам да Ви обиждам, но на тази маса не виждам никой, който да разбира от общинско управление и администрация, колкото мен. (При тези думи Иван Костов стана виолетов, но мълчеше намръщен, защото беше вярно.) И това е лошо. Аз досега работех в една синя община - "Родопи". Тръгнах от главен специалист и стигнах до началник управление. Но я загубихме от глупост и некадърност. Сега там управлява БСП. Взеха изборите с огромна разлика. И за това сме виновни ние - десните. Не искам това да се случи с Пловдив. Искам след четири години пак да сме ние тук. Но затова трябва компетентна, подчертавам, компетентна администрация. Не партийни кадри, не "наши хора", не роднини и познати, така правеха комунистите. Трябват ни млади, образовани и почтени хора, работещи за обществените интереси. Ще ги търсим с конкурс и по образование, отговарящо на длъжността. Да, ако има такива от нашите активисти, добре. Ако няма - външни хора, били те и безпартийни. Или дори и комунисти, ако спазват законите. Защото провалът на управлението идва от некадърната, партийно обвързана администрация. Това трябва да избегнем. Нашите предизборни обещания ще се изпълнят само от умни и грамотни хора. Това трябва да направим!
Гърневски и колегите районни кметове бяха онемяли. Някакъв си хлапак, дори не от СДС, а коалиционен партньор, случайно станал кмет, да им натяква колко са некомпетентни и да дава акъл на самото "слънце" - Иван Костов.
Иван Костов мълчеше и мислеше напрегнато какво да отговори. Такава дързост едва ли беше виждал. При това бях любезен и възпитан. Накрая, сменяйки виолетовия с морав цвят на бузите си, започна да ми отговаря. Бавно и внимателно. Като че ли стъпваше на прогнили дъски и внимаваше да не пропадне. 
- Господин кмете, всички искаме това.






.

вторник, 11 юни 2013 г.

