Най-новите

сряда, 13 май 2009 г.

Новият предизборен клип на ДПС

Ахмед Доган на борда на яхтата си. В предизборния клип на ДПС, ще видите и другите му придобивки. Да напомним, че това е депутата, който не стъпва в Народното събрание, но специално за него БСП прокара в Правилника текст, според, който заплатата му се изплаща, само че е намалена с 30%. Други санкции няма. Ако си мислите, че Доган разчита на тези пари...
На снимката вляво е хванат на борда на яхтата си, всъщност, той има две.
И още нещо интересно, досега всички разследвания за имотите му на парламентарната комисия, бяха блокирани от бившата шефка на НАП - Мария Мургина.
Е, вече я няма, а ще има и ново правителство. Така, че да разгледаме на видеото, какво ще трябва да конфискува държавата още тази година.

понеделник, 11 май 2009 г.

Войната с мафията или как да премахнете рекламите в Google на "Нова зора"

От седмица насам световно неизвестната прокомунистическа партия "Нова зора" е заляла интернет рекламите на Гуугъл с банери и флаш анимации против ГЕРБ и Синята коалиция. Ако се излъжете да щракнете върху тях отивате на специален сайт срещу десните партии, скалъпен с фалшификации и инсинуации. Това са много пари, които комунистическите и депесарски изроди са откраднали от всички нас - българските граждани - данъкоплатци и избиратели. И сега с тях се плаща политическата помия в мрежата. Сега е моментът всеки десен и националист независимо от политическите си пристрастия да докаже, че е патриот, като забрани в сайта, блога или форума си тези реклами. Много е просто - влизаш в "Адсенс" профила си и в таба "Филтриране на нежелани реклами" има поле в което изписваш адресите на сайтовете, за които не желаеш да получаваш реклами. Вкарайте профилактично УРЛ адресите не само на "Нова зора", но и на сайтовете на БСП и ДПС там, за да не би те да пуснат реклами. Натискаш бутона "запази" и след няколко часа рекламната помия на ДПС и БСП и техните слагачи изчезва поне от твоето място в мрежата. Български Саракт направи това вчера и резултатът е налице. Е, вярно е, че от близо трите хиляди страници на САРАКТ (всяка с реклами на Гуугъл) ще загубим доста приходи, защото точно банерите на "Нова зора" дърпаха коефициента нагоре. Явно са предизвикали интерес в мрежата, което е жалко.

Но национализмът и десните убеждения не се продават. ДПС и БСП са долнопробна мафия водеща изтребителна война против българския народ. Време е и ние да им обявим тотална война. Сега трябва да забравим партийните си пристрастия и да се обединим всички десни и националисти. Като започнем с НДСВ, което води обречени ариергардни боеве с ДПС и БСП в Народното събрание, ЦИК и в Конституционния съд против натрапените от БСП и ДПС антидемократични закони. Техните депутати като Минчо Спасов - шеф на комисията по обществен ред и сигурност и министър Николай Василев са последните мохикани на съпротивата. Като прибавим и ГЕРБ, към който много хора имат резерви, но е време да ги оставят настрана. Да добавим и "синята коалиция" на СДС и ДСБ въпреки всички, огорчения, които имаме от тях. Като не забравяме и коалицията около ВМРО, която героично изгони партията на Ковачки от състава си. Както и СДС изгони депесарските елементи от партията си. Сега е момента да се осъзнаем, че в "Съединението" е силата. Спасението на България е в нашите ръце. Всеки глас даден за НДСВ, ВМРО, СДС, ДСБ, ГЕРБ е спасителен за Родината.

