Изтеглете указанията като PDF файл оттук.
Указания за недопускане на фалшификации на изборите
България има дълга традиция на фалшификация на изборите. За първи път в масов мащаб това беше направено на първите „демократични избори“ за Велико Народно Събрание през лятото на 1990 година. След това, повторено и на есенните парламентарни избори през 1991 и 1994 г. Фалшификации имаше в по-голям или по-малък обем на всички избори провеждани оттогава досега.
В Плевен в някои секции училищни камери за видеонаблюдения записаха, как членове на СИК от ГЕРБ съвсем явно подменят бюлетини. И в Плевен и в Пловдив дори бяха заведени дела срещу изборните резултати, но безрезултатно. В Пловдив действията на ГЕРБ, които с груби и масови фалшификации отнеха изборната победа на кмета Славчо Атанасов от ВМРО в полза на Иван Тотев от ГЕРБ бяха напълно разобличени и документирани. ВМРО заведе и дело за оспорване на изборите в местния Административен съд. Разбира се то беше безрезултатно, Административният съд го прекрати и „узакони“ фалшификациите. В края на 2011 г., ВМРО - Пловдив направи пространно изложение по случая с приложени многобройни факти и доказателства до Европейската Комисия, която се отнесе съвсем сериозно по случая и върна писмо с искане до правителството да бъдат прекратени подобни практики. Както винаги от това нищо не последва.
Настоящите указания са кратък наръчник, как да се подсигури честността и законността на изборите в секционните избирателни комисии (СИК) и предложения какво да се направи в горните нива – общинските избирателни комисии (ОИК) и в централната – ЦИК, за да се предотвратят поредните фалшификации на изборите на 4.4.2021 година, които биха били фатални за страната.
Описание на механизма на изборите
На теория изборният процес е демократичен, сигурен и честен и позволява достатъчен контрол на дейността и проследимост и проверимост на резултатите. (На практика, обаче това не е така). СИК-овете, ОИК-овете и ЦИК се формират на многопартиен принцип, в секциите за гласуване има застъпници на много партии, които в края на изборния ден получават копие на протокола с резултатите от гласуването, има и съдебен контрол на резултатите. Да разгледаме пътя на гласовете на хората от подаването им в избирателните секции до крайното им местоназначение – решението на ЦИК с обявяване на крайните резултати.
Избирателят отива в някоя от 11 000 (до 12 000) избирателни секции в страната в местното си училище по местоживеене. Членовете на избирателната комисия намират в избирателния списък името му по лична карта и му дават да се подпише в списъка за гласуване. Дават му бюлетина на която слагат печата на съответната СИК преди да влезе в кабинката за гласуване, за да не я подмени със собствена. Той влиза в кабинката, поставя отметка Х или V със син химикал в квадратчето на любимата си партия, сгъва бюлетината и я дава за втори печат. Обикновено печатите ги слага председател или заместник-председател на СИК, а още в началото на изборния ден печатът се наранява с острие нарочно така, че да дава неповторим отпечатък върху всяка бюлетина. Теоретично това гарантира, че избирателят не е внесъл отвън собствена бюлетина и второ, че всички попаднали в урната бюлетини са точно от тази избирателна секция, а не са подменени, защото вече имат по два съвпадащи еднакво наранени печата – преди влизане и след излизане от кабинката. Избирателят я пуска в прозрачната изборна урна, а комисията трябва да го следи, да пусне само една бюлетина, (дори и да успее да пусне две, ако втората е без печатите е невалидна). След това се подписва втори път в избирателния списък вече като „гласувал“. С това изборите за него приключват и той си отива, а подадения глас започва пътя си през СИК – ОИК – ЦИК до компютрите на държавната фирма „Информационно обслужване“, която изчислява крайните резултати.
Още в СИК възниква първият, неотстраним за моментаконституционен проблем, но за който има отлично решение стига да има воля за това на държавно ниво. В избирателния списък винаги има така наречените „мъртви души“ починали хора, или хора чието място не е в този квартал по регистрация или са дублирани в няколко избирателни списъка или просто има допусната техническа грешка и т.н. Въпреки масовата заблуда, това е рядкост и НЕ можеда промени резултатите от изборите, дори и в една единствена избирателна секция. Големият проблем е, че милиони българи с избирателни права живеят в чужбина, но са в избирателните списъци в България. Този проблем НЕ може да бъде отстранен, защото по Конституция те са си избиратели и не могат и не бива по никакъв начин да бъдат извадени от списъците, защото имат право да гласуват. Крайно време е споровете по този въпрос да спрат, защото са безполезни.
