От всички вилнеещи мегакорпорации Монсанто е тази, която последователно отстрани съперниците си и си спечели короната на „най-злонамерената корпорация в света”. Тя не се задоволи с това просто да си седи на трона на разрушението, а се концентрира върху по-нови, по-научно иновативни начини за нанасяне на вреди върху планетата и нейните обитатели.
1901 г.: Компанията е основана от Джон Франсис Куини (John Francis Queeny), член на ордена на Малтийските рицари, тридесетгодишен фармацевтичен ветеран, женен за Олга Мендес Монсанто (Olga Mendez Monsanto), чието име носи и химическият концерн Монсанто (Monsanto Chemical Works). Първият продукт на компанията е химикалът захарин, продаден на “Кока-Кола” като изкуствен подсладител.
Дори и тогава правителството е разбрало, че захаринът е отровен и е завело дело, за да го спре от производство, но е загубило делото в съда и така е отворило кутията на Пандора на “Монсанто”, която трови света с безалкохолните напитки.
1920-те: “Монсанто” разширява производството си с индустриални химикали и лекарства и става най-големият в света производител на аспирин, ацетилсалицилова киселина (отровна, разбира се). Това е и времето, когато нещата започват да се движат в ужасяващо погрешна посока за планетата в бързината да се въведат полихлорираните бифенили (ПХБФ) на компанията.
„ПХБФ са се смятали за химикал-индустриално чудо, за незапалимо масло, за неподатливи на разлагане и с почти неограничено приложение. Днес те се смятат за една от най-тежките химически заплахи за планетата. Широко използвани като смазочни масла, хидравлични течности, водоустойчиви тъкани и течни уплътнители, ПХБФ са силни канцерогени и са предпоставка за появата на заболявания на репродуктивната и имунната система, както и на заболявания в процеса на растеж на организма. Световният център за производство на ПХБФ е фабриката на „Монсанто” в покрайнините на Ийст Сейнт Луис, щата Илинойс, където е регистриран и най-високият в държавата процент на смъртност сред новородените и преждевременни раждания.”(1)
Въпреки че в крайна сметка след петдесет години ПХБФ биват забранени заради причинените вреди, те все още присъстват в кръвта и клетките на тъканите на всички хора и животни по цялото земно кълбо. Представени по-късно в съда документи показват, че „Монсанто” е била напълно наясно със смъртоносните ефекти, но престъпно ги е скрила от обществеността, за да може влакът на лесната печалба от ПХБФ да продължи да се движи с пълна скорост!
1930-те: Монсанто създава първите си хибридни семена за посев и разширява дейността си с перилни препарати, сапуни, индустриални почистващи препарати, синтетични гуми и пластмаси. О да, всички токсични, разбира се!
1940-те: Компанията започва проучване по проекта „Манхатън” върху използването на уран за първата атомна бомба, която по-късно ще бъде хвърлена върху Хирошима и Нагасаки, избивайки стотици хиляди японци, корейци и американски военнослужещи и отравяйки други милиони хора.
Компанията продължава своя нестихващ убийствен гуляй чрез създаването на пестициди за земеделието, съдържащи смъртоносния диоксин, който трови запасите от храна и вода. По-късно става ясно, че „Монсанто” е „пропуснала” да разкрие, че диоксинът е използван в широк спектър от нейни продукти, защото ако го направи, ще бъде принудена да признае, че е създала истински ад на Земята.
1950-те: Тясно свързана с
компанията „Уолт Дисни”, Монсанто създава няколко атракции в „Земята на бъдещето” на Дисни, излагайки знаменитостите на въздействието на химикали и пластмаси. Нейната „Къща на бъдещето” е конструирана изцяло от токсични пластмаси, които не са биоразградими, както твърди компанията. Какво, „Монсанто” е излъгала? Шокиран съм!
