До:
Президента на Република България
Председателя на Върховния Касационен Съд
Председателя на Върховния Административен Съд
Главния Прокурор на Република България
ОСПОРВАНЕ
на законността на изборите за народни представители, проведени на 4-ти април 2021 г., на основание чл. 305, ал. 1 от Изборния Кодекс
От ................................................ кандидат за народен представител в ......... МИР ......... от името на ПП ..........................................................
Уважаеми г-н Президент на Република България,
Уважаеми г-н Председател на ВКС,
Уважаеми г-н Председател на ВАС,
Уважаеми г-н Главен Прокурор,
На основание чл. 305, ал. 1 от Изборния Кодекс,
ОСПОРВАМ
законността на изборите за народни представители, проведени на 4-ти април 2021 г. пред Вас, в качеството Ви на органи по чл. 150 ал. 1 от Конституцията на Република България, като настоявам, по силата на чл. 305, ал. 2 от Изборния Кодекс, да сезирате Конституционния съд за произнасяне относно законността на изборите за народни представители
МОТИВИ:
1. Разминаване между броя на населението според данните на Националния статистически институт и броя на избирателите според Централната избирателна комисия
Налице е недопустимо противоречие между данните за броя на населението в България и представените от ЦИК данни за броя на избирателите, което хвърля сериозна сянка на съмнение върху легитимността на цялостния изборен процес.
Конкретните данни са следните:
1. Общ брой избиратели според ЦИК: 6 588 372 души.
a. източник: официалната интернет-страница на ЦИК, интернет адрес: https://results.cik.bg/pi2021/aktivnost/index.html
2. Данни за населението според Националния статистически институт:
a. Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души, в това число:
i. до 19-годишна възраст: 1 315 235 души;
ii. над 19-годишна възраст: 5 636 247 души.
b. източник: официалната интернет-страница на НСИ, интернет адрес: https://www.nsi.bg/bg/content/2977/население-по-статистически-райони-възраст-местоживеене-и-пол
Налична е разлика в методологиите на двете институции, изразяваща се в следното:
1. Данните на НСИ са с възприета граница 19-годишна възраст, докато данните на ЦИК са с граница 18-годишна възраст.
2. Данните на НСИ са изведени към дата 31-ви декември 2019 г., докато данните на ЦИК би следвало да са актуални към изборния ден – 4-ти април 2021 г.
Въпреки това – разминаването е очевидно, като е непропорционално до степен, която не може да бъде оправдана със споменатите методологически различия.
За да сведем до минимум евентуалното влияние на различните методи на преброяване, взехме под внимание следните изходни данни:
1. Данни за населението според Националния статистически институт за населението на България към 31 декември 2019 г.:
a. лица над 14-годишна възраст – 5 949 224 души – с което се дава значителен „бонус” за ЦИК, доколкото в цифрата се оказват включени голям брой лица на възраст 15-18 години, които не биха могли да бъдат гласоподаватели;
2. Относно българите в чужбина – данни за миграцията според Националния статистически институт към 31 декември 2019 г.:
a. Общо емигранти – 39 941 души (източник: официалната интернет-страница на НСИ, интернет адрес: https://www.nsi.bg/bg/content/13036/външна-миграция-по-възраст-и-гражданство-на-мигриралите-лица)
3. Сбор на горните две цифри: 5 949 224 + 39 941 = 5 989 165 души.
Последната цифра отразява максималния брой на лицата, които биха могли да бъдат гласоподаватели по информация на НСИ, актуална към дата 31.12.2019 г. Трябва да се има предвид следното:
1. В цифрата 5 989 165 души са включени значителен брой лица на възраст 15-18 години;
2. Предвид общата демографска тенденция за спад в населението на страната, от 31.12.2019 г. до 04.04.2021 г. цифрата няма как да се е увеличила.
Въпреки това, ако приемем цифрата 5 989 165 души като ориентир за максимално възможния брой гласоподаватели – въпреки че, както става ясно от горепосоченото, тя би трябвало да е доста по-малка – остава абсолютно недопустимо и необяснимо възприемането на факта, че ЦИК извежда броя на избирателите в България като 6 588 372 души.
Това разминаване може да означава само едно: манипулативно и незаконосъобразно присъствие в избирателните списъци на значителен брой „мъртви души”, чийто приблизителен брой – според наличните данни – би трябвало да бъде не по-малък от 600 000 души.
2. Многобройни сигнали и жалби до ЦИК за нарушения, повечето от които оставени без решение
От началото на 2021 г., в ЦИК са подадени жалби и сигнали, които се отнасят до организацията на настоящите парламентарни избори, както следва:
от жалба с вх. № 1996 до жалба с вх. № 2192 – общ брой 196. Източник – официалната интернет-страница на ЦИК, интернет адреси: https://www.cik.bg/bg/complaints?p=1, https://www.cik.bg/bg/complaints?p=12
важно – в горния брой жалби не са включени сигналите и жалбите, подадени в изборния ден; те са въведени в отделен регистър, наличен на интернет-адрес https://www.cik.bg/bg/ns2021/registers/election_day, като техният брой е 394.
