 |
| Вождът на преврата |
КРАЯТ НА ГОСПОДСТВОТО НА САТАНАТА
Днес, когато са разрушени идолите на Маркс, Ленин и Сталин в цялото пространство между Тихия океан, Черно и Балтийско море е време за печална равносметка. Неизбежни ли бяха моретата от кръв и сълзи, проливани непрекъснато между 1917 и 1991г.? Случайно ли бяха съсипани милиарди човешки съдби и унищожени цветущи държави? Защото всички които твърдят, че комунизмът бил “неуспешен експеримент” или “провалила се идеология” всъщност го оправдават.
Гениалността в никакъв случай не предполага и наличието на морални добродетели. Злото също може да бъде гениално и комунизмът нагледно го доказа. В противен случай е необяснимо, как тази антихуманна и противоестествена идеология господствуваше цели 74 години, след като още в началото беше ясно, че унищожението е нейна същностна характеристика.
ТЕОРИЯТА - МАРКС
Арнолд Тойнби пише: ”Определено еврейският дух на марксизма е апокалиптичната картина за насилствена революция, която е неизбежна, защото е предписана от самия Бог и която трябва да преобърне сегашните места на пролетариата и управляващото, също както Избраният народ в своята цялост бива издигнат от най-ниското до най-високото положение в Царството на този свят. Вместо на Яхве, Маркс се кланя на богинята “Историческа необходимост” като на Всемогъщо Божество. На мястото на евреите Маркс поставя пролетариата на модерния западен свят, а царството на Месията изобразява като диктатура на пролетариата. Но в овехтелите одежди прозират характерните черти на традиционния еврейски Апокалипсис и всъщност нашият философ-импресарио ни представя в модерен западен костюм до-равински макавейски юдаизъм...”[1]
Всеки познавач на марксизма знае, че основополагащите му идеи и принципи са насочени към разрушаване на устоите на човешката култура и цивилизация. Отричането на Бога и християнството и охулването на религията зачертава върховото духовно постижение на човечеството от последните две хилядолетия. За комунизма това е само първа стъпка. Следва ликвидирането на християнския морал, който стои в основата на хуманните, модерни общества. Веднъж отречен моралът, рухваше и правото създадено на основата на неговите принципи. Самата идея за законност и държава, беше изхвърлена на “бунището на историята”. “безкласовото общество” трябваше да замени най-старото откритие на цивилизацията. В практиката си комунистите се отрекоха от теорията си, но превърнаха държавата в чудовищен инструмент за унищожение на хора.
Марксизмът посегна и на нацията. Като субект на историческото развитие беше изведен “пролетариатът” и “класовата борба”.”Пролетарският интернационализъм” трябваше да измести патриотизма и да ликвидира националните общества и култури.
Човекът от висше Божие творение беше сведен до парче жалка тленна материя. С отнета душа, в замяна беше “надарен” от комунистите със “съзнание” - “продукт на обществените отношения”. Животът от висша ценност се превърна в гнусен биологичен процес, а духовността - във физиология. Смъртта стана нещо естествено и оправдано.
Свободата беше погълната от марксисткия детерминизъм. Свободната човешка воля и свободния му избор се превърнаха във функция на “обществените отношения” и “исторически закономерности”. Така всички престъпления се оправдаваха, ако служеха на “обективните прогресивни обществени процеси”. Обратно онези, които се противопоставяха на комунистическите безумия, бяха безмилостно унищожавани като представители на “отиващата си” “класа” или “епоха”.
Отричайки душата, морала и свободата, грубият марксистки материализъм унищожи и културата. Изкуството се превърна в просто “огледало отразяващо реалните обществени процеси”. “Субективното отражение на обективната действителност” уби твореца и приравни таланта с посредствеността, гения с бездарника.
Трудът от творчество се превърна в механика. Простият труд измести сложния, качеството, количеството. Това противоречеше на здравия разум, но обосноваваше уравновиловката. Низвергването на частната собственост, пазарни отношения и стоково-парична система, пък разруши икономическите устои на цивилизацията, открити още от финикийците. и усъвършенствувани пет хилядолетия. Уравновиловката и “плановата икономика” убиха мотивацията за труд, в резултат на което неизбежно дойдоха, хаосът, мизерията и дори гладът.
