 |
| Древна Киевска Русь |
Името на страната Русия, идва от името на норманското (в Русия ги наричат варяги, а в Европа викинги) племе Роус, което я създава. Защото Киевска Рус (в оригинал - Кїѥвскаіа Рѹсь) като държава, беше създадена от норманите на Рюрик, Синеус и Трувор, Асколд, Дир и полулегендарния княз Хелги (известен като Олег). Рюрик стана първи неин княз, а за година на създаването на държавата се приема 882 г., когато норманите от Новгород завладяват Киев и го правят столица на обединена голяма държава. А да не забравяме, че град Киев беше построен, два века по-рано, от войските на кан Кубрат, като погранична българска крепост на река Днепър, за да пази северозападната граница на старата ни Велика България. След Рюрик, управлява княз Хелги, а после на престола се възкачва синът на Рюрик княз Игор I Стари. който се жени за българската принцеса Елена. Тя е по-известна като княгиня Олга и е внучка на нашия княз Борис I Покръстител - дъщеря на Владимир - Расате и племенница на цар Симеон I Велики. Тя става първата покръстителка на руския народ и построява първите църкви в Киев. С нея в новата й Родина се преселва и братовчед й Боян Мага, който започва да просвещава руския народ в тайните на Свещеното древно познание. След смъртта на мъжа си, княгиня Олга, като регентка, управлява 20 години държавата, докато порасне синът й - престолонаследникът княз Светослав I Игоревич. За съжаление, той не последва майка си в християнството и си остава езичник. Подкупен от византийците със 100 000 златни монети за да нападне България, през 968 г. тръгва с войските си на поход в нашите земи. Той казва на майка си, че се връща в земята на предците си, която иска да обедини със своето царство в една голяма държава и да пренесе столицата си по средата им. Така и прави, след първите победи над българите, прави столицата си в град Преславец в устието на Дунава - в тогавашните български земи. Първоначално разбитите от руските войски българи се присъединяват към него подведени от полубългарския му произход и намерението му да унищожи Византия - отколешен наш враг. Български и руски войски заедно се сражават срещу нахлулите в южна България византийски армии. Но скоро Светослав, показва по-лошата си - жестока половина на езичник и варварин. След превземането на Пловдив, той заповядва да набият на кол 22 000 пловдивчани - византийци и българи, защото не се отказват от християнската си вяра. Православните българи са толкова възмутени от жестокостите му към нашите сънародници, че се съюзяват с вековните си врагове - византийците срещу руските нормански варварски орди и започват съвместна византийско-българска война с тях. Вбесен от "предателството" - Светослав заповядва да избият държаните от неговата армия като заложници, в град Дръстър (сега Силистра) 10 000 българи, между които и 300 най-висши боляри. Това е първото в историята ни унищожение на българския елит от чужди войски.
Но в крайна сметка руската войска е победена в няколко сражения и бяга панически в Родината си. По пътя Светослав е убит от печенегите. За съжаление, руският удар унищожава българската войска и разклаща държавата ни. Византия окупира източна България, а унгарците, дотогава верни наши поданици се отцепват, правят своя държава и заграбват северозападните български земи. Синовете на комит Никола от Охрид - Давид, Мойсей, Арон и Самуил спасяват западна България и започват героична 40 годишна война срещу Византия за да запазят свободата и независимостта на България, която обаче завършва с поражение. В 1018 г. и убит последният български цар Иван Владислав в битка с византийската войска, синът му Пресиян II e коронован за кратко, но Византия окончателно завладява южна България до Дунава. В 1041 г. унгарците завладяват последните останали свободни български земи на север от Дунава и за почти два века Българската държава изчезва от картата. Така руското нашествие слага началото на края на Първото Българско Царство.
Впоследствие през ХIV век българинът Киприян става митрополит Киевски, Литовски и Московски. Остава известен с едно чудо: "Според преданието по времето на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви." Тамерлан се оттегя и така Киприян спасява Русия от нашествениците.
