Йорданка Фандъкова - "кмет" на София

Новата банкнота - един фандък, засега само в София,
скоро и в други градове на страната управлявани от ГЕРБ

"Наказваме богатите, които се возят отвреме - навреме." 

Прошко Прошков 

(от изказването му в Общинския съвет при повишаването на цената на билетчето)

Когато говорим за тази нещастна пионка на премиера Борисов - Йорданка Фандъкова, се чудим дали тя заслужава съжаление или презрение. От една страна е тиха и кротка, прави се че работи, умерена в изказа си и гледа да не се забърква в скандали. Явно не й е по-сърце това, което правят зад гърба й в общината от нейно име, но тя е научена да не си пъха носа в работите на хората на премиера и бивш кмет на София, който няколко пъти я поставя ту за заместник-кмет, ту за министър, ту за кмет, както шахматист мести пешката си. Накрая може и царица да я произведе, току виж я видим кандидат-президент. Фактът, че преди години я оперираха от рак говори, че тежко преживява далаверите, които трябва да покрива с усмивка и мълчание. Е, не безплатно де, и за нея мисли партията ГЕРБ. Но пък от друга страна не си подава и оставката. Ако беше толкова морална и умна, че да разбере как са я превърнали в изтривалка и парадно чучело, което показват на софиянци, а в действителност общината е на ръчно управление от премиера Борисов чрез нейните заместник-кметове, досега да се е махнала, ако не с гръм и трясък, то поне тихо и достойно. Но пък какво достойнство от нея - потомствена комунистка от яркочервено семейство от Самоковското село Белчин, съветска възпитаничка  завършила прословутата 35 езикова руска гимназия "Михаил Калинин" и бивша директорка на така наречената "образцова" Руска гимназия. Сега вече е немска и се казва 73 СОУ „Владислав Граматик“, но така става в България, преустроиха се другарите, изпраха биографии и смениха имена и са вече "антикомунисти". За Данчето Фандъкова един червен общински съветник в град Пловдив подигравателно казваше: "....Очаквам кметицата на София Йорданка Фандъкова да възобнови членството си при нас до юли 2013 г. Както знаете, тя е била член на БКП и е от семейство на активни борци – антифашисти и антикапиталисти", направи прогноза червеният общински съветник Тодор Кръстев".  А замалко да я направят и съпредседател на Руско - Българския обществен форум: "На 28.01.2013 г. е проведено събрание на Координационния съвет “България – Русия”.  Тогава шест русофилски организации са предложили Фандъкова за съпредседател на Руско-Българския Обществен Форум от българска страна (това става ясно от изтекла кореспонденция в #BSPLeaks – писмо до кмета на София Йорданка Фандъкова, с копие до Светлана Шаренкова)." 

Официалното писмо

А, че самоковката родена в Боровец не управлява София е публична тайна, само да си спомним кой от заместниците й пое освободения ресор на подалия оставка заради пореден корупционен скандал заместник-кмет Любомир Христов. Правилно се сетихте - пое го безценният заместник-кмет Дончо Барбалов - син на най-младия генерал от ДС ръководил службата за подслушване - Петър Барбалов. А още когато го назначаваха в общината, ДСБ направи протест: "Явно е, че това назначение е поредното доказателство, че премиерът се е съгласил парите на Софийската община да се управляват от хора близки до ДС. Призовавам г-жа Фандъкова да преосмисли намерението си като се откаже от назначението на Дончо Барбалов и по този начин демонстрира разграничение от кадровата политика на началника си." Да се смее ли човек, да плаче ли, ДСБ искаше тогава от Фандъкова да прояви самостоятелност от началника си, който я поставя на всякакви високи длъжности. Те пък после и десеберастите станаха коалиционни партньори на омразния им иначе Борисов, а и на "червената кукувица" Кунева, но нейсе... Въпреки всичко това, софиянци си я харесваха Данчето, поне досега...
Но с повишаването на цените на билетите на градския транспорт, тя настъпи здраво мотиката. Отвърна от себе си най-бедните хора, точно тези, които не могат да си купят карти, а разчитат на билетчетата. А тъкмо на най-скъпата карта - годишната, намалиха цената - от 500 лева, тя стана 365 лв., по предложение на Прошко Прошков, разбира се: "Ние сме превърнали транспорта в убежище за социално слаби хора", посочи той и добави, че е време да се направи диференциация - билетът за метрото да е най-скъп, след това - за трамваи и тролеи, и най-евтин за автобус. "Да превърнем транспорта в нещо, което не ни проваля плановете на града...... Прошков ще предложи намаление на цената на годишната карта за транспорт - от 500 на 365." Да не си помислите, че софиянци с техните "огромни заплати" могат да си я купят, дори и при намалената цена? Ако в едно семейство им трябват две или три-четири, как мислите, ще могат ли да отделят 730 - 1460 лева през януари, тъкмо като са се охарчили през коледните празници? Не, такива карти купуват само някои големи държавни администрации или мощни фирми на служителите си. Купува такива и Столична Община, но не ги плаща, както ще видите по-долу, вече е натрупала над 166 585 000 лева дългове към транспортното си дружество, не само от карти разбира се, също и от служебни паркоместа. Иначе онези богати граждани като Прошко Прошков, които биха могли да си ги позволят такива карти, си пътуват с автомобилите на работа. Тоест това намаление е за големите работодатели в София. Обикновеното семейство столичани трудно ще си позволи дори и картите от 255 или 130 лева. Да разгледаме обърнатата пирамида на цените за транспорта в София в която най-много ще плащат точно най-бедните: "Най-изгодно за пътуване става с годишна карта. Нейната цена намалява от 500 на 365 лева. Тоест при средно две пътувания на ден цената на едно става 0.50 лева.

Поименна месечна карта за всички линии запазва цената си от 50 лева, което по изчисления на общинското дружество "Център за градска мобилност" едно пътуване е между 0.50 и 0.80 лева. Картата за една линия също запазва цената си - 23 лева. Без промяна са и тримесечните карти за всички линии - 130 лева, както и за шест месеца - 255 лева.

При билетите най-изгоден е вариантът 10 талона, включително и електронни, за 12 лева. Така едно пътуване ще струва 1.20 лева, като до момента цената беше 8 лева, или 0.80 на пътуване. Този вариант е най-добър заместител на единичния билет, който поскъпва от 1 на 1.60 лева."

Както виждаме го отнасят точно онези за които и билетчето от лев си беше скъпо, а сега вече е 1,60 лв., като не са забравили да ударят и "по-богатите" бедни, които успяваха да си купят талони - вече ще им излиза не 80 стотинки, а 1.20 лева пътуването. Или както се казва "Да го духат бедните". (Фразата е приписвана на римски сенатори, но няма документални доказателства за това. Изразът тръгва оттук: "В популярния филм "История на света" от 1981 година римските сенатори изричат култовата фраза "бедните да го духат!", когато техен колега предлага да използват парите за да сторят нещо добро за голтаците.") Та, при гласуването в Общинския съвет на София предложението за повишаване на цените мина с един "златен глас" в прекия и буквален смисъл на думата - този на Прошко Прошков - бивш десебераст, (някои софиянци го произнасят "дасеебераст") а сега кукуневец. Той е известен в София най-вече като бивш кмет на Лозенец, който за единствения си мандат си спретна скъпарска кооперация в района, който управляваше, точно срещу скромната къща на Елин Пелин. (Още къщи на олигарси в Лозенец тук) Всъщност това беше първата му работа като стана кмет на Район "Лозенец" - да си издаде строително разрешение за собствената кооперация. (Прилагам разрешението за ползване, в което е цитирано строителното разрешение за да се видят датите на едното и другото.) Повече за този политически хамелеон - комунисто-костовист-куневист  в "Шайката на Костов". Или, ако имате време да проследите детайлно откъде идва богатството му четете тук. 

