 |
| Бойко Борисов, Иван Тотев и Александър Долев |
„Славчо Атанасов хората много го обичат и всички ще гласуват за него. Той ще спечели изборите, но Тотев ще ги фалшифицира и ще бъде кмет!”. Продължих да се смея и не смеех да отпия от бирата да не се задавя…
Само три месеца по-късно, през октомври вече не ми беше смешно… Нито на пловдивчани, нито на българите. И в Европейската комисия не им беше до смях.... На 17-ти септември Славчо Атанасов със заповед ме остави да го замествам като ИД (изпълняващ длъжността) кмет и излезе в служебна отпуска за да се кандидатира в изборите за втори мандат. (По-късно и Общинският съвет ме преизбра с 31 гласа от 51 за ИД кмет, както е по закона).
Казах му на раздяла пред журналистите: „От теб господин Кмете, приемам кметския кабинет и на тебе ще го върна!” Наложи ми се да управлявам Пловдив в най-лошото време. Предстояха масовите протести срещу Кирил Рашков заради убийствата в Катуница и фалшификациите на изборите. Тогава не знаех какво ме очаква … Нито пловдивчани знаеха какво им се пише…
Заместник-кметовете Георги Титюков и Георги Търновалийски също бяха кандидат- кметове и напуснаха от предишния ден. Та поех управлението в интересно време.
Наложи се като ИД кмет да отида на първата копка на Спортния комплекс на Пловдивския Университет. Там се изсипаха и купища депутати, съветници, районни кметове от ГЕРБ и други такива. Беше и Симеон Дянков на когото отидох да се представя, докато говореше с Иван Тотев и Менда Стоянова. После щях да го питам нещо.
Премиерът Борисов както винаги пристигна със закъснение. Посрещнах го, ръкувахме се и му се представих. Поздравих го с "Добре дошъл господин премиер", както е по протокол. Уви бях длъжен да го кажа. Започна тържествената част. Имаше два микрофона на които застанаха ректорът на университета Запрян Козлуджов и премиера Борисов. Премиерът каза няколко думи. Аз застанах два метра назад от тях, защото вече нямах формални задължения. В това време усетих някой да ме тупа по рамото зад мен и ми каза: "Господине Вие кой сте?" Обърнах се и гледам едно малоумно ченге от НСО (по тъпите им физиономии винаги ще ги познаете). Вече много ядосан му казах: "Аз съм кмета на града по една случайност, но Вие кой сте?" Той се смути, отстъпи крачка назад и ми каза: "Извинете, аз всъщност съм шефа на охраната!" На мен вече ми стана смешно и му казах нещо в смисъл, че е трагично ако премиерът разчита на такава охрана, която не знае кой, кой е, и от кого да пази министър-председателя. Той изчезна в тълпата.
До мен бяха Иван Тотев, заместник - ректори, депутати, съветници и по едно време отдясно на мен се вмъкна в редицата и Христо Стоичков. Премиерът беше свършил вече словото и думата взе ректора Козлуджов.
 |
| Премиерът се смее на Стоичков и титлата му. |
Между другото, в речта си той спомена, че Христо Стоичков много помогнал за строежа на залата, защото всеки ден се обаждал на финансовия министър Дянков и настоявал да отпусне обещаните два и половина милиона и затова щели да го направят доктор "Хонорис кауза".
Аз едвам сдържах смеха си, но в това време премиерът се обърна към нас, изгледа Стоичков и започна с усмивка да се кръсти. Каза нещо от сорта: "Стоичков и доктор хонорис кауза?". Стоичков обаче беше весел. Дадоха му и на него думата. Той успя да сглоби няколко изречения, без да каже нищо за майките им.
След това премиерът и ректорът тръгнаха към багера за първа копка. Една красива студентка подаде бутилката шампанско на Бойко Борисов за да я разбие в кофата на машината. Той обаче отиде до кабината, отвори я и я подаде на багериста, като му каза: "В тази криза е грехота да чупим бутилки, изпия я ти за здраве и успех!" Багеристът беше на седмото небе, направи първата копка и след малко церемонията приключи.
Тръгнахме цялата тълпа да изпращаме видните гости. Охраната пред нас, а ние вървяхме тримата зад тях. Аз като домакин в центъра, отдясно на мен премиера и отляво вицепремиера Симеон Дянков. Използвах момента да хвана финансовия министър накъсо. Попитах го кога ще преведе на Община Пловдив дължимите близо 23 000 000 лв. за това, че общината прие на сметището ни в Цалапица 100 000 бали от софийския боклук. Отговорът на министъра ме изуми: "Ще ги преведа до 30 декември 2012 г., когато Пловдив има по-компетентно ръководство!" Втрещих се от тази наглост, исках да му светна един на това джудже, но в това време около нас беше пълно с камери и фотоапарати на журналисти. С огромна мъка стърпях гнева си и му отвърнах: "Г-н министър Вие грешите! Първо, съгласно решението на Министерски съвет, Вие трябва да преведете парите до 30 декември тази година - 2011, а не догодина - 2012 г. Второ, не Вие ще давате оценки кой е компетентен и кой не, защото не ни познавате! А и в крайна сметка пловдивчани ще си кажат думата кой да е кмет на 23 октомври. Довиждане!" В това време премиерът чуваше разговора, явно му стана неудобно и се обърна към двама ни: "За какво говорите?" Отвърнах му: "Г-н премиер, г-н Дянков се опитва да обижда ръководството на Община Пловдив, но аз като добър домакин ще го преглътна, заради протокола!" Изпратих ги и изчаках да се натоварят на джиповете си. Тръгнаха, а аз останах бесен на това американско комплексирано недоносче.
Вечерта ми кипна и изпратих един СМС на премиера с копие до 45 герберски депутати, областни и зам-областни управители, съветници, районни кметове и други със следния текст: „Господин премиер, удивлявам се, че държавата България, има за вицепремиер и министър на финансите човек като Симеон Дянков. Като го попитах днес, кога ще преведе дължимите 22 840 000 лв. за приетия софийски боклук на Община Пловдив, той ми отговори: " Ще ги преведа до 30 декември 2012, когато Пловдив има по-кадърно ръководство". Първо, това е некомпетентно, защото в решението на МС е записано "до 2011 г". Второ, не той, а пловдивчани ще преценяват на 23 октомври 2011 г. кой да е кмет на Пловдив. И трето, той обижда мен, ИД кмета на Пловдив, без да ме познава, а аз съм работил 19 години в общини. Това не е по протокол, издава липса на възпитание и държавническо чувство. Съчувствам Ви, че работите с такива хора! Александър Долев, И.Д. Кмет на Пловдив." Получих отговори от 30-тина гербера, някои със СМС, някои по телефона. Повечето от тях бяха възмутени от Дянков. И какво от това..."Пътят към ада е постлан с добри намерения" "По въпроса за гледачките и предсказателките"(Откъси от книгата „Силите на светлината срещу слугите на сатаната”)
