Най-новите

сряда, 26 юни 2013 г.

Не може да се бият жени!



Пребитата Емилия

Не може да се бият жени. Презирам чалгата, а фолкаджийките не ме интересуват. Но това  не бива да се случва в Родината ни. Знам какво ще ми отговорят разбирачите: „И тя е една!”, „Каквото търсила, такова е намерила!”, „Живее с мутра, какво иска?” и такива подобни премъдрости….  Прочетете докрай надолу текста. Жесток е, но поучителен…. Не приятели, българинът е мъж, а не пухльо. Не може мъжът й, на когото тя е родила дете, да й причинява това. Това е разликата между мъжът и мутрата. А  „пухльо” е страхотно народно попадение. Това обяснява вида му „пу..” и характера му „..хльо”. Вижте го тоя „баща и съпруг” с извинение, на снимката долу. Това е типичният пухльо. Мутра, пребиваща жена си за да не се изложи пред други мутри.

А и Вие момичета, когато възлюбеният Ви, иска да Ви заведе в „Кошарите” в София, му откажете. Явно и той е пухльо. Ако наистина Ви обича, ще се съобрази с Вашето мнение. Ако настоява, просто го зарежете. За да не се превърнете в поредната „Емилия”….

„Фолк певицата Емилия е зверски пребита от Коко Динев, а не е катастрофирала, научи HotArena.net Близка приятелка на актрисата сподели, че изпълнителката е претърпяла жесток побой. „Разказвам ви всичко, както си е само, за да спася моята приятелка от лапите на Коко Динев. Еми е стресирана и унизена, заеква след случката–ръцете и треперят постоянно“, разказва нейна близка. По думите й певицата е в шок след трагедията. И изпада в истерия, когато й предложат да се обади в полицията. „Той ще ме убие“, крещи певицата, пред своя приятелка. Момичето държи да остане анонимно, но разкри, че скандалът е избухнал след среща на Динев с Бойко Борисов. Хазартният бос и бившия премиер се срещнали в бившата резиденция на Тодор Живков в Сандански. Компания им правели Даме Стойков — Самбиста и един от шефовете на Левски Иво Тонев и шефа на казиното на Динев Румен.

През уикенда компанията се развличала с актуална чалга певица и две други момичета На другата сутрин обаче Емилия цъфнала пред резиденцията и поискала да види мъжа си.
Гардовете отказали да я пуснат, а фолк дивата вдигнала страхотен скандал пред всички. Накрая била изведена от охранителя на Коко Ангел. Малко по-късно Динев се прибрал бесен и започнал да налага Емилия с юмруци. „Абе, ти пред Бойко ли ще ме излагаш“ , крещял хазартния бос. Певицата била повалена на земята и бита с ритници. Динев я влачи през цялата къща, дърпайки я за косата. Чупи й носа със зверски юмрук, строшава чиния в лицето й, като при удара срязва част от ухото й. Скача й трупешката по тялото. 
Пухльо с жена, която не заслужава.
„Емилия е спасена от бодигардовете на мъжа си, които го извеждат. Остава единствено шефа на охраната Ангел, който се грижи за нея. Певицата веднага е отведена в болница, като се твърди, че е пострадала при катастрофа. Медиците виждат, че раните са от насилие, но не подлагат на съмнение версията на охраната. Още на следващия ден Коко пристига лично, за да я прибере от болницата. Пораженията върху певицата са жестоки. Лицето й е обезобразено, има пукнати ребра, изкълчен глезен, срязано ухо и синини по тялото.
Приятелката на Емилия разкрива, че певицата е поискала да се раздели с Коко, но той отказал „Съобщил й, че ще го напусне, само през трупа му.“ „Сега Еми живее сама в къщата в Сандански, а изродът Динев е окупирал бившата резиденция на Тодор Живков. Казал й, че ще я остави сама за известно време, за да преодолее шока…“, гневи се близка приятелка на певицата, пред „Уикенд“.






вторник, 25 юни 2013 г.

ГЕРБ е единствената "дясна" партия способна да свали комунистите от власт!

Празненство на СИК
"ГЕРБ е единствената дясна партия способна да свали комунистите от власт...."
Сега ще си разчистя сметките с организираната престъпна група наречена ГЕРБ. Това, което ще прочетете надолу е ужасно, но то е самата истина. Аз съм очевидец и участник в тези събития. За да предотвратя глупави, некомпетентни и смешни възражения и коментари по отношение на ГЕРБ = ДС = ДПС, ще кажа, че съм работил за организираната престъпна група ГЕРБ в София 2006 -2009г., за което съжалявам и се разкайвам. Мислех, че чудовището ГЕРБ, в чието създаване искрено и наивно участвах, ще смачка антибългарската политико-криминална шайка ДПС, след 5 юли 2009 г. През 2010 г., разбрах, че Бойко винаги е бил ибрикчия на Ахмед Доган и Георги Първанов. Опитах се да измия позора си и изчистя съвестта си, когато разбрах, че за пореден път съм бил съучастник в престъпление, което не съм разбирал. Върнах се в родния си Пловдив и се включих в битката срещу ГЕРБ от правилната страна, на националистите, какъвто винаги съм бил. Загубихме битката през 2011 г. с фалшифицираните и купени избори от ГЕРБ в Пловдив. Но войната продължава и ние ще спечелим. Патриотите, десните, демократите, нормалните, срещу герберастката, антибългарска, гангстерска шайка ГЕРБ - ибрикчии на Ахмед Доган и ДПС и на съветските имперско-мафиотски интереси представлявани от Георги Първанов.