Къщурката на Елин Пелин - скромност със стил

Луксозната, кичозно-мутрафонска
кооперация на Прошко Прошков

Прошко Прошков не се унижава да пътува с градския транспорт, но решително даде гласа си за повишението на цените, както се казва от "сърце и душа":  "Най-силната подкрепа обаче дойде от Прошко Прошков. Бившият кмет на район "Лозенец" обвини администрацията в леност, след като има кмет, който с лекота печели избори след избори. Това била причината да липсват данните за работата на ЦГМ.
Прошко Прошков: Наказваме богатите, които се возят от време на време
Прошков обаче ги получил и направил сметките. Приложил и "кръстосаната еластичност", сравнявайки ползването на лек автомобил с градски транспорт. И няма изненада – сметките на ЦГМ са точни. Да не се лъжем - едно пътуване в градския транспорт излиза точно 1.64 лв. Без мащабни инвестиции в градския транспорт няма как да бъдат свалени софиянци от автомобилите, дори билетът да е без пари, смята Прошков. Той даде за пример естонската столица Талин, в която градският транспорт е безплатен от началото на 2013 г. От тогава ръстът на пътниците се е увеличил само с 2.9%. От тях само 1% отговорили, че го предпочитат, защото е безплатен. Така че, ГЕРБ вършат услуга на БСП, вкарвайки предложение за цена на билет от 0 ст. през 20 ст. до 1.60 лв. за най-богатите (бел.ред. - отчита картите с преференции). Не виждам друго освен социализъм, в това предложение. Наказваме богатите, които се возят от време на време", констатира Прошков." - каза той по време на споровете в Общинския съвет. Обаче гласува за увеличението, против решението на собствените си съпартийци. Партията му ДБГ се разграничи от него и го даде на партиен съд: "Народните представители на „Движение България на гражданите” се разграничават политически от гласуването на общинския съветник в СОС Прошко Прошков от ДБГ, който подкрепи повишаване цената на билета в градския транспорт на 1,60 лева, въпреки решението на ДБГ такава подкрепа да не се дава." И какво от това, даже не го изключиха, явно е много ценен кадър. Както беше ценен навремето и за Иван Костов. 

Габриела Фиря

За сравнение със София, какво прави новата кметица на Букурещ - Габриела Фиря. Тя обеща, че ще направи градския транспорт безплатен, а той и без това е по-евтин от софийският: "Цените на билетите за автобусите, трамваите и тролеите в Румъния не са се променяли от 2008 г. насам, припомня румънското списание Business Review. Еднократният билет струва 1.3 леи или 0.29 евро." По курса на БНБ става точно 56,71907 стотинки. Тоест досега билетчето там е струвало почти 57 стотинки. Ама в Румъния и по-специално в Букурещ заплатите са и по-големи от българските и в частност от софийските. В това си похвално начинание, Габриела дори не е първата. Преди нея в столицата на Естония - Талин, кметът Едгар Сависаар направи градският транспорт безплатен: "Безплатен градски транспорт бе въведен в естонската столица Талин през 2013 г., а година след това местните власти отчетоха положителен ефект - намаляване на трафика и пътните инциденти, увеличаване на броя на регистрираните в града жители (услугата е безплатна само за тях)." Да се върнем на Румъния. Градският транспорт на Букурещ е четвъртата най-голяма транспортна мрежа в Европа и се състои от 85 автобусни линии, 23 трамвайни и 15 тролейбусни. С нея пътуват дневно 1.7 млн. пътници (при 1 880 000 жители на града и 228 квадратни километра площ). Метрото там е държавно и засега не може да стане безплатно. За сравнение - в София живеят 1 286 000 души и е разположена на 492 квадратни километра. Някой може да си помисли, че тъй като в София живеят с една трета по-малко жители от Букурещ, но на два пъти по-голяма територия, затова и линиите на градския транспорт в София са скъпи като поддръжка и съответно цена на билета. Всъщност не, у нас просто много се краде. То и в Букурещ много се крадеше, затова изгониха предишния кмет и избраха Габриела. Ама не толкова, колкото в София, тук сме уникални с кражби и некадърност в управлението на столицата. Да направим малко сметки. Общите приходи на букурещкият градски превозвач са 815 092 000 леи (1 лея е равна на 0,4323 лева) от които 540 000 000 са държавна субсидия. Тоест с 352 381 568 лева (233 517 000 от тях - държавна субсидия) годишно, превозва 1 700 000 пътници на ден, тоест почти всеки гражданин на Букурещ пътува един път на ден образно казано, като плаща 57 стотинки за това. Как е в София? Общо софийският градски транспорт ни струва 316 169 000 лв., от които 220 490 000 лева субсидии от общината и държавата и само 95 679 000 приходи от билети и карти. Но на ден превозва само 262 134 души. Излиза, че софийският транспорт реално харчи 3.30 лева (пари не само на софийските, но и на другите български данъкоплатци) за да превози един пътник, който плаща левче, а в Букурещ се оправят с 57 стотинки. При почти еднакви общи разходи за транспорт и съпоставими държавни субсидии, румънците превозват 6 пъти повече пътници на ден за 5.82 пъти по-малко пари, при положение, че се е и крало. 
Колко ли се краде в София, та шест пъти по-скъпо да превозваме шест пъти по-малко пътници? 6х6 не е ли равно на 36? Тридесет и шест пъти повече ли се краде в Столичната Община, отколкото в Букурещ, конкретно от транспорта?
Да погледнем официалния годишен финансов отчет на "Центъра за градска мобилност" ЕАД заверен от одиторите на "Делойт". Наличният е за 2014 г. и е доволно оплетен, така че нищо да не се разбере от несведущия читател, ако изобщо го намери. Пробвайте да го откриете в сайта на ЦГМ. Може би защото в данните за 2014 година има странности, хванати от внимателен читател: "Ако реалните приходи от продажба на билети и абонаментни карти са 95 679 000 лв. /стр. 3 от Отчета на дружеството/, а  общите приходи, като към тях се добавят субсидиите или както в отчета им казват "компенсациите", са в размер на 220 490 000 лв. /пак стр. 3 от отчета/ и при 1 лев на билетчето, се появява дупка в отчета, който е разликата между получените приходи от продажби на карти и билети и общо приходите, като разликата е 124 811 000 лв. Ако екстраполираме цената на билета за едно пътуване /1 лев/ спрямо приходите от билети и карти и реалните приходи, ще се получи следното уравнение:  
95 679 хил. лв. = 1 лв.

220 490 хил. лв. = ?