Просто всички трябва да гласуваме и да заведем пред урните и всичките си роднини, приятели и съседи и да обясним, на нежелаещите да гласуват, че с това си поведение те подкрепят Доган и Станишев и техните криминални шайки и обръчи от фирми. Сега не е моментът да се пита "За кого да гласувам!", а "Срещу кого да гласувам"! И отговорът е - срещу ДПС и БСП и техните производни "Евророма", "Ред, законност и справедливост" и други такива политически креатури. И освен, че трябва да гласуваме, трябва да разубеждаваме и попречим на малоумните, глупавите и тъпите за да не вземат да гласуват за ДПС и БСП. За да може в следващия парламент нормалните партии да са мнозинство. И като вземем властта да вкараме в затвора с ефективни присъди комунистическо-депесарската върхушка. Да им отнемем в полза на държавата обръчите от фирми и заграбените имущества. Да развалим със закон заменките на гори, съсипали природата на България. Да им конфискуваме луксозните яхти, коли, "сараи" и вили. Да изчистим от администрацията натрапените там политически парашутисти - безхаберници с депесарски и бесепарски членски книжки. Да върнем загубеното доверие на Европейския съюз с почтена, компетентна и прозрачна администрация за да може еврофондовете да отиват при истинските предприемачи, а не при "обръчите от фирми".

И накрая - искаме РЕВАНШ. Да отмъстим на комунистическо-депесарската мафия за двадесет годишните мъки на българския народ в така наречения "преход". Дължим го на родителите и децата си и на всички минали, настоящи и бъдни поколения. За да я има и пребъде България! Напред в решителната изборна битка! За Род, Народ и Родина!

Да живее България!

неделя, 18 януари 2009 г.