Историята беше отклонена от нормалното си русло. Вместо към хуманизма, социалната хармония и благоденствието, човечеството беше тласнато към отдавна отречени феодални, робски и родово-племенни порядки от предцивилизационният период. Практиката показа, че такова ужасяващо “връщане във времето” е възможно само при комунизма.
Сега пред нас стои въпросът, не беше ли ясно от самото начало, че същността на марксизма е антихуманизмът и разрушението? Как тази идеология успя да се наложи над милиони хора? Отговорът е прост - тя заложи на силите на Злото. Комунизмът разчиташе на низките инстинкти на утайката на обществото. Той възправи мързеливеца срещу, работливия, бездарника, срещу талантливия, простака срещу възпитания, подлеца против честния, аутсайдера срещу преуспелия, бедния срещу богатия, лошия срещу добрия. Комунизмът заложи на омразата срещу любовта, на насилието срещу толерантността, злобата срещу опрощението. Вместо Пътя, Истината и Живота, той доведе безпътицата, лъжата и смъртта. Затова с пълно право можем да кажем, че господството на комунизма, беше господството на царството на Сатаната.
 |
| Ленин в лудницата |
ПРАКТИКАТА - ЛЕНИН
Комунистическата идеология, приложена на практика, не можеше да даде други резултати освен смърт, унищожение и упадък.
В началото беше Ленин. От кьорфишека на “Аврора” през 1917 г. (крайцерът е стрелял с халосен снаряд за да даде сигнал за щурма на Зимния дворец.) до 1923 г. когато Сталин завзе властта жертви на болшевиките станаха 10 милиона души. Това което още не се казва е, че Ленин беше прехвърлен от Швейцария в Русия с германска помощ и злато. Явно това е бил най-ефективният начин на германците да изкарат противника си Русия от Първата световна война, като предизвикат в нея вътрешен метеж и размирици. Изборът не случайно е паднал върху Ленин., чиято конспиративна организация с германското злато се оказва най-богатата в Русия. С тези средства и малко повече късмет болшевиките направиха кървав държавен преврат през октомври, който някои още упорстват да наричат Велика Октомврийска социалистическа Революция.
През януари 1918г. болшевиките разгониха Учредителното събрание, което отказа да признае законността на властта им и установиха открита диктатура. В разпалената от тях Гражданска война планомерно и безпощадно беше унищожена цялата аристокрация, включително императорското семейство по лична заповед на Ленин, църковния клир, интелигенцията и стопанския елит на Русия. А този елит в периода 1907 - 1913г. беше осигурил на Русия по-високи темпове на икономически растеж, отколкото тогава имаха Съединените щати. Веднъж утвърдили властта си, болшевиките насочиха репресиите си и към обикновените хора. Най-зловещото им изобретение беше - Всерусийская Чрезвичайная Комисия (ЧК), която обедини в едно полиция, следствие, прокуратура, съд, затвори и концлагери и се превърна в адска машина на унищожението.
В края на 1920г. страната беше съсипана, икономиката разрушена, културата ликвидирана. Болшевишките маниаци се опитаха да ликвидират цялото “буржоазно наследство”. Един “революционер” дори предложи да се демонтират и ж.п.линиите, защото били “ царистко-буржоазни”, както и всички заводи и фабрики и да се построят наново социалистически такива. Този налудничав проект не успя, но пък бяха взривени, манастири, църкви и дворци със световна слава. Други настояваха за нов календар и летоброене започващо от “славната 1917г.”. Намери се умник да създава и нов “пролетарски език”. Поетът Крилов призоваваше в мерена реч световната революция да изгори картините на Рафаело и да разруши статуите на Микеланджело. Мадам Колонтай пропагандираше “свободната любов” (промискуитет), която да замени семейството.
Революционни комитети “национализираха” седемнадесет годишни девойки и ги “раздаваха” на прославени “герои от революцията” , за да създават новия социалистически човек.
 |
| С поглед в светлото бъдеще |
Тази вакханалия позатихна към 1923-24г., когато Ленин вече беше тежко болен, а Сталин още укрепваше властта си. Всъщност Ленин накрая се побърка и влезе в лудницата където и умря. В началото на 1924г. живият труп на “вожда” беше превърнат в труп, който “ще живее вечно” в Мавзолея.