От изключителна важност е да бъде отчетено следното:
1. Твърде голям брой от горепосочените жалби и сигнали, към датата на изготвянето на настоящото оспорване, все още са без решение от страна на ЦИК. Цифрите са следните:
a. от 196 бр. жалби и сигнали, подадени между 01.01.2021 г. и 03.04.2021 г., без решение са оставени 52 бр.
b. от 394 бр. жалби и сигнали, подадени в изборния ден, нито една няма решение.
2. Броят на жалбите и сигналите в изборния ден – 394 бр. – е безпрецедентно висок. За сравнение посочваме данните за предходните два изборни процеса, за които е налична информация в интернет-страницата на ЦИК:
a. жалбите и сигналите в изборния ден на парламентарните избори, проведени на 26.03.2017 г. са били 134 бр. – източник https://www.cik.bg/bg/400;
b. жалбите и сигналите в изборния ден на изборите за членове на Европейския парламент, проведени на 26 май 2019 г., са били 160 бр. – източник https://www.cik.bg/bg/ep2019/registers/election_day
Дори бегъл поглед върху горните цифри води до следните изводи:
1. Настоящите парламентарни избори, проведени на 04.04.2021 г., са преминали под знака на изключително голям брой нарушения. Свидетелство за това е безпрецедентно високия брой жалби и сигнали, постъпили в течение на изборния ден.
2. Централната избирателна комисия се отнася с недостатъчно внимание към подадените жалби и сигнали – като би могло да бъде допуснато, че в такова поведение е налице умисъл и тенденциозност – както следва:
a. по жалбите и сигналите, подадени в изборния ден, няма решения;
b. относно предходните жалби и сигнали за организацията на изборния процес, подавани в течение на 2021 г. до деня на изборите – не са налични решения по приблизително 20% от тях.
3. Наличие на редица слабости в процедурите, свързани с машинно гласуване
В настоящите избори бе предоставена възможност за машинно гласуване. Не само поради липсващия опит в подобни процедури, но – съвсем определено – умишлено и тенденциозно, ЦИК допусна множество слабости в организацията на процеса, които напълно компрометират резултатите от проведеното машинно гласуване. Сред тях могат да бъдат изтъкнати следните:
1. В документ на ЦИК, озаглавен „Условия и ред за провеждане на машинно гласуване”, е записано следното: “Държавна агенция „Електронно управление“ съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология удостоверяват съответствието на доставения тип техническо устройство за машинно гласуване с изискванията по чл. 213, ал. 3 ИК и изискванията на техническата спецификация по методика, утвърдена от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“, председателя на Българския институт по метрология и председателя на управителния съвет на Българския институт за стандартизация.”
2. Никоя от тези институции, никога не е правила пълен анализ на кибер-сигурността на електронни устройства.
3. Времето за пълен анализ на кибер-сигурността на такова устройство е около 6 месеца, като е необходимо:
a. пълно описание на приложния софтуер;
b. пълно описание на системния софтуер (няма го);
c. пълно описание на електронните платки (няма го);
d. пълно описание на дизайна на интегралните схеми на тези платки (няма го и трудно може да се осъществи).
4. В същия документ: „След произвеждане на гласуването се отпечатва от системата контролна разписка, която се пуска в специална кутия за машинното гласуване. Избирателят не може да промени своя вот чрез повторно машинно гласуване.”
a. Никъде в изборното законодателство не е предвидено тези разписки да се преброяват, нито да се сравняват с резултата, калкулиран автоматично от машината за гласуване. Налице са следните разпоредби:
i. Изборен кодекс, чл. 270, ал. 2. Неизползваните и сгрешените бюлетини се преброяват преди отваряне на избирателната кутия, опаковат се поотделно, запечатват се с хартиена лента и се отстраняват от масата за броене. Отрязъците с номерата от бюлетините и контролните разписки от машинното гласуване се опаковат поотделно и се запечатват с хартиена лента. Хартиената лента се подпечатва с печата на комисията и се подписва от членове на комисията.
ii. Изборен кодекс, чл. 287, ал. 8. Бюлетините, екземплярът от протокола, предназначен за общинската администрация, и останалите книжа и материали се съхраняват до следващите избори. Помещенията, в които се съхраняват, се определят от кмета на общината и се запечатват с хартиени ленти, подпечатани с печат, върху който е поставен уникален знак, и подписани от членовете на комисията.
b. От цитираните законови текстове става ясно, че никой не поглежда отпечатаните от машината разписки. Те биват опаковани, запечатани с хартиена лента и предадени за съхраняване в запечатано помещение до следващите избори, след което се унищожават. Така описаната процедура напълно елиминира възможността за паралелно преброяване на гласовете, отчетени чрез машини.
