Безумието "авторски права"

В епохата на Интернет безумието "авторски права" продължава да трови отношенията между творците и почитателите им по вина на издателите. Защото има подмяна на понятието. Нарушени "авторски права" би трябвало да означава плагиатство. Тоест някой ти е откраднал идеята и я е представил като своя. Това наистина е неморално и подсъдно. Но големите звукозаписни, филмови, издателски и софтуерни компании го изопачават, като се опитват да му придадат друг смисъл, че "авторски права" означава да се плати за дадено произведение и то не на автора, а на тях. А те колко ще дадат на автора е отделен въпрос.

Парадоксът е, че не можеш да защитиш например "авторските права" на една статуя поставена в парка. Скулпторът си е получил хонорара за нея, но нима ще искаш такса от всеки, който я погледне? Ако зависеше от "издателите" и това щеше да стане. Ами какво да кажем за библиотеките? Това не е ли чисто пиратство? Срещу символична такса всеки да чете книги каквито поиска без да плаща на издателите? Малоумието на грабителските компании, наречени за удобство "издатели" стига дотам, че се опитваха да забранят и Интернет! Защото тези пладнешки грабители изискват да им се плаща много, винаги и в крайна сметка потребителят да няма пълни права върху произведението, което е купил. За това бяха всичките им опити да кодират дисковете и цифровите формати за аудио и видео или електронни книги. Докараха нещата дотам, че ако си купиш една песен, можеш да я слушаш само на устройството от което си я купил и не може да я прехвърляш на друго, макар, че е твое. Или пък ако си купиш филм, можеш да го гледаш само един път и т в рамките на 24 часа и после дискът се саморазрушава или пък трябва пак да плащаш за ново гледане.

Слава Богу тези им жалки опити за налагане на "цифрово" робство се провалят един след друг с гръм и трясък. Даже вече са разкодирани и Blu Ray дисковете, преди още да са станали масови. Човешкият дух е свободен и всякакви опити да бъде окован във вериги, били те и цифрови ще предизвиква яростна съпротива. Никакви закони, никакви съдебни саморазправи с "пирати", хакери или младежи дръзнали да свалят от Интернет филм или музика, която харесват няма да спрат стремежа към свобода и свободен обмен на идеи. Още преди време Джон Пери Барлоу в блестящата си студия "Да продаваш вино без бутилки" обясни това, но никой не го чу. "Издателите" не четат такива неща. Сега с радост ще гледаме как намаляват печалбите им, секват продажбите и да се надяваме скоро да фалират. От това никой няма да загуби нищо. Едно паразитно звено ще си отиде, като освободи от задушаващата си прегръдка творци и публика.

Но какво да правят писателите, музикантите, артистите, изобщо всички творци, ако всичко е свободно и безплатно? Те от какво ще живеят? Е, това е един неприятен за тях въпрос. Ще им напомня магическата дума "живо представление". Преживяването ти в театъра или операта не може и да се сравнява с това да гледаш постановката записана на видео. Един жив концерт на любимите ти музиканти не може да се усети и съпреживее по същия начин и с най-добрите цифрови записи. И точно тук им е проблема на някои. Онези, които не могат да пеят и свирят например, освен на плейбек. В който плейбек са вложени всички чудеса на компютърната техника за обработка на глас и музика. Или на разни актриси като известната в миналото Ким Бейсинджър, чието изваяно тяло в някои от филмите й се дължеше на фотомонтаж с тялото на не толкова известна манекенка. После "издателите" съдиха манекенката защото се разприказвала по вестниците. С една дума творци, върнете се към живото общуване с публиката. Тогава тя ще ви оцени реално колко струвате. Не се крийте зад техниката с надеждата тя да даде глас на грачещия, красота на актьора, талант на бездарния. Просто няма да стане.