Бойко с Алексей Петров

ГЕРБ е Държавна сигурност


За сегашния премиер Бойко Методиев Борисов се смята, че днес е един от най – богатите хора на България. Още веднъж за жизненият му път:
През 1977 г. кандидатства в школата на МВР – Симеоново, факултет “Държавна сигурност”, но е приет в “Противопожарна охрана”. Не ставал за ДеСар. Сигурно по физиологични причини. Затова завършил противопожарния факултет. Може би защото там има подкрепата на далечния си роднина - генерал Кирил Войнов - впоследствие дългогодишен шеф на Националната служба за противопожарна безопасност. Който генерал пък дължи кариерата си на това, че е племенник на Иван Славков. И както Бойко Борисов не го приемали във факултета за ДС в един прекрасен момент го правят шеф на катедра точно в същия факултет? Връзките на ген. Войнов и Иван Славков ли помагат за това?
През 1990 г. Борисов отказва да подпише декларация за деполитизиране (т.е. остава си комунист, член на БКП), напуска МВР и започва охранителна дейност. По-късно в интервюта се хвали, че останал "верен на идеите..." Участва в управлението на фирмите:
“Ипон-1” с баща си Методи Георгиев (бивш служител на Софийско градско управление на МВР); “Ипон-2” ; “Ипон-Агенция за сигурност и охрана”; “Интербулпред”; “Тео Интернационал” АД с Румен Николов – Пашата (фирмата е уличена в контрабанда с цигари и необслужван кредит към ПЧБ в размер на 1.27 милиарда лева) ; “Джи Би травъл къмпъни”, свързана със СИК; “Прахайм” ООД; “Будоинвест” с Алексей Петров; “Цебра” ООД; “Ти Би Ай”; “Химтекс” АД и т.н. .
Клетвата на ДеСарите от І-во главно
Цветелина Бориславова – в “Ипон-2”, дъщеря на висш служител на първо главно на ДС, управителка на СИБанк, която е била собственост на Славчо Христов, т.е. на Костов. Автомобилът й е взривяван, при което е била тежко ранена. Румен Цветков – в “Будоинвест”, ръководил вътрешната охрана в Мултигруп, Алексей Петров – в “Будоинвест”, участва в управлението на застрахователните дружества “Аполо Болкан”, “Спартак”, “Левски Спартак”.
От останалите видни гербери - десари можем само да изброим накратко:
Цветан Цветанов – сержант от ЦИОУ – VІІ Главно управление на ДС и син на шофьора на шефа на ДС Григор Шопов.
Павел Илиев Димитров - полковник от ДС – координатор на ГЕРБ във Варна
Любомир Христов (1954), издигнат в 30-и МИР-Шумен – резидент „ХАРИ” на Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) от 1981 г.;
Румен Иванов (1962), издигнат в 8-и МИР-Добрич – щатен служител на Областно управление на МВР-ДС в Толбухин (Добрич) от 1987 г.;
Стефан Дедев (1959), издигнат от 16-и МИР Пловдив – щатен служител в граничен отряд от 1987 г.Иванов и Дедев бяха депутати от ГЕРБ и в 41-то Народно събрание, Дедев и в новото Народно събрание, а Христов на предишните парламентарни избори през 2009 г. е кандидат-депутат.
Ваньо Танов – бивш шеф на ГДБОП, сега шеф на митниците.
Минко Герджиков – агент на І-во главно заместник-кмет на София при Стефан Софиянски, оставен на работа от новия кмет Бойко Борисов, въпреки, че му беше конкурент на изборите…
Областният управител на Варненска област от ГЕРБ - Коста Базитов е бил нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност (ДС), предшественика му Данчо Симеонов - също е огласен като агент на комунистическите тайни служби от 1981 г. Преди да бъде назначен на последната си публична длъжност, Симеонов е бил общински съветник от ГЕРБ във Варна. Неговата принадлежност към Трето управление на ДС беше разкрита през 2010 г.
Димо Добрев Николов кандидат за кмет на с. Тополи, Община Варна от ГЕРБ с псевдоним Алис
Иван Николов Луков - кандидат за кмет на район “Аспарухово” Община Варна от ГЕРБ с псевдоним Георгиев.
ГЕРБ са издигнали трима кандидати за общински съветници на миналогодишния вот в ямболска област с агентурно минало -Георги Димитров Георгиев, Йордан Атанасов Радев иТатяна Петкова Петкова.
Шефът на пенсионерската организация на ГЕРБ – Старейшина Николай Андреев е бил секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност (ДС).
Герберите - председателят на пътната агенция Божидар Йотов, шефът на агенцията по лозята Красимир Коев, както и областните управители на Бургас, Сливен и Русе и зам-областните управители на Перник и Враца също са агенти на ДС.
