Битката за Македония

Сдруженията на "Бежанците от Вардарска и Беломорска Макединея и потомци" и "Български щит" изпратиха искане до Президента, Народното събрание, всички парламентарни групи и всички народни представители, искане за обявяване на извършената насилствена македонизация на българското население в Македония за геноцид. Пълният текст можете да изтеглите и като PDF файл оттук.

До Президента на Република България - Румен Радев 

До Народното събрание на Р България

Копие до всички парламентарно представени партии

Копие до всички депутати

ИСКАНЕ

От Инициативен комитет

За обявяване за геноцид на македонизма и насилствената македонизация на българското население в Пиринска Македония

Учредители:

Сдружение „Български щит” и Сдружение на на бежанците от Вардарска и Беломорска Македония, и потомци

Уважаеми. г-н Президент,

Уважаеми народни представители,

В средата на XX век в пределите на цивилизована и отърсваща се от войната Европа, се извърши едно от най-бруталните злодеяние срещу българския народ, останало извън полезрението на световната общественост. Истината за престъпното насилие с подмяната на националност и съзнание на българите в Пиринска Македония трябва да получи възмездие! Македонизмът и македонизацията е необходимо със закон да се обявят за геноцид спрямо българския народ! Насилственото му налагане е престъпление срещу човечеството, без аналог в световната история. Безброй жертви и непоносими страдания са последствията от реализацията на това антинародно деяние. Недопустимо е да утвърждаваме лъжата, чиито последствия са видими и днес. Още по-жестоки са резултатите от налагането на македонизма като държавна доктрина над българите в РСМакедония. Нека не забравяме, че последствие от насилието са бежанците от Варварска и Беломорска Македония в България и те са повече от два и половина милиона заедно с потомците им!

Подмяната на същността ни е гавра и поругание паметта на достойните ни предци, пределно точно доказали народността си, Пословичната ни толерантност не може да бъде насилвана, не може да бъдем съучастници в най-грозната манипулация и фалшификация в човешката история. Когато е налице явна лъжа и подмяна, очевидното изопачаване на истината, трябва да се опровергае.

Македонизмът и македонизацията трябва да бъдат признати за геноцид!

Това е искане подкрепено от целия български народ! Достойнството ни изисква справедливост, почит и защита към паметта на предците ни, които жертваха живота си за целостта на българския народ като българи!

Нашето искане стъпва на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен от XXXVIII  Народно събрание на 26 април 2000 година (обнародван в "Държавен вестник" бр. 37 от 5 май 2000 г.) и с подкрепата на приетата на 25 януари 2006 г. от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа резолюция 1481 /2006 за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистчески режими, а също така и с одобрението на Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от З юни 2008 г. за необходимостта истината за престъпленията на комунистическите реншми да стане достояние на обществото подкрепена от Народното събрание с решение от 18 септември 2008 г.

Българският парламент доказа, че съзнава и недвусмислено подкрепя разкриването на истината за насилието и престъпленията  върху българския народ, Вярваме, че и сега  ще подкрепи това наше искане, давайки своя принос  за справедливост и възмездие към това уродливо посегателство спрямо нашата същност,

С уважение:

Георги Стаменов 

Председател на "Сдружение на бежанците от Вардарска и Беломорска Македония и потомци"

Георги Анадолов

Председател Граждански съвет

на сдружение "Български щит" 

А тук представяме последното интервю на един добър българин от Македония, Благой Шклифов, езиковед и диалектолог,  убит в Беломорска Македония през 2003 г. заради патриотизма си.

Тук можете да видите негови книги.

Кой създаде "македонската нация"?

Съвременни комуняги в София

В момента правителството на "просто(то) Киро" и лично премиерът Петков се опитват да извършат национално предателство по македонския въпрос. А това е най-болезнената страница от българската история, да не говорим, че всеки трети българин в страната има произход и/или роднини в Македония и досега. При това и във Вардарска и в Егейска. САЩ и ЕС притискат нашите управници за отстъпки от наша страна, за да може Северна Македония да бъде приета в Европейския съюз. Но всъщност знаете ли кой измисли фалшивата "македонската нация", кой отроди българите живеещи в долината на Вардар от майката Родина? Лично Сталин, слугата му Георги Димитров и престъпните организации КПСС и БКП. Тоест, СССР като окупатор на България, превърната за 45 години в 16 негова република. Югославия и Тито просто се възползваха от това. Е, сръбската комунистическа партия отдавна работеше по този въпрос в Коминтерна и успя в начинанието си. Защото нашите български комуняги винаги са били освен безподобни глупаци и отвратителни родоотстъпници и майкопродавци. Това грандиозно престъпление срещу българския народ тежи на тяхната съвест. Техния идол, алкохолизирания сифилистик Георги Димитров подписа срамното споразумение с Тито в Блед, което е връх на националното предателство и няма аналог в световната история. Сега да му мисли Корнелия Нинова и БСП, дали ще измият позора на престъпните им предшественици от БКП или ще продължат нацоналното им предателство. Да внимават в картинката и продажните соросоидни слуги от "ДА България", неясните чалга - политици от ИТН, а за Продължаваме Подмяната, всичко е ясно. Защото българският народ скоро ще им потърси сметка.

А как беше осъществено това национално предателство, вижте проследено в историята от 1919 до 1941 г., в следващите редове.

Националното предателство на БКП - 1919 - 1941 г.

БКП и националния въпрос - 1919 - 1924 г.

Още  Благоевската БРСДП (тесни социалисти) по време на войните за обединение на Отечеството (І и ІІ Балканска и І световна- 1912-1918г.) застъпва грешната и антибългарска позиция, че войните били завоевателни за всички балкански буржоазии вкл. българската. Това е още по-жалко, защото Димитър Благоев е македонски българин от китното село Загоричане, Костурско в Егейска Македония. Решението на българския национален въпрос БРСДП (т.с) (преименувана през 1919г. в БКП) вижда в Балканската федерация, защото според тях обединението на една балканска страна щяло да доведе до националното разпокъсване на други балкански народи.Затова всички трябвало да се обединят в една държава. Това остава гол лозунг, а на практика партията няма концепция по българския национален въпрос. Така например в декларация на партията прочетена от депутата Димитър Благоев на 09.11.1919г. в Народното събрание против Ньойския договор се казва: “От името на трудещите се класи в България БКП протестира против Парижкия насилнически мир, който разпокъсва (курсивът мой А.Д.) българския народ и немалки части от него подхвърля на национално робство...”[1]  В същата декларация обаче по-нататък пише дословно: “Съучастница в това страшно престъпление на тържествуващия съглашенски империализъм спроти българския народ е целокупната българска буржоазия, която  в лицето на всички буржоазни и дребнобуржоазни партии и за целите на една националистическа завоевателна политика (к.м. А.Д.) на два пъти  изнасили народа, като го хвърли във война против неговата воля...”[2] Същата шизофренна логика може да се намери в една статия на Георги Димитров от 1912г. в която той от една страна говори за истинско национално обединение на българския народ, а от друга заклеймява “великобългарския шовинизъм” и “национализъм на буржоазията”. Абсурдно звучи предлаганото от комунистите разрешение на националните проблеми на Балканските народи. Те смятат, че балканските буржоазии трябва да бъдат притискани от народните маси да направят Балканска федерация, а в същото време критикуват, същите  тези буржоазии, че водели хегемонистична политика. При това поставят на една плоскост справедливите искания за национално обединение на българския народ със завоевателните амбиции на гърци, сърби и румънци, които искат да заграбват (и го постигат) български земи.

