Радан, Рамадан, Рада Дълбоката...

"Гъз, ти си наш'то знаме!"

„Днес, в подлеза на метрото, срещнах един стар приятел. Стар като времето, в което пиенето свършваше малко след парите и май само по този повод, а сега - заслужено много известен и обичан човек, в ограничените среди, за които четенето продължава да е истинска ценност. Беше тръгнал с наистина неприятна задача, за която не му завиждам, и ми каза само „Гъз, ти си наш‘то знаме". Отдавна не съм се чувствал толкова поласкан и окуражен. И го казвам напълно сериозно, както впрочем и той..."  Радан Кънев го написа във фейсбука си, когато беше предложен за председател на ДСБ. След това го и избраха... Мъдрият ни народ е казал отдавна: "Каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи!" Още когато той направи тази самоизлагация  в профила си и я обнародва в световен мащаб,  умните хора, като Антон Тодоров например, му го казаха: "Ашколсун! Излагането на този човек е пълно, но то явно не е видимо за няколкостотин души, които са харесали постинга. Веднага да подчертая, че десебарите в тази бройка са доста по-малко, защото там има и откровени зевзеци, които подгряват Радановото самочувствие само,  за да се насладят после докъде може да стигне в компрометирането си  един „десен“ политик. Докъде ли? Ами ето докъде – да се срине от „Командир“ до „Гъз“. При това с пожелание да го веят на знаме. Нека сме наясно – с това не може да се шегува човек. Това не са и безобидни  приятелски подмятания. Чудя се с какъв акъл Радан Кънев,  съвсем пресният лидер на ДСБ, демонстрира как е възприеман дори от симпатизантите си. Несериозно, лековато, с  трудно удържано присъствие на границата между политическата бурлеска и презрението. Не знам дали на други от читателите на „творчеството“ на Радан Кънев е хрумнало, но аз се сетих и за следното: той май беше последователен застъпник на гей парадите (Радан Кънев: Реакциите срещу гей-парада доказват нуждата от него, 25 юни 2008.). Членът на ръководството на „дясната“ партия ДСБ се обяви много категорично в полза на гей парада в София. С това, освен всичко друго, даде знак, защо го наричат днес по този обругаващ начин. И още - тази забележка от неговия стар приятел ме кара да се размисля и мислите ми са много нерадостни  и..ъъъъ, как да кажа най-меко – с известен двусмислен характер! Настоятелно слагам кавички при споменаването на „дясно“, защото ДСБ явно са от типичните политически ментета – също като повечето български партии. От гърба към седалището  – уж десни, а наобратно - леви. Няма такова политическо животно, не би трябвало да има по-точно. Кучета, които мяукат – това са ДСБ. Никога не знаеш кога ще проявят характера си на политически мастии." (от статията "Гъзове няма да вдигнат десницата на крака".) Те мастиите освен политически, се оказаха и обратни, от 25 юни 2008 година насам си имахме едно наум за Радан, когато публично в блога си той - "десният", "консерваторът", "християндемократът", "традиционалистът", защити педерунгелите заради содомитското им сборище наречено гейпарад:

Реакциите срещу гей-парада доказват нуждата от него

През 1968 г. двама млади мъже дежурят на фронтовата линия, в очакване на възобновяване на военните действия между Държавата Израел и съседите й... Там, сред обстрела, те разбират, че искат да прекарат остатъка от живота си (с доста неясни перспективи за продължителността му...) заедно. Как го разбират - това е информация, която ще си отиде от този свят заедно с тях. Любовта между двама души е неведома за околните.

Днес, 40 години по-късно, чичо ми Алберт Моис Кордова и неговият партньор Шимон все още са заедно. 40 години съвместен живот, научна работа (и двамата са университетски професори), политически борби, надежди за мир (попарени от фанатизъм и тероризъм), провалени бизнес начинания и успешни кариери, здраве и болест, бедност и охолство, дълги години на борба с едничка цел - да не криеш любовта си в едно консервативно общество... Една възрастна двойка в заника на бурен, но щастлив живот.


Може би в Тел Авив гей-парадите (на снимката) вече са "излишно показни", след като гей-двойките няма нужда да се крият. А може би и там не са. Не знам.

Но знам, че грозната реакция срещу гей-парада в София доказа, че той е повече от необходим.

Някаква си организация БНС (поотрасналите и съвсем оглупяли скинарчета от бившето Д.Д.Д.), начело с полуинтелигента Боян Расате (известен в националистическите среди с близките си връзки със службите) обявила, че:

Повечето хомосексуалисти са престъпници, наркомани, алкохолици, носители на тежки заразни болести и извратени, особено мъжете...

и предложила по-улеснена съдебна процедура срещу хомосексуалисти(???) и педофили.

(На снимката - хомосексуалисти, които трябва да бъдат съдени улеснено)

Някакви момчета от "Атака" пък обясняват, че публичната демонстрация на хомосексуална принадлежност нарушавала добрите нрави и ... Конституцията. (Толкова прочее за "Атака", която била станала нормална партия и други глупости...)

Честно казано, не бих обръщал никакво внимание на лицето Расате и на клетниците от младежката "Атака". В празните им бръснати глави няма място за друго, освен за омраза към различните.

Не мога обаче да подмина реакцията на одиозния Варненски митрополит Кирил. За разлика от Расате, Сидеров и други болни маргинали, дядо Кирил представлява (или поне е призван да представлява) цялото паство на вярващите православни християни. Неговите послания са насочени не към ограничен кръг фанатици, а към огромното мнозинство от българския народ. (отделно е мнението ми, че Църквата няма никакво право да се изказва по делата и кампаниите на хора, които не принадлежат към нея. Тук ще цитирам един приятел, който инак съвсем не споделя мнението ми по темата:

Църквата няма работа в общественото и политическото така, както държавата и гражданските организации нямат работа в нейните, на Църквата дела.)

Думите на митрополита...

Водени от своя дълг към обществото за нравственото му издигане, изразяваме протеста си срещу подобни публични прояви, които прокламират неморалност и се опитват да подменят изконните семейни ценности. Ние не осъждаме и не презираме тези хора, а осъждаме греха на хомосексуализма и скандалното му рекламиране...

... са ясен призив за ограничаване на правото на хомосексуалните да извършват публични дейности, именно поради сексуалната им ориентация, а не защото самите дейности са някак неморални или гнетящи добрите нрави. Накратко - да заявяваш любовта си към своя партньор е a priori неморално.


Именно тези реакции ме убедиха, че е нужно да се пише по темата. Убедиха ме и още нещо - че този парад не е в повече и не е излишен.

Аз съм хетеросексуален и в много отношения консервативен женен мъж. Не съм убеден в необходимостта от гей-бракове (макар да не съм запален противник) и не виждам аргументи "ЗА" осиновяването на деца от гей-двойки (а виждам много аргументи "Против").

Но съм убеден в едно: Пичове, тук иде реч именно за Конституцията 

Чл. 37. 
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.
........

Чл. 38. 
Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения
........

Чл. 39. 
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин
........

Чл. 43. 
(1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации

Из Конституцията на Република България. 

Докато обществото ни допуска опити някому да бъде забранена публична изява, докато човек не може спокойно и пред всички да заяви кого обича, правата ни са в опасност, а законът е само на хартия. Държава, която не гарантира правата и сигурността на част от обществото, не гарантира нищо. 

Очевидно е, че ЛГБТ-общността има не само право, но и пълно основание на тази проява.

Нещо повече - явно има нужда и ние да я подкрепим.

Публикувам целия му текст, за да не вземе да го изтрие от блога си в пристъп на нормалност. Зевзеците му спретнаха на Рада и специален подигравателен блог още през 2009 г. веднага след като "десният" политик защити содомитският "гейпарад":

СРЯДА, 11 МАРТ 2009 Г.

да си гей не е престъпление

За тези, които не ме познават: Роден съм на 30 септември 1975 в Първа градска, "в семейство на служАщи", както се казваше тогава или подлагащи се (анално). Всъщност в среда на хора, които се чувстваха твърде, твърде зле (вазелина беше кът) в онези мизерни години, и имаха защо... Но няма да занимавам читателите с "родова памет" - тя си е за мен (наследих аналните увлечения). Учил съм в 127-мо (сериозна школа, макар не тъкмо образователна в тесния смисъл) и във Френската (ако знаете какви минети правя...). За Френската през 90-те може да се говори много, (който е опитал няма да забрави.....), аз предпочитам да замълча. От '99 съм юрист (лизач на задници), а от Февруари 2002 - адвокат (вече и духач), и това е почти всичко, което съм искал да бъда. Исках и да се оженя (за пред консервативните хора) за най-прекрасното момче на света. И се омъжих. Щастлив човек. С две думи.