Тук възниква първата възможност за фалшификация. В контролирани изцяло от ГЕРБ (или ДПС) избирателни секции след края на изборния ден, членовете на комисията подписват в списъка с фалшиви подписи неявилите се да гласуват „мъртви души“ и пускат допълнително съответния брой бюлетини в урната с гласове за ГЕРБ (ДПС) разбира се. Това е широко разпространено в малките населени места и не само там. Въпреки масовостта на тази практика, тя не може да окаже съществено влияние на резултатите в национален мащаб (освен за ДПС), но отлично работи в местните избори, особено в бастионите на ДПС, където се прави винаги. А живеещите в Турция избиратели, редовно си гласуват по два пъти – веднъж в Турция, след това идват с автобусите до Кърджалийско и си гласуват втори път и там. А често дори си гласуват само в България, където са се върнали за уикенда, а по местоживеенето им в Бурса, Измир и Цариград „за гласуването им“ се грижат тамошните СИК, които са напълно безконтролни от страна на българската държава, но са под контрола на турските служби за сигурност.
· Решението е, партиите да изискат последваща проверка на гласувалите в чужбина по избирателни списъци и да бъдат сравнени с гласовете им по място на регистрация в България в местните такива. Отделно в МВР си има електронен регистър на влизащите и излизащите от страната и при спор лесно може да се установи дали български граждани постоянно живеещи в чужбина са се върнали в България за изборите или са си били в Канада, Турция или Франция примерно. Това е дълга, трудоемка и времеемка проверка, но задължително трябва да се прави след всички избори и в СИК, където има засечени нередности, да се търси наказателна отговорност.
Започва разгъването и преброяване на бюлетините по партии. Тук започва масовата фалшификация в национален мащаб, която се прави в 80% от 11 000 избирателни секции.
И е удивително лесно дори в големи секции с подадени 600 – 900 гласа. За улеснение и бързина комисиите се съгласяват бюлетините да се вадят и броят от няколко групи членове на комисията и така в суматохата става лесна фалшификацията, никоя от групите не гледа какво става в другите, а застъпниците и наблюдателите са принудени да стоят на два метра разстояние и е трудно да видят кога някой цапа с мастило второ и дори трето квадратче на „вражеска“ бюлетина.
Впрочем в изцяло контролирани от ГЕРБ или ДПС секции вместо правене на невалидни бюлетини, се практикува подмяната на „вражеските“ с „правилни“, както беше заснето от училищните камери за видеонаблюдение в Плевен – споменато по-горе.
· Решението на този проблем е във ВСЯКА една от над 11 000 избирателни секции в страната, преброяването на бюлетините да става една по една, независимо то по-дългото време за броене, с пряко видеозаснемане и излъчване на живо от няколко наблюдатели или застъпници и видеата да се съхраняват безсрочно за последваща проверка поне две години (каквато възможност дават FACEBOOK и YouTube), но това трябва да е национална система, подконтролна и проверяема за всички партии, сдружения и обикновени граждани в страната.
Идваме до по-сериозните проблеми. След преброяването на бюлетините и написването на резултатите в протоколите в СИК, председателят, заместник-председателят и секретарят на комисията, които трябва да са от различни партии, вземат чувала с бюлетините от урната, запечатан с лепенка подписана от всички членове на комисията и подпечатан с печата на СИК (и втория чувал с неизползваните бюлетини, печата и канцеларските материали, който се връща в Общината) и тръгват да ги предават в ОИК.
