Двойни поданици - двойни стандарти

В настоящия проект за Министерски съвет, отново виждаме двойни поданици, които съгласно българската Конституция, нямат място там, нито в Народното събрание. Да, за Мария Габриел говорим, за чието френско поданство, вече попитахме тук. И там,  в отговора на президентството, се измъкват, че видите ли, когато президентът Радев издава указ, с който възлага на някого да е кандидат за министър-председател, не му прави проверка на поданството, а вярва на подадената от него декларация. Както вярваше и на Кирил Петков - който си се оказа канадски поданик, впрочем. А беше министър в служебно правителство, назначено от същия този президент. Да припомним, че когато Конституционният съд обяви, че г-н Петков е бил противоконституционно министър, той се оправдаваше, че бил подал искане да се откаже от канадското си гражданство, но държавата Канада имала много сложна процедура да го освободи като свой поданик и обикновено се точела цяла година докато завърши.  Да, но това не го освобождава от наказателната отговорност по чл. 313 ал. 1 от НК, че който подаде декларация с невярно съдържание, изискуема по закон, може да лежи в затвора до три години или поне да бъде глобен от 100 до 300 лева. Законодателят много добре го е казал в НК:

Чл. 313. (1) Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Прокуратурата уж започна разследване за тази декларация с невярно съдържание подадена от Кирил Петков, но както винаги, разследването потъна някъде без резултат. Или поне нищо не се чу за него. Както става в 90% от случаите впрочем.

Но в проекто-правителството сега виждаме и друг един симпатяга - небеизвестния службогонец Юлиян Попов. Да си припомним и неговото конституционно нарушение. Той си беше британски поданик, когато на 13 март 2013 г. президентът Плевнелиев противоконституционно го назначи за служебен министър на околната среда и водите. Тогава той също като Кирил Петков се оправдаваше, че бил подал молба да се откаже от британско поданство, но и там процедурата се точи една година, та той си изкара мандата на служебен министър като англичанин в нарушение на Конституцията. Но пък тогава, никой не внесе искане в Конституционния съд срещу назначението му и той си мина метър. Даже и прокуратурата не се заинтересува да му приложи чл. 313 от НК. 

Но в сегашния  момент, някои медии припомниха този случай, с предложение Конституционният съд да се произнесе, макар и със задна дата. Така, имаме вече два прецедента в най-новата ни история, но далеч назад в годините имаме още куп такива случаи. Да си припомним някои от тях, с една статия, писана през 1995 г.:

"Кратка история на двойните поданици в българската политика от 1944 г. насам.

Всеки народ си заслужавал управниците ни казват някои. Имаме и поговорка, че не е луд оня, който изяжда зелника, а който му го дава. В случая с двойните поданици на милата ни Родина, зелник се явяват  висшите политико-управленски длъжности, а тоя който им ги дава, сега ще стане ясен. 

Когато се приемаше "Дертлиловската Комституция", в нея републиканските ни "приятели" искаха да заложат текст, забраняващ на НВ Цар Симеон да се кандидатира за президент. Не че той го е искал точно тогава, но на страха очите са големи. Затова те записаха и се имаха за много умни, в чл. 93 (2) и чл. 65 (1) на Конституцията, че президентът трябва да е навършил 40 години, да е български гражданин по рождение, да отговаря на условията за народен представител (тоест, да няма друго гражданство освен българското) и да е живял през последните пет години в страната. Тъй като Царят си е българин по рождение, пречката беше в  последното изискване. И понеже е казано, че който копае гроб другиму, сам пада в него, така се и получи. Всичките българи емигранти - двойни поданици, паднаха в заложения от много умните им приятели капан.

Най-напред изгоря любимецът на Националната телевизия Жоржи - Петрушев - Ганчев. Оказа се, че той не е живял в България пет години и в президентските избори през 1992 г. замалко да го отрежат. В заведеното от него дело пред Върховния съд, Жоржи спечели, като "доказа", че все пак живял пет години у нас, макар че ако броим от 1989 до края на 1991 - началото на 1992 г. аз си мисля, че са само три календарни или две пълни години. Явно Върховният съд толкова може и да брои. Говорим за тоговашния, който беше единствен, защото после го разделиха надве - на ВАС и ВКС. Но да оставим броенето на пръстите на едната ръка и да попитаме, защо тогавашният Върховен съд не се осведоми от господин Жоржи бай Ганчев, дали  отговаря на чл. чл. 65 и 93 от конституцията и все пак не е ли  още двоен поданик? Нейсе, пропуснаха тогава момента. И тогава съдебната система си работеше както сега.