А вместо да кълнете новите технологии ги използвайте. И сами можете с помощта на мрежата да предлагате своите произведения и да искате пари за тях. Друг е въпросът дали ще ви ги купят. Това зависи от вас. Примерите вече са много. Стивън Кинг написа книгата "Да яхнеш куршума" само за електронно разпространение и тя се продаваше успешно само за един долар. Групата Рейдиохед пусна новия си албум в Интернет на цена каквато купуващия го сам си определи да плати, дори и да е 0,00 долара. Много почитатели го изтеглиха безплатно, но и много платиха и от тази акция музикантите получиха 8 000 000 долара. Така, че примери има.

Ако не Ви е страх да се изправите пред голата истина за реалната Ви ценност като творци опитайте да пуснете безплатно произведенията си в мрежата и да предложите вариант за плащане по желание на читателя/слушателя. Може пък и да забогатеете. В най-лошия случай ще успеете да коригирате самооценката си изправяйки се пред безмилостния съдник - публиката въоръжена с такова мощно измервателно оръжие като Интернет.

Александър Долев

противник на "авторските права" както ги разбират "издателите"

Експериментът с авторските права е тук.

Инвестор.бг разкри кой се опитва да фалира Първа Инвестиционна Банка

И аз си мислех, че в този престижен форум пишат някакви зализани юпита, поне с MBA, работещи в банки или финансови структури, каращи лъскави возила и получаващи много пари за познанията си как да управляват паричните потоци. (Всъщност знаете ли какво е MBA? Магистър по бизнес администрация? Това е един лъскав документ, който удостоверява, че имаш право да работиш това, от което абсолютно нищо не разбираш.) Всъщност съм грешал. Там пишат блестящи детективи и разследващи журналисти. Още на 20 май те са разкрили чрез Гугъл първоизточника на слуха за фалита на ПИБ.
SSSS пише: "Ето кой седи зад статията " Как точно ще фалира Първа Инвестиционна Банка?" в www.sarakt.info за фалита на ПИБ." И цитира моето скромно име.
Някакъв hoult пък отсъжда: "За мен такива като долев дето разпостраняват лъжи и манипулации за да се докопат до валста заслужават само затовр. То е ясно че всичко това е на политическа основа и дано ги разкрият кои са и да ги натикат да гният зад решетките."
Правописът е запазен, но да го поправя момчето - дилърче, имената на хора се пишат с главни букви. Нищо лично, не че е неуважение към мен. Неуважение към езика ни е. Той продължава:
"ИСКАМ ДАМС ДА СЕ ЗАНИМАВА С ТОЯ ДОЛЕВ ЗА МАНИПУЛАЦИИТЕ КОИТО Е ПУСНАЛ ЗА ПИБ.". Ей, дилърчето, Държавната Агенция за Младежта и Спорта, ако ми изпрати момичетата от отбора по синхронно плуване да се занимават с мен, нямам нищо против. Виж, ако дойдат ония костюмарите от ДАНС няма да ми е приятно.
После hoult с мъка прави интелектуално усилие, бавно съобразява, че от блога ми се влиза в сайта с биографията ми, натиска два бутона и я открива. С възторг от откритието си я публикува във форума.
Някакъв kif, като я прочита, сглобява заговора - аз съм пловдивчанин, а там управляват моите приятели от ВМРО в коалиция с ГЕРБ. А Бат, Бойко естествено има интереси в СИБанк. Ерго, аз пускам слуха за фалита на Първа Инвестиционна Банка, акциите й падат и СИБанк я купува или пък ако фалира, още по-добре - един конкурент по-малко.
Така, мастерите по бизнес администрация разкриха заговора. Обаче докато ме коментират сайта ми се появява в цитатите им непрекъснато. Тук пак се налага едно техническо уточнение. Ако не сте прочели изцяло SEO love както ви препоръчах в предното писание да ви дам един кратък цитат от него за да разберем механизма на търсачката Гугъл: "Регистрирайте се във форуми и сложете вашия линк в подписа си. Колкото повече регистрирани потребители има форума, толкова по-лесно ще се слеете с тълпата. Ако не се сещате какво да пишете, скарайте се с някой от модераторите. Статистически погледнато всеки спор с модератор се развива на поне 5 страници, а всеки ваш пост е още един линк. Най-вероятно някой ще се застъпи за вас, но дори и да ви баннат, шанса да изтрият мненията ви е минимален, така че линковете си остават. След два дни се регистрирайте отново и се оплачете на админа от модераторски произвол." Като го прочетох много се смях, но то разбира се е вярно. По-смешното, е че дилърчетата са ми свършили страхотна услуга. Блогът ми от 19 май насам е посетен десетина пъти, главно от мен, а днес вече излиза на втора страница в Гугъл сред 64 400 резултата за фалита на ПИБ. Ако още малко ме покоментират, току виж изляза и на първо място. След като в такъв авторитетен форум има десетки препратки към мен, явно съм капацитет. Поне така си мисли Гугъл докато ме индексира.
Както е тръгнало утре ще ме потърсят за мнение от Financial Times. А трафикът към сайта ми ще се увеличава по експоненциална крива и ще печеля все повече и повече от рекламите на Гугъл.
Благодаря Ви момчета! Ако не друго, ще ме направите с няколко цента по богат! Така, че пишете за мен! Скоро ще стана по-богат и известен от фамозния Апостол Апостолов и то даже и без неговата безценна помощ.