ИЗЛИЗА, ЧЕ РЕАЛНАТА ЦЕНА НА БИЛЕТЧЕТО СТРУВА 2,3 лв." Тук колегата смята само държавната и общинска субсидия, а добавена към левчето става 3.30 лв., както по-горе и аз показах. Иначе е прав, както пише после, че с автомобил излиза къде, къде по-евтино. А най-странното е в разминаването между доклада на ЦГМ и одиторския доклад на "Делойт": "Ако се доверим на одиторите, според които приходите на "Градска мобилност" са 37 178 хил. лв., сметките, които правих по-горе стават още по-фрапиращи, стр. 3 от доклада на Делойт и Туш. Просто не знам на коя информация да вярвам - на отчета на дружеството или на Делойт. При втория случай обаче, реалната цена на билетчето за градски транспорт става 6 лева. Това е като разделим всички приходи на "Градска мобилност" - 220 милиона лева на приходите - 37 178 млн. Значи на 1 лев приходи от билети и карти, общината и държавата плащат още 5!!!"  То не само одиторите от "Делойт" го пишат, пише си го и на страници 7 и 25-та от годишния доклад на дружеството, подписан от изпълнителния директор Симеон Арнаудов, на страница 4-та 37-те милиона стават вече 42 милиона, за да станат накрая 95 679 000 лв., та на страница 3 да се появи и "печалбата" от 8 073 000 лева. Колегата обаче е пропуснал друго, много по-важно нещо. Според финансовия отчет печалбата за 2014 година  е 8 063 000 лева, от които е платен дивидент на общината за 2013 година в размер на 1 720 000 лв. С останалите пари са покрити част от задълженията към частните транспортни оператори към 31 декември 2013 г., в размер на 5 160 000 лв. Възниква въпросът, защо при непокрити задължения за предходни години от над 5 милиона лева към частни транспортни оператори, се обявява "печалба" от 8 милиона, ама този въпрос е към одитора Асен Димов от "Делойт Одит" ООД. (Малко напомня случката с одиторските доклади на "КПМГ" за КТБ, с която видяхме какво стана накрая.) И изрично е казано в доклада, че с тези над 5 милиона са покрити само част от задълженията от предходни години към 31 декември 2012 г., а колко ли още има висящи? Защото на страница 20 се появяват - 91 303 000 към свързани предприятия, още 32 337 000 към доставчици и транспортни оператори, други 293 000 лева и "безлихвения" заем на Общината получен през 2010 на два транша от общо 15 000 000 лева и сумата става - 138 948 000 лева. Хайде да приспаднем с прихващане общинският "заем" и платените 5 160 000 лева, но пак остават  118 788 000 лева задължения. По тая логика за какви печалби изобщо говорим, какви дивиденти, какви 5 лева, пардон какви 8 милиона? 
А в същото време Общината не плаща дължимите си 166 585 000 лева към собственото си дружество - суми трупани и увеличавани в периода от 2009 до 2014 година? Тези несъбрани пари са от задължения на кметството - главно от неплатени служебни паркоместа, абонаментни карти и други. Обаче пък Общината "щедро" му е отпуснала безлихвен "заем" от 15 000 000 лева на ЦГМ??! Защо просто не си плаща дължимото, а отпуска "заеми" и защо този "заем" изобщо трябва да бъде връщан, макар и безлихвено, като просто с него може да се намали задължението от над 166 милиона??? Защо въобще се плаща и "дивидент" на Столичната Община??? 
Хайде сега да извадим едното от другото. При 151 585 000 лева задължения на Общината (намалени с приспаднатия "безлихвен заем") срещу висящи още 118 788 000 лева задължения от предходни години, значи има 32 797 000 лева положителна разлика. Разпределена на 5 годишен период май ще излезе, че все пак би могло да има чиста печалба от 6 559 000 лева на година.
На този въпрос за дълговете трупащи се от 2009 година насам обърна внимание съветникът Георги Кадиев: "Обърнете внимание на доклада на одиторите от Делойт, те квалифицират мнението си по отношение на вземанията на ЦГМ от общината (стр. 18 от финансовия отчет). Това са вземания за 166,5 млн. лв., а общата сума на вземанията е 169,3 млн. лв., т.е. 98% от вземанията не са потвърдени. Такава квалификация има и за 2013. Това е проблем, който се трупа от 2009 година, може да се проследи по отчетите и да се види как са нараствали вземанията на ЦГМ от общината. В същото време, в началото на 2014 и 2015, по решение на СОС, ЦГМ отписа значителни суми като вземания и съответно като задължения към операторите." Сега пак да посмятаме. Натрупаните за периода от 5 години от 2009 до 2014 година (точно управлението на столицата от ГЕРБ) - задължения на Общината към превозвача си от общо 151 585 000 лева - средногодишно прави по 30 317 000 лева. А от 2014 насам още колко ли са натрупани, ама да не ги мислим в момента. И така Общината с неплащане фалира собственото си дружество. Дали затова няма печалба, освен изкуствено счетоводно изсмуканата от пръстите? Затова ли непрекъснато му се отпускат субсидии? Сега през 2016 година правителството пак отпуска на София за градския транспорт рекордна субсидия от 29 061 236 лв., въпреки повишението на цените на билетите. Но тя е извънредна, има и още: "8 500 000 лв. е субсидията на Столична община за вътрешноградския пътнически транспорт и още толкова за междуселищния. Тя дори е компенсирана от министър Владислав Горанов заради това, че вози безплатно децата и гимназистите до 16 г. до училище. За този „лукс“ към малчуганите касата на Фандъкова се облагодетелства с 46 625 лв. годишно. И това не е всичко – още милиони се наливат за общинския транспорт – 12 213 214 лв. взема общината за намаленията за пътуване, които прави на ветерани, военноинвалиди, пенсионери и дечица до 7 годинки." (При далеч по-малки субсидии една транспортна фирма в Търговище направи билет от 4 стотинки! Няма грешка, четири стотинки за билет! При това за междуградска линия.) Така, да продължим със субсидиите, има и европейско финансиране: "Поради големия интерес към новата система за таксуване на пътниците в столичния градски транспорт представяме на Вашето внимание хронологията на развитието на проекта. Основният източник на финансиране на проекта е субсидия, предоставена от правителството на Кралство Холандия на стойност 2 450 000 евро, като 2 250 000 от тях са предвидени за инсталиране на системата за таксуване и до 200 000 за финансирането на дейността на консултанта по проекта. На 09.01.2003 г. е подписан Договор за управление на субсидията между Столична община и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)." - разясняват ни от Центъра за Градска Мобилност.  Де, да бяха само субсидиите.... Има и един одобрен кредит от ЕБВР в размер на 7 000 000 евро за който не е ясно какво точно се случва. Той може да обърка всички досегашни сметки..... От цялата каша има само два възможни извода. 
Първият - Община София под мъдрото ръководство на кметицата Фандъкова, (ако приемем, че тя е кмет, а не Бойко Борисов) е отдавна фалирала, но го крие с неплащане на дължимото към собствените си фирми и други звена. Не е само задължението към градския транспорт, има и към други, ама темата е дълга. 
Вторият възможен извод - в градския транспорт се краде, ама много, а все пак още не е фалирал напълно, защото е богато дружество и може винаги още да се краде, че даже да има и "печалба". Може и да е вярно. Това, че е богато дружество. Защото другото - че се краде, и то много, е не само вярно, но както казваше навремето Остап Бендер, си е доказан "медицински факт". Още при кмета Бойко Борисов избухна първият скандал с корупционното разпределение на общинските линии на "концесия" на частни превозвачи: "Зам.-кметът на София Велизар Стоилов подаде оставка в понеделник след като известно, че е влязъл в задкулисна договорка с частни фирми за отдаването на автобусни линии в София. Столичният кмет Бойко Борисов съобщи, че приема оставката и похвали Стоилов за работата му на "Московска" 33. "Ще го освободя от поста и ще му дам възможност да се защити. Работили сме добре", каза лидерът на ГЕРБ. Той обясни, че предприема този ход след като в скандала е била намесена и неговата партия. Ако не бе намесена ГЕРБ, щях да оставя Стоилов на поста до изясняване на случая", добави Борисов. Преди това БСП обяви, че в скандала е намесен и формалният председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, но без да посочват неговата роля. Социалистите поискаха оставката на Борисов, защото според тях има доказателства, че "договарянето" е станало с негово знание и е свързано със съмнителното финансиране на партията му. В последния си брой сп. "Тема" публикува откъси от разговори на Стоилов с "Ивайло, Росен, Миро и Асен". Основният въпрос е отдаването на линиите от градския транспорт на частници. Имената съвпадат с шефовете на фирми, които успяха да спечелят конкурсите: Ивайло Константинов ("Юнион Трейд Къмпани"), Миролюб Столарски ("Карат-С"), Росен Илиев (МТК) и Асен Добранов ("Столичен автотранспорт"). Записаният разговор засяга провелия се миналата година пилотен конкурс за концесиониране на автобусни 15 линии. Той бе спечелен от "Юнион Трейд" (4 линии), "Карат-С" (9 линии) и "Столичен автотранспорт" (2 линии). Стоилов призна в понеделник пред БНТ, че гласът от цитирания запис е неговият. Разговорът е изпъстрен с фрази на зам.-кмета като: "Аз съм съгласен да се разберете за цената, да нема дъмпинг..." или "аз поне съм малко от другата страна на барикадата." Размина се само с оставката на заместник-кмета Стоилов, както и при следващите скандали, вече при "кметицата" Фандъкова. Върхът на айсберга беше това: "В петък кметът на града Йорданка Фандъкова поиска отстраняването на ръководството на дружеството заради репортаж на "Нова телевизия" за съмнителна обществена поръчка за 60 навеса на спирки за над 250 хил. лева, спечелена от съпруг на депутатка от ГЕРБ. Оставка подаде и ресорният зам.-кмет Любомир Христов."  Но с оставките на членовете на съвета на дружеството, ресорния заместник-кмет и депутатката от ГЕРБ Ирена Коцева, чийто съпруг направи далаверата, по-скоро се покриха големите кражби в Центъра за Градска Мобилност, там се крадат милиони и това е публична тайна. То не е за пръв път с оставки да покриват далавери. Така стана и през 2012 година: "Съветът на директорите на Центъра за градска мобилност е уволнил днес зам.-изпълнителния директор Николай Костов и е приел молбата за напускане на ръководителя на направление "Икономическо" - Методи Аврамов, съобщиха от дружеството. Това се случи седмица след като кметът на София Йорданка Фандъкова поиска оставки и близо месец от началото на скандала в градския транспорт в "София", с който общината за малко не плати 2.6 млн. лева повече лихва по договор за 16 линии от градския транспорт на частния превозвач "Карат - С"." Разбира се разследвани и осъдени за корупция нямаше и тогава, няма да има и сега. Има и доклад на Сметната палата от проведен одит през 2013-14 година на Центъра за Градска Мобилност. Въпреки витиеватите фрази в него, става ясно пълното безхаберие, хаос и анархия направени нарочно, за да не се проследяват лесно парите: "Препоръки, дадени на кмета на Столична община:

По препоръка 1 Да се предприемат действия за постигане на съответствие между нормативните изисквания (наредбите, договорите) и практиката относно периодичност, срокове и начини за предоставяне на компенсациите за безплатни и по намалени цени пътувания с масовия градски транспорт (МГТ) от бюджета на СО и от централния бюджет." В превод на нормален език - пълно беззаконие, хаос и безконтролност при превеждане на субсидиите на превозвачите по частните линии.