Отново кръв и насилие в София

За пореден път събитията в София и България потвърдиха дванадесетгодишния цикъл. Пак се проля българска кръв. Имам предвид, че 2009 г. е дванадесет години след 1997 г. когато пак имаше кръв. А в онези далечни времена аз бях на площадите и улиците в Пловдив. Но за тази особеност на българското летоброене 1949 - 1961 -1973 - 1985 - 1997 - 2009 г. накрая.
А сега приликите и разликите. Защото и тогава започнахме със страха и апатията и се чудехме как да ги превъзмогнем. Народът беше смазан и обезверен. Банките фалираха, нямаше хляб, когато отивах на работа кафето в павилиончето на спирката струваше 40 инфлационни лева, а като излизах в обедна почивка вече беше 60 лв. Жан Виденов и престъпната му комунистическа шайка, наричана "правителство" освен некадърници и крадльовци, бяха и арогантни гьонсурати. В интервю по телевизията министър от кабинета на въпроса: "Защо няма хляб?" отговаряше невъзмутимо: "Така ли, не съм забелязал да няма." Та тогава в Пловдив ние десните управлявахме. Бяхме спечелили общинските избори през октомври-ноември 1995 г. с размазващ успех. Коалицията беше шестпартийна СДС - ВМРО - монархисти и още три малки партийки. Имахме кмет на община, 5 районни кмета (единия от които аз) с пълни болшинства в районните съвети и 28 съветници от общо 51 в Общинския съвет.
Но през цялата 1996 г. се развиваше икономическата и политическа криза и ние едвам удържахме с оскъдния бюджет да крепим общинските социални дейности. Заплатите закъсняваха, нямаше никаква възможност за инвестиции в каквото и да било. Беднотия и глад. Хората, които ни избраха започнаха да се отчайват. Коментарите в началото бяха "и тези нищо не направиха", а после ескалираха до: "да бяхме гласували за комунистите, поне правителството щеше да отпуска повече пари на общината." Когато започна и хлебната криза се наложи да въведем едва ли не военно положение и да конфискуваме хляба от общинския хлебозавод като въведем квоти за централизирано разпределение. Първо захранвахме детските градини, училищните столове и болниците с оскъдните бройки и ако нещо останеше се пускаше на пазара. Огромните опашки по магазините го разграбваха за секунди. А червената областна управа саботираше доставките на брашно. Наложи се да съберем частните хлебопроизводители в картел и да им наложим квоти за брашно и да регулираме производството, цените и продажбите им. Абсолютно незаконно при пазарна икономика, но неизбежно. Изобщо мила картинка, но се справихме като при военно положение. Но не за това ми е думата. Повечето хора помнят това време.
Думата ми беше, че липсваше каквото и да е желание за съпротива. Точно тогава ВМРО опита дръзко да направи един митинг с факелно шествие на площада пред общината. СДС се отдръпнаха, защото се страхуваха от апатията на хората и мислеха, че такова масово мероприятие ще се провали. А това ще удари. по авторитета им. Но ние рискувахме и го проведохме на 18 ноември 1996 г. под надслов "Долу правителството, незабавни избори?" Нямаше много хора, само около 2000 души главно активисти на ВМРО и седесарски и други десни симпатизанти. Но града като че ли се събуди. Няколко дена по-късно в централата на СДС обсъждахме проявата и всички се удивляваха, че народът като че ли все пак започва да преодолява апатията. СДС дори смятаха да преосмислят стратегията си да правят само събрания, а да избягват митинги и шествия.
След това започнаха Коледните и новогодишни празници и накрая се стигна до 10 януари 1997 г. Събитията ги помним. Всъщност съм описал нещо като очевидец тук... За онези младежи, които поради възрастта си не ги помнят.
Един вестник през 2007 г. в опит за анализ на десетгодишнината от народното въстание срещу комунистическата мафия написа, че това повече нямало да се повтори. Ето част от анализа му, който той илюстрира като започва с една моя тогавашна площадна реч: “Пловдивчани! Братя българи! След пролятата кръв на 10 срещу 11 януари в София вече няма връщане назад. Тази кръв е достатъчна, за да напишем хиляди “кървави писма”, които ще изпратим в цяла България, за да вдигнем народа на въстание.“ Площадната реч на кмета на район „Южен“ в Града под тепетата и член на ВМРО Александър Долев бе характерна за зимата на 1997 г., когато мнозина усетиха как въздухът трепери. Според едни масовите вълнения отпреди 11 години бяха последният случай, когато улицата непосредствено е диктувала дневния ред на политиката. Според други народът бил подмамен да участва в тв революция, режисирана от олигарси и чужди посолства. Едва ли някой ще забрави обаче обсаденият от жива верига парламент, разпръснатите из улиците барикади и младежките шествия. Студенти в карнавални костюми, интелигенти и бизнесмени, опозиционни активисти, лекари с престилки и миньори с кирки се почувстваха извикани на сцената, за да завъртят колелото на историята. Близо месец Софийският университет действаше като революционен щаб на КПСС (Координационния преподавателскостудентски съвет). Изпълнените с хора заради стачкуващия транспорт улици тананикаха песничката на Васко Кръпката „Когато падне БКП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен“. Или напяваха популярните хитове на „Каналето“ „Седем-осем и ще си паднала“ и „Пътнико Виден, пътнико off“. Протестът напомняше и на ритуал по прогонване на червените духове – маскен бал и „Кой не скача, е червен!“ Нещо като продължение на 10 ноември, в което главната роля е иззета от Политбюро и предадена на тълпата, която скандира “Няма да работим за червените“. Пълният текст тук>>>
А сега приликите и разликите между 1997 и 2009 г.
Първо приликите:
Първата, е че и тогава и сега продажните медии обслужващи управленската мафия внушаваха и насаждаха апатия и отчаяние, като защитаваха правителството и наричаха протестиращите "маргинали и лумпени".
Второ - и тогава и сега опозиционните политическите партии се мъчеха да изведат хората на масови демонстрации, но не успяваха. Докато народното недоволство кипна внезапно и нережисирано и се изля на 10 януари 1997 г.
Трета прилика - и тогава проституиращите журналисти натрапваха тезата за "купените и платени" протестиращи. Как им раздавали алкохол и пари. Разбира се, и тогава и сега имаше пияни лумпени, някои сигурно и платени, но това е в рамките на нормалното.
Четвърта - и тогава, както и сега, протестиращите нямаха ясни искания. Те просто отидоха да протестират срещу престъпната шайка заграбила властта. Макар, че и тогава както и сега властта на червените се дължеше не на изборен успех, а на масово негласуване на разочарованите през 1994 г. както се получи и през 2005 г. Поука: винаги, когато си останеш в къщи в единствения изборния ден, след това се налага с месеци да демонстрираш по студените площади и улици, за да изкупиш глупостта и безхаберието си.
Пета прилика. Полицията и тогава по заповед на началниците се държа като банда страхливци и мухльовци. През 1997 г не посмяха да атакуват множеството, докато от площада не си тръгнаха отрядите на ВМРО и изобщо по-младите и буйни хора. Когато останаха малко и по-възрастни хора се втурнаха безпричинно да ги бият.с кръвожадна жестокост. Преди това не смееха да приберат в ареста платените и пияни хулигани трошащи врати и прозорци на Парламента. Сега през 2009 г. беше същото, бездействаха пред футболните хулигани платени от криминални структури да провалят протеста, а после се втурнаха да бият непълнолетни ученици, млади студентки и пенсионери. И в двата случая проляха невинна кръв. А да им припомним ли ситуацията, когато страхливо налюдаваха циганските погроми в Красна поляна, когато пияната и въоръжена пасмина трошеше наред и крещеше "смърт на българите"? И никого не биха и арестуваха. Въобще софийската полиция се дискредитира за пореден път.
А разликите:
Първо през 1997 г. всички масово бяхме на площада. Митингите и демонстрациите бяха многохилядни, а сега с мъка се събират 1000 до 3000 души.
Второ, колкото и да ми е тъжно, ВМРО е вътре в Народното събрание, а през 1997 г. беше отвън при народа си.
Трето, от немай къде през 1997 г. протестиращите изтикаха напред за водачи СДС. Не че заслужаваха, не бяха и подготвени организационно и психологически, както и впоследствие се оказа с корумпираното управление на Иван Костов отвратило всички, които го направиха премиер с протестите си. Сега няма дори кого да избутат напред.
Другите прилики и разлики ще се проявят при развитието на събитията. Сега сме само в началото. Въпросът е да не се направят грешките, които ние допуснахме.
Защото, ако ние тогавашните протестиращи си бяхме свършили работата, сега България щеше да е друга. Нямаше да има комунистически и депесарски мафии. Камо ли да вземат властта. И сега отново трябва да си отвоюваме България. Защото шайката съветско-турски агенти от ДПС и БСП, които ни управляват са долнопробна антибългарска сган, с която трябва да се разправим със средствата на народното въстание. За да има изобщо България.