Как точно ще фалира Първа Инвестиционна Банка?

Кратко техническо обяснение. Има един страхотен блог на SEO love , който освен всичко друго има здраво чувство за хумор в текстовете си. За да разберете механизма на Интернет търсачката Google, трябва да го прочетете и освен това ще се заливате от смях. Но сериозният му пример е следният кратък текст”

“Пари от Интернет” изглежда така:

Правейки пари в Интернет, печеля повече пари, отколкото пари съм печелил някога. Всички спечелени пари от Интернет (а това са много пари) ги инвестирам обратно в Интернет, за да правя още повече пари от Интернет. Лесни пари в Интернет има и това са парите, които аз изкарвам от Интернет.”

С това поставено във вашият сайт Google, директно ще ви индексира и покаже страницата Ви най-отгоре и на първо място в резултатите върнати за търсенето: „Пари от Интернет”. Даже и преди фамозният Апостол Апостолов. И така, ако вече сте изчели SEO love и сте изтрили сълзите от смеха, а корема вече не ви боли, да преминем към темата: „Фалитът на Първа Инвестиционна Банка – мит или реалност?”

Обърнете внимание на горната екранна снимка. Направена е на 17 май 2008 г. в 15.08 часа. Всемогъщият Google дава 15 000 препратки към новини, статии, анализи и коментари за думите: „Първа Инвестиционна Банка фалит”. Само, че в Интернет слухът не е тръгнал от БГ Мама както се твърдеше, а от коментари в Инвестор БГ. Оттам вече лавината за фалита на първа Инвестиционна банка тръгва през БГ мама и влиза във всички форуми и блогове, докато накрая излезе по медиите.

И оттук става интересното. Миналата година SG Експрес банк беше подложена на такава Интернет атака (в по-малък размер), но тъкмо когато стана скандала с френския им дилър изгърмял 5 милиарда евро. Въпреки благоприятната ситуация банката в България не фалира, дори слуховете не стигнаха до офлайн медиите.

Сега обаче виждаме друго. Първа Инвестиционна Банка наистина се разклати първо софтуерно. Маса от клиентите й се изнервиха на ядовете в електронното й банкиране. Официалното обяснение на Първа Инвестиционна беше – проблем с новия софтуер. Поради това пред касите в клоновете й се наредиха ядосани хора, главно от фирми, теглещи по-големи пари от сметките си, защото не знаеха кога ще могат да разчитат пак на електронно банкиране, а не защото вярваха в слуха за фалита на Първа Инвестиционна банка. Това веднага се отрази в офлайн медии и в новинарски сайтове, които снимаха и писаха за тези опашки от ядосани клиенти, с което подхраниха слуховете за фалита на Първа Инвестиционна банка. На другия ден обаче имаше проблеми и с банкоматите на ПИБ – може би пак поради новия софтуер. Това наля масло в огъня и хората си помислиха, че има нещо вярно в слуха за фалита на Първа Инвестиционна Банка, а оправданието със софтуера е опит за замазване на положението.