По препоръка 2 Субсидиите от бюджета на Столична община за обществената дейност за масовия градски транспорт да се предоставят при конкретно определени, оповестени и унифицирани компоненти, въз основа на които са изчислени средствата." - в превод - парите на софийските и националните данъкоплатци се дават под масата и на тъмно без всякакви условия и принципи на превозвачите по съмнителни критерии.

На директора на ЦГМ също са дадени препоръки:

По препоръка 1 Да се изготвят подробни и конкретни функционални характеристики на структурните звена, изпълняващи дейности по планиране, реализиране и отчитане на приходи от превозни документи и компенсации за преференциални абонаментни карти." - в превод - "куче влачи, диря няма" - стройна дезорганизация в дейностите на звената на фирмата, позволяваща да се губи следата на приходите и разходите от продадени превозни документи и платени компенсации. Просто добре организиран хаос в който потъват пари.

По препоръка 3 Да се извърши проучване от звеното, отговарящо за информационното обслужване и развитието на автоматизираните системи в “ЦГМ” ЕАД, и да се изготви доклад за възможностите за усъвършенстване на Автоматизираната система за таксуване на пътници чрез допълнителни модули, с цел намаляване обема на ръчно въведените и обработвани данни в табличен вид."  - в превод, нарочно се въвеждат и обработват ръчно данните за да се изгуби съвсем следата и да се правят умишлени грешки - виж горе защо.

По препоръка 4 За оперативните периодични справки за компенсации от държавния бюджет да се въведе форма-образец, която позволява съпоставяне на данни за дължимите с изплатените компенсации за всеки месец, като се разграничат вземанията през различни финансови години." - преведено - крало се е като за последно. Значи, нарочно се поддържа мъгла около дължимото и изплатеното на частните транспортни превозвачи за предходни и текущи години та винаги да може да им се изплати дължимата субсидия два или три пъти, виж по-горе "грешката" с двата милиона и шестотин хиляди, които замалко да заминат към "Карат-С", която никак не е случайна фирма: "Завишените лихви се дължат на политическа поръчка от собственика на „Карат-С" и спонсор на ГЕРБ - Миролюб Столарски, (впрочем Столарски се оказа агент на ДС) каза още съветникът на от БСП Георги Кадиев: „Карат-С", които още 2008 година, техният собственик седеше на масата заедно с Велизар Стоилов, когато се разпределяха едни линии, заради които Велизар Стоилов си отиде като заместник-кмет, сега четири години по-късно се оказа, че са в поредната далавера. Столична община спонсорира спонсора на ГЕРБ". В отговор председателят на групата на ГЕРБ в СОС Малина Едрева каза, че не познава Миролюб Столарски и не знае дали той е спонсор на партията: „Имам съмнения, че той не е официален спонсор или спонсор на партията". Едрева коментира, че наистина кметовете и общинските съветници са били подведени, но реакцията им била навременна. На въпрос защо вносителите не са проверили данните в доклада, Едрева отговори, че идеята е била общината максимално бързо да си върне линиите. Съветниците от БСП поискаха оставките на двамата вносители на доклада - заместник-кметовете по транспорт Любомир Христов и по финанси Дончо Барбалов. Те ще сезират Сметната палата и прокуратурата, като ще поискат да започне дознание за престъпление по служба срещу кмета, зам.-кметовете и другите, изготвили доклада. В отговор кметът Йорданка Фандъкова каза, че е способна да иска и да приема оставки, но в случая тече проверка в ЦГМ и там ще се търси вината: „Чувствам се подведена, така и Общинският съвет, вероятно и заместник-кметовете. Всичко това ще стане ясно след приключване на проверката. Не може да няма виновни. Въпросът е да не се замита отговорността и конкретната вина, защото тези хора ще останат и те ще продължат да смятат". Та точно поради този скандал през 2012 година Сметната палата прави проверката и излиза с препоръките цитирани по-горе през 2013 година. Дали са изпълнени - един Господ знае. След тазгодишния скандал Сметна палата пак започна нова проверка. Резултати пак няма да има, защото ръководството й е от ГЕРБ и ще покрият далаверите на Столична Община, както винаги са го правили от 2005 година насам. А крадльовците от ЦГМ са толкова жалки кокошкари, че освен милионите, които източват, се държат и като цигани - джебчии и при най-дребните сделки. Например купили 7 фотоапарата по 342 лева, а те в магазина са по 159 лева. Вижте това тук, заедно с едно разследване, колко точно струват скъпите депутатски спирки, заради които си отиде заместник-кметът и депутатката от ГЕРБ.
Има и един принципен въпрос, защо изобщо е направена фирма по търговския закон, след като тази дейност - превоз на пътници с обществен транспорт е губеща по определение, тъй като има социални функции и винаги ще е на доплащане от държавния и общински бюджети? По-правилно би било да е Общинско Предприятие по смисъла на Закона за Общинската Собственост - това е бюджетна структура със съвсем друг тип управление и финансиране. Имам отговор на въпроса, ама няма да им хареса на общинарите в София. Защото доста по-трудно ще се краде от административно-бюджетна структура.... От фирма е много по-лесно.

А Фандъкова (от турски фъндък - лешник; снопче вълна; окосмяването на половият орган при жената, леска, лешник /турска златна монета/ наниз, гювеч; любовен нишан, кяр, далавера) напълно си отговаря на фамилното име. Ами така е, в Унгария си имат за министър-председател Виктор Орбан, а ние Бойко Борисов, а в Букурещ за кметица Габриела Фиря, а ние си имаме Фандъкова - Далавераджийкова. Която утре ще направи билетчето два лева, защото ресто от 40 стотинки се връща трудно и трябва да улесни продавачите на билети.....

Габриела Фиря - кметица на Букурещ

Виктор Орбан - министър-председател на Унгария

Шайката на Иван Костов

"Кажи ми кои са ти приятелите и ще ти кажа кой си."

Демонът Иван Костов

За безобразията на скрития комунист Иван Костов са изписани стотици страници. Този вонящ политически труп, упорито не иска да умре и периодично вампирясва и излиза от гроба като немъртъв. По форумите в интернет десеберастите приключват всеки спор в който нямат аргументи с подигравателното "За всичко е виновен Иван Костов разбира се." За тях това е висша форма на ирония, но удивително, това си е самата истина. Последната история от политическата сцена го потвърди. БСП избра за свой шеф човекът на Иван Костов и видна седесарка от неговия премиерски период - Корнелия Нинова. Едновременно с нея в ръководството влезе и друг виден регионален седераст от Иван Костово време - другарят Георги Гергов - да, да, същият този "червен олигарх" от Пловдив. Това ме провокира да изпиша накратко малка част от шайката на Костов, която той откри и назначи на възлови постове в своето "синьо", "седесарско", "антикомунистическо" правителство през 1997-2001 година. Като щедро им подари държавни активи, постове и пари.

Да започнем с Корнелия Нинова. "В далечната 1997 година, след много битки, поражения и разочарования, СДС печели изборите, парламентът е със синьо болшинство, президентът също е син. Въобще златно време за СДС – многострадалната синя партия, която за пръв път държи цялата власт в ръцете си. Иван Костов – „Командирът” е на върха на славата си, неговото мнение не търпи възражение, а думата му е закон. Няколко правителства преди това на Костов, се опитваха да правят приватизация, но тя все се оказваше половинчата и неудачна. Останаха обаче големи и апетитни „хапки” за приватизиране като външнотърговските дружества – „Техноимпекс” и гиганта „Техноимпортекспорт”. Това са две „златни мини” и то предимно валутни. Костов, както и неговия икономически екип знаеха това много добре. Предстоеше подмяна на ръководните кадри на подлежащите за приватизация големи държавни предприятия. Без съмнение, тези въпроси се решават на най – високо равнище и сигурно последната дума е била на Иван Костов. Но се случи нещо невероятно – случи се ”чудо”, забулено в особена мистерия и тайнственост. За изпълнителен директор на „Техноимпекс” е назначена неизвестната, твърде млада – на 28 години и без никакъв управленски опит Корнелия Нинова. ”Чудото” продължава: Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество – гигант." Пълният текст за "седесарската" й биография при премиера Костов и впоследствие "бесепарската" й биография в "Разузнаване ком". В същото това време в Пловдив Георги Гергов е виден седесар, той финансира пловдивската синя централа, приватизира хотел "Ленинград" - сега "Санкт Петербург", дава пространни интервюта във вестник "Марица", че е верен сподвижник на синята идея, макар и да не членува в СДС. Купува и ЦУМ - незнайно как, изобщо прави империята си по времето на премиера Костов. Впоследствие седесарската управа на Пловдив в лицето на синия кмет Чомаков му подарява и общинските къщи в Стария град, както и контрола върху Панаира. Между Корнелия и Гергов има стари бизнес връзки, по време на тройната коалиция 2005-2009 година, когато тя е заместник-министър в суперминистерството на Румен Овчаров "Нинова е шеф и на две стратегически предприятия – „Международен панаир” Пловдив и ”Булгартабак Холдинг” който e известен като „Бастилията” на ДПС." Тъкмо Гергов е взел контрола върху панаира, като главен акционер, а Нинова е шеф на борда на директорите, защитаваща "интересите на държавата". Как ги защити, та сега панаира е частна собственост на Георги Гергов е ясно. Но и двамата в 2005 година едновременно правят "плавния преход" от СДС активисти към БСП активисти.