Обаче през 1994 г. Жоржи стана депутат и ето намери се един главен прокурор на място - Иван Татарчев, който официално запита правителството на САЩ, дали Жорж Ганчев, случайно не е американски гражданин? Американците се усукваха нещо и пратиха първо два различни и неясни отговора, но Татарчев ги притисна и с третия отговор си признаха, че г-н Георги Ганчев Петрушев, самонарекъл се Жорж, си е чист американски поданик. Главният прокурор го даде в КС и този път услужливата съдебна система се присети, че той бил двоен поданик. И ето гордия и независим Конституционен съд с Решение N: 2 от 13 април 1995г по конституционно дело N:1/1995г. обяви тържествено, че "...Жорж Ганчев Ганчев на 31 януари 1995 г. е бил гражданин на САЩ" и прекрати пълномощията му  като народен представител.

От това се изясняваха две неща:

Първо - той е излъгал нагло и е подал декларация с невярно съдържание още кандидатирайки се за депутат през 1994 г. От това автоматично следваше прокурорска проверка, следствие и съд по силата на чл 313 (1) от Наказателния кодекс, както и три години затвор или глоба от 5 до 30 000лв. Даже май прокуратурата във Варна започна процедурата, но нещо не я завърши...

Второ - излъгал е и на президентските избори през 1992 г. където също е подал подобна декларация със същото невярно съдържание. Май стана рецидив... Прокуратурата обаче храбро мълчи. Ако някой мисли, че главния прокурор Иван Татарчев не знае, нека си спомни, че по негово искане Конституционния съд отне мандата на депутата Ганчев. Значи знае...

Следващия случай стана с американския поданик мистър Пирински. Или по точно казано Гео Заяков. Според  американската конституция кандидатът за президент на САЩ трябва да отговаря само на три условия:

1. Да е роден в САЩ. ( Гео е роден в Ню Йорк през 1948 г.)

2. Да е навършил 35 години. (Нашите републиканци са по-умни и за нашия президент са заложили 40 г. защото дотогава кандидат-президентите явно са инфантилни. Между другото Гео отговаря и на това условие, виж по-горе)

3. Да е живял поне 14 години в САЩ. (Тук мистър Заяков не отговаряше и затова се кандидатира в България, а не в САЩ за голямо облекчение на Бил Клинтън и Джордж Буш - старши).

Да, ама не! (както казваха някои.) Мистър Пирински не отговарял и на нашата си (по-хубава от американската) конституция. По-точно на чл. 25 (1) и горецитираните чл. чл. 65 и 93. Пързалката му я подготви Конституционният съд с Решение N: 12 от 23 юли 1996 г. с което му каза, че български гражданин по рождение е онзи, когото счита за такъв действащия в момента на раждането му закон. А за съжаление, когато мистър Пирински се е раждал в свободната демокрация - САЩ през 1948 г. България вече не беше царство и нямаше "гнилите свободни буржоазни" закони. В нея вече управляваше собствената му партия любима и действаха съветско-комунистическите железни ("Стальние" ли беше "Сталинские" ли беше думата) закони. А според тях гражданинът Пирински с баща - емигрант - комунист - македонист (после се оправи и каза, че е българин, после пак стана македонист, но все едно си остана комунист) и майка словашка еврейка с неясно поданство е американец. Просто защото няма указ за придобиване на българско гражданство. Забравили са хората... Когато управляваше любимата му партия думата "законност" беше мръсна буржоазна измислица. Последва отказът за регистрация от ЦИК, потвърден и от Върховния съд.

Оттук пак следват две неща:

Първо - Пак случая Жоржи Ганчев - кандидат-президент, който лъже пред конституцията и законите (виж по-горе).

Второ - Отново казусът "Жоржи Ганчев" ( пак виж по-горе) - тоест  - лъжец  - депутат в нарушение на чл. 65 от конституцията - декларация с невярно съдържание - прокуратура - чл 313 (1) от Наказателния кодекс и т.н. Пита се защо още е депутат и няма ли прокуратура (виж по-горе).

И понеже думата дума отваря, да попитаме и още нещо. Беше ли български поданик дважды премьер-министра - товарища Андрея Карловича Луканога? Защото той май беше роден през 1938 г. в Москва и вече не по либералните български царски закони, а по съветската "Стальная" ли беше, "Сталинская" ли беше,   конституция от 1936 г. той си бе чистейши "гражданин Советского союза". Не че прецеденти в България е нямало - и другарят Георги  Михайлович Димитров и другарят Василий Коларов бяха советские гражданы тоже. И премиер-министрами были тоже.   Но  времена были такие. 

