Съвършеният дегенерат

Кои са били любовници?

Един хубав еврейски виц за встъпление:

"Говорят си Арон и Моше. 
- Арон, знаеш ли, че Давид е станал педераст?
- Защо бе Моше, да не си му дал пари назаем и да не ти ги връща?
- А не бе, имам предвид  - педераст  в  оня - хубавия смисъл на думата."

Отскоро  набиращата отново популярност в интернет теза за педерастията на Ленин, Троцки и Зиновиев, (или по-точно Владимир Бланк, Лейба Бронщайн и Гершон Апфелбаум) отново направи актуален Григорий Климов и книгите му. Всъщност тезата не е нито нова, нито учудваща, на запад отдавна това е всеизвестен факт. Друг е въпросът, че в съветското посткомунистическо пространство не е особено популярна, защото целенасочено е подтискана и омаловажавана. Климов в трите си основополагащи книги - "Протоколите на съветските мъдреци", "Червената кабалла" и особено в "Божият народ" изнесе къде, къде по-потресаващи факти, не само за педерастът Ленин. Включително и за педерастията на Маркс и Енгелс. Даже в този контекст става ясно откъде идва ракът на гърлото от който Енгелс умира в адски мъки, като последица от "устните му занимания" с приятелчето му Маркс (Кашел Мордехай Леви). Както пише Климов, по онова време педерастите са предпочитали "натягиват друг  другу в рот, а не в зад".  Но ето, че след като го написа, според някои критици - "бездоказателствено", фактите започнаха да излизат един по един от поредица  други руски учени. В интерес на истината и Виктор Суворов в книгите си пишеше за "духовния педераст" Ленин, а и други руски автори поддържаха тази теория, но в крайна сметка историкът И. В. Соколов публикува любовните писма на Ленин и Зиновиев, като окончателни доказателства: „Мили Вова!  Не ми отговаряш, наверно си забравил своя малък Гершел. А аз съм приготвил за нас забележително гнезденце. Можем да бъдем там по всяко време, когато си поискаме. Една прекрасна квартирка, където ще ни бъде хубаво и никой не ще попречи на нашата любов. Ще бъде така прекрасно, както преди. Аз помня какво щастие бе за мен да те срещна. Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се крием от твоята  жена… Никой няма да ни  разбере, нашите чувства, нашата взаимна привързаност… Пристигай бързо, чакам те, цвете мое. Твой Гершел”.

„Илич! Всичко, което ми поръча, изпълних…..Тук е много тежко и сложно, но мен ме топли мисълта, че след броени дни ще те видя и прегърна в своите обятия. Пазиш ли още нашето гнезденце? Да не би да водиш там други? Аз тук много страдам, и само надеждата за твоята вярност ме топли. Целувам твоето марксистко дупенце. Твой Гершел”. А на всичко това отгоре, Ленин заформя мил "любовен триъгълник" и с Лейб Давидович Бронщайн (Лев Троцки): "Обаче само след няколко месеца в отношенията на двамата любовници настъпва разрив. И както става ясно, възниква ревност. Това става ясно от следващото писмо на Ленин: „Скъпи Гершел! Не ми се обиждай. Чувствам, че нарочно се бавиш в Кавказ, макар че обстановката не го изисква. Вероятно си ми обиден. Но аз нямам никаква вина, всичко е плод на твоите глупави подозрения. А, що се отнася до Лейб и мен – това бе само еднократно и повече няма да се повтори…Чакам те и  ще се помирим в нашето чудно гнезденце. Винаги твой Вова”.
„Илич - следва незабавен отговор от Владикавказ - това съвсем не са глупави подозрения относно теб и Лейб. Кой ли не видя, как ти се въртя около него в последно време? Аз ли не знам как пламват твоите очички, когато видиш мъже с крупно оръдие. Ти винаги си казвал, че по дребните мъже са с великолепни оръдия… Не съм сляп и виждам прекрасно, че ти си готов да забравиш нашата любов заради романчето ти с Лейб. Разбира се, сега той е редом с теб и не му представлява трудност да те съблазни. Или май ти си този, който го е съблазнил?..”
Та, две думи за Лейб Давидович Бронщайн. Това е същият този Троцки, който през пролетта на 1918 г. бива назначен за министър /нарком/ по военните и морски дела, а след това и председател на Реввоенсъвета на Русия. Вече  му е в подчинение цялата Червена армия. След като от страх местят столицата в Москва, Ленин и Троцки се настаняват в Кремъл. „С Ленин се намирахме през един коридор - пише Троцки в своите спомени. - С Ленин по десетки  пъти на ден се срещахме по коридорите и се посещавахме взаимно да обменяме  мнения.” Но между тях ,,любовен роман,, не се разгаря. Може би съпругата на Троцки е била по-бдителна и по непримирима към педерастките забежки, за разлика от Надежда Константиновна Крупская. А може би Троцки не е бил особено запленен от бледия, увиснал задник на петдесетгодишния Ленин. Та в охраната на бронирания влак, на който е пътувал Троцки по всичко фронтове, са служили смели юначаги в кожени куртки, препасани с револвери и гранати, винаги готови да окажат и сексуални услуги на Троцки, когото те са считали за ,,титан на революцията”. Пък и това са две различни неща - да удовлетвориш своето тщестлавие и похот и да „изчукаш” вожда на „световната революция” и да се обвържеш с постоянна любовна връзка с „този старец”.
А дали е бил Лейб Давидович действително „дребен мъж с голямо оръдие”, както е писал със завист Зиновиев? Това, разбира се, е забавен въпрос. Но за това никакви свидетелства не са публикувани. И какво са разбирали под ,,крупно оръдие” Ленин  и Зиновиев, също не знаем. Достоверно е само едно – и Лейб, и Гершел, са имали ,,обрязани оръдия”, защото и двамата са се родили в иудейски семейства. И на осмия ден след раждането са отрязали краекожието им.
„Не ми се обиждай Гершел - пише Ленин. - Ти си прав, аз действително не можах да устоя на Лейб. Той е така брутален. Той просто ме омагьоса със своите ласки. А аз толкова се нуждая от такива, особено в този политически момент. Не мога  да живея без тази нежност, а ти замина, негоднико. И ето, аз не устоях. Но ти ще ми простиш тази малка слабост, нали Гершел? Връщай се и ще видиш, че съм преизпълнен с любов към теб. Твоята малка Вова”."  Както виждате гнусарщината на комунягите е пълна. Статията на български тук, а руският оригинал тук. С огромна мъка Соколов успява да ги издаде само в три исторически списания в периода 1994 - 1996 г. (през 1996 г. във вестник ,,Русский взгляд” бр.3, под заглавие - ,,Ленин – палач на руския народ и обикновен педераст”. След това  същата статия излиза във вестник ,,Русский порядок” /бр.38-40/. През същата 1996 г. откъси от кореспонденцията на педерастите Ленин и Зиновиев се появяват във вестник ,,Наше отечество” /бр.55/, под заглавие „Марксисткият любовен триъгълник”.) Оригиналите ги няма в Интернет. Оттогава всичко това е покрито с мълчание. Даже, като контратеза комунистите и сатанистите извадиха глупости за "любовните приключения" на Ленин с Инеса Арманд (от която уж даже имал дете), Илена Стасова, Аполинария Якубова  и разни други "революционерки". Но ето, че сега е време да обясним дегенерацията с откритията на Климов чрез примера на съвършения дегенерат - Ленин.
Какво е дегенерация и дегенерат? На български - израждане - изроден. Това е упадъкът, влошаването и разрушението на човека, обществото, морала, и т.н. Или другояче казано, това е дяволът, тоест сатаната и делото му. Точно това са дегенератите - сатанинско проявление в преносния и буквалния смисъл. Според руския изследовател и писател Григорий Климов дегенерацията е естествен процес на израждане на рода и неговата смърт в течение на няколко поколения. Тя има три фази проявяващи се в поколенията на даден род:

Полови извращения. Педерастии и педофилии, лесбийство, некрофилии, зоофилии, геронтофилии и всякакви други содомитски перверзии. Понякога импотентност и фригидност. Като странично проявление - бездетство. Климов дава десетки примери  на известни хора от цял свят - главно от политиката и изкуството, чийто семейни биографии основно е проучил.

Психически болести. Когато пострадалите поколения в даден род въпреки първите етапи на дегенерацията описани по-горе, не си дадат сметка какво става и продължават да правят деца в извратени или непълноценни семейства, природата казва Климов, дава следващ по-сериозен знак. Идват поколенията с психически болести и отклонения. Шизофрении и циклофрении, психопатии и социопатии, самоубийства и убийства и изобщо всякакви бесовщини проявявани в такива семейства.

Вродени физически дефекти. Ако родът продължава да упорства да се размножава, в третия етап поколенията му вече имат грозни уродства и физически аномалии - раждат се деца - джуджета или с гърбици, кривогледи или куци, със сакати  ръце или крака, без пръсти или с повече пръсти и прочие аномалии. Да си припомним българската поговорка да се пазим от "белязани хора". Разбира се има и по-незабележими дефекти, като родилни петна, брадавици, неправилни уши и носове, рижи коси, говорни дефекти, проблеми със слуха и зрението и т.н. и т.н.

Да вземем за илюстрация Владимир Илич Бланк/Улянов - Ленин. Неизвестен е фактът, че във вените му не тече нито една капка руска кръв. Има шведска, германска, еврейска, калмишка и чувашка, но не и руска. Това донякъде обяснява патологичната му омраза към руснаците, Русия и всичко руско изобщо. В писанията му има достатъчно примери, а и политиката и делата му са красноречиви. Освен че е педераст, заговорник  и терорист, той е може би най-големият масов убиец, след Сталин разбира се. На съвестта му тежат над 20 000 000 души убити при болшевишките репресии, създаването на концлагерите, зверските мъчения на жертвите, грабежите, разрушенията и изграждането на тоталитарната комунистическа диктатура. Това е известната част от биографията му. Каква по добра илюстрация на петия принцип от формулата на дявола на Климов: "5. Дяволът винаги се стреми към властта. (Комплекс на властта. Комплекса на вожда. Агресивността = садизъм + хомосексуализъм.)" Ленин е пълен атеист, минал на служба на сатаната, и се превръща в опасен богоборец и богохулник. (Маркс също е бил сатанист.) Той още като 15 - годишен младеж демонстративно скъсва с Господа Бог, хвърля си златното кръстче като го откъсва от верижката на шията си, стъпква го и бяга от къщи. Това, само защото свещеникът идва у тях със строга забележка, че не посещава неделното училище и на шега го поглежда и казва на родителите му, че трябва "бой за да го научат". Обаче независимо от безбожничеството си, Ленин впоследствие прави църковен брак с Надежда Крупская. Много по-късно Сталин я нарича "проститутка и дегенератка", но не в оня "хубавия смисъл на думата", както гласи еврейският виц.  Да видим защо и какво е имал предвид.

"Съпругата" Надежда Крупская

Тук се очертава още една "семейна" пикантерия - при загадъчният опит за убийство на Ленин от есерката Фани (Дора) Каплан (да сме точни - Фейга Хаимовна Ройтблат) на 30 август 1918 г. Има дори една доста странна конспиративна версия с българска следа: "В годините след разпадането на СССР дори се появи документ от архива на КГБ, в който Дора Каплан написала собственоръчно през 1934 г.: „Убийството извърших поради една единствена причина – получих безспорно доказателство, че името на човека, жестоко насилил майка ми в партийна квартира и на когото съм задължена за появата ми на този свят, се казва Владимир Илич Ленин”. Да отбележим разминаванията - според официалната версия, тя стреля по Ленин, защото е "предал революцията" и е разстреляна още през 1918 г., така че няма как да е жива през 1934 г. Но все пак бъдещи изследвания могат да покажат истината. Защото някои руски историци потвърждават, че има очевидци, които са я виждали жива в 20-те, 30-те и дори 40-те години. Например Владимир Горак. Да видим и какво пише брат й за нея:  „Сестра ми беше осмо дете в семейството – разказва Пьотр Каплан (брат й) – и не приличаше нито в лице, нито по характер на останалите". Той смятал обаче, че било възможно и организаторите на атентата, опитните агенти на „Сикрет сървис” (Сидней Рейли, Борис Савинков, Съмърсет Моам, който имал задача да убие Ленин и укривателката им в Москва Вера Петровна) да са използвали силната емоционалност на сестричката му и да са й внушили съчинена история." Независимо какво е вярното и какво не, гнусарщината е пълна. Та, полусляпата революционерка - есерка пропуска единия изстрел, но други два куршума улучват Ленин и според някои автори, това влошава състоянието му и го докарва до санаториума в Горки и лудостта. Всякакви версии за атентата са  изказани, но убийцата скоропостижно е разстреляна на 3-ти септември 1918 г., поне според официалната версия. Цитираният по-горе руски историк обаче твърди, с редица доказателства, че тя няма как да е стреляла в Ленин, а е арестувана неправилно. Според него друга е убийцата - Лидия Васильевна Коноплева. А има и още една загадка - при мумифицирането на тялото на вожда след смъртта му, от него изваждат още един куршум. При това с друг калибър, не като онези, които попадат  в тялото му при атентата през 1918 г., следователно е имало и втори атентатор. Но защо се занимаваме толкова с Фейга, Фани, Дора, по фамилия Каплан, Ройд или Ройтблат, те евреите имат по много имена. Ами ето защо.

