Мислех да го започна със заглавието “Националист, това звучи гордо”, но първо е малко шаблонно и второ не е българско. Правилното българско е “Родолюбец – това звучи гордо”. Защото другите две думи за родолюбец – националист и патриот, са съответно английска и френска заемки. А като сме националисти, патриоти или родолюбци, следва да говорим правилен и чист български.
Та, на темата. За пръв път видях ужасът в очите на космополита Иван Бедров, (да същият този от БТВ, който защитаваше ОМО Илинден), когато беше в кметския ми кабинет в един хубав район на един прекрасен южен град. Той тогава преживяваше от някакви добри хонорарчета от радио “Свободна Европа” и Българския Хелзинкски комитет, за да хули всичко българско и родно.
Беше дошъл да ме пита защо съм затворил и конфискувал в полза на държавата незаконния храм на още по-незаконната секта “Емануил” и доколко това нарушава “правата на човека”. Обясних му законите на страната, показах му документите и той нямаше какво да каже. Записваше интервюто на примитивно касетофонче и потриваше ръце как ще излъчи интервюто с един ксенофоб, расист, шовинист и православен фундаменталист.
Започна да ми задава въпроси за национализма, за евреите. Бедният! Да зададеш тези въпроси на човек завършил история и философия си беше просто малшанс. Помня, че му отговорих нещо в смисъл, че ние от ВМРО като български националисти, здраво изучаваме опитът на държавата Израел и братята евреи, как се пазят национални интереси и се защитава държавен суверенитет. Дадох му конкретни примери от историята и уредбата на Ерец Израел. Даже му казах, че се моля българинът да има една стотна от еврейския национализъм, за да бъдем силен народ. Обясних му, как кампанията в защита на българските евреи през Втората световна война е започната в Кюстендил именно от активисти на ВМРО. И все в тоя дух. Горкият Бедров! По едно време го съжалих! Беше направил такава отчаяна физиономия, явно предусещайки гневът на работодателите си да се върне със аудиозапис извеждащ българския национализъм от еврейската практика. Накрая ми благодари все пак, аз му казах саркастично, че се надявам да съм му бил полезен и той си тръгна съкрушен.
А, ако знаеше истината... Сигурно щеше да полудее...
А тя е следната. Като чистокръвен пловдивчанин съм израснал в този хубав град, който все дават за пример на “етническа и религиозна толерантност”. Живеех в блок в който от шест входа в трите живееха цигани. Само, че апартаментите им бяха разпръснати по етажите между апартаментите на военни. Следователно имаше ред, чистота и чинопочитание, както в казармата. Освен това блокът беше в чисто български квартал и това си имаше своите цивилизационни предимства.
Първият ми зъболекар в кварталната поликлиника беше турчинът д-р Налбантов. Беше женен за една изключителна русокоса и синеока красавица, уж туркиня, но може би беше българо-мохамеданка. Тя беше медицинска сестра в същата поликлиника. И двамата бяха изключително съвестни професионалисти. При зъболекаря пациентите почти не изпитваха болка, толкова беше добър, а беше и голям майтапчия. Жалко, че заминаха по време на голямата екскурзия през 1989 г. за Турция. После чух, че направили частен кабинет и станали много богати. Дай Боже да са живи и здрави!
Братовчедка ми живееща в апартамента над нас беше женена за арменеца Аведис, но му викахме Авдо. На семейни празници се надпреварвахме да си разказваме вицове за арменци и българи.
В момента, когато нещастникът Бедров ме питаше дали обичам евреите, той не знаеше, че личната ми лекарка (живееща в съседния вход на блока) се казва Матилда Мефано и си беше чиста еврейка женена за българин. И жена ми и аз постоянно звънехме на "леля Матилда", като закъсаме със здравето и тя идваше веднага да ни лекува. Между другото веднъж ми спаси живота. Но по-интересното е, че тя ми препоръча да прочета книгите на така наречения “антисемит” професор Никола Николов. И изобщо не беше обидена от тях. Даже се беше замислила по някои въпроси. Вече и тя и съпругът й са покойници, а децата им живеят в Израел. Нали по еврейските закони важна е майката. Обаче децата им се чувстват българи.