Комисията по досиетата обяви имената на 276 кандидат-кметове, работили за службите на бившия комунистически режим - от ГЕРБ са 26 при по-предните избори.
В парламентарните избори 39 от кандидатите за кметове на ГЕРБ са били агенти на ДС. Това са само част от имената:
Айдън Исмаилов – агент “Пешо”; Ангел Сотиров – агент “Гунди”; Бончо Бонев – “Вила”, бил е явочник; Боян Бояджиев – “Филип”; Ваньо Танов – “Геров”, кандидат за кмет на Русе, бил е в VI-то управление ДС, бивш директор на полицията в Русе, а после на ГДБОП.; Велин Мочовски – “Сашо”, Виктор Добринов – “Васил”, Георги Тодоров – “Арсов”, Димитър Петков – “Георгиев”, Ибрахим Ахмедов – “Андреев”, Иван Иванов – “Филипов”, бил е осведомител в 3-то упр. на ДС,
Иван Лесков – щатен служител; Йордан Тодоров – “Кестен”, Йордан Великов – “Янко” (кандидат кмет от коалиция “ГЕРБ, ЗНС, НДСВ, СДС, ДСБ, ВМРО), Йордан Михтиев – кандидат кмет на Горна Оряховица, Марин Шентов – “Орлин”, Неделчо Тодоров – “Сергей”, Реджебали Хасан – “Славков”, Христо Иванов – “Дончо”, Христо Христов – “Мир”, Цено Иванов – “Русев” и т.н.
В областните ръководства и сред листите за общински съветници на ГЕРБ също има много бивши служители на репресивните служби, например: Бойко Боев – агент “Реката”, общински съветник в Пловдив, бил е явочник в ДС; Константин Тилев – агент, секретен сътрудник “Първан”, общински съветник в София (преди това е бил съветник от ССД), Александър Кехайов – агент “Здравец”, Ангел Рангелов – “Желязков”, издигнат от ГЕРБ и ВМРО, Валентин Георгиев – агент ”Октавиян”, Виолета Йончева – “Елха”, Георги Янъков – “Панчев”, Златко Нотев – щатен служител, Константин Гребенаров – щатен, Недялко Либчев “Стоянов”- осведомител, Александър Коцов – “Буляка”, Бончо Бончев – щатен служител от ДС-УБО, Валентин Върбанов – “Гочев”, издигнат за общински съветник в Шумен, Валерий Василев – щатен служител, Веселин Цонев – “Лагуна”, Георги Николов – “Коко”, Данчо Йонков – агент осведомител “Димитров”, Данчо Данев – “Християн”, Димитър Банков – щатен служител, Емануил Кирилов – агент “Генов”, Иван Младенов “Тасев, осведомител; Иван Мирчев – “Колчо”, Красимир Герасимов – агент “Искърски”, Красимир Георгиев – агент “Ком”; Любомир Димитров – щатен служител, издигнат за общински съветник в Бургас, Людмил Иванов – секретен сътрудник “Велко”, издигнат в Плевен; Людмил Лалев ,“Петров”,Марин Кавръков – щатен служител, издигнат за общински съветник в Сливен,
Кандидат-кметове на ГЕРБ от в по-предните местни избори ДС:
Марин Дамгов – “Яков”; Михаил Михайлов – щатен служител, издигнат в Русе; Наско Чилев – “Петър”, Николай Ненчев – “Колев”, Нонко Харалампиев – “Трайчо”, бил е осведомител; Павел Петров – агент “Иванов” от III-то управление на ДС; Петко Пешлейски – “Альоша”; Петьо Тодоров – “Христозов”; Рени Байкова – “Виктория”, Румен Радулов – “Радецки”, Румен Костичков – агент “Генов”, Саво Недков – агент “Петров”, Цветан Маджарски – агент “Денев” и още много други „знайни и незнайни герои”.
Аз не съм комунист!
Съветникът от ГЕРБ в ОбС Бургас Георги Вдовичин е бил агент на Държавна сигурност. Освен Вдовичин още пет кандидат-парламентаристи, издигнати от ГЕРБ в общините Поморие, Айтос, Руен и Приморско са били вербувани от ДС, стана ясно днес.
Може би сега става ясно, защо навремето с гласуване "въздържал се" управляващите от ГЕРБ отхвърлиха идеята за временно въвеждане на ограничения за бивши сътрудници на Държавна сигурност да заемат ръководни постове в администрацията и държавни институции. Народното събрание с 12 гласа "за", 18 "против" и 67 "въздържали се" отхвърли законопроекта на десните. Впрочем в устава на ГЕРБ има следния текст: 
"Чл. 49. Не може да бъде член на Изпълнителната комисия, Областен ръководител, Общински ръководител или член на който и да било ръководен и/или контролен орган лице, което е било щатен, или нещатен сътрудник на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Българската народна армия." Следователно Борисов и Цветанов веднага трябва да бъдат отстранени от всякакви ръководни и контролни органи на партията.
"ГЕРБ е единствената дясна партия способна да свали комунистите от власт...."
Борисов-Доган, просто любов!
А с Жени Живкова бизнес? Нищо лично?