Получи се ефектът в барчето на ферибоота. Корабът пътува със 500 пътника от които мъже са 250, но от тях 60 не желаят да пият бира понеже ще шофират. От другите 190 евентуално 80 биха пили по една, а 50–тина по две, защото са от организирани групи с автобуси и няма да шофират. Останалите 60 не обичат бирата или им се вижда много скъпа на ферибоота. И от 250-те жени евентуално 20 пият по една бира. И така в бара на кораба има точно 300 бири и те биха стигнали на всички 200 бираджии (80 + 50х2 + 20) ако няма паника. В един момент обаче излиза от бара на палубата развеселен веселяк и вика на своята компания за майтап: „Елате, че бирата в бара свършва!” Петте му събутилници вкупом хукват и вземат по две. Останалите потенциални бираджии виждат гълчавата и чули-недоразбрали се запътват в началото бавно към бара, но по-нетърпеливите хукват и тълпата със стадния си инстинкт се юрва като лавина. Настава блъсканица на бара първите вземат по четири-пет бири за приятелите останали по-назад. По-задните виждат че предните се презапасяват и те вдигат поръчките. Някои купуват повече за да препродават после с печалба на останалите жадни. За минути тристата бири са разграбени и са останали жадни на опашката, за които няма. Бирата, която беше със сто бройки повече от потенциалните клиенти, се оказва със двеста бройки по-малко от реалните клиенти.

Поредният удар дойде от офлайн медиите. (Тук освен вестници и списания, включвам радиа и телевизии.) Когато те започнаха да коментират темата за фалита на Първа Инвестиционна Банка като отричаха, задействаха тоталитарния рефлекс от преди 1989 г. когато официалните медии опровергаваха слуховете за повишение на цените, а после другарят Живков ги вдигаше още на другия ден. Този тоталитарен рефлекс се затвърди от събитията с банковата криза от 1996 г. когато банките фалираха и хората си изгубиха спестяванията. Тогава да си припомним – финансов министър на Жан Виденов беше Димитър Костов, който сега е подуправител на БНБ. Когато той сега се появи по медиите за да говори, за съотношението лев-евро и да казва, че банковата система е стабилна и няма да има фалити на банки, какво точно постигна? Да точно така – задейства изтъркания трик с 25-тия кадър в рекламните клипчета, стар колкото света. А и Сергей Станишев с това, че дал на ДАНС да издирва виновните за „слуха” за фалита на първа Инвестиционна банка, задейства старите рефлекси за ДС преследваща хора разказващи вицове за другаря Живков.

Тоталитарните рефлекси са си живи и здрави. А Цеко Минев каза: „Слухът за фалита на първа Инвестиционна банка прилича на много добре организирано и премерено активно мероприятие на бивши ченгета..". Според него някой се е възползвал от момент, в който банката е уязвима и сменя софтуера си. Смешно е, защото той самият е упрекван, че е ченге, и не би трябвало да налива масло в огъня за фалита на Първа Инвестиционна Банка като пуска конспиративни теории за ченгета, която тема е толкова вече изтъркана, че вече е смешно.

Черешката на тортата обаче беше директорката на първа Инвестиционна Банка Мая Георгиева, която опровергавайки слуховете за фалита на банката покани вложителите да си изтеглят влоговете с думите: „Който се чувства несигурен, да заповяда да си изтегли парите”. Само това трябваше.