Другото "откритие" на десния антикомунист и министър-председател Иван Костов е настоящата любимка на Бойко Борисов - Лиляна Павлова. И тя е комунистка по произход: "Дядото на Л.Павлова – Георги Павлов е висш функционер на БКП (член на ЦК), министър на химическата промишленост и личен приятел на Тодор Живков, а баба й Лиляна (на която е кръстена министър Л.Павлова)  дълги години е първи заместник –  завеждащ отдел „Организационен” на ЦК на БКП. Според спомени на съвременници, тя е била твърда привърженичка на Сталин и на неговите методи на управление. За лични заслуги към Т.Живков, на Г.Павлов дори е била отпусната сумата от 20 000 лв. (По спомени на Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов) За времето си, това са огромни пари – за сравнение, масовите заплати са под 150 лв, нова лека кола струва под 5 000 лв, а тристаен апартамент в София – 8 000 – 9 000 лв. Вероятно, точно от тях двамата (баба и дядо) министър Л.Павлова е наследила и луксозния апартамент в София, който според някои информации, също е получен от сем. Павлови от ЦК на БКП. Бащата на министър Л.Павлова – Павел Георгиев Павлов е завършил висшето си образование и е защитил аспирантура през 1983 г. в СССР – в Московския енергетичен институт. Преди ноември 1989 г. е работил в ЦК на БКП и в БАН. От 1998 г. е шеф на катедра „Публична администрация“, а от 2000 г. е заместник – ректор на (нали познахте?!) Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Впрочем, той е бил и редовен доцент в УНСС. Това не е единственото поле на изява на Павел Павлов. По времето на правителството на Жан Виденов, той е главен съветник и заместник – началник отдел в Министерския съвет. Според някои информации е работел  в ресора на вицепремиера и министър на строителството и благоустройството Дончо Конакчиев. Сега, Дончо Конакчиев е професор във Факултета по Администрация и управление (отново познахте къде, нали?!) във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. На Павел Павлов не може да се отрече едно нещо – той притежава завиден политически усет, който му позволява винаги да е „в крак с времето“. Доказва го един „дребен“ факт – през 2009 г. той е спонсор на ПП ГЕРБ и става дори председател от нейната квота на РИК във Варна. А може и да не е проява на усет, а на партийна дисциплина. Майката на министър Л. Павлова, която е рускиня, също е с престижна работа по времето на социализма. Тя дълги години работи в Българската Национална Телевизия." С една дума при такъв род Лилето щеше да бъде в Политбюро на ЦК на БКП някой ден, ако не беше пустия 9-ти ноември 1989 г. Тя придобива обаче и скрита седесарска биография след 1989 г.: "Лиляна Павлова е родена през декември 1977 г., а през 1997 г. – още преди да навърши 19 години, в края на първата й година като студентка в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), тя става финансов мениджър на проекта „Програма за обучение на мениджъри”, финансирана по програма ФАР. През 1999 г. (на власт е правителството на Иван Костов) – преди да стане на 21 години и все още незавършила висшето си образование, тя вече е:
- експерт по международни проекти към Института за следдипломна квалификация към УНСС;
- експерт в Координационно звено по ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството;
- офис-мениджър по Програма ФАР, Темпус – проект Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари;
- продължава да бъде и финансов мениджър по Програма ФАР – „Програма за обучение на мениджъри“.
Народната мъдрост, че е невъзможно да се носят две дини под една мишница е опровергана тотално! Л.Павлова съумява да носи не четири, а даже пет „дини“ – ако прибавим и това, че е студентка в УНСС.
Меко казано, добър старт, като се има в предвид, че за да заемат посочените длъжности (особено експертните), на „простосмъртните“ са им необходими поне едно висше образование и солиден стаж в областта. За „подробности“ като спечелване на задължителните конкурси в съответствие с приетия през 1999 г. Закон за държавния служител няма какво и да споменаваме."  Пълният текст за комунистическият й род и "антикомунистическа" кариера тук.

Сега да видим какво пише за другото откритие на Иван Костов - видният седесар, десебар, а сега дебегеец Прошко Прошков.

"Как така, току що (през 1998 г.) дипломиран в софийския Технически университет инженер, незабавно получава покана да работи в Германия 4-5 години, при това в държавна фирма и като изследовател в университет?!  Не е ли твърде наивно, да приемем, че е страшно талантлив и съвсем закономерно, немските железници (които са търсели сред завършващите университета в София?!) са „разпознали“ в негово лице незаменимия и крайно необходим им специалист за да осъществят проектите си? За всеки запознат с родната ни действителност, това звучи много познато – като обясненията на Георги Коритаров (агент „Алберт“), как той, никому неизвестен тогава журналист, снимал една от демонстрациите в София и към него се приближили двама човека, единият от които му предложил да започне да работи в радио „Свободна Европа“, което и станало през 1992 г… .... А какво се има предвид под „семейната среда“, която го е запалила от рано по политиката? Нали самият Прошков твърди „За ужас на майка ми и за радост на баща ми и аз станах техничар. Накрая за ужас и на двамата влязох в политиката”?!

В нея, политиката, Прошков влиза с „летящ старт“ – едва върнал се от Германия и през май същата година е сред учредителите на ДСБ! Само след 2-3 години и вече го „канят“ за член на Съвета на председателя на ДСБ – София, Атанас Атанасов и го номинират за кмет на община Лозенец! Шеметна кариера за начинаещ политик!." Обяснението се оказва много просто -  появява се един "вуйчо владика", или по-точно в случая - чичо-владика - братът на баща му Неделчо Прошков Янакиев наричан още "мистър - джакпот" и даже „Злият демон на тотото“: "До 10 ноември 1989 г. Н. Прошков е верен член на БКП и се труди скромно като началник на транспортния отдел в столичната дирекция на Българския спортен тотализатор. Шеф на тотото става от януари 1992 г. Популярното обяснение (тогава) за назначаването му е, че идва „за да съхрани тази институция от сини шутове“. (Каква ирония! Какво стана с „тормозеното от комунистите“ семейство, в което по думите на племенника му „няма да намерите и един член на БКП“, а?!)"  Тогава чичото прави първия си голям удар: "Ревизионен акт от онова време показва, че от тотализатора са източени над 10,5 милиона щатски долара. Ревизията е правена през лятото на 1995 г. Тогава 1 долар се разменя за 70 лева. Злоупотребите на Прошков са надлежно документирани върху 50 страници, без приложенията към него. Ще се спрем по-подробно само на една от далаверите, защото помагачите на мистър Джакпот в нея водят до едно и също лице ­ небезизвестния рекламен бос Красимир Гергов. Нещо повече, близки до Гергов фирми са източвали тотото и при втория мандат на Прошков като шеф на БСТ." При Жан Виденов го уволняват, но пък не го съдят. Идва обаче "синьото антикомунистическо правителство на новия Стефан Стамболов" Иван Костов. Мислите, че поправя грешката на Жан и го дава под съд? Наивници! Започва "синият му период":
"Прошков преживява някак управлението на партията, от която се е отрекъл, и спокойно дочаква правителството на Иван Костов. Командира и неговия финансов министър Муравей Радев нямат нищо против мистър Джакпот пак да стане шеф на тотото. Парите не миришат, нали? В синия период на Прошков „Гебо-92″ излиза от мода. Мястото й заемат три нови фирми „Лео Бърнет“, „Пиеро-97″ и „Медия транс“, тясно свързани по между си и с Красимир Гергов. Той е собственик на „Пиеро-97″. За шеф там е назначил Иво Цеков, който пък е представител на „Медия транс“. Основен играч в „Лео Бърнет“ е Вихра Хаджиганчева ­ съдружничка на Гергов във „Воис медия“, бивша шефка на рекламата на БСТ по време на първия мандат на Прошков. При втория на работа в тотото е назначен синът й Мартин Миланов. Прошков сяда в директорския стол на 25 март 1997 г. На третия ден, 28 март, управителният съвет на БСТ взема решение да се сключи договор с рекламната агенция „Лео Бърнет“ и възлага това на Прошков. Контрактът е подписан на 31 март и е уникален по своята същност. Договорът е рамков. С него държавното тото дава изключителното право на частната фирма да организира и провежда всички рекламни кампании. В документа няма никакви цени за изпълнение, отстъпки или неустойки, каквато е нормалната практика. Напротив, изрично е записано, че страните ще се споразумяват по приятелски начин, без да носят задължения за вреди и загуби. А конкретните цени ще се уточняват с анекси. От наличните в тотото документи става ясно, че те са 45 и плащанията по тях са ставали 100% авансово. Такова чудо няма никъде по света." Освен при Иван Костовото правителство. За корупционно-далавераджийските приключения на чичо и племенник Прошкови четете  пълният текст тук. Малко повтаря "шеметната германска кариера" на президента Плевнелиев, но за това друг път...

