Нашият девиз е: "Род - Народ - Родина - Отечество и Татковина!"
 |
| генерал Иван Колев |
Като казва генерал Колев - победителят в Първата Световна война и освободител на Добруджа, на своите войници преди първата битка с руснаците:
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че cъм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво тъpcят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и пpогоним като вcеки вpаг, който пpечи за обединението на Бългаpия!"
След което конницата му помита руската казашка конница и ги изхвърля зад Дунава, като изчиства цяла Добруджа, чак до устието на реката от враговете, стъпили като окупатори на свещената българска земя, пък били те и руснаците, които ни освободиха от турско робство 38 години по-рано. Но когато те от освободители се превръщат в окупатори и врагове, българската армия ги разгромява. И нещо повече, на 3 март 1918 г., България като победител, заедно с Германия, Австро-Унгария и Турция подписва с позорно победената болшевишка Русия Брест-Литовския мирен договор. Благодарение на нашите победи и този договор, Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност. Тоест и ние сме допринесли за тяхното освобождение от хватката на руската империя. Затова трябва да помним славната си история и да се учим от нея.
Затова решението с МОЧА е много просто. Демонтираме статуите и барелефите на окупаторите от бившия паметник на съветската армия и ги поставяме в музея на Социалистическото изкуство.
А върху освободения пиедестал, поставяме величествена фигура на генерал Колев като конник с извадена сабя, повеждащ атака. Разбира се за статуята трябва да се обяви конкурс. Даже бихме могли тук да пренесем и паметните плочи на загиналите български воини, премахнати при строежа на НДК. Така ще получим един патриотичен комплекс на героите от войните за обединение на България. А и мястото му в сърцето на Княжеската градина си е точното място, за точния паметник.
Българските военни герои заслужават нашето уважение и вечна признателност!
Мястото сега. Паметникът на окупаторите замърсява градската среда и е унижение за националното ни достойнство.
В момента обаче метрото преминаващо под него му нанася непоправими вреди и паметникът се руши, което ще предизвика и срутването му. Затова при преобразуването му трябва да се извършат укрепителни работи и вероятно да се направи съвсем нов постамент. Може би нещо подобно, както на паметника на канасюбиги Крум в Пловдив.