„След като е забавлявала общо двадесет милиона посетители в периода 1957-1967 г., къщата най-накрая бива съборена от «Дисни», но това не става без борба. Според «Monsanto Magazine” разбиващите топки буквално отскачали от подсиления със стъклени влакна материал от полиестер. Горелките, пневматичните чукове, верижните триони и механичните лопати не свършили работа. Най-накрая били използвани омотани кабели, за да се събори къщата парче по парче и да се извози.” (2)
Диснифицираната представа на Монсанто за бъдещето:
1960-те: „Монсанто”, заедно с химическият си партньор по престъпления „DOW Chemical”, произвежда свързания с диоксина Ейджънт Ориндж (Agent Orange), използван от САЩ при инвазията им във Виетнам. Резултатите? Над три милиона души засегнати, половин милион цивилни виетнамци – мъртви, половин милион виетнамски бебета с вродени дефекти и хиляди американски ветерани, страдащи и умиращи от неговото въздействие и до ден-днешен.
„Монсанто” пак е дадена под съд и от материалите по делото става ясно, че тя е знаела отлично за смъртоносните ефекти на диоксина в Ейджънт Ориндж, когато го е продала на правителството. И въпреки че е скандално, на Монсанто ѝ е разрешено да представи свое собствено „проучване”, според заключенията на което диоксинът е безопасен и изобщо не причинява никакви вреди на здравето.
Доволна, купила и платила на съдилищата да отсъдят в нейна полза, компанията изоставя случая. Впоследствие се изяснява, че Монсанто е излъгала за резултатите и че истинското проучване е стигнало до заключението, че диоксинът убива доста ефективно.
По-късно става известен и друг запис от делото през 2002 г., в който се признава, че „данните доказват, че наличието на тези компоненти и универсалното им присъствие като остатъчни в околната среда, е извън всякакъв въпрос … общественият и юридически натиск те да бъдат елиминирани, за да не се предизвика глобално замърсяване, е неизбежен. Проблемът е като лавина. Къде ще избягаме от тук? Алтернативите са: компанията да излезе от бизнеса; да бъде разпродадена по дяволите, докато е възможно, и да не прави нищо повече; да се опита да остане в бизнеса; да произвежда алтернативни продукти.” (3)
„Монсанто” е партньор на „I.G. Farben” – производителят на аспирин „Байер” и близък до Третия райх химически производител, създал смъртоносния газ „Циклон-Б” по време на Втората световна война. Двете компании заедно използват общия си експертен потенциал, за да въведат в хранителните продукти аспартама,
друг изключително смъртоносен невротоксин. Когато на повърхността изплуват въпросите за токсичността на захарина, „Монсанто” използва тази възможност, за да предложи на нищо неподозиращата публика още една от нейните смъртоносни отрови.
1970-те: Партньорът на „Монсанто”, компанията „G.D. Searle”, провежда многобройни вътрешни проучвания, които обявяват аспартама за безопасен, докато собственото научно изследване на FDA (Food and Drug Adminstration – Агенция за конртол върху храните и лекарствата) ясно показва, че аспартамът предизвиква тумори и масивни мозъчни увреждания при плъховете, преди да ги убие. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата инициира съставянето на голяма следствена комисия за разследване на „S.D. Searle” заради това че, „съзнателно е представила неверни резултати, че е прикрила фактически данни и че е дала фалшиви изявления” относно безопасността на аспартама.
По това време „Searle” стратегически прави главен изпълнителен директор нейния човек – известният Доналд Ръмсфелд (Donald Rumsfeld), който е министър на отбраната по времето, когато Джералд Форд и Джордж У. Буш са президенти. Главната цел на компанията е Ръмсфелд да използва политическото си влияние и обширния си опит в бизнеса с убийства, за да предразположи FDA да играе на тяхна страна.
Няколко месеца след това Сaмюъл Скинър (Samuel Skinner) получава „предложение, което не може да откаже,” оттегля се от разследването и напуска поста си в американската прокуратура, за да отиде да работи в юридическата фирма на „Searle”. Тази тактика с преместването спира случая за достатъчно дълго време, така че актът на ограничението да получи давност и така разследването на голямата следствена комисия внезапно и удобно отпада.