"Десният" кандидат - кмет на София

Но безспорно черешката на тортата е Мартин Заимов, може би най-видният "антикомунист" в екипа на Иван Костов, който го наложи и за "син" кандидат кмет на София. Официалната му биография: "Аз съм роден на 16 април 1962 година в Женева. Завършил съм електроника в Техническия университет в София през 1985 година. Имам магистърска степен по икономика в „Лондон Скул ъф икономикс” и сертификат по икономика от Колежа „Бъркбек”, Великобритания. Специализирал съм глобални финансови кризи в Харвард и стратегическо използване на информационни технологии в Станфорд.

1997- 2003 г. – подуправител на БНБ и ръководя Валутния борд на България. Имам голям личен принос за финансовата стабилизация на страната, след криза в края на 1996 и началото на 1997 г. Бил съм заместник министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски. Бил съм председател на Управителния съвет на Пощенска банка. Понастоящем съм член на Борда на директорите на Сосиете Женерал-Експрес банк. Работил съм в международната търговска компания „Луи Драйфус” и съм основател на българското й представителство. Член съм на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, на Американския университет в Благоевград, на Фондация „Пайдея”. Владея английски, френски и руски езици, и малко гръцки. Имам дъщеря и син и двама доведени синове."
Няколко уточняващи въпроса към него за семейството му които да хвърлят светлина върху постната му биография:

1. Защо в дома си до 1989 г. държаха портрет на дядо му - националният предател и държавен изменник генерал Владимир Заимов, разстрелян за антибългарска дейност и шпионаж в полза на СССР, чийто бюст и досега стои в сградата на КГБ? При това портрет фалшификат - на Заимов в съветска униформа каквато никога не е носил - явен фотомонтаж. Тогава до 1989 г. се гордееха с този фалшив портрет, а сега той се отрече от него?
2. Ползваха ли привилегиите на АБПФК (активни борци срещу фашизма и капитализма). Носеха ли им специална храна от столовете на ЦК на БКП и спецмагазините на номенклатурата, ходеха ли на почивка в санаториумите и почивните бази и резиденции на ЦК на БКП и УБО? Пътуваха ли в чужбина на екскурзии и командировки с парите на поробените българи работещи за партията и живеещи като скотове?
3. Как точно влезе другарят Мартин Заимов да учи "Електронна техника" във ВМЕИ "В.И. Ленин" - сега Технически университет? Издържа редовни изпити наравно с хиляди други млади хора или с привилегии да влезе без изпит като внук и син на АБПФК и с дядо "Герой на Съветския съюз"?
4. Завърши ли в крайна сметка ВМЕИ "Ленин" и би ли си показал дипломата!
5. Майка му със звучното "българско име" "Клавдия" Заимова как точно отиде на дипломатическа работа в представителството на ООН в Женева, като агент на Първо главно на ДС или агент на КГБ или на ГРУ? Ще посмее ли другарят Заимов с молба да комисията по досиетата да изиска от тях досието на майка си и да го публикува в Интернет? Току-виж се оказало, че тя не е ничий агент, просто е била много компетентна професионалистка и затова са я пратили в Женева като дипломат. Това само ще му донесе бонус.
6. Познава ли другарят Заимов от ВМЕИ "Ленин" другаря Иван Костов - тогава асистент по политикономия? И защо другарят Иван Костов като лансираше другаря Заимов в СДС и после в БНБ криеше произхода му?
7. И как точно пуснаха другаря Заимов през 1988 г., да учи в Лондон и да получава магистърска степен по макроикономика от “Лондон скул ъф икономикс”. И да работи във френските фирми "Бис" и "Луи Драйфус"?
8. Посещавал ли е психиатричен кабинет, кога и защо?
9. Защо Мартин и брат му са били освободени от военна служба и не са служили в родната казарма?
10. Той и брат му занимавали ли са се с незаконен обмен на валута преди 10 ноември?
11. Измамил ли е втория си баща архитект Михаил Соколовски с имот в Созопол за благодарност за това, че е отгледал него и брат му?
12. А всъщност втория му баща Соколовски беше ли придворен архитект на другаря Живков?
13. Защо Мартин носи фамилията на майка си, а не на истинския си баща си Голдсмит?
14. Кой и по какъв начин насочи Мартин като млад специалист по електроника в отдел протокол на БОК при другаря Иван Славков?
15. Кога и защо майка му е призната за АБПФК?
16. Как майка му уж бяга в Швейцария, а брат й военното аташе и агент на ІІІ управление на ДС в Италия (о.з. генерал Стоян Заимов) си остава на поста дълги години, а тя когато се връща в България даже не е арестувана и не лежи в затвор като "политически беглец от социалистическата Родина"?
17. Французойката с която е живял без брак и имат две деца, племенница на Жорж Марше - генералния секретар на Френската комунистическа партия ли беше?
18. Кога точно се осъзна, че всъщност е антикомунист?

Гафовете на Мартин Заимов
Мартин Заимов отрече българския език:
"Извинявам се, че заговорих на английски, но БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК НЕ Е ПРИГОДЕН ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО." ...... На журналистически въпрос не смята ли, че е обидил българския език, Mr Zaimov заяви: "Ваше право е да мислите така. А мое право е да мисля това, което казах. Ами ето вижте - на английски например няма как да се каже стопански ръководител!" А по телевизията си призна, че е пушил и марихуана.... Изобщо хубав човек - "антикомунист" седесар, десебар и Костовист....
Не бива да изпускаме и Радан Кънев - поредното "антикомунистическо" откритие на Иван Костов. Бивша активистка на ДСБ пише за него във форума на "Дневник": 
"Възприеман е като абсолютен гъз! Р.К. е един изключително амбициозен мухльо с много ограничени интелектуални възможности. Спомням си как Иван Костов го инсталира за председател на ДСБ "Средец"-София, след неуспешния му опит да стори това в ДСБ "Оборище". Това беше противоуставно, тъй като Радан нямаше право да оглави организация, в която не е регистриран. Той живееше по това време в апартамента на жена си в "Дървеница". Това става в 2009 г. Иван Костов го прави председател на "Средец"; аз разбирам, че Иван Костов е руски агент и напускам организацията като обявявам това на Общо съблание. Започва възхода на това леке - Радан Кънев. Пропуснах да спомена, че на Общото събрание, на което обявих напускането си, той даже ми се извини. Циркаджилъци, на каквито малцина са способни. Но той го може. Да си плюе в сурата! Това е дълга история. Спокойно може да не ми вярвате. Но аз съм любознателен и четящ човек и имах илюзия, че аз и такива като мен можем да помогнем на България за много неща. Безкористно и наивно, както става ясно сега. До мен беше инсталирана една първа братовчедка на Елена Костова - химичка. Която ме следваше неотклонно. Последния път с нея се видях на сбирката на един форум, който реших да правя заедно с Петър Горнев - архитект. Този форум имаше успех...Та там изведнъж се появиха една купчина депутати от ДСБ и между тях и Ванчето Стойнева - братовчедката. Аз й се зарадвах и и казвам: - Радвам се да те видя! Дай след след сбирката да се видим някъде. Преди края на събранието тя изчезна. Никога след това не ми се обади. Никога."    
Ако искате да разберете скритата комунистическа биография на евреина - педераст Радан Кънев, с баща Милен Кънев - служител на Четвърто управление на ДС, с комунистически убийци по майчин род (майка му е Виолета Йосиф Кордова), между които чичо - педераст - Алберт Моис Кордова и убита от жандармерията негова леля - съветската агентка и шпионка - Солчи Моис Кордова, "женен" (фиктивен брак) за дъщерята - Деница Баръмова на агент-явочник на ДС четете тук.
А ето и още един очевидец как  "Гъза, който им стана знаме" го инсталираха за шеф на ДСБ - Средец: "До началото на 2007 младежа не членуваше въобще в ДСБ, нищо че сега се представя, като един от основателите й. Лъжата при него е втора природа и никога не е била пречка за да се домогне до това, което желае. Последното е моя лична констатация, обосноваваща се на почти 10 годишно  познанство.
Всъщност един куп от случайности докараха този шмекер начело на партията.
Първо се появи агентурното досие на председателя на ДСБ – Средец Венко Бешков (освен председателството на ДСБ – Средец, беше и член на т.нар. „консултативен съвет“ на „Декомунизация“, заедно с Валентин Методиев, Пламен Цветков и т.н.), с агентурно име „Хаджията“, служил на девет водещи офицери, девет години и той трябваше да бъде скоропостижно заменен. 