Третият път - ІІ част

"Силите на светлината срещу слугите на сатаната"
продължение от главата  "Третият път"
Одобрителните възгласи на офицерите ме обнадеждиха. Зададох въпрос на бившия полицай: 
- И каква точно школа е завършил другарят Иван Костов в любимия СССР? На КГБ или на ГРУ?
- Ще му дойде времето и ще се разбере! - полицаят явно не желаеше да продължи темата.
- Сега му е времето - настоях аз. - Кога ако не сега, кои ако не ние! Полицаят обаче не желаеше да разясни нищо повече, и не отговори. Погледнах си часовника - наближаваше единадесет. Трябваше да тръгвам. Взех си довиждане с офицерите и излязох от кафенето. Запътих се към колата, шофьорът запали и ме отведе на следващата среща. А тя беше много интересна."
Замълчах многозначително. В секционната избирателна комисия цареше убийствена тишина. Осем души ме слушаха внимателно и очакваха продължението. Седесарите и десебарите се чудеха как да реагират, но и комунистките осмисляха чутото и се чудеха дали им харесва или не. Не можеха да ме определят ляв ли съм или десен. Бях решил да не казвам нищо  повече. 
Тъкмо влязоха двама избиратели. Единият се оказа Кръстю Лафазанов. Пристъпиха плахо и си дадоха личните карти да ги търсят по списъка. Бяхме разделили избирателния списък на две половини и две колежки от комисията едновременно търсеха избирателите с цел да спестим време. Но гласуването беше толкова вяло и избирателната активност толкова ниска, че нямаше смисъл. Освен това кабината за гласуване беше само една и упражнението беше безсмислено. Дори и с два списъка, пак се изчакваха пред нея. Кръстю Лафазанов мина пръв, излезе от кабинката и тръгна да гласува. Докторът - председател беше в другия край на стаята и аз го замествах на урната и при печатите. Сложих втория печат на бюлетината му. Урната беше прозрачна и покривахме процепа й с бял лист, за да контролираме избирателите да пускат само по една бюлетина. Сложих ръка върху листа, но не го дръпнах да освободя отвора. Актьорът ме изгледа учудено. Казах му: "Г-н Лафазанов, тук се гласува само, ако дадете автограф." Дадох му един празен лист. Той се усмихна широко и ме попита как се казвам. "Александър". Той написа на листа "На Сашо с усмивка." Отворих му урната, като махнах листа, той си пусна бюлетината, но в този момент още двама от комисията му поискаха автографи. Той ги уважи и тях и си тръгна засмян. Другия избирател го пропуснах без автограф. Стаята пак остана празна.
Едната комунистка ме попита:
- Какво стана на следващата среща?
- Не искам да Ви отегчавам колеги, едва ли Ви е интересно. А сигурно ще разочаровам много и моите "десни" приятели - Изгледах многозначително десебарката - реститутка и седесарката едно младо момиче, което разбираше от политика толкова, колкото аз от ядрена физика. Даже аз май много разбирам от ядрена физика. Точно тя обаче настоя: 
- Не, нека да чуем историята Ви, не, че Ви вярвам, но е интересно. Ще я разкажа на мама и татко, те са стари активисти.
- Активисти на кое - на костовисткото се-де-се, на предкостовисткото такова, или на сегашното? И защо не са в ДСБ при колежката? - кимнах към реститутката.
Тя се обърка, но десебарката я подкрепи: 
- Продължете, аз се виждам често с Иван Костов и ще го питам за всичко това, което разказахте.
 Докторът се подсмихваше в ъгъла. И той поназнайваше това - онова и предусещаше какво ще кажа.
- Добре, колеги, сами си го изпросихте. Ще Ви разкажа всичко, но ще съжалявате и левите и десните, едновременно. Което е и моята цел, да си призная. Да познаете истината, и истината да Ви направи свободни. Май само докторът ме разбра какво им казвам. Другите не разбираха от християнство, и не бяха чели Библията разбира се.
- А Вие какъв сте точно? - осмели се да зададе въпрос десебарката.
- Крайнодесен националист естествено! От нас надясно е само стената, както се казва. Почитаемият наш председател - докторът с неговата "Атака" е пионерче пред мен. Докторът се усмихваше разбиращо. 
- Аз не искам нито Вашата Америка, нито Вашата Русия да определят съдбата на Родината ни. Не им се кланям и гледам само интересите на България. "България юбер алес! Юбер алес ин дер велт!" - както се казва на чист български.  И много компрадорски настроени типове бих вкарал в затвора, когато най-после дойдем на власт. 
- Какво е компрадорски? попита седесарското момиче. 
- Питай мама и татко, учили са го в училище, както и аз. Тя се нацупи, но реши да не се разкрива повече като естествена блондинка.
Продължих прекъснатия разказ. 
- Та, колеги излязох от кафенето, качих се в колата и казах на шофьора да ме кара в ресторанта на ВМРО на "Гладстон", където ни е централата. Защото имахме и втори такъв в квартал "Тракия". Но срещата ми беше в централния. Паркирахме в страничната уличка, слязох и влязох в ресторанта. Имах си запазена маса на закътания ъгъл на заведението. Там можехме да се срещаме с разни хора далече от очите на лаиците. Там имаше и втори вход, който водеше в един коридор към вратата на централата на организацията.
Десебарската ме прекъсна: - Значи Вие сте били богата партия? Два ресторанта. Откъде? 
Обясних: - Сградата на централата ни е триетажна и ни е завещана от баба Ангела Хаджигеоргиева. Тя е бежанка от Егейска Македония и има много нещастна съдба. Гърците са избили цялата й рода - мъж и синове. Тя бяга в България и преди да умре  завещава къщата си  на ВМРО. На "Гладстон" в Пловдив и съседните улички е първата махала на македонски бежанци в Пловдив. По диагонал на 60 метра на улица "Йосиф Шнитер" беше къщата на дядо ми, в която е роден и баща ми. Сега това е центърът на Пловдив, но тогава е било краен квартал, опиращ в градините и нивите. Та ВМРО си я реституира тази къща. Даваме магазинът в партера под наем, а двора  за ресторант. И печелим чисти пари за политиката, за разлика от някои други корумпирани партии, окрали българския народ. Комунистките и "десните" замълчаха гузно, защото усетиха намека.