1980-те: Сред безспорните изследвания, които показват токсичните ефекти на аспартама, е и това на д-р Джери Гоян (Jere Goyan), по това време член на комисията на FDA, който почти подписва петиция за прокарването на закон, с който той да бъде изваден от пазара. Доналд Ръмсфелд моли Роналд Рейгън за услуга още на следващия ден, след встъпването му в длъжност. Рейгън уволнява „некооперативния” Гоян и назначава д-р Артър Хейс Хъл (Arthur Hayes Hull) за шеф на FDA, който бързичко накланя везните в полза на „Searle” и така нутрасуит (NutraSweet) в сухите продукти е одобрен за консумация от хората. Това се превърна в тъжна ирония, откакто Рейгън, известен с ентусиазма си към желираните бонбони и бонбоните изобщо, се разболя от Алцхаймер по време на втория си мандат, което е един от многото ужасяващи ефекти вследствие консумацията на аспартам.
Истинската цел на „Searle” обаче е аспартамът да бъде одобрен като подсладител за безалкохолните напитки, понеже обстойни проучвания са показали, че при температури, надвишаващи 85 градуса по Фаренхайт (29,44 по Целзий), той „се разпада на два известни токсина дикетопиперазини (ДКП) – метилов (дървен) алкохол и формалдехид.” (4), и така става многократно по-смъртоносен от прахообразната му форма.
Националната асоциация за безалкохолни напитки (National Soft Drink Association – NSDA) първоначално е объркана, тъй като се опасява от бъдещи съдебни преследвания от страна на потребители, постоянно увреждани и убивани от отровата. Когато NSDA успява да докаже, че течният аспартам, освен че е невероятно смъртоносен, е и много повече създаващ зависимост в сравнение с качествения кокаин, „Searle” обаче е убедена, че главоломно растящите печалби от продажбата на безалкохолни напитки с аспартам лесно ще обезщетят всяка бъдеща отговорност. С това корпоративната алчност печели, а нищо неподозиращите потребители на безалкохолни напитки я плащат с увреденото си здраве.
„Кока-Кола” отново е първа (спомняте ли си захарина?) и през 1983 г. започва да трови потребителите на диетична
кока-кола с аспартам. Както се е очаквало, продажбите се увеличават главоломно след като милиони хора са безнадеждно пристрастени и разболяни от сладката отрова, поднесена в кутия. На останалата част от производителите на безалкохолни напитки им харесва това, което виждат, и бързо влизат в калъпа, удобно забрявайки всичките си първоначални резерви към аспартама като към смъртоносен химикал. Трябва да се правят пари, много пари, и това е всичко, което така или иначе има значение за тях!
През 1985 г., окрилена от развихрената корупция и многобройните обвинения в подправяне на направените от „Searle” изследвания, „Монсанто” купува компанията и формира нов производител на заместител на аспартама, наречен NutraSweet Company. Когато мнозина независими учени и изследователи продължават да предупреждават за токсичните ефекти на аспартама, „Монсанто” минава в настъпление и подкупва Националния център за изследване на рака (Nacional Cancer Institute – NCI), като му предоставя свои собствени подправени документи, за да го накара да обяви, че формалдехидът не причинява рак и следователно аспартамът може да остане на пазара.
Известните ефекти от употребата на аспартам са: „мания, гняв, насилие, слепота, болки в ставите, умора, затлъстяване, болки в гърдите, кома, безсъние, вцепенение, депресия, шум в ушите, слабост, спазми, раздразнителност, гадене, глухота, загуба на паметта, обриви, световъртеж, главоболие, гърчове, безспокойство, сърцебиене, припадъци, крампи, диария, паника, парене в устата.” Заболяванията, които той отключва/мимикрира са диабет, множествена склероза, кожна туберкулоза, епилепсия, Паркинсон, тумори, спонтанен аборт, стерилитет, фибромиалгия, детска смъртност, Алцхаймер …” Източник: FDA. (5)
Освен това, 80 % от оплакванията, подаден във FDA относно хранителни добавки, са за аспартама, който в момента е наличен в над 5 000 продукта, в това число в диетичната и недиeтичната газирана вода и в спортните напитки, в ментовите бонбони, дъвките, замразените десерти, бисквитите, кексовете, витамините, фармацевтичните продукти, млечните напитки, разтворимите чайове и кафета, йогуртите, бебешките храни и много, много други! (6). Четете внимателно етикетите и не купувайте нищо, което съдържа този ужсяващ убиец!