Последен удар нанесе днес вестник "Капитал". Той така цензурираше форумите си, че изтри и въпроса: "А защо форумът БГ мама не може по същия начин да фалира например "Булбанк? Има ли дим без огън?". Цензурата вбеси пишещите и администратора не смогва вече да трие писанията, че Първа Инвестиционна Банка фалира. Точно като в онова анимационно филмче, в което ораторът пред огромна зала търпеливо изчака да утихнат всички викове и разговори и когато настана пълна тишина направи грешката да каже "Тишина моля". Услужливи гласове подеха отвсякъде "мълчете, тихо!", други им отговориха: "Не говорете", продължиха с "млъкни идиот" и какафонията настана отново.

С една дума лавината за фалита на първа Инвестиционна банка тръгна. А Интернет е такава медия, че от 15 000 писания, че „Първа Инвестиционна Банка няма да фалира”, при търсене с Google излизат 15 000 резултата „ПИБ – фалит”.

Допълнение: Днес - 19 май 2008 г. като зададете в Гугъл ключови думи ПИБ - фалит - излизат 46 200 резултата.

Бирата във ферибоота наистина ще свърши.

Отново кръв в София

За пореден път събитията в София и България потвърдиха дванадесетгодишния цикъл. Пак се проля българска кръв. Имам предвид, че 2009 г. е дванадесет години след 1997 г. когато пак имаше кръв. А в онези далечни времена аз бях на площадите и улиците в Пловдив. Но за тази особеност на българското летоброене 1949-1961-1973-1985-1997-2009 г. накрая.
А сега приликите и разликите. Защото и тогава започнахме със страха и апатията и се чудехме как да ги превъзмогнем. Народът беше смазан и обезверен. Банките фалираха, нямаше хляб, когато отивах на работа кафето в павилиончето на спирката струваше 40 инфлационни лева, а като излизах в обедна почивка вече беше 60 лв. Жан Виденов и престъпната му комунистическа шайка, наричана "правителство" освен некадърници и крадльовци, бяха и арогантни гьонсурати. В интервю по телевизията министър от кабинета на въпроса: "Защо няма хляб?" отговаряше невъзмутимо: "Така ли, не съм забелязал да няма." Та тогава в Пловдив ние десните управлявахме. Бяхме спечелили общинските избори през октомври-ноември 1995 г. с размазващ успех. Коалицията беше шестпартийна СДС - ВМРО - монархисти и още три малки партийки. Имахме кмет на община, 5 районни кмета (единия от които аз) с пълни болшинства в районните съвети и 28 съветници от общо 51 в Общинския съвет.
Но през цялата 1996 г. се развиваше икономическата и политическа криза и ние едвам удържахме с оскъдния бюджет да крепим общинските социални дейности. Заплатите закъсняваха, нямаше никаква възможност за инвестиции в каквото и да било. Беднотия и глад. Хората, които ни избраха започнаха да се отчайват. Коментарите в началото бяха "и тези нищо не направиха", а после ескалираха до: "да бяхме гласували за комунистите, поне правителството щеше да отпуска повече пари на общината." Когато започна и хлебната криза се наложи да въведем едва ли не военно положение и да конфискуваме хляба от общинския хлебозавод като въведем квоти за централизирано разпределение. Първо захранвахме детските градини, училищните столове и болниците с оскъдните бройки и ако нещо останеше се пускаше на пазара. Огромните опашки по магазините го разграбваха за секунди. А червената областна управа саботираше доставките на брашно. Наложи се да съберем частните хлебопроизводители в картел и да им наложим квоти за брашно и да регулираме производството, цените и продажбите им. Абсолютно незаконно при пазарна икономика, но неизбежно. Изобщо мила картинка, но се справихме като при военно положение. Но не за това ми е думата. Повечето хора помнят това време.
Думата ми беше, че липсваше каквото и да е желание за съпротива. Точно тогава ВМРО опита дръзко да направи един митинг с факелно шествие на площада пред общината. СДС се отдръпнаха, защото се страхуваха от апатията на хората и мислеха, че такова масово мероприятие ще се провали. А това ще удари. по авторитета им. Но ние рискувахме и го проведохме на 18 ноември 1996 г. под надслов "Долу правителството, незабавни избори?" Нямаше много хора, само около 2000 души главно активисти на ВМРО и седесарски и други десни симпатизанти. Но града като че ли се събуди. Няколко дена по-късно в централата на СДС обсъждахме проявата и всички се удивляваха, че народът като че ли все пак започва да преодолява апатията. СДС дори смятаха да преосмислят стратегията си да правят само събрания, а да избягват митинги и шествия.
След това започнаха Коледните и новогодишни празници и накрая се стигна до 10 януари 1997 г. Събитията ги помним. Всъщност съм описал нещо като очевидец тук... За онези младежи, които поради възрастта си не ги помнят.
Един вестник през 2007 г. в опит за анализ на десетгодишнината от народното въстание срещу комунистическата мафия написа, че това повече нямало да се повтори. Ето част от анализа му, който той илюстрира като започва с една моя тогавашна площадна реч: “Пловдивчани! Братя българи! След пролятата кръв на 10 срещу 11 януари в София вече няма връщане назад. Тази кръв е достатъчна, за да напишем хиляди “кървави писма”, които ще изпратим в цяла България, за да вдигнем народа на въстание.“ Площадната реч на кмета на район „Южен“ в Града под тепетата и член на ВМРО Александър Долев бе характерна за зимата на 1997 г., когато мнозина усетиха как въздухът трепери. Според едни масовите вълнения отпреди 11 години бяха последният случай, когато улицата непосредствено е диктувала дневния ред на политиката. Според други народът бил подмамен да участва в тв революция, режисирана от олигарси и чужди посолства. Едва ли някой ще забрави обаче обсаденият от жива верига парламент, разпръснатите из улиците барикади и младежките шествия. Студенти в карнавални костюми, интелигенти и бизнесмени, опозиционни активисти, лекари с престилки и миньори с кирки се почувстваха извикани на сцената, за да завъртят колелото на историята. Близо месец Софийският университет действаше като революционен щаб на КПСС (Координационния преподавателскостудентски съвет). Изпълнените с хора заради стачкуващия транспорт улици тананикаха песничката на Васко Кръпката „Когато падне БКП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен“. Или напяваха популярните хитове на „Каналето“ „Седем-осем и ще си паднала“ и „Пътнико Виден, пътнико off“. Протестът напомняше и на ритуал по прогонване на червените духове – маскен бал и „Кой не скача, е червен!“ Нещо като продължение на 10 ноември, в което главната роля е иззета от Политбюро и предадена на тълпата, която скандира “Няма да работим за червените“. Пълният текст тук>>>
А сега приликите и разликите между 1997 и 2009 г.
Първо приликите:
Първата, е че и тогава и сега продажните медии обслужващи управленската мафия внушаваха и насаждаха апатия и отчаяние, като защитаваха правителството и наричаха протестиращите "маргинали и лумпени".
Второ - и тогава и сега опозиционните политические партии се мъчеха да изведат хората на масови демонстрации, но не успяваха. Докато народното недоволство кипна внезапно и нережисирано и се изля на 10 януари 1997 г.
Трета прилика - и тогава проституиращите журналисти натрапваха тезата за "купените и платени" протестиращи. Как им раздавали алкохол и пари. Разбира се, и тогава и сега имаше пияни лумпени, някои сигурно и платени, но това е в рамките на нормалното.
Четвърта - и тогава, както и сега, протестиращите нямаха ясни искания. Те просто отидоха да протестират срещу престъпната шайка заграбила властта. Макар, че и тогава както и сега властта на червените се дължеше не на изборен успех, а на масово негласуване на разочарованите през 1994 г. както се получи и през 2005 г. Поука: винаги, когато си останеш в къщи в единствения изборния ден, след това се налага с месеци да демонстрираш по студените площади и улици, за да изкупиш глупостта и безхаберието си.
Пета прилика. Полицията и тогава по заповед на началниците се държа като банда страхливци и мухльовци. През 1997 г не посмяха да атакуват множеството, докато от площада не си тръгнаха отрядите на ВМРО и изобщо по-младите и буйни хора. Когато останаха малко и по-възрастни хора се втурнаха безпричинно да ги бият. с кръвожадна жестокост. Преди това не смееха да приберат в ареста платените и пияни хулигани трошащи врати и прозорци на Парламента. Сега през 2009 г. беше същото, бездействаха пред футболните хулигани платени от криминални структури да провалят протеста, а после се втурнаха да бият непълнолетни ученици, млади студентки и пенсионери. И в двата случая проляха невинна кръв.
А разликите:
Първо през 1997 г. всички масово бяхме на площада. Митингите и демонстрациите бяха многохилядни, а сега с мъка се събират 1000 до 3000 души.
Второ, колкото и да ми е тъжно, ВМРО е вътре в Народното събрание, а през 1997 г. беше отвън при народа си.
Трето, от немай къде през 1997 г. протестиращите изтикаха напред за водачи СДС. Не че заслужаваха, не бяха и подготвени организационно и психологически, както и впоследствие се оказа с корумпираното управление на Иван Костов отвратило всички, които го направиха премиер с протестите си. Сега няма дори кого да избутат напред.
Другите прилики и разлики ще се проявят при развитието на събитията. Сега сме само в началото. Въпросът е да не се направят грешките, които ние допуснахме.
Защото, ако ние тогавашните протестиращи си бяхме свършили работата, сега България щеше да е друга. Нямаше да има комунистически и депесарски мафии. Камо ли да вземат властта. И сега отново трябва да си отвоюваме България. Защото шайката съветско-турски агенти, които ни управляват са долнопробна антибългарска сган, с която трябва да се разправим със средствата на народното въстание. За да има изобщо България.