Комунистите в ГЕРБ?:

Бойко Борисов - приет в БКП, шеф на катедра във факултет "Държавна сигурност" на Школата на МВР в Симеоново.
Цветан Цветанов - син на шофьора на началника на ДС Григор Шопов. Работил като сержант в ДС - VІІ главно управление - ЦИОУ
Росен Плевнелиев - син на ръководен кадър в ОК на БКП - Благоевград..
Цецка Цачева - партиен секретар на Окръжния Съвет в Плевен.
Менда Стоянова - партиен секретар на звеното "Приходи от народното стопанство" в Окръжния Народен Съвет в Пловдив.
Николай Младенов - министър на външните работи, син на служител на ДС от засекретено ниво, програмен директор на фондация "Отворено общество" - София (1996-1998).
Сергей Игнатов - министър на образованието, син на секретар на Окръжния Комитет във Видин, ректор на Соросовия "Нов български университет".
Аню Ангелов - партиен секретар,  делегат на 14-тия конгрес на БКП.
Нона Караджова - дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП.
Лиляна Павлова - внучка на партизанин от бригада "Чавдар", по-късно с пост в ЦК на БКП, министър на химическата промишленост и личен приятел на Тодор Живков.
Вежди Рашидов - получил приз от Илия Павлов - "Главен мултак".
Ивайло Московски - първа щатна работа в "Мултигруп".
Диана Ковачева - дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП.
Томислав Дончев - министър за еврофондовете - от 2000 до 2004 г. е главен секретар на Клуб "Отворено общество"- Габрово, програмен директор на фондация "Отворено общество" (2004 -2007).
Дончо Барбалов - зам.-кмет на Столична Община - син на най-младия генерал от ДС ръководил службата за подслушване - Петър Барбалов.


Да живее десният "ГЕРБ" - "единствената" партия, която може да свали комунистите. Мързи ме да пиша още. Има тонове факти….
Какво ще правим сега „колеги”? Хайде бе, Евгений Михайлов, Едвин Сугарев, Михаил Константинов - казвайте, коментирайте, нали сте против комунистите и десарите?

понеделник, 24 юни 2013 г.

Една безкрайно вредна статия на вестник „Капитал”



Те протестират в София

Пътната карта е една – оставка на правителството и нови избори. 


Изненадах се много, когато прочетох това във вестник „Капитал”. Ще пропусна дреболиите и ще посоча важното и опасното. Да разгледаме двете тези на авторите:

Ето първата теза.  Да не пускаме този парламент (това правителство) да си ходят преди да променят изборния кодекс. Да допуснем, че исканите промени са в посока: нови формации, необвързани със сегашната олигархическа върхушка, да бъдат създавани по-лесно; ограничаване на изборните манипулации. Да допуснем, че има консенсус по тях и дебатът по тази нелесна тема не се разводни. Ако знаем как да накараме народните представители - същите, които със замъглено съзнание гласуваха за Пеевски, да ги приемат бързо - чудесно. Но като цяло няма как да назначим котката, която е налапала салама, да пази последното парче, едва издърпано от устата й. Протестиращите трябва да са готови, че като всяка изкуствена и сложна конструкция тази няма да издържи и по-добрата алтернатива е да се почне начисто – каквото и да значи това.


Правилната според мен теза, но повърхностно разгледана  и манипулативно отречена. И това едва ли е случайно.

Първо. Не е само изборният кодекс, който трябва да се промени.  Законът за партиите също. Сега знаете ли как се прави партия? В какви срокове? С какви тежки процедури, които „удобната” за някои управляващи съдебна власт може да разтяга във времето и накрая да откаже регистрация? Така, че нови и чисти формирования няма да имат, нито време, нито ресурс да възникнат. Дори да се регистрират успешно, колко време трябва на една нова и неопитна партия да си намери подходящите хора, да изгради структури в цялата страна,  да създаде организация, да направи програмата си, да убеди избирателите си в правилността на политиката, която предлага? Партийното строителство и подготовката за участие в изборна кампания са процеси дори по-сложни от създаването на армия и воденето на война. Макар, че имат прилики. За всичко това трябва време и нов закон за партиите. Който може да се приеме само от действащо Народно събрание.