През време на казармата бях в поделение със 12 българи и други 130 цигани и турци войници. Като отдельонен командир две години учих турчетата и циганетата как да защитават общата ни Родина България. Трябва да призная, че офицерите ни предупреждаваха, че при война с Турция трябва да си пазим гърбовете (годините бяха 1980-82). Добре, че не се наложи да го проверим в практиката.
По-късно на първия свободен антикомунистически митинг на 10 декември 1989 г. всички присъстващи гласувахме единодушно резолюция за възстановяването на арменското училище в Пловдив. И сега го има.
През 1998 г. като председател на Регионалния комитет на ВМРО – регион Пловдив с моя заместник –организационния секретар Славчо Атанасов (сега кмет на район “Тракия” – Пловдив) приехме в организацията на ВМРО – Кричим първите двама цигани – момче със средно образование – автомонтьор и едно момиче висшистка – завършила педагогика, но работеща като сервитьорка. Освен това приехме и четирима българо-мохамедани и десетина българи - християни. Понеже по устав влизащите в редовете на организацията се кълняха в църква върху евангелие с кръст ( а където свещениците позволяха слагахме и кама и револвер), така приехме българите и циганите. От уважение мохамеданите влязоха в църквата за ритуала, но не се кръстиха. Тях ги заклехме в клуба на ВМРО върху същите атрибути без кръста и Библията. Опитах да привлека и мои познати турци във ВМРО, но ми отказаха, като казаха, че ДПС ще им отреже главите за такова нещо. През онези избори вкарахме един съветник, на следващите нашият кандидат за кмет отиде на балотаж. На третите поред избори, ВМРО спечели кметското място в общината. Сплотената бойна дружина с пъстрия си състав удържа победата.
Междувременно ВМРО през 1999 г. при първо самостоятелно явяване на избори в “синята крепост” Пловдив вкара шестима съветници в Общинския съвет и стана трета политическа сила. По-интересното, е че от тези шест само двама бяха от ВМРО, четиримата бяха така наречената “гражданска листа”, просто видни, свестни и известни пловдивчани – архитект, адвокат, директор на Историческия музей и частен предприемач. Архитекта Роберт Херцел Чакъров беше евреин, а адвоката Красимир Елдъров - уният. Като казах уният, да обясня, това е православна църква приела върховенството на папата, но пазеща православните канони и ритуали. Например в униятските църкви има икони, в католическите статуи. Униятските са ориентирани изток – запад, католическите – север-юг и т.н. Макар, че в Пловдив има две църкви - униятска и католическа с абсолютно обърнати посоки, но това е изключение от правилото. Та за униятите.
Когато станах кмет на район, мой приятел Владо от Униятската църква ме помоли да съдействам да им пуснат проекта за изграждане на женски манастир. Тогава голямата община беше спряла всички строителни преписки за проверка за извършени закононарушения. та покрай сухото гореше и суровото. Отидох при главния архитект и заместник-кмет Емил Жечев (член на ВМРО), поговорихме и той пусна веднага проекта. Манастира униятите си го построиха и ме поканиха на откриването. Между другото баща ми като активист на СДС при предходната общинска управа (Кмет арменец – Гарабед Томасян, заместник-кмет евреин – Арон Амар, областен управител арменец Арменак Кантарян ) беше съдействал да се реституират имотите на униятите. Аз продължих делото му.
И Господ връща доброто. Години по-късно, когато останах без работа със същия моя приятел униятът направихме една малка фирмичка в една стая отпусната ни без наем от Униятската църква. А първият ми клиент беше един приятел - арменеца Таквор. Който специално ни подари за офиса икона на Дева Мария осветена от него в българска православна църква.