Следователно още в периода 1912-1918г. партията издига погрешни и дори абсурдни тези по българския национален въпрос, върху която благодатна почва поникват отровните цветя на нихилизма и националното предателство по-късно.  На ХХІІ конгрес на БРСДП (т.с.) превърнал се в първи конгрес на БКП се издига отново тезата за Балканска федеративна съветска социалистическа република в чийто състав да се включат и Македония, Тракия и Добруджа като съветски републики?[3] Все пак комунистите все още  признават българския характер на Македония, Беломорска Тракия и Добруджа. и че българския народ е безмилостно разпокъсан. Но не могат да обяснят  по никаква логика, защо българите трябва да живеят в четири отделни републики в рамките на Балканската федерация? Ако това е една демократична федерация, защото българския народ да не е обединен в нейните рамки?  

Отговорът е много прост. Това е съветска теза застъпена на Лозанската конференция през 1922 г. Тя просто папагалски е повторена в партийните документи.  Всъщност съветската дипломация и тайни служби започват подготовка, за “износ на революция”, съветизирането и присъединяването на България към империята си. Да не забравяме, че вече е създаден Коминтерна и БКП става негова секция. Васил Коларов е за известно време председател на Коминтерна и получава инструкциите си в Москва. Съветските планове включват няколко цели:

1.      Превръщане на БКП в послушен инструмент на Коминтерна, който пък е оръдие на съветския комисариат по външните работи.

2.     Прокарване чрез БКП на антибългарските тези, за не българския характер на населението в Македония, Тракия и Добруджа и обособяването му по географски, а по-късно и по етнически признак.

3.     Откъсване на българското национално-освободително движение в поробените от гърци, сърби и румънци, Тракия, Македония и Добруджа от българската Родина и подчиняването му чрез БКП на Коминтерна за да се използва въоръжената му сила за целите на съветските имперски интереси.

4.     Разбиване на България на четири отделни държави - съветски републики и включването им в Балканска федерация, заедно с другите съветизирани страни - Румъния, Сърбия и Гърция под хегемонията на СССР. След това и прякото им присъединяване към СССР.

Подобен подход е използван спрямо Полша във войната с която СССР създава Полска съветска република начело с не кой да е, а печално известния Феликс Едмундович Дзержински (поляк по произход). Това е първа стъпка  към присъединяването на Полша и само успехите на полската армия под ръководството на Юзеф Пилсудски, която обръща Червената армия в позорно бягство осуетяват намеренията им. По късно опитът е повторен с Карело-финската република, като първа стъпка за заграбването на Финландия, но също неуспешно. Схемата се повтаря и на Балканите, но тук СССР няма плацдарм, защото не владее българска територия на която да създаде такава република, за разлика от случая с Полша и Финландия, части от които е заграбил.

Така БКП се оказва послушен антибългарски инструмент. Георги Димитров пространно  защитава идеята за четирите български съветски републики в рамките на Балканската Федерация в една реч пред комунисти-емигранти на 26 февруари 1923г.[4] Даже поставя искането за независимост на национално-освободителните движения на македонските, добруджански и тракийски българи от “българската буржоазия”. Същите идеи са изложени и в две негови статии през 1923г.[5] Показателна е и еволюцията на схващанията на Васил Коларов по националния въпрос. Докато в реч пред Народното събрание през 1922г той казва: “ Ние поддържаме правото на обединение на българския народ... ние се борим за  свободата на българското племе в Македония, Тракия и Добруджа.”[6], то в 1923г. пише статия във вестник  “Работническо дело” според която излиза, че Македония е поробена и от България, и призовава за независимост на македонското национално-освободително движение, като не става ясно какво разбира под двусмисления израз “македонски народ”. Всъщност Димитров и Коларов  изразяват официалното становище на партията по тези въпроси. Характерно е, че от 1923г в партийните документи започва замъгляване на понятията тракийци, добруджанци и македонци.  Не е ясно дали започват да се употребяват в географски или им се влага етнически смисъл. Така например в приетата от  Висшия партиен съвет на БКП резолюция по вътрешното положение от 22 януари 1923г. е записано: “ Легитимното право на независимост се отрича за населяващите  Тракия народи. А за завоюване на техните земи се борят буржоазиите на  Турция, Гърция и България.” По нататък в резолюцията  по решенията на V-тата конференция на  Балканската Комунистическа Федерация (БКФ) се казва: “Българската комунистическа  партия ще поддържа с всички сили борбата  за автономия и независимост на народите населяващи Македония, Тракия и Добруджа.”[7] Тези текстове в които умишлено е пропуснато да се спомене, че става дума за българи, дават възможност за превратно тълкуване. Още по-заплетено е положението в позива на партийния съвет към работниците и селяните в България: “ Българската буржоазия не се е отказала от своята националистическа завоевателна политика. Тя, която  в 1912г. сключи договор със Сърбия и хвърли българския народ във война против Турция за подялбата  и завладяването на Македония; която води война през 1912-1918г. за присъединяването на  Македония, Тракия и Добруджа - тя и днес, когато издига знамето на автономията на Македония и Тракия с това знаме прикрива същите завоевателни цели и своята националистическа политика.”[8]  Приведените примери  показват, че БКП послушно изпълнява съветската стратегия за разбиване на българската нация и държава.  След 9-то юнския преврат, който сваля правителството на Александър Стамболийски, през юли Висшия партиен съвет поставя задачата партията:”...да се бори най-решително против усилията на националистическата буржоазия, поела  отново властта  да използва по какъвто и да било начин борбата на поробените народи и на техните сънародници в България за постигане своите външни завоевателни и вътрешни реакционни цели.”[9] Коминтернът подлага на остра критика деветоюнската тактика на БКП на неутралитет в битката между БЗНС и извършилите преврата военни. Той препоръчва да се противодейства на новото правителство на проф. Александър Цанков. В един апел на Изпълнителния Комитет на Комунистическия Интернационал ( ИККИ) към българските работници и селяни има раздел за “македонските революционери” където се казва: “...не мислете, че новото контрареволюционно правителство има намерение да освободи македонския народ ...”  и те се призовават на съпротива “ ...за постигане на своето национално освобождение.”[10]   През лятото на 1923г. съветските господари  нареждат на БКП да вдигне антиправителствен въоръжен бунт, който да създаде периферни проблеми по границите на СССР и да отклони вниманието на европейските Велики сили. Тогава СССР се е страхувал от нова западна интервенция и решава да запали пожари извън територията си, за да заангажира Европа в потушаването им. За целта са пратени в България В.Коларов -тогава  генерален секретар на ИККИ и Георги Димитров. Те дават директивата за въоръжен антиправителствен метеж  и комунистите се опитват да привлекат за съюзник ВМРО или поне да я неутрализират. Стига се до преговори на водача на ВМРО  Тодор Александров с комунистическия функционер Христо Кабакчиев, но те завършват неуспешно поради резервите на Александров. Тогава комунистите правят споразумение с Алеко паша - завеждащ Петричка околия, през главата на ЦК на ВМРО, но то се проваля и ВМРО застава на страната на правителството[11] против комунистическите метежници през септември 1923г. Неуспешно завършва и опитът на  БКП за преговори и с Вътрешната Добруджанска Революционна Организация (ВДРО).  Така септемврийският метеж завършва с фиаско, между другото защото БКП не успява да изпълни поставената от Коминтерна задача да постави под свой контрол българските национално-освободителни движения от Македония Добруджа и Тракия.