 |
| "Не е важно кой и как гласува, важното е кой брои гласовете." товарищ Сталин |
На много места, като в София например и в някои големи градове, хората се извозват организирано с микробуси и с полицейски коли за охрана на автоколоната до съответната ОИК, но някъде това не се прави (в Пловдив например през 2011, не беше така, представителите на СИК се придвижваха до Панаирната палата в която беше разположена ОИК пеша или със собствени автомобили или таксита.) И по трима представители от всяка СИК от целия град (област) се нареждат на убийствено дълги опашки пред сградата и чакат часове отвън и после вътре да предадат протокола с резултатите. Изморени, гладни и недоспали и много изнервени. След часове или денонощия чакане сядат до заветния компютър, където сътрудник на ОИК започва да вкарва в програмата на „Информационно обслужване“ резултатите от протокола. Протоколите нарочно са създадени идиотски сложни и неясни за да има неизбежно грешки при попълването им, дори и резултатите в отделните колони (брой избиратели по избирателен списък, брой дописани с удостоверения за гласуване на друго място, брой гласували, брой негласували, брой действителни бюлетини, брой недействителни бюлетини, бройки бюлетини по партии и т.н.) да са смятани с калкулатор в 65% от случаите има грешки. Протоколът се попълва в късните часове на вечерта в избирателния ден често към 22 - 24 часа и секционната комисия застъпила на поста си в 6:00 сутринта, вече е изкарала 18 часа в напрежение и е натрупала умора и грешките са обясними и нормални. Следователно в един момент компютърната програма отчита несъвпадение в числата по протокола и операторът на компютъра задава известния катаджийски въпрос към тримата представители на СИК: „Ми ся ко прайм?“. По закон нищо не могат и не бива да правят, освен да извикат всички останали членове на СИК, които отдавна са си отишли и вече спят, да отворят заедно чувала, да броят пак и да пишат нов протокол.
Това НИКОГА не се случва. Да не са луди да си създадат такъв проблем на 24-тия час будуване, а и как ще задължат останалите членове на СИК, които сладко спят и са на работа през деня да се явят? И тогава става едно пълно беззаконие, тримата (председател, заместник-председател и секретар от различни партии) се споглеждат и започват напълно противозаконно да преправят протокола, така, че числата в колонките да съвпаднат и накрая тримата се подписват за отстраняване на „технически грешки“ (абсолютно незаконно), отиват пак на компютъра и този път о, чудо! Софтуерът приема преправените числа, дори и да са обърнали резултата в полза на ГЕРБ (тук не минава без пари в брой в пликове, раздавани от услужливи непознати хора, които просто искат да помогнат с изчисленията и се появяват в точния момент и място в силно охраняваната и затворена от полицията сграда, като Арена „Армеец“ например). Щастливи и с пликове в джобовете (по оперативни данни тази поправка на „технически грешки“ се спонсорира с 5000 лева общо, които те си делят, въпреки партийните различия), тримата от СИК най-после отиват да спят, ако вече предварително са издали втория чувал с остатъчните материали в Общината.
· Решението е лесно, протоколите да са съвсем опростени и да се забранят всякакви поправки в тях след като са подписани окончателно от всички членове на СИК в класната стая на училището. При грешки и разминаване в числата, процедурата по ново преброяване на бюлетините и съставяне на нов протокол да се повтаря задължително от същата СИК на следващия ден, НО с участието на допълнителни външни наблюдатели.
Идваме до най-голямата и сериозна злоупотреба (всъщност престъпление), която вече става със софтуера на държавната фирма „Информационно обслужване“ изчисляващ крайните изборни резултати. Тук вече не помагат нито застъпници, нито наблюдатели, нито многопартийната ЦИК. Никой не знае какъв е този софтуер, как точно работи и какво точно изчислява. ЦИК многократно е отказвала в различни свои състави през годините в миналото достъпа до него и проверката му от независими експерти. Под предлог, „да не бъде фалшифициран“, което е смешно, но по смешното е, че и най-големите софтуерни експерти нищо не биха могли да проверят, дори да им дадат достъп до компютрите и сървърите на фирмата, защото софтуерът е със затворен код. Но даже да беше и с отворен код (open source), пак нищо не би доказала такава проверка, защото никой не може да гарантира, че точно провереният от тях софтуер ще работи впоследствие на сървърите, когато изчислява резултатите. И тук стават няколко неща.
И така по мои лични наблюдения, от 2011 година насам, няма НИТО едни избори в България, които да не са били изцяло или частично фалшифицирани в полза на ГЕРБ. Разбира се напоследък се прави по-хитро, ГЕРБ не получава пълно болшинство, както в първите години, а просто най-многобройна парламентарна група, но не и болшинство от над 120 народни представители, защото разчитат на патерици като Атака, Реформаторския блок, РЗС, Патриотичния фронт, и други такива бърсалки, които употребяват като пачаври и после изхвърлят на политическото бунище. Лесно, удобно и не будещо подозрение.