Сред всички тези болести и смърт, Артър Хъл (Arthur Hull) от FDA, си подава оставката поради съмнения за корупция и веднага е назначен във фирмата на „Searle” за връзки с обществеността в качеството му на главен научен консултант. Не, това не е шега! „Монсанто”, FDA и много други правителствени здравни агенции са станали едно цяло! Изглежда така, сякаш единственото необходимо условие, за да стане някой комисар в FDA, е да е работил в „Монсанто” или в някой фармацевтичен картел от средите на организираната престъпност.
1990-те: Монсанто харчи милиони в борбата си с държавата и федералното законодателство, които не ѝ позволяват да продължи да изхвърля диоксини, пестициди и други канцерогенни отрови в системата на питейната вода. Независимо от това, тя е съдена безброй пъти за увреждане на здравето на работниците в нейните фабрики, на хората в околностите им и за причиняване на вродени аномалии при новородените.
С нейните ковчези, напълнени със солидни печалби от милиарди, сто милиона долара за споразумения се смятат за минимална цена за правене на бизнес и благодарение на FDA, Конгреса и Белия дом, бизнесът продължава да върви много добре. Толкова добре, че „Монсанто” е съдена за това, че е давала радиоактивно желязо на 829 бременни жени, за да изследва какво ще се случи с тях.
През 1994 г. FDA още веднъж престъпно одобрява последното чудовищно творение на „Монсанто”, синтетичния хормон на растежа при добитъка (Synthetic Bovine Growth Hormone – rBHG), произведен от генетично модифицираната бактерия ешерихия коли, въпреки очевидното възмущение на научната общност поради опасностите от него. Разбира се, „Монсанто” твърди, че болното гнойно мляко, пълно с антибиотици и хормони, е не само безопасно, но и всъщност добро за нас!
И което е по-лошо, „Монсанто” съди произвеждащите мляко компании, които отказват да използват токсичната кравешка гной и поставят на продуктите си етикет „без rBGH”, като твърди, че това им дава несправедливо предимство пред конкурентите, които не го правят. По същество това, което „Монсанто” казва е: „да, ние знаем, че rBGH разболява хората, но не е добре вие да обявявате, че той не присъства във вашите продукти.”
Следващата година дяволската компания започва да прозвежда генномодифицирани семена, които са устойчиви на нейния токсичен хербицид „Раундъп” (Roundup). Пригодени за третиране с „Раундъп” масло от рапица, соя, царевица и БТ-памук (памук, който е модифициран с ген от бактерията
Bacillus thuringiensis, произвеждаща повече от 200 различни токсинa, вредни за някои видове насекоми, в резултат на което самият памук започва да произвежда инсектициди. – б. пр.) попадат на пазара, като се обявяват за по-сигурни и здравословни алтернативи от органичните им не-ГМО съперници. Очевидно пропагандата e работила добре, защото днес над 80% от маслото от рапица на пазара е разнообразие от нейните ГМО продукти.
Няколко неща определено бихте искали да избегнете в храненителния си режим и това са ГМО-соята, царевицата, пшеницата и маслото от рапица, въпреки факта че мнозина „истински” здравни експерти твърдят, че последното е здравословно. Не, не е, но ще го намерите в много от продуктите по рафтовете на магазините за хранителни стоки.
Тъй като ГМО семената са разработени като „самоопрашващи се”, те нямат нужда от природата и от пчелите, които да го правят вместо тях.
Има и една много тъмна страна в този план, а именно да бъде изтрита от лицето на земята популацията на пчелите.
„Монсанто” знае, че птиците, и по-специално пчелите, са голяма заплаха за нейния монопол поради способността им да опрашват растенията и така да създават естествена храна, което не влиза в „плана за пълен контрол и доминация” на компанията. Когато пчелите се опитват да опрашат ГМО растение или цвете, те се отравят и умират. Всъщност, рязкото намаляване на колонията на пчелите е вече установено, а началото му датира от момента, в който започват да се използват ГМО семена.
За да предотврати обвиненията, че умишлено причинява продължаващия геноцид над пчелите, сатанинската компания изкупува „Beeologics”, най-голямата фирма за изследвания върху пчелите, която е посветила дейността си на изучаване феномена на изчезването на колонията и чието обстойно изследване посочва името на чудовището като основен виновник. И след това „Монсанто” казва: „пчели, какви пчели? Всичко си е екстра!” И пак, не го направихме ние, но бихме искали да сме!