Любовницата й Фани (Дора) Каплан

Още по онова време се е знаело, че бракът  на Ленин с Крупская е бил фиктивен. Просто той е бил заточен в Сибир, а и на нея предстои такава присъда и за да е по-лека, тя казва по негов съвет, че двамата са сгодени. Царският режим е милостив и тя е изпратена при "годеника" си, където двамата се и женят в църква. После по всеобщо признание са само другари и съратници, но не и истински съпрузи. Но не само защото бракът е по политическа сметка или защото той е педераст. А защото и Надежда Крупская е лесбийка. И голямата й любов е точно Фани Каплан, която изстрелва неуспешно три куршума по "съпруга" й. Всичко това поставя в съвършено нова светлина цялата болшевишка история. Политическият атентат придобива мил "семеен" привкус, каквото и да значи това...  За да стане положението още по-интересно, да кажем, че за Крупская бракът с Ленин й е втори. Преди това е била омъжена за есерът Борис Герман, впрочем - много близък приятел с... Фани Каплан. Ами той и Ленин е имал първи брак, но това е много добре скрита тайна и до ден днешен...
Преди щурма на Зимния дворец атеистът Ленин се кръсти и моли за успеха на преврата??! Дали на Бог или дявола - той си знае. Вече на власт, по негова заповед са разстреляни само през 1918 г. над 3000 свещеници, а до 30-те години - общо около 42 000 по данни на руската православна църква. Църкви и манастири са ограбени и поругани, превърнати в концлагери, затвори, казарми, кръчми и складове, а любимо занимания на висшите комисари като Ягода например е да пикаят върху икони. Впоследствие те си платиха за това като един по един бяха избити като "бесни кучета" от съпартиеца и "приятеля" си Сталин за да не му оспорват властта. Самата мумия на Ленин след смъртта му през 1924 г си го получава. Тъй като построяват набързо мавзолея за да положат там трупа му, го градят през зимата. В бързината счупват отходна тръба, която обаче замръзва веднага от лютия студ и строителите не разбират. Чак когато мавзолеят с мумията е отворен и настъпва пролетта, тръбата се размразява и за една нощ напълва залата на мавзолея с фекалии. Сградата е затворена светкавично "за реконструкция", ремонтирана и изчистена и отново отворена. По този повод тогавашният руски патриарх казва дълбокомислено: "Каквито мощите, такъв и елеят".

Последните снимки на откачалника

В крайна сметка дали поради вроден сифилис, дали поради придобит от педерастията, Ленин прогресивно деградира, като болестта унищожава лявата половина на мозъка му, до степен да се побърка окончателно. Вече напълно луд завършва живота си в санаториума в Горки, вероятно отровен по заповед на Сталин. Впрочем един немаловажен детайл, този "водач на работническата класа" и "вожд на световния пролетариат", никога не е работил. Изкарва три месеца като помощник-адвокат и няма нито едно успешно дело, после става уж журналист и накрая е "професионален революционер".  Който няколко пъти е в емиграция в Западна Европа - Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция, Швейцария, живее на широка нога, без да работи нищо и странно откъде получава много пари за това. Комунистите винаги старателно са избягвали да дискутират този въпрос.

Хитлер и Троцки играят шах в дома
на барон Ротшилд във Виена

Може би тази снимка обяснява загадката. Ленин живее с парите на Ротшилд, (както впрочем и Маркс) получава щедра издръжка и средства за тероризъм, убийства, оръжие, нелегална дейност и вестници от американски еврейски банки, от германското разузнаване - специално за преврата през 1917 г., - от съмнителни шведски, германски, австрийски и швейцарски евреи, от всякакви тайни сатанински кръгове, на които после се отчете до стотинка като изнесе златото на руската империя и го даде на спонсорите си. Но това е друга дълга тема. Впрочем горната рисунка е правена от учителката по живопис на Хитлер, също еврейка, чийто наследници след десетилетия я продават за 64 000 евро на търг. Досега официално се твърди, че на картината са Ленин и Хитлер. (Разбира се тази версия за картината има и опоненти. И мисля, че е прав Георги Ифандиев, който пръв каза, че всъщност не Ленин, а Лев Троцки (Леон Бронщайн) е нарисуван заедно с Хитлер. За Хитлер тук.) Да обобщим, в лицето на Ленин-Бланк имаме отличен пример за зъл дегенерат от висш мащаб - педераст, женен за лесбийка и с еврейски произход, сифилитик и психопат, луд и садист, масов убиец и какво ли не още.

Най-странното съвпадение при теорията на Климов е, че след като той написа книгите си, излезе онази прословута инструкция на НКВД - КГБ за подбора на кадрите на службите при който да се отстраняват дегенератите. А тази инструкция е писана през 1938 г. и е действала до 1969 г., като е създадена на основата на тайно споразумение между Гестапо и НКВД в периода на съветско-германската дружба. Но за нея друг път...

Ние ги хващаме, те ги пускат...

"Ние ги хващаме, те ги пускат!" - кой не помни тази крилата фраза на тогавашния главен секретар на МВР - Бойко Борисов - сега министър-председател. Това е изобщо първият негов известен надлъж и нашир израз, навлязъл дълбоко в българския политически и медиен жаргон.  За съжаление обаче трябва да  развенчаем един мит. Фразата, колкото и да не е лишена от основание и достоверност и е актуална и досега, не е негова. Той просто я е използвал наготово, вземайки я от един известен  навремето филм. За премиера си знаем, че е прочел  една книга - "Винету", и е гледал един филм - "Кръстникът". Той му е и любимият, но от друга страна го е домързяло да прочете книгата на Марио Пузо.

Казва Силвестър Сталоун в 53-тата минута на филма...