Но има едно необходимо и важно уточнение. Понякога при масово гласуване и явна антигерб вълна, фалшификациите стават, ако не невъзможни, то поне трудни и опасни. И тогава с прискърбие ЦИК и „Информационно обслужване“ са принудени от обстоятелствата да обявят истинския победител, макар и да са му откраднати тук-там гласове, за да му понижат поне резултата, както стана с президентските избори, когато над два и половина милиона българи гласуваха за генерал Радев и той все пак стана президент.
И в някои други случаи, когато преценят, че има опасност, внимават какво правят при избори за кметове и общински съветници, при парламентарни избори в особени райони, като например бастионите на ДПС, където технически спокойно могат да „направят софтуерна победа“ на ГЕРБ, но по пределно ясни причини не смеят, също в някои традиционно червени райони, където застъпниците и членовете на СИК от БСП са особено активни и честни и т.н.
В резултат трябва да се каже, какви мерки биха могли да се вземат, за да се прекратят тези безобразия и престъпления водещи до подмяна на волеизявлението на народа. Следващите 7 предложения ще изкоренят напълно проблемите:
1. На първо място трябва да се направи пълна проверка на фирма „Информационно обслужване“ и изборния й софтуер, кодът му да се отвори и разследва и виновните да влязат в затвора. След това поправен софтуер с отворен код да се използва при наличието на външни наблюдатели, но да се прави и паралелна проверка на резултатите от друга система.
2. ЦИК законово да бъде задължена да публикува преди изборите ВСИЧКИ избирателни секции в страната с физическите им административни адреси и с имената на членовете на СИК в тях и повече да не се правят никакви промени до края на изборите.
3. Паралелно изчисление на изборните резултати на всички нива – и в ОИК и ЦИК от външни комисии, включително и на ръка, а не със софтуер, дори и да продължи седмици.
4. Видеозаснемане на броенето на бюлетините във всички СИК упоменато по-горе със запазване на архив до приключване на евентуални съдебни спорове по законността им.
5. Залагане в Избирателния кодекс на законово неотменимо задължение на изборната администрация, при искане на партии и други организации или граждани да се прави повторно преброяване на бюлетините и проверка на обявените резултати БЕЗ необходимост от съдебно решение за това, както е сега и съдилищата в 99% от случаите отказват такова. Проверката и преброяването да се прави от външни независими комисии в присъствието на съответните СИК.
6. Деполитизация и департизация на СИК, ОИК и ЦИК и замяната им с отговорна по закон изборна администрация съставена от независими хора на случаен принцип, под контрола и наблюдението на застъпници и наблюдатели на всички нива от партии, организации и граждани. И да не са със статут на комисии, в които решенията се вземат с гласуване, както е сега. Защото това безумие води до колективна безотговорност в момента, когато преобладаващото болшинство от ГЕРБ и техните бърсалки и патерици в комисиите с гласуване отменят дори и законови положения или жалби на партиите за изборни нарушение. Изборната администрация трябва да се състои от хора, които носят лична отговорност за решенията си, включително и наказателна.
7. Пълна забрана за гласуване в чужбина за местни и парламентарни избори. Гласуване извън страната да се допуска само на президентски избори за президент олицетворяващ националното единство и държавния суверенитет на всички българи по света. Желаещите да участват в управлението на страната да се приберат да живеят в Родината си и да плащат данъци тук, за да носят отговорно последствията от избора си.
 |
| "Ти гласува ли правилно!" |
За капаните на електронното гласуване, машинно или по интернет, прочетете тук.
https://blogopisezhrabur.blogspot.com/p/blog-page_16.html?m=0 тъй като това е съвсем отделна и особено важна тема.
А там фалшификациите са не просто възможни, а направо задължителни. И е необяснимо упорството на някои партии и оперативно интересни лица да натрапват машинното или интернет гласуването, обединени под общото наименование „електронно гласуване“. Всъщност е точно обратното, напълно обяснимо е!
Национален Сбор за Съпротива „Свети Георги Победоносец“
https://blogopisezhrabur.blogspot.com/p/blog-page_6.html
nss_sveti_georgi_pobedonosets@abv.bg
https://www.facebook.com/groups/nsssgp/
https://www.facebook.com/NSSSGP
