30 Юни 06, 12:12 / Автор: в-к "Политика" "Гоце" е бил секретен сътрудник на ДС Жоро Първанов загуби интерес към работата с нас, след като влезе в групата на Александър Лилов в ЦК на БКП, казва водещият офицер на "Гоце" Цвятко Цветков
Разговаряме с Цвятко Цветков, 51 години, в мецанина на хотел “Радисън” точно на рождения ден на държавния глава. Той е водещият офицер на Георги Първанов във външнополитическото разузнаване (тогава – Първо главно управление на Държавна сигурност). Преди да започне разговорът с представителя на “Политика” , Цвятко Цветков разказва, че е минал през президентството, за да ги уведоми за решението си да се срещне с журналист. В този момент му звъни секретарката на държавния глава и го кани на среща в 10 часа на другия ден, четвъртък, 29 юни. Моят събеседник е завършил Международния институт за чужди езици “Морис Торез” в Москва, работи в ЦК на ДКМС 8 години, а от средата на 80-те в отдели РИК (културно-историческо разузнаване) и “Активни мероприятия” на външнополитическото разузнаване. Експерт по македонските въпроси. След 1990 г. работи в Международна ортодоксална банка “Свети Никола”, впоследствие се занимава със строителен бизнес.
- Г-н Цветков, кога започнахте работа във Външно министерство?
- Аз всъщност работех във външнополитическото разузнаване. Но вие ме питате за Външно министерство, защото обикновено, когато подхождаме към хора, които представляват за нас интерес, се легитимираме като служители на Министерството на външните работи (МВнР). Обикновено хората получават стрес от служби, от Държавна сигурност. И зависи от случая – понякога си оставаме от МВнР, друг път – поради някаква дълбока, далечна перспектива, се обявяваме за служители на външнополитическото разузнаване.
Отдел РИК
- В кой отдел работехте тогава?
- Работех в отдел РИК – Разузнаване “История и култура” (културно-историческо разузнаване). Отделът се занимаваше с придобиване на архивни материали, на документация от целия свят, която може да ползва нашата историческа мисъл. Всичко това имаше за цел защита на националните интереси и териториалната цялост на държавата. Тогава беше болезнен македонският въпрос, имаше проблеми с румънците в Добруджа. Когато някоя държава има претенции към нашата, е добре да има такива архивни материали, които да доказват нашата теза. Една част от тях се придобиваха официално, друга част - чрез агентурни възможности или някакви други контакти в чужбина. Аз се занимавах с “македонския въпрос” и привличах такъв контингент от сътрудници, които бих могъл да ползвам.
Попаднах на най-добрия
- Кога се срещнахте за пръв път с Георги Първанов?
- Беше доста отдавна – сигурно има повече от 20 години. Работихме заедно по една книга – “Габеро”, свързана с българите в Пиринска Македония, биографична книга, написана от сляп човек …
- Методи Димов…
- Така… Неговата книга трябваше да бъде редактирана от гледна точка на историческата истина и фактология. Тя защитаваше тезата за чисто българския характер на Македония. Започнах да проучвам контингента от специалисти и историци, които работят в тази област, и естествено попаднах на най-добрия – г-н Първанов, Жоро Първанов. Логиката оттук-нататък беше да поискам разрешение от моето ръководство официално да направя среща с него, по време на която да го въвлека в процеса на написване на книгата.
- Имали ли сте идеята да го вербувате за разузнаването?
- Първата среща винаги е проучвателна. Той винаги ми е правил впечатление на свестен младеж. Обясних му за какво става дума – че искаме да го ползваме като специалист при написването на тази книга. Много, много нямаше желание, честно казано, да помага, защото беше дълбоко потънал в своята професия, в историята, и мисля, че това тогава му е било в тежест.
- На първата среща вие сте се представил като служител на Външно министерство, така ли?