Сталин пое държавното кормило и довърши започнатото пъклено дело.
ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО - СТАЛИН
Маркс и Енгелс в теорията си почти напълно игнорират националните проблеми, самата теоретична постановка за нацията и мястото й в историческото развитие. Разбира се отделни оценки, анализи и изводи в многобройните им трудове има, но в самия марксистки модел на пролетарската революция, националните фактори отсъстват като компонент на теоретичната конструкция. В учението им за държавата са изчистени външната политика и международните отношения и е създаден така да се каже “социологически” модел наблягащ на вътрешните закономерности на развитието, от които са изведени и външните функции на държавата на международната арена.
Ленин развива дейността си в една многонационална империя и националните проблеми няма как да бъдат заобиколени. Той в многобройните си писания критикува великоруския шовинизъм и другите “буржоазни национализми”, които изместват “класовата борба” и даже има идеята за демонтаж на държавната машина. Националните проблеми според него трябва да се решават “попътно” от “пролетарската революция”.
В практиката си обаче, той създава могъща държавна машина с огромна армия и ужасяваща репресивна полицейска машина - вездесъщата ЧК. С тяхна помощ изтребва “враговете на революцията” и “реакционните класи”. Сърцевината й е партийния контрол над всички държавни учреждения и прякото сливане на държавната с партийната бюрокрация. След като Ленин се побърква окончателно и влиза в лудницата, Сталин наследява мястото му. Троцки казва, за него, че е “най-бележитата посредственост на нашата партия”.[2] В разгорилата се битка за властта Сталин печели на януарския пленум на партията и постепенно на ХІV партийна конференция през април и после на ХІV конгрес през 1925г. отстранява троцкистите от партийните и държавни постове. Впоследствие ги избива. Укрепил властта си, Сталин започва “да строи социализма”. Той гради цялата си политика върху схващането, че извън СССР има враждебно империалистическо обкръжение, което непрекъснато се готви за война. От своя страна и СССР се готви за война, в която страната ще се използва като “лост” за да разбива “капиталистическата система” и да провокира “пролетарските революции” на Запад. Създадените още при Ленин огромна армия и репресивен полицейски апарат се нуждаят от въоръжение и снаряжение. Тяхното самостоятелно производство е изведено като приоритетна задача. Ударението е поставено върху създаването на тежка стоманодобивна индустрия, която да обслужва военните предприятия. Освен от традиционните финансови източници - печалбите от държавните предприятия, данъците, неизплатените лихви по заемите на царското правителство(между 800 и 900 милиона рубли), държавната търговия, се търсят и други финансови източници. Такива са двата вътрешни заема - от 1927г. в размер на 200 000 000 рубли и от 1928г. в размер на 550 000 000 рубли. Не са малко средствата, които държавата печели от разликата между ниските работни заплати и високите цени на потребителските стоки. Огромен резерв е и почти безплатния труд на концлагеристите. През 1926г. е централизирана напълно икономиката (вече одържавена), реорганизиран е ВСНХ (Всесъюзния съвет за народно стопанство) и са създадени отраслови Главкоми (министерства).[3] Съсредоточаването на всички средства за развитието на тежката индустрия води до диспропорции и де баланс в икономиката на страната. Вложените огромни средства в тежката индустрия имат бавна, възвръщаемост, много предприятия работят на загуба, а трябва да се прибави и липсата на организационно-технически опит. Освен това се проявява един много неприятен ефект - спиралата не енергоемкостта и ресурсоемкостта на индустрията. Разработените рудни находища и построените язовири, електростанции ж.п линии и предприятия на тежката индустрия за да работят нормално изискват нови и нови суровини, енергия и работна ръка. Това налага непрекъснатото разработване на нови находища, нови ж.п.линии, нови рудници, нови ВЕЦ-ове, които да захранват вече построените. Но новото строителство изисква нови средства, строителни материали, машини, стомана. Създава се омагьосан кръг, всеки построен завод налага да се построят пет други за да може да заработи. Тези пет изискват други петнадесет и т.