Разбиване на фалшивите митове

Най-гледаният клип в Ю-Тюб с участие на българин (и австриец) е този. Нашият човек поне е комик и няма излишни претенции. За сметка на това клипът му е гледан над 20 000 000 пъти.
А Валентина Хасан направи пълен резил за България. Сега на запад мислят българките за тъпи, грозни, дебели, с пълна липса на певчески данни малоумнички, носещи турски имена.
На всичкото отгоре и със самочувствие. Горката Марая Кери се срещна с нея, ръкопляска на простотиите й, и възпитано каза, че уважава хората, които следват мечтите си. Какъв по-голям резил от това наистина деликатно изказване.
Единственото, което ме успокоява, е че не само в България има малоумници. Все пак осемте милиона идиоти гледали клипа на Валентина Хасан, не са само българи, а от цял свят. Както е казал народът "простотията не по горите, а по хората ходи!"

За разликата между "левите" и "десните" педерасти

Педерастията и лесбийството са престъпления забранени от Господ Бог. В Библията има на десетки места проклятия към практикуващите ги. Заради такива неща Господ изгаря Содом и Гомор с огън и жупел. Всъщност педерастите и лесбийките са прокълнати от Господ, но ако говорим с медицински и психологически термини това са болни хора имащи психически и физиологични отклонения . Към тях трябва да изпитваме смес от съжаление, състрадание и християнско милосърдие. Защото тяхната болест е ужасна и лечение май досега няма открито.
В политически план обаче има някои особености. Педерасти има във всички партии и администрации във всички страни по света. Това е неизбежно, защото просто живеем в демократични общества. Имаме си ги и в България. Имахме си ги и в "леви" и в "десни" управления. Явно така ще бъде и занапред.
Спомням си колко подигравки отнесохме ние - десните активисти навремето, заради историите на "нашия" премиер Филип Димитров с "приятеля" му Константин Мишев. Или пак "нашия" министър на вътрешните работи Йордан Соколов. Разбира се, тогава твърдо и злобно отричахме очевидното, като комунисти на разпит. Сега обаче се чудя какви сме били идиоти. Ами нали същите тези хора са били вербувани от органите на ДС за явочници и това го пишеше тогавашния комунистически печат открито. Нищо, че сега не им извадиха досиетата. Състоянието им и зависимостите им провалиха декомунизацията. Само заради това, тези типове заслужават сурово, но справедливо наказание.
Виж, в една Холандия също имаше "десен" педераст - Пим Фортаун. Но той си признаваше открито какъв е, направи си дясна партия и дори вкара нейни депутати в Парламента. Това е легалния, демократичен начин. Вярно и той завърши зле - уби го негов бивш любовник. Така, че приятели десни и националисти - да внимаваме и по-добре да си нямаме работа с педерасти в нашите редици. Те са двойно зависими, и от жени, и от мъже.
Докато ние, нормалните хора, сме зависими само от жени, но това е неизбежно. Да, защото повтарям, педерастите са ненормални, те са болни, каквито са и педофилите, геронтофилите, зоофилите, некрофилите и прочие там хора с душевни, психологически и физиологични отклонения. Много трябва да внимаваме с тях, защото ако им дадем власт ще направят бели.

