Една безкрайно вредна статия на вестник „Капитал”

Те протестират в София

Пътната карта е една – оставка на правителството и нови избори. 

Изненадах се много, когато прочетох това във вестник „Капитал”. Ще пропусна дреболиите и ще посоча важното и опасното. Да разгледаме двете тези на авторите:

„Ето първата теза.  Да не пускаме този парламент (това правителство) да си ходят преди да променят изборния кодекс. Да допуснем, че исканите промени са в посока: нови формации, необвързани със сегашната олигархическа върхушка, да бъдат създавани по-лесно; ограничаване на изборните манипулации. Да допуснем, че има консенсус по тях и дебатът по тази нелесна тема не се разводни. Ако знаем как да накараме народните представители - същите, които със замъглено съзнание гласуваха за Пеевски, да ги приемат бързо - чудесно. Но като цяло няма как да назначим котката, която е налапала салама, да пази последното парче, едва издърпано от устата й. Протестиращите трябва да са готови, че като всяка изкуствена и сложна конструкция тази няма да издържи и по-добрата алтернатива е да се почне начисто – каквото и да значи това.”

Правилната според мен теза, но повърхностно разгледана  и манипулативно отречена. И това едва ли е случайно.

Първо. Не е само изборният кодекс, който трябва да се промени.  Законът за партиите също. Сега знаете ли как се прави партия? В какви срокове? С какви тежки процедури, които „удобната” за някои управляващи съдебна власт може да разтяга във времето и накрая да откаже регистрация? Така, че нови и чисти формирования няма да имат, нито време, нито ресурс да възникнат. Дори да се регистрират успешно, колко време трябва на една нова и неопитна партия да си намери подходящите хора, да изгради структури в цялата страна,  да създаде организация, да направи програмата си, да убеди избирателите си в правилността на политиката, която предлага? Партийното строителство и подготовката за участие в изборна кампания са процеси дори по-сложни от създаването на армия и воденето на война. Макар, че имат прилики. За всичко това трябва време и нов закон за партиите. Който може да се приеме само от действащо Народно събрание.

А избирателният кодекс – творение на „монтанската правна школа” в лицето на Искра Фидосова? Той плаче не за основен ремонт, а направо за отмяна и създаване на нов.

Най-важният проблем в него  – не може ЦИК, РИК, ОИК и СИК да се създават на партиен още повече на квотен принцип. Както е било от 1990 г. досега. Така винаги управляващите, които и да са те ще имат болшинство в тях, дали са ГЕРБ и бърсалките им от РЗС, или „съюзници” като СДС,  или впоследствие НФСБ,  дали БСП и ДПС с „любезното” съдействие на „Атака” – все тая. Този порочен принцип следва да бъде  взривен и заличен завинаги от механиката на изборите. Той е сърцевината на проблема. От него следват всички фалшификации, манипулации и купуване на гласове.  Комисиите трябва да се създават на  равноправен принцип. Всички партии, независимо парламентарно представени, или не, да имат само по един представител в тях. Или още по-добре - да има и квота за граждански наблюдатели (от НПО, или журналисти, или видни общественици) в комисиите избрани примерно на лотариен принцип. Най-добре е комисиите изцяло да са независими, дори и без партийци вътре и да са постоянно действащи. Механизми за това дал Господ.

Втори много сериозен проблем. Организационно-техническата подготовка, сега е в ръцете на правителството и неговите областни управи. Затова ГЕРБ си имаха незаконно отпечатани бюлетини готови за употреба. И незаконно направени печати на  СИК-овете. Тук трябва абсолютен външен контрол. Примерно в назначаваните вътрешноведомствени комисии за подготовка на изборите в областните управи и общините и в Министерския съвет  задължително да влизат представители на всички партиии независими наблюдатели с пълни права за участие в решенията и контрол на действията на администрацията.

Трето – безумните ограничения за участие в изборите. Парични депозити – събирани подписи в идиотско кратки срокове и др. Това категорично да отпадне. Всяка, дори и най-малката и бедна партия, да може да заяви участие. Избирателите ще решат съдбата й.

Дойдохме до основното.

Мажоритарни избори за 120 депутати в равни по-население избирателни райони. Останалите 120 – избирани на пропорционален принцип, пак в равни по-население райони, но без процентни ограничения за подадени гласове. Която и да е партия, ако е събрала гласове дори само за един депутат, си го праща в Народното събрание. Никакви прагове и никакви преизчисления на гласовете, нито прехвърляне към по-големите партии. Партии несъбрали гласове даже за един депутат, просто губят гласовете си.

Друг важен въпрос. Съгласно конституцията:

Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.

Който не отговаря на тези конституционно определени изисквания за грамотност, образование и възпитание, при това осигурени безплатно от държавата, няма да гласува. На незавършилите осми клас не се дава шофьорска книжка. Няма да им даваме да управляват и държавата. Да са учили, безплатно е и задължително.