Но ето, че се оказа, че е гледал поне още един филм - "Кобра" от 1986 г. със Силвестър Сталоун и бъдещата му (тогава, а сега бивша) жена - датската манекенка Бригите Нилсен. Фразата е на героя на Сталоун - полицай, който обяснява на охраняваната от него важна свидетелка - Бригите, защо полицията не прибира откаченяците, които искат да я убият.  
Тоест имаме косвено доказателство, за двойно по-високата филмова култура на министър-председателя ни. Както се казва, имаме две добри новини - първо, че нашият Бойко помни, поне някои фрази, които е виждал на кино и ги заимствува смело и втората, че американският съд е досущ като нашия....

Ако това са добри новини де.....

Обикновена толерастия

Често пъти пишем и говорим за толерастите и толерастията като такава. Никой обаче не дава определение за това. А в действителност толерастията е едно от най-големите престъпления срещу човечеството и Господ Бог - създателят на нещата. Толерастията е безчовечност, нагло представена като  "хуманизъм", тоест гадна интелектуална педерастия. Оттам и определението педераст+толерантност - толераст. 

Жертвата на фотографа Кевин Картър

Един пример за разяснение за какво става въпрос. Южноафриканският фотограф Кевин Картър прилича на добър човек съдейки по биографията му. Роден и израсъл в католическо семейство в квартал за бели в Йоханесбург, учел фармация, но постъпва  и четири години служи във военновъздушните сили, за да не попадне в пехотата. И там преживял "катарзис", опитал да защити един негър - сервитьор и затова бил пребит от четирима негови бели колеги. Затова напуска ВВС и става диджей, но после се връща да дослужи. Оттогава става противник на апартейда и дори по-късно празнува  изборната победа на Нелсън Мандела който става президент. На пръв поглед достоен човек, хуманист и антирасист. Но междувременно става наркоман и прави неуспешен опит за самоубийство. По късно се захваща с фотография. Така прави и тази световноизвестна снимка  през март 1993 г. в село Айод, в южната част на Судан, в която страна по онова време върлува гражданска война и глад. По-точно - управляващите араби безмилостно избиват африканското християнско население. Западът си затваря очите години наред за този геноцид, поради абсолютно неясни съображения. На кадъра се вижда измършавяло от глад дете, което изглежда, че повече не може да се движи, защото дни наред е вървяло само  към хуманитарен лагер организиран от ООН и е останало съвсем без сили. Зад него, лешояд очаква смъртта му.  Кевин Картър го снима на по-малко от километър от хуманитарния център на ООН. След това продава снимката на “Ню Йорк Таймс”. Вестникът я публикува на 29 март 1993 г., като илюстрация в обширен репортаж за положението в страната. Реакциите са светкавични. “Вестникът получил толкова много писма от хора, които искали да узнаят каква е съдбата на детето от снимката, че няколко дни по-късно трябвало да бъде написана уводна статия, за да бъдат информирани, че то е било прието в център, но не се знае дали е оцеляло”, припомня “Монд”. Всъщност това е долнопробна лъжа. Самият фотограф - Картър още в началото признава, че след  като е заснел кадъра е избягал и не знае какво е станало с детето. Той не може и да даде смислено обяснение за постъпката си. (Освен, да предположим, че е бързал да прояви кадъра и да го изпрати за да  спечели наградата "Пулицър" разбира се).  Явно детето е станало жертва на лешояда. Ако безчовечният фотограф го беше прегърнал и носил на ръце, (мършавото му телце едва ли е тежало повече от десетина килограма) само  километър до лагера на ООН, вероятно там щяха да го спасят. Поне щеше да е опитал да спаси едно невинно създание. Но той избягва от мястото, а детето умира на  километър от спасението си. Ето това е типичният толераст - убива едно дете за да може със снимката на това страдание да просълзи читателите на вестника си и да вземе тлъст хонорар и награда разбира се. А има и разни безумни извинения на постъпката му. Ето един шедьовър на толерастията: "На Картър са нужни 20 минути, за да направи перфектната фотография, преди да изгони птицата. Фотографията е публикувана в Ню Йорк Таймс през март 1993 и разпалва широка обществена реакция – хората искат да знаят дали Картър е помогнал на момиченцето. Срещат се мнения като: “Човекът, който настройва техниката си, за да направи перфектна снимка на нейното страдание  може би също е хищник, още един лешояд в кадъра…” По времето на снимката, в Судан е забранено на репортерите да докосват жертвите на глада, за да не разпространяват болести. По това време в хуманитарните центрове от глад и различни заболявания умират средно по 20 души на час. Детето не е уникален или единичен случай. Въпреки това Картър многократно изказва съжалението си, че не е помогнал на момиченцето, въпреки че на практика такава помощ е била невъзможна." 

Друг един  толерастки сайт пък дава още по-смразяващи кръвта на нормалните хора подробности: "Когато е в Судан, Кевин Картър вижда малко момиченце, изнемощяло от глад, да пълзи към центъра на ООН, където се раздава храна, пред погледа на един доста охранен лешояд. Кевин се приближава бавно, за да не подплаши птицата, намира най-подходящия ъгъл, после чака приведен 20 минути, надявайки се лешоядът да разтвори криле. Това не се случва, затова става и го изгонва. Момиченцето продължава да пълзи... Кевин е в шок, пали цигара и сяда под едно дърво. Плаче и си говори с Бог. Не спира да повтаря: "Искам да прегърна дъщеря си, искам да прегърна дъщеря си... След като прекарва още един ден в Судан, Кевин Картър се връща в Йоханесбург. По това време Ню Йорк Таймс търси снимки от Судан и случайно купува неговата и я публикува на 26 март 1993. Тя шокира целия свят. Превръща се в "икона" на африканскто страдание и болка." Никой не знае какво се е случило с момиченцето, дори и самият Кевин, който напуска мястото веднага след това.....Може би е можел да остави настрана фотоапарата си, за да помогне някак си (но тогава никога не би видял момиченцето); може би снимките му са могли да помогнат много повече, отколкото самият той като човек. Дали е трябвало да спаси момиченцето?"