За да не се обиди някой, че пропускам да го спомена, да кажа, че не знам наши или чужди или двойни поданици са г-н Ценко Барев, който успешно попречи на двете БЗНС-та да влязат в парламента през 1991 г.; г-жа Анастасия Мозер настоящ БЗНС водач, мосю Христо Куртев - известен политик, неуспелия кандидат премиер на БСП тоже мосю Петър Бояджиев, който май успя да нахендри президента Желев да подпише указ и да го направи кандидат-премиер в нарушение на конституцията и т.н.

Но да не се заяждаме, в тая държава конституцията ли ни е наред, прокуратурата ли, съдилищата ли, правителството ли та да чакаме правосъдие и законност? То и държава май нямаме вече.

Александър Иванов

1995 г.

P.S. 2006 г.

Този текст го предложих на тогавашната "Демокрация", но кой знае защо не излезе. Да не кажете, че говоря лошо за мъртвите вестници. Нищо лично, просто бизнес." 

#SMS на #министър #Танев до #премиера #Борисов

"Под игото"

В седмицата на СМС-ите да покажем и един от бившия министър на образованието Танев  до премиера Борисов:

"Vruchihte mi ostavkata si mi. Prieh si mi ia."

В превод на български: "Оставката, която ми връчихте, я приех."

За този безполезен идиот и деянията на неоосманистката кучка - агент на МИТ - началничката на политическия му кабинет в министерството - Мюйессер Солак четем следното: "Солак е представител на Реформаторския блок и на партията на Корман Исмаилов Народна партия „Свобода и достойнство” (НПСД). Тя дори бе водач на кандидат-депутатската листа на РБ в Разград на парламентарните избори през 2014 г. Подозренията към Мюйессер Солак дошли от нейни опити да назначи двама съмнителни в регионалния Инспекторат на образованието в Благоевград, които били свързани с турските служби. Солак се очаква да напусне министерството заедно с Тодор Танев. Припомняме, че вчера премиерът Бойко Борисов поиска оставката освен на Танев, но и на целия му екип."

А после се питаме турско робство ли е имало или съжителство? И това не му е първата глупост на министър Танев, да си припомним как заедно с другия идиот - председателят на БАН - Воденичаров хвалеха книгата на Давутоглу, когато неоосманистът дойде да я представя в София.

Новата учебна програма по история

А ДАНС ще си свърши ли работата, като ги арестува и вкара в затвора със сурова, но справедлива присъда? И не само тези тримата, ами и всички активисти на неоосманистката Народна партия „Свобода и достойнство” - инструмент на Ердоган, както и ДПС-то на Ахмед Доган - филиалът на КГБ у нас. А и тези злокобни мафии да се разтурят най-после! Защо ДАНС мълчи, не само за това, а и за други неща, тук.

Проституиращата журналистика

Разследваща журналистка 

"Предпочитам дъщеря ми да стане проститутка, отколкото синът ми да бъде журналист."
Сьорен Киркегор

Цяла седмица медиите в България се занимават с измислени скандали за да покрият един взривоопасен за премиера Борисов проблем - дадените от него милион и половина евро за къща в Барселона на любовницата му Мая или Десислава, все едно коя. Миналата седмица, в деня в който "Биволъ" публикува поредният аудиозапис на разговорите на бившите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова, в който изтече тази информация, съвсем целенасочено беше спретнат скандала със СМС-а пратен от Борисов до съдията Лозан Панов. Всички сайтове, радиостанции и телевизии в реално време отразяваха буквално по минути заседанието на Висшия Съдебен Съвет (по.точно Висшият Съвет за Слугинаж). Посещението на премиера  на заседанието на ВСС, където никой не го беше канил, а и той няма място там, се превърна в пародия и политически цирк, но успешно отвлече вниманието на всички от сериозният проблем. После цяла седмица журналистическите пачаври ни занимаваха с безмислените въпроси, кой пратил СМС-а на Борисов, защо го пратил, защо премиерът го препратил на Лозан Панов, кой казал на Панов да го обяви, и прочие смехории. Цялата медийна пропаганда напоително ни забавляваше с този жалък цирк. 

Разследващи журналистки

Казал го е не друг, а Джон Суинтън - издател на известния ,,Ню Йорк Таймс" през шейсетте и седемсетте години на 19-ти век. В прощалната си реч той казва: ,,Няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го знам. Нито един от вас не би посмял да заяви честно своето виждане. Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови и да продава страната и рода човешки за насъщния си. Ние сме инструменти и марионетки на богаташите, които дърпат конците зад кулисите. Те поръчват музиката, ние танцуваме. Нашите таланти и възможности, животът ни, са в ръцете на тези хора. Ние чисто и просто сме интелектуални проститутки."