Примерът със Сергей Станишев. (проследете връзката от заглавието). Нищо против нямам да ме управлява педераст, ако си беше признал това още преди изборите, за да направят гласоподавателите своя информиран избор. Дали да гласуват за него или не. Както за Фортаун в Холандия. Ако Станишев беше избран легално, аз като убеден демократ, щях да го преглътна и колкото и да ми е неприятно, да продължавам да живея в такава държава. Защото "Глас народен - глас Божи!" .
Но да крие заболяването си, да става зависим от любовници и естествено от службите на Румен Петков, които са го филмирали и фотографирали и записали и после един месец България да търпи резилът да има вътрешен министър мафиот - когото Европа не може да гледа и с право, това вече ми идва малко в повече.
Така, че неуважаеми педерасти и лесбийки, съчувствам за Вашите заболявания, но искам когато се кандидатирате за каквото и да било да ги обявите предварително публично, за да не ставате впоследствие (ако случайно бъдете избрани) зависими от мафиотските групировки, които търсят точно такива като Вас за да им прикриват престъпленията. И в този смисъл една бисексуална Невена Гюрова е с много по-достойна позиция, защото публично в блога си е обявила каква е. И ако някога иска да бъде народен избранник, поне няма да е зависима.
Не, че ще гласувам за нея. Ще гласувам отново за онези, които са от малцинството. Тоест българи, националисти, нормално сексуални, православни, семейни, работещи, честни и почтени. С една дума свестни хора. Толкова малко останахме такива, че вече сме малцинство. Време е да претендираме за човешките си права. Че току-виж накрая изчезнем.
А другаря Сер гей, го поздравявам с една апокрифна песничка на един таен форумец, която открих в мрежата.

АПОКРИФНА ПЕСНИЧКА
автор неизвестен

О, политически мъжаго,
за тебе в песента се пей!
Размахваш своята тояга,
другарю премиер Сергей!

А ехото навред се лей
Сергей гей, гей...
Сергей гей, гей...

Доган зад тебе се подсмихва -
дюкяна му разтворен зей,
и те калесва с твърда лихва,
другарю премиер Сергей!

А ехото навред се лей
Сергей гей, гей...
Сергей гей, гей...

Народа ти нагъва пасти
и в яростта си сълзи лей.
Аман от мазни педерасти,
другарю премиер Сергей!

А ехото навред се лей
Сергей гей, гей...
Сергей гей, гей...

Замъкът на Ахмед Доган

Не, това не е известният Доган Сарай в Бояна. Това е замъкът на Доган в село Дръндар, Варненско. Излишно е да питате откъде е намерил пари за да го построи, след като години наред не изпълнява служебните си задължения на депутат, като не посещава изобщо парламента. Би следвало да не му дават заплата? Но не било така. Дори и в драстичен случай като неговия заплатата му само се намалява с максимално 30%. Останалите 2/3 си ги взема.
Но да приемем, че си е вземал и цялата заплата. Дали би му стигнала за да построи този втори сарай? За първия - онзи в Бояна не питаме. Или парите са от "обръчите от фирми"?
Въпрос с повишена трудност към главния прокурор.