А избирателният кодекс – творение на „монтанската правна школа” в лицето на Искра Фидосова? Той плаче не за основен ремонт, а направо за отмяна и създаване на нов.

Най-важният проблем в него  – не може ЦИК, РИК, ОИК и СИК да се създават на партиен още повече на квотен принцип. Както е било от 1990 г. досега. Така винаги управляващите, които и да са те ще имат болшинство в тях, дали са ГЕРБ и бърсалките им от РЗС, или „съюзници” като СДС,  или впоследствие НФСБ,  дали БСП и ДПС с „любезното” съдействие на „Атака” – все тая. Този порочен принцип следва да бъде  взривен и заличен завинаги от механиката на изборите. Той е сърцевината на проблема. От него следват всички фалшификации, манипулации и купуване на гласове.  Комисиите трябва да се създават на  равноправен принцип. Всички партии, независимо парламентарно представени, или не, да имат само по един представител в тях. Или още по-добре - да има и квота за граждански наблюдатели (от НПО, или журналисти, или видни общественици) в комисиите избрани примерно на лотариен принцип. Най-добре е комисиите изцяло да са независими, дори и без партийци вътре и да са постоянно действащи. Механизми за това дал Господ.

Втори много сериозен проблем. Организационно-техническата подготовка, сега е в ръцете на правителството и неговите областни управи. Затова ГЕРБ си имаха незаконно отпечатани бюлетини готови за употреба. И незаконно направени печати на  СИК-овете. Тук трябва абсолютен външен контрол. Примерно в назначаваните вътрешноведомствени комисии за подготовка на изборите в областните управи и общините и в Министерския съвет  задължително да влизат представители на всички партиии независими наблюдатели с пълни права за участие в решенията и контрол на действията на администрацията.

Трето – безумните ограничения за участие в изборите. Парични депозити – събирани подписи в идиотско кратки срокове и др. Това категорично да отпадне. Всяка, дори и най-малката и бедна партия, да може да заяви участие. Избирателите ще решат съдбата й.

Дойдохме до основното.

Мажоритарни избори за 120 депутати в равни по-население избирателни райони. Останалите 120 – избирани на пропорционален принцип, пак в равни по-население райони, но без процентни ограничения за подадени гласове. Която и да е партия, ако е събрала гласове дори само за един депутат, си го праща в Народното събрание. Никакви прагове и никакви преизчисления на гласовете, нито прехвърляне към по-големите партии. Партии несъбрали гласове даже за един депутат, просто губят гласовете си.

Друг важен въпрос. Съгласно конституцията:

Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.

Който не отговаря на тези конституционно определени изисквания за грамотност, образование и възпитание, при това осигурени безплатно от държавата, няма да гласува. На незавършилите осми клас не се дава шофьорска книжка. Няма да им даваме да управляват и държавата. Да са учили, безплатно е и задължително.

Още един основен проблем. Български граждани живеещи  на територията на страни извън Европейският съюз просто няма да гласуват в местни и парламентарни избори. За президент може, той е символ на единството на нацията и глава на държавата. Живеещите на територията на ЕС ще гласуват и в парламентарните ни и в европарламентарните, но не и в местните избори. Естествено, те си имат други кметове, там където живеят в Париж или Берлин. Никакви автобуси и коли от чужбина, дори и да са от Испания или Чехословакия. Щом не плащаш местни данъци и такси,  нямаш глас в управлението на общината.

А сега да разгледаме другата теза на „Капитал”:

Втората теза. Да дадем време на политическата алтернатива да се роди. (Защото, каза се, ГЕРБ, която затвърди олигархичните процеси и продължава съжителството си с тях, не е алтернатива).Но моля, времето тече еднакво за всички. Политически "алтернативи" искат и са в състояние да генерират също Корпоративна търговска банка и Пеевски, старите ченгета в БСП, интригантите в ГЕРБ – нима не бяха така създадени Атака, РЗС, Лидер. Яне-Яневци бол.
Състоятелна алтернатива, или ще се роди, или не. И това не трябва да ни "страхува". Ако не сега, то следващият път. Тези протести направиха видими част от метастазите – контрола над държавните пари, изкористяването на медиите, изолацията на гражданското общество от процеса на вземане на решения. Този протест ражда и алтернативите. Граждански бойкот на неморалните и техните банки и вестници, търсене на отговорност от депутати, лично участие - днес като тяло, плакат и постинг от площад "Независимост", утре като експерт когато се обсъжда политика, в група по интереси, като whistleblower, като някой, който организира нещо. Дали като danybon, която пропагандира каузата за "парите следват ученика", с повече жар от всеки политик. Или като симпатягите, които предложиха да "изгорят" калориите на Делян Пеевски със спорт, защото това е здраве и е по-важна кауза от пушенето на цигари и благоденствието на "Булгартабак". Това е пътят и по-къс няма. Ако красивите и интелигентните не могат да го намерят, толкова по-лошо, защото мустакатите, с пагоните и микрофоните са го утъпкали. Каква е гаранцията, че която и да е инженирана инициатива вдясно, или някоя начисто сътворена организация от светли, 30-годишни личности не ще последва съдбата на партиите на прехода? Гаранция-Франция. Единомислие – също Франция. Дори единомислещите протестиращи след дни ще бъдат разделени по въпроса "за после". И това е нормално.

