Най-новите

Показват се публикациите с етикет консул. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет консул. Показване на всички публикации

петък, 6 ноември 2015 г.

Едвин Сугарев - неизмеримите дълбини на моралното падение

Приветствие 

(на Бойко от Еди) 

И смътното сега е вече зримо. 

Високо стъпили, прозряхме глъбини. 

Поведе ни едно познато име 
и с него свързахме най-зрелите си дни. 

Човешки прост, достоен и сърдечен, 
и строг, и весел, а и младолик, 
той идва с нас да бъде тази вечер, 
защото ние сме до него всеки миг! 

Какво е пълководец без писател? 
Какво е вожд народен без поет? 
Приятелят какво е без приятел 
дори когато всичко е наред? 

Но и поет без своя вожд народен 
не е ли сам в жестокия ни век? 
Писателят не е ли вик безплоден 
без пълководец, като нашия човек? 

Господин Борисов! Исках да Ви скрия 
в дълбокото сърце на моя стих. 
Но мина четвърт век. И ще открия, 
че все заради култове Ви крих. 

А ми се иска ясно и достойно 
и в стих, и в песен да Ви спомена: 
да кажа името, с което са спокойни 
народ и партия, държава и страна! 

Господин Борисов! В петилетки бойни 
българското племе крачеше до Вас, 
писателите бяха Ваши войни, 
поетите – на Партията глас! 

И нека тук, в най-старата държава, 
върху най-древния човешки континет, 
една България да каже: Вечна слава! 
И да си спомни след години: Беше ден! 

И нека светлият християндемократизъм 
да ни говори с ботевския глас, 
че в бъдещето с подвизи се влиза. 
И с хора, господин Борисов, като Вас! 

Сугарев, 2014

Такова публично фелационерство имаше само по време на комунизма. Едвин Сугарев стана консул в Ниш, назначен от министъра на "Америка за България" Даниел Митов. Одата на Сугарев за новия вожд обяснява всичко... Боже пази България от такива нещастни лакеи поставени на власт, дори и само като консули!

Послепис:
Вземам си думите назад, чак такова "поетическо духачество" на властимеющите нямаше дори по времето на другаря Тодор Живков, макар че, също го сравняваха с Ботев и Левски, както и Сугарев, тук той просто проявява липса на творческо въображение. Ако перифразираме товарищ Троцки с казаното по адрес на товарищ Сталин: "Другарят Сугарев е най-забележителната поетическа посредственост на нашата партия ГЕРБ." 
"Дългогодишната фаворитка на социалистическия Парнас Лиляна Стефанова създава много предметно образа на Живков в поетичния си опус „Априлско посвещение“. Там на Генералния секретар поетесата дава митични черти, в които навремето вярваше и целокупният български народ:
....

Той разтвори не прозореца, а кръгозора
Сила?
Безстрашие?
порив на дързък човек?
Обич преляла направо в дела и хора?
Луда прегръдка с двайсет
и първия век?
..........
Александър Геров не е разбирал какво точно прави, когато е написал четиристишието си: „На другаря Тодор Живков“, с което започват „Априлски сърца“ (1981 г.)
В тебе има нещо от Левски,
в тебе има нещо от Ботев
и мойто сърце ръкоплеска
в името на живота!
.........
Циганският поет Усин Керим също се е отчел:
Не бе ли ти преди другарят Янко -
ту млад миньор, ту стар орач на нива!
Сънуваш ли на срещи как отиваш,
поел през нощ като тревожна сянка…
Бъди ни жив и здрав! И век да мине,
води ни към простори неоткрити!
Ти верен навигатор и строител
на древната ни българска Родина!
.................
Не остава назад и зам. председателят на Държавния съвет Георги Джагаров, който отправя своята „Новогодишна честитка“ съм прекия си шеф – държавния глава Тодор Живков. Понеже годината е юбилейна (Тато става на 70) Джагаров отправя поетични пожелания за здраве и дълголетие. Не са забравени и децата и внуците на диктатора:

Пред празника новогодишен
и верен пак на своя нрав
аз искам в стих да ви напиша:
Бъдете жив, бъдете здрав!

Да, жив и здрав! С деца и внуци! 
С приятели и цял народ! 
Размахвайте дори юмруци, 
но ни водете към възход! 

Защото вие сте обречен 
и от живота сте избран 
мига, деня, самата вечност 
да преустройвате по план!
..................


После-после-пис
Всъщност анонимният форумец в "Дневник", пуснал стихотворението на Сугарев просто се е изгаврил с Едвин, като е перифразирал една поема на Нино Николов за другаря Тодор Живков. 


Ето и оригиналът на Николов:

Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!
Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?
Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден,
без пълководец като нашия човек?
Нататък поетът се обръща по име към високопоставения си лирически герой, като не забравя да се обръща с уважителната форма „Вие“:
И нека светлия единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза
и с хора, Тодор Живков, като Вас!"
Както се казва може да не е истина, ама е вярно. 
Или да кажем като Ботев: "Ако не е истина, не е и лъжа. Това Ви чака!" 



Последни новини

powered by Surfing Waves