Най-новите

четвъртък, 1 август 2013 г.

Повратната точка - ІІ част

Жена целува ръката на мъж

А сега сериозно за заговорите

Беше 14-ти юни - петък. Поредния тежък ден в офиса. Докато в един момент не видях в няколко сайта новината, че Делян Пеевски  е избран за шеф на ДАНС. Първоначално си помислих, че някой си прави лоша шега  с читателите. Поразрових мрежата и уви, разбрах, че е истина. Животът е по-странен и по-скандален и от най-развинтената литературна фантазия. Разумът отстъпи и емоциите ме поведоха естествено. Като всеки  средностатистически десен, български националист открих страницата във "Фейсбук" (навремето - хартиен лексикон, сега електронен) направена от Асен Генов. Изобщо не го познавах. Докато живях три години (2010 - 2012) в Пловдив и водех битката с ГЕРБ там, изпуснах софийските събития.  Когато се върнах тази година през февруари, бърках  улиците на София с пловдивските със същите имена, да не говорим за хората. Веднага копирах призива за протеста пред Министерския съвет във "Фейсбук" профила и го дублирах в блога си с призив за война: "Да направим въстание сега, за да предотвратим  революция наесен. Който се чувства българин и живее в София довечера да идва тук: София, Ларгото, Министерски съвет, 18:30".
Заговорниците Доган - Борисов
На площада беше страшно. Може би към десет хиляди души и идваха още. Националисти и комунисти, гербаджии и десебари, седесари и куневисти, турци и българи, безпартийни и случайни аполитични. Всички бяха там. И искаха оставка на депесарят и едновременно с това гербераст Пеевски. Назначението му беше обида за националното достойнство и заплаха за демокрацията. Това за мен беше дългата ръка на Ахмед Доган. Този, който си изкара добре четири години в негласна коалиция с ГЕРБ. Даже им помогна на ГЕРБ-ерите да спечелят изборите през 2009 г. на 5 юли. Само идиот не го разбира това. Впрочем и аз бях един от тези идиоти тогава. По-късно поумнях. 
Има една странна хипотеза на Андрей Райчев за прословутото видео със записа на Ахмед Доган с фразата му "Аз разпределям порциите" тиражирано през лятото на 2009 г.

Любимата на Иван  Кръстев "Повратна точка" беше това видео - наводнило мрежата, взривило форумите и накрая показано с мъка по контролираните от Първанов и ДПС телевизии. То стана камъчето, което обърна колата и ГЕРБ спечели на парламентарните избори на 5 юли 2009 г. А можеше и да не спечели. 
Андрей Райчев твърди, че било "пропуск" на пресцентъра на ДПС. Даже според него, като го дали в БТВ да го излъчват,  дежурните редактори на соросоидната, антибългарска, първановистка и разбира се депесарска телевизия, се уплашили като го изгледали. Звъннали веднага в пресцентъра на ДПС и питали дали да го излъчват. А от пресцентъра отговорили, че всичко е наред и да го пускат. И БТВ го излъчили. Така е според Андрей Райчев. Това разбира се са пълни глупости и лъжи. Дали някой е излъгал БТВ, или Андрей Райчев, или пък той лъже ми е все едно. Истината е, че тогава телевизиите до последно имаха указания да не го излъчват.  Всичките. Само че, ГЕРБ имаше най-много групи за, както ги наричаме, "електронни информационни войни". Аз водех една от многото такива. Всички сериозни партии си ги имаха. И БСП и ДПС. Особено силна беше мрежата на Иван Костов и десебарите за електронна война. Те имаха числено надмощие, измерено в блогове, сайтове и форуми и висока влиятелност. От 2005 до 2009, ние правехме люти виртуални битки с тях във всички коментарни пространства на информационните сайтове, форумите и видеомрежите, като Ютюб и Вибокса. Особено голям проблем ни създадоха десебарите, като пуснаха справката-биография за сикаджията Бойко Борисов. Както и да, е оправихме ги тях, но ни костваше много усилия. А за видеото на Доган с порциите, на Райчев много му здраве. Ние знаехме, че ще бъде предадено на ГЕРБ - Благоевград (много по-късно, разбрахме, че от депесар) и оттам трябва да тръгне и да завладее  световната мрежа. Справихме се отлично. За 46 минути видеото и описанието на скандалността му беше във всички мрежи за видеосподеляне, с препратки във форумите и коментарните части на всички български сайтове и блогове. След това започна атаката по електронна поща и телефонната атака в медиите - електронни и хартиени и в телевизиите от възмутени хора, че такъв скандал не е отразен. БТВ нямаха избор, както и другите слагачески и зависими телевизии. Нищо ново под слънцето. Информационната, вече електронна война си е изкуство, но смешниците от ГЕРБ в момента, с милиардите откраднати от народа, сега не могат да я водят правилно. Защото, ако тогава през 2005-2009 г. за тях работеха чистосърдечно младите студенти - интелигентни, националисти, ерудирани и с огромни компютърни умения (такива бяха моите), в момента при тях остана "лошия матриял" - малоумни отрепки от отсявките на проваления младежки ГЕРБ - хора с нечленоразделна реч, ментални проблеми и отчайващи "умения", в каквото и да било. Камо ли в писането. Ами като лидерът им е прочел само "Винету", те какви да бъдат? А свестните отново са с нас. Национализмът е вечен и неунищожим. Та Райчев, прибери си вересиите. И Кръстев, ние бяхме "свързващите" заразили с "вируса реч на Ахмед Доган за порциите" твоите любими  "продаващи", в подходящия "контекст" на всеобщо отвращение от управлението на ДПС. А имаше и подходяща идея. Да свалим и унищожим депесарите и ръководната им шайка. Което трябваше да стори ГЕРБ, за когото работехме. Жалко, че "знаещите" Доган и Бойко се бяха договорили зад гърба ни, на нас националистите, които очаквахме наистина патриотична и антикорупционна политика от ГЕРБ, като вземат властта. И в двата варианта - патриотична и антикорупционна - това означаваше разтурване на ДПС и вкарването в затвора на лидерите му за корупция и антибългаризъм. Кой от нас глупаците да се усети, че проекта ГЕРБ е на Сорос, както и проекта ДПС. А имаше намесени и геополитически интереси - разбирателството на САЩ и Русия, с партньор Турция. За това повече по-нататък.
Та да се върнем на площада. В петък,  събота и неделя, протестите растяха. Прав беше Кадиев да предупреди, че от 10 000 души в петък следобед,  в събота ще са вече 20 000, в неделя 30 000 и в понеделник 50 000 ще обсадят парламента. Да, кривата на участниците можеше да бъде и експоненциална. Само, че Пеевски го оттеглиха, и в понеделник вече победата беше ясна. Това логично би трябвало да спре протестите. Но можеше и да продължат, като се поставят нови условия - депесарските боклуци - символи на корупция да бъдат оттеглени изцяло и докрай - такива като Мукадес Налбант, Бюрхан Абазов, Искра Михайлова и други. Както стана с Калин Тихолов. А впоследствие ултимативно да се изиска да се махнат и областните управители на Благоевград - Муса Палев и на Пловдив Венцислав Каймаканов. Това беше нормалният и  естествен път на протеста. Удар по престъпната шайка ДПС и техните корумпирани слуги в управлението. Това очаквахме, поне ние националистите. Но не стана така.
Фанелки Сорос като Че Гевара.
Точно тук се появиха или проявиха "организаторите". Нещо не беше наред. Когато си на площада и си видял, приятели и колеги, състуденти отпреди двадесетина години, съседи и познати, за които никога не си очаквал да са политически активни да са редом с теб, изпадащ в площадната еуфория на тълпата.  И в един момент се повличаш по течението. Затова е препоръчително да се оттегляш отвреме - навреме отстрани и внимателно да наблюдаваш. Хората, групите, плакатите, скандиранията и да мислиш. Много да мислиш. Като се прибереш отваряш сайтовете, гледаш телевизиите и на другия ден вестниците. И пак мислиш. И разбира се откриваш заговора. 