В средата на 1990-те години, злонамерената компания решава да преосмисли дейността си като компания, фокусирана върху контрола на световните хранителни запаси чрез производството на изкуствени биотехнологични средства, за да предпази печелившия „Раундъп” от загуба на пазарен дял при наличието на конкурентни, по-малко токсични хербициди. Виждате ли, „Раундъп” е толкова токсичен, че унищожава не-ГМО посевите, насекомите и животните и в същото време уврежда здравето на хората и околната среда. Колко ефективно!
Понеже устойчивите на „Раундъп” семена са разработени като токсични пестициди, маскирани като храна, те са забранени в ЕС, но не и в Америка. Има ли някаква връзка между това и фактът, че американците, въпреки високите цени и наличието на добро здравеопазване, са като цяло най-болната нация в света? Разбира се, че не!
Според първоначалните планове на „Монсанто” всички не-Монсанто семена трябва да бъдат унищожени, като фермерите по целия свят бъдат принудени да употребяват само нейните токсични семена-убийци. Компанията прави всичко възможно, за да е сигурна, че фермерите, които откажат да влязат в кошарата, ще бъдат изхвърлени от бизнеса или съдени, когато вятърът разпръсне семената-убийци и те отровят органичните ферми.
Това дава на компанията реален монопол, тъй като семената-убийци на селскостопанските култури и „Раундъп” вървят ръка за ръка, понеже ГМО семената не могат да оцелеят в не-химическа среда, така че фермерите са принудени да купуват и двата продукта.
Следващата стъпка на „Монсанто” е да похарчи милиарди, за да изкупи в глобален мащаб колкото е възможно повче компании за семена и да ги преобразува в компании, произвеждащи семена-убийци, в усилията си да елиминира всички възможни конкуренти и да изтрие от лицето на земята органичните храни. Според вижданията на „Монсанто”, всички храни трябва да бъдат под нейния пълен контрол и да бъдат генно модифицирани, защото иначе нямало да бъдат безопасни за консумация.
Компанията се преструва на шокирана, когато нейните критици от научната общност поставят въпроса дали семената, гентично модифицирани с гени на болни свине, крави, паяци, маймуни, риби, ваксини и вируси, са здравословна храна. Отговорът на този въпрос очевидно е едно голямо „няма начин!”
Бихте си помислили, че компанията толкова се гордее със своите ГМО семена, че да ги сервира на своите служители, но тя не го прави. Всъщност „Монсанто” е забранила ГМО семената да бъдат сервирани в заведенията за нейните служители. „Монсанто” неуверено отговаря на въпроса защо това е така с „вярваме в свободата на избора.” Това, което тя в действителност има предвид, е „не искаме да убием персонала ни”.
Това е съвсем в реда на нещата, въпреки че насила храни бедните народи и американците с тези модифицирани чудовища, представени като средство за справяне с глада, понеже мъртвите нямат нужда от храна. Хващам се на бас, че много хора днес си мислят, че „Монсанто” явно се е концентрирала върху извършването на евгеника и геноцид, а не върху обратното- произвеждането на храни, които ще спасят света.
Както във филмчето „Спящата красавица” на нейния партньор „Дисни” злата вещица дава на хората отровната ГМО ябълка, която ги приспива завинаги.
2000 г.: По това време „Монсанто” вече контролира най-големия дял от глобалния ГМО пазар. От своя страна, американското правителство харчи стотици милиони долари, за да финансира пръсканията от въздуха с „Раундъп”, с което нанася значителни щети на околната среда. Хиляди риби и животни измират по време на дните с пръскания, а също и сред хората неимоверно много се увеличават респираторните заболявания и смъртността от рак. Но всичко това се смята за „необичайно съвпадение”, така че пръсканията продължават. Ако сте си помислили, че „Монсанто” и FDA са едно и също нещо, вече можете да добавите и правителството към този печален списък.