- Да, дори не се представих с истинското си име. Използвах бащиното си име - Динков. Мисля, че и в самите документи е написано. Преди всяка среща се изготвяше задание, което се подписваше от ръководството на отдела, пресъздаваше се дневният ред на разговора, който ще се проведе. В крайна сметка вървяхме по предварително съгласуван с ръководството сценарий.
- С кого съгласувахте срещата? С шефа на отдел РИК – Георги Авджиев ли?
- Не, със заместника му, който вече е покойник, Владимир Кънчев. Към Методи Димов беше прикрепен човек (от разузнаването – б.р.), който водеше записките, бяха му дали диктофон. Методи имаше 97% слепота. Различаваше само черно и бяло. Всъщност той беше причината да привлечем хора, защото сам не можеше да работи нито с документация, нито с материали. С Жоро Първанов се виждахме периодично. Подавах му страници – 20-30-40, колкото беше написал Методи Димов, след известно време той ги редактираше и ги връщаше.
Хонорарът
- Какъв беше хонорарът, който му платихте? Методи Андреев твърди, че са 500 лв.
- Няма такова нещо.
- Според Веселин Ангелов са 20 лв.
- Няма такова нещо.
- А колко беше?
- Не мога да се сетя. За такива дейности службата винаги е гледала да реже бюджета. 70-80 лв. да са били. Дори мислех, че той не е получавал пари, лично нямам такъв спомен, но сам Жоро каза, че е взимал хонорар.
Псевдонимът
- А това “Гоце” как се появи?
- Водещият офицер дава псевдонима. Аз съм му бил тогава водещият офицер. Той си приличаше на войвода, беше по-слабичък.
- Не го ли съгласувате с него?
- Не, той не го избира.
- А той съгласи ли се тогава да го наричате “Гоце”?
- Той не си знаеше псевдонима. На всеки българин, привлечен към сътрудничество, даваме псевдоним. Ние винаги работим с псевдоними. Дори и в отдела, когато говорехме за хората, по принцип не използвахме истинските им имена.
- Не е ли изключение във вашата работа да се дава псевдоним въз основа на истинското име?
- Не. Това беше лично мое хрумване. Така ми е харесвало. Симпатично момче. Работим по македонския въпрос, защитаваме някаква кауза, оприличавам го на героя Гоце Делчев.
Знаеше къде работя
- Кога му предложихте да сътрудничи?
- Всъщност, ние официално не сме му предлагали да сътрудничи на разузнаването. Въпросът беше, че когато работим с хора от чужбина и привличаме за сътрудничество български граждани, с оглед на тяхната безопасност трябва да обявим, че работим и в разузнаването. Не помня кога е станало това, но предполагам, че рано или късно се е стигнало до този разговор.
- Предполагате?
- Предполагам, че преди някоя от поредните срещи съм съгласувал с ръководството, че е време да се обявим като служба.
- Тоест, той е знаел къде работите вие?
- Да.
Тънката папка
- Наистина ли е толкова тънка папката “Гоце”?
- Тази папка наистина е много тънка. Ние с него сме се срещали не повече от 5-6 пъти. Дори мисля, че Жоро не работи по цялата книга, защото към края той беше привлечен в една група, ръководена от Александър Лилов и вече с нежелание се срещаше с мен, може би е знаел перспективата пред себе си.
- Говорите за есента на 1989 година ли?
- По това време срещите ни с него бяха много трудни. Той беше постоянно ангажиран. Тогава започна разпадането ни като служба, спряхме да подкрепяме македонската идея и Методи Димов вместо с наше съдействие издаде книгата си в Белгия на собствени разноски.
- Всъщност не е имало друг повод на срещите ви освен тази книга, така ли?