Още един основен проблем. Български граждани живеещи  на територията на страни извън Европейският съюз просто няма да гласуват в местни и парламентарни избори. За президент може, той е символ на единството на нацията и глава на държавата. Живеещите на територията на ЕС ще гласуват и в парламентарните ни и в европарламентарните, но не и в местните избори. Естествено, те си имат други кметове, там където живеят в Париж или Берлин. Никакви автобуси и коли от чужбина, дори и да са от Испания или Чехословакия. Щом не плащаш местни данъци и такси,  нямаш глас в управлението на общината.

А сега да разгледаме другата теза на „Капитал”:

„Втората теза. Да дадем време на политическата алтернатива да се роди. (Защото, каза се, ГЕРБ, която затвърди олигархичните процеси и продължава съжителството си с тях, не е алтернатива).Но моля, времето тече еднакво за всички. Политически "алтернативи" искат и са в състояние да генерират също Корпоративна търговска банка и Пеевски, старите ченгета в БСП, интригантите в ГЕРБ – нима не бяха така създадени Атака, РЗС, Лидер. Яне-Яневци бол.
Състоятелна алтернатива, или ще се роди, или не. И това не трябва да ни "страхува". Ако не сега, то следващият път. Тези протести направиха видими част от метастазите – контрола над държавните пари, изкористяването на медиите, изолацията на гражданското общество от процеса на вземане на решения. Този протест ражда и алтернативите. Граждански бойкот на неморалните и техните банки и вестници, търсене на отговорност от депутати, лично участие - днес като тяло, плакат и постинг от площад "Независимост", утре като експерт когато се обсъжда политика, в група по интереси, като whistleblower, като някой, който организира нещо. Дали като danybon, която пропагандира каузата за "парите следват ученика", с повече жар от всеки политик. Или като симпатягите, които предложиха да "изгорят" калориите на Делян Пеевски със спорт, защото това е здраве и е по-важна кауза от пушенето на цигари и благоденствието на "Булгартабак". Това е пътят и по-къс няма. Ако красивите и интелигентните не могат да го намерят, толкова по-лошо, защото мустакатите, с пагоните и микрофоните са го утъпкали. Каква е гаранцията, че която и да е инженирана инициатива вдясно, или някоя начисто сътворена организация от светли, 30-годишни личности не ще последва съдбата на партиите на прехода? Гаранция-Франция. Единомислие – също Франция. Дори единомислещите протестиращи след дни ще бъдат разделени по въпроса "за после". И това е нормално.

Но трябва да се опитва и докато желанието за истинска промяна е живо, изборите не би трябвало да са притеснение.”

Нарочно подчертавам последното изречение.  Тук е разковничето, тук е заровено кучето.

Да приемем, че  утре Орешарски подаде оставка. Луда радост в София, музика и танци на площада.  А сега накъде? По конституция, президентът от ГЕРБ дава мандат на най-голямата парламентарна група - тази на ГЕРБ да прави ново правителство. И идва часът на Бате Бойко. Взема своя приятел Ахмед Доган и прави негласна коалиция. Еднолично управление на ГЕРБ - "правителство на малцинството" със яката подкрепа "отзад" на ДПС... Това като първи вариант. А може и да си купи депутати. Пари имат...
ІІ-ри вариант. Извърта се въртележката - ГЕРБ връща мандата или не прави правителство. Плевнелиев го дава на БСП. Тя с кого прави коалиция с ДПС и "Атака"? Или с "Атака" и ДПС? И дали при по-добри условия от сега? А дали Доган няма да поиска и още министри, заместник-министри и областни управители?
ІІІ-ти вариант - президентът връчва мандат на някоя следваща група. Както пише в конституцията. Не е длъжен да го даде на третата - ДПС, може да го даде на четвъртата - "Атака". Какво става тогава?
ІV-ти вариант- никой не прави правителство. Президентът веднага разпуска парламента, така е по конституция и прави служебен кабинет. Познайте какви хора ще са вътре. И след два месеца има избори. Като сложим и тройната парламентарна "рулетка" 3 по максимално 15 дни по конституция за предложение на правителство след 3 месеца и половина има предсрочни избори. 
При сегашния избирателен кодекс и при настоящия закон за партиите. И не се лъжете, в Конституцията има изрична забрана за политическа дейност на граждански сдружения и синдикати. Нямат право и на участие в избори.

“Чл. 12.  (2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.”

Ще играят само партиите. Настоящите. Които имат пари, хора и организация, ако не Ви е ясно. Дайте ми варианти за изход от това. Разработете ми сценарии...

Защото и аз имам един: „Сваляш Орешарски, получаваш Бойко! Гласуваш за Борисов - получаваш Доган!” Както винаги… 

Лично или бизнес?

А ако не вярвате на мен, че има заговор Доган-Борисов-Първанов за тройна коалиция наесен и други мислят така, не само аз....