А и в момента го подиграват със стихотворения: 

"Новините започват със дебат за бюджета.
Кви дебати, ебати! Депутати - ментета.
На трибуната качва се някакъв педераст.
Педераст, педераст, но облечен във власт.
В устата му - глупости, в очите му - злоба
Той тая власт ще я стиска до гроба."

Седем години по-късно след "знамето-гъз" се оказа, че политологът Антон Тодоров е бил абсолютно прав през 2008 г., с догадката си изказана в текста в началото: "И още - тази забележка от неговия стар приятел ме кара да се размисля и мислите ми са много нерадостни  и..ъъъъ, как да кажа най-меко – с известен двусмислен характер!" През 2015 г., Ицо Петрофф с интервютата си, (тук, тук, тук, тук и тук.) каза, че Радан е педераст и то пасивен.  Медиите го емнаха политика с прякора Рада Дълбоката, който му лепна Ицо и Радан вече нямаше полезен ход: "Още през 2013 г. след изборния разгром и оставката на Иван Костов, симпатизантите на ДСБ гадаеха дали бялата престилка или мъжките жартиери ще седнат в председателското кресло. А в началото на годината се чу, че искрената мъжка дружба между Радан и Корман, аха да прати Кънев за снаха в партията на Касим Дал. Всъщност, да си хомосексуалист не е срамно. Да защитаваш правата на различните е похвално. Но да си „педераст, облечен във власт“ е противно. ....  Дълбоката няма как да покрие изцапания си гъз с изрязаните прашки, които Ицо Петрофф му „обу“ онзи ден. Никакъв гей не си ти, Радане." пише в един сайт... В един форум допълват, че "Рада дълбоката" не е от вчера: "- Добро утро - това се знае от години и го знаем всички, които познаваме Радан. И във Френската го викахме, само че не Рада Дълбоката а Рада Вдлъбнатата. Може Дълбоката да му е излязло по-късно, в гей хай лайфа." Рокаджията Ицо Петрофф, пианистът Павлин Цветков, учителите Христо Птухин и  Силвестър Илиев  го отстрелват: "Ние сме нещо като девери, както биха казали запознатите с родовите връзки. Аз съм гадже на брата на неговия любовник. Моят приятел е Моис - Бехар, който е брат на любовника на Рада – Филип Еми Бехар." .... "Техният семеен живот е съвсем ясен – ти си вдясно, аз съм вляво. В случая Рада е вляво.  Мога да потвърдя, че Филип, както и моят интимен приятел Моис е бисексуален, така че той е мъжът във връзката. Дори великият политик да е бисексуален, във връзката с Филип той е лявата страна. Филип е активната страна във връзката с Радан. Не може Радан да се прави на мъж и да обяснява какво ли не, защото е пасивната страна. Филип никога не е бил пасивен." Както казва Ицо Петрофф: "- Как така човекът, който по времето, когато беше активен форумист, клеймеше американските акции в Близкия изток и определяше себе си като предимно ляв, изведнъж стана консервативен политик, консервативен хетеросексуален мъж, съпруг и баща? ....А не се ли страхувате всъщност от заканите на Радан Кънев, че ще ви съди за набедяване в извънбрачна връзка с „американски адвокат”? 

- А може би той трябва да се страхува, ако излезе на бял свят хипотезата, че бракът му е фиктивен?"  На тези думи, някой може да възрази, че от брака си Радан и Деница имат дете. Технически е възможно, но Григорий Климов пише за дегенератските родове и това: "Но ако това се окаже непослушен род, род, въставащ срещу Бога, то неговите членове ще пренебрегнат гласа Божий и ще се опитат да излъжат самият Господ Бог по различни начини. Те ще се опитат да излъжат Бога като опитат изкуствено оплождане, или чрез фалш в брака – ще спят например с жена, а в същото време ще си представят, че са с мъж или куче или с родната си майка. Или пък ще го излъжат така – жената с разрешение на мъжа или без него отива в местния клуб и забърсва за една нощ нищо неподозиращ здрав, нормален мъж, за да има от него дете (“на чужд х… влиза в рая” – руска поговорка)." 