С една дума безчовечната постъпка на фотографа е извинена, смъртта на това дете не е толкова важна, защото снимката му е развълнувала милиони хора по света и е насочила вниманието им към войната и глада в Африка. Подтекстът е, че фотографът който го е оставил да умре, е свършил полезно дело със снимката си като е предотвратил смъртта на други хора.... Да, за  тази снимка Кевин Картър получава на следващата година наградата “Пулицър”. Общественото мнение обаче го упреква в липса на човечност. Изпаднал в депресия, той се самоубива през 1994 г. в колата си. Предсмъртното му писмо гласи: ”Много, много съжалявам. Болката от живота побеждава радостта до точката, в която радостта не съществува… депресиран… без телефон… без пари за наем… без пари за помощ за децата… без пари за заеми… пари! … Преследват ме ярки образи на убийства и трупове и гняв и болка… образи на умиращи от глад или ранени деца, на безумци с пръст на спусъка, на убийци-екзекутори… Отивам да се присъединя към Кен, ако имам това щастие.”  Всъщност изглежда самоубийството му се дължи на това, че няма пари, а не от разкаяние за постъпката си, както искат да изкарат някои.  А няма пари, защото ги дава за наркотици. Но дори и съвестта му да се е проявила, това става не навреме, и не на място, и не по правилния начин. Няколко последни щриха към портрета на този "човек", с извинение. Да напомним, Картър е страстен почитател на джойнта и някои по-тежки наркотици, като накрая развива и наркотична зависимост. А е правил и предишен опит за самоубийство. Иначе е антирасист, върл противник на апартейда в ЮАР и много се радва когато Нелсън Мандела печели изборите..... Един изявен толераст в цялата му прелест - убиец и самоубиец, наркоман, антирасист, безчовечен тип, изобщо типичен дегенерат.... Това е един отличен пример на античовешката толерастия в действие.

А иначе за него направиха и песен от  Manic street preachers ......

Впрочем за Кевин Картър и за другите му трима приятели - фотографи има и филм - "Клубът на лудите". От тези трима особено интересен е Грег Маринович - също носител на "Пулицър" със снимката долу. 

На нея активист на АНК убива човек набеден за шпионин на конкурентната партия ИНКАТА. Негърска му работа - това е "демокрацията" на черните в ЮАР в момента, чието настъпване и Картър празнуваше. Но интересното е какво казва за снимката си Маринович: “Той гореше. Така, че побягнах след него. Слънцето беше точно зад него. Нямах време да проверя брояча, затова просто натисках бутона. Повтарях си фокус 5.6, фокус 5.6. Приготвях се за следващата снимка. Когато се появи този тип с мачетето… и го стовари на главата му. Трепериш. В крайна сметка имам снимки.”

Прилича ли ви на изказване на нормален човек? Май заглавието на филма е точно....

Най-после истината

"МНЕНИЕ
На проф. д-р Божидар Димитров

Как да се реши бежанския проблем?

Когато се решават подобни проблеми в цялата човешка история се търсят и след като се открият фундаменталните причини породили проблема се отстраняват. В случая бежанско-емигрантската вълна към Европа е породена от две действия на САЩ и ЕС в предходните години. Те са:

1. Унищожение на светските диктаторски режими на държавите в Северна Африка и Близкия Изток, което не роди демокрация в тези държави, а пълна анархия. А в редица случаи и крах на държавността (Либия, Ирак и Сирия).

2. Ислямския халифат. Той бе създаден пак от САЩ и някои страни от ЕС за борба с режима на Хафез Асад в Сирия, но се повтори историята с Франкенщайн и с „Ал Кайда”. До голяма степен бегълците от Сирия и Ирак бягат от жестокостите на Ислямска държава.

Изводът, що се отнася до страдащия от бежанското цунами Европейски съюз е да отстрани двете причини за въпросното цунами.

Първо да стабилизират режимите в Близкия изток и Северна Африка. Второ да се предприемат решителни действия за смазване на Ислямска държава. Само с въздушни удари това няма как да стане. Не стана елиминацията на нацистка Германия, бомбардирана не от 20 самолета дневно, а от 1200. Трябваше да дойдат руските и американските танкове и пехота. Не стана и с Виетнам. Няма да стане и с Ислямска държава. Необходимо е ЕС, САЩ и Русия (големите началници, както казва Бойко Борисов) да се разберат и да предприемат мощна сухопътна операция от типа на „Пустинна буря” и да смажат Ислямската държава. 

Защо не се прави? Ами скъпо щяло да излезе. Издръжката на 2-3 милиона бежанци, чиито брой ще продължава да расте, ако Ислямската държава продължи да съществува по евтина ли ще излезе? Строежите на гранични стени в България, Унгария, на Ламанша по-евтини ли са ? Хайде холан. Трябва да е ясно, че когато кадрите по световните телевизии на които джихадисти колят европейци бъда заменени от кадри на които момчета от американски „тюлени”, английските САС и руските Алфа и Вимпел колят джихадисти, тогава бежанската вълна ще свърши."

С какво "Капитал" е по-добър от "ПИК"?

Или още за проституцията легендирана като журналистика

На пръв поглед изданията на кръга "Капитал" са носители на малко по-високи журналистически стандарти. Поне в сравнение с жълто-кафявите издания от типа на "ПИК", "Блиц" и техните вестници. За последните няма спор - това си е жълто-кафява помия, развращаваща читателите, "журналистическият" аналог на отвратителния "Биг брадър", създаден със същата цел - да трови съзнанията, да подкопава морала и да насажда перверзията в обществото във всичките й видове и форми.

Разразилият се обаче педерастки скандал наскоро свали маските и на "капиталци". Най-после, макар и твърде късно. Трябва да признаем, че твърде дълго издържаха заблуждавайки нормалните хора, които ги четяха досега. От една страна  "Капитал" задава правилните въпроси, а понякога дава и верните им отговори. Те първи писаха за пирамидата "КТБ" и предсказаха фалита й, първи повдигнаха въпросите за личните огромни имоти на "успелия млад човек" Делян Пеевски, активно воюваха срещу изкупуването на медиите извършено от Ирена Кръстева и синчето й с пари от КТБ, пишат за далаверите им непрекъснато и досега. Всичко това е истина.

Но читателите също започнаха да си задават въпроси. Особено когато и "ПИК" ги задава:

1. С чии средства беше създадена Демократи за силна България? Вярно ли е, че парите са били на Цветан Василев и че той е бил основният спонсор на партията ви до лятото на 2014 г.

2. Кой купи луксозния офис на фондация „Демокрация” в топ центъра на София? Вярно ли е, че купувачът е Цветан Василев?