Чудовището става по-голямо: „Монсанто” се слива с „Pharmacia & Upjohn”, а след това се отделя от бизнеса им с химически препарати и се преопакова като селскостопанска компания. Да, това е точно така, химическа компания, чиито продукти години наред са унищожавали околната среда и дивата природа и са избивали милиони хора, сега иска да повярваме, че произвежда безопасни и здравословни храни, които повече няма да убиват хора. Изключително трудно е за вярване, затова компанията става все по-голяма чрез сливания и тайни партньорства.
Понеже съперникът ѝ „DuPont” е прекалено голяма корпорация, с която да ѝ бъде позволено да се слее, затова двете компании оформят едно хитро партньорство, в което всяка от тях се съгласява да се откаже от даден патент, съдейки се помежду си, като междувременно започват да обменят ГМО технологии, от които и двете печелят. Казано на езика на обикновения човек, заедно биха могли да бъдат далеч по-силни и политически обединени, за да може нещо да ги спре в придобиването на действителен монопол върху земеделието; „който контролира запасите от храна, той контролира човечеството!”
 |
| Полета с ГМО царевица на DuPont/Pioneer в България |
Не всичко обаче е розово, тъй като чудовището е непрекъсанто осъждано на обезщетения за стотици милиони долари за предизвикване на заболявания, малформаци при новородени и смърт заради незаконното изливане на всякакви видове ПХБФ в подземните води и за непрекъснатите му лъжи относно безопасността на продуктите – знаете, бизнес, както обикновено!
Чудовището често упорства и доказва, че е трудно да бъде убито, след като започва да завежда несериозни дела срещу фермери, за които то твърди, че са нарушили патентите му за семената-убийци. На практика при всички случаи нежеланите семена са били довеяни от вятъра в земите на фермера от съседните ферми, засадени със семена-убийци. Тези ужасяващи семена не само унищожават посевите в органичните ферми, но и съдебните дела довеждат собствениците им до фалит, тъй като Върховният съд отменя решенията на по-малките съдилища и всеки път взима страната на „Монсанто”.
В същото време чудовището създава патенти за техниките за разплод при свинете, обявявайки, че животинските породи, които по някакъв начин дори и минимално се доближават до неговите патенти, би трябвало да бъдат негова собственост. От този толкова неопределен патент става ясно, че компанията иска да обяви всички породи свине по целия свят за нарушаващи нейния патент.
Глобалният тероризъм стигна до Индия, където над сто хиляди фермери, които банкрутираха заради провала с ГМО посевите, се самоубиха като пиха „Раундъп”, за да могат техните семейства да получат полагащата им се застрахователна сума в случай на смърт. В отговор на това, чудовището използва ситуацията и уведоми медиите за нов проект в помощ на дребните индийски фермери, с който им дарява същите тези неща, които в най-голяма степен предизвикаха провала с посевите в страната. Тогава сп.„Форбс” нарече „Монсанто” „компания на годината.” Отвратително, но е истина.
По-притеснително е, че „Whole Foods”, корпорация, самообявяваща се за органична, натурална и еко, е доказано, че е всичко друго, но не и това. Тя отказа да подкрепи Проект 37 (Proposition 37) – мерките, които Калифорния предприе за отбелязване в етикетите на наличието на ГМО, проект, който „Монсанто” и нейните ГМО-братя в крайна сметка спомогнаха да бъде отхвърлен.
Защо? Защото „Whole Foods” споделя от дълго време леглото на „Монсанто” и тайно тъпче рафтовете си с надценени, лъжливо обявени за „природни и органични” боклуци, пълни с ГМО-та, пестициди, rBGH, хормони и антибиотици. Така че разбира се, те не искат задължително посочване на ГМО в етикетите, тъй като това ще ги представи като Изцяло измамни (Whole Frauds) и Развалени храни (Whore Foods), каквито в действителност са.
Обаче когато над двадесет биотехнологични компании, в това число „WalMart”, «Pepsiko” и «ConAgra” наскоро се срещнаха с FDA и подкрепиха законите за посочване на ГМО в етикетите, след като „Whole foods” със зъби и нокти се бориха срещу Проект 37, компанията видя възможност да си запази имиджа и стана първата верига за хранителни стоки, която обяви задължително посочване на ГМО в етикетите … след 2018 г.!