Репортерки работят на терен

И, ако това е самопризнание за западната журналистика, че си е чиста форма на проституция, трябва да отчетем че българските журналисти са особено долнопробни пачаври, които отдавна са настигнали и задминали западните си колеги. Не, че това което става във ВСС не заслужава внимание. Но много отдавна, още от стенограмите на разговорите на Борисов, Найденов и Кокинов е ясно, че главният прокурор Сотир Цацаров си го е избрал Борисов, заедно с Доган, чрез Пеевски и техните хора във ВСС. А и две трети от целия състав на ВСС е политически избор - пак на ГЕРБ, в коалиция с ДПС и за това знаем от години. Тук няма нищо ново. Не е новина и слагачеството на тези членове на ВСС, като Димитър Узунов, Незабравка Стоева, Ясен Тодоров и прочие такива наколенкаджии. Че станаха на крака да посрещнат премиера, слушаха го захласнати и му се мазнеха угоднически, може да предизвиква само презрение, но не и скандал, защото си ги знаем тези нещастници какво представляват. Че съдебната ни система е политически контролирана знаем и от записите на разговорите Ченалова - Янева, откъдето разбрахме, че Борисов привиква "своя главен прокурор" Цацаров и му нарежда да "опраска" Янева, защото тя не му дала да я "праска": "Аз ако съм искала да преспя с Бойко съм щяла да преспя преди 5 години… Ся, зорлем да го правя пет години по-късно, просто, когато не искам, няма смисъл.“ Цялата тази прокурорско-съдебна кочина е ясна и не представлява никакъв интерес. Тя просто трябва да бъде изрината и тук няма никакъв спор. Затова затваряме вратата на кочината и се връщаме на истинският проблем.
Така се оказа, че освен "Бивол", "Афера", "Гласове" и отчасти "Дневник", никоя друга медия не се осмели да разнищи случая с едни милион и половина евро, които премиерът е извадил от джоба си за да купи на метресата си къща в Барселона. Представете си това да беше протекло в Англия за техния премиер, или във Франция за президента им. Веднага щяха да им искат оставките, прокуратурите да образуват незабавно проверка за корупция и пране на пари, а медиите им да са обърнали с хастара нагоре Барселона за да намерят и снимат къщата, а и най-вече любовницата. А в България ни отвличат вниманието.

Телевизионна журналистка очаква в студиото
премиера Бойко Борисов за интервю

(Стара тактика, да си спомним как, докато ГЕРБ фалшифицираха местните избори през 2015 г., а в София полицията беше заключила представителите на Секционните Избирателни Комисии, като заложници в зала "Арена Армеец", за да отклонят вниманието, спретнаха изкуствения скандал с "нахлуването" на Волен Сидеров в НАТФИЗ. Та, чак на крака там им отиде и министър Бъчварова. Вместо да се появи в зала "Армеец", където хората припадаха и ги изнасяха с линейки, а останалите вдигнаха бунт. С измисления скандал със Сидеров ни занимаваха също цяла седмица. Така покриха фалшификациите на изборите, но и това няма да остане току-така, тепърва ще пишем на тази тема.)

Та сега да поставим ребром важните въпроси за един милион и половина евро:

1. Коя е любовницата, на която Борисов е купил къщата в Барселона за 1 500 000 евро - Мая, Десислава или някоя друга?

2. Откъде има тези пари премиерът Борисов?

3. Защо не ги е декларирал пред Сметната палата, ако са законно придобити? 

4. Платил ли е данъци върху тях?

5. Това не е ли пране на пари?

6. Защо бездейства прокуратурата и не е образувала веднага проверка за корупция в особено големи размери?

7. Защо никой от опозицията не повдига въпроса - било в Народното събрание, било в медиите, било в политическа декларация?

8. Защо мълчи и "опозиционерът" Радан Кънев?. 

9. Някой няма ли да прати сигнал в прокуратурата?

10 Какво правят по въпроса Сметната палата, НАП, ДАНС?

Дежурни журналистки в редакция

И нещо, което досега никой не е казвал. Много отдавна е ясно, че между Бойко Борисов и Цветан Цветанов има вбит не клин, ами зее цяла пропаст. Ако някой не знае, да го светна, че всички изтекли досега аудиозаписи по случая Мишо Бирата, разговора в Банкя с Кокинов и Найденов, и сега Яневагейт са организирани, направени и подхвърлени на медиите от Цветан Цветанов. Ако не вярвате ето един жокер. В нито един от тях не се говори никога за Цветанов - нито добро, нито лошо. Записаните обсъждат кметове, депутати, журналисти, прокурори, министри, любовници и корупционни схеми, но по-никакъв начин никой не е изтървал да каже нещо по адрес на Цветанов. Защо ли това име отсъства навсякъде, даже блести с отсъствието си?