Оттогава започнах да го изучавам този "перспективен млад политик" от школата на Костов и каква беля, както е казано: "Който търси намира!" Науката дегенерология, създадена от Григорий Климов потвърди полезността си за пореден път. Да припомня едно от твърденията на Климов: "Дегенератите обикновено ненавиждат нормалните хора. На тях им доставя истинско удоволствие да наблюдават как един полулуд извратен лидер садист, поставен от тях на власт, води война с друг подобен лидер, също издигнат от тях на власт, но начело на някоя друга държава. Милиони и милиони хора умират за забава и удоволствие на водачите на сектата от дегенерати. Искате да ме попитате как става това. Чрез масонството. Масони, Илюминати, Ротари и т.н. (“…името ни е легион” – отвърнали му бесовете…) – това са все клубове, където дегенератите внимателно наблюдават поведението на възможни кандидати и при наличие на изявени хомосексуални наклонности на някой от тях, започват активно да го придвижват нагоре по властовата стълбица."  Думите му в последното изречение обясняват всичко и за Радан Кънев, кой е, кой го намери и защо го издигна нагоре по политическата стълбица, като започнем от Иван Костов разбира се. Един пловдивски бивш депутат от СДС обяснява в блога си възхода на кариерата на Радан така: "ПП – Изписвам Радан Кънев като Конфино, защото това е истинската му фамилия. Той е племенник на убитата в Пловдив комунистическа терористка Солчи Конфино, както признава в блога си."  Понеже обърква името Кордова с Конфино, негов читател го поправя във форума отдолу: "Само дето фамилията на Радан не е Конфино, а Кордова, но по майка. Кънев е подло и нечестно човече. Продължава да не казва нищо за родителите си и е скрил, че е евреин по майчина линия. ...В отряда “Антон Иванов” има партизанка Кордова. Което означава, че му е роднина. Това обяснява как е станал гвардеец при Желю без никакви физически данни, как на 19 години е станал за 2 мандата председател на младежкото БЧК и защо Костов го промотира за свой наследник. А в пловдивско още помнели участието на фамилията на Моис Кордова в анти-Народния съд!"  Снимката на долнопробната комунистическа кучка Солчи Моис Кордова - (Елка), заслужено убита като съветска агентка - шумкарка и мандраджийка от терористичния отряд "Антон Иванов" е тук.  Евреите, незнайно защо обаче, си я тачат - "халал да им е", пардон - "кашер" да им е... Ето какво пише за нея в сайта им с фотоархива на "Яд Вашем" (Yad Vashem Photo Archive) "Description Born on 07/01/1924 in Plovdiv and died on 03/03/1944 while serving as a partisan in the "Anton Ivanov" unit. She was a member of Hashomer Hatzair until 1941. In light of the rise of Fascism, members of the organization joined the ranks of the YCL and BCP." Тоест от младите социалисти-ционисти ("Zionist youth movements") се присъединила към комунистите. Да ги питам тези хубавци, какво прави една мръсна терористка вдигнала оръжие по команда от СССР срещу Бога, Царя и Отечеството си в списъка на жертвите на "Холокоста"? Не й е там мястото, но дегенератите си тачат своите.  Да потърсим кой е баща й. Има няколко възможности - или Анжел Кордова - масон или Хаим Кордова - банкер, председател на Проверителния съвет на банка „Геула” (1940 г.), Ямбол. Впрочем и той е масон. Трети вариант - търговецът Даниел Кордова. Но последните двама са в Ямбол. А отделно и транскрипцията на еврейските имена на български е трудна. Например има трима български евреи родом от Македония, членували в масонски ложи - Авром Кордов, Аврам Кордови и Моис Кордови. Не е изключено точно последният да е баща й. А и самата Солчи на английски е изписана като Soltchy Kordov в списъка на "жертвите на Холокоста" на "Яд Вашем" тук. И я дават като убита в село Равногор.  Ето нещо интересно от мрежата: "... Дали Радан Кънев освен, че е горд с чичо си, изпитва същите чувства към друг член на неговата фамилия, лелята Солчи Моис Кордова, с партизанско име Елка? Тя е родена на 7.01.1924, заловена и разстреляна за терористична дейност на 6.03.1943 година. Фамилията Кордова е известна със сталинистката си жестокост и терора в Пловдивска околия след 9.09.1944 година до имиграцията им в Израел в средата на 50 - те ...." И за майка си Радан е загадъчно пестелив на информация, затова хората упорито го питат и за нейния род. Тук наистина е тъмна Индия. Каква е Солчи Моис Кордова на майка му - Виолета Йосиф Кордова, (някои я знаят като Корди), та той да й е племенник, а и както самият Радан пише, Алберт Моис Кордова в Израел да му е чичо? И защо чичо? Ако Алберт е роднина на майка му е вуйчо. Ако Солчи му е леля, значи е сестра на майка му? Или изпускаме нещо? Предположението ми е, че Алберт вероятно е брат на бащата на майка му - Йосиф, а Солчи им е сестра. Затова покрай дядо си  по майчина линия брои Солчи за леля, а Алберт за чичо. Радан се гордее със сефарадския произход на майка си. Даже дава и една - (псевдо)еврейска рецепта за  паеля от Кордова, като се хвали в кухненския си блог с произхода си: "Първо, да си кажем направо - няма такава рецепта. Има паеля от Валенсия и паеля с морски дарове. (Кордова е фамилното ми име по майчина линия - сефарадски евреи, преселници от Испания, често са носили като фамилия името на града, от който са изселени). Но от друга страна, всеки може да си направи собствена паеля. Тя е от любимите ми ястия, в които каквото и да сложиш, все няма да сбъркаш. Важното е да има ориз. Паелята твърде много наподобява близката си сродница от Ню Орлиънс - джамбалаята, мидите по бургаски, които хапваме всяко лято в Мидената ферма, ужаса на всеки, който е служил в казармата - "Славянски гювеч", или някои форми на пилафа. Рецептата, която предлагам, е съвсем типична "смесена" паеля с характерни за ястието съставки, които го отличават от повечето бедни роднини. И макар да съм я кръстил на семейство Кордова, изобщо да не е наследствена рецепта. Всъщност е пълна със забранени в еврейската кухня съставки, но пък никой от роднините ми не е ревностен юдаист, даже съвсем напротив..." Понякога съдбата си прави странни иронии. Мидите по бургаски,  за които пише Радан горе, по една случайност се правят в ресторант - притежание на фирма с име "Дълбока" ООД. В това, че майка му е еврейка, няма нищо лошо. Лошото е в комунистическата му леля Солчи. Но да сме честни и точни, въпросът иска допълнително изследване. Да продължим нататък. И по сватовство Радан не е случил. Или пък е случил, зависи от гледната точка. Ето какво пише Златан Мавродиев в сайта "Афера": "СЛУЧАЙНО ! На 20 февруари 2014 г. бяха обявени имената на хора от местната власт в Добрич, работили за ДС. Обществото научи, че общинският съветник (1991 г. - 1995 г.) от БЗНС Росен Денков Баръмов е бил агент на ДС с псевдонима "Смирнов". Работил е за ОУ на МВР - Толбухин - ДС. Регистриран на 27.04.1988 г., снет от отчет 1990 г. Открити са собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество, документи от ръководил го щатен служител, регистрационна бланка, дневник и картони, лично дело. Докато е бил общински съветник, господин Баръмов купил изгодно един общински имот в Добрич - къщата на ул. "Христо Смирненски", която обитава и до днес. Злите езици разправят, че това не било случайно – долният й етаж бил използван навремето като явочна квартира. Сигурно цената е била ниска, защото сам е махал микрофоните. Що за чугунен комунист трябва да си, за да можеш 3 години след началото на перестройката в СССР да се поставиш в услуга на тогавашната ДС? През 1988 на всеки средно интелигентен човек му беше ясно, че с комунизма е свършено. Говореше се вече и за свалянето на Тодор Живков. Руските вестници свършваха по будките като топъл хляб. Разкритията за престъпленията на комунистическия режим в СССР бяха умопомрачителни! И в този момент да станеш агент на престъпната комунистическа наша ДС? Сигурно се питате с какво толкова ме е заинтересувал този човек - той не е единственият агент на ДС.  Ами най-напред с това, че “случайно” господинът е бил кандидат за листите на общински съветници от ОДС през 1999 г. Но са го отстранили, защото агентурното му минало е станало известно. Някой да се съмнява, че човекът е от подготвените за внедряване в новите демократични партии комунистически агенти?  А после и с това, че се оказа баща на Деница Баръмова, жената на Радан Кънев. Другата му дъщеря – Северина, живее в Германия, където организира срещи за политическа подкрепа на РБ и зет си сред българското емигрантство. Подкрепа от антикомунисти!  Собственик на строителната фирма "РОЯЛ" ООД, Добрич, бащата Росен Баръмов много обича обществената дейност – член е и на управата на НПО "Български Червен кръст" към Областния съвет Добрич. При това положение съвсем случайно дъщеря му Деница си намира работа в... Софийския БЧК! Ама съвсем! А след съвсем случайните Раданови два мандата председателствуване на БМЧК, пак съвсем случайно жена му Деница Баръмова сега е директор на дирекция БМЧК в структурата на БЧК. Какво ли си мисли Баръмов, като слуша за лустрация от устата на зет си?  Как ли Радан Кънев лустрира тъста си? Намигат ли си, докато надигат халбите? Широката публика няма да научи нищо за семейните идилии. По едно време си нямах работа, та си спомних наградите, получени от Бойко Борисов в професионалната му област – Европол ли не щеш, Интерпол ли... всички го знаят и го награждават. Я, рекох си, да видя какви награди има и Иван Костов. Оказа се, че има една-едничка. И от кого, мислите? Вижте в Уикипедия: “През декември 2008 г. Иван Костов е удостоен с първия „Почетен знак за човеколюбие и благотворителни дела“ на Българския Червен кръст.”  БЧК учредява почетен знак специално за Иван Костов? За “човеколюбие и благотворителни дела”? Какви ли са тези дела? В медиите от онова време прочетох: “По повод 130-годишнината си БЧК награди Иван Костов с "Почетен знак за човеколюбие и благотворителни дела" на БЧК за висок принос в създаване на благоприятна среда за реализиране на дейностите на организацията и за решаващата му роля за безвъзмездно предоставяне на БЧК на административната сграда в София.” Опааа... аз онемях, за вас не знам. Бил дал безвъзмездно сграда на организацията – това ли било човеколюбие? А ние да не знаем... я се разходете до страницата на Борисов в Уикипедия и вижте неговите дела в тази област! И ако има още някой да не вярва, че червенината на международната БЧК отколе е допаднала на нашите червени, за да прикриват зад нея кървавата си комунистическа червенина, не ме карайте да ви извадя биографиите на председателите на организацията от 1944 г., та до днес – само верни другари - антифашисти, депутати, членове на ЦК на БКП и бивши министри на здравеопазването, изпращани след вярна служба на почивка там, където куче влачи, диря няма. А че при това положение по-низшите кадри на БЧК и до днес не се събират от кол и въже, а са все свои хора, можете да се досетите сами. Отдавна забелязах, че Радан Кънев крие кои са родителите му. Последното, което чух, беше че по комунистическо баща му е бил шеф на пристанище Варна. Пак случайно – бъдете сигурни!!!" Авторът тук бърка, не бащата, а дядото на Радан и то по царско време е бил директор на пристанище Варна. Но той правилно поставя ребром проблема, че политикът упорито крие родителите си.  Което е много странно, Радан основателно се гордее с варненския си род по бащина линия. Род на адвокати, народни представители, строители и предприемачи, едни наистина добри българи. Той е много словоохотлив за дядовците, чичовците и братовчедите си, но за баща си и майка си дума не продумва, та се налага да търсим по обиколни пътища. И не защото те в крайна сметка се развеждат: "Радан Кънев се разбира страхотно с тъща си. "Това не е шега, изглежда, е наследствено. И баща ми, бог да го прости, дори след като се разведе с майка ми, страшно добре се разбираше с нейната майка."  Причината е съвсем друга.  Баща му - Милен Кънев е доста интересен човек. Той е бил юрист, че и леководолаз във Варна - треньор по подводно плуване.  Участва и в международни състезания: "През 1961г. е първото участие на националния ни отбор по подводно ориентиране в международно състезание в СССР. Милен Кънев е на трето място в индивидуалното класиране, а отбора заема второ място." Както виждате и печели награди. И не е само обикновен треньор: "С решение №12 от 22.10 1958 г. на ЦК на ДОСО е прието въвеждането на подводния спорт като учебно-спортна дисциплина и за създаването на секция по подводен спорт към ЦК на ДОСО. Учредителното събрание на секцията е проведено на 30.10.1958 г., като за председател е избран инж. Димитър Рашев. Членове на републиканската секция са Иван Джаков, д-р Димитър Доросиев, Михаил Бурдин, Цончо Родев, Александър Денков, Димитър Венов, Александър Бикс, Любен Стойнов, Милен Кънев."  ДОСО тогава беше Държавната Организация за Съдействие на Отбраната и работеше в тясна връзка с Армията и разбира се с ІІІ управление на Д.С. (военното контраразузнаване), на която беше подведомствена. Та за Милен Кънев, като юрист, водолаз, треньор, член на републиканската секция към Централния Комитет на ДОСО, започвам да се питам какво още е бил.... Защото през 1973-4 г. го виждаме вече в София, като "експерт в ЦИНТИ", каквото и да означава това. Чудя се не на абревиатурата, а на понятието "експерт", защото ЦИНТИ е Централен Институт за Научно Техническа Информация. Е, вярно беше подведомствен на ІV у-ние на ДС - Научно-Техническото Разузнаване, и какви "експерти" работеха там софиянци знаят, но нейсе...  Ето за тези които не знаят малко информация за ЦИНТИ: "По предложение на ръководството на МВР и ДКНТП Бюрото на Министерския съвет през 1973 одобрява "Основни положения за изграждането на Подсистема за научна, техническа и икономическа информация с ограничено разпространение". Целта е да се повиши ефективността от дейността на НТР по планирането, придобиването, обработването и внедряването на тази информация. Основният координиращ орган на подсистемата е Центърът за приложна информация (ЦПИ), който е включен организационно в Централния институт за научна и техническа информация (ЦИНТИ) към ДКНТП, ръководен и обезпечаван кадрово от НТР." НТР е научно-техническото разузнаване, впоследствие ІV Управление на ДС. Какво ли е работел един изявен юрист - спортист - леководолаз в научно-техническата библиотека? Та таткото Милен участва активно и в експедицията през 1974 г. за подводно изследване на руините на Картаген в Тунис. Както пише организаторът д-р Стефан Пейков: "Голяма роля за успеха на българската програма в Картаген имаше леководолазната група под ръководството на Ганчо Матеев, по това време асистент в катедра „Физиология” към ВИФ „Г. Димитров”. В нея участваха още Ангел Гюров – водолаз, в ЦРБ „Язовири и каскади”, Димитър (Митко) Димитров, Веска Иванова, Петър Андонов, а в процеса на подготовката на мисията незаменим бе Милен Кънев – по това време експерт в ЦИНТИ."  И тук възникват много въпроси. Знаем как през онези години се организираха международни експедиции и под патронажа на кое точно управление на ДС ставаха, за незапознатите - на І-во Главно. То поставяше задачите на участниците, контролираше ги, а те после се отчитаха с доклади. Нямаше никакъв друг начин. Само, че вече не може да се докаже, законът забранява да се разкриват агенти, ако са починали, а Милен Кънев през 2007 г. се пренесе в един по-добър свят, мир на душата му. Дааа, дойдохме разбира се до старата, добра и вездесъща държавна сигурност, преминаваща като червена линия в родословието на всеки "десен" в България... Може на някой да му изглежда и забавно, но всъщност е тъжно. Теорията за дегенерацията се потвърди за кой ли път -  Радан се оказа хомосексуалист с фалшив брак за пред хората, с жена от яркочервено комунистическо семейство с десарски привкус, (спомнете си случая с Ангела Меркел) с еврейска кръв по майчина линия, с чичо педераст и леля комунистическа терористка, чийто роднини като отявлени сталинисти са изтребвали българския народ след 9-ти септември. В допълнение, с неясно какво точно работил баща, с много потайна биография. Е, за мен е ясно.  Превъплъщението на Радан след 1989 г. лъсва и тук - той вече става "десен" и очевадно подкрепян и насочван от злокобните задкулисни сили на дегенеративния "Хоминтерн", се стреми яростно към властта с гъза напред: "Гъз, ти си наш'то знаме! Отдавна не съм се чувствал толкова поласкан и окуражен. И го казвам напълно сериозно, както впрочем и той..." 
Радан първо щеше да съди педерастите, които го разобличиха като техен човек.  (Интервютата им тук, тук, тук, тук и тук.)  Нито заведе дело, нито опроверга твърденията им. Затова Павлин Цветков извади и снимка по темата: 
 

"Гъз, ти си наш'то знаме!"

"- Г-н Цветков, защо показвате тази снимка и не ви ли се струва скандална тя?
- Истината не може да бъде скандална и не разбирам кога ще дойде времето и българите да разберат това. Отдавна не живея в България и съм свикнал на съвсем друг морал. Не съм се откъснал обаче от родината и ме боли за всичко, което се случва тук. Фалшив морал, фалшива култура и западащо образование. Това се случва точно, защото ни управляват фалшиви политици като Радан Кънев.
Аз съм бисексуален и не съм някакъв борец за правата на гейовете, но от години имам връзка с Моис и живеем на семейни начала на спокойствие в Холандия. Не се крием и обществото там ни уважава заради това. А тук всичко е фалшиво, както е тотално менте и този политик, който говори за демокрация, лустрация, честност и демаскиране, а самият той живее с ужасна маска. Затова показвам истината и нека да видим сега фалшивите му поклонници как ще отговорят. Ето това е той – Рада Дълбоката, която така да се каже ми беше снаха, тъй като имаше връзка с моя девер Филип, брат на моя любим.
- Имате ли съгласието му да показвате неговия телефон и тази снимка, която все пак е лична, каква е историята й?
- Имам го, разбира се, казах ви и миналия път, че Филип е космополит. Той работи като юрист в Световната гей организация и живее в САЩ, заради което и прекъсна навремето, когато замина връзката си с Радан. Той също е омерзен от театъра, който разиграва човек, с когото са били толкова близки. Донякъде го оправдаваше, че се опитва да чисти имиджа си, тъй като е политик, но все пак му е болно, а и е бесен на лицемерието му. Говорили са толкова пъти за това как властта има нужда от честни хора и са споделяли един и същи демократични ценности, а сега какво се оказва... Затова самият той ми даде разрешение да покажа тази снимка, която е правена лично от Радан през 2006 г. Селфи с гъз. Филип е бил в командировка във Франция и са си писали съобщения на телефона, както и са си разменяли секси снимки. Той има и още подобни кадри, които ако прецени ще покаже, когато си дойде през март в България. Казах ви вече, че ще се прибира тогава и вече има резервирани билети, така че от първо лице ще разкаже за връзката му с Радан Кънев. Който тогава не беше такъв страхливец и говореше за чест и достойнство и колко има нужда от това в политиката, а сега виждаме какво прави.
- Вие виждали ли сте и другите снимки, за които говорите?
- Виждал съм ги още тогава, защото е нормално с Моис да си споделяме всичко и да си коментираме гаджето на брат му. Мога да кажа, че има и по-сочни снимки от тази, защото за тези години са си пускали много снимки и това е нормално в една връзка. Явно тогава Радан не е смятал, че ще промени вижданията си и един ден ще се отрече от чувствата си.
- А не мислите си, че сега ще бъдете обвинен, че това е фалшификат, а и качеството не е добро?
- С телефон опреди десет години е такова, вие го видяхте. А иначе е право на всеки човек да си признае или да не си признае. Но когато си политик и искаш да работиш за хората, трябва да си честен. Да кажеш, че си имал забежки, бил си на такава вълна, но сега си семеен, променил си се и и в крайна сметка истината е това, което ще ти позволи за работиш честно за обществото, без да се страхуваш от задкулисие и зависимости. Такова нещо обаче не чухме и това е истински скандалното, проумейте го вече."
"Гъз, ти си наш'то знаме! Отдавна не съм се чувствал толкова поласкан и окуражен. И го казвам напълно сериозно, както впрочем и той..." 
И тоя същият дегенерат ще се кандидатира и за президент тази година. Най-страшното е, че може и да го изберат.... Че защо не? След Плевнелиев, вече всеки може да е президент.....