О, благодаря ти, продажнице!
И ако си мислите, че нейните шефове внезапно са се сдобили със съвест, пак си помислете. Те просто реагират на обществения шум около отхвърлянето на Проект 37 с изработването на измамни закони за посочване на ГМО-та в етикетите, за да заобиколят каквато и да е реална промяна и така да запазят статуквото непроменено.
За да добавят и обида към вредата, която причиняват на света, „Монсанто” и техните партньори по престъпления „Archer Daniels Midland”, „Sodexo” и „Tyrson Foods” пишат и спонсорират т.нар. Закон за модернизиране безопасността на храните от 2009 г.: HR 875 (The Food Safety Modernization Act of 2009: HR 875).
Този престъпен „закон” дава на практика монопол на корпоративните производствени ферми за наблюдение и контролиране на всички храни, отгледани където и да е, включително и на тези от собсвената ни градина, и предвижда високи глоби и затвор за тези, които НЕ използват химикали и вещества за повишаване плодородността на почвата. Президентът Обама реши, че това звучи разумно и даде своето съгласие.
С този закон „Монсанто” заявява, че само ГМО храните са безопасни и органични, а домашно произведените са потенциални разпространители на болести и следователно съществуването им трябва да бъде прекратено заради сигурността на целия свят. Ако яденето на ГМО пестициди е тяхната идея за безопасна храна, бих искал да си мисля, че останалата част от света е достатъчно умна, за да не допусне това.
След като излязоха наяве и други разкрития за истинските намерения на този сатанински гигант, Монсанто изфабрикува абсурдната HR 933 Continuing Resolution, известна още като Закон за защита на „Монсанто” (Monsanto Protection Act), който Обама автоматично също подписа като закон. В него се казва, че независимо от това колко вредни са ГМО семената на „Монсанто”, и независимо от това колко големи вреди и щети нанасят на страната, американските федерални съдилища не могат да я спрат да продължи да ги отглежда където си пожелае. Да, Обама подписа закон, с който постави „Монсанто” над всякакви закони и направи компанията по-силна дори и от самото правителство. Трябва да се запитаме кой в действителност управлява държавата, защото със сигурност не е той!
И тук идва повратният момент, понеже когато една корпорация стане прекалено злонамерена, светът я отблъсква … твърдо! Много държави продължават да обвиняват „Монсанто” в престъпления срещу човечеството и я забраняват, като ѝ казват „махай се и стой далеч!”
Светът започна да се събужда и да вижда факта, че корпоративното чудовище не иска контрол над глобалното производство на храни само заради печалбите.
Не, след повече от едно столетие убийства и унищожение стана ясно, че главната му цел е унищожаването на човешкото здраве и на околната среда, превръщането на света в Мон-Сатанински ад на Земята.
Проучване на самото име показва, че то идва от латински и означава „моят светец”, което може да обясни защо критиците ѝ я наричат „Мон-Сатан”. Дори и от по-конспиративна гледна точка е интересно, че масоните и другите езотерични общности свързват с числа всяка буква от нашата основана на латинския език азбучна система в система от шестици. Според тази числова система на какво може да се равнява „Монсанто”? Разбира се на 6-6-6!
Трябва да знаем, че не всичко е загубено. Злото винаги губи накрая, след като вече е напълно осветено от истината, както се оказва и сега. Фактът, че управляваното от „Монсанто” правителство намира за необходимо да въведе отчаян закон, с който да защити истинския си ръководител, доказва това.
Изгонена отвсякъде другаде, САЩ са, така да се каже, последното ѝ пристанище.
Но вече дори и тук много хора започнаха да стачкуват, да протестират и да отхвърлят ГМО чудовищата, като избират сами да произвеждат собствената си храна и да пазаруват от пазарите на местните фермери, вместо от поддържаните от „Монсанто” корпоративни вериги за хранителни стоки.
Хората, които са се събудили, започват също и да виждат, че са били измамени от корпоративните мошеници и от престъпниците от федералното правителство, отровени от прекалено много власт, контрол и ненаситност, което е и всъщност причината за създаването на този чудовищен и безконтролен корпоративен звяр.
Бележки:
