Нашият девиз е: "Род - Народ - Родина - Отечество и Татковина!"
генерал Иван Колев
Като казва генерал Колев - победителят в Първата Световна война и освободител на Добруджа, на своите войници преди първата битка с руснаците:
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че cъм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво тъpcят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и пpогоним като вcеки вpаг, който пpечи за обединението на Бългаpия!"
След което конницата му помита руската казашка конница и ги изхвърля зад Дунава, като изчиства цяла Добруджа, чак до устието на реката от враговете, стъпили като окупатори на свещената българска земя, пък били те и руснаците, които ни освободиха от турско робство 38 години по-рано. Но когато те от освободители се превръщат в окупатори и врагове, българската армия ги разгромява. И нещо повече, на 3 март 1918 г., България като победител, заедно с Германия, Австро-Унгария и Турция подписва с позорно победената болшевишка Русия Брест-Литовския мирен договор. Благодарение на нашите победи и този договор, Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност. Тоест и ние сме допринесли за тяхното освобождение от хватката на руската империя. Затова трябва да помним славната си история и да се учим от нея.
Затова решението с МОЧА е много просто. Демонтираме статуите и барелефите на окупаторите от бившия паметник на съветската армия и ги поставяме в музея на Социалистическото изкуство.
А върху освободения пиедестал, поставяме величествена фигура на генерал Колев като конник с извадена сабя, повеждащ атака. Разбира се за статуята трябва да се обяви конкурс. Даже бихме могли тук да пренесем и паметните плочи на загиналите български воини, премахнати при строежа на НДК. Така ще получим един патриотичен комплекс на героите от войните за обединение на България. А и мястото му в сърцето на Княжеската градина си е точното място, за точния паметник.
Българските военни герои заслужават нашето уважение и вечна признателност!
Мястото сега. Паметникът на окупаторите замърсява градската среда и е унижение за националното ни достойнство.
В момента обаче метрото преминаващо под него му нанася непоправими вреди и паметникът се руши, което ще предизвика и срутването му. Затова при преобразуването му трябва да се извършат укрепителни работи и вероятно да се направи съвсем нов постамент. Може би нещо подобно, както на паметника на канасюбиги Крум в Пловдив.
Този паметник струва само 240 000 лева, събрани от дарения, главно в град Пловдив. В София сумата за паметник на генерал Колев би възлязла по сегашни цени на около 600 000 лева, но дарители определено ще се намерят.
Паметникът на освободителя от болшевизма Адолф Хитлер в Москва
Представете си, че наближава 22 юни 2022 г. В Москва се готвят да отбележат 81 годишнината от идването на германските освободители на 22 юни 1941 г. Обаче руското общество е разделено. След германската победа над съветските войски, на 9 септември 1944 г., страната е провъзгласена за Руска Народна Република и 45 години е била в Германската военно - политическа и икономическа общност наречена "Хилядолетен Райх", но това вече е в историята. Той се разпада в 1989 г., когато рухва германският Трети Райх и Русия формално е обявена за Руска Федерация с демократично управление. Проведена е частична денацификация и демократизация, но сменящите се управници са неизменно свързани с бившите структури на управлявалата 45 години Руска Национал Социалистическа Работническа Партия, Гестапо, СС и Абвера, поклонници са на нова Германия и често получават указания от германското посолство в Москва. Макар и проформа свободна и независима страна - член на НАТО и ЕС, съответно от от 2004 и 2007 г. година в Русия продължават да са много силни прогерманските настроения. От друга страна има и силна носталгия по управлението на Сталин отпреди германското освобождение. Неговите привърженици наричат стария период на германизъм - "окупация" и обиждат поклонниците на Хитлер, като "хитлероиди" или "хитлерофили". Те започват опити за оскверняване на паметника на освободителя Хитлер в Москва. Така руски носталгици комунисти - реваншисти се готвят да отидат на протест и да боядисат паметника му в червен цвят, като символ на някога могъщата държава СССР, създадена и управлявана от Сталин, която страна е била разрушена от германските освободители след 4 годишна окупация с цел декомунизация и деболшевизация в периода 1944 - 1951 г. Те казват, че бившата Volksrepublik Russland (Фолкс Републик Русланд в превод на български - Народна Република Русия) създадена след четиригодишната германска националсоциалистическа окупация е била всъщност немска васална държава, като протекторат на германския Трети Райх от 1944, чак до 1989 г., когато вследствие икономическите санкции на съюзените САЩ, Китай и Великобритания и предизвиканата от това стопанска криза, разруха и глад, Третия Райх се разпада и сателитните му държави в Източна Европа, включително Volksrepublik Russland получават независимост. Демонстрантите излизат със съветските символи и червени знамена и тръгват на поход като "безсмъртния полк", загинал в неравната борба с нацистките "нашественици и окупатори" в периода 1941-1944 г.