- Това беше общият повод. Може по време на разговорите и това да съм го писал в рапортите, да съм питал за кадърни и грамотни хора по македонския въпрос. Например, аз се познавах с Краси Каракачанов, с когото в никакъв случай не съм работил, но сме били заедно на събиранията на ВМРО, когато организацията все още се изграждаше. Паралелно с това се създаде ВМРО-ДПНЕ в Македония. Защитавах тезата, че ние трябва да оглавим организацията там, Ванче Михайлов беше още жив, всъщност аз водех преписката на Ванче Михайлов, занимавах се с проблемите на македонската емиграция в чужбина. Сътрудничеството с емигрантите е изградено изцяло на тяхното родолюбие, което е толкова заразително, че ако някой иска да заобича родината си, трябва да се срещне с тези хора. Те са били винаги върли антикомунисти, и винаги в името на българщината са се съгласявали да сътрудничат, но само в тази област.
Делото “Гоце” не е агентурно
- Твърди се, че хората, работили към апарата на ЦК на БКП, не се вербуват.
- Точно така. Но Първанов не е бил към апарата на ЦК на БКП.
- Институтът по история не е ли бил към ЦК на БКП?
- Не. Но е така наистина, дори партийни членове нямахме право да вербуваме.
- Георги Първанов е член на БКП от 1981 г.
- Но това не е била вербовка. Искам задължително да изясня едно нещо. Във външнополитическото разузнаване няма категория “агент” за български граждани. Привличането към сътрудничество на хората, които искаме да ни помагат, става в категорията “секретен сътрудник”. Делото “Гоце” не е агентурно, а е СС (секретен сътрудник) “Гоце”.
Движението на папката
- Какво е движението на тази папка впоследствие?
- Тази папка беше архивирана, след като напуснах службата в края на 1989 г.
- Унищожихте ли част от документите в нея?
- Не, нищо не съм пипал в нея. Тогава никой не е предполагал, че Георги Първанов ще стане лидер на партия, ще стане президент. И не е имало никаква логика и никакъв смисъл това да се прави. Не знам обаче какво е състоянието й днес.
- Какво би трябвало да има в нея?
- Всяка папка започва с листчета с проучвания във всички служби - на ДС, полиция, дали не е криминално проявен. След като се окаже, че е чист и че не работи за другите братски служби, тогава вече се мисли дали това е подходящият човек и се пише предложение към ръководството на отдела. Еди- кой си, във връзка с изпълнение на такива задачи е привлечен в качеството си на секретен сътрудник. Преди да бъде привлечен, това се обсъжда, не съм сигурен дали началникът на отдела е бил длъжен да го обсъди с някого от заместниците на управлението, но по принцип там всичко се обсъждаше, всичко беше с разрешение, с подпис, и след като се даде картбланш, се прави план за провеждане на беседа. Там пишеш под какво име се легитимираш, как ще стане. Днес (сряда, 28 юни – б.р.), излизайки от президентството от срещата с юристите им, им предложих – не виждам нищо притеснително – най-добре е съдържанието на тази папка да излезе изцяло във вестниците, никой няма да има какво да каже, в крайна сметка няма нищо вътре, което да го уличава примерно, че е говорил срещу колегите си. Въпреки че съм убеден, че сме говорили за неговите колеги историци - кой в каква област работи. Да кажем имало е идея да се изгради ВМРО, което впоследствие само се изгради без съдействието на службите, и то много бързо. През 1989 г. службите изгубиха интерес към македонския въпрос, България призна първа Македония. Отдел РИК беше ликвидиран може би 2-3 години преди това, ние преминахме към отдел “Активни мероприятия”.
Срещи след 1990 г.
- Срещнахте ли се с него след 1990 година?
- Имах една среща с Жоро Първанов и Николай Добрев през 1997 г., когато предстояха парламентарните избори, Първанов вече беше станал председател на БСП. Бях служител на Международна ортодоксална банка “Свети Никола”. Направихме среща буквално за 5 минути, питахме се какво ще правим сега. Кольо излезе с предложение за наше с Първанов съвместно интервю. Казах, че не виждам необходимост и че ще бъде нагласена работа. Казах на Жоро: “Ти няма от какво да се притесняваш”. Той ми отговори: “Да, аз съм си чел досието. Всичко, което е написано там, е така, както е било.” Накрая решихме нищо да не правим и ако нещо излезе на бял свят, знаем какво да кажем, защото едва ли има какво да крием, а истината не е притеснителна за никого. Разбрахме се всеки самостоятелно да си каже каквото има да казва по този въпрос. Мисля, че всеки, работил за националната сигурност на България, трябва да се гордее с този факт. А и това бяха времена, когато ако поискаш от научен работник да сътрудничи, той никога няма да каже “не”, още повече че не искаш от него да си топи колегите, а просто искаш неговите знания да помогнат в една държавна дейност.