н. Индустрията се превръща в ненаситна ламя, гълтаща огромни средства и природни ресурси, заангажира милиони хора. Между другото това е предсказано още през 1926г. от икономистът “Виктор Новожилов” в статията му “Недостигът на стоки”. Той пише “При всеки бърз икономически подем, рано или късно започва да се чувства недостиг на едни или други производствени блага - въглища, стомана нефт. При капитализма това води до поскъпване на стоката и намаляване на търсенето. При плановото стопанство (с твърди цени) възниква дефицит и преход към купонна система. А главният недостатък на “купонната система е, че потреблението на дефицитните стоки се определя само от желанието да се откъсне купонът. Няма стимул да се пести, да се променят технологиите. В резултат търсенето на дефицитните стоки нараства много по-бързо отколкото при пазарните цени. Налага се да се увеличи производството. Строят се нови металургични комбинати,, отварят се нови каменовъглени мини, строят се нови железопътни линии. Тези строежи обаче също гълтат гориво, цимент, метал. Ново изостряне на дефицита. Започва верижна реакция. И все по-малък дял от горивото и метала се използва за потребителски стоки, за непосредственото обслужване на населението.”[4]
Сталин обаче мисли другояче. Ето думите му: “ У нас на пазара няма свободна игра на цените, както става обикновено в капиталистическите страни. Ние определяме цените на зърнените храни изобщо, Ние определяме цените на индустриалните стоки. Ние се стараем да провеждаме политика на снижаване себестойността и намаляване на цените на индустриалните стоки, като се стремим да запазим стабилни цените на продуктите от селското стопанство. Нима не е ясно, че в капиталистическите страни няма изобщо такива особени и специфични порядки на пазара.”[5]
И всичко това за да се построят оръжейни заводи, които да гарантират боеспособна армия и репресивен апарат. В крайна сметка оръжейна индустрия е създадена, както и обслужващата я добивна и преработваща промишленост, но без ни най-малка полза за обикновените хора., те се обличат във ватенки, хранят се с каша и живеят в бараки. “Разбира се от милиард и половина рубли валута изразходвана през този период за съоръжаване на нашата тежка индустрия, ние бихме могли да отделим половината за внос на памук, кожи, вълна, каучук и т.н. Ние бихме имали тогава повече, басма, обуща, дрехи. Но ние не бихме имали тогава, нито тракторна, нито автомобилна индустрия, не бихме имали що-годе сериозна черна металургия, не бихме имали метал за произвеждане на машини - и ние бихме били без оръжие пред лицето на въоръженото с нова техника капиталистическо обкръжение.” - ще признае през 1933г. Сталин.[6] Лошата реколта през 1928г. в Южна Украйна и Северен Кавказ дават последния тласък и в страната избухва тежка продоволствена и стокова криза, което принуждава правителството да въведе в градовете купонна система за хляб и други хранителни продукти. Тази катастрофа е оправдана с “вътрешния класов враг”, “вредителите и саботьорите”. Започват репресивни кампании, върху подбрани изкупителни жертви. Началото е положено с “Шахтинското дело” през май-юли 1928г. Сталин се опитва да спаси положението с твърди и ниски изкупни цени за селскостопанската продукция. Селяните естествено отказват да продават при тези условия и са обявени за врагове. Държавата започва репресии и срещу селяните за да смаже така наречената “житна стачка на кулаците” Започват съдебни процеси, конфискации и насилствени изземвания на зърнените храни. Затрудненията със зърнените храни са обясними, като се вземе предвид и друго - че с износът им държавата осигурява вносът на чуждестранно оборудване за създаваната тежка промишленост. Също така при индустриализацията много селяни са превърнати в работници и се преселват в градовете и това също води до повишаване на търсенето на храни. Създадените колхози и совхози са ниско рентабилни, а богатите селяни, които са икономическия резерв за увеличаване на производството са подложени на гонения като “кулаци”. Проведения ХV конгрес на партията през 1927г. освен,че разобличава поредните врагове в лицето на групата на Каменев и Зиновиев, одобрява политика на превръщането на селяните в колхозни роби или така наречената “колективизация”. В края на 1928 и началото на 1929г. и последните трезво мислещи като Бухарин, Риков и Томски, които пледират за друга политика спрямо селяните са елиминирани. Сталин е с развързани ръце да проведе “колективизацията” въз основа на “ликвидирането на кулачеството като класа”.