неделя, 4 януари 2009 г.

На стража на Родината

На северната граница на България тече тихия бял Дунав. На времето Северна Добруджа беше българска и територията ни стигаше до град Тулча на север и до делтата на реката, вливаща водите й в Черно море. Кюстенджа беше чистейши български пристанищен град на Черно море. Ж.п. линията Кюстенджа - Черна вода е построена през 1860 г. и свързваше черноморието с Дунава - общо 60 километра. Това е първата ж.п.линия построена на наша земя от британска компания. Сега в учебниците по история пише, че първата ни ж.п. линия била Русе - Варна построена през 1866 г. Но това е от австрийците и то 6 години по-късно. После през 1878 г. руснаците дават на румънците нашата Северна Добруджа защото им вземат Бесарабия, през която Румъния има излаз на Черно море. Макар, че Румъния участва с войски в така наречената руско-турска освободителна война през 1877-1878 г. тя е с отрязана от "съюзника Русия" територия. Румънците се противят на тази териториална размяна. Румънския крал и парламент излизат с остри протестни декларации против тези териториални "промени" и дори се извиняват на българския народ в тях. Впоследствие обаче през 1912-1913 г. през първата и втората балканска войни румънските апетити нарастват и ни отнемат първо Силистра, а после и южна Добруджа. Чак през 1940 г. мъдрата дипломация на Цар Борис ІІІ ни връща с германска помощ Южна Добруджа, за сметка на което има и размяна на населението. От Северна Добруджа в България са преселени последните 66 000 българи.
Така Северната Добруджа е обезбългарена и Кюстенджа вече е
Констанца. Но Черна вода и Тулча си ги има до ден днешен и ни припомнят българското име. Та такива ми ти размисли на фона на тихия бял Дунав.

събота, 2 август 2008 г.

Българското име

Най-знатни благородници сме ние,
издигнати аристократи на духа.
Това е тайната на българското име,
прикрита във ведически слова.

Божествени служители и посветени,
носители на чиста светлина,
създатели на българското време,
във старите анали на света.

В Балгхара древна сме живели,
страна на хилядите градове,
в подножието на Имеона –
свещенна планина от векове.

Петте Саракта сътворили,
разселвайки се бурно по света,
цивилизация и писменост сме подарили,
на древните народи тачещи ги и сега.

Законност, справедливост, строгост,
е същината на духа,
създавал нашите държави
и носещ в себе си мира.

А вярата в основата на всичко,
създадено от българина досега,
е вяра във един Отец и Господ,
Творец и Съдник на света.

Единствений Бог наш – Единосъщен,
действителен Висш Разум на света,
формирал той безкрайната вселена,
учител пръв с ведически слова.

Авитохол показа пътя на сърната,
във слънчева небесна светлина
и българите търсеха земята,
огряни от луната на нощта.

И българският календар е вечен,
с дванайсетте си цикли на века.
Той винаги ще отброява точно,
годините на нашата съдба.

Ний българите вече сме призвани,
да бъдем пак учителите на света,
със меч и словото си ще избавим,
човечеството неразумно от греха.

В свещенний връх на Имеона,
основа вечна на света,
ний столицата Балх ще вдигнем,
кат Божи храм на Любовта.

петък, 1 август 2008 г.

Велика Бълг-Ария


На четири морета пак ще бъдем,
от Балтика до белия Егей,
на изток Черното море бушува,
на запад Адриатика светлей.

И българският флаг се вее гордо
забит във центъра на Стара планина.
Бълг-ариите побеждават с воля,
и връщат с меча своята земя.

А някой ден ще стигнем пак на изток,
до Ганг - свещенната река,
таз древна наша граница ще пази
отново Бълг-Арийската страна.

На запад до Атлантика ще дойдем,
конете си в Сена ще поим.
И "българин" отново ще е свято имена храбър войн - дарен със Божи чин.

 


Канасюбиги, гордо сочи с меча,
нагоре към свещенното небе,
и багатурите облечени в надежда,
Едфу прославят с вдигнати към слънцето ръце!

Свещенний Български Саракт огрява,
с неземна светлина над европейската земя,
и с мир, законност, справедливост обдарява,
той вси народи по света!

А враговете ни треперят жалки,
затънали във гнусни грехове.
Ний скоро ще им въздадем по право,
заслужените от тях плодове!

С морал и съвест сме непобедими,
ний Божият избран народ!
Защото, който носи българското име
ще бъде победител доживот!

Духовни сме чада на Бога,
дарени с неговата свяст,
затуй ний българите сме народа,
избран да носи Неговата власт!
 

Българийо Велика - моя Татковино,
Родина на герои и държава на духа,
За твоето величие и българското име,
готов съм да живея, воювам и умра!

петък, 18 юли 2008 г.

Как Мтел "защитава" правата и личния живот на клиентите си

Полина Тодорова в "Историята на едно отвличане" публикувано в News.bg преразказва изповедта на Теодора Колева в "Нова телевизия". За незапознатите - Теодора е съпругата на отвлечения навремето бизнесмен Стефко Колев, освободен срещу един милион лева откуп. Въпросът за отвличанията в България е предмет на отделно изследване и не за него ми е думата сега. В разказа на г-жа Колева има два прелюбопитни факта, които трябва да цитираме. Ето пасажът с подчертаните от мен твърдения на госпожата:
"Бях в къщи с програмистката на фирмата, когато ни се обадиха от работата му да ми кажат, че го няма. Първоначално не обърнах внимание, защото не следя всяка негова крачка, но после позвъниха 15 човека от фирмата и казаха, че го чакат.

Това разказа в ефира на Нова Телевизия Теодора Колева, съпруга на Стефко Колев, представителят на "Пума" в България, който беше отвлечен през 2001 г.

Първото нещо, което човек прави в такива моменти, продължи тя, е да се обади в „Пирогов", в Бърза помощ, на близки.
След като не е получила информация от там, а и заедно с факта, ч
е телефоните на съпруга й са били изключени, Теодора се е притеснила.

Благодарение на това, че програмистката, с която Колева е била, е имала позната, работеща в Мтел, близките на отвлечения са успели да разберат, че той се намира в региона на Драгоман".
Фактите са следните:
1. Телефоните на Стефко Колев са били изключени.
2. Служителка в Мтел издава чужда лична информация на своя позната.
Че всички мобилни телефони имат производствено вградена система (хардуер и софтуер) за дистанционно тайно включване на микрофона със специален код от мобилните оператори по искане на спецслужбите отдавна не е новина. Даже ако сте забелязали в по-новите телефони, кой знае защо микрофоните са много чувствителни и долавят ясен звук от метри разстояние. Ето още факти по темата:
"Лоши новини за потребителите на мобилни телефони в Щатите. Оказва се, че почти всички апарати, продавани в Страната на неограничените възможности, са оборудвани с чип за проследяване, който може да бъде активиран дистанционно. Още по-лошото е, че той може да държи микрофона на телефона включен, дори когато устройството е изключено - единственото решение е изваждането на батерията му. От Федералното бюро за разследване са използвали именно тази технология за събиране на доказателства за неотдавна състоялия се процес срещу занимаващия се с престъпна дейност клан Дженовезе. По принцип такива действия могат да се предприемат само след получаване на съдебно разрешение, но пък колко пъти сме виждали по филмите как "инициативни" и "амбициозни" млади служители престъпват правилата, за да получат бързи резултати."
Така значи... Ако си мислите, че това е само в Щатите много се лъжете. Все пак тази информация е стара. Препоръчваното изваждане на батерията вече не работи. Това важеше само за старите модели. По-новите вече и при извадена батерия се включват дистанционно и предават информация където трябва. Ако не вярвате направете следния експеримент. Извадете си батерията на телефона и го оставете няколко часа без нея. После я поставете и ако часът и датата са се запазили!!? (как ли като сме извадили батерията?) Ви казвам честито! Вие сте от гордите собственици на модерните телефони с две батерии. Официалната, която можете да извадите и една по-малка, но доста мощна втора, за чието съществуване дори не подозирате и не можете да демонтирате по никакъв начин. Точно тя Ви запазва датата и часът, но освен това включва микрофонът Ви и телефонът в режим на предаване дори и без официалната батерия, ако службите поискат .
Така, че "Големият брат" Ви слуша, а скоро и ще ви гледа, като включва тайно и камерата Ви и препраща нелегално MMS-на когото трябва.

Та да се върнем на Стефко Колев, чиито телефони били изключени, но успешно предали на Мтел местонахождението му в Драгоман. Тук няма никаква загадка в светлината на горецитираните технически чудеса.
По интересен е казусът с "познатата на програмистката". Тя извършила "услуга" като проверила къде са телефоните на Колев и ги открила в района на Драгоман.
Забележете, че полицията ако поиска такава "услуга" от Мтел, Глобул, Вивател или БТК трябва да представи разрешение за подслушване. Не, че сега МВР много спазва законите, но поне в тях пише така от кумова срама. Обаче, ако имаш приятелка в Мтел няма нужда от закон.
А сега да си представим, че Стефко Колев не беше отвлечен, а просто със секретарката си е отишъл на приятна разходка до басейна в Драгоман. Като е казал на съпругата си, че е в Пловдив на бизнессреща. И в един момент се прибира вечерта и жена му го почва с точилката още от вратата. И това не е много весело, но дотам могат да доведат нещата "приятелките в Мтел".
А да си представим по-лошата ситуация. Мутри трябва да отвлекат сина на поредния богат бизнесмен, но не са сигурни дали в момента е на вилата в Панчарево или е във ваканционния апартамент в "Слънчев бряг" чийто местонахождения и планове отрано са проучили. Няма проблем - звънят на поредната "позната в Мтел", която срещу скромна сума разрешава за секунди двоумението им.
А, че полицията може да следи къде са в момента Бойко Борисов, Волен Сидеров, Иван Костов и да дава информацията на БСП е друга тема.
Изобщо прелюбопитен казус с приятелките и "познатите в Мтел." А иначе има МВР, ДАНС, Комисии за защита на потребителите, за защита на личните данни, на класифицираната информация омбудсман и т.н. Те не знам къде гледат, но май е време да ги сезирам за случаят с Мтел.




Последни новини

powered by Surfing Waves