 |
| Кукловодът на дегенератите |
И така да видим в крайна сметка в информационната война между отрицателите на паметника на цар Самуил и неговите бранители, какво остана зад кулисите. Това не беше обикновен сблъсък на творци и естети по повод абстрактните идеи в полето на изкуството. Това си беше сблъсък на нихилистите мразещи и отричащи всичко българско и родно и патриотите, които инстиктивно скочиха в защита на поредната поругана национална кауза.
Та ние родолюбците ли не знаем, че паметникът има своите несъответствия - унгарската корона, византийските аксесоари, небългарските символи, възрастта на владетеля и т.н. Но това е изкуство, а не събитийна фотография, творецът е свободен да въплъти идеята в статуята, така както я усеща. И аман от "експерти", които гледат отстрани и критикуват, а сами не могат да направят нищо. Помним стария виц: "Литературен критик става само бездарникът, който сам не може да пише и затова се прехранва, като критикува талантливите писатели."
Нещо подобно стана и в София, та кой е Стефан Попов да дава акъл, дали да има или не паметник, как да изглежда и къде да бъде, какви са и другите образи ненагледни в шайката около него, освен хрантутници на американските глобалистки структури, цялата тази платена или заблудена паплач от полуинтелигенти, полуексперти и пълни халтурчици? Всред тях няма нито един талантлив скулптор, художник, писател, изобщо някакъв човек на изкуството, нито един естет или просто някой известен човек на духа. Цялата им "подписка-джийска" банда беше от "грантаджии", представители на фалшивото "гражданско общество" платено с парите на Сорос. Това са хора с раздвоени езици и мръснозелена кръв, тровещи обществената атмосфера с гнусните си словоблудства. Това са дегенератите, за които все повече и повече ще се говори. Ще ги извадим на светло да умрат от слънчевите лъчи на истината. Но това в последната част. А сега да се занимаем с един човек, за когото още има надежда, защото той попадна във водовъртежа донякъде без да иска, и може и да се удави. Да му хвърлим спасителен пояс, преди да е потънал. Останалите свине да се давят в морето, както пише в библията, тази мъдра книга.
Та в тази соросоидна кочина влезе и професор Ивайло Дичев, единственият смислен човек сред антибългарските свине. Да приемем, че е заблуден, а не платен. Но когато се присъединиш към свинското стадо, прасетата или ще те окалят (в най-добрия случай), или просто ще те изядат. В началото той имаше някакви разумни доводи против мястото на паметника, или дори самата статуя, даже против това да има изобщо паметник на царя Самуил. Но когато срещна отпор, взе нещата прекалено лично и се смъкна постепенно в блатото на антибългаризма и отцеругателството. Сравнете "еволюцията" в тезите му:
Първо за думата "динозавър". Можем добронамерено да предположим, че критиката му е естетическа и просто не харесва статуята. Може би защото е в стила на миналовековната монументална скулптура. Поне аз така си мислех. После професорът "антрополог-културолог" показа лек патриотичен мотив, макар и с грешни исторически предпоставки. Може да е бързал и да не е догледал, все пак фейсбук не е университетската катедра или семинарната зала, нито писмения стол.
Ироничното му подмятане за поредицата статуи на държавници символи на заника на българската държава в ранното и по-късното средновековие и в новото време, може да мине и за родолюбие, да не правим символи от пораженията. Може би иска да има паметници на владетели, които свързваме с възход и победи? Канасюбиги Крум, цар Симеон Велики? Ще видим и това по-нататък.
Обаче моето разочарование от антрополога - културолог" е в следното му изречение: "Изреждам управници, при които е била закривана българската държава - първа БД, втора БД, съветска окупация, край на комунизма." Оп-паа! Да върнем лентата и да прочетем внимателно:
1. грешка - "управници при които е закривана българската държава" - такъв не е цар Самуил. Умирайки от сърдечен разрив при вида на ослепените си войници през 1014 г., България оцелява с двама следващи владетели. Първо синът му Гаврил-Радомир е на престола до 1015 г. След свалянето му от братовчед му Иван Владислав, който му отнема короната, има още три години съпротива. Заговорникът вече като цар продължава да воюва с византийците и загива храбро в битка при крепостта Драч през 1018 г. Излиза, че не е бил предател като баща си и не продава държавата ни на византийския император. Но и неговата смърт не е краят на България. Византия завзема земите ни само на юг от Дунава. На север от реката обаче, остават независими български боляри. И чак в една унгарска хроника откриваме годината 1034-та. в която унгарският крал Ищван (Стефан І, 997-1038) с военен поход завладял и "подчинил България", тоест земите ни известни в средните векове като "Отвъддунавска България". По-точно, последна пада областта Банат, управлявана от българина Ахтум - потомък на българския болярин Глад. Тоест г-н професоре, цар Самуил не е свързан със "закриването" на държавата. Но хайде да приемем, че сте го казали метафорично.
2 грешка - вече доста груба. "Трайчо Костов не е бил държавен глава". Правилно г-н професор, но Константин Муравиев също не е бил. Поради убийството на цар Борис ІІІ управлява регентството като колективен държавен глава, от името на малолетния цар Симеон ІІ-ри.
3 грешка - уви най-лошата. Я пак да прочетем: "Изреждам управници, при които е била закривана българската държава - първа БД, втора БД, съветска окупация, край на комунизма." Да, краят на комунизма е закриване на държавата ли? Г-н професор, нали държавата ни е закрита при съветската окупация наложила комунизма? "Краят на комунизма" не е ли всъщност освобождение и ново начало за поредната свободна българска държава? Има цяла раздел в теорията на Фройд за подсъзнателните езикови грешки. Това изречение на проф. Дичев ясно показва или подсказва нещо, което никак, ама никак не е хубаво....
(следва продължение)