През декември 1923г. в Москва се провежда VІ-та конференция на БКФ. Там под натиска на компартиите  на съседните на  България страни в доклада на Васил Коларов се препоръчва в Македония българите, турците, гърците, сърбите и други народностни групи да се обединят в македонска нация (??!), българите, турците и гърците в Беломорска Тракия в тракийска нация,(??!) българите, румънците и турците в Добруджа в добруджанска нация. (??!) Балканските компартии трябвало да “подпомагат” тези “процеси”.[12] Това за щастие не се приема. Но в приетата специална резолюция по македонския и тракийския въпрос е записано: “Всички народности управляващи в съседните страни са представени в Македония, но в такава пропорция, че никоя от тях няма пълно болшинство...само чрез създаването на единна автономна Македония и Тракия и тяхното обединение в една федеративна балканска република, ще се умиротворят завинаги балканските народности... Балканската федеративна република ще бъде един доброволен съюз на независимите балкански републики включително и на Македонската и Тракийска републики.”[13] Тук има една голяма спекулация. Действително за Тракия може да се каже, че в резултат на обезбългаряването й от гръцките и турските окупатори, българският елемент по това време вече не е преобладаващ. Но това не важи за Македония. Във Вардарска Македония под сръбско робство 80% от населението е българско.[14] Следователно приетата резолюция не отговаря на истината и е приета под чужда натиск. С това поредно родоотстъпничество БКП улеснява балканските компартии да предявяват все по-големи претенции към българските земи, за “национално обособяване” на Македония и Тракия, до пълното откъсване от България  и обявяване на населението им за не българско.

БКП и националния въпрос 1924 - 1934 г.

Решенията на VІ-та конференция на БКФ поставят край на един етап  и началото на нов в политиката на БКП. Ако в периода 1912-1924г. партията поддържа, че българският национален въпрос ще се реши като се създадат Добруджанска, Македонска и Тракийска съветски републики в рамките на Балканската федерация (БСФСР), в  които правата на българите и другите народности ще бъдат гарантирани, то след тази конференция БКП започва отстъпление от предишните си позиции. За пръв път тук се прави опит да се формират от българите други народи. Наистина в началото  това не се приема, но се създават предпоставките , които довеждат до катастрофата през 1934г. за  която ще стане дума по-късно.

На Витошката нелегална конференция на БКП , която се провежда на 17 и 18 май 1924г. под влияние на решенията на БКФ за пръв път в партийните документи се записва, че на населението на Петрички окръг “...се дава право да се откъсне от България и да влезе в състава на македонската държава или до създаването й да се управлява автономно, да се обособи в независима република или да остане в границите на България като част от нея.”[15] Другото важно решение на конференцията е, че се потвърждава курсът на “въоръжено въстание” срещу правителството. Това довежда до създаването на комунистически противодържавни чети и до атентата в църквата “Света Неделя”. За да се подготви “въоръженото въстание” се препоръчва партията да разгърне  широка дейност за “отцепването на национал-революционните движения от влиянието на буржоазията”. С тези решения партията пренася антибългарските становища на Балканската Комунистическа Федерация в страната. За пръв път в партиен документ се поставя искането българско население да се отдели от България.[16] Това става под натиска на Коминтерна във връзка с преговорите за подписване на Майския манифест с ВМРО. Подписването на манифеста е обект на много исторически спекулации. По това време СССР се опасява от създаването на антисъветски блок на балканските държави под влияние на Франция. Затова ИККИ отново отправя поглед към национално-освободителните движения на Балканските народи, с цел компартиите да ги използват като въоръжени сили срещу балканските държави в борбата им за проваляне на антисъветския блок. Така например Коминтернът  провежда линия на разпадане на Югославия (до 1929г. държавата се нарича Сърбо-Хърватско-Словенско Кралство, СХСК), защото била “креатура на френския империализъм). Същата политика се поддържа и по отношение на кралство Румъния. Нейното разпадане е необходимо, за да може СССР да присвои от  нея териториите на Бесарабия (сега Молдавска република) и Северна Буковина (понастоящем в Украйна). От друга страна 9-то юнският преврат през 1923г. и разгромът на септемврийския комунистически метеж, ясно показват, че ВМРО на Тодор Александров е голяма сила със сериозен боен опит. Необходимо е тя или да бъде привлечена за съюзник от комунистите или поне да пази неутралитет в опитите им за въоръжени метежи и заграбване на властта. С евентуалното спечелване на ВМРО комунистите биха лишили правителството на проф. Александър Цанков от сериозна опора и на второ място могат да я използват като оръдие за разпадането на Сърбия (СХСК), каквато е директивата на Коминтерна. Предвид на всичко това Коминтернът и БКФ започват преговори с ВМРО с участието на БКП.[17] Тодор Александров се решава на тези преговори също под натиска на обстоятелствата. Първо, защото правителството на проф. Цанков под натиска  на Югославия (СХСК) започва да изоставя ВМРО. Освен това след подписването на Сплитската спогодба в началото на 1924г. между Кралство Италия и СХСКралство, спира и италианската подкрепа.  На трето място има олевяване на македонската емиграция в България и сред много от дейците на ВМРО.[18] Всичко това заставя Тодор Александров да търси по-надеждни съюзници. Така започват преговорите и се стига до декларациите от 9 и 29 април 1924г., които се една прелюдия към Майския манифест. Представителят на ИККИ Милютин обаче поставя неприемливото искане ВМРО да изгони българските власти от Пиринска Македония и да обяви този край за “свободна територия”. Това той изисква в едно писмо от името на ИККИ до ВМРО изпратено през юни 1924г. без за него да е уведомен Васил Коларов, който секретар на ИККИ и представител на БКП в Коминтерна.. Това заплашва да провали вече подписания на 6-ти май манифест. В него ВМРО поема задължението да води борба за освобождаването и обединяването на Македония като самостоятелна политическа единица в нейните етнографски и географски граници, като се опира на силите на македонското население, революционното движение на балканските народи и подкрепата на СССР. Постига се обединение с федералистите, включително и с ренегатите на преминалия на сръбска служба Стоян Мишев. Крайната цел е определена - включването на Македония като равноправен член на Балканската федерация.[19] Прави впечатление, че в манифеста не се говори за българи в Македония и излиза, че в Пиринския край има денационализация на населението. По-късно Тодор Александров иска промяна точно на тези пунктове.[20] Поради недоверието на БКП към ВМРО започват противоречия, които довеждат до това, че манифестът е публикуван без  съгласието на Т.Александров и Александър Протогеров на 15 юли 1924г. Това предизвиква уплаха в правителството на Цанков и шок в европейските дипломатически среди. Западните правителства с тревога виждат в това засилване на комунистическите позиции на Балканите.Започват ответни мерки. Притиснати до стената от некоректността на комунистите Александров и Протогеров на 1-ви август  публикуват опровержение на манифеста. Но това не им възвръща загубеното доверие. На 31 август  Тодор Александров е убит. Това убийство си остава загадка. Има много предположения за извършителите, че са хора на проф. Цанков и ген. Вълков, че са пратени от Протогеров и въобще от левите крила на ВМРО, от комунистите, от сърбите и т.н. Най-приемлива обаче изглежда тезата, че истинските подбудители са Алеко паша и групата около него.[21]  С убийството на Т.Александров се прекъсват преговорите му с Коста Янков - ръководител на Военната организация на БКП (син на известния полковник Янков предвождал чети в Македония). Макар и комунист Коста Янков е имал доста по-патриотични схващания по националния въпрос от БКФ и Коминтерна.

През октомври 1924 г. ЦК на БКП приемат тезиси в които се признават грешките допуснати от комунистите при преговорите им с Тодор Александров. На първо място се изтъква, че са правени опити зад гърба му да се укрепват връзките между  БКП и левицата във ВМРО. Освен това са му оказвали прекалено голям натиск да го противопоставят на правителството. Публикуването на манифеста пък го притиска до стената и не му оставя място да лавира. В крайна сметка това довежда и до  убийството му. Тези тезиси обаче не са одобрени от БКФ, чийто президиум излиза на 22 и 23 октомври с отрицателно решение по тях. Това става  с одобрението на ръководителя на БКФ, който по това време е Георги Димитров.[22]

Неуспехът на майският манифест проваля единствения по-сериозен успех на Коминтерна и неговата креатура БКП да използват огромната въоръжена сила на ВМРО за антибългарски, великоруски имперски интереси. Бързо осъзналия грешката си Т.Александров дава заден ход и проваля плановете им, но заради това заплаща с живота си.  Комунистите и сръбската агентура в България обаче  успяват да предизвикат междуособна война във ВМРО между лявото прокомунистическо крило и дясното патриотично крило. В започналото самоизтребление на организацията в крайна сметка надделяват десните начело с Ванче Михайлов, който успява да елиминира всички сърбо-комунистически и просъветски предателски елементи, макар и с цената на много кръв.

