Интервю с Димитър Николов - директор на вестник "Свободно слово"

За политическата обстановка в България и македонския въпрос във външната ни политика. Интервю с Димитър Николов - директор на вестник "Свободно слово".

Димитър Вергиев - професорът СИК-аджия

професорът СИК-аджия

Сайтът "Офнюз" описва една истинска история, как мутро-професорът Димитър Вергиев, чрез свой представител иска бивш журналист от вестник "Сега" да свали от сайта на вестника статия описваща "подвизите му" в университета. Понеже, току-виж статията наистина изчезнала, препечатвам съществената част от нея, за да се запази за поколенията:

"За кратко ректорът води партийна битка и на втори фронт - срещу друга червена преподавателка. В края на 2000 г. той най-накрая успя да пенсионира шефката на катедра "Машинознание" доц. Дидка Димитрова. Точно по това време предстоеше институционална акредитация на вуза, а Димитрова бе единствения хабилитиран учител по въпросната дисциплина. Тя призна, че Ралев я пенсионирал насила, въпреки че колегите й настоявали да остане. Причината за омразата между двамата в случая обаче не е политическа. В края на 1999 г. Димитрова бе пребита по време на лекция от студента си Димитър Вергиев. Конфликтът възникнал, след като тя го помолила да не шуми в залата и му направила забележка, че не си носи линия. Скандалът тогава бе масово тиражиран по вестниците и Вергиев нямаше как да остане повече в университета. Тогава той обясни, че ударил само лек шамар на доцентката, защото била комунистка.

Вергиев не е случаен студент. Той дълго време бе един от босовете на СИК в Бургас. Сега се представя за моделиер на луксозно женско бельо. Завършил е техникум с успех 3,17 и изобщо не е ясно как е попаднал във ВХТИ. За сметка на това е много платежоспособен. Самият той твърдеше, че е влязъл във вуза по указание на СДС, тъй като сините го готвели за депутат. В. "Сега" разкри навремето, че програмата, по която той учи, е индивидуална и е изготвена лично от ректора Ралев. Под негово наблюдение Вергиев взима изпитите си като стрела и за седем месеца минава осем семестъра. На целия този спектакъл се опънала само доц. Дидка Димитрова. Тя го късала пет пъти, макар че по нейни признания преди това получавала необходимите указания от ректорското ръководство. Накрая след побоя, Вергиев се явява при друг и минава. Вместо да изключи Вергиев дисциплинарно от вуза, Ралев му уреди прекъсване по семейни причини. После му издаде академична справка, която му дава право да завърши образованието си в сроден ВУЗ."

http://www.segabg.com/article.php?id=42202 

Ето и какво пише журналистът Божидар Божков: "Предполагам това, защото за изминалите няколко седмици от разговора ни до днес от интернет един след друг започнаха да изчезват доста материали за Вергиев. Кешът на гугъл все още ги пази, но на сървърите на съответните медии те вече липсват. А аз не вярвам, че изданията са прочистили архива си просто от едната учтивост.

В текста ми най-общо се разказва, че след като е приключил активна творческа дейност в СИК, г-н Вергиев е решил да атакува и Алма матер (да не се разбира непременно Софийския университет), където, изглежда, му бяха обещали да завърши безпроблемно, ако си плаща редовно. Но една от преподавателките му, казва се доц. Дидка Димитрова, нещо се запъна, не му писа гарантираната тройка. Вергиев събуди дълбоко скатания си от времената на СИК нрав, та скочи и я наби. Жената получи тогава подкрепа само от семейството си и някои по-смели медии. В университета я посъветваха да си мълчи, за да не петни името на един от „най-знатните“ му студенти. Затова тя така и не подаде жалба в полицията, но съпругът й изпадна в тежка депресия, разболя се от скоротечен рак и не след дълго подир случката умря." 

А ето и пасаж от статия на "Капитал" : "Г-н Божинов, от друга страна, е в тесен контакт със силовите застрахователи - от 1994 г. той е съдружник с равни дялове с Димитър Вергиев в бургаската фирма "Холидей интернешънъл - Б.В." ООД. Димитър Вергиев пък е вписан като управител на клона на СИК в Бургас. Вероятно това съвместно начинание впоследствие ражда идеята за "застраховка на инвеститорския риск", която силовите застрахователи вече предлагат и която някои от техните по-мускулести служители за по-опростено наричат "застраховка срещу акции". Практикува се, когато шеф на държавно предприятие или трето заинтересовано лице иска да изкупи безвъзмездно безвъзмездните акции на работниците и индивидуалните участници в процеса. Очевидно, за да се развива подобен род застрахователна дейност, е необходим масив с информация за собствениците на акции, а точно с поддържането на този масив се занимава г-н Божинов. Затова той и получава заплата от българските данъкоплатци."

А иначе Димитър Вергиев сега бил професор.... Сигурно по мутренско право...