И още нещо, в местните избори през 1999 г. наред със “Защита”, БНРП, БНДП, няколко малки десни партии, “Гергьовден”, "Съюза на тракийските дружества” ни подкрепи и забележете ДПС! При националистическа програма и кампания! А в програмните документи на ВМРО пишеше и досега пише, че не признаваме тази антиконституционна и антибългарска партия.
Междувременно с нашите приятели от арменското дружество си разделихме разходите наполовина с касата на ВМРО и възстановихме разрушения тогава паметник на Пейо Яворов в Стария Пловдив, точно до арменската църква. После падна едно ядене и пиене. А те ни канеха на църковните си празници. Като кмет редовно ги уважавах и даже един път в църквата им седнах скромно на пейката и седящия до мен ми заговори на арменски. Явно го подведе кривия ми нос и черната ми коса. Извиних му се, че не знам езика, но той ми викаше, спокойно момче ще си го припомниш, арменското не се губи...
И сега един последен пирон в ковчега на космополитите, безродниците, предателите и Богохулниците, интернационалистите и отцеругателите. По принцип с нашите приятели от еврейското дружество “Шалом”, ВМРО организираше съвместни чествания на пловдивския митрополит Кирил (по-късно и патриарх) подел акцията за спасяване на евреите в Пловдив по време на Втората световна война. Деляхме си разходите.
Но отидохме и по-далече. През 2000 година нашето ръководство с техния председател Симантов Маджар и заместника му Йосиф Бенароя в ресторанта на ВМРО се събрахме и покрай хапването и пийването обменихме мисли за програмата ни за парламентарните избори през 2001 г. Например, че искаме да има образователен ценз за гласоподавателите. Защото в нашата конституция има две изрични изисквания.
1. Официалният език е български.
2. Основното образование е задължително.
Така, че щом искаме основно образование от желаещите да получат шофьорска книжка, за да управляват автомобил, ще го искаме и от гласуващите, които определят съдбата на държавата. Например, като в избирателния закон запишем, че се гласува като, в тъмната стаичка избирателят собственоръчно изписва на чист български език, името на кандидата или партията си. Евреите ни подкрепиха и ни разказаха надълго и нашироко как в държавата Израел има данъчни и други привилегии за млади семейства от висшисти, и не се дават помощи на нискообразовани безработни и т.н и т.н. Тогава за пръв път разбрах, че в Израел няма конституция, а се спазват Мойсеевите закони. Че не може да се купува земя от чужденци. Че в администрацията действа принципът на мълчаливото съгласие, а не на мълчаливият отказ и т.н.
Признавам, че безсрамно преписахме техните идеи и държавни практики в програмните документи на ВМРО, включително и спирането на помощи за безработни, които нямат образование или пък майки, които са родили преди навършване на пълнолетие и т.н. Но предупредихме приятелите евреи, за това и те казаха, че нямат нищо против. Даже по време на обеда Симантов Маджар си сложи ритуалната шапчица, като първо попита дали нямаме нищо против. А и по-интересното, не поиска храната да е благословена от равин
Друг път бях в синагогата по покана на еврейските приятели да честваме спасяването на пловдивските евреи. Идва посланикът Емануил Зисман (роден в Пловдив) и на прекрасен български произнесе реч. Преди това беше открил паметника на благодарните евреи в памет на спасителите им пловдивчани на площада пред дома на младоженеца. И там имах проблем. Като разглеждах синагогата равинът ми каза да идвам на службите (прочети горе за носа и косата ми). Казах, му че не съм юдей, но той каза “Няма значение идвай”. Както и да е, не можах да се възползвам от поканата му.
Така, че Бедров прочети внимателно последните два пасажа. И тогава ми говори, че трябвало да регистрираме ОМО Илинден. Но за това друг път.