След VІ-та конференция на БКФ и Витошката конференция на БКП идва V-ти конгрес на Коминтерна, проведен между 17 юни и 8-ми юли 1924 г. На този конгрес за пръв път вече изобщо не се говори за българи в Македония. Използва се неопределеното понятие “македонци”, без обаче да се има предвид отделна нация. Прави се критика на  гръцката компартия, която е отказала да публикува манифеста за независимост на Македония и Тракия и изобщо не изпълнява решенията на БКФ. Конгресът потвърждава решенията  за самоопределение на Македония, Тракия и Добруджа в рамките на Балканска федерация.  Прокарвайки съветските външнополитически интереси за разбиване на “санитарния кордон” от враждебни държави по руските граници в резолюциите на V-тия конгрес е казано, че трябва да се води борба за: “...откъсване на подтиснатите народи от държавното тяло на Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия и Гърция.” [23]  За разлика от решенията на БКФ обаче Коминтерна  препоръчва държавно-политическо обособяване на Македония и Тракия, но не и на Добруджа. След конгреса на Коминтерна се свиква и VІІ конференция на БКФ за “провеждане на решенията му в дела”. С решенията на VІ конференция на БКФ, Витошката конференция на БКП и V-ти конгрес на Коминтерна в периода 1923-24г. се прави втората решителна крачка в налагането на антибългарската идея за разчленяване на българския народ. Сега вече се натрапва идеята за държавно-политическо обособяване на Македония, Тракия, като първи етап от налагане на идеята за държавно-национално обособяване, което става десет години по-късно. Освен това в типичния стил “по-католици от Папата” БКП приема и решението на БКФ за държавно-политическо обособяване и на Добруджа, макар, че Коминтернът не го препоръчва.[24]  ОТ този период насетне  в решенията на партийните форуми, в партийния печат започват да се прокрадват съвсем неясни или двусмислени (но определено антибългарски) формулировки. В географските понятия македонци, тракийци добруджанци започва да се влага изкуствено етническо съдържание.Много ясно това се вижда в книгата на Васил Коларов “Тактиката и предстоящите задачи на партията” С.1925г. Същите идиотизми се наблюдават и при другия виден комунистически функционер Димитър Влахов. Без да отрича явно българската националност на населението в Македония  той се опитва да прокара идеята  за държавно-политическо обособяване на областта при което стига до някои абсурдни твърдения. Ето и някои примери: “Етнографически в Македония  живеят различни народности, които са свързани  помежду си с общи политически и икономически интереси.”[25] По-нататък обаче пише: “Големи бяха жертвите, които живущия в България македонски народ(?) даде в тия войни.”[26] Накрая съвсем произволно и необосновано Влахов заключава: “В Македония под българска власт, при все, че българите съставляват 95% (по-рано 75%) от цялото население, стремлението за откъсване от България и за освобождението  и обединението на македонския народ е общо желание на цялото население.”[27] Подобни тези са само доказателство за патологично слабоумие или за добре осребрено ренегатство на автора. Но това е официалната партийна политика на БКП в този период.

През март 1925г. комунистите опитват да сформират своя креатура - така наречената ВМРО - обединена  [изписва се ВМРО(Об.)] на базата на Майския манифест. ЮКП и гръцката компартия пречат и ВМРО (Об.) се  създава едва през октомври на учредителна конференция във Виена. Тя стои на български национални позиции в началото, но поставя на една плоскост българските власти в Петричко с гръцките и сръбски власти в Беломорска и Вардарска Македония. За щастие поради малобройността на организацията тя се ограничава с пропагандно-агитационна дейност.

През септември 1925 г. в Москва  се провежда съвещание  на ЦК на БКП. На него се констатира, че: “...в национално-революционните организации на македонци, тракийци и добруджанци съществуват десни течения, които в действителност са изразители на завоевателните стремежи на българската буржоазия.”[28]   Приема  се, че “Комунистическата партия признава правото на самоопределение на всички народи, чак до отделянето им в самостоятелна държава, ще поддържа всячески национално-освободителните  движения на угнетените  народности (македонци, тракийци, добруджанци) и ще поддържа дружески отношения с техните организации.”[29] През този период БКП поддържа връзки със създадената  през 1923 г. Вътрешна Добруджанска Революционна Организация (ВДРО), чийто ръководители са о.з. полковник Никола Кямилев,  Дочо Михайлов и Димитър Дончев. Организацията има интензивна дейност, включително и четнически апарат. Нейният ЦК се намира в Русе. Олевяването на организацията се посреща с масово недоволство. Така се стига и до убийството на Дочо Михайлов, поради левите му убеждения. Въпреки това, обаче контактите между  ВДРО и БКП не се прекратяват.

След провала на поредния опит за заграбване на властта чрез въоръжен метеж през 1925г. сигнал за избухването на който трябва да даде терористичния атентат в черквата “Света Неделя” в София, БКП е ударена и обезсилена от полицията. В започналите справедливи репресии над комунистите те окончателно отстъпват от националните позиции. Започват да приемат, че националното обединение е работа на буржоазията и комунистите трябва ако не да му противодействат, то поне да не се занимават с него. Затова справедливо ги обвиняват в родоотстъпничество и служене на външни антибългарски интереси. По принципа на махалото БКП отива още по-наляво в сектантството и нихилизма си. На Виенския пленум на ЦК на БКП през август 1926г. отново се потвърждава, че “...тя (БКП - бел. моя А.Д.) безрезервно признава искането за независима и обединена Македония, за независими Тракия и Добруджа.”[30]  За тази цел партията “предоставя на тия населения сами да решат към коя народност се числят...или към коя държава и под какви условия искат да се присъединят.” Прави впечатление, че в документите им от една страна се говори за “самоопределяне на народите”, а от друга се прокарва задължително искането за държавно-политическо отделяне на Македония, Тракия и Добруджа. Междувременно тракийският въпрос се заплита още повече. Със спогодбата между България и Гърция от 1926 г. много българи се изселват от Гърция в България. В Беломорска Тракия остават малцинство. Това довежда дотам, че дори през 1926г. правителството на Народния сговор разформирова Вътрешната Тракийска Революционна организация и  я преобразува в Комитет за Свободата на Тракия, занимаващ се само с културно-просветна и пропагандна дейност и е под силния контрол на правителството.

И през 1926 г. ВМРО(Об.) не се масовизира и не развива някаква по сериозна дейност поради пречките на ЮКП. Това става едва през 1927 г. Така организацията си остава българска по състав (но не и по функции) и под ръководството на БКП. По-голям успех за БКП е създаването на креатурата - Добруджанска Революционна Организация (ДРО) с ръководители Георги Кроснев и Петър Нейчев, които поддържат връзки с Коминтерна, БКФ и румънската компартия.        Като цяло за щастие БКП не успява да изпълни задачата поставена от Коминтерна (разбирай съветското външно министерство) да установи контрол над национално-революционното движение. Контролираните от нея ВМРО(Об.) и ДРО са слаби и развиват само антибългарска пропагандна дейност. Единствения им по-голям успех е изпращането съвместно с две албански организации от Косово на един мемоар до заседаващия в Женева  конгрес на националните малцинства проведен на 22-24 юли 1927 г.