Съветски носталгици с червени знамена и фланелки с надпис СССР, държавата, която според тях Хитлер унищожи. А според управляващите продажници, той е бил нашественик и окупатор и сега новите "демократични" правителства методично и неотклонно провеждат демократизация, изграждат пазарна икономика и са член на свободната общност на страните в НАТО и ЕС.
Някои демонстранти са нарисували сами портрет на любимия и непрежалим вожд Сталин, осъден като болшевишки военнопрестъпник, в създаден от германците Народен руски съд, получил смъртна присъда като болшевик и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Заедно с него са разстреляни, осъдените за престъпления срещу човечеството като болшевики, членовете на Политбюро и ЦК на КПСС, министрите от пет поредни съветски правителства управлявали от 1939 до 1944 г. целия състав на Върховния съвет на СССР, висшето военно командване, ръководствата на НКВД и КГБ, видни ръководители на профсъюзите, на ВЛКСМ (Всесъюзний Ленински Комунистический Союз Молодежи), областни партийни секретари и кметове, университетски преподаватели, генерални директори на съветски производствени обединения, видни интелектуалци, общо 3000 души.
Освободителят Хитлер, приветстван от огромно, възторжено множество по време на парада на победата проведен на 9 май 1945 г. на площад "Хилядолетен Райх" в Москва (бившия "Червен площад")
Отделно в месеците от окончателното превземане на Русия от доблестната германска армия, считано от влизането в Москва на 9 септември 1944 г . до декември същата година, безследно изчезват около 30 000 кметове, милиционери, партийни и комсомолски секретари и политкомисари, както и други хора, обвинени за болшевики и избити без съд и присъда. Повечето от тях са обявени за безследно изчезнали. След това около 200 000 руснаци са вкарани в 56 затвора и 12 концлагера като болшевики, заради престъпленията им срещу руския народ. На 9 май 1945 г. в Москва е проведен парад на победата, в чест на победилия в страната национал-социализъм.
Проведена е пълна деболшевизация, десъветизация и десталинизация на страната. Конфискувани са всички имоти на болшевиките и техните сътрудници, прочистена е културата от болшевишки идеологии и е създадена нова образователна система. В Москва е създадена Национал Социалистическа Руска Работническа Партия НСРРП, която поема пълния контрол над страната и започва да изгражда новия строй наричан "германски ред" (Deutsche Ordnung). Той се въвежда, чрез национализация на собствеността и превръщането й в общонародна, земеделска реформа чрез обобществяване на земята и културна революция. Новото правителство подписва мирен договор с освободителите германци и включва новосъздадената Народна Република Русия във военния и икономически пакт "Хилядолетен Райх". Официалното подписване на договора е във Варшава заедно с другите освободени от победоносния германски Вермахт страни - Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България - преобразувани вече в националсоциалистически Народни републики.
Демонстрантите от "безсмъртния полк" имат издадено официално разрешение за провеждане на шествието, включително да боядисат паметника с червена боя и да опаковат страничните монументални групи статуи, разположени по-ниско от двете страни на паметника, с червени съветски знамена. Кметицата на Москва избрана демократично като представител на партията Горожани для Европейской Развитие России - ГЕРР - Фандыковая е издала разрешението, въпреки натискът на някои представители в Градската Дума, то да бъде забранено.
За да бъде добре с всички обаче, същевременно тя е издала и разрешение за охрана на паметника на незабравимия освободител Адолф Гитлерович и на неонацистка паравоенна група - Съюз на Германофилите в Русия, начело с фюрера Максим Сьоренсен, който се хвали, че като син на есесовец и майка рускиня е плод на германо-руската дружба и че е служил във Луфтвафе. Но обича родината си Русия.
За организацията му Съюз на Германофилите в Русия, злите езици говорят, че тайно е финансирана от германското посолство в Москва, а някои дори казват, че те са явни агенти на Абвера. Като доказателство за това привеждат необяснимо арогантното поведение на немската посланичка Елинор Майтрофайньойвлих, която непрекъснато обижда управляващите в Москва, като ги нарича "натовски подлоги", заплашва ги с ракети със среден обсег, които от остров Пенемюнде спокойно могат да долетят до Москва и нарича премиера на Русия Кирил Петрович, "обикновен чиновник". А в същото време тя непрекъснато дава официални аудиенции на СГР и други прогермански организации в Русия.