Третият път - ІV част

откъс от книгата "Силите на светлината срещу слугите на сатаната"

продължение от главата "Третият път ІІІ-та част"

Очаквах Костов да каже нещо друго. Например: - "Разбира се, ще заложим на млади и умни хора със съответното образование". Наивно си мислех, че съм го убедил. Уви, не, той повтори с други думи и в обратен ред, но по същество същото, че ще трябва да слушкаме  партията СДС и кмета Гърневски (а той беше маша на Иван Костов) и да  направим администрация от партийни креатури без значение на личните и професионалните им качества. Които да правят каквото им каже партията, а не закона или кмета - техния работодател, уж изпълняващ програмата си одобрена от избирателите му с бюлетините им... И накрая за капак намек: "Жална Ви майка, ако се отклоните от партийната линия". Не с тези думи разбира се, но по смисъл. 

Такива работи бях слушал навремето в Комсомола. А там бях голям активист през 1986-87 г. За това друг път. Как в разгара на перестройката през 1986 г., ние крайно десните студенти в Историческия факултет на Софийския Университет направихме преврат на една комсомолска конференция през 1986 г. и свалихме целия Факултетен Комитет на ДКМС. И седнахме на местата им на комсомолските номенклатурчици и рабфакаджии. Аз дори заех мястото на Евгения Живкова като заместник-секретар на ФК на Исторически Факултет по "Идеологическите въпроси". И как първата секретарка на университетския комитет (УК) на ДКМС Ангелина ... отиде при партийната секретарка на ИФ доц. Милияна Каймакамова и й крещя, че нямало да поеме "политическа отговорност" за такъв "вражески и антипартиен" ФК на ДКМС. В който има персони като мен - син на враг на партията (баща ми Иван Долев беше царски офицер, лежал почти 15 години в затвори и концлагери след 9-ти септември 1944 г. като легионер и антикомунист.)  И доц. Каймакамова й отговорила, че тя лично поема отговорността за този Факултетен Комитет, включително и за мен. Имаше и такива смели преподаватели. Затова я уважавам, че заложи кариерата си заради принципи, не заради мен. Слабо ме познаваше, беше ми преподавала само един семестър средновековна история на България. Имах пълно 6.00 на изпита при нея впрочем.

Та знаех за ръководната роля на партията и за партийната линия, която винаги е права, дори, когато е крива.  И при БКП и при костовото СДС. 

Е, не се бях борил за това. Не правех митинги, не бях станал партиен активист, не оглавих предизборната кампания в "Кичука" за да сменя един тоталитаризъм и номенклатурщина  със други - червените със сини. Иван Костов, като новият Тодор Живков?!! Благодаря за това, аз разбирах демокрацията и свободата по друг начин. От книгите на хора, за които Иван Костов не беше и чувал, камо ли чел. Какво да очакваме от асистент по политикономия в ВИИ "Карл Маркс" и впоследствие в ВМЕИ "В.И. Ленин"?

Реших за най-благоразумно да си замълча. Гледах го мрачно и изпитателно и повече не проговорих.След час празни приказки оперативката свърши. После си тръгнахме по районите. Реших да правя каквото трябва, пък да става каквото ще. Майната му на синия комунист Костов с неговата жена партийна секретарка Елена. Аз щях да си остана антикомунист. Пък той и СДС-то му да вървят на...

Спрях да се разхождам и погледнах празната си пластмасова чаша в която вече нямаше кафе.

- Колеги отегчих Ви. Няма повече да Ви досаждам. Отивам за кафе долу на барчето. Иска ли някой нещо?. 

Членовете на комисията като, че ли се събуждаха от тежък сън. В този момент нахлу тълпа от трима избиратели. Вече беше почти пет часът следобед. Хората се връщаха в София и идваха да гласуват. 

Да, кафето явно после. Председателят ме прикани: 

- Ела на печатите и да действаме. 

Той застана на урната, аз взех печата, колегите - на списъците и започнахме да работим за тържеството на демокрацията... Тръгна конвейерът от гласуващи избиратели...

След около два часа затворихме секцията и започнахме да броим бюлетини. Бойко Борисов биеше категорично Татяна Дончева в нашата секция, с голяма разлика - около двеста бюлетина повече. А нашият квартал беше пълен с блокове на пенсионирани военни и полицаи. Да, дясното побеждаваше и аз бях удовлетворен... Все пак беше 2005  година...

********

Наши дни. Пътувам с фирмения микробус към северните квартали на София по търговия. Стигаме до Илиянци и оттам вече се чудим накъде да тръгнем. Вдигам  мобилния и звъня на партньора: - Къде ти е склада в крайна сметка?

- След моста веднага вдясно, ще видиш един контейнер офис - бяло боядисан. Пише ми фирмата на него.

Казвам на шофьора: - Давай след моста - първия склад вдясно.

- Виждам го шефе!

Влизаме с пълна газ в заграденото пространство и спираме пред офиса. Слизам, но нещо не ми се връзва. Едни цигани вляво от сградата редят плочки. Дворът е празен и не виждам никакви дърва за огрев, а само строителен дървен материал - греди и дъски. Питам ги къде е шефа. Те казват, че го няма. Звъня му пак и той казва: 

- Вие да не сте от другия край на селото? Защото и от двете страни има мост.

Ох! Качвам се на буса отново и тръгваме обратно. От другия край на квартала пак има мост и наистина там вдясно, ама сега наше ляво има склад и пак контейнер офис.

Слизам и гледам един висок и с типична военна стойка човек. Ясно, това е шефа. Представям му се, ръкуваме се и той ме кани в офиса. Влизам и попадам в изключително прилична стая с камина, теракотен под, страхотни бюра правени от естествено дърво с криви природни форми, меки кожени дивани и нови компютри.

Идва секретарката му и ни прави кафе. Вадя договора и му го слагам на масата. Веднага се разбираме да си говорим на ти. Той се опитва наивно да ми обяснява тънкостите на бизнеса с естествени горива. Изслушвам го внимателно с ехидна усмивка и като свършва му казвам:

- Виж какво приятелю, чукаш на отворена врата. Една година бях регионален шеф на "Топливо" АД в областите Пловдив, Пазарджик и Смолян. Така, че дай да си говорим като професионалисти. Даже, като съдя по фамилията ти, родът ти е от град .... където имах склад на "Топливо"  и водих люта конкурентна битка с твоя, вероятно братовчед ......., който държеше единия от двата други склада.  И почти го бях фалирал с ниски цени.  Та да остане още само един конкурент, но и него щях да оправя....

Той се усмихва и потвърждава. Да това е бил братовчед му наистина, и му се оплаквал от мен. Казвам му: "Нищо лично, просто бизнес!" Сега вече не съм в "Топливо" и дай да се разбираме с теб за сделката. Сега поне съм в друга фирма. Минаваме на общи теми - с кой от "Топливо" е работил, кой познавам, какво мисля за братовчед му.... България е малка страна. После минаваме към договора. Той изведнъж изтърсва, че е бил полицай и то от "Икономическа полиция". Започва да ми разправя интересни случаи. 

Аз външно съм сериозен, но мислено се усмихвам, защото не ми е за първи път ченгета да си признават още като се запознаваме, къде и какво са работили. Впрочем ченгетата са два типа - милиционери и полицаи. Като го гледам, този е полицай. И без да ми казваше го знаех. И знам още, че не само е бил полицай, но е завършил военно училище преди това. После с връзки се е прехвърлил в полицията. Имам интуиция за такива неща. И  почти мога да позная кое военно училище е завършил. Но той сам ще си го каже на втората среща, като подписваме договора. А, ако не го каже, аз ще му го подхвърля и ще го изненадам. А аз самият не съм му казал още  нищо за себе си. И съм убеден, че и не подозира какъв съм бил. Докато си пием кафето някой му звъни на мобилния. Той се извинява и вдига. Говори с чувство за хумор, но и така, че и аз да разбера за какво става дума, тоест  прекалено обяснително:

- Здравей господин Петров. Радвам се да те чуя. А, знаеш ли, тези мои бивши колеги ме подслушват. Откъде знам ли? Ами и аз работех с такава стара техника. Явно и те ползват същата все още. Да вземем с теб да съберем по някой лев и да им купим по-модерна, че така се излагат?