- По негова молба ли беше срещата през 1997 г.?
- Да, аз бях в банката, обадиха ми се и ме помолиха да отида.
- Имали ли сте други срещи с Георги Първанов?
- Виждал съм го пред “Позитано” един-два пъти. Единият път ядеше баничка. “Отбий се, каза, - някой път да се видим и да поговорим, ако мога да ти помогна с нещо.” Така и остана, и повече не съм се занимавал. Не виждам какво повече да си кажем. Когато през 2001 г. той стана президент, си подадох документите за работа в президентството и на третия месец, още не беше сглобен екипът, ми се обадиха, че съм приет. Но впоследствие не бях приет. Но не тая обида, защото нашата обща дейност и нашето минало в никакъв случай не би трябвало да бъдат задължение на единия към другия. И ако отначало имах някаква горчива утайка, като размислих, стигнах до извода, че много правилно е постъпил. Не става дума за моето интелектуално ниво и за грамотност, става дума за това, че един президент не би трябвало да работи с оперативния работник, който го е водил на времето, и второ, както гръмна този скандал, ако съм под крилото на президентството, работата ще излезе малко по-сериозна и нагласена. С това той няма в какво да бъде упрекнат, че ми е подал ръка, с нищо не ме е подкупил. След като нещата не станаха, реших, че вече няма да се занимавам с администрация и с чиновничество и реших да се обърна към себе си и да се занимавам със строителство. Мисля, че политиката е много мръсна работа и не е за мен.
- По-мръсна от разузнаването?
- Да, определено.
Сделка
- Защо според вас това досие не беше използвано още през 1997 г.?
- Имало е някакво споразумение. Вероятно и Първанов е държал Костов с нещо. Всъщност тогава политиката е била на кантар, предполагам, че наистина е имало споразумение и са знаели, че това досие няма да излезе. Иначе тогава Първанов щеше да се изкаже за тази част от живота си съвсем открито. Предполагам, че Иван Костов има копие от досието и го е виждал и чел много повече, отколкото го е чел Георги Първанов или аз. Защо точно сега Иван Костов е решил да шуми около това досие, може би, защото вече условията за сделка не съществуват. Той знае, че колкото и малък да е скандалът, може да се раздуха.
Той изгуби интерес
- В момента търдят, че в досието има 2 справки , а вие казвате, че сте имали 5-6 срещи.
- Трябва да има справка – проучване за Георги Първанов – всичко, което трябва да знам за него, преди да тръгна да работя. Къде е живял, какви са родителите му, справката е много пълна. След това има план за срещата, вътре има рапорт как е проведена срещата, и да има още една справка за още една среща, когато сме се обявили като служба. И това е. Другите срещи са били лежерни, те не са били ангажиращи с някакъв сериозен разговор. Съмнявам се, че някой е сменял нещо, което е почти невъзможно, защото то се подшива, подпечатва, в общи линии да смениш листове в едно досие е нещо много сложно. Правихме и среща на Първанов с Методи Димов. Хубаво е да знаеш човека, за когото работиш, да знаеш причината, поради която му се налага да му се помогне.
- Тук, в България?
- Да.
- И как протече тя?
- Първанов е много въздържан, той никога не е изразил емоция по отношение на тази си работа, може би му е била малко в повечко, защото обикновено бавеше материалите, а ние бързахме.
- Писал ли сте становище, че Георги Първанов е негоден за вербовка?
- След една такава среща е редно да напиша рапорт, с който да известя ръководството, че нещата отиват към приключване. Прецених, че няма да мога да продължа с него. Той изгуби интерес. Може би, защото когато започна работа при Александър Лилов, той е знаел какво ще се случи.
Президентът: Задачата ми бе поставена по искане на МВнР
Няколко думи по т.н. случай “Гоце”. Такава папка има в архивите на разузнавателната служба. Тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак, от мен. В тази папка е отразена работата ми като научен консултант и редактор на един виден български емигрант – голям родолюбец, изстрадал националната ни кауза. Папката е доста поизмачкана, видимо ползвана многократно, но слава Богу, запазена. Въпреки че вероятно са правени много копия… Става дума за задача, която ми беше възложена от ръководството на института по искане на МВнР … лицето, което разясни характера на работата, се представи за сътрудник на Външно министерство. …В края на работата по изданието (книгата на Методи Димов – б.р.) служителят е направил едно непонятно за мен предложение за зачисляването ми на отчет. Без да се случва абсолютно нищо. Без да има никакъв факт. Разработката е закрита.…Въпреки че няма документ, удостоверяващ заплащане, аз заявявам, че съм получил еднократен хонорар по тогавашните тарифи за консултантска и редакторска работа, осъществена в продължение на няколко месеца. Вероятно доста по-малък от хонорарите, които са получавали тогава авторите на партийния орган в. “Работническо дело”.
Интервю на Зоя Димитрова, в-к "Политика"
Сайт на вестник "Политика": www.politika.bg
30 Юни 06, 11:37 / Автор: fbi-bg Костов: Не е имало сделка да не обявяваме Гоце през 1997г. Съдбата на папката на секретния сътрудник "Гоце"
През 1997 г. научих за “Гоце”, но по силата на Конституционния съд, нямаше как да бъде обявено името на президента Георги Първанов. Това заяви в предаването на БТВ “Тази сутрин” лидерът на ДСБ Иван Костов,цитиран от Нюз.Бг.
Лидерът на Демократи за силна България Иван Костов отрече да е имало сделка между него, бившия премиер Николай Добрев и сегашния президент Георги Първанов. Костов обясни, че няма основания да се твърди, че той не е обявил наличието на папка Гоце през 1997 г. и през 2001 г., защото социалистите "са го държали" по някакъв начин.
По думите му през 1997 г. се е чакало решението на Конституционния съд, който по-късно излиза със становище, че за да бъде обявен някой за сътрудник, трябва да са изпълнени три условия: да има подписана декларация, да има подписан доклад и разписка за получените пари.
Костов сподели, че през 1997 г. по съвет на Петър Стоянов, който използвал юридически мотиви, от десницата не отворили досиетата преди решението на Конституционния съд, тъй като се смятало, че ако по-късно, както и станало, се окаже, че действията им са противозаконни, ефектът за сините ще е негативен. Лидерът на ДСБ подчерта, че всъщност още с Пленум през 1989 г., когато начело на сегашните социалисти застава Петър Младенов, се взима решение за прочистване на досиетата, тъй като се е очаквало погром от улицата. Така досиетата на водещите агенти са били унищожени, някои казват, че те са филмирани.
Костов коментира, че от ДСБ са застанали начело на атаката срещу Георги Първанов, след като във вестник "168 часа" се е появила информация за агент Гоце. Освен това Костов предположи, че човекът, който стои зад публикацията в "168 часа" и зад днешната в "Политика", намекваща за сделката между него и Добрев, е един и същ.
Лидерът на ДСБ добави, че през 1997 г. той не се е занимавал с папки и с акции срещу опонентите си, защото е вярвал, че, за да върви България напред, тя не може "да подскача на един крак", на нея й е необходима и подкрепата на реформираната социалистическа партия.
Съдбата на президентската папка
“Политика” възстанови пътя на делото през годините, като съпостави разказите на основните очевидци.
След 10 ноември 1989 г. неизбежно настъпват промени и в сградата на “Хайдушка поляна”, където до “Балкантон” се намира Първо главно управление (ПГУ)на Държавна сигурност. Оперативният работник Цвятко Цветков, привлякъл младия историк Георги Първанов към сътрудничество за българското външнополитическо разузнаване, напуска. Делото СС (секретен сътрудник) “Гоце” е архивирано. (За това Цвятко Цветков разказва в интервюто пред “Политика”- б.а.) Във времето на паническото унищожаване на досиетата това дело е толкова незначително, че на никого не му хрумва да го унищожи. Началникът на ПГУ на ДС ген. Владо Тодоров е наследен от Румен Тошков, а през септември 1991 г. президентът Желю Желев назначава за директор на Националната разузнавателна служба (НРС) Бриго Аспарухов.
1994. Георги Първанов - част от ръководството на БСП
На 3-6 юни 1994 г. на 41-вия конгрес на БСП Георги Първанов е избран за заместник-председател на ВС на БСП. Същата година става и народен представител в 37-ото Народно събрание. Тогава папка “Гоце” е извадена от архива, влиза в касата на директора на НРС ген. Бриго Аспарухов и престоява там заедно с други досиета на публични личности, работили за разузнаването. През 1997 г. ген. Бриго Аспарухов предава папката заедно с другите досиета на своя наследник Димо Гяуров, който също ги поставя в касата си, а той – през 2003 г. - вероятно на новия директор на службата ген. Кирчо Киров. Източници на “Политика” твърдят, че с встъпването си в длъжност ген. Кирчо Киров изготвя аргументиран доклад в един екземпляр до президента, според който въпросните дела на публични личности, както и други дела, са били прехвърлени на електронен носител от предишното ръководство на службата и изнесени. Запитан за коментар, настоящият ни посланик в Унгария Димо Гяуров заяви пред “Политика”: “Ако някой заяви това публично, веднага ще го дам под съд”.
1997-2001. Три документа
“В папката на агент “Гоце” имаше два рапорта на служителя на Първо главно управление и едно писание на Георги Първанов”, заяви пред “Политика” човек от висшите етажи на властта по време на кабинета “Костов”, имал достъп до досието на сегашния президент. Според него, в първия рапорт офицерът от Първо главно е докладвал за първата си среща с Георги Първанов “под флага на Външно министерство”. По това време бъдещият президент е работил в Института по история на БКП. Без да му съобщава каква служба представлява, вербовчикът е поискал от Първанов съдействието и помощта му на историк за написването на научен труд. Във втория си доклад офицерът рапортува, че е провел втора среща с Първанов, по време на която вече се е разкрил, че е служител на ПГУ на Държавна сигурност (ДС). Благодарил му е за добре свършената работа и му е предложил да продължи сътрудничеството си с тяхното управление. Служителят на ДС твърди, че Първанов се съгласил да използват услугите му и по-нататък. Според източника на “Политика” в папката е имало документ и за изплатен хонорар на Първанов за първата услуга. Както и трети документ – текст на Георги Първанов по македонската тема, написан на пишеща машина. “Имаше един доклад, в който оперативният работник докладва как е направил среща с Първанов, как му се е представил за представител на външно министерство, как му предлага да прави бележки по предговора на книгата и как той е приел”, потвърди пред “Политика” и шефът на комисията по досиетата Методи Андреев. Той също твърди, че в папката на агент “Гоце” има два доклада на вербовчика. “След това има доклад, че е офицерът е доволен от свършената работа и че предлага да се разкрие и да предложи сътрудничество на Първанов”, сподели Андреев. Служителят на Първо главно е докладвал, че Първанов “приема по патриотични подбуди, на патриотична основа”. “Тогава този оперативен работник му възлага задачата да напише доклад за проблематиката, с която се занимават отделни секции и катедри в института, в който работи”, обясни Методи Андреев. Той обаче заяви, че няма данни дали “този доклад е написан и дали по-нататък изобщо има някакво продължаване на изразената готовност за сътрудничество”.
Комисията “Бонев”: Първанов не изглеждаше притеснен
Отговор на големия въпрос защо за агент “Гоце” и за досието на Георги Първанов се заговори чак сега даде пред “Политика” ексвътрешният министър от кабинета Костов” Богомил Бонев, шеф на комисията за отваряне на досиетата през 1997 г. Той обясни, че Първанов е бил извикан за разговор в комисията. “Давахме на всички да четат папките си и той също прочете своята папка”, разказа Бонев. Според него, тогавашният лидер на БСП не отрекъл сътрудничеството си с Първо главно, не изглеждал притеснен и гузен и не се оправдавал. Разговорът на комисията с Първанов продължил около тридесетина минути. “Комисията разговаря с него преди решението на Конституционния съд (КС)и той беше в списъка с 90 души, който се канехме да оповестим. Впоследствие обаче беше решено да изчакаме решението на КС и тогава да обявим списъка. Ако го бяхме направили по-рано, името на Георги Първанов щеше да бъде съобщено”, категоричен е Богомил Бонев.
Колебанията в правителството “Костов”
Тази версия за мълчанието около досието на агент “Гоце” от 1997 г. до 2006 г. индиректно потвърди и експремиерът и днешен лидер на Демократи за силна България Иван Костов. “През 1997 г. имаше колебания в мнозинството дали да се обявяват резултатите от комисията на Бонев, или да се изчака решението на КС по закона. Надделя мнението с личния авторитет на Петър Стоянов, че трябва да се изчака решението на КС. Той се изправи и каза да не вършим неща, които КС ще обяви за незаконни”, разказа Костов пред радио “Дарик”. Пред “Политика” обаче запознати с този спор в мнозинството разказаха, че в разговора всъщност са участвали трима души – Петър Стоянов, Иван Костов и Богомил Бонев. Костов и Бонев са били на мнение, че списъкът с имената на разкритите агенти трябва да бъде оповестен веднага. Но Петър Стоянов настоял да се изчака решението на КС. “Тъй като в папката нямаше нито собственоръчно подписана декларация, нито агентурни сведения, нито квитанции с негов подпис след решението на КС името на Георги Първанов отпадна от списъка заедно с имената на още много хора”, обясни Богомил Бонев.
2001. Комисията “Андреев”
Другият спорен момент около съдържанието на папката на агент “Гоце” е дали в досието е имало квитанция за платен хонорар за направената услуга. Един от източниците на “Политика”, държал папката на Първанов, е категоричен, че днешният президент се е подписал върху хонорарна сметка. Според Методи Андреев обаче твърдението, че Първанов е вземал пари от ДС почива единствено на сведенията на шефа на Националната разузнавателна служба и сегашен посланик на България в Унгария Димо Гяуров. “В протокола на комисията “Бонев” става дума за хонорар, получен от Георги Първанов за предговора”, разказа Методи Андреев. “Върти ми се в главата цифрата 500 лева, но пак ви казвам това е било отдавна”, не беше сигурен той за размера на сумата. “В този протокол даже има изказване на Димо Гяуров, съгласно което би следвало да има документ за тези пари. Ние специално имахме разговори с Димо Гяуров, аз лично съм го питал къде е този документ, защото такъв документ после не беше установен в папката”, спомня си Методи Андреев. Според него Гяуров е заявил пред комисията, че е бил “неправилно разбран и неправилно цитиран – такъв документ няма”. “Така и не стана ясно, но в крайна сметка Първанов си каза, че е получил хонорар”, заключава шефът на комисията за досиетата. “Не си спомням комисията на Методи Андреев да ме е викала за такива обяснения. В МВР се пазят аудиозаписи от заседанията на комисията “Бонев”. Те могат да се извадят, да се прослушат и да се установи какво точно е казано по този въпрос”, контрира Димо Гяуров пред “Политика”. Пред “Политика” Бонев пък беше категоричен, че разписки за получени пари в папката на агент “Гоце” не е имало. Другият голям въпрос около досието на агент “Гоце” е дали папката е била прочистена и от кого. “Това беше една папка с листове, хванати с кламери – докладите на оперативните работници. Листовете не бяха прошнуровани и прономеровани. Но докладите бяха доклади”, разказа за състоянието на предадената от комисията “Бонев” папката на агент “Гоце” Методи Андреев. “Ако е имало прочистване на папката, това е станало през 1990 г. В периода 1994-1996 г. не може да се разбере дали досиетата са щипани. Но след 1997 г. вече никой не е пипал в тях”, категоричен бе Бонев пред “Политика”. Иван Костов обаче е на друго мнение. Той каза, че прочистване на папката би могъл да извърши и човек от дясното управление, който е имал достъп до досиетата. Единственият човек с пряк достъп до папките на ДС по това време е бил шефът на Националното разузнавателно управление Димо Гяуров. Костов не назова директно името му и отказа да коментира подобна версия. “Ако някой заяви директно, че аз съм прочиствал папките, ще го дам под съд”, възмути се Гяуров пред “Политика”. За всеобща изненада обаче Георги Първанов изпрати Димо Гяуров като посланик в Унгария след като беше избран за президент и след като почти половин година преди това кабинетът “Костов” падна от власт. “Не мога да коментирам това. Но ние не бихме постъпихме така с Бриго Аспарухов например”, каза по повод на странния ход на Първанов ексвътрешният министър Бонев.
Сделките
Според източниците на “Политика” интригата за дългото мълчание около досието на агент “Гоце” се точи още от 1997 г. През размирните седмици на националната стачка около връщането на втория мандат на БСП от Николай Добрев в началото на февруари, между Стоянов, Костов и Първанов се е водил разговор за съдбата на агентите на ДС. По това време сегашният президент беше току-що избран за лидер на БСП, след като Жан Виденов подаде оставка и като премиер, и като председател на червената партия. В част от сделката по отказа на социалистите от властта и предизвикването на предсрочни парламентарни избори се е превърнала и уговорката досието на Първанов да не се огласява. Официални източници не застанаха с името си зад тези твърдения пред “Политика”. За сметка на това обаче стана ясно, че папката на агент “Гоце” е била обект на активно внимание по време на президентските избори през 2001 г. По това време действащият държавен глава Петър Стоянов вече е разполагал с пълната информация за сътрудниците на Държавна сигурност. “Като президент съм бил уведомяван за повечето от случаите, свързани с досиетата, но никога не съм проявил желание да се ровя в тях, да ги систематизирам, да взимам материали, още по-малко да ги използвам срещу свои политически противници” , заяви пред “Политика” експрезидентът. Обвинения за премълчаваното досие на Георги Първанов през 2001 г. бяха отправени и към Иван Костов. Според повечето коментатори, спестявайки истината, експремиерът е помогнал на Петър Стоянов да изгуби изборите. “Аз съм направил с тази информация същото, което е направил и президентът Стоянов, който е разполагал със същата информация и очевидно е взел решение да фокусира активността си срещу Богомил Бонев, а не срещу Георги Първанов”, обясни Костов пред “Дарик”. И се оправда, че по това време вече не е бил лидер на СДС и не е участвал в кампанията на Петър Стоянов по негово лично настояване.
Пет години по-късно и Костов, и Стоянов са единодушни, че след разкритията за агент “Гоце” Георги Първанов не може да бъде обединител на нацията и да заема най-високия пост в една държава, членка на НАТО и на прага на Европейския съюз. “Внасяме предложение в парламента за създаването на временна анкетна комисия за проучване и изясняване на обстоятелства около принадлежността на Георги Първанов към специалните служби на комунистическия режим”, заяви Иван Костов. От СДС обещаха, че ще подкрепят предложението на ДСБ.
Разследване на Зоя Димитрова и Ива Николова
Сайт на вестник "Политика" : www.politika.bg