Необоснованият икономически модел на развитие игнориращ пазарните отношения и икономическите интереси на хората, авантюристичните темпове на развитие на ненужна и неефективна тежка индустрия, опитите за решаване на продоволствения проблем с насилствени средства довеждат страната до икономическа и социално-политическа криза през 1928-29г. За да излезе от нея Сталин усилва репресиите. Започва заробването на селяните чрез натикването им в колхози и закрепостяването им към земята.( Те нямаха право да напускат селата си и получиха паспорти едва през 1973г.) На 20 февруари 1930г. тоест 50 дни след началото на “доброволната кампания за влизане в колхозите” са “колективизирани” 50% от стопанствата.[7] Насилията, организационните неразбории, избиването и вкарването в концлагери точно на богатите, напредничави и трудолюбиви селяни обявени за “кулаци”, довеждат до нова криза в селското стопанство и нов глад в началото на 30-те години. Сталин го използва за да избие 7 милиона украинци.Като отнема произведената в Украйна и без това недостатъчна храна, той я изпраща в Русия, за да потушава поне частично глада там. По вътрешната граница между Украйна и Русия е разположена войска, която застрелва всички бягащи от гладуващите области към централните части на страната. Резултатите от колективизацията са катастрофални. Показателно, че от началото на 30-те години до средата на 50-те селскостопанското производство спада по абсолютен обем и едва в края на този период е достигнато и надминато нивото от 1928г.[8]
Продължава и изсилената политика на индустриализация. Сега вече като е превърнал селяните в роби на колхоза, Сталин свободно разполага с храните произведени от тях при казармено-концлагеристки условия и ги изнася свободно на Запад, за да доставя оборудване за любимите си стоманодобивни и оръжейни предприятия. Не само това, по време на глада, СССР изнася житото на дъмпингови цени на Запад, за да предизвика икономически сътресения в “капиталистическите страни” и да подтикне “избухването на пролетарската революция”. Това предизвиква световен скандал.
За да отвлече вниманието на народа от провалите на престъпната си политика, Сталин възражда великоруския шовинизъм. “В миналото ние нямахме и не можехме да имаме Отечество. Но сега когато съборихме капитализма, а властта у нас е работническа - ние имаме Отечество и ние ще защитаваме неговата независимост.” казва той през 1931г.[9] От този момент нататък започва постепенното възраждане на руския национализъм стигнал до уродливи форми след Втората световна война.
За да укрепва и поддържа властта си Сталин периодично усилва провежданите иначе постоянно репресии. Кървавите пикове са през 1925,г. 1927-28г., 1929-1931г. 1934-36г.,1937г.-1939г. 1943-44г. 1946г. 1948-1949г., 1952г. Сега вече са ударени и вътрешно-партийни врагове, военни и полицаи, тоест самата пирамида на властта. Така всеки по-изтъкнат деец (като Киров например), се елиминира за да не предяви претенции към престола на диктатора. Общо за периода 1923-1953г. 60 000 000 граждани са репресирани (затвор, концлагер, въдворяване и др.) 30 000 000 от които са избити или загинали в “архипелага ГУЛАГ”.