Но трябва да се опитва и докато желанието за истинска промяна е живо, изборите не би трябвало да са притеснение.

Нарочно подчертавам последното изречение.  Тук е разковничето, тук е заровено кучето.

Да приемем, че  утре Орешарски подаде оставка. Луда радост в София, музика и танци на площада.  А сега накъде? По конституция, президентът от ГЕРБ дава мандат на най-голямата парламентарна група - тази на ГЕРБ да прави ново правителство. И идва часът на Бате Бойко. Взема своя приятел Ахмед Доган и прави негласна коалиция. Еднолично управление на ГЕРБ - "правителство на малцинството" със яката подкрепа "отзад" на ДПС... Това като първи вариант. А може и да си купи депутати. Пари имат...
ІІ-ри вариант. Извърта се въртележката - ГЕРБ връща мандата или не прави правителство. Плевнелиев го дава на БСП. Тя с кого прави коалиция с ДПС и "Атака"? Или с "Атака" и ДПС? И дали при по-добри условия от сега? А дали Доган няма да поиска и още министри, заместник-министри и областни управители?
ІІІ-ти вариант - президентът връчва мандат на някоя следваща група. Както пише в конституцията. Не е длъжен да го даде на третата - ДПС, може да го даде на четвъртата - "Атака". Какво става тогава?
ІV-ти вариант- никой не прави правителство. Президентът веднага разпуска парламента, така е по конституция и прави служебен кабинет. Познайте какви хора ще са вътре. И след два месеца има избори. Като сложим и тройната парламентарна "рулетка" 3 по максимално 15 дни по конституция за предложение на правителство след 3 месеца и половина има предсрочни избори. 

При сегашния избирателен кодекс и при настоящия закон за партиите. И не се лъжете, в Конституцията има изрична забрана за политическа дейност на граждански сдружения и синдикати. Нямат право и на участие в избори.

“Чл. 12.  (2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.

Ще играят само партиите. Настоящите. Които имат пари, хора и организация, ако не Ви е ясно. Дайте ми варианти за изход от това. Разработете ми сценарии...
Защото и аз имам един: Сваляш Орешарски, получаваш Бойко! Гласуваш за Борисов - получаваш Доган! Както винаги… 
Лично или бизнес?

А ако не вярвате на мен, че има заговор Доган-Борисов-Първанов за тройна коалиция наесен и други мислят така, не само аз....

неделя, 23 юни 2013 г.

Харта 2013 г.

Удар по плутокрацията. Присъединете се!
Харта за разграждане на плутократичния модел на българската държава
(Независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона)

Протестите на десетки хиляди граждани в цялата страна бяха мотивирани от отчаяна загриженост за състоянието на държавността в България. Няма съмнение, че се намираме в дълбока криза на обществения договор и на тотално дискредитиране на държавните институции. Затова протестиращите граждани ясно и категорично изразиха своето несъгласие да продължат да наблюдават безропотно и безучастно симулацията на публичен ред и на демократични процедури.

Назначаването на г-н Делян Пеевски за председател на ДАНС не беше нито случайно, нито грешка и затова доведе до кулминация на общественото възмущение и погнуса. В неговата кариера и публичен образ се синтезират всички патологични процеси, довели до унизителното и привидно безизходно положение на България днес. Казусът „Пеевски” оголва задълбочаващото се обземане на политическата система, медиите, правосъдието, националната сигурност и банковия сектор от мрежа на скрити зависимости, която не признава върховенството на закона и разделението на властите, изпразва институциите от демократична легитимност и подменя обществения интерес с корупция и морална разруха. Не е случайна грешка на симулативния политически модел и назначаването на Волен Сидеров за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

Изригването на масовата нетърпимост е така изразително и защото бяхме свидетели на пълната негодност на държавните институции да реагират адекватно и в обществен интерес на епизодичните осветявания на задкулисните властови отношения в България. Публичното огласяване на разговорите с участието на бившия премиер Бойко Борисов, началника на митниците Ваньо Танов, бившия градски прокурор на София Николай Кокинов и бившия министър на земеделието Мирослав Найденов не доведоха до правните последици, които биха настъпили във всяка цивилизована страна при огласяването на подобни уличаващи факти. Общественото възмущение има тази безпрецедентна сила и заради множеството сблъсъци на всеки от нас с реалността на завладяването на нашата държава от олигархията.