Когато от "безсмъртния полк" обаче стигат до паметника, се оказва, че неонацистите поклонници вече са го обградили плътно с около 100 души и го пазят заедно с милицията. Безсмъртниците са около 400, а си имат и официално разрешение, но милиционерите не го признават, започват кратки схватки между двете групички с намесата и на милицията и джендър-мерията.
Един от "безсмъртниците" успява да покрие с червеното знаме една от статуите, но джендър-меристите го свалят незабавно, подпомогнати от активисти на германофилите.
Водачът на шествието на безсмъртниците остро протестира пред началника на охраняващите милиционери, че съучастват на неонацистите да пазят скверния паметник на окупатора. Ядосан от думите му, Максим Сьоренсен го изблъсква от тротоара на уличното платно, едва ли не под колелата на минаващите коли. Милиционерите се втурват да го спасяват и го прибират.
Ето и кратко видео по въпроса горе. Схватките продължават повече от от два часа, но милиционерите успяват да изблъскат съветските носталгици. Около паметника на освободителя Адолф, остават верните му поклонници, които заедно с милиционерите подсилват охраната. Постепенно прииждат още неонациналсоциалисти и изпълват площада пред паметника.
Вече при подсигурен периметър, пристига германската посланичка Елинор Майтрофайньойвлих и държи прочувствено слово за германо-руската дружба от "векове за векове". Накратко тя казва, че някои злонамерени антигермански сили от НАТО, в което за съжаление е влезла и Русия през 2004 г., заедно с другите източно - европейски бивши братски страни се опитват да помрачат и попречат на изконната германо-руска дружба и братство. Тя напомня освободителната мисия на Германия спрямо Русия през вековете: "През 1917 г. след тригодишна война успяхме да освободим руския народ от царското иго и да подпомогнем създаването на нова Съветска Русия. Германия даде няколко вагона със злато и много оръжие на руския пролетариат, борещ се със самодържавието и дори прекара със специален военен влак в запечатан вагон вождът на революциията Ленин от Швейцария през цялата територия на приятелска Германия и по море чак до Финландия, откъдето той се върна да вдъхнови борците за свобода и да донесе победата срещу царизма и монархията.
Но по-важно беше второто ви освобождение, което вече национал-социалистическа Германия под мъдрото предводителство на нашия обичан и велик фюрер Адолф Хитлер донесе за втори път на братския руски народ. Ние не можехме да търпим извращенията на терористичната болшевишка диктатура на Сталин, който угнетяваше руския народ. Който създаде концлагерите ГУЛАГ, в които вкара и изби милиони хора - елитът на руското общество и народ, който отне земите на селяните и ги вкара в концлагерите наричани колхози и совхози. Болшевиките отнеха предприятията, магазините и изобщо цялата собственост на хората и ги превърнаха отново в крепостни селяни и роби. Съветския съюз се превърна в един огромен затвор. Затова, когато нашият Вермахт на 22 юни 1941 г. навлезе в руската територия, нашите войници бяха посрещнати като освободители. Много части на съветската армия се присъединяваха с бойните си знамена и под звуците на духовата музика към освободителната германска армия.
Руснаци постъпват в редовете на освободителната германска армия
След победата на 9 септември 1944 г., когато нелегалната руска национал-социалистическа партия успя с въоръжено въстание да завземе властта в Москва и да свали омразното болшевишка правителство на предателя Сталин, ние признахме новото руско народно правтелство и подписахме с него мирен договор. После заедно бяхме в съюза на "хилядолетния Райх" цели 45 години от 1945 до 1989 г. когато предателят Гор Байджов, като англо-американски агент и работещ в услуга на враговете от НАТО, разтури германския Трети Райх и разпусна военно-икономически съюз на братските източноевропейски страни "Хилядолетен Рай". Както казва нашият любим президент Валдемар Пютлер "Разпадането на Третия Райх беше най-голямата трагедия на ХХ век". После за съжаление нашите братски народи бяха разделени от интригите на ангосаксонските натовски империалисти и вашето продажно правителство ви вкара в НАТО и ЕС, за да ви противопостави на Нова Германия. Но ние знаем, че вие не подкрепяте продажното американско правителство на канадеца Кирил Петрович и руския народ е духом с нас, братския германски народ. Ние никога няма да забравим светлото минало на национал-социализма, който заедно изграждахме и сме убедени, че вашата страна след проведени нови парламентарни избори, твърдо ще даде своя глас за излизане от омразния НАТО и ЕС и връщане в изконния братски съюз на новия "Германски свят" (Deutsche Welt), заедно с Казахстан, Таджикистан и Беларус. Поздравявам патриотите, които защитиха този нерушим паметник на любимия фюрер освободител на Русия - Адолф Хитлер, който е символ на непреходната германо-руска дружба от векове за векове! Слава на Германия, Слава на Русия!"