5. Конкурсът за закупуване на машините за гласуване съдържа редица изключително обезпокоителни аспекти:
a. Българската машина е отстранена от тръжната процедура (решение, взето с 3 особени мнения) заради това, че се представлява от два консорциума, между които се твърди, че е имало връзка.
b. Избрана е вносна машина марка „Смартматик”, макар и предложена от две различни фирми – „Лекс БГ” и „Сиела Норма” с абсолютно една и съща (до стотинката) сума – 36 млн. лева. Според председателя на комисията за избор, двете оферти „се различавали малко”. Въпреки наличието на очевидна свързаност – доколкото двамата кандидати предлагат една и съща машина – те са допуснати до участие.
c. В течение на процедурата едната фирма намалява офертата с 1000 лв. докато другата отказва да намали, което е признак за твърде вероятна договорка.
d. Победителят в търга – „Сиела Норма” – оказва се, е закупила машините предварително – което е трудно обяснимо, ако фирмата не е била сигурна в победата си – доколкото става въпрос за инвестиция в размер на десетки милиони левове.
e. „Смартматик” е известна машина, била в центъра на скандалите по времето на последните американски президентски избори, както и в редица други спорни избори на много места по света (Венецуела и др.)
f. Фирма „Смартматик”, в началото на своето съществуване, е свързана с правителството на Венецуела, като е подозирана и уличена в неправилно функциониране и във Филипините.
От всичко казано по-горе може да бъде изведено следното заключение – обективността на резултатите от машинното гласуване на настоящите избори не е била гарантирана по никакъв начин – нито технически, нито юридически – което предизвиква обосновани съмнения за безпрецедентно по своите мащаби манипулиране на народния вот.
4. Противоконституционно съдържание в платформите или изявленията на парламентарно представени политически сили
В Конституцията на Република България са налице следните правни норми:
Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която и осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
В тази връзка е взето Решение № 13 от 27 юли 2018 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3 / 2018 г. относно съответствието на „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”, по-известна като „Истанбулска конвенция”, с Конституцията на Република България.
Недвусмисленото заключение на Конституционния съд е следното:
„Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България.”
Източник: официалната интернет-страница на Конституционния съд на Република България, интернет адрес: http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310
Във връзка с това, длъжни сме да обърнем внимание върху следното: до участие в настоящите парламентарни избори бяха допуснати редица формации, които не зачитат нормите на Конституцията на Република България. Някои от тях преминаха 4% бариера и следва да бъдат представени в следващото 45-то Народно събрание, което предизвиква сериозно безпокойство сред немалка част от българската общественост.
В тази връзка могат да бъдат посочени следните примери:
1. Декларация на ПП „Движение Да България“ за Истанбулската конвенция – източник: официалната интернет-страница на формацията, интернет-адрес: https://www.dabulgaria.bg/deklaratsiya-na-pp-dvizhenie-da-balgariya-za-istanbulskata-konventsiya/
a. В цитирания документ се споменава следното: „Ратификацията на Конвенцията е важен политически тест за състоянието на българската демокрация и зрелостта на българското гражданско общество”.
2. Изразена позиция от страна на Мая Манолова, лидер на коалиция „Изправи се! Мутри вън!” – източник: официалната интернет-страница на Омбудсман на Република България, интернет-адрес: https://www.ombudsman.bg/news/4588
a. В цитирания документ се казва следното: „В становище до Министерството на правосъдието подкрепих внасянето на Истанбулската конвенция”.
Присъствието в бъдещото 45-то Народно събрание на парламентаристи, които не зачитат конституционния ред и върховенството на основния закон на Република България, е твърде обезпокоително. Може да бъде изразено обосновано предположение, че тези бъдещи законодатели биха провеждали политики, които – не зачитайки разпоредбите на Конституцията и недвусмислените решения на Конституционния съд на Република България – биха били в разрез с националния интерес.
Уважаеми г-н Президент на Република България,
Уважаеми г-н Председател на ВКС,
Уважаеми г-н Председател на ВАС,
Уважаеми г-н Главен Прокурор,
На основание на гореизложените аргументи, обединени в следните основни категории:
1. Разминаване между броя на населението според данните на Националния статистически институт и броя на избирателите според Централната избирателна комисия;
2. Многобройни сигнали и жалби до ЦИК за нарушения, повечето от които са оставени без решение;
3. Наличие на редица слабости в процедурите, свързани с машинно гласуване;
4. Противоконституционно съдържание в платформите или изявленията на парламентарно представени политически сили.
На основание чл. 305, ал. 2 от Изборния Кодекс, настоятелно моля да сезирате Конституционния съд за произнасяне относно законността на проведените избори за народни представители.
Дата: 13.04.2021 г.
Гр. София
С уважение: ………………............
кандидат за народен представител в
…………………. многомандатен изборен район