3. Защо в годините преди 2014-а нито вие, нито идейният ви баща Иван Костов не повдигахте темата за концентрацията на държавни капитали в банката на Цветан Василев КТБ и за ненормално високите лихви по депозитите, предлагани на „специални клиенти” на банката? Може би защото Иван Костов бе един от тези „специални клиенти” и се ползваше с особени привилегии в банкрутиралия трезор?

4. Защо мълчите за персоналния олигарх и ресторантьор на Костов, Славчо Христов, който изкупи на безценица десетки предприятия в края на 90-те? Нима делите олигарсите в България на „наши” и „чужди”. Чуждите, респективно, трябва да громим, „нашите” да браним…

5. Защо мълчите за срамната и престъпна приватизация на ключови български предприятия като „Нефтохим”, „Балкан” и „Кремиковци”, извършена по време на Костовото правителство?

6. Защо мълчите за бизнес контактите на семейството на Иван Костов с избягалия банкер Цветан Василев? За баснословните наеми, изплащани на фирмите на дъщеря му, за търговските отношения на италианския му зет с Василев?

7. Защо мълчите за разкрието на ПИК, че бащицата ви Костов върти бизнес с боса на СИК Младен Михалев – Маджо и дори публично е влязъл в остър спор с него преди седмици в един хотел на Златни пясъци?

8. Убеден ли сте, че генезисът на капиталите, с които е зачената ДСБ, е чист, а не произхожда от света на мутрите, на СИК, на Цветан Василев, на други крупни олигарси?

9. Защо мълчите за одиозния медиен магнат и съдържател на ВЕИ централи Иво Прокопиев и за фамозната му метаморфоза в „милионер за една нощ”, когато в средата на 90-те Иван Костов му подари „Каолин” и „Винпром Дамяница”?

10. Истина ли е, че Иван Костов лично е убеждавал Цветан Василев да финансира „ветрило от партии”, чрез които да събори от власт Бойко Борисов? Имал ли е намерение Цветан Василев да стане министър-председател на България през 2013 г. с идейната подкрепа на Костов?

11. Какво мислите за недосегаемите политици на българския преход? Ще поискате ли разследване на всички тях, или ще продължавате да се плъзгате по най-тънката лайсна: да громим Пеевски, да разследваме парите му…

12. Готов ли сте да инициирате парламентарна комисия за разследване на произхода на авоарите на Иван Костов, неговото семейство и прилежащите му бизнесмени?

Това са по-скоро риторични въпроси, които, макар и формално зададени към Радан Кънев спокойно могат да се поставят на Иво Прокопиев - шеф на кръга "Капитал". Да не забравяме, че той беше пръв съветник, крепител, и извинител на Иван Костовото разрушително управление. За което получи милиарди от бандитската му приватизация.

С една дума, ако човек иска да знае истината трябва да си я сглоби сам от двете половинки - писанията на "ПИК" и сие и "Капитал" и сие. И точно тук  е уловката. За съжаление всичко, което те пишат едни срещу други е вярно и читателят узнавайки истината остава отвратен и от двете страни. А и методите им са същите.

Един пример снимките, които си публикуват за да се дискредитират един друг. Ето как "Капитал" изтипосва враговете си Славка Бозукова и Ирена Кръстева:

Грозни са нали, внушава "Капитал"...

"ПИК", не им остава длъжен:

Грозни са  и спят заедно, значи изневерява, внушава "ПИК"...

"Капитал" упреква "ПИК" в скрито финансиране, преди от КТБ чрез Пеевски, а сега съвсем неясно. А и че е собственост на Делян Пеевски. Това сигурно е вярно. Ами на "Капитал" какво е? Освен редовните директни плащания по 3 000 000 долара от фондация "Америка за България" на изданията им, има и друго - скрито, без което да са фалирали отдавна. Например всички НПО, развиващи антибългарска дейност с американски пари са задължени да си плащат на изданията на "Капитал" за да ги "отразяват". Това е предвидено в бюджетите на "проектите" им.

"ПИК" защитава небългарски интереси - на ДПС, на руските специални служби, на олигархията и изобщо мафията. "Капитал" защитава всички американски антибългарски интереси - ГМО, добив на шистов газ, ТПТИ, грабежа на американските ТЕЦ-ове в "Марица - изток", педерастията, толерастията, либерастията и всякакви цигани, нелегални емигранти и извратености. Да, прави го хитро и манипулативно и затова - опасно.

"ПИК" се измятат непрекъснато, пишеха против ГЕРБ през 2013 и 2014 г., сега хвалят ГЕРБ, но същото правят и "Капитал" - хвалеха Иван Костов и бандитската му приватизация навремето, после го оплюха, а и първи извадиха информацията за парите му в КТБ. Неблагодарност?

В "ПИК" има забранени теми - не се пише нищо срещу Ахмед Доган и ДПС. В "Капитал" също, опитайте да ги накарате да напишат нещо срещу банката на Петя Славова например за кражбите на парите на клиентите й. Имат си цели списъци със забранени за коментиране теми и лица.

Според "Капитал" - изданията на Пеевски  се използват като бухалка срещу враговете му.  А срещу враговете на Прокопиев изданията му как се използват?

Изобщо труден избор между две еднаквости:

Кой е по-добрият олигарх?

 И май накрая ще излезе прав Бай Ганьо: "Мене ако питаш, всички са маскари, маскари са до един."

Опаловият час

http://flic.kr/p/xHWBMZ

Дегенератите се саморазобличиха

"Какъв гей, той е откровен педераст."

Бойко Борисов - министър-председател на Република България

гей - педераст или "кака Алекса"