Последните думи на посланичката потънаха всред бурни аплодисменти и френетични викове "Слава на Германия" и "Слава на Русия". Съветските носталгици от безсмъртния полк избутани надалеч от милицията се опитаха да освиркват и започнаха възгласи "Окупатори", "Ууу", "Позор", "Убийци", "Ще отмъстим на нацистките нашественици и окупатори". В това време се появи отнякъде модерен дрон и изсипа червена боя върху главата на паметника на Хитлер. Множеството беше втрещено. Милицията се втурна да издирва виновниците, но безуспешно.
В това време в Държавната Дума се водеха люти спорове между необолшевишките депутати, които искаха паметникът на освободителя Хитлер да бъде демонтиран, като окупационен. Опонираха им депутатите от прогерманската партия "Возрождение", които макар и само 13 души, се бореха като лъвове за запазване на паметника на освободителя и наричаха опонентите си "болшевики" и "мерзавци". Останалото мнозинство от другите партии заемаха неопределена позиция. Хем бяха за защита на цивилизационния си избор, Русия да е част от НАТО и ЕС, хем се страхуваха от германските нови хиперзвукови ракети "Екскалибур" на остров Пенемюнде. А и помнеха какво се случи на Лондон с ракетите "Фау" през Втората Световна Война".
Докато в ГосДумата депутатите спореха, край паметника на освободителя Хитлер напрежението ескалира.
Двете агитки се спречкаха, като взаимно се наричаха "червени боклуци" и "нацисти". Полицията едвам успя да раздалечи двете групи за да не се стигне до по-сериозни последствия.
Топло посрещане на немската посланичка и в Питер
В това време германската посланичка Елинор Майтрофайньойвлих вече беше пристигнала в Санкт Петербург за да поднесе цветя пред паметника на германския войник - освободител, наричан галено от петербургчани "Алоис".
"О НЕРАЗУМНИ И ЮРОДЕ! ПОРАДИ ЧТО СЕ СРАМИШ ДА СЕ НАРЕЧЕШ БЪЛГАРИН?"
Затова на всички путинофили, русофили, "неутралитетници" и други такива, трябва ясно да им заявим, че са просто родоотстъпници, майкопродавци, отцеругатели, безродници, национални предатели и държавни изменници, дори и ако путинофилията им се дължи на обикновено малоумие. Глупостта не е извинение за антибългарска дейност. Всички те ще отговарят за престъпленията си пред съда на историята, а скоро и пред обикновения съд.
Радио и Телевизионна Станция "Истина и Свобода" е създадена и изразява идеите и вижданията на "Български саракт" - организация защищаваща миналото, действаща в настоящето и работеща за бъдещето на България.
За нас Родината, Отечеството и Татковината България е най-висша ценност и работим единствено и само за нея.
Всички материали - написани, заснети, създадени, излъчени и публикувани в ефира, мрежата и каналите на Радио Телевизионна Станция "Истина и Свобода" изразяват българските национални интереси и отразяват събитията единствено от българска гледна точка.
Нашият девиз е: "Род - Народ - Родина - Отечество и Татковина!"
Ние ще надделеем над сатанинските козни на човекомразците - психопати и ще победим въпреки, че както им е казал Христос: "Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата."
Евангелието на Йоан 8 : 44-45
"Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата." Апостол Павел
"И светлинката в мрака свети и мракът не обзе я!" Йоан 1:5
На снимката вляво - представителна група на "Национален Сбор за Съпротива "Свети Георги Победоносец" в София, прави марш с бойните знамена на борците за свобода и независимост и барабани по пустите улици на столицата, в изборния ден на 14 ноември 2021 г.
Избори, които предричат още по-тежко положение на народа през следващите месеци, но и неизбежен революционен взрив, последващ обявеното въстание на 19 октомври. Защото цените на храната, тока, газта, парното, горивата продължават да растат, готвят ни ново затваряне и окончателно въвеждане на концлагера под прикритието на "зелените сертификати". Затова днес показахме отново знамената на нашите "зелени сертификати".
Борбата продължава и скоро ще навлезе в гореща фаза. Ще има повторение на събитията от януари 1997 г. Но този път с добър резултат за България! Бъдете готови, със силен дух, увереност и смелост за да постигнем крайната победа!
Завършекът неслучайно беше пред президентството, за да му покажем какво следва, ако институциите продължават терора и диктатурата над българския народ под натиска на външни враждебни сили.