Ситуацията е извънредна и изисква зряла гражданска консолидация около базисните ценности на демокрацията. Въпреки че едва ли ни допускат до цялата истина за това кой конкретно и как вземаше решенията извън публично видимите сфери в годините на прехода, можем достатъчно добре да осъзнаем разрушителните последици за държавата и собствения ни живот от срастването на олигархията с властта, от подмяната на ценностите. Независимо от това каква беше непосредствената причина за всеки от многобойните скандали в управлението през последните години – некомпетентност, недобросъвестност, груба криминалност или симбиоза между тях, моментът е решителен и изисква много повече от лична почтеност и добросъвестно упражняване на професия. Налага се да положим общо и координирано гражданско усилие за точно и честно определяне на състоянието на демокрацията у нас, за дефинирине на основните пречки пред функционирането на държавата и за очертаване на план за тяхното отстраняване, за налагане на върховенството на закона и реабилитиране на автентичното парламентарно представителство.

Дотук достъпната информация и собственият ни опит ни позволяват да обобщим като отправна точка за бъдещата си активност следното:

– Държавното управление трайно се е отчуждило от своите легитимни основания, от интереса на гражданите.

– Корупцията се е превърнала в основно съдържание на властовите отношения и основен мотив за участие във властта.

– Държавата не просто претърпява неуспех в борбата с престъпността, тя сама генерира безнаказана престъпност.

– Публичните сфери функционират като непотистки мрежи от тайни общества и корпоративни картели.

– Службите за сигурност подхранват олигархията икономически от държавно-частни схеми за контрабанда, разпространение на наркотици, пране на пари, източване на бюджетни и европейски средства и завладяват все по-цялостно държавната власт, медиите и обществения живот.

– Съдът е поставен в слаба, уязвима позиция чрез последователно укрепване на зависимостта му от политическо и икономическо влияние, нелегитимно овластяване на административна номенклатура и толериране на корупционни лобита.

– Контролните и правоохранителните органи участват в многогодишното поддържане и укрепване на негласен консенсус за границите на безопасната им дейност, които не бива да прекрачват. Това позволява на хората, които носят пряка отговорност за срастването на престъпността с държавата да остават безнаказани, затруднява разкриването на истината за действителните политически и икономически фактори, изградили плутократичния модел на държавата в последните 23 години. По правило управляващите се разследват едва когато загубят властовите си позиции и дори когато задкулисните цели съвпадат със законните, съвпадението не работи за върховенство на закона. (Последен пример – променената позиция на прокуратурата по отношение на това дали прочитането на данни, получени чрез СРС, от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от парламентарната трибуна представлява престъпление.)

– В медиите се утвърди практика на заобикаляне на определени теми и факти, което осуетява възможността гражданите да получат достатъчно информация, за да си изградят обща картина за реалното състояние на държавата, а оттам и за личните си перспективи и политически възможности за въздействие и съпротива.

– Икономическата и финансовата системи са организирани на картелен принцип. Липсата на правна сигурност на едрата собственост, на изпълнението на договорите и превръщането на държавните органи в инструменти за рекет задушава независимото предприемачество и подчинява стопанската дейност на нуждата от осигуряване на протекция. Това захранва корупцията и деморализира гражданите, които претърпяват личен крах, защото срещу залога да осигурят препитание за себе си, семействата и работниците си са принудени да поддържат системата, която ги подтиска и от която се възмущават.

– В държавната администрация, силите за сигурност и сред магистратите се утвърждава културата на зависимост и подчинение – на отместването на погледа, на пасивността и очакването да дойде и твоят ред да направиш услуга, за да се появи новото очакване – плутократичната мрежа да ти “върне” услугата, като ти осигури израстване в своите рамки и структури. Този модел осигурява и мълчанието на замесените, което пък е част от механизма на възпроизводството му. Дори когато отделни нейни членове биват „жертвани” заради обстоятелствата (напр. в “случая Марковска”), механизмите за зависимост и лоялност се оказват достатъчно ефективни, за да осигурят мълчанието на “пожертваните”.

– Политическата система функционира като клирингова територия на всички тези области, в които съществува олигархичният модел – там се преразпределят властовите ресурси и потенциали, така че плутокрацията да осигури съществуването си и в следващия политически цикъл при продължаваща имитация на публичност и демократичност. Формите на фасадна демокрация служат за легитимация на статуквото пред международните наблюдатели, а същевременно затрудняват демаскирането и разобличаването на скритите властови центрове.

Все още не знаем цялата истина за функционирането на този модел. Не можем да я научим, без да извършим обстойно и системно интердисциплинарно проучване на всички споменати процеси и елементи на модела, в който не искаме да продължаваме да живеем. Засега обективните факти ни дават възможност да обобщим като отправна точка, че при всички положения става въпрос за алтернативен модел на социална организация, проникнал в недрата на болното ни общество и бутафорната ни демокрация. Този модел се инкорпорира в динамична неформална мрежа от по-малки мрежи, осигуряващи разпространението на необходимия корупционен етос, генериращи нови членове и изграждащи ефективни механизми за политическо възпроизводство – чрез поддържане на лоялност, зависимост, страх и обезкуражаване у гражданите, че промяна е възможна.