В периода 1934-39г. с помощта на НКВД Сталин успява тотално да се разправи с вътрешно-партийната си опозиция и се налага като едноличен диктатор. Последния конгрес на партията, на който е имало потенциален съперник е ХVІІ-тия през 1934г. Тогава кандидатурата на Сергей Киров получава само 3 гласа против за член на ЦК. За сравнение против тази на Сталин има 300 гласа. Киров е можело да се кандидатира за партиен шеф, но отказва за да не внася разцепление. Въпреки това на 1 декември 1934г. е убит, след това убиецът му е също убит, убийците на убиеца също загиват, а техните убийци също. С това започват репресиите срещу съмнителните партийни членове. От 1956 делегати на конгреса са избити 1108, от 139-те членове и кандидат-членове на ЦК са избити 98. Репресиите се обръщат и срещу потенциални съперници на Сталин в армията. В периода 1937-38г. Сталин получава от шефа на спец службите Ежов 383 списъка с имена на партийни, държавни и военни дейци с предложение за съответна присъда - обикновено смърт. Сталин ги одобрява. На практика армията е обезглавена:
от 5 маршали са избити 3
от 5 командарми І ранг - 3
от 10 командарми ІІ ранг - 10
от 57 комкоров (командири на корпуси)- 50
от 186 комдивов (командири на дивизии) - 154
от 16 армейски комисари І и ІІ ранг - 16
от 28 корпусни комисари - 25
от 64 дивизионни комисари - 58
от 456 полковника - 401
Не са подминати и спец службите, в системата на НКВД са избити 20 000 души като “врагове на народа”.[10] След всички тези чистки Сталин вече е абсолютен диктатор и никой не смее да оспорва властта му. Култът към Сталин е в апогея си.Но той продължава с периодични репресии. Както той се изразява, “тестето трябва периодично да се размесва, за да не се залепват картите една за друга”. Цялата власт на практика е централизирана в ръцете му. Международната обстановка се усложнява, войната вече е на дневен ред, изисква се умела външна политика, а той е един посредствен дипломат, върху чиито плещи се стоварва изключителна отговорност. Въпреки това в началото на периода 1939-1941г. има известни успехи поради благоприятното стечение на обстоятелствата. На 23 август 1939г. след много месечни сондажи и преговори Хитлер и Сталин подписват договор. В секретния допълнителен протокол към него (виж приложение № 2) са разпределени сферите на влияние. Сталин получава Източна Полша и Прибалтийските държави, Естония, Латвия и Литва, както и признание на интересите си във Финландия, румънска Бесарабия и България.[11]
Получил този неочакван подарък, Сталин навлиза на 17 септември 1939г. с войските си в Полша и съвместно с Хитлер я поделят между държавите си. В град Брест-Литовск германски и съветски войски правят съвместен съюзнически парад на победата. След това Сталин натрапва на Прибалтийските държави “договори за взаимопомощ” след което ги окупира в периода 17 юни до 21 юли 1940г. и ги обявява за “съветски републики”. Междувременно през 1939 - 1940г. води война и с Финландия, която за малко не загубва. С огромно напрежение на силите, успява да откъсне от Финландия - град Виипури (сега Виборг) и околността му, както и някои северни части от страната. После заграбва и румънска Бесарабия и Северна Буковина. Идва ред на България. Съветското посолство започва така наречената “Соболева акция” - инициатива на съветския дипломат Аркадий Соболев подкрепена от БКП за сключване на договор за взаимопомощ между България и СССР. (такива бяха натрапени на Естония, Латвия, Литва както бе посочено по-горе.) Благодарение на умелата политика на Цар Борис ІІІ акцията се проваля. В това време Хитлер воюва на Запад и след като поставя под ботуша си почти цяла Европа се обръща на Изток. За него договорът със Сталин е бил само временно решение, докато се разправи с враговете си на Запад. Сталин обаче като посредствен дипломат и държавник, е считал договора за вечен. Затова вместо да се готви за война с Германия той продължава да води война със собствения си народ. Вече беше споменато, че в периода 1937-38г. са избити 87% от висшия команден състав на съветската армия. Ликвидирани са и всички военни, имащи опит от войните в Далечния изток и Испания. След убийството на маршал Тухачевски е забранена и разработената от него танкова стратегия, закрит е ракетния институт, а още през 1934г. са прекратени и изследванията в сферата на радиолокацията. Военният министър Ворошилов - бръщолеви за предимствата на “социалистическия кон”, пред “буржоазния танк”. Към 22 юни 1941г. много от военните заводи са в реконструкция, иззето е старото, а не е монтирано новото оборудване. В много от военните укрепени райони е иззето старото въоръжение и не е докарано ново. Не достигат танкове, самолети, дори винтовки. Съветските командващи по границата с Германия виждат немските приготовления. Кирпонос се опитва да предприеме ответни укрепителни работи в района на граничната с германците река Буг. Сталин му забранява за да не дразнел германците. Страхът да не се даде повод на Хитлер за война, карат Сталин да игнорира предупрежденията, които получава от разузнаването, дипломати и дори Чърчил. Дори след нахлуването той нарежда да не се отвръща на огъня и дълго време се крие и бездейства. Всички тези грешки и некадърното управление на страната и армията докарват слабата иначе германска войска под вратите на Москва. За да спре нашествието Сталин продължава репресиите. Така например в навечерието на войната е приет указ според който се изпраща в концлагер, всеки който закъснение 20 минути за работа. През 1942г. е издадена прословутата Заповед № 227 “Нито крачка назад” според която в тила на собствените войски се поставят спец части, които разстрелват дръзналите да отстъпват. Всички попаднали в немски плен са обявени за дезертьори. С цел уж да се укрепи тила на фронта са изселени от родните им места цели народи - карачаевци и калмици през 1943г. и чеченци и ингуши през 1944г. Военната “тактика” на Сталин е елементарна “отстъпление в никакъв случай” и настъпление на всяка цена. Преди атака на войниците се раздава водка. Благодарение на всичко това армията и цивилното население дават огромни жертви - общо 27 милиона души за четири години война. За сравнение Великобритания чийто имперски интереси й налагат да воюва с германци, италианци и японци в Тихия океан, Малайзия и Индонезия, Бирма и Индия, Египет и Либия, Алжир и Тунис, Франция и на собствена територия цели шест години дава само 400 000 жертви.