Същата вечер Мадлен Кирчева участва в предаване за изборите по телевизия "Евроком", където стана дума за законите, Конституцията и гласуването.
А предния ден - 13 ноември 2021 г. Боян от НСС "Свети Георги Победоносец" и негови приятели без маски проверяват защо в "Кауфланд" в "Младост" - София продават магнитни/метални пилета. С графенов оксид вътре? Това дали е безопасна храна? Ако не знаете какво е графенов оксид, да ви кажем, че го има в отровните инжекции, тестовете и маските, които ви принуждават да използвате.
Първа и втора част на видеото качваме заедно, за архив и обучение как се прави. Впрочем на "Кауфланд", пък и на "Била" в София често им се случват такива работи...
А ето и една честна журналистка - Анелия Дулева от телевизия "Алфа" срещу една мисирка от БНТ. Ако си спомняте Анелия, която е и юристка, ни помогна да влезем в ИАЛ навремето, когато не ни пускаха мутрите от "Делта гард" до деловодството. А на "Делта гард" МВР вече им отне лицанза за охранителна фирма. Но нас това не ни удовлетворява и затова поискахме още нещо по този въпрос.
Дейци наНационален Сбор за Съпротива "Свети Георги Победоносец" посетиха село Спасово, Чирпанско, където присъстваха на тържественото откриване на паметник на загиналите във войните за обединение на България бойци от селото . Паметникът е изграден по инициатива на кмета - господин Димо Нецов - един достоен българин пазещ народните традиции и памет. Датата е 11 ноември 2021 г.
На следващия ден, 12.11.2021 г. проведохме Народно Събрание пред БНТ. Вижте видеото от акцията.
"Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата." Апостол Павел
"И светлинката в мрака свети и мракът не обзе я!" Йоан 1:5
ВКЛЮЧИ СЕ В СЪПРОТИВАТА! ДОЛУ ПЛАНДЕМИЯТА, СМЪРТ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД! СВОБОДА ЗА НАРОДА! ЗА БЪЛГАРИЯ!
Присъедини се към воините на светлината! Свържете с нас:
Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“
Паметникът на връх Шипка можеше да има на върха статуя на Сюлейман паша
Ако сте прочели предходния материал "Окупационните паметници на националния позор" и българската ви кръв е кипнала, като прочетете този направо ще се хванете за пищова. Защото преди години един малоумник искаше да прави паметник на Сюлейман паша на Шипка. И ако не беше бурната реакция на националистите за малко и да успее. Но да караме поред. "Комитетът за войнишките паметници се опитва да прокара шокираща инициатива - да бъде поставена мраморна плоча на Шипка в памет на загиналите по време на Руско-турската война 14 000 турски войници и техния предводител Вейсел паша. Инициаторите допускат, че идеята им няма да бъде възприета лесно от общественото мнение, но въпреки това вече провели сондажи с военните аташета на Русия, Украйна и Турция и те не се възпротивили. Председател на комитета е зам.-кметът на Пловдив Здравко Зафиров. Той е бивш зам. вътрешен и зам. военен министър в правителството на Иван Костов. Според Зафиров идеята възникнала спонтанно, когато от комитета решили да бъде поставена паметна плоча в Одрин в памет на загиналите 1500 български войници през 1915 г. "Не можем на реципрочен принцип да не възстановим паметта на турските войници, които са загинали около Шипка. Идеята бе спонтанна - за да провокираме в добрия смисъл и да проверим дали имаме вече европейския възгледи и намерения", заяви Зафиров." Във въпросния комитет освен това влизаха и други видни управленци: кметовете на Велико Търново - Румен Рашев, на Плевен - Найден Зеленогорски, на Шумен - Веселин Златев, на Карлово - Емил Кабаиванов, на Казанлък - Стефан Дамянов, разни полковници и генерали.