Докато говори се усмихва и ми кима съзаклятнически. Ако си мисли, че не знам за какво става дума много се лъже...

След края на разговора се разбираме да прегледа договора на спокойствие и да се чуем утре дали ще го подписваме.

Качвам са на микробуса и отпердашваме към "любимата" на всеки пловдивчанин София...

Шофьорът натиска газта, а аз се сещам за една случка в "Топливо" Пловдив....

Влизам в кабинета си. Беше януари 2012 г. вече два месеца съм регионален  ръководител. Кабинетът ми беше два пъти по-голям от заместник-кметския кабинет на десетия етаж на Партийния дом в Пловдив. Само, че гледката от втория етаж навън е отврат. Кръстовището на бул. "Скопие" с "Кукленско шосе" - и една незаконно построена метан станция, по времето на кмета Чомаков, разбира се. Първо на кръстовище, второ в непосредствена близост до офис сгради. Ако гръмне някой ден, отнася и моя кабинет. Дано не съм в него,  по това време... И входовете и изходите й право на кръстопътя със светофарите. И досега това безумно закононарушение си работи. Ако бяхме взели втория мандат и бях останал заместник-кмет по ОСУТСИОУО, щях да я затворя. И да дам разрешилите я с подписите си,  в прокуратурата за престъпление по служба. Ако не е изтекла давността. Но тъй като загубихме изборите с фалшификациите на ГЕРБ, метан станцията си работеше необезпокоявана...

Та влязох в кабинета и пуснах компютъра. Влезе шефката на търговския отдел и ми казва:

- Господин Долев дойде нашия партньор - търговския представител на фирма ...

- Покани го! 

Той влезе, поръчах на счетоводителката да му донесе кафе и седнах на масата да си говорим. А той започва с думите:

- Г-н Долев, аз отдавна следя Вашата кариера в Пловдив. И много Ви уважавам.

Започвам трескаво да анализирам. Та той не е пловдивчанин, а живее в Стара Загора. Дааа! Освен това ниско подстриган като Бойко Борисов, ъгловата физиономия, присвити очи, втренчени в теб като видии, забити в автомобилна гума.... И някак свирепо изражение на лицето. Направо, като те погледне, се чувстваш виновен, без да си. Познавам такива хора - типични ченгета. Остава да определя дали е полицай или милиционер.

- И да Ви кажа аз дълго време работих в службите..;.

Ясно...

- Когато дойде правителството на Бойко Борисов бях обнадежден. Те махнаха всички корумпирани полицаи и шефове, които от десетилетия тровеха системата. И  аз си казах - най-после едно нормално правителство. Сега ще се оправи всичко!

Да определено той беше полицай... С такива винаги работя добре....

- Но знаете ли какво стана после? Сложиха тяхни хора, които просто иззеха корупционните канали. И започна старата песен на нов глас. И парите вече идваха при Б.Б.

Вметнах: - Да знаем как Б.Б. празнуваше през 2010 г. първия си милиард от контрабандните канали. А през 2012 г. - вторият.

- Г-н Долев, оставете приказките на чулите-недочули. Не знаете за какви пари става дума. Не можете дори да си ги представите... Аз затова напуснах. Тотално се разочаровах. И сега като търговец, поне не съм изтривалка. Работя за себе си, но честно и почтенно...

Връщам се с мислите си в микробуса. Питам шофьора, какво мисли за шефа с който се видяхме току-що. А той казва, че не го е видял достатъчно добре. Питам го дали не му прилича на военен, а той казва, че не е забелязал. Младок, какво разбира той от комунизъм... Докато влизаме в София и потъваме в обедното задръстване има време за размисъл.

Спомням си още една среща. През 1999 г.

Беше ми звъннал по телефона. Разбрахме се да се видим в едно кафене до ВМРО - Пловдив. Аз закъснях с пет минути и го заварих до вратата на централата. Беше с шлифер и шапка като на Ален Делон и Жан Пол Белмондо във филма "Борсалино". Ех, този филм беше през шестдесетте на миналия век...

Запознахме се и седнахме на масата да пием кафе. Той веднага свали картите:

- Г-н Долев, аз съм бивш полковник от Държавна Сигурност. Но бързам да Ви кажа, че съм патриот. И между нас има такива.

Сякаш четеше мислите ми. 

- Знам биографията Ви, знам за баща Ви и съжалявам за съдбата му. И ние сме правили грешки. Знаете как беше.

Знаех и още как. Но като го гледах, изглеждаше интелигентен човек. Нещо рядко за десарите. Тези които отведоха баща ми през 1977 г.  бяха тъпи селски копелета. На лицата им го пишеше. После някой да ми разправя, че френологията не била наука.... Да прочете дори и учителя Дънов по въпроса.

- Та следях събитията в Пловдив от София и знам всичко. Бих искал да помогна. 

Отпуснах се и си говорихме надълго и нашироко. Стана дума разбира се за настоящия премиер Костов.

- Мога ли да бъда откровен с Вас. Да не кажете никога, и на никого, нищо от това, което ще чуете?

- Да разбира се. Но защо да не го казвам, ако е истина?

- Защото ще ме убият.

Интересът ми порасна внезапно.  Обещах му. И сега спазвам обещанието си. Поемам риска върху себе си.

- Добре, аз проучвах Иван Костов. Просто такава ми беше работата. И не само него. Когато стана промяната през 1989 г. ние бяхме подготвени. Да Ви се похваля, и Ахмед Доган е един от моите "ученици". Ние в ДС го готвехме за сериозна стратегическа операция в Турция. По линия на І-во главно. Нямате си представа каква подготовка му направихме. Той трябваше да избяга в Турция и като политемигрант, да създаде и оглави една партия, която някой ден там, да вземе властта. Много инвестирахме в него. И не само в него. Ще се учудите, ако Ви кажа имена. Но станаха събитията през 1989 г. и планът се промени. Решихме да го използваме в страната....

Това не ми беше интересно изобщо. С малко интелект и повече четене и анализи, всеки българин щеше да го разбере и сам. Интересен ми беше Иван Костов. Защото той не беше техен продукт, а на шапката им, за което имах "оперативна информация". А полковникът,  да ме извинява е бил слуга на съветските "товарищи" от КГБ или ГРУ, все тая. И едва ли знаеше кой, и за какво е готвел другарят Иван Костов, "то ли в Кременчуг, то ли в Киеве на Украине, а можеть быть и в Москве?" Полковникът обаче ме изненада. 

- Господин Долев, това което искам да Ви кажа, Ви засяга като български националисти от ВМРО. Аз проучвах родословието на Иван Костов. Знаете ли кой е бащата на майка му? Тоест дядо му?

Е, съвсем за бос ме имаше.

- Да - ятак на Пиринския "партизански отряд" - признат за АБПФК. Кой днес не го знае? С  връзките на дядо му го приемат в училището за селскостопански авиатори в Кременчуг. А за там трябваше препоръка на ОК на БКП.
- Г-н Долев, виждам, че във ВМРО сте интелигентни и знаещи млади хора. Да Ви призная, имам професионално изкривяване. Докато Ви чаках, стоях близо до входа на централата Ви и наблюдавах влизащите и излизащите. Впечатлен съм. Такива одухотворени и умни хора видях. Вие  сте бъдещето на България!
Даа, не само аз съм се интересувал от френология.... Спечели ме.
- Да, г-н полковник, всички знаем дядото на другаря Иван Костов.

- А знаете ли кой е баща му?

- Бай Йордан Костов от Драгалевци разбира се. Видяхме му снимките във вестниците в двора на къщата...

- Оставете шегите. Знаете ли кой е истинският му баща?

Наострих уши. При евреите неслучайно майката определя, дали си евреин, или не. Не бащата, защото той по определение е неизвестен. Докато майката винаги е ясна. Оставих чашата с кафе на масата.