На дипломатическата арена благодарение на безхаберието и азиатската си мнителност, Сталин дълго време не може да се ориентира в международните отношения. Той се опитва да работи на в тази толкова деликатна сфера с методите си от вътрешната политика - с праволинейност и принуда. Подозрителността му пречи чак до края на 1943г. да не може да разбере, че има противоречия между съюзниците САЩ и Великобритания, които би могъл отлично да използва. “Дипломацията” му е ударно-силова тя има успехи, едва когато съветската военна машина набира мощ и печели победи (тоест, когато вече почти няма нужда от дипломация), а в началния период на войната буксува, точно когато е най-необходима. По време на войната великоруския шовинизъм започнал да се възражда от 1931г. насам стига до апогея си. Войната е обявена за “Отечествена”, германеца за исторически враг. Грузинеца Сталин непрекъснато казва “ние руснаците”. Даже когато Рузвелт и Чърчил го питат в неофициален разговор на Техеранската конференция, дали се е отказал да прави “световна пролетарска революция”, той казва: “Ние не се безпокоим за това... Ние видяхме, че не е толкова лесно да се построи комунистическо общество.”[12] За да завладее безпрепятствено Полша през 1938г разформирова полската компартия и почти напълно избива членовете й. Впрочем по същите причини избива и над 90% от комунистическите функционери от Източна Европа живеещи в СССР. Все пак под натиска на Англия и САЩ “разпуска” Коминтерна, с което за пореден път доказва, че той е маша на съветското външно министерство. Впрочем цялата администрация и архив на Коминтерна се прехвърлят като отдел в ЦК на съветската компартия, така, че задкулисно продължава “ръководството” над чуждите компартии. Те се подготвят да изпълнят задачата да се превърнат в колониални правителства на собствените си държави, когато съветската армия ги окупира. Така и става през 1945- 48г. Благодарение на съветската окупация и националните предателства на съответните компартии, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България се превърнаха в съветски сателити за цели 45 години.
[1] цит по. Карл Попър, "Отвореното общество и неговите врагове" т.ІІ (Хегел, Маркс) С.1995г. с. 274
[2] Д.Волкогонов, "Феноменът Сталин." в. "Антени"/16.12-1987г. с.12
[3] "История на СССР" т. ІІІ, с.257-259
[4] В.Найденов, "Социалистическата икономика преоткрива Ленин." БТА "Наука и техника " бр. 45/1987г. с.5
[5] Й.В.Сталин, "Въпросите на ленинизма", С 1951г. с.273-274
[6] пак там с.437
[7] Сталин, цит. съч. с.348-355
[8] В. Селюнин "Лукавая цифра" сп."Новый мир" бр.6/1987г.
[9] Сталин, цит.съч. с. 382
[10] Н.С.Хрущев, "Доклад на закрытом заседании ХХ съезде КПСС", Москва 1959г. с.12
[11] "Documents on the Soviet-Polish relations - 1939-1945y". v.I, London 1961y. p. 40
[12] "W.A. Harriman et E.Abel, "Special envoy to Churchill and Stalin 1941-1946y.", N.York 1973y. p.159
Няма коментари:
Публикуване на коментар