Този изверг можеше да има паметник в България
Скандалът е още по-голям, защото първоначалната идея е била паметникът да е на Сюлейман паша. Ето кой е той "Но има един друг по-известен френски евреин в тази война - (Сев) Соломон Леви - роден в Цариград, по-известен като Сюлейман паша, който е "прочут" със зверствата си при потушаването на въстанията в Черна гора (1862) и остров Крит (1867), и пак в Черна гора през Сръбско-турската война в 1876 г. Специално в България през Руско-турската война, остава в историята със зверското избиване на около 15 000 души в Старозагорско. В църквата "Света Троица" - в храма и двора й, са били изклани над 2 500 души. А някои от труповете останали прави, защото след като били обезглавени, нямало къде да паднат, описват по-късно малцината останали живи очевидци на тяхната мъченическа смърт. В началото на януари 1878 г. е имал намерението да опожари и София, за да затрудни руската армия, но бил разубеден от равина на града защото, голяма част от жителите на София са били евреи. Та този евреин как да го квалифицираме освен като морален изрод? Впрочем за некадърността си в битката при Шипка и впоследствие при Пловдив е осъден от турски военен съд на 15 години затвор, които отчасти излежава. Пред съда се оправдава, че нямал българи разузнавачи. Явно тогава не е намерил предатели. А един български малоумник на който ме е срам да му пиша името - политик - зам.- министър на две силови министерства последователно по време на управлението на Иван Костов, предложи да направим паметник на Соломон паша под Шипка." - пише анонимният автор във форума. Е, аз му написах името на този безполезен кръгъл идиот - Здравко Зафиров - той е работил като водопроводчик в родния си Пловдив, след това като активист на СДС го правят секретар на Община Пловдив през 1995 г., оттам после става депутат през 1997 г. Премиерът Иван Костов го забелязва на една сбирка на парламентарната им група в Боровец. Здравко танцувал отлично и завършвайки танца със шпагат, целунал ръка на "класната" - Екатерина Михайлова - тогава шеф на парламентарната група на СДС. Явно Костов разбира, че е ценен и перспективен кадър, извиква го на разговор и като открива, че Зафиров е доволно глупав, но послушен и изпълнителен, го прави последователно заместник министър на военното и вътрешното министерство. Когато Костов пада от власт, този "умник" се връща като заместник-кмет в Пловдив. Та първоначалната му "гениална" идея е била да имаме паметник на Соломон паша. Но понеже се вдига буря от негодувание, променят проекта - първо - да бъде на Вейсел паша, после на загиналите турски войници и накрая въобще се отказват от това. Едно обяснение на това малоумие има тук: "Както и тогава в Унгария, така и днес у нас има достатъчно индикации, че злощастната идея на комитета на Здравко Зафиров, възбудила такава остра полемика сред българската общественост, е внушена на формалните инициатори отвън, може би от евроинституциите или от североатлантическите структури. Ако това е вярно, има всички шансове инициативата да се реализира, въпреки изразените обществени несъгласия. За да се превърне в истински жест на помирение между българи и турци обаче, тя би трябвало да бъде съпътствана и от няколко подходящи думи на извинение от официален представител на турската държава - за кланетата, извършвани от османската армия над мирното българско население по време на войната от 1877-1878 г. Така например, запасняците на Кямил паша, които на път от Пловдив за Шейново преминават през Стрямската долина, извършват неоправдано сурови репресии над жителите на Карлово, Сопот, Калофер и околните села. Сърцераздерателна картина на жестоките насилия на турските аскери над беззащитните сопотненци е нарисувал народният поет Иван Вазов в началото на своя роман “Нова земя”. Тогава загива и бащата на писателя - Минчо Вазов." Радикалдемократите имат предвид опитът на Унгария: "През 1994 г. проевропейското унгарско правителство издигна в Сегед паметник на султан Сюлейман Великолепни (който през 1566 г. умира по време на обсадата на града, само един ден преди неговата армия да го превземе и да завърши покоряването на Унгария). По замисъла на своите създатели този паметен знак трябваше да ознаменува историческото помирение между унгарците и турците преди тяхното евентуално приемане в Европейския съюз. Тогавашният президент на Турция - Сюлейман Демирел, който присъстваше на церемонията по откриването на монумента, направи несръчен опит да се извини за деянията на своя далечен османски предшественик преди 450 години, заявявайки: “Ние с тъга си спомняме за враждите от миналото, но сега се съсредоточаваме върху нашето приятелство...” В отговор унгарският министър на културата - Габор Фодор, отбеляза: “ХVІ век бе ерата на изграждането на империите в Европа - Унгария бе една от страните, които загубиха най-много от усилията на Сюлейман да изгради своя империя...”