В края на 1927 и началото на 1928 г. в Берлин се провежда втората редовна нелегална конференция на БКП. Тук специално внимание се обръща на македонския въпрос, на който е отделена цялата глава VІІ от приетата резолюция. тя е пълна с противоречия и неясноти. Твърди се че в Македония са преплетени всички Балкански  народности, езици, религии и култури. Говори се, че Гърция  прогонва българското население от Егейска Македония, а за Вардарска Македония се споменава, че сръбската буржоазия асимилирала македонското население без да става ясно каква е националността му. Наред с това се твърди, че в България имало македонска буржоазия(?), която била асимилирана??! Приветствува се появата на ВМРО (Об.) на която се възлагат  големи надежди. По отношение на другите български области е казано: “БКП признава правото на самоопределение включително до отделяне и на всички други подтиснати народи и населения на Балканите (тракийци, добруджанци, черногорци, албанци, бесарабци) като подкрепя напълно тяхната освободителна борба.”[31] Българите от Тракия и Македония са изброени като отделни националности, което доказва оформилия се вече комунистически национален нихилизъм.

Много важен етап в родоотстъпничеството на БКП е ІІ-ия разширен пленум на ЦК на БКП проведен на 15 август 1929гв в Берлин. Тук се констатира слабата работа на партията сред бежанските маси. По-важното, че открито се говори за македонски народ като за нещо различно и отделно от българския народ. Понятието македонци, вече не се употребява нито в географския му смисъл нито в двоякия смисъл на събирателно за живеещите в Македония народности. Сега вече му се придава изкуствен етнически смисъл. Казва се има “национално-подтиснато” население в Българска Македония, Същото се твърди и по отношение на Тракия. В резолюциите е записано, че трябва да се постигне национално освобождение на “поробените” от България Македония и Тракия. Отново се гарантира правото на самоопределение до отделяне  на тези области и се апелира към разгръщане на “партизанско” движение за постигането на “национално освобождение.”[32]  За щастие тези шизофренни бълнувания не достигат до широка публика, но дават основания за исторически спекулации на антибългарски настроени учени например югославски и съветски. Комунистическите историци ги извиняват с “левосектантския” период на БКП, довел до ултранихилизъм в частност национален.[33] Този национален нихилизъм обаче става официална политика на цялата партия и то  пет години преди да са получили официалните инструкции на Коминтерна за това от 1934 г. Дали това е престараване, или естествено саморазвитие на “пролетарския интернационализъм” не е толкова важно. Важното е, че демаскира комунистите като чужди маши, вредящи на българската национална кауза.

Междувременно поради поредната промяна в международните отношения СССР отново рязко сменя външната си политика. Външното министерство чрез подведомствените си Коминтерн - Балканска Комунистическа Федерация- БКП прокарва нова линия на поведение. Пред явната вече германска заплаха СССР търси сближение с досегашния враг Франция и нейните съюзници Югославия, Чехословакия и Румъния. Снемат се лозунгите за разпадане на Югославия и Румъния и Балканска федерация. Популяризира се широко правото на самоопределение до отделяне, но в антибългарска насока и в интерес на горе цитираните потенциални съюзници. Това намира отражение в решенията на ІV-тия разширен пленум на ЦК на БКП през 1933г. Там се снема лозунгът за Балканска федерация и се издигат антибългарски нихилистични идеи за национално-освобождение на Добруджа (от българско робство). Отново се говори, за поробените от България части от Тракия и Македония. Окончателно е възприет принципът за тяхното задължително държавно обособяване.[34] Лошото е, че след този пленум започва широко популяризиране на решенията му. Започват да излизат статии на дейци на БКП, в които се “мотивират” тези позиции на партията.[35] В партийния печат се води широка пропагандна кампания. Все още обаче в редовете на БКП се намират и нормални хора, които защитават правилни национални позиции. Така например в брой 23 от 1933 г. на комунистическия в. “Работничка” в статия за Ньойския мирен договор е казано, че той откъсва  живи части от снагата на България - Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. В отговор излиза прословутата статия “За националния въпрос” на страниците на в.”Работническо дело” № 78 от 4.ХІІ.1933г. където се излага официалното становище на партията: “Как е могла  редакцията на пролетарския вестник “Работничка” да допусне на своите колони подобна дива националистическа мисъл, за радост на българските империалисти? Или за редакцията на в.”Работничка”  не е още ясно, че Тракия, Македония и Добруджа  не са български земи отрязани от снагата на България, а земи чужди, които империалистическа България иска да завладее, за да ги подложи на зверска колониална експлоатация?”[36] (пълния текст в приложение № 3)

При такива становища на БКП е лесно разбираемо, как се стига до трагичната 1934 г. Тогава излиза резолюция на Балканския Лендерсекретарият на Коминтерна с постановката за формиране на македонска нация и език. Българските представители в Коминтерна не се противопоставят на предварителните заседания, където стават обсъжданията, а дори Гаврил Генов се съгласява, че има македонска нация.[37]  Това става официална политика на Коминтерна, респективно на БКП. Всъщност създаването на фалшиви нации и националности е съветски специалитет. Така от румънците в Бесарабия те създадоха фалшивата молдавска нация, от финландците в Карелия - карело-финска нация, от българите в Поволжието - фалшивите татарска и мордовска  нации. Превръщането на българите в македонци е поредното изкуствено образувание в дългия им списък, но първото извън територията на СССР. То обаче нямаше да има успех, ако идеята им не беше прокарана последователно от БКП и ЮКП и Югославия, в чийто интерес се оказа в крайна сметка.

БКП и националния въпрос 1934 - 1941 г.

1934г. се характеризира не само с промяната във външнополитическата обстановка, но и във вътрешното положение на България. На 19 май е извършен военният преврат на Кимон Георгиев. Неговото правителство  установява дипломатически отношения със СССР и провежда политика на сближаване с Югославия и Франция. Затова, а и заради принципът на установяване на безпартиен политически режим, правителството разтурва ВМРО и ВДРО, както и останалите организации на бежанци или ги поставя под правителствен контрол. БКП не се ориентира в обстановката и дори на проведения през януари 1935г . V-ти пленум на ЦК на БКП приема резолюция в която се противопоставя на разтурването на ВМРО на Иван Михайлов и се повтарят същите лозунги за самоопределение до отделяне на македонския народ и независима Македония.[38] Прокарва се и идеята за формиране на македонска нация съгласно директивите на Коминтерна за създаване на македонска нация и език. Нещо повече, БКП в пропагандата си измисля и тракийска и добруджанска нации, за които Коминтерна не е вземал решения или това е поредното престараване в правоверност. 

Този идиотизъм, обаче не се приема дори от правоверни комунисти. По тази причина ВМРО (Об.) се разцепва на българско крило и на комунистическо-нихилистично крило, което остава вярно на БКП и пропагандира идеята за “македонска нация”. С това те се отчуждават напълно от българския народ, който окончателно разбира, че те са съветски агенти.  Дискредитирани напълно, оредяващите активисти на ВМРО (Об.) стават безполезни дори за господарите си и през 1936 г. БКП и ЮКП  закриват организацията, като оцелелите й членове се вливат съответно в ЮКП и БКП.[39] 

През следващите години националния въпрос остава извън интересите на БКП. На VІ-тия разширен пленум на БКП през март1936 г. се повтарят Коминтерновски постановки че “... в борбата на национално подтиснатите македонски маси срещу засиления гнет на фашизма БКП издига лозунга за ...единна, свободна  и независима Македония.”[40] След това БКП се ориентира към създаване на Народен фронт по директивите на Г. Димитров и Коминтерна и през 1935 г. успява да привлече Младежкия народен фронт на Македонския Емигрантски Младежки Съюз и Добруджанския Младежки Съюз, които и без това се леви организации. Тъй като с умела дипломация Цар Борис ІІІ връща на България Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба, този въпрос е свален от дневен ред. Дейците на Добруджанската Революционна Организация, дотогава ръководена от румънската компартия се вливат в редовете на БРП (в периода 1938-40 г. легалната Работническа партия и нелегалната БКП се обединяват в БРП).