- Признавам си, че не знам. Интересно ли е кой е?

- Ще Ви кажа, Вие преценете. Нали сте националист?

 Хвана ме полковникът. Здраво ме хвана. Нямаше да го пусна да стане от масата докато не ми разкаже всичко.

- Давайте! Слушам Ви с четири уши!

(следва)

Третият път - ІІІ част

Откъси от книгата "Силите на светлината срещу слугите на сатаната"
продължение от главата  "Третият път" - ІІ част

Комунистките красноречиво мълчаха, десебарката мислеше. Направо чувах как щрака мозъкът й. Тази трафаретна фраза съм я чел в десетки книги, но Бога ми, в момента мислех, че е вярна. И великият мъдрец Питагор е чувал музиката на небесните сфери. Накрая тя взе думата:

- Казах Ви, че ще попитам Иван Костов за всичко това. Виждаме се периодично.

- Аз десет години вече живея в Драгалевци и досега не съм го видял нито един път, при всичкото ми желание.. Едва ли и Вие ще го видите, макар и активистка на смешната му прокомунистическа партия.

- Не знам защо всички го мразите. Толкова злоба никога не съм виждала. Явно имате нечиста съвест всичките антикостовисти.

Този път ме ядоса. Преподавал съм психология, чел съм книгите на малоумния педераст Фройд -  при това повечето от смешните му творения  за чийто авторство се е съдил със съавтора и любовника си (или по-точно истинският им автор), бил съм в и политиката, и в администрацията, и в казармата, чел съм и ученикът и после враг на Фройд, Карл Густав Юнг и даже любимият на другаря Ленин - Густав Льобон с неговата "Психология на тълпата", а това е страхотна книга. Даже съм прилагал наученото, успешно бих казал. Дори не бих могъл да изброя всичко което съм чел, учил и правил за контрол на поведението и емоциите. Включително прекрасният наръчник "Как да излъжеш детектора на лъжата". И все пак при явна глупост, или несправедливост, или арогантно демонстриран идиотизъм направо издивявам от гняв. Понякога го приемам твърде лично при все, че не ме засяга пряко. Почервенях от ярост, но се опитах да говоря спокойно. Забивах думите като пирони в ковчег - бавно и с уважение към работата.

- Госпожо ще Ви го кажа в прав текст. Да, мразя Иван Костов.  Силно и от все сърце. Даже го презирам, като се замисля. Ненавиждам го, дори навремето, си мислех да го убия, за да спася България от този злодей. Жалко, че не го направих. Имах поне на два пъти възможност, мотив и средство, както знаете от тъпите американски криминални филми. Не знам дали изразявам достатъчно ясно мислите и чувствата си?

- Да прекрасно ги изразявате господин Долев - каза десебарката - продължете! Подигравка ли усещах в думите й, или провокация, или респект - другото име на страха? Не от друго, а от истината, която предстои да чуеш, а не си подготвен. Или обратното -  подсъзнателно си я подозирал, и със смес от нетърпение и нежелание я очакваш, като нещо непредотвратимо, но желано.

- И знаете ли защо го мразя, толкова?

- Не, Вие ми кажете.  Секцията беше замряла в очакване на развръзката. Добре, че нямаше избиратели. Взех си кафето в ръка и се заразхождах бавно напред - назад в класната стая. Така правех, когато съм нервен, или като мисля по важни проблеми, които трябва да реша, когато говоря по мобилния, или като диктувах навремето на секретарките си важни писма в кметския кабинет. Явно ми остана навикът.

- Бях кмет на район "Южен" в Пловдив от има няма два-три месеца. Мажоритарно избран на балотаж. През ноември 1995 г. Няма да забравя датата на балотажа - 8-ми ноември. Денят беше мрачен и облачен. В началото заваля дъжд, а на обяд премина в сняг.  Впрочем това беше най-дългата зима в Пловдив, която помня. Първи сняг на 8-ми ноември 1995г., а последният падна на 5 май 1996 г. Шест месеца зима, представяте ли си? Ужасно отвратителен и студен ден беше 8-ми ноември - денят на балотажа. Водех на първи тур само с две хиляди гласа разлика. Победата ми беше на кантар. Срещу мен беше една комунистка - известна и обичана в квартала. А аз неизвестен и непознат. И въпреки, че бях кандидат на една шестпартийна коалиция - СДС-ВМРО и четири малки десни партии, не бях сигурен в победата. Добре, че във ВМРО имаше секция на "старите" както им казвахме. Възрастни бежанци от Македония, повечето от тях бивши комунисти, но и патриоти - странна комбинация наистина. Преди винаги бяха гласували в червено. Но този път аз бях техният кандидат. Нашето момче - македонче. Дядо ми беше бежанец от Егейска Македония - село Загоричане, Костурско. Впрочем селото на Димитър Благоев, с когото сме рода, но не се гордея с този факт. Това е дълга тема. Сега селото е преименувано - Василиада, от окръга на града Кастория.  За това са виновни главно комунистите с безобразната им  предателска антинационална, просъветска, просръбска, прогръцка, слагаческа политика. Гледах изпитателно комунистките. Те слушаха мълчаливо и не смееха да възразят. Виждаха пламъчетата в очите ми.

- Та "червените" наши македонски преселници обърнаха работата на балотажа. Гласуваха за мен, а не за предателската Ви просъветска партия - БСП. Плюха на идеологията, защото кръвта им - яркочервената българска - арийска кръв проговори. А тя е по силна от всякакви идеологии и митологии, с които комунягите им бяха промивали мозъците половин век. Победата ми беше с по-малко от две хиляди гласа разлика, но беше честна и законна. Хората излязоха в отвратителното време и дадоха гласовете си за мен. И докато обикаляхме секциите по училищата в снежния и мразовит ден на балотажа, с колата на един приятел, и двама съратници от щаба ми, комунягите се  опитаха да ме убият. Бяхме паркирали пред училище "Константин Величков" и всички влязохме да видим застъпниците си. Обиколихме секциите, говорихме си с хората и после се качихме в колата. Моят приятел даде газ и в един момент, докарал до 80 км в час, в ужасното снежно време по плъзгавия асфалт усети, че лявото предно колело се разбалансира и е на път да се откачи. Как спряхме  в снежната киша по хлъзгавия асфалт, как не се откачи колелото, та да се преобърнем, и да се избием всички, не знам. Явно е Божията милост, която се явява спасителката ни. Слязохме и видяхме, че някой беше развил четирите гайки на колелото под таса наполовина. Достатъчно, та да се откачи при висока скорост и кишавото време. Но и моят приятел - шофьорът си беше виновен с тази идиотска скорост.  Извадихме кръстачката и завихме гайките. Потеглихме бавно и внимателно. Това ми беше за урок.... Както и да е отплеснах се,  друго щях да Ви кажа. Та станах кмет на района на 8-ми ноември 1995 г.  И през  януари ли беше, февруари ли, на 1996 г. кметът на Общината  Спас Гърневски ни вика на оперативка. Само петимата "наши" районни кмета.  Шестият - на район "Източен" не беше поканен, защото беше комунист. Влизаме в голямата зала на Община Пловдив на втория етаж и там депутатът Иван Костов. Още не беше никакъв - само водач на листата на пловдивските депутати. Жан Виденов беше премиер, Петко Царев - областен управител. Но Пловдив си беше синя крепост. И в един момент Иван Костов. Ако за другите колеги той беше в момента някаква икона, за мен не беше. Даже ми пречеше в изборите. Бях правил цяло лято  кампания в "Кичук Париж", за да ме изберат за кмет на района. Обиколих квартала със своите кандидат районни съветници, хора от щаба, приятели, помагачи и коалиционни партньори. И навсякъде се сблъсквах с омразата към бившия им, мажоритарно избран през 1990 г., в квартала депутат от ВНС - Иван Йорданов Костов. А влизахме във всяка кръчма и кафене, всеки магазин, всеки вход на блок, във всеки двор  и си говорехме с хората. Убеждавахме ги да гласуват за нас, раздавахме брошури и дипляни, плакати. Ходехме в парковете при седящите на пейките пенсионери или разхождащите се майки с бебешки колички и ги убеждавахме да гласуват за коалицията СДС-ВМРО и другите малки десни партии. И много пъти ми казваха случайни хора: "Иван Костов ни излъга". А беше още само 1995 г. ?!! Даже имах малък морален проблем. В разгара на изборната кампания правехме митинг на централния площад пред пощата. И там разбира се дойде да ни "подкрепи" Иван Костов и Надежда Михайлова, която от трибуната каза: "Във въздуха мирише на победа!". Та там една съкварталка ме запозна за пръв път с депутата Иван Костов. Ръкувахме се и от любезност му казах: "По Вашите стъпки в "Кичука" вървя господин Костов. Там Вие за пръв път пробихте преди пет години. Хората в квартала още Ви помнят". Мислех да добавя в последното изречение "... и обичат" или "...и уважават".. Но щеше да бъде груба лъжа. Не можеше да ми се обърне езикът чак толкова. Още не се бях научил да лъжа добре. По дяволите, това беше първата ми политическа кампания и бях само на 33 години. Но пък и възпитанието ми пречеше да бъда и искрен. А хората в квартала не обичаха Костов. При това - не знам защо, това си беше някаква интуитивна, нерационална нелюбов, още не беше омраза. Като ги питах, защо не го харесват, не можеха да ми дадат разумни аргументи. Но аз като се сблъсках с грубата политическа реалност, започнах да си задавам някои въпроси. Но нямах още отговорите. Те ми дойдоха по-късно.

Както се разхождах из класната стая с пластмасовата чашка в ръка се усетих, че съм изпил кафето. Осемте души от комисията пазеха гробно мълчание и захласнати ме слушаха. Имал съм такива моменти като учител, като администратор, и като политик. Случвало се е много пъти да овладея с думите си малка, средна, че и голяма аудитория. Най-голямата беше един огромен митинг пред катедралата "Свети Александър Невски" в зората на демокрацията през 1990 г. в София. Но тогава беше друго времето. Не знам дали другите хора са изпитвали някога същото усещане. Когато владееш аудиторията. Както владееш красива влюбена в теб жена преди сексуален акт. А тя те гледа захласнато и очаква следващия ти ход или дума безмълвно и с трепет. Една театрална актриса ми беше казала нещо подобно, че на сцената е усещала, как държи изцяло залата с триста души интелигентна публика. И с мълчанието си преди репликите е казвала много повече и е имала къде, къде по-силна връзка  с хората долу, отколкото с думите си. Една невидима сребърна нишка на разбирателството и съпричастието. Пак се отклоних.

Колегите мълчаха и ме гледаха. Усещах, че владея ситуацията. Можех да продължа да разказвам, можех да се разхождам мълчаливо, можех да направя каквато си искам простотия. Вниманието им беше мое. Бях ги спечелил не знам с какво. Заради любопитството им, с искреността си, с гневността ми, с бушуващите ми емоции и излъчване, напаснали се на техните емоционални вълни. Все ми беше едно, бях свикнал. В такива случаи правех проверка доколко владея ситуацията. Попитах ги: 

- Докъде бях стигнал, че се замислих и се отплеснах, както винаги. - Лъжех, отлично знаех къде спрях, и какво щях да продължа да им казвам. Просто ги проверявах. Доколко са мои духом. Повечето се огледаха учудено. Много внимателно ме слушаха, но не си спомняха нищо от думите ми. Работеше емоцията, а не разумът, подсъзнанието, а не съзнанието. (Има дебели книги по този въпрос. Например "Утрото на маговете". Там е обяснен феноменът Хитлер.) Това беше показателно. Депесарката обаче се обади, за пръв път през деня:

- До оперативката с Иван Костов в  залата на Общината,  или до митинга на площада. Не знам откъде ще продължите. 

Изгледах я, тази явно беше извън схемата. Трябваше да й обясня нещо за Ахмед Доган явно, за да я подставя на мястото й, в тълпата на площада, а аз да си остана на трибуната.

- Да, та да се върна на оперативката. Сядаме петимата районни кметове, кмета на Общината Гърневски, шефа на Общинския съвет Красимир Обретенов и другарят политкомисар Иван Костов, който повтарям, беше никакъв. И Гърневски с едно кратко встъпление му дава думата на другаря Иван Костов. И тоя като започна:

- Ето, господа кметове вече сте избрани. Това е една голяма победа за Пловдив и демокрацията... Сега ще трябва да бъдем умни... Да пазим победата... Ще трябва да слушате  кмета на града Гърневски. Ще съгласувате всяко свое действие с него. Ще бъдете един екип. Да няма никакви самоинициативи... За всичко ще го питате... Ще назначите хора в своите районни администрации, които той Ви каже и са съгласувани с Координационния съвет на СДС. Никакви еднолични решения.... Трябват ни верни хора...

Може и да не са много подготвени, но да са верни...

Започнах отново да крача нервно из стаята под влияние на спомените: 

- Вие разбирате ли, аз съм избран мажоритарно от хората в квартала, и избирателите ми очакват компетентно, професионално и честно управление. Заложил съм родовото си име. А тоя калъф, който беше никакъв, някакъв си тъп депутат, избран от нас, да защитава нашите Пловдивски и национални интереси, да ми обяснява на мен - кмета на района, да съгласувам всичките си действия, и да питам кмета Гърневски, какво да правя. Тоя същия Гърневски, който си нямаше хал-хабер от община, администрация и управление. И в предизборната кампания, аз му казвах кога да говори и кога да мълчи и отговарях вместо него на компетентните въпроси за управлението на по-интелигентната публика. И да назнача в администрацията, която дава лицето, гарантира провала или успеха на управлението, случайни хора, определени от някакъв си партиен некомпетентен орган като КС на СДС. Или по-точно посочени от Гърневски, по незнайно какви критерии. Може би зето-шуре-баджанакистки, както пишеше бая Захария Стоянов. Та това е подмяна на институциите! Това е заговор срещу демокрацията! Аз бях мажоритарно избран и отговарях за обещанията си пред квартала. И ми трябваше компетентна и честна администрация. А не партийни мекерета и послушковци, с каквито бяха пълни всички партии. Побеснях! Опитах се да се овладея. Взех думата и започнах много деликатно:

- Скъпи приятели и съмишленици, уважаеми г-н Костов. Благодаря за съветите Ви. Ние всички тук сме в един окоп във войната срещу комунистите. Спечелихме битката за Пловдив, но войната за освобождението на България предстои. Трябва да съборим комунистите и да махнем Жан Виденов. Но затова трябва да сме умни и компетентни. Не искам да Ви обиждам, но на тази маса не виждам никой, който да разбира от общинско управление и администрация, колкото мен. (При тези думи Иван Костов стана виолетов, но мълчеше намръщен, защото беше вярно.) И това е лошо. Аз досега работех в една синя община - "Родопи". Тръгнах от главен специалист и стигнах до началник управление. Но я загубихме от глупост и некадърност. Сега там управлява БСП. Взеха изборите с огромна разлика. И за това сме виновни ние - десните. Не искам това да се случи с Пловдив. Искам след четири години пак да сме ние тук. Но затова трябва компетентна, подчертавам, компетентна администрация. Не партийни кадри, не "наши хора", не роднини и познати, така правеха комунистите. Трябват ни млади, образовани и почтени хора, работещи за обществените интереси. Ще ги търсим с конкурс и по образование, отговарящо на длъжността. Да, ако има такива от нашите активисти, добре. Ако няма - външни хора, били те и безпартийни. Или дори и комунисти, ако спазват законите. Защото провалът на управлението идва от некадърната, партийно обвързана администрация. Това трябва да избегнем. Нашите предизборни обещания ще се изпълнят само от умни и грамотни хора. Това трябва да направим!

Гърневски и колегите районни кметове бяха онемяли. Някакъв си хлапак, дори не от СДС, а коалиционен партньор, случайно станал кмет, да им натяква колко са некомпетентни и да дава акъл на самото "слънце" - Иван Костов.

Иван Костов мълчеше и мислеше напрегнато какво да отговори. Такава дързост едва ли беше виждал. При това бях любезен и възпитан. Накрая, сменяйки виолетовия с морав цвят на бузите си, започна да ми отговаря. Бавно и внимателно. Като че ли стъпваше на прогнили дъски и внимаваше да не пропадне. 

- Господин кмете, всички искаме това.

(следва)

.