. Този меланхоличен коментар на министъра, изпълнен с общи фрази и съчувствие към жертвите, е типичен пример за това как постъпват цивилизованите народи в подобни конфузни ситуации. По аналогичен начин върху паметника на изгорения на клада по заповед на Калвин испански учен - Мигел Сервет, жителите на Женева са поставили надпис: “Той стана жертва на своето време”, а върху монумента на Кортес в Мексико любопитните туристи могат да прочетат: “Това не беше победа или поражение, а трудното раждане на една нова нация”. Подобна логика, която обяснява всичко и оправдава всеки, не успяла да убеди един унгарски ученик, който през 1994 г. възкликнал спонтанно пред кореспондента на “Ройтерс”: “Какво! Следващият паметник сигурно ще бъде на Чингиз хан!” (“монголският владетел, чийто орди през ХІІІ в. едва не изтриват Унгария от картата на света”, пояснява кореспондентът на западните си читатели). За разлика от 14-годишния Бенсе, неговите учителки - Ана Ингола и Маргит Будай, били на противоположното мнение: “Ние напълно споделяме идеята, сега можем да показваме двата лъва на нашите ученици и на туристите.” (имайки предвид двата паметника: на защитника на Сегед - Милош Зрини, в чиято чест на централния площад на града била издигната бронзова статуя на лъв, и на султан Сюлейман Великолепни)." Както виждаме и в Унгария са управлявали безхаберници - не е учудващо, тогава на власт беше Унгарската Социалистическа Партия с премиер Дюла Хорн. Веднага след това го свали с избори Виктор Орбан и стана премиер за първи път през 1998 г. до 2002 г. с партията си Фидес, и после през 2010 година се завърна триумфално и се превърна в герой на съвременната нормално мислеща Европа. Но България не е Унгария - те си имат Виктор Орбан, ние си имаме Бойко Борисов и Росен Плевнелиев. А защо не се осъществи тази антибългарска идея? Ами отговорът е тук:"127 г. по-късно отново ще се бием за Шипка, предупредиха от ВМРО-Българско национално движение (VMRO.org) по повод "лансираното в медиите предложение в подножието на върха да се издигне "паметник" на Сюлейман паша". Идеята бе остро разкритикувана и от Слави Трифонов в шоуто му по Би Ти Ви снощи, като водещият се закани, ако тя бъде реализирана, лично "да гътне" издигнатия паметник. "Сюлейман паша по време на Руско-турската война разорява цветущата Розова долина, опожарява Стара Загора и избива хиляди невинни мирни жители на Калофер, Карлово и околните селища. Абсурдно е да се иска издигане на "паметник" на доказан палач на български мъже, жени и деца", възмущават се от ВМРО-БНД. Според тях това е "атака срещу устоите на българската държавност", а "включването на представители на ДПС в тази инициатива показва кого всъщност обслужва това срамно начинание". ВМРО-БНД гарантира, че дори и всички български институции да разрешат поставянето на паметник на Сюлейман паша, той няма да стои там повече от 24 часа, предупреждават от движението. "Младежката организация на ВМРО в Казанлък поставя националния трибагреник на мястото, определено за този "паметник". Чакаме да видим коя българска ръка ще посегне да го свали, за да постави там "паметник" на един военнопрестъпник", се казва още в съобщението им." Имаше и други такива закани от патриотични организации. В крайна сметка разумът надделя и Здравко Зафиров се покри в дълбока нелегалност. Дано да е отишъл да живее в любимата му Турция.
Послепис
Както виждате националните предатели обикновено са кръгли глупаци. Но може наистина да има паметник на загиналите за свободата и обединението на България обикновени турски войници. Защото заедно с тях - бившите поробители, воюваме срещу руснаците - бившите ни освободители в Първата Световна Война. Както казва генерал Колев за да предотврати евентуални русофилски чувства всред войската:,,Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"
Конната дивизия на генерал Колев в Добруджа - ужасът на руската казашка конница
Ако си спомним добре нашата собствена история, в Първата Световна Война сме съюзници освен с Германия, и Австро-Унгария, и с Турция. В трагично завършилата за нас през 1913 г. Втора Балканска Война освен, че Гърция, Сърбия и Турция ни отнемат Македония, Беломорието и Източна (Одринска) Тракия, Румъния ни напада в гръб и ни взема Южна Добруджа, (освен, че владее и Северната, която й е дадена на Берлинския конгрес през 1878 г.) Та през 1915 г. България влиза във войната на страната на германския блок за да си върне отнетите от съседите ни земи. Заедно с Австро-Унгария разгромяваме Сърбия и си връщаме Македония и Поморавието, даже си разделяме Сърбия наполовина. После атакуваме Гърция и си връщаме голямата част от Беломорието и Македония, като разбиваме гръцките и съюзническите им френски, английски и сръбски войски. През 1916 г. Румъния се включва във войната на страната на Антантата и нашите войски атакуват румънската армия в Южна Добруджа, разбиват в ход румънските и подкрепящите ги сърбо-хърватски и руски войски, връщаме си с блестящи победи градовете Тутракан, Силистра, Добрич и продължаваме победоносния си ход към Северна Добруджа.