Журналистите в България отдавна се превърнаха в долнопробни проститутки, с морал - по-нисък дори от този на мургавите си колежки по магистралата край Пазарджик. Даже и професионалистките от софийското околовръстно си изкарват прехраната с далеч по-честен и обществено-полезен труд от медийните фелационери. 
Впрочем обявил го е не друг, а самият Джон Суинтън - работил в известния ,,Ню Йорк Таймс" през шейсетте и седемсетте години на 19-ти век. В прощалната си реч той казва: ,,Няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го знам. Нито един от вас не би посмял да заяви честно своето виждане. Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови и да продава страната и рода човешки за насъщния си. Ние сме инструменти и марионетки на богаташите, които дърпат конците зад кулисите. Те поръчват музиката, ние танцуваме. Нашите таланти и възможности, животът ни, са в ръцете на тези хора. Ние чисто и просто сме интелектуални проститутки."
Това от години е публична тайна в България, но ето, че понякога метафорите се превръщат в брутални буквалности. Разразилият се тези дни скандал между изданията на Делян Пеевски "ПИК" и "Блиц" и кръгът "Капитал" достави "естетическо удовлетворение" на читателите си, (каквото и да значи това), с "изящната си словесност", ненадмината "художествена образност" и "високоморален патос". Всъщност скандалът формално започна от това: "Вчера ПИК разкри една публична тайна: президентът Росен Плевнелиев живее с пиарката си Мария Иванова и е напуснал семейството си. Когато на малкия Филип му прилошало в София, той бил на почивка в Гърция заедно с Мария. Майката Юлиана сама завела детето в кардиологията на Трета градска. Информацията ни, препечатана и в БЛИЦ, се базираше на няколко сериозни източника, близки до президентската институция. Впрочем никой не се и опита да я опровергае." 
На това  кръгът "Капитал" отвърна с атака като използва за  повод публикуваните само от "ПИК" снимки от посещението на премиера Борисов в Туркменистан. Обвини сайта, че е предпочитан от властта и главният редактор на "Капитал" пусна злостни коментари във Фейсбук. "ПИК" и "Блиц" не останаха длъжни и контраатакуваха: "Гей скандал разтърсва редакцията на вестник "Капитал", съобщиха пред БЛИЦ близки до скандалния издател Иво Прокопиев. Главният редактор Алексей Лазаров завъртял бурен роман с колега-репортер от сайта "Медиапул". Двамата често консумирали връзката си след работно време в офиса на изданието на столичната улица "Иван Вазов". Чистачките на "Капитал" пропищели от нежните стонове на двамата любовници, както и от солидното количество презервативи, захвърлени около бюрата и в тоалетните помещения на вестника. Алексей Лазаров се славел в хомосексуалните среди с артистичния си псевдоним "Кака Алекса". Той обичал да парадира пред богати спонсори с обратните си наклонности в опит да изкрънка някой лев за потъващото издание. В редакцията назрявал бунт от гей изцепките на главния редактор, въпреки че и други от репортерския екип клонели към левия тротоар. Съображенията за съпротивата срещу "Кака Алекса" били изцяло хигиенни: журналистите се гнусели да работят на бюра и столове, ползвани за сексуален терен от любовниците. "Кака Алекса" и по-младият с десетилетие партньор от "Медиапул" наобикаляли и офиса на прословутата фондация "Америка за България" на гости при добрия си приятел Ленко Ленков. От него просели субсидии за командировъчни на екзотични дестинации, където да консумират на спокойствие страстната си връзка." Първо в "Блиц", после и в "ПИК".

Това, което не става ясно, е кой е партньорът или партньорката на "кака Алекса" от "Медиапул"? За да допълним този пропуск, следва да се обърнем към прословутия и основополагащ задушевен разговор на тримата титани на мисълта, словото и делото.

Четем стенограмата от разговора на Бойко Борисов с бившия вече министър Мирослав Найденов и бившия прокурор Кокинов:

"С "Медиапул" тази история, защо си мислите, че я почнахме?

ББ: Кой?

НК: В "Медиапул", този журналист, който го направихме като Христос мъченик. (В началото на април журналистът от онлайн медиата беше привикан в прокуратурата, за да дава обяснения по статия Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?" във връзка със скандала с подслушването от МВР и беше заплашен с образуване на дело - бел.ред.) 

ББ: Боби. Борис.

НК: Борис Митов. И той е гей. Наркоман и гей. Главният ми се обади и каза веднага го извикайте и почвайте проверка. Айде сега сложи лайното пред вентилатора. И аз като Матросов излязох и казах, че съм инициирал всичко това и го защитих. Какво да направя – станах главен бушон... ."

Значи, ако съберем две и две ще получим двойката Алексей Лазаров и Борис Митов. Па щом се харесват младите, нека се вземат и честито на младоженците! Това са ни журналистите с извинение. Впрочем   не само кръгът "Капитал", но и "Медиапул" получава пари от фондация "Америка за България" и много други издания, както ще видим най-долу. Но и прокуратурата не пада по-долу. Четем същата тази стенограма:

"ББ: А този Джамбазов (Божидар Джамбазов - заместник на Кокинов в СГП, ръководител на звеното за разследване на злоупотреби с евросредства - бел.ред.) на кой човек е?

НК: На кой човек. Мой заместник е.

ББ: Аз знам кой го е назначил навремето... Сашо Арабаджиев (предполага се, че се има предвид Александър Арабаджиев, бивш конституционен съдия, бивш депутат от БСП, в момента съдия в съда на ЕС в Люксембург - бел.ред.) се обадил на Филчев (Никола Филчев е бившият главен прокурор - от 1999 до 2006г.). Че лично го молят Станишев и Първанов.

НК: Той ми е градски, от Ямбол е. По-малък от мен. Умно момче. Малко гей си пада.

ББ: Какъв гей, той е откровен педераст.

НК: Умно момче.

ББ: Те всички педали са умни. И аз почвам да викам, че съм пИдал, за да мислАт, че съм интелигентен." (правоговорът е запазен, според записа)

Кръгът "Капитал" от своя страна отвърна на гей-удара с отворено писмо против "Блиц" и вестник "Стандарт" - "Чудотворна журналистика"  препечатано и от други медии. 
. Пик обаче продължи атаката много  здраво: "(Истината е, че уж отдалечената от властта Прокопиева плаща заплати и на щерката на Румяна Бъчварова (министър на вътрешните работи) - Лора Филева, и на зет й, и на сестра й, и на жената на президента. Чудесна колаборация с управляващите на фамилно-ведомствен принцип!)...........
Олигархическата съпруга Галя Прокопиева и слугинажът й от "Капитал" избълваха публичен донос срещу Славка Бозукова, легендиран като "открито писмо". Формален повод за оплюването на Бозукова е публикация в БЛИЦ за гей скандал, разтърсил редакцията на "Капитал" (нищо ново под слънцето - при Прокопиев открай време работят предимно физически и душевни хомосексуалисти)."  Че последното е вярно говори и това разследване с пловдивска връзка: "Другият главен герой, заинтересован от избора на Пловдив, е Асен Асенов и за никого не е тайна, че той е свързващото звено между Министерството на културата и кръга „Капитал”. Познат като гей-активист и застъпник за легализирането на марихуаната, той е известен най-вече като главен редактор на фалиралото списание „Едно” от групата медии на олигарха Иво Прокопиев. От години се занимава с организация на бутикови фестивали, в които участват малцина статисти, но пък финансирани щедро от фондация „Америка за България” и Столичната община. Това – последното, е показателно, защото излиза, че с парите на София са правени фестивали, които бяха писани като актив на Пловдив. Години наред Асенов източва милиони за култура от Столична община, но разривът настъпва заради нараненото му его, след като общинските съветници от Комисията по култура отхвърлят негов дребен проект за нищожните 20 000 лева. В резултат на което, Асен Асенов пренасочва интересите към Пловдив и софийските фестивали се местят в града под тепетата." На фона на тази медийно-помийна гнусарщина даже и Бойко Борисов започва да изглежда симпатичен, не за друго, защото поне е нормален, та дори и с чувство за хумор и даже самоирония. Останалото за него си го знаем...