- А вторият ресторант е под наем - един общински клуб, който взехме напълно законно.
Тъй като не срещнах повече възражения и въпроси продължих.
- Та седнах на закътаната маса, дойде човекът, и си поръчахме бира и войводско мезе. Там го правят невероятно - един голям тиган със всякакви мръвки на скара. Не можем да го изядем, дори и с по три бири. Събеседникът ми беше седесар, но за разлика от Костов - антикомунист и десен и работеше за нас. - С крайчеца на окото си, наблюдавах намръщените физиономии на колежките и доволен от реакцията им продължих.
- Та му казвам г-н ........ една патриотична задача. Помниш ли изборите за Велико Народно Събрание през 1990 г.? А той:
- Че кой пловдивчанин не ги помни - бихме комунягите, като взехме всички мажоритарни депутати и повечето от пропорционалните.
- Да бе, и Вие в Кичука избрахте Иван Костов, с което дадохте старт на кариерата му.  И сега е премиер. Доволен ли си от това?
- Е, недей с лошо бе майна! Ти в Каршияка пък избра за депутат Лазар Дългърски. И то на балотаж, пуснал си две бюлетини за него, на 10 юни и на 17 пак, нали? - удари ме по болното място.
- Добре, де - казах примирително - да не си вадим кирливите ризи, бяхме млади и глупави, излъгахме се.
- Имаше една  такава приказка навремето: "Аз съм мома англичанка, излъгах се малка".
Отпих нервно от бирата. Ние десните винаги се самопроблематизираме и ближем раните си нанесени ни от "своите" след всеки поредни избори.
- Добре, стига вече глупости, да минем по същество - взех нещата в свои ръце -  Имаме "оперативна" информация, че другарят Иван Костов е бил избран незаконно за депутат през 1990 г. В нарушение на закона и подлежи на между три и пет години по НК ефективно. Всъщност и той, и фалшификаторите на документите за депутатството му. А те са били видни фигури в координационния съвет на СДС - Пловдив. И сега са срещу нас на изборите.
- Да, ама има давност - вероятно пет години, а сега е 1999 г. - каза той.
- Не съм сигурен, ще го проверим. Но дори и да не подлежи на наказателно преследване, представяш ли си моралния удар, като го изкараме в пресата? И ще ги дам в прокуратурата, пък нека те да прекратят преписката по давност. Нали се сещаш какво им се пише на корумпираните и политически зависими пловдивски прокурори? Ще има да ги плюем за политическо слагачество! Не че не го правят наистина, но в този случай, макар и прави, ще го отнесат. Освен ако за тези престъпления няма десетгодишна давност, а сега е 1999 и още няма да е изтекла. И тогава ще им гледаме сеира на корумпетата и фелационерите от пловдивската  прокуратура. Знаеш ли на мен колко преписки против Гърневски, Чомаков, Вилхелм Краус и Иван Костов ми бавят и протакат в момента?
- Знам, и то точно "твоят" "вемероист" - главния прокурор Иван Татарчев те сложи на пързалката с Вилхелм Краус.
Намръщих се  и пак надигнах бирата. Отпих поне половината. Лошо е да говориш с интелигентни и информирани хора. Наистина бях дал сигнал в главна прокуратура при Иван Татарчев, като кмет на район "Южен", за незаконната приватизация на автогара "Родопи" от министъра на транспорта на Иван Костов - Вилхелм Краус.  Беше я продал тоя мръсник министъра и бивш заместник-кмет на Софиянски, на най-върлите комуняги в  Пловдив. Дали срещу подкуп, дали такава им беше политиката на "антикомунистите" от Костовото правителство, но фактът беше в думата "незаконно". И даже бях завел дело  срещу "приватизацията", което впоследствие спечелихме, но това е друга тема. Но го дадох с документи и за престъпление по служба. Но Иван Татарчев прати икономическа полиция да разследва мен, защо съм подал такъв сигнал. И писах обяснения... А полицаите ми казваха в прав текст: "Г-н Долев, нали знаете, че срещу ръжен не се рита?" Отхвърлих лошите спомени. Върнах се мислено на масата на която седяхме и махнах на красивата сервитьорка да донесе още две бири. "Каменица" разбира се. Събеседникът ми  видя промяната в настроението ми и каза вече ведро:
- Добре, де ще видим тепърва, какво искаш от мене? 
- Отивай и ми извади декларацията за съгласие на лицето Иван Йорданов Костов да бъде кандидат депутат от името на СДС за изборите за ВНС през 1990 г. Със "саморъчният" му подпис върху нея.  И гледай да е оригиналната. 
- Разбирам накъде биеш, но не той ще го отнесе, ако е вярно това, което си мислиш, а другите, които...
- Недей мисли! - прекъснах го - Партията мисли вместо теб! Ти изпълнявай!
Изгледах изпод вежди комунистките, фразата им беше до болка позната. На десебарката също. В секцията цареше пълно мълчание. Осемте колеги попиваха жадно думите ми и напрегнато очакваха продължението.
Спрях садистично разказа си и взех пластмасовата чашка с кафе. Отпих бавно и с наслада.
- Да, колеги и в СДС - Пловдив имаше останали, макар и малко хубави хора - антикомунисти и патриоти, с които работехме добре. Вярно много малко, останалите бяха корумпирани, комунисти, и ченгета, и приспособленци, или просто глупаци. Но какво да правим! СДС беше създадено от Луканов и службите както всички отлично знаете....Изгледах комунистките и десебарката изпитателно...









Последни новини

powered by Surfing Waves