Едвин Сугарев - неизмеримите дълбини на моралното падение

Приветствие 

(на Бойко от Еди) 

И смътното сега е вече зримо. 

Високо стъпили, прозряхме глъбини. 

Поведе ни едно познато име 

и с него свързахме най-зрелите си дни. 

Човешки прост, достоен и сърдечен, 

и строг, и весел, а и младолик, 

той идва с нас да бъде тази вечер, 

защото ние сме до него всеки миг! 

Какво е пълководец без писател? 

Какво е вожд народен без поет? 

Приятелят какво е без приятел 

дори когато всичко е наред? 

Но и поет без своя вожд народен 

не е ли сам в жестокия ни век? 

Писателят не е ли вик безплоден 

без пълководец, като нашия човек? 

Господин Борисов! Исках да Ви скрия 

в дълбокото сърце на моя стих. 

Но мина четвърт век. И ще открия, 

че все заради култове Ви крих. 

А ми се иска ясно и достойно 

и в стих, и в песен да Ви спомена: 

да кажа името, с което са спокойни 

народ и партия, държава и страна! 

Господин Борисов! В петилетки бойни 

българското племе крачеше до Вас, 

писателите бяха Ваши войни, 

поетите – на Партията глас! 

И нека тук, в най-старата държава, 

върху най-древния човешки континет, 

една България да каже: Вечна слава! 

И да си спомни след години: Беше ден! 

И нека светлият християндемократизъм 

да ни говори с ботевския глас, 

че в бъдещето с подвизи се влиза. 

И с хора, господин Борисов, като Вас! 

Сугарев, 2014

Такова публично фелационерство имаше само по време на комунизма. Едвин Сугарев стана консул в Ниш, назначен от министъра на "Америка за България" Даниел Митов. Одата на Сугарев за новия вожд обяснява всичко... Боже пази България от такива нещастни лакеи поставени на власт, дори и само като консули!

Послепис:

Вземам си думите назад, чак такова "поетическо духачество" на властимеющите нямаше дори по времето на другаря Тодор Живков, макар че, също го сравняваха с Ботев и Левски, както и Сугарев, тук той просто проявява липса на творческо въображение. Ако перифразираме товарищ Троцки с казаното по адрес на товарищ Сталин: "Другарят Сугарев е най-забележителната поетическа посредственост на нашата партия ГЕРБ." 

Примерите тук "Поети подмазвачи сравнявали Живков с Ботев и Левски":

"Дългогодишната фаворитка на социалистическия Парнас Лиляна Стефанова създава много предметно образа на Живков в поетичния си опус „Априлско посвещение“. Там на Генералния секретар поетесата дава митични черти, в които навремето вярваше и целокупният български народ:

....

Той разтвори не прозореца, а кръгозора
Сила?
Безстрашие?
порив на дързък човек?
Обич преляла направо в дела и хора?
Луда прегръдка с двайсет
и първия век?

..........

Александър Геров не е разбирал какво точно прави, когато е написал четиристишието си: „На другаря Тодор Живков“, с което започват „Априлски сърца“ (1981 г.)

В тебе има нещо от Левски,
в тебе има нещо от Ботев
и мойто сърце ръкоплеска
в името на живота!

.........

Циганският поет Усин Керим също се е отчел:

Не бе ли ти преди другарят Янко -
ту млад миньор, ту стар орач на нива!
Сънуваш ли на срещи как отиваш,
поел през нощ като тревожна сянка…

Бъди ни жив и здрав! И век да мине,
води ни към простори неоткрити!
Ти верен навигатор и строител
на древната ни българска Родина!

.................

Не остава назад и зам. председателят на Държавния съвет Георги Джагаров, който отправя своята „Новогодишна честитка“ съм прекия си шеф – държавния глава Тодор Живков. Понеже годината е юбилейна (Тато става на 70) Джагаров отправя поетични пожелания за здраве и дълголетие. Не са забравени и децата и внуците на диктатора:

Пред празника новогодишен

и верен пак на своя нрав

аз искам в стих да ви напиша:

Бъдете жив, бъдете здрав!

Да, жив и здрав! С деца и внуци! 

С приятели и цял народ! 

Размахвайте дори юмруци, 

но ни водете към възход! 

Защото вие сте обречен 

и от живота сте избран 

мига, деня, самата вечност 

да преустройвате по план!

..................

После-после-пис

Всъщност анонимният форумец в "Дневник", пуснал стихотворението на Сугарев просто се е изгаврил с Едвин, като е перифразирал една поема на Нино Николов за другаря Тодор Живков. 

Ето и оригиналът на Николов:

Човешки прост, достоен и сърдечен,

и строг и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!

Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?

Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден,
без пълководец като нашия човек?

Нататък поетът се обръща по име към високопоставения си лирически герой, като не забравя да се обръща с уважителната форма „Вие“:

И нека светлия единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза
и с хора, Тодор Живков, като Вас!"

Както се казва може да не е истина, ама е вярно. 

Или да кажем като Ботев: "Ако не е истина, не е и лъжа. Това Ви чака!"