Но да се върнем на въпросния "герой на нашето време" - Алексей Лазаров - главен редактор на "Капитал". Освен, че е "откровен педераст" (по Бойко Борисовски), в мрежата го обвиняват и във фашизъм:
"В същото време и у нас фашизмът надига грозната си глава, пак фризирана като защитник на толерантността: Алексей Лазаров се извини на читателите си, че не е цензурирал изцяло дискусията под статията за международния ден срещу хомофобията. Съжалявал, че оставил някои хора да се изкажат, един вид. Лазаров използва любимите клишета на фашистите — “опасна” и “недопустима” реч. Все заради опасна и недопустима реч предците на Лазаров са пращали говорещите неправилни неща в гулаци, на кладата или на лъвовете, според модата на епохата. Защото фашизмът не е ограничен до втората четвърт на 20-ти век; той е начин на мислене. Мислене, което не допуска друго мислене. Все пак половината коментари под статията за гейовете са цензурирани. Нефелните мозъчета на читателите на Капитал не биха понесли излагане на лоши думи и грижовният цензор е оставил само хубавите думи. И мотивацията му е хубава — да брани толерантността, чукайки за девственост, както пишеше на плакатите. С фашистки мерки — срещу фашизма!" (от статията "Културни фашисти") Хубав човек, всички мнения за педерастите, които не му се харесват се изтриват. Цензура? Или конфликт на интереси? Но само това да беше. Вижте му само публикациите излизащи в Гугъл под името му:

Само и изключително на педерастки, а и на цигански теми. Все в защита на "онеправданите малцинства"! "Радост в Ирландия за гей браковете", "Медиите използват език на омразата", "гей-прайда в Истанбул" и други такива словоблудства. А всъщност педерастът - главен редактор е и криминален престъпник. Като племенник на Мирослава Нейнски, (тогава тя е говорител на Фондация "Бъдеще за България и приятелка на Елена Костова, същевременно е шеф на новините в БНТ и впоследствие става главен редактор на притурката на "Капитал" - "Light") - репортерът Алексей Лазаров се забърква в криминална приватизация на апетитен обект в София на булевард "Витоша" № 93.  Вероятно за да свърши работа на съпругът й - Светлин Нейнски - криминално забогатял милионер от ерата на Иван Костов. (Впрочем Мирослава вече му е е бивша съпруга. Те се разведоха и в момента той е женен за Надежда Михайлова - сега Нейнски).  Част от далаверата: 

апетитен имот наистина...

"Схемата, измислена за приватизацията на апетитния имот на бул. Витоша, изглежда съшита с бели конци. Което е повече от логично за гангстерска приватизация на едно шивашко ателие. Очевадно е, че медийният репортер в "Капитал" Алексей Лазаров не е работник във въпросното шивашко предприятие, и не би следвало да се възползва от привилегиите, предназначени за служители и работници в общински предприятия. Но още по-очевадно е грубото погазване на закона - както от страна на Лазаров, така и на услужливите общинари, които игнорират категоричната забрана в чл. 36 от Закона да се продават без търг обекти, чиято балансова стойност е над 5 хил. лева...."

и накрая авторите питат: "От “Опасни връзки” се надяваме, че изнесените документални данни ще накарат някого в Столична община да се опита да върне на столичани откраднатото, както и НАП да приберат невнесените данъци по веригата на описаните фиктивни сделки и дарения. А от безстрашния журналист Алексей Лазаров, за чиито деяния давността по Наказателния кодекс е изтекла, се надяваме да чуем поне признание за това какво е получил в замяна на участието си като подставено лице в една гангстерска приватизация. А може би и едно извинение за това, че преди 15 години предизвика състраданието на цял един народ, прикривайки се зад фасадата на разследващ журналист, спестявайки ни детайлите за приватизаторското си амплоа. Не се надяваме да получим отговор, но надеждата умира последна." Дали заради тази далавера или за някоя друга, но преди години го пребиват неизвестни побойници и даже тогавашният президент Петър Стоянов се изказва  в негова защита като се обявява срещу "посегателството на свободата на словото". Разследването разбира се е потулено. За да не излезе мотивът за бандитската "приватизация". Но пък не е разследвана другата версия, дали пък не е някой/я ревнив/а любовник/ца. Нали казват: "Няма нищо по-лошо от това да те бие педераст, едновременно с мъжка сила и женска злоба..." Е, по-голяма гнус от тази? Педераст - толераст, "морализаторстващ" по фашистки срещу нормалните хора, несъгласни с арогантната пропаганда на дегенератите, криминален приватизатор, американски слуга - лакейнически фелационерстващ на прословутата фондация "Америка за България", която отпуска на толерастките му антибългарски издания от кръга "Капитал" по  3 000 000 долара на няколко пъти, за да "подкрепели независимата журналистика". Впрочем отпуска пари и на "Медиапул", "Офнюз", "Редута.бг.", "Стършел", "Под тепето" и други слугинстващи им издания. 

За да натрапват във "вестниците" и сайтовете си толерастията, либерастията, педерастията, антибългаризма, да приветстват циганизацията, да хвалят банкстърите, да защитават американските ГМО и добива на шистов газ в България, обирджийските чужди търговски вериги разсипващи българските производители и тровещи клиентите си с боклуци, Пирамидалните Псевдопенсионни Фондове, частните съдебни изпълнители и колектори, наводняването и превземането на българската земя от черни и ислямистки нашественици, уж бежанци и имигранти, и изобщо всичко що е извратено, обирджийско,  криминално, предателско в услуга на сатанинските им господари.  После очаквайте от тях независимост, патриотизъм и "обективна журналистика"... Дегенератите се поддържат....