Това, което знаем обаче, е достатъчно за избора на стратегия за борба с плутократичния режим – вместо фокусирането върху еднократно усилие за обезглавяването му, олицетворявано от повтарящите се масови надежди за един спасител (Симеон, Борисов, Цацаров и пр.), трябва да възприемем тактиката на мобилизация на малки групи в ключовите сектори на вкореняване на режима (правосъдие, медии, служби за сигурност, финансов сектор, партийна система) и изработване на конкретни програми с конкретни мерки, които да наложим чрез локални активистки кампании по предизвикване на олигархията в отделните области – „отдолу нагоре” в система от координирани усилия.

Опитът от работата в съдебната власт през последните години, както и опитът на зараждащата се реална разследваща журналистика, показват, че моделът на добре осъзнат активизъм може да бъде изненадващо ефективен по отношение на самодоволната, но трудноподвижна плутокрация. Същото се отнася за правозащитното и екологичното движения, които постигнаха в рамките на опорочената държава непренебрежими подобрения на законодателно и практическо равнище в полза на правата на човека и върховенството на закона.

Както никога досега, днес в обществото ни се е натрупала критична маса на интуитивно осъзнаване на това състояние и силна непоносимост към него. Откъслечното (само)разкриване на олигархията и обществената реакция са безпрецедентен шанс за нас. За първи път след присъединяването на България към ЕС можем да се обединим около една голяма национална цел – да възстановим държавността чрез процес на постъпателно и планомерно изработване и изпълнение на подробен план за разрушаване на сегашния модел и за установяване на демокрацията и върховенството на закона. Това изисква реформа на сферите, които крепят властта на олигархията и я снабдяват с ресурс да обезвластява държавните органи, както и на сферите, които са призвани да утвърдят върховенството на закона.

За тази цел е необходимо

1. Създаването на експертни групи, които:

= да изработят идейни програми и конкретни законодателни предложения за изменение на изборните правила и правилата за осъществяване на политическа дейност така, че да бъде гарантирано автентичното политическо представителство на гражданите. По този начин ще се даде време и реална възможност на политическите сили, които претендират да осъществяват действителна политическа дейност, да мобилизират собствения си ресурс за активно участие и за заявяване на собствените си идеи за излизане от кризата на държавността.

= да извършат пълен комплексен анализ на съществуващото законодателство по отношение на възможностите на полицейските и други служби за злоупотреба с гражданските свободи и права, да изготвят обща идейна програма за разпределяне на правомощията между службите, за координация помежду им и контрол.

= да изготвят концепция за управление на публичните средства така, че да бъде обезкървен настоящият модел на отглеждане на олигархията от държавата.

= да изготвят програма с конкретни мерки за защита на медийната свобода – чрез разкриване на източниците на финансиране, формулиране на добри управленски практики, развитие на разследващата журналистика като осъзнат приоритет и налагане на общите етични стандарти.

= на основата на постигнатото досега да представят законодателни предложения за укрепване на независимостта на съдебната власт.

Всички експертни групи ще представят като начало на дейността си описание на конкретиката на плутократичния модел в отделните публични сектори от критично значение за неговото съществуване и демонтаж: политическа система, съдебна власт, сектор сигурност, медии, финансова система.

2. Създаване на обществена комисия с участие на юристи и общественици, които са заслужили обществено доверие, за обобщаване на всички анализи, за провеждане на собствено проучване и за диагностициране на състоянието на демокрацията у нас. Така ще си дадем шанс да научим истинските имена на процесите и лицата, които са ги направлявали в годините на прехода.

За целта е нужна настоятелна доброволческа работа в общественото пространство и политическия живот за осъзнаване на тази нова голяма национална цел и кризисната спешност на нейната решителна реализация. Необходима е постоянна активистка кампания за публично атакуване на всички проявления на плутократичните мрежи в съответните сектори с инструментите на либералната демократична публичност и закона. Така едновременно ще стесним територията на режима и ще вдъхнем живот на институциите, законите и демокрацията си.

С настоящата харта ние – юристи, социални учени, журналисти, активни граждани, независимо от политическата си ориентация, се обединяваме около ценностите на европейския хуманизъм и демокрацията, от разбирането, че човешко достойнство може да има само когато има действено върховенство на закона, гарантирано от независим съд, и от решимостта да реформираме страната си.

С това свое волеизявление ние искаме да създадем перспектива за националните усилия и да споделим своята увереност, че от нас зависи да живеем смислено и почтено в демократична държава, която осигурява на гражданите равни възможности за реализация и еднакво третиране от закона.

Всеки, който подкрепи хартата, самоопределя себе си като препятствие пред разрастването на модела – с ясната си публична позиция и активност, които ще препречват неговото функциониране.

Призоваваме към разпространяване на този текст и присъединяване към него!


Шестдесет видни българи се обединиха да предложат изход от кризата. 
Сайтът им е тук.

Последни новини

powered by Surfing Waves