агент "Хаджията"

Венко Бешков

Чрез лобиране на форумни ДСБ контакти бе предложен и избран Радан Кънев, без някой да се усети, че той всъщност не членува официално в партията и дори се е самоопределял по форумите, като лявоцентрист. ОК, трябва да призная, че силата му е в интригите, а пък в хамелеонщината е ненадминат.
Както и да е, задкулисието никога не е били пречка в Сектата и на бърза ръка го приеха, заверявайки членството му с няколко месеца задна дата.
Минаха няколко години в които Гъза се умилкваше около Костов, докато дойде началото на 2010*, когато Любка Дойнска напусна ръководството на партията, несъгласна с интригантските прийоми на Мавъра, по отношение на Борисов и Цветанов, след като не получи облагите към които беше се стремял.
Този факт поставя Гуруто в цайтнот, да не би сектата да се разколебае, и тойприбягва до една вечерна блиц акция.
Първо се обажда на Антоанета (Тони) Цонева и ѝ предлага на нея да заеме мястото. Тя отказва, защото не иска да се обвързва толкова с ДСБ, въпреки че е била проформа кандидат на неизбираемо место в минали парламентарни избори.
След това Манго се обажда на друг млад човек, който също му отказва с аргумента, че ще се отдели от политиката (което е вярно и затова не споменавам името му). Чак третия избор за който Драгалевския мангал се сеща е за Рада…, без да знае, че в махалата са ѝ викали „Гъза“… Та това е сагата на този трагикомичен гоголов герой.

*) Между другото по същото време и по същия повод аз подобно на Любка окончателно се отвратих от кандидат-члена на БКП, преподавателя по Политикономия на Социализма и закален в борбата срещу идеологическите диверсии на Капитализма, по одиозни ГРУ школи в Кременчуг/Украйна обучаван в агентурни прийоми, човекът с много лица, другаря Иван Костов, въпреки, че на изборите 2009-та, бях гласувал за Синята Коалиция."

Е, това са част,  много малка при това, от приятелите, сподвижниците и съекипниците на Иван Костов. А той какъв е - всички знаем....

Началото на края на лаптопите и настолните компютри

HP Elite x3

Една новина мина незабелязано за широката публика. А всъщност тя ознаменува края на ерата на настолните компютри и лаптопите, а май ще отнесе и таблетите. Е, явно Microsoft отвърна на удара. Като че ли, досега се давеха в океана на на андроид устройствата и не можеха, нито с телефоните си, нито с операционната си система да вземат дял над 3-4%, а той и все намалява. Обаче HP Elite x3 ще ги върне много здраво в надпреварата. А ми се струва, че ще извади от играта и останалите играчи. Windows 10 е отявлено шпионска и антипотребителска система (за мръсните тоталитарни функции на компютърната техника писах тук по повод електронното гласуване), но с функцията Continium удари балтията на андроида и айфона едновременно. Поне докато те не измислят нещо подобно. Вижте във видеото за какво става въпрос.

И така имате телефон - компютър в джоба си - с огромен екран, с главозамайващ хардуер, (вижте тук спецификациите) и е противопрахов, противоударен и водоустойчив. Но не това е важното, такива "умници" с лопата да ги ринеш. Важното е, че това е настолният ви компютър, таблет, и лаптоп едновременно, освен че е и телефон. Идвайки на работа с него се развличаш по пътя. В офиса го включваш в докинг станцията прехвърляща сигналите към клавиатура, мишка и монитор и връзка с интернет по кабел. Получаваш пълноценен компютър на който да вършиш сериозна работа.

Докинг станцията в офиса - телефонът е компютър

Да, наистина ще ти трябва монитор, мишка и клавиатура, но спестяваш компютъра - първо като пари, второ като неудобство на него да имаш програми или файлове, които ги нямаш в къщи на домашния компютър или на телефона, лаптопа или таблета. Край на проблема: "Ех, как си забравих точно тази ексцел таблица на компютъра в офиса, мислех, че съм я прехвърлил на телефона и щях да поработя в къщи, но сега ще чакам до понеделник." Спестяваш пари, плащаш за операционна система и програми само един път и само за едно устройство. Параноиците ще оценят и това да са постоянно с компютъра в джоба си и само те да работят с него в офиса, у дома или на вилата, а не колегите или роднините им. А може и да си сложите монитори, клавиатури и мишки и там и да работите с джобния си телефон-компютър. После си го приберате в джоба заедно с малката докинг станция, за да не вижда жена ви какво точно имате на него, нито пък децата ви да го докопат и повредят с игри. Тоест ключовите думи тук са сигурност и поверителност на личната информация. На това може да се възрази, че ако го загубите или ви го откраднат, всичко отива по дяволите и това донякъде е вярно. Той има разбира се шифроване на информацията, заключване с пръстов отпечатък и ирисово разпознаване, но загубата му ще ви лиши от всичко, ако нямате архивно копие на външен диск или облак в мрежата. Така, че тук внимателно. От друга страна на евентуалното възражение за малкия му екран и удобството на таблетите / лаптопите от "Хюлет Пакард" са подготвили блестящ отговор. Предлагат допълнителен екран с клавиатура със слаб и орязан хардуер, превръщащ се при безжична връзка с телефона в пълноценно устройство. Махнеш ли обаче телефона, фалшивият лаптоп е безполезен. И да го загубиш, или да ти го откраднат, без телефона е една празна черупка. И пак ключовата дума е сигурност, докато си работите на този лъжлив лаптоп, телефонът ви може да е в джоба на сакото. 

Така наречения Extender на телефона - превръщащ го в лаптоп

Аз лично бих искал клавиатурата да може да се откачва, така, че да става и на таблет, но фирмата явно не мисли така. Ако това писание ви звучи като панегирик за "Хюлет Пакард" и устройството им, не е така. Преди тях имаше подобни опити, например тройният телефон - таблет - лаптоп на Asus. Но той нямаше този успех, заради слабите възможности на операционната система - стара версия на андроид.

Asus Padphone

Сега при Windows 10 е съвсем друго положението. Microsoft май направиха нова версия на "Империята отвръща на удара" с помощта на съюзника си "Хюлет Пакард". Какво пречи и самият Редмъндски гигант да пусне подобни свои телефони с такива аксесоари? Изтеклите изображения на телефона Microsoft Surface и странната му клавиатура предвещават интересен развой.

Телефон Microsoft Surface

Нетипична клавиатура

Да не забравяме, че китайските производители още не са си казали тежката дума. Предполагам, че ще се втурнат да правят докинг станции и екранно-клавиатурни "обвивки" за тези модели, а скоро ще пуснат и свои подобни телефони с Windows 10. И тогава наистина хората ще се запитат, защо да плащат четири пъти за телефон, таблет, лаптоп и настолен компютър, като могат да минат с едно устройство в джоба и безброй аксесоари към него? И тогава сбогом лаптопи, настолни чудовища и таблети!

Интересно, как ли спи ръководството на Google в момента, дали сънуват кошмари за бъдещето на Андроид или замислят контраход - да го превърнат в пълноценна операционна система, най-после? 

Защото имаха такива обещания още през 2011 година. В епичната им война с "Епъл" и гейфоните им, казаха, че андроидът ще работи и на настолни компютри, но нещо не ги виждаме да си изпълняват заканите. Иначе, краят на изгризаната ябълка е близо. Скоро ще фалират и ще останат само в историята с два несполучливи опита за летене. Грандоманията, алчността и арогантността на "Apple" ще им изяде главата и на тях. Примерът на Nokia е показателен - видяхме какво стана с финландците, които навремето държаха 44% от световния пазар на телефони.

Колко са умни умните телефони?

"Умни" телефони

В този материал има "продуктово позициониране", както се казва... Всъщност не, във филмите има такова - например в тези за Джеймс Бонд, където фирмите произвеждащи дадени марки часовници, коли, костюми, яхти, оръжия и други, плащат безумни пари на продуцентите, за да се появят стоките им във филма, като любим аксесоар на агента 007... Устройствата за които пиша по-долу, са си мои, любими и аз съм платил за да ги имам, а не те на мен.... Шегичка, но сега на темата за радиото в "умните телефони" в технологичния век.... 