В случая те се оказаха няколко преплетени. В началото бяха слети в единна цел. А ние протестиращите им бяхме удобните пионки. Но после ги разбрахме и разобличихме, разбихме и разграничихме, отделихме и най-после противопоставихме. Вече те - заговорниците от олигархичните антибългарски кръгове се бият помежду си. Въпросът е да ги подстрекаваме да го направят до смърт. Да сипваме масло в огъня, както се казва.  Е, това правим в момента. И то ефективно. И  ще ги гледаме отстрани и отгоре и ще чакаме да дойде нашето време. 
Когато човек  е историк, той помни миналото и има солидна основа за съпоставки и предположения за предстоящото развитие в бъдещето. Неслучайно мрежата от НПО -та създадени и финансирани от Сорос в България имат за основна цел разрушаването на историческото познание като такова, и замяната му с псевдоистория, която си е чиста политика, полезна за момента на, и диктувана от, външни антибългарски интереси. Много милиони долари хвърлиха соросоидите и техните български компрадорски слуги от медиите, фондациите и НПО-тата да изопачат и заличат българската история. Нямало турско робство, а "османско присъствие", "Ботев бил терорист, защото отвлякъл кораба "Радецки"", "имало фашизъм в България", "дали сме си беломорските и македонски евреи на Хитлер", "Левски бил престъпник, а заптиетата, които го заловили, просто си вършели работата" (предложение за промяна в учебниците по история на Мукадес Налбант, заради което министър Игнатов я уволни, но  сега тя пак пак е заместник-министър), "нямало Баташко клане" (според Мартина Балева). И други такива безумия. Когато в един народ са подтиснати или заличени историческите спомени, той от нация се разпада до население, обитаващо дадена територия.  Много удобно за всякакви политикани и популисти, работещи за чужди на страната интереси. По-нататък ще видим как се възползват политическите манипулатори и антибългарски проекти, като ДПС и ГЕРБ от това. А те са  създадени от същия този Сорос и неговите оръдия, като фондацията и по-късно институтът "Отворено Общество" и техните "интелектуални фелационери" (вземам назаем изразът от Соня Колтуклиева), като Антонина Желязкова - директорката на "Международния център за малцинствата и културните взаимодействия (ИМИР)" например и редица други подобни ней.

 А какви и на кого бяха заговорите? Да ги разгледаме поред.

Точно това забелязах ме на протестите - групите манипулиращи и насочващи искрените и честни хора по площада в неправилната посока. При това системно, методично и професионално. Когато Пеевски подаде оставка, тези групи веднага извадиха безкрайно опасния лозунг: "Оставка на Орешарски сега!" и следващия "Избори веднага". След понеделника - 17-ти юни, те за съжаление успешно го натрапиха и ефективно отстраняваха всички други правилни искания, лозунги и предложения. В следващите дни ние - десните националисти от площада, се видяхме в чудо и пренесохме битката в мрежата. Ако не знаете, уличните битки се печелят във виртуалното пространство. Никога улицата не е постигала нещо сама по себе си. Борбата на идеите днес е много улеснена с "мрежата". Войната се  печели там, и победилата идея се спуска готова на улицата, която просто я приема като своя. Като за начало пускахме във виртуалното пространство въпроси. Прости, ясни и дори риторични. Например: "Знаете ли какво ще се случи при оставка на правителството на Орешарски?" И обяснявахме, кратко, точно и ясно като Бойко Борисов на събрание на малоумници от ГЕРБ в Пловдив, че след три, до четири месеца ще има предсрочни избори, а дотогава служебно правителство от ченгета като Марин Райков, назначено от президента Плевнелиев и разпуснат парламент. Следователно, няма да има променен избирателен кодекс, нито закон за партиите. И при наличието на мафии като ГЕРБ и ДПС, откраднали милиарди и имащи готови и здрави структури, те пак ще са в парламента и ще направят свое правителство. Както беше през 2009 - 2013 г. Платените провокатори и яростните герберасти в мрежата побесняха и започнаха "с бухалките" - да трият коментари, да забраняват достъпа до форумите си, да изкарват всеки мислещ и питащ, комунист и атакист, (но странно, не и депесар, нали са в коалиция с тях). Така ги разбрахме, кои са и започнахме да ги отстрелваме, в началото поединично, а после и групово.
От друга страна мутрафонските им действия в мрежата - да подтискат всяко различно мнение, настрои честните, неориентирани или заблудени хора от протестиращите срещу тях и ГЕРБ. Така във виртуалната битка между 17 и 26 юни, кой да определи  "повратната точка" и посоката на събитията след нея, спечелихме надмощие, като разобличихме първия заговор - на ГЕРБ и Цветанов, направен с любезното съдействие на Борисов. (Една скоба, аз лично обиколих тези няколко дни старите си приятели и познати гербаджии, и ги питах, какво целят с тези протести. Те ми отговаряха откровено, че това е единственият начин да попречат на прокуратурата и съда  да прибере "на топло" в затвора, като ги осъди,  Цветанов и Борисов, и шайката около тях. И при оставка и предсрочни избори, все още запазения ГЕРБ да се върне на власт наесен. Щяха да имат що-годе читави структури, все още, и да запазят откраднатите за четири години милиарди в пари, фирми и имоти.) Това го разбирахме всички - замисълът беше прост е ефикасен по милиционерски, самоочевиден, но ние умирахме от яд, че протестиращите не го разбират. Но все пак, тук липсваха много части в пъзела. Кой подаде на герберастите тази удобна топка? И като попрочетохме това - онова, поговорихме с този - онзи, и пообсъдихме информацията на много бира в заведенията  разкрихме, че заговорът всъщност е "Доган - Борисов - Първанов" (Можете да я видите тезата по-опростено тук, като за герберасти и по-аналитично, като за умни десни от бившите сини партии тук.) И го  тиражирахме в мрежата.
Постепенно разумните гласове на хора като Явор Дачков, Теодор Дечев, Богомил Бонев и други започнаха да разкриват и разобличават този заговор. (Всичко това само в мрежата обаче. Другите медии - хартиени и телевизиите насъскваха протестите и безумните им лозунги.) Стената на мълчанието все пак се пропука, което беше и нашата цел.  Предстоеше обаче, тепърва да осветлим другите не по-малко важни участници в заговора. Единият - Георги Първанов и неговото крило в БСП, а другият разбира се, главния кукловод - Ахмед Доган - циганина, както каза Вежди Рашидов много правилно.
За никого не е тайна, че  лобитата на Георги Първанов - проводник на съветските мафиотско - имперски интереси в България и прозападната група на Сергей Станишев са в люта битка още от 2007 г. Първанов си имаше разбирателство с Борисов  от 2001 г., насам и винаги двамата са съгласували ходовете си, дори и безславно провалилият се проект "АБВ" на Първанов. Това трябваше да бъде патерицата на ГЕРБ в следващия парламент (периода 2013-2017 г.), с който да направи "коалиция" в "името на националните интереси". Ако беше успял, "АБВ" щеше да разцепи БСП и да отнеме просъветските й  и по - възрастни избиратели и да вкара Първанов на бял кон в парламента през 2013 г. А, вместо Плевнелиев, през 2011 г. Борисов щеше да бъде монтиран за президент. И тогава той вече като държавен глава, щеше кавалерски да отстъпи на коалиционния си партньор Първанов да стане премиер, начело на явната коалиция ГЕРБ - АБВ и негласна с ДПС.  Само провалът на идеята "АБВ" предотврати този сценарий. Това стана ясно в началото на 2011 г.  Тогава Борисов нареди на Плевнелиев да се престори на кандидат-президент, а впоследствие Цветанов по принципа на Бай Ганьо с околийския и жандармите и 1 000 - 2 000 милиона го направи президент. (Виж първата част). Впрочем проектът "АБВ" беше пълно политическо безумие още при написването му и разбира се зрелищно се провали. Само пълен безхаберник като Борисов е можел да вярва в него. Какво да очакваме от него, в единствената книга, която е прочел - "Винету", няма такива сложни теми. По онова време  със садистично наслаждение обяснявах на червени активисти и управленци, как ще им гледам сеира, когато се провалят и те много се дразнеха.) След провала на "АБВ", Борисов и Първанов направиха план "Б", както казват героите във всички тъпи американски екшъни. Планът им от 2012 г.   беше прост, по-прост дори и от Борисов и Цветанов взети заедно. ГЕРБ печели парламентарните избори през 2013 г. БСП си е втора сила, но след като е "загубила изборите", Първанов иска оставката на Станишев и на конгреса му взема мястото. Междувременно  Плевнелиев вече беше назначен за президент с фалшифицираните, купени, и манипулирани местни и президентски  избори през 2011 г., като Бойко тогава много ясно каза, че той ще му топли президентския стол. (И още премиерът Борисов на една пресконференция преди изборите през 2011 г., изтърси, че няма да отговори засега на въпросът, кой ще издигнат за кандидат от ГЕРБ през 2011, но отсега им казва, кой ще е  кандидатът на следващите президентски избори през 2016 г. - самият Бойко Борисов. Който имаше уши чу, включително и Юлияна Плевнелиева.) Тоест неуспелия сценарий за коалиция ГЕРБ- АБВ - ДПС през 2013, вече е преработен в дългосрочен за президентските избори 2016-та и парламентарните 2017 година. Борисов президент, Първанов премиер начело на коалицията ГЕРБ-ДПС-БСП (неговата  БСП, която вече е оглавил, като председател). Ако това Ви прилича на моделът Путин - Медведев - с размяна на президентските и премиерски постове през два мандата, сте прави. Само, че в Русия в рамките на една и съща партия, а  в България чрез две, уж противникови. И този план обаче се провали. Дойдоха изборите на 12-ти май 2013 г. (нарочно прескачам протестите през зимата - февруари - март 2013 г., , това е отделна интересна тема. Бях ги предсказал като политик и заместник-кмет в Пловдив още през лятото на 2011 г. и си имам записите от тези предавания от телевизия ПОТВ. Бях им казал на герберастите, че управлението им "...ще завърши по-зле от това на Иван Костов и Жан Виденов взети заедно.") И на тези избори сценарият се провали от трима пловдивчани. Доста спорни фигури между другото. Тримата пловдивчани по време на изборната кампания - април - май 2013 г. спомогнаха провалът на ГЕРБ да се случи. Зад тях стояха могъщи сили, но това е естествено, и не са тези сили за които си мислите. 
Първият  пловдивчанин се казва Николай Бареков. Той няма особено добро име в Пловдив по ред причини. Първо, защото правеше чалга купони като водещ. Пример от Пловдивски националистически форуми: "Първата месторабота на Николай Бареков през средата на 90-те години на миналия век беше пловдивското радио КАНАЛ КОМ - там той правеше хумористично-чалгаджийско шоу /наистина ЕВАЛА много добро беше шоуто/ с името ЧАКА-РАКА /после направиха вериги "цингаверни" със същото име в Пловдив-София-Смолян, а основен спонсор на шоуто беше ... /ЩЕ ПАДНЕТЕ/ цар Киро, който рекламираше своите спиртни напитки с марката "ПЕТ КОРОНИ". СКАТ завъртяха стар запис точно от ПЛОВДИВСКАТА "ЧАКА-РАКА", когато Кирил Рашков беше взел под крилото си НАИСТИНА ТАЛАНТЛИВИЯ БАРЕКОВ :) :) :)

Които чалга купони, дори Албена Вулева извади на видео, докато работеше в телевизия "СКАТ" и направи невероятен скандал. Пловдивската  кариера на Бареков всъщност стартира като спортен радио коментатор. Премина през музикален чалга водещ в несъществуващото вече радио "Канал Ком". Оттам отиде в телевизия "Европа" на седесарят и президентски брат Емил Стоянов - брат на президента Петър Стоянов. Там Бареков разбира се беше седесар. После кацна в БТВ. И започна естествено да служи на интересите на долнопробното ченге от УБО - Красимир Гергов, реалният собственик на телевизията. Бареков в началото обслужваше Първанов и ДПС по време на тройната коалиция. Даже се държа арогантно фелационерски, когато от БТВ уволниха Иво Инджев, за това, че по време на президентската кампания през 2006 г., той попита в ефир има ли президента Първанов мезонет подарен му от Петър Манджуков на бул. "България" в София. Президентската шефка на пресслужбата Бойка Башлиева се обади на ръководството на БТВ и те уволниха за 24 часа Иво  Инджев. Тогава Бареков седна на мястото на Инджев като временен водещ на "В десятката" и се гавреше с предшественика си, че нарушил "етичните стандарти на журналистиката". По-късно уволнението на Иво влезе в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ, като лош пример за подтискане на свободата на словото в България. Комисията по журналистическа етика към съюза  на издателите и журналистите също го оневини. Самият Иво Инджев написа книгата "Президент на РъБъ" в която с факти и документи доказа, че президента Първанов наистина е получил, дори не един, а два апартамента от свой приятел - строителен предприемач. И какво от това "битият - бит, е.... - е....." Та в този случай Бареков застана зад Първанов. Нали така му наредиха. (А, един интересен случай. Виден разследващ  журналист от "Капитал" тогава  - Иван Михалев, беше подготвил разгромяваща статия за Първанов. Беше проверил фактите и искаше да публикува доказателствата за правотата на Иво Инджев за апартаментите на Първанов. Ястието беше готово, трябваше само някой "...да му подаде солницата." Но лично Иво Прокопиев му забрани. Каза му: "Ти какво искаш, един луд откаченяк, да ми стане президент?" Явно е имал предвид Волен Сидеров, който стигна до балотаж с Първанов на президентските избори през 2006 г. Иво е считал, че публикуването на тези данни за апартаментите, ще обърне балотажа в полза на Сидеров и Първанов ще изгуби. Е, като член на "Глобална България" заедно с Красимир Гергов и другите, Иво е имал инструкции, какво точно да прави. Какво тук значи някаква си журналистическа етика и труда на разследващия журналист отишъл нахалост. Толкова за "солницата" и свободата на словото във вестник "Капитал")
Да се върнем на "Първановиста" и "тройния коалиционер" Бареков. В момента в който Красимир Гергов смени курса - като член на "Глобална България" и Бареков разбира се смени курса. Стана пръв Бойко Борисовист. Слагаше му се (пример тук). Борисов му пишеше СМС-и: "Помагай мафията ме атакува" и Бареков  "помагаше". Даже,  ден след победата на ГЕРБ в парламентарните избори -  5 юли 2009 г., отиде в дома на бъдещия премиер в Банкя, за да го покаже "интелигентен", и направи репортаж в който двамата играят шах. Това разбира се беше пълен цирк, Борисов играе шах толкова добре, колкото и говори английски - пример: "Конграчулейшън Борисов". Информация от кухнята, питайте Борисов, какво означава в шахмата ходът "ан пасан". Не само не го знае, че е на френски, но и не го знае на практика. За да го научи, му го давам тук, просто и ясно по герберастки. Впрочем и Бареков не го знае, но поне може да отвори бързо Интернет и да се осведоми за разлика от Борисов. Понеже пиарите на Бойко бързо разбраха, че от него шахматист няма да направят, тези циркове престанаха. И дори Бойко вече за да се направи на умен се прави на "пИдал". Шахматът отиде в "трета глуха".
Та да се върнем на Бареков. След като го изгониха от БТВ, според жълтите вестници, защото взел 50 000 на ръка да направи благосклонно предаване за оправдание на братя "Галеви", той кацна в депесарската телевизия ТВ 7 - известна като "Доган хабер", част от медийната групировка на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, създадена от Корпоративна
Цветан Василев с Делян Пеевски
Търговска Банка. И там се развихри като пръв гербераст и Бойковист в продължение на четирите години на герберасткото безвремие - 2009-2013 г. Както правеха и всички други телевизии, вестници и сайтове на групата. Хулеха враговете на ГЕРБ, мълчаха за ДПС и Доган и славословеха само ГЕРБ, правителството и лично премиера Борисов. Тяхното поведение, обезателно трябва да влезе във всички учебници по медии, като връх на слагачество и фелационерство. Наскоро бившия министър на културата Вежди Рашидов  каза в прав, макар и нецензурен текст защо се е получило така: 
Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха“....  „Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му еба путката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост... Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват“, казва още Рашидов. „Няма медии. Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам – искам да направя интервю, а тя казва: о, моля ти се недей. После звъня в „Стандарт“ на Славка (Бозукова – гл. редактор на изданието – б.а.), нарочно го правя... Петьо Блъсков изцяло се е продал. Останаха „Дневник“, „Капитал“, в. "Сега" - така останаха независими, но те ще ги задушат. На Сашо Дончев (собственик на в. "Сега" – б.а.) не му пука, защото вестникът му е бутиков."... „По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви еба циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари.“ Аудиозаписът тук...
Всъщност Рашидов казва истината, вярно не по най-добрия начин, но трябва да се анализира смисълът на текста, а не формата. Веждито си е прав и всъщност излезе с това си изказване по-добър българин от много други. В негова защита, ще добавя, че ако са верни данните от досието му,  когато е бил сирак - гимназист и е привикан от ченге от ДС да го вербува за агент, той твърдо е отказал и дори е изял боя, но не се е пречупил. Накрая го оставили на мира. Вярно, има и лоши следи в биографията му - главен мултак, приятел на Илия Павлов и на Ахмед Доган, преди много години, но после се поправи и обърна срещу ДПС и Доган. Все пак да не забравяме, че и когато  беше общински съветник в София, той и още една мутра съветник от ОДС - Емил Додов, пребиха един полицай пред Общинския съвет, който им забранил да паркират колите си на забранено място. Счупиха му носа на полицая и го обезобразиха, но даже не ги осъдиха побойниците. Да помним и лошото, и да не забравяме доброто.
Та никой не очакваше извъртането на Бареков  срещу ГЕРБ през 2013 г. Не само неговото, но и на цялата депесарска медийна група и банка. Но се извъртяха, и това е добрата новина. Та да се върнем в началото - Бареков свърши отлична работа в правилното дискредитиране на ГЕРБ, с обявяването на фалшивите бюлетини в печатницата в Костинброд в деня за размисъл. Впрочем там му помогнахме със средствата на "електронната информационна война" (ЕИВ), като притиснахме големите герберастки и соросоидни телевизии като БТВ и Нова да излъчат репортажи за това. (По добре отработената схема на 2009 г. с видеото на Доган - нищо ново под слънцето. Защото те пак не искаха. Пак бяхме ние в дъното на историята и пак бяхме същите.) Както поощряваме и сегашната му атака на Бареков срещу ГЕРБ и кръгът "Капитал" в мрежата. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш от високо, как две олигархични групировки се бият до смърт, а ти седиш в почетната ложа на трибуната, ръкопляскаш, подвикваш и ги насърчаваш да се избият взаимно и си пиеш уискито.

Сега да видим вторият пловдивчанин. Ако не знаете, Евгений Дайнов е роден в Пловдив. Баща му е Александър Дайнов, журналист-кореспондент в Москва и Лондон, после директор на БТА и член на ЦК на БКП. Кариерата му веднага води до "обосновано предположение", че е бил агент на Първо Главно Управление (ПГУ) на Държавна Сигурност. Просто други не ставаха кореспонденти в Лондон и директори на БТА. Ето едно косвено доказателство  за друг един директор на БТА, при това син на виден номенклатурчик, които по принцип уж не се вербуваха, но това не е вярно: "Боян Трайков е син на най-дългогодишния секретар на БЗНС Георги Трайков, който пък е бил и дълги години председател на Народното събрание. Боян Трайков тогава е член на ЦК на БКП. Най-странното е, че когато се разсекретиха досиетата на агентите на ДС, работили в БТА, радиото и телевизията, стана ясно, че въпреки номенклатурното си потекло Трайков е бил вербуван за агент на тайните служби с псевдоними „Ивайло” и „Тибо”.  Щом и Трайков е бил агент, няма как Александър Дайнов да не е бил.

Евгений Дайнов е шеф на "Център за социални практики" ЦСП. Отрано на Соросоидната хранилка - стипендиант на "Отворено Общество" в Англия, сътрудник на първата комунистическо - соросоидна структура ЦИД - "Център за Изследване на Демокрацията", създадена с любезното съдействие на Андрей Луканов, впрочем. Въпреки, че Дайнов е работил в "Института за история на БКП", като соросоид става крайно "десен" - "либераст" и "толераст". Например пропагандираше узаконяването на марихуаната. За своите "дейности" е получил милиони долари от Соросовите структури и много други американски и европейски такива. Виден създател, съветник и извинител на Костовисткото путинистко управление - "авторитаризъм плюс корупция - равно на вечна власт."
След провала на костовисткия режим, Дайнов е един от създателите, вдъхновител и съветник на организираната престъпна група ГЕРБ, като близък до "Глобална България". Бях го отписал тотално, но той ме изненада. В разгара на предизборната кампания - "парламентарни избори 2013-та" издаде книгата с впечатляващото заглавие: "Варварите. Управлението на ГЕРБ - 2009 - 2013 г." В книгата има и верни неща и слаби тези, някои даже напълно погрешни. Но заглавието й свърши много хубава работа. Поздравявам го. А и той написа и две хубави статии във сайта "Офнюз". Препоръчвам ги, все едно аз съм ги писал: "По какво разбираме, че някой е комунист?" и разбира се  "Десните идиоти". 
Има и някои други добри негови статии там, но тези са основополагащи. В някаква степен той си изми лицето от мръсотията и затова трябва да го подкрепим, като признаем приноса му. И Господ Бог най-много обича не праведните си, а блудните си синове, поумняли, разкаяли се и върнали се в дома Господен.
Впрочем да споменем накратко и другите Соросоиди, които за разлика от Дайнов не се покаяха и ще горят в пъкъла:
Примерно Иван Кръстев - шеф на "Център за либерални стратегии" - ЦЛС - с баща Йото Кръстев - член на ЦК на БКП и главен редактор на списание "Партиен живот". Жена му беше шеф на  всеизвестната "Червена къща" в София. Виден соросоид, сега живеещ охолно със странно какви пари, повече във Виена отколкото в София, създател на "Глобална България" и проекта ГЕРБ.  Разцепил навремето през 1992 - 1993 г.  СДС на три части - СДС, СДС "Либерали" и СДС "Център" в услуга на комунистите. Известен със създаването на "Либералната група" на Димитър Луджев - "Нов избор", която в заговор с тогавашния президент Желев и групата на ДПС, предвождана от Ахмед Доган, (къде без него) и соросоидните пари (къде без тях) първо свалиха правителството на Филип Димитров, а след това направиха правителството Любен Беров - всъщност на ДПС, БСП, "Мултигруп"  и президента Желев. Нищо ново под луната, както казва Григорий Климов. Ако това Ви прилича на заговора "Първанов - Борисов - Доган" сега, пак с любезното съдействие на соросоидите, като Иван Кръстев и компания, (за нея по-долу) сте прави. И на мен ми прилича на "дежа - вю" (
на френски: déjà-vu; изговор изговор — буквално вече видяно), Този паралел ми го напомни случайно едно 21 годишно момиче от протестите в София, което е родено през 1992 г. и няма как на крехката си възраст да помни робството на комунизма, казано Библейски, според живота на пророка Мойсей.
Деян Кюранов - активист на "Отворено Общество" с баща - проф Чавдар Кюранов, член на ЦК на БКП. Впрочем интелигентен, човек, бунтар, мисля, че беше честен и не е разбрал, как се е продал на Сорос. Писа ми навремето на изпит по философия незаслужена шестица. Признавам си. Опитах се да се правя на интересен и да сравня Древна Гърция с нейната разпокъсаност на отделни полиси (градове-държави) с германската разпокъсаност (княжества, херцогства, кралства и отделни градове преди обединението направено от Бисмарк) с паралел между древногръцката философия и германската късна такава. Обаче зациклих в германската философия, която впрочем много обичам и не се обосновах правилно. Той обаче ми хареса идеята и ми прости и вместо "четворка" ми писа "шест". Не мога да си изкривя душата. Готин преподавател беше. Дано да не е нарушил много Божиите закони като пратеник на Сорос в Молдова, Беларус и други места в които да внедрява Соросовата псевдодемокрация, за която ще стане въпрос накрая.
Огнян Минчев - шеф на ИРМИ -
"Института за регионални и международни изследвания" и председател на управителния съвет на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“ - бивш преподавател по "научен комунизъм" (какъв друг да е). Този е смешен, затова и безопасен. Защото си остана назад в 1997-98 година като мислене и манталитет - времето на ранния костовизъм.  Прочетете каквото и да е от него писано сега и ще се убедите. "Руските интереси, КГБ, Путин" в сегашното правителство, без дума срещу Борисов и приятелството му с руския гражданин Валентин Златев, (впрочем и той член на "Глобална България".) И разбира се нито дума от г-н Минчев срещу руския, анклав в територията на България и Европейския съюз, допуснат и търпян от премиера Борисов - прословутото пристанище "Росенец", държано от "Лукойл". Охранявано не от българската гранична полиция  и митническите служби, те изобщо не стъпват там, а от руска охранителна фирма и разбира се фирма "Ипон". В тази формално българска, а фактически руска територия, уж се изнася петрол от "Лукойл", но всъщност държавата не знае, какво точно става там. Заради проблема "Росенец", България никога няма да влезе в "Шенген". Това беше казано в прав текст на министър-председателя Борисов. Даже и Евгений Дайнов го пише в книгата си, как го е казал лично на тогавашния премиер, по поръчка на западно посолство - френското да сме по-точни. Но той (Бойко сикаджията) тръгнал по мутренски да се разбира, разбирай да подкупва въпросната държава с предложения за многомилиардни сделки за оръжия само и само да не си развали рахата с Валентин Златев и руските интереси зад него. За сметка на българските данъкоплатци естествено. И на европейското единство също. Полезно е да се прочетат "Варварите" и сайта "Биволъ" по въпроса.

И след такива дълги соросоидни отклонения дойдохме до:
Третият пловдивчанин - Сотир Цацаров. И на този мой градски няма да му спестя нито хубавото, нито лошото. Още като го избираха за главен прокурор с гласовете на ГЕРБ във ВСС се знаеше, че той е определен за такъв, осем месеца по-рано от Цветан Цветанов, със съгласието на Бойко Борисов. Пишеха го свободните медии - сайтовете. Изборът му беше скандален - герберасткият ВСС гласува практически само за него и той беше удобно пръв, странно защо, но не по азбучен ред. Понеже събра много гласове, за следващите кандидати не гласуваха, да не би нещо да се обърка в "електронния избор". И разбира се, президентът поставен на стола му от Цветанов с фалшифицираните избори през 2011 г. (казва се Росен Плевнелиев, ако не знаете), скоропостижно подписа указът за назначаването на главния прокурор, да не би някой от ВСС  да взема да размисли за "избора си" и особеностите на софтуера.
По време на "избирателната му кампания" разни сайтове извадиха нарушения при покупката от семейството му на земи, декларирани на много по-ниски от реалните пазарни цени и той простосърдечно си призна нарушенията: "Ами така искаха продавачите." Във всяка нормална европейска страна, това означаваше незабавно оттегляне или провал в изборите. Даже сайта "Биволъ" прати писмо до ВСС по този повод. После го "подпукаха" за членството му в нелегитимната масонска ложа "Слънце" В Пловдив. Така и не разбрах защо, защото е масонска или защото е нелегитимна. Лично го гледах как на пресконференция пред телевизиите той, отрече да е масон. Това разбира се нищо не значи. Сред масоните, дори и нелегитимните си има правило, че ако искат, могат да се обявят като масони, ако не искат, могат и да го скрият. Според тях това е редно. По-сериозните обвинения бяха, че членството му в тази масонска ложа, в която са управленският и стопански елит на Пловдив, бивш, настоящ и бъдещ, като започнем от Георги Гергов, и бившия кмет от СДС - два мандата Иван Чомаков и разбира Сотир Цацаров и още редица прокурори, следователи, висши полицаи, бизнесмени, културни дейци и всякакви други такива, е безобразно. Най-малкото, защото съдилищата в Пловдив редовно  решаваха споровете на държавата за собствеността на незаконно приватизирания панаир в полза на Георги Гергов. А схемата за "продажбата му" беше направена от общинската администрация на кмета Иван Чомаков, който - повтарям беше от костовисткото още СДС. Както и да е, това е тема за наръчник по успешна корупция, но някой друг път. Понеже познавам лично всички до един "масони" в Пловдив, (някои са ми приятели и познати, други врагове, или безразлични, или просто безинтересни), ми е смешно. Дори се радвам, че такава една по замисъл антибожествена, антихуманна и сатанинска структура, в момента се е изродила до псевдотайна група за далавери и корупция.  По добре да е това, отколкото другото. А  структурата и състава й, в която уж е обхванат "елитът" на Пловдив предизвиква само смях и презрение. Повечето са уникални некадърници, слагачи и смешници в голямото си болшинство, с които спорех и разгромявах успешно в Общинския съвет, през медиите, на сбирките на многобройните професионални и всякакви други гилдии, събранията и други обществени мероприятия. С една дума - спете спокойно деца. Ако масоните в Пловдив са представителна извадка на масоните в България, няма страшно. Всичките им заговори и конспирации ще се провалят от некадърност, безхаберие и алчност. Нищо общо с претенциите им за "просветленост" и "търсене на истината". С една дума - жалки сте смешници. Освен, че ще горите в ада, и на земята нищо няма да постигнете.
Отклонихме се, а г-н Цацаров понесе още един удар. При това много сериозен. Някои сайтове написаха, че кариерата му се дължи на скритото от него дело за развод на Петър и Антонина Стоянови, докато е бил председател на Асеновградския съд. За да не излизат такива лоши работи в хода на кандидат-президентската кампания за бат, Петьо. След което, вече като президент, Стоянов го прави председател на Окръжния съд в Пловдив. В интерес на истината, всички пловдивчани знаехме за този слух през 1996 г., но си обичахме градския "Пешо майната" и си мълчахме, за да го изберем за президент. Както и да е, това е недоказуемо, освен това е минала давност. Пък и вече разводите не са толкова страшни. Пример развода на президента Никола Саркози със Сесил и после брака му с Карла Бруни. Още по-интересна беше предизборната кампания в Германия срещу Герхард Шрьодер. Той имаше тогава три развода и три брака. И живееше с четвърта жена. (Сега може да ги е увеличил и разводите и браковете.) Та тогава враговете му направиха билбордове със неговата снимка и снимка на бившите му жени със следния текст: "Три жени не могат да сбъркат. Шрьодер не е правилният избор!" Въпреки това, или поради това, ако искате, той тогава спечели изборите и стана канцлер. Да се върнем от разводите на политиците, на дейността на г-н Цацаров, който най-неочаквано постъпи правилно в предизборната кампания през май 2013 г. Започна да прибира истинските престъпници като започнем от Цветан Цветанов с подслушванията, мина през Станимир Флоров с корупцията, и ще стигне до Бойко Борисов с "Мишо бирата". Ако протестиращите в София го оставят да си свърши работата, като поумнеят и спрат да бутат правителството. Значи, доброто, което мога да кажа за главния прокурор от странични наблюдения е, че е свестен администратор, организиран, старателен и вкарва в ред системата, която управлява. Такъв го описваха негови подчинени в Окръжния съд в Пловдив навремето.
Макар, че и в неговото поведение сега има някои странности. Например - допусна да се прекрати проверката срещу пиарките Кристина (любовницата на Миро Найденов показахме я в първата част) и Ивет (не, не онази  известна с отправените към нея предложения от колеги: "Ивет, Ивет, може ли един ...."), тази Ивет е друга. Макар, че и тя може да е в същата рима. 
Защо спря и се прекрати тази проверка срещу тези внезапно и странно необяснимо забогатели девойки, които: "....не ги вземаме девствени", както каза ексминистър Миро за Кристина, още не се знае. Но ще видим, животът е пред нас. Другата странност на Цацаров е, че не намери основания да прибере на топло Борисов, Миро и Кокинов, за търговия с влияние например или корупция (ако се осмелим да мечтаем). Доказателствата бяха в стенограмата от разговорите на тримцата в Банкя. Но хайде да не издребняваме.
Та, исках да изтъкна заслугите на Пловдив и пловдивчани, в свалянето на гангстерската шайка ГЕРБ от власт. И ний пловдивчани "сме дали нещо на България", да перифразирам автора. Вярно, първо й дадохме Жан Виденов. После се поправихме с Петър Стоянов. Впрочем за Жан. Софиянци да не си приписват заслуги, че протестите, които свалиха Виденов започнали през януари 1997 г., в София. Не е вярно. Първият - при това десет хиляден митинг и факелно шествие с исканията: "Долу правителството - незабавни избори", направихме ние, от тогавашното ВМРО в Пловдив, на 18 ноември 1996 г. Имаме видеозаписи. На площада пред пощата и после с факлите по главната до паметника на "Съединението". Така, че софиянци - по-скромно.
След тези дълги отклонения, за да обясня кой, какъв е (иде ми на акъла прословутия въпрос на Бай Ганьо по адрес на жените: "Абе, как ги разбирате, коя е такваз, коя не е ?", но да не ставам чак толкова вулгарен), да се върнем на същината на първия заговор - Доган - Борисов - Първанов.
Доган сарай очаква конфискацията си
В пъзела "повратна точка" вече видяхме "знаещите", "свързващите" и "продаващите", тоест "малцината". Обстановката ("контекста" по научному), я имаше вече, трябваше само да се намери "идеята - вирус", за да пламне епидемията - протест. Нали така Кръстев? "Типинг пойнт".
И ето тук идва третия заговорник, който го отигра перфектно - Ахмед Доган. Ако си мислите, че се оттеглил в Сарая си в Бояна и си пие уискито от сутринта, както свидетелствуваше Вежди Рашидов навремето, много се лъжете. Той пак си го пие от сутринта, дори от предната вечер още, но с приятелите си Борисов и Първанов намират и време за разработки и "оперативни мероприятия" за нашето "светло" бъдеще.
В началото казах, че сценарият беше прост и лесен по милиционерски. Дотолкова, че и пълен малоумник като Цветанов да може да го изпълни. Схемата беше следната: Доган и ДПС  натискат "коалиционния" си партньор Сергей Станишев и БСП да приемат под заплахата на разтрогване на коалицията и нови избори поредица от мръсни и откровено скандални назначения. Започнаха с Калин Тихолов, Мукадес Налбант, Бюрхан Абазов и Искра Михайлова за разгрявка и като видяха, че раята се не трогва, а само протестира в блоговете, форумите и фейсбука, играха с главния си коз "ва банк". Дадоха ултиматум на Станишев - шеф на ДАНС да стане Делян Пеевски. Гарнирано с назначението на малоумния Муса Палев за областен управител на Благоевград. А той освен, че е турчеещ се българо-мохамеданин, (думата е потурнак), от друга страна не става и за селски кмет по думите на Осман Октай.  И вторият  - чист българин християнин със звучното име Венцислав Каймаканов - за областен управител на Пловдив. А каймакамина в Пловдив го познават като много близък приятел и съратник на бившия кмет Иван Чомаков, за който стана дума по-горе. Та същия този каймакамин, кметът Чомаков, като седесар го монтира за директор на печелившия държавен завод "Юрий Гагарин БТ" навремето с благословията на Иван Костов, тогава премиер. Не знам каква му е била заплатата на Венци там, но като напусна взе, че си направи огромна собствена печатница, стана крупен земеделски производител, собственик и арендатор на големи земи в родното си село Цалапица, има и друг бизнес. Но нали за първия милион не се пита. Даже по едно време парите му се видяха в излишък, та чак се кандидатира за кмет на Пловдив след приятеля си Чомаков през 2007 г. И с неизчерпаемите си финансови ресурси, бая ни озори нас, които водехме кампанията на Славчо Атанасов за кмет с коалицията ВМРО - ГЕРБ. (Не се учудвайте, заедно с тях спечелихме изборите.) Прочее Славчо стана кмет на първи тур с 56% от гласовете и отвя и каймакамина и седесарят и бесепарят и атакиста и много други кандидати. Но за беля коалицията ГЕРБ - ВМРО взе само 23 места от 51 общо в Общинския съвет и се наложи да привличаме и "Атака" с нейните пет съветника в коалицията, за да направим 28 гласа за болшинство. Но това  е друга тема. Та каймакамина е образец на честност и почтеност - нещо като пловдивския Софиянски, само дето още кмет не е бил и през съд не е минал, да докаже некорумпираността си. Но и за това има време.
Та с тези тримцата Доган го отигра отлично. "Вирусът" докара внезапната епидемия. И на 14 юни всички бяхме на площада в София. С което започнахме по-горе. А първите дни пловдивчани не пуснаха каймакамина да си влезе в сградата, а благоевградчани не пускаха и Палев. В същото време, третия заговорник Първанов използва ситуацията и влезе в ролята си, като поиска оставката на Станишев заради докараните от  "грешната политика" на Сергей протести, с които "застрашил правителството и партията". А Борисов в парламента се гавреше, че му било неудобно как "ДПС брутално изнасилвало столетницата". Така си беше, Ахмед беше изчислил всичко по 3,14. Пловдив и Благоевград са най-силните крепости на старото патриотично ВМРО. Даже до 2011 г. ВМРО управляваше Пловдив. А софиянци реагират на Пеевски, като бик на червено. Такъв един троен скандал, нямаше как да не доведе до протести. Сега оставаше извънреден конгрес (защото пленум не може, освен при доброволна оставка) да свали Сергей, и Гоце да му седне на мястото като председател. В това време, докато те се оправят вътрешнопартийно, протестите бутат правителството и наесен предсрочните избори връщат триото Бойко, Ахмед, Гоце  във властта с коалицията ГЕРБ-ДПС-БСП. И този сценарий за малко да успее. Между 17 и 26-ти юни.  На 26-ти беше повратната точка - 13-тия ден от протестите. (За любителите на нумерологията 26 е 2х13, тоест три тринадесетици. Но понеже "гербери" и "интелект" са думи несъвместими в едно изречение, да им обясня, че са сбъркали. Числото всъщност е 2, но те не знаят как да смятат. Хем тук им подсказах нещо за тринадесетиците във фалстарта на предизборната им кампания в Пловдив.)  Защо 26 юни беше повратната точка?
Защото точно тогава се решаваше, кой ще спечели битката. Протестите все още бяха овладяни от ГЕРБ и Орешарски се чудеше дали наистина да не подаде оставка. Атакаджиите в критичен ден провалиха кворума, като не дойдоха в Парламента и Станишев заплаши, с предсрочни избори. Изглеждаше, че заговорът успява. Но не би.  Взехме и този завой. Защото нашата електронна война вече даваше резултати. Протестиращите започнаха да задават въпроса, защо не се скандира "мафия" пред централата на ГЕРБ? Запитаха се и кой точно ги води и даже подвежда. И защо не се ходи на протест пред сградата на Корпоративна Търговска Банка? Започнаха спречквания на протеста, а в Интернет войната беше на кръв. Хората започнаха да мислят трезво и извън емоциите. Заговорниците започнаха да изпускат контрола, както и нервите си. А ние продължавахме да ги разобличаваме заговорниците, неуморно, професионално и с необходимата доза презрение. 
Но изведнъж на 14-тия ден внезапно се усетихме и ние, че има втори - много по-дълбок пласт на заговора. Не беше само "Доган - Първанов - Борисов". Този сравнително бързо го разобличихме, и елиминирахме, макар и с много усилия. Имаше още поне един заговор.
Вторият заговор - вече  на "соросоидите - кръгът "Капитал" - Плевнелиев"  сериозно  ни изпоти. Освен, че късно го разкрихме. Те бяха и по-подготвените - идейно, финансово и организационно. Но и ние не се давахме. Те не знаеха с кого си имат работа. И така уморени и изтощени, но борбени, все пак смело нахлухме във втората петнадесетдневка на протестите... Виртуално в мрежата и реално на площада, разбира се. Първо трябваше да съберем информация кой, кой е, защото нещо ни се губеше... 
А когато нещо ти се губи, си припомни френската поговорка - крилатата фраза на император Наполеон Бонапарт - "Шерше ла фам". Груб превод на български "За всеки проблем или провал, търси жената като първопричина" (за проблемите в превода виж първата част)

И така, време беше за жени...
(следва продължение)

сряда, 31 юли 2013 г.

Кръгът " Капитал" в "кръгова отбрана".


Историята помни неудобните анонимни текстове.

"Почетният консул Прокопиев се крие от правосъдието в Сингапур
Октоподът "Капитал" лобира като за последно, за да спаси фалита
27.09.2010
Бизнесменът Иво Прокопиев обяви, че напуска страната с цялото си семейство. Малко преди това медиите, близки на кръга "Капитал", съобщиха, че е застрашен животът на бизнесмена. Така информацията за емиграцията на кредитния милионер и бивш журналист трябваше да предизвика съчувствие сред народонаселението и съпричастност у властите. Случайно или не, в публичното пространство се появи името на държавата Сингапур, накъдето се отправя фамилията. Мнозина откровено се изненадаха, защото Иво, макар и бутафорно да звучи, е почетният консул на Канада у нас. Други предположиха, че дестинацията Сингапур е посочена за заблуда на противника. Трети пък намекнаха, че семейството просто е отпрашило за родния Разград.
Но да се придържаме към първоначалната версия - Сингапур. Известно е, че в азиатската държава с преуспяваща пазарна икономика парите са на особена почит. Ако си достатъчно богат и предприемчив, можеш да се заселиш там. Необходимо е обаче да притежаваш карта permanent resident /за постоянно пребиваване/. Този статут правителството предоставя на чуждестранни граждани, които биха вложили определени суми в страната. Има три възможности. Първата е в нов бизнес да се налеят 1 млн. сингапурски долара, което прави около 740 000 щатски долара. Право на пребиваване дава и инвестирането на 1,5 млн. сингапурски долара в разширяване на вече съществуващ бизнес. Третият вариант е чужденецът да вложи 2 млн. долара /1,5 млн. американски/, като 50% са в недвижима собственост. Тази възможност вероятно ще избере Прокопиев, коментират негови познати, защото все пак трябва да осигури прилично и удобно място за многолюдното си семейство.
Сингапурските власти обаче държат на още няколко условия. Например кандидатът да представи бизнес план, което едва ли ще затрудни находчивия българин. Задължително е притежаваните от кандидата компании през последните три години да са имали средногодишно по 10 млн. долара оборот. За доказателство властите ще поискат одитните доклади, а също и сведения за печалбата на фирмите. Документите се оформят между 3 и 6 месеца, а картата се предоставя след осъществяването на инвестицията. Има списък на допустимите за вложения сектори, сред които са алтернативна енергия, фармация, образование, биотехнологии, комуникации. И дори медии, което дава истински шансове на Прокопиев да се развихри, защото той по-добре от всеки друг знае как средствата за масово осведомяване могат да бъдат оползотворени за политически и всякакъв друг лобинг.
Бизнесмен от ново време
Иво Прокопиев парадираше, че е бизнесмен от нов тип, че поставя началото на ново поколение работодатели. Реално обаче целият му бизнес се крепи на безпардонно лобиране. Целта е винаги да намери начин да е близо до управляващите, независимо коя част от политическия спектър населяват. Неслучайно постът председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) e много важен за кредитния милионер. С всяко правителство Прокопиев подписва споразумение за сътрудничество и предлага услугите си.
За да е близо до властимащите, още като студент той започва да репортерства във в. "Пари" заедно с бъдещия си съдружник Филип Харманджиев. Оттогава датира и познанството му със застреляния банкер Емил Кюлев. Години след смъртта му Прокопиев ще разиграва на фондовата борса наследените авоари на вдовицата Весела Кюлева, коментират запознати.
Истинският бизнес на Иво Прокопиев стартира по време на правителството на Иван Костов. Тогава заедно с брат си Александър, бивш служител на ДС, чрез скандална и незаконна приватизация буквално отмъкват държавната фирма "Каолин". Чрез нагласена работническо-мениджърска приватизация Прокопиеви успяват да преборят белгийската компания "Сибелко", която дава 40 млн. щ.д. Чрез различни машинации Прокопиев и компания придобиват "Каолин" срещу 360 000 щ.д. Сделката е добре обмислена. Консултант е инвестиционният посредник "Булброкърс", една от твърде активните фирми на Прокопиев. Другата му компания "Алфа финанс", финансира РМД-то, а после придобива мажоритарния дял. Въпреки че Александър Прокопиев никога не е работил в предприятието и по закон не може да участва в РМД-то, сделката е осъществена. За тази му изява окръжният прокурор на Разград Елена Хаджидимитрова образува предварително производство, цялата група е разследвана и пусната под гаранция.
По незнайни причини с помощта на Апостол Апостолов, който тогава е шеф на АП, "приватизаторите" успяват да се измъкнат от правосъдието. Самият Апостолов изпраща писмо до Върховна касационна прокуратура-София, в което пише, че "няма основание за разваляне на приватизационния договор".
По сходен начин е присвоена и най-голямата винарна в Югозападна България - "Дамяница". В нея заедно с Прокопиев участва колегата му от репортерските години Филип Харманджиев. Двамата доскоро бяха и съдружници в медийната група "Икономедия", създадена да осъществява бизнес и политически натиск чрез средствата за масова информация.
Монополистът "Каолин" печели от неизгодни за държавата договори
В момента единствената работеща фирма на Прокопиев е "Каолин", която е монополист в добива на варовик у нас и по тази причина успява да налага монополно високи цени. Тя доставя варовика за сероочистващите инсталации на "Марица-изток 2".
В "Марица-изток 2" Прокопиев пробива с помощта на Румен Овчаров. Както става ясно, псевдобизнесменът не страда от политически сантименти. А защо му помага лидерът на столичните социалисти, когато по онова време се смята, че Прокопиев е протеже на сините? Защото Овчаров има един Господ - парите, и се съобразява единствено с тях.
Интересен е фактът, че по време на конкурса тази година фирми предлагаха да доставят варовик на цена 17 лв. за тон, като, разбира се, бяха калкулирали нормална печалба. Това е с по 5 лв. по-ниско от цената на варовика, който фирмата на Иво Прокопиев продължава да доставя на централата. При обеми от около 3 милиона тона всеки сам може да си направи сметката през последните няколко години за какви суми става въпрос. По този повод "Класа" многократно търсеше за мнение Мая Христова в качеството й на заместник-министър на енергетиката и след това като шеф на Българския енергиен холдинг. Тя обаче упорито отказваше всякакъв контакт и коментар по въпроса.
Говори се, че подобен "изгоден" договор е подписала и ТЕЦ "Марица-изток 3", където мажоритарен собственик е "Енел". Може би затова държавната НЕК трябва да плаща на "Марица-изток 3" два пъти повече за единица произведена електроенергия от тази в "Марица-изток 2".
Над 600 млн. лв. са дълговете, които оставя след бягството си
Прокопиев обяви, че напуска страната, защото се страхува от убийство. Дори се говори, че е посочил конкретни имена на посланика на САЩ Джеймс Уорлик. Става дума основно за хора от кръгове, които не са се поддали на манипулациите и натиска на разградския бизнесмен. Сред посочените били варненската икономическа група ТИМ, бизнесменът Васил Божков, шефът на Корпоративна банка Цветан Василев, вдовицата на покойния банкер Емил Кюлев - Весела Кюлева. Всъщност сред споменатите Прокопиев успя да омае и да оплете в мрежите си единствено Кюлева. Това познанство й струваше милиони.
Истината е, че Прокопиеви бягат, защото оставят над 600 млн. дългове след себе си. Запознати твърдят, че 200 млн. лв. са задълженията към УниКредит Булбанк. Ако сме нормална държава, прокуратурата би попитала как така човек, който е член на Международния консултативен съвет на една банка, взима 200 млн. лв. от нея и не ги връща. Как ще погаси Иво тези борчове, сега е грижа на банковия мениджмънт.
Още към 100 млн. лв. са борчовете на задлъжнелия бизнесмен към "Сосиете Женерал", където успява да пробие благодарение на приятелските чувства на Мартин Заимов. 60-70 млн. лв. са дълговете му към Алфа банк. Между 150 и 200 млн. лв. се оценяват финансовите загуби, които Иво Прокопиев нанесе на вдовицата на Емил Кюлев - Весела, правейки се на голям играч на фондовия пазар.
Като дължи толкова пари, с какво точно е платил билетите на многолюдното си семейство до Сингапур? Откъде е извадил най-малко 1,5 млн. долара, за да получи статута permanent resident? А кой разреши на Прокопиев да премине границата, след като е потънал до гуша в задължения? Това трябва да каже прокуратурата.

следва



Кого точно консултира "Булброкърс"?
Инвестиционният посредник "Булброкърс" дръпва чрез приватизацията на БТК. Продажбата на телекома, станала с активното участие на брокерите от фирмата на Прокопиев, може да влезе в учебниците, и то в специална глава "Как се източваше държавата". Компанията е платена още с дивидента в годината, в която е купена.
Лидия Шулева, известна и като Мадам 20%, е близка роднина на Иван Ненков, изпълнителен директор в "Булброкерс", което е част от холдинга на Иво Прокопиев "Алфа финанс холдинг".
По времето, когато Шулева е вицепремиер в правителството на Сакскобургготски, урежда брокерите да консултират т. нар. пул "Мечта". Тогава на борсата са пуснати акции от най-добрите български компании - БТК, ДЗИ, "Български морски флот", "Булгартабак", "Прочуване и добив на нефт и газ". Шулева подава сигнал "от кухнята", че държавният дял, който остава от БТК /при продажбата/, ще бъде пуснат на борсата срещу компенсаторни записи. Тази вътрешна информация е предоставена на Иван Ненков и Иво Прокопиев и те изкупуват почти целия ресурс на компенсаторни записи по не повече от 20 ст. при номинал един лев. Вследствие на тази операция големите бизнесмени завземат почти целия държавен дял на БТК през борсата.
Искаме да припомним, че за издаване на подобна вътрешна информация във всяка една европейска държава, също и в САЩ се отива в затвора. Разбира се, нищо подобно не се случва с г-жа Шулева. Благодарение на нея Прокопиев дори става шеф на Надзорния съвет на НОИ, за да се опита да прокара идеите си