Пленен от армията ни руски бронеавтомобил в Добруджа
Славният ни пълководец генерал Стефан Тошев командва великата ни армия. В тези битки войската ни вече воюва рамо до рамо с нашите съюзници турците. Една тяхна бойна част е изпратена да ни помага за освобождаването на Северна Добруджа. Българското командване е било против тяхното участие, защото са предполагали, че после Турция ще иска териториални компенсации с български земи в Тракия, както и става наистина. Историците пишат:"В подкрепа на 3-та Българска армия пристига турският 6-ти турски корпус в състав от 15-та и 25-та дивизия с обща численост първоначално от близо 20 000 души. Те се съсредоточават поетапно и предните низамски полкове се включват в първата атака на Кубадин в състава на Добричките войски. Българското Главно командване е било против това в Добруджа да се пращат османски вместо германски войски, не защото е било с лошо мнение за бойните качества на Османската армия (напротив!), а защото е считало, че султанското правителство впоследствие може да използва това като повод да иска териториални компенсации (главно в Тракия). Така и става през 1918 г.Присъствието на турските войски в Добруджа е проблем, защото те са негодни за настъпателни действия. Това се признава от фелдмаршал А. фон Макензен, който в специална телеграма предупреждава ген. Ст. Тошев: ,,Турските войски са добри, но те са годни главно за отбрана. На тях трябва да се гледа като на българските войски от втора линия (опълченски и маршеви полкове). Затова за препоръчване е, щото българските войски от втора линия и турските войски да бъдат употребявани за отбрана и пр.’’
Ген. Тошев и Мустафа Хилми Коджахарзем паша наблюдават сражение около Меджидия, окръг Кюстенджа
Въпреки основателните подозрения на българските политици и военни, заедно с турците изтикваме руско-сръбско-румънските врагове - някой удавяме в Черно Море, други в Дунава, част от тях, нашата победоносна конница ги изколва в движение. И си връщаме цялата Северна Добруджа до делтата на Дунава. Форсираме Дунав и заедно с настъпващите от запад австро-унгарски и немски войски се срещаме в столицата Букурещ. Та на тези редови турски войници, загинали достойно за нашето национално обединение, наистина може да има един скромен паметник в Добрич примерно. Не, че са ни обичали особено нас - бившата им "рая", но честно са изпълнили войнския си дълг, пратени от управниците им да воюват заедно с нас като съюзници. Послепослепис И накрая нещо лично. Наложи ми се преди години да присъствам служебно на една възпоменателна религиозна церемония в британско военно гробище в един български град. Организирано беше от посолството, посланикът беше довел и британски пастор да отслужи молебен по англиканския църковен канон, присъстваха британски офицери и български политици и управленци. Кръвта ми кипеше, та дядо ми в редовете на българската армия воюваше при Дойран срещу англо-френско-сръбско-гръцките войски за да освободи родната си Македония в Първата Световна Война. Още пазя щикът му ръждив от кръвта на враговете, които беше пробол със славното "Напред на нож!" и един трофеен френски байонет взет от убит французин. Пазя и кобура на баща ми - царски офицер в освободителния ни корпус в Егейска Македония през Втората Световна Война, впоследствие воювал и в Югославия и Унгария в Отечествената война и награден с кръст за храброст. И аз, който две години с автомат Калашников в казармата се готвех да отразявам евентуалното турско-гръцко нашествие, присъствах на молебен за убитите от нашата славна армия врагове!!! Дебнех някоя непремерена фраза на посланика, но и той, и пастора се държаха изключително добре, сведоха церемонията до нормалната християнска грижа за душите на загиналите, не намесиха никаква политика, нито история, която би могла да обиди българите. Така, че дори и ние православните (по канон ни е забранено да присъстваме на служби на еретици, каквито всъщност са лутераните и англиканите) държахме запалени свещички и се кръстихме по време на службата. Но това е нормалното християнско и цивилизовано отношение към мъртвите. Британското посолство си плаща поддръжката на военното гробище. България също има свои военни гробища зад граница, но например в Македония и Сърбия, те редовно са поругавани, въпреки Женевската конвенция, която ги защитава. Въпрос на култура и отношение към мъртвите. Но едно са обикновените редови войници, загинали в изпълнение на дълга си, на които дължим християнско уважение и почит, а съвсем друго е паметник на Сюлейман паша. Или на американските пилоти - варварски взривили съвсем безмислено София, без никаква военно-стратегическа необходимост. Или пък монументите на техните тогавашни съюзници - съветските окупатори на България. А такива американски и съветски символи - унижения на националното ни достойнство и история, гаврещи се с паметта на падналите ни герои по бойните полета в защита на Родината, имаме твърде много по многострадалната ни българска земя.... Паметниците на окупаторите - американци и руснаци си стоят в София и досега.
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
.jpeg)