Това е радио....

Преди години бях в един магазин на "Виваком" където продавачката - едно мило момиче се мъчеше да ми пробута един "Алкател" за един лев. С договор за две години с космическа стойност разбира се. (Да не се обиждат французите, но "Алкател" е символ на технологичен боклук, дори и така наречените им "върхови модели". Попитайте някой, който се е излъгал да купи такова "чудо", ако не ми вярвате.) Та девойчето ми изтъкваше главното му достойнство, че има блутуут връзка. Гледах парчето пластмаса отвсякъде, въртях го замислено в ръката си и се чудех за какво му е на такова устройство блутуут? Това беше телефон тип "сапунерка" само с червена и зелена слушалка и цифрова клавиатура (говорим за 2005 година), СМС-и и нищо друго, нито памет, нито слот за карта, та да прехвърляш файлове, изобщо никакви функции. А, имаше радио и това е завръзката. В джоба си имах Нокия 9500 комуникатор, ако сте забравили какво беше това навремето, ето го на снимката този технологичен динозавър. 

Nokia 9500 Communicator

Тогава струваше 1600 лева. "Комуникатора" ми имаше и блутуут слушалки и уай-фай и каквото се сетиш още. Е, нямаше радиоприемник и това беше проблемът да се интересувам от друг телефон с радио, но не и "Алкател". Идиотите от "Нокия" точно в този скъп модел се стискаха да сложат приемник, да не вземе да им се смали печалбата. А те бяха  първите в света вградили радио в телефон и много от по-посредствените им и евтини модели си имаха радиоприемник, но не и 9500 комуникатора, за който пък ти вземаха безумни по онова време пари. В следващия комуникатор Е90 се поправиха - вече имаше радио, но аз пък ги бях зарязал като фирма. Не ми бяха вече любимата марка. 

Nokia E 90 Communicator

(Още ми е жал за тази хубава бивша фирма Нокия, но високомерието им ги скапа тези симпатични финландци. "Комуникаторът" имаше нещо което съвременните телефони го нямат - факс с отделен факс номер и отделни номера за гласови обаждания и за данни. И от трите номера можеше да се обаждаш, не ти трябваше втори СИМ. Но за това друг път.)  Та да се върна на симпатичната "вивакомка". Зададох й садистично въпроса за какво му е на "Алкатела" блутуут, като няма никакви програми, функции, дори и МР3 плейър липсва? Тя се смути и изчерви, явно обучението й беше стигнало дотук. Дойде колегата и деликатно й подсказа, като ученик даваш на момичето на задния чин да преписва, "заради радиото, да може да се свържат слушалките безжично и да го слушате". (Запомнете тази фраза) Тя грейна в усмивка и ми предложи към телефона и блутуут слушалка. Благодарих й колкото може по-сърдечно и си тръгнах, като мислено му се хилех на акъла на подсказвача. 

Днес обаче, този десетгодишен епизод ми изникна в съзнанието и се сетих какъв идиот съм бил тогава, да не пробвам "Алкатела" с радиото и блутуут слушалките му. Не, че щях да го купя. Не знам дали сте пробвали радиото на телефона или таблета си да работи с блутуут слушалки? Ами опитайте! При мен не става, ето защо. Идвайки на работа се опитах да пусна радиото на слушалките си. Китайски ТМ-001, но железни. 

Слушалки ТМ 001

С блутуут връзка с всякакви устройства работеща безотказно. Отделно с вградено FM радио, музикален MP3 плейър със слот за микро SD или TF карта с музика и разбира се с аудиожак за да ги включиш с кабел към старинни устройства, ако се наложи. Обаче греда, не бях ги заредил (стандартен микро USB жак) и операцията пропадна. Е, сега е 21 век, радиопарати да искаш :-) 

Nokia 301 Dual SIM

Извадих служебния телефон - евтина слушалка Nokia 301 за стотина лева, но си има радио, включих жичните й слушалки и готово! И тогава ми дойде "гениалната идея" да пусна радиото с блутуут връзка. В офиса, докато слушалките ТМ 001 се зареждаха, включих безжичните колонки - китайски фалшификат на доктор Дре бийтбокса. 

D-r Dre beetbox - китайска имитация

Впрочем и те си имат радио, МР3 плейър с карта, аудиожак за кабел, даже голям USB вход за флашка с музика и разбира се блутуут. Дадох ги на блутуут връзката и извадих с ехидна усмивка евтината "Нокия". Включих я и нея на блутуут връзка и изчаках да се свържат, за да й гледам сеира. Опитах да пусна радиото, но то разбира се любезно ми поиска да включа жичните слушалки, които му служат като антена и като го направих, прекъсна блутут връзката разбира се и даде сигнала в тях. Даже не ми предложи да мина на външния говорител на телефона, просто нямаше такава възможност в менюто за управление. Е, това е сега "Нокия"-та, "как преминава световната слава". Извадих тържествено любимия си "умник" Huawei Ascend G7 (похвално слово за него тук в спор с един гейфонист) и го дадох на блутуут връзка с колонките. Сега щях да покажа на Nokia-та защо китайците изгряха на изток като технологична нация.

Huawei Ascend G 7

Пуснах му радиото и "умникът" ме разочарова за пръв път. И той си поиска жичните слушалки за антена!!! Свързах ги и все пак опитах да пусна радиото на високоговорител, като се надявах, че умникът, ще разбере под "високоговорител" външните колонки, с които вече беше свързан с блутуут. Уви, той си включи собствения високоговорител. Е, поне това направи, "Нокията" не можа и толкова. Да, "умни телефони", какво да ги правиш. И тогава се сетих за таблета. Нищо особено - един американски Vonino Sirius QS правен в Китай естествено. И той си има радиоприемник разбира се. 

Vonino Sirius QS

Свързах го с блутуут колонките и пуснах радиото. Естествено и този "умник" си поиска жичните слушалки за антена. Сложих му ги и все пак потърсих в настройките външен говорител. Имаше и като го включих....... пусна собствения си. Забрави, че е в блутуут връзка с колонки.... Пореден провал на умниците. Вързах "Хуавея" с колонките безжично и му включих интернет радиото. Е, разбира се станцията, която исках я нямаше в приложението съдържащо "всички български онлайн радиа". Не го пиша, като име, да не му направя лоша реклама, българско е и иначе много хубаво, но не можеш да добавяш радиостанции. Тогава вече се ядосах, махнах телефона и включих във фирмената уай-фай мрежа таблета, вързах го с блутуут колонките и отворих с браузъра "Опера" сайта на радиостанцията. Опитах да пусна радиото на живо, но разбира се идиотите от Adobe отдавна не предлагат флаш плейър за Андроид. (Още една фирма по пътя на "Нокия") E, в таблета имаше старата му версия, но пък тя не е вградена в браузърите и първо трябва да я стартираш и после да включиш браузър. Направих и това упражнение и за моя изненада андроида ме попита откъде да пусне музиката, като ми предложи цели четири програми, поддържащи онлайн радио, за две от които не подозирах. Хайде браузърите и вградените програми за музика и видео, да разбира се, ама не очаквах и фотогалерията и ES File Explorera. Затова го и препоръчвам. Е, след два часа операция "радиоприемник" в умен телефон приключи с успех, дали?!!. При вградени пет радиоприемника в два телефона, таблет, слушалки и колонки, да се наложи да го слушаш през интернет с архаични флаш плейъри си беше голямо забавление. "Умни телефони", какво да ги правиш.... А какви радиоапарати имаше навремето...

Това е радиопарат, ако не знаете...

Пиша го това, защото сега още се чудя, дали онзи безумен "Алкател" с който започнах в началото, щеше да ми поиска жичните слушалки за антена, при включена блутуут слушалка, която момичето вежливо ми предлагаше....
Или да перифразирам вица за Чапай и Петка за духовата музика: "За какво му беше на "Алкатела" блутуут"? Съжалявам, че тогава не проверих, можеше и да го купя....


Послепис
На следващия ден поумнях още малко. Вързах таблета с аналоговия кабел от жака за слушалките с колонките през AUX входа. Така си имаше антена и подаваше жичен сигнал към тях. За моя изненада като включих радиото и му зададох бутон "говорител", заработиха и колонките и високоговорителите на таблета едновременно. На това му се викаше навремето квадрафония... Изобщо в технологичния 21 век кабелите си имат своето място. Поне докато програмистите не поумнеят и не започнат да мислят като обикновени хора, което обаче по определение е невъзможно.