На VІІ пленум на ЦК на БРП през 1941 г. вече изобщо не се разглежда националният въпрос. Партията е в идеен хаос, защото успешната политика на Цар Борис ІІІ връща на България и Беломорска Тракия и  част от Вардарска Македония и от страх от патриотичния порив на българския народ, комунистите не смеят да прокарват Коминтерновските идеи за македонска нация. В разпространения на 6-ти април позив се говори против войната с общи фрази, за решаване на спорните национални въпроси чрез разбирателство с балканските народи. Злото обаче вече е създадено и ще се прояви, след 9-ти септември 1944 г., когато съветската окупация поставя комунистите на власт.

Бившият служител на КГБ Олег Гордиевски пише: "...България има  репутацията на страна, отглеждаща най-качествените болшевики за Коминтерна между двете световни войни."[41] 
 

 

---

[1] сборник "Македония" С.1978г. с.643

[2] пак там.

[3] пак там

[4] Георги Димитров "Съчинения" т. VІІ, С.1954г. с.369

[5] пак там, с 397

[6] В.Коларов, "Избрани произведения" т. І, С.1954г. с.578

[7] "БКП в резолюции и решения" т.ІІ 1919-1923г.,  С.1951г. с.16

[8]  пак там, с. 256

[9] "БКП в резолюции.." с. 270

[10] Jane Degros, "The Communst International documents". London 1956, .p.48

[11] Д.Добринов, "Тодор Александров и македонското революционно движение" сп. "Векове" кн. І/1980г. с.88

[12] По този въпрос виж Г.В.Димитров "Становище и политика  на БКП по македонския въпрос", Благоевград 1971г. с.30 ; К.Палешутски, "БКП и македонският въпрос 1918-1945г.", С.1985г. с.118; Д.Косев, "Положението в България и проблемът за курса на БКП след Септемврийското въстание в 1923г." ИБИД т. ХVІІ, 1970г. с. 194

[13] "Работнически вестник"  бр.9-10 от 05.01 1924г.

[14] К.Палешутски, цит.съч. с.15

[15] Г.В.Димитров, цит.съч., с.31

[16] Всъщност документите на Витошката конференция не са запазени в оригинал. Повече по този въпрос виж у Л.Панайотов, Витошката нелегална конференция на БКП. С.1959г.

[17] Такова е становището на В.Ат.Василев, в "Майският манифест на ЦК на ВМРО от 1924г., обстановка, преговори, последици." сп. ИП, кн. 5/1980г.

[18] По тези въпроси виж и К.Палешутски цит.съч. с 152-153

[19] В.Ат.Василев, цит.съч., с. 49-50; също Д.Косев, цит.съч.. с.194

[20] Д.Добринов, цит.съч. с.92

[21] пак там. с. 91

[22] В.Ат.Василев, цит.съч. с.57

[23] К.Палешутски, "ЮКП  и македонският въпрос 1918-1945г., С.1985г. с.142

[24] Д.Косев, цит.съч. с. 194

[25] Д.Влахов, "Борбите на македонския народ за освобождение", Виена 1925г. с.2

[26] пак там с.27

[27] пак там с.38

[28] "БКП в резолюции..." т.ІІІ, с. 49

[29] пак там с.69

[30] "БКП в резолюции.." т.ІІІ с.117

[31] "БКП в резолюции..." т.ІІІ с. 244-250

[32] Г.В.Димитров, цит. съч. с.35-36

[33] Виж например Д.Сирков, "За националния нихилизъм на левите сектанти", Известия на Института за История на БКП, т.38/1978г. с. 466

[34] Виж Г.В.Димитров цит.съч. с.37

[35] Например Христо Кабакчиев, "БКП и националният въпрос на Балканите" сп. "Комунистически интернационал" кн.13-14 от 1934г.

[36] Тази статия заслужава да се прочете изцяло за да се види до какви "интелектуални" висоти  може да стигне патологичното родоотстъпничество. Но следва да се има предвид, че четенето на такива материали може да е опасно за Вашето психично здраве. Въпреки патриотичната си закалка, пишещият тези редове изпадна в тридневна депресия, когато през 1986 г. изрови този бисер от микрофилмите съдържащи партийните архиви в Народната Библиотека в София.

[37] Виж К.Палешутски, цит.съч.  с.198 под  линия

[38] "БКП в резолюции..." т.ІІІ с.379

[39] Д. Гоцев, " Идеята за автономия като тактика в програмите на национално-освободителното движение в Македония и  Одринско 1893-1941г." С. 1983г. с.51

[40] "БКП в резолюции..." т.ІІІ с.379

[41] Кристофър Андрю, Олег Гордиевски, "КГБ. Поглед отвътре." т.ІІ, С.1992г. с.367

Меркел иска усилване на пропагандата за набиране на още имигранти в Германия

1.5 million refugees not enough: Merkel wants immigration 

"propaganda" in Africa, the Balkans...

Меркел обяснява, как е недостатъчна пропагандата за още имигранти в Германия, вярно тя казва, че им трябват лекари, инженери или изобщо ценни специалности, но това е прикритие. Всъщност от досега приетите милион и половина "бежанци" по официални данни те са:

"1. само 7% от мигрантите са грамотни (бел. на родните им езици! За сравнение - у нас са цели три пъти повече) 

2. 79% са мъже. 

3. едва 14% някога ще могат да усвоят някаква професия (на срещата на немския едър бизнес с Меркел се изнесе, че досега на работа са взети под 500 души.) 

4. според официален доклад на немското разузнаване Турция е извършвала селекция и е пращала за Европа подбран от нея човешки материал. Т.е. може да се обсъжда хипотезата за конспирация. 

5. според експертни оценки само 14% са бегълци от райони на военни действия. Останалите са икономически мигранти. 

6. и досега оценките сочат между 180 000 и 200 000 неидентифицирани мигранти в Германия, влезли нелегално. И т.н., и т.н." - коментар на Григор Лилов във форума на "Дневник".  Видният разследващ журналист и писател Григор Лилов е както винаги прав. Всъщност това го признава и официалният толерастки сайт на "Дойче веле". Вижте например този откъс: "Признава го даже и казионното "Дойче Веле": "Колкото до пристигащите в Германия бежанци, ако разгледаме данните на Федералната агенция по труда, ще установим, че близо две трети от бежанците нямат никакво професионално образование. А след като две трети от младите сирийци, които пристигат тук, са практически неграмотни, те нямат да бъдат в състояние да получат необходимата професионална квалификация и в германски предприятия. Трябва да признаем, че мнозинството млади бежанци не могат да се справят с тукашното тригодишно професионално обучение, което съдържа и доста теория. По данни на Търговската камара в Мюнхен, 70 процента от младите сирийци, афганистанци и иракчани, които преди две години са започнали да учат занаят или професия, междувременно са прекъснали обучението си.... Лудгер Вьосман припомня, че според различни източници, едва 10% от пристигащите в Германия бежанци са висшисти, а две трети нямат никакво професионално образования. В Германия само 14 процента от хората нямат никакво професионално образование и въпреки фантастичната конюнктура в страната, всеки пети от тях е безработен, казва Вьосман. На този фон перспективата на необучените бежанци, които не знаят и немски, е твърде безрадостна."  Само още един контрааргумент - да си припомним, как упорито години наред Германия затваряше пазара на труда си за румънци и българи, а преди това и за поляци, как наложи дълги периоди в които източноевропейци да не могат и да си помислят за работна виза. Ако наистина им трябваше работна ръка, защо не си отвори границата за хора от тези страни? Бели, европейци, християни, работливи, носители на европейска цивилизация и култура? А сега прие ударно над един милион екстремисти - малограмотни и диви варвари от Ориента - Азия и Африка? Да не би арабите да са по-работливи от поляците, румънците и българите? Носители ли са на по-висока култура и цивилизация? Ще станат ли скоро германци, поне по манталитет? Въпросите са риторични. Не, Меркел обслужи планът на заговорниците да предизвикат ускорено ислямско нашествие. "Все ми е едно дали съм виновна за притока на бежанци. Те вече са тук!" - каза Ангела Меркел пред парламентарната си фракция на 22-ри септември." Бях написал горните редове още миналата година, когато правех разследването за Ангела Доротеа Меркел. В което описах най-пълно биографията на тази долна дегенератка - лесбийка, агентка на ЩАЗИ и КГБ, превербувана от ЦРУ, с официален "мъж" - педераст, пробивала като долна курва в академичната и политическата си кариера спейки на поразия с всички свои началници, като започнем от Ханс Йорг Остен и свършим с Хелмут Кол, родена с еврейски произход и с родословие в което, и тя и баща й, и майка й, и баба и дядо й, са си сменяли вярата, националността, имената, политическите и идеологически убеждения местожителството в градовете и държавите, като носни кърпички в зависимост от моментния интерес. Разследването тук. А скоро ще опиша и удивителните паралели между биографиите, дейността и произхода на Ангела Меркел и лесбийката Хилари Клинтън. Даже и Доналд Тръмп го схвана интуитивно и нарече Хилари Клинтън - "американската Меркел"...

ТТИП - "Ти не си на масата, ти си менюто"

Ти си менюто неразумни...

WikiLeaks свърши една хубава работа за всички европейци. Публикува черновата на ТТИП  - така нареченото Трансатлантическо търговско споразумение между САЩ и ЕС на 9 май 2016.  Можете да видите документите тук. Имайте предвид, че те са само част от многото: "От самото начало на преговорите проектът предизвиква силно недоволство в Европа заради секретността на преговорите, до които от страна на ЕС бяха допуснати чиновници от националните правителства, евробюрократи и представители на най-големите корпорации. След като на 2 май 2016 г. холандският клон на „Грийнпийс“ публикува повече от двеста страници от предварителната версия на споразумението (14 от 30 глави), броят на протестите срещу TTIP се увеличи драстично." С една дума хората не знаят какво има в останалите хиляди засекретени страници. Но можем да си представим, щом така усърдно ги крият.... Защото от прочетените извадки човек може да сбъдне най-лошите си кошмари. Всичко, което е изписано срещу ТТИП е не само вярно, но и твърде слабо казано. Накратко, ТТИП, ако бъде подписано изобщо, ще зароби Европа в полза даже не на САЩ, а на международните корпорации и банки, ще отрови европейският пазар с боклуци и ГМО, ще ликвидира съдебните системи на страните членки, защото "търговските спорове" ще се решават от международни "арбитражи", познайте в чия полза, и ред други такива нещица. Обама много бързаше да подпише в своя мандат, но засега Господ ни пази. Франция, а сега и Германия се отдръпнаха от ТТИП притиснати от мощното протестно движение в цяла Европа. Нужно е още едно усилие за да провалим този заговор срещу Европа и човечеството изобщо. А при положение, че Тръмп стане президент вместо Хилари, този кошмар ще бъде елиминиран завинаги.

Троянският кон ТТИП пред стените на крепостта Европа.

"Съвместно съжителство" от Иван Вазов

"Под игото" - политкоректната версия

Отново доживях да прочета патриотична статия в сайта "Офнюз", (който иначе получава американски долари от прословутата фондация "Америка за България", заедно  с "Медияпул", "Капитал", "Редута.бг.", "Стършел", "Под тепето" и други слугинстващи издания.)

"Съвместното съжителство" - политкоректна версия на романа на Иван Вазов - летописец на бракоразводните процеси между българи и турци в края на 19 век.

"Стратегическа дълбочина" е книга на турския министър-председател Ахмед Давутоглу, която минава за доктрина на неоосманизма - план как Турция да възвърне някогашната си роля на супер сила, която е имала Османската империя.

"Явното малоумие" е състояние на българския чиновник, при което се напъва да произведе нещо, надхвърлящо капацитета му с цел да се подмаже на началника.

"Учебната програма" е парадигма, по която ще бъдат написани учебниците на децата ни, парадигма, по която ще бъде формиран техният светоглед, тяхното разбиране за истина и лъжа, за род и Родина. "МОН" е министерство, което никога не случва на министър."

Силно препоръчвам да прочетете статията тук: "Учебните програми на МОН: Стратегическа дълбочина или явно малоумие"

Туркофилите и платените с американски пари толерасти - грантаджии от "Отровено общество" пак управляват министерството. А защо става така ли? Ами вижте тази снимка.

И тази статия : "Коалицията ГЕРБ-ДПС". А знаете ли какво прави министърът на образованието? Приветства книгата на Давутоглу "Стратегическа дълбочина" с похвално слово на представянето й, заедно с шефа на БАН. За тези вредни идиоти тук...

Кралица Кристина Шведска

Кралицата - лесбийка

Докато проучвах родословието и биографията на Ангела Меркел за да разбера мотивите й за националното и цивилизационно предателство, което извърши спрямо родната й Германия и Европа, се замислих дали има друг подобен случай в европейската история. И се сетих за кралица Кристина Шведска  (1626 – 1689) управлявала страната си от 1644 до 1654 г. Като дъщеря на великия крал Густав ІІ Адолф наричан още "Северния лъв", тя остава единствената му жива наследница, когато баща й е убит през 1632 г. на бойното поле в Германия.  Едва на 6 години след смъртта на баща си е възцарена, като от нейно име управлява регентство начело с канцлерът Аксел Оксенщиерна. Той е изключителен политик и държавник, служещ още на баща й и на него се дължат организационните, финансови и стопански успехи на Швеция, докато кралят воюва на фронтовете на тридесетгодишната война. През 1636 г. Аксел насила отделя Кристина от вредното влияние на невротичната й майка Мария-Елеонора от Бранденбург. Невротична е меко казано, тя просто е луда. Пример - когато съпругът й Густав ІІ Адолф е убит, тя нарежда да балсамират тялото му и две години го държи в покоите си и принуждава всяка вечер малката Кристина да го целува за лека нощ. Защото съпругът й искал да бъдат погребани заедно. Тази перверзия е прекратена от канцлера Аксел, който дава престолонаследничката под опекунството на епископ Йоханес Матиа, който изпълнява волята на Густав Адолф да я възпита като мъж. Учат я на лов, военна стратегия и тактика, фехтовка и всякакви други мъжки занимания. Коронована е при навършване на 18 години на рождения си ден през 1644 г., но още преди това Оксенщиерна я кани на срещите на кралския съвет. Своенравна и ексцентрична, Кристина има определено скандално поведение, включително противоречи на благодетеля си канцлера Аксел по политически и управленски въпроси. Съвременниците я описват като мъжкарана, шведският народ изобщо не я обича. Груба, силна, сурова, но и интелигентна, тя категорично отказва да се омъжи и да роди престолонаследник. Отхвърля предложенията на унгарския крал, испанския Филип ІV и редица германски князе и принцове. Отказва и на млади шведски аристократи, включително на братовчед си Карл Густав, който е влюбен в нея. Те имат младежка връзка, която тя прекратява след коронацията си. Скоро се разбира и защо, Кристина се оказва лесбийка и е лудо влюбена в придворната си дама графиня Ебба Спаре, наричана от нея Бел. Заради Кристина, графинята разваля годежа си с млад и перспективен граф, лудо влюбен в нея. Скандалното и перверзно поведение на кралицата лесбийка й докарва прякора "момичето-крал" сред съвременниците. През 1649 г. тя обявява публично, че никога няма да се омъжи, но под натиска на аристокрацията - водена от канцлера Оксиенщерна е принудена да обяви братовчед си Карл Густав за "свой син" и престолонаследник. Нанасят й още един удар, отвличат любовницата й графиня Спаре и я обработват да се омъжи за бившия си годеник, като принуждават и кралицата да даде благословията си за този брак против волята си. Това я изкарва окончателно от релси и Кристина още през 1652 г., под влиянието на френския посланник и повикания от нея в Швеция философ Рене Декарт залита към католицизма, като определено изневерява на лутеранските традиции на народа си и на делото на баща си - наричан "защитник на протестантизма".