След това и неговият племенник Григорий Цамблак става митрополит Киевски и Литовски, като с литературните си дарби той налага българският език и писменост като книжовен и в румънските земи и в руските и в литовските. Практически, цялата им църковна книжнина става българска, написана с българската азбука и на български език. Така българите стават духовни кръстници на хората в руската страна и ги правим единен православен народ, говорещ, четящ и пишещ на български и досега. След като турците завладяват България, много обикновени духовници - свещеници и монаси се преселват в руските земи и носейки български богослужебни книги със себе си, допълнително усилват книжовното и културно българско влияние там.
По-късно руските царе Иван III, Василий II и Иван IV Грозни (Страшни) успяват да подчинят Казанското ханство - наследник на Волжко-Камска България - основана още в VII век от кан Котраг - брат на кан Аспарух и син на кан Кубрат от Старата Велика България. Оттогава руските князе носят титлата "княз на България", а от 1552 г., когато с огромни жестокости цар Иван IV Грозни превзема и разрушава столицата Казан и окончателно присъединява територията към Русия, се обявява и за "Цар на България". Впрочем руските управници толкова харесват Казанския Кремъл изграден от бял камък, още в ХI век, че докарват в Москва казански строители - наследници на почутите български строителни традиции във Волго-Камска България за да изградят същия Кремъл в Москва. А понеже при завоюването на Казан крепостта е разрушена, впоследствие тя е възстановена с майстори каменоделци от град Псков, които построяват и първите православни храмове там.
Първоначално и Московският Кремъл е белокаменен, но част от него е боядисана в червено след болшевишкия певрат в Русия през 1917 г.
Идваме до руско-турската война от 1828 - 1929 г. Руската армия успешно настъпва в Източна България - Добруджа, Лудогорието, Сливен, Габрово, София, Одрин и стигат до Чорлу пред Цариград. Българите в Странджа и Тракия се вдигат на въстание. Капитан Георги Мамарчев - българи на руска служба създава български боен отряд от 1000 души, а други десетки хиляди българи с чети воюват с турците. Обаче руснаците сключват мир с Турция и българското въстаническо движение започва да им пречи: "След сключването на договора, капитан Георги Мамарчев оглавява опита за вдигане на въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодейства. Мамарчев е арестуван, за да не предизвика международни усложнения. Веднага след сключването на договора руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинени в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднение в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в Източна Тракия."
След изтеглянето на руските войски, поради страх от отмъщение от турците, българите масово бягат заедно с руските войски и се заселват в Бесарабия, Крим и Таврия. Руското правителство приема охотно трудолюбивите българи в причерноморските си земи, а от Крим изселва масово черкезите и татарите и ги праща в Турция. Османското правителство ги заселва на мястото на изселените българи в Лудогорието и Южна Добруджа.
Понеже руското правителство прави засилена агитация на българите да се изселват в Руската империя и в последващите години, против това се обявява Георги Сава Раковски в поредица от публикации и го нарича "чутовно злодейство":
"По това време започва последното значително преселване на българи в Украйна, инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861 година издава брошурата „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, в която остро критикува руската политика. Освен това той води оживена кореспонденция по въпроса с общественици, като Пандели Кисимов и Кръстьо Пишурка, и публикува в своя вестник „Дунавски лебед“ десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя. В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си."
Следва продължение ...
Ние ще надделеем над сатанинските козни на човекомразците - психопати и ще победим въпреки, че техен баща е дяволът, както е казал Христос: "Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата." Евангелието на Йоан 8 : 44-45
"Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата."
Апостол Павел
"И светлинката в мрака свети и мракът не обзе я!"
Йоан 1:5
ВКЛЮЧИ СЕ В СЪПРОТИВАТА!
ДОЛУ ПЛАНДЕМИЯТА, СМЪРТ НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД!
СВОБОДА ЗА НАРОДА! ЗА БЪЛГАРИЯ!
Електронна поща: nsssgpsf@gmail.com