Кристина с Декарт (вдясно)

Започва да води тайни преговори да отиде в Рим при папата след евентуалната си абдикация. Той й обещава охолен живот, титли и уважение, с явен политически подтекст да нанесе удар на протестантска Швеция. След неуспешния й опит да въведе католицизма в Швеция, предотвратен от съпротивата на канцлера и аристократите, тя е принудена от тях да абдикира, като предаде властта на "осиновения" си братовчед: "През 1654 г. кралицата на 6 юни предава властта на Карл Х. В следващата година тя официално приема католическата вяра. Заселва се в Рим и се включва не само в обществения и културен живот, но и в управлението на папските владения. По време на Френско-испанската война, която се води през 50-те години има роля за преминаването на папата от испанска на френска страна. През 1656 г. договаря с Мазарини споразумението от Компиен, съгласно което французите получават папската благословия да завладеят Неапол за нея, а тя да им го завещае при смъртта си. След провалянето на този замисъл тя се връща в Рим, като често се меси в избора на папа, подкрепя оперното изкуство и пропагандира идеята за кръстоносен поход против Османската империя."

Наред с положителните й действия в Рим, тя и в Швеция докато е кралица се стреми да покровителства културата и изкуството - започва строежа на огромна библиотека в Стокхолм с 500 000 книги и ръкописи, за да превърне северната столица в "новата Атина", отделя внимание на образованието, но всичките й проекти изтощават финансите на страната, докарват стопанска разруха и предизвикват недоволството на народа. Това, наред с залитането към католицизма, също настройва аристокрацията срещу нея и ускорява процесът по отстраняването й от престола. На всичко отгоре при абдикацията си и отпътуването си за Рим, тя получава по споразумението с аристократите една четвърт от съкровищата на короната. Бидейки в Рим тя продължава перверзните си лесбийски оргии: "Обличала се като мъж, предпочитанията й към красивите жени били всеизвестни и понеже по онова време хомосексуализмът бил наказуем от закона, тя се застъпвала успешно за някои от подсъдимите в тези случаи. Погребана е в катедралата “Св. Петър” във Ватикана заедно с папите и е едва третата жена, на която е оказана тази чест." На пръв поглед е странно, че папите, първо Урбан VІІІ и после Инокентий Х са търпяли нейната содомия осъдена в Библията от Господ Бог, но всъщност са преследвали политически интереси, заради които са поругали каноните на вярата. И не само политически интереси, и впрочем не за първи път. Както пише Сент-ив Д'Алвейдър в книгата си "Археометърът" (стр. 46-47 по руското издание), папската институция от много рано започва да отстъпва под напора на "хуманистите" - (които Григорий Климов нарича в книгите си "сатанисти") и папите назначават в администрацията си отявлени педерасти и слуги на дявола - възраждащи най-долнопробните езически гръцки и римски традиции - подронващи католическата религия. В книгата му цялата трета глава с красноречивото заглавие: "Духовната смърт. Възраждането и триумфът на езичеството благодарение на съвременният хуманизъм" е посветена на тази духовна смрад налагана в папския двор още от ХІV век, която се оказва чиста порнография, содомия и литературен разврат. Видните "хуманисти" в двора на папите като Лоренцо Вала, Леонардо Бруни Аретина, Панормито, Пиетро Ничето, Еней Силвио Пиколомини (впрочем бъдещ папа под името Пий ІІ) пишат скверни книги с отявлено развратен характер - всъщност някои от тях са чиста порнография, рушаща християнските устои на семейството и обществото. Много от тях освен на думи са такива и на дела - Подджо има 14 незаконни деца, а е духовник от ордена на миноритите. На всичкото отгоре се хвали: "Като у всеки мирянин имам деца, но като дякон, аз нямам жена." Други едни "хубавци" като Филелфо, Порчело и Вал са содомити, Помпоний оправдава явната си педерастия с примера на Сократ. При такава духовна развала още в ХІV - ХV век можем да си обясним какво става два века по-късно, когато папата приема в двора си лесбийката Кристина Шведска с дадената й безсрамно богохулна титла "уважавана девица", заради което кощунство сигурно папата отдавна гори в ада.

Както виждаме, паралелите между Кристина Шведска и Ангела Меркел станаха много. Кристина е възпитана в протестантската вяра, а става вероотстъпничка и приема католицизма. Същото е и с бащата на Ангела Меркел - Хорст - роден в католическо семейство, става протестантски пастор. Ангела е прикрита лесбийка, Кристина Шведска също, но открита. И двете нанасят разрушителни удари на страните си докато управляват, е катастрофата предизвикана от Меркел е къде-къде по-ужасна и по-мащабна. И двете са груби мъжкарани, меркантилни, сприхави и арогантни. Ангела е родена в Западна Германия, а баща й Хорст замъква семейството в Източна, също както и баща му Лудвиг, който е поляк, а се преселва в Германия и дори си сменя името с немско. Кристина Шведска също заменя Родината си Швеция с Италия при папата в Рим. Изобщо биографиите и на двете са типични примери за дегенеративни родове. Както казва Климов: "Сега, когато сме се запознали с тези стадии, можем да се върнем на нашия въпрос за това как да откриваме дегенератите. Да, много е просто да ги откриете. Погледнете семейното дърво на дадения род. Ако то е здраво, ако на него има много клонки и много нови, здрави деца – пред вас стои нормален и здрав род. Ако дървото на рода изсъхва (има много бездетни двойки), ако има много самоотмиращи клонки (самоубийци, психически заболявания, ненормални деца) – вие наблюдавате род, който е в златния стадий на залеза. Всичко останало, което трябва да направите е да определите дали този дегенеративен род се вслушва в гласа на Бога или е богоборчески. Това може да стане много лесно. Внимателно вижте какво поддържа този род в обкръжаващата действителност. Разпространява ли той упадък в изкуството, науката и литературата или с всички сили се бори срещу тях и поддържа нормалното изкуство, наука и литература."  Да напомня, че бащата и майката на Кристина имат две предишни мъртвородени деца, а Кристина е последното оживяло и се оказва лесбийка, без деца, с чиято смърт се прекъсва рода. Майка й определено е луда, баща й пълен развратник, изневеряващ постоянно на кралицата си, но поне го прави с жени. Макар, че и това не е много ясно, защото Кристина казва на любовницата си - Бел, че на фронта кралят имал доверен благородник, който му "топлел предварително леглото с голото си тяло" за да може Густав Адолф да легне в затоплена постеля, а дали не са спали и заедно с този "отоплител на кралското ложе" историята мълчи. И не на последно място, но Кристина покровителства точно езическото, "ренесансовото", "хуманистично" изкуство, което е антихристиянско по същността си, богохулно, и богоборческо, и определено дегенеративно. Както виждаме фактите напълно се вписват в определението на Климов за отмиращите родове. Както казва Библията - "нищо ново под слънцето".
Впрочем, ако темата за Кристина Шведска ви е интересна, препоръчвам един добър шведско-финландско-германско-френско-канадски филм на Мика Каурисмаки за нея - "Момичето-крал" ("The girl-king") от 2015 година, в който нищо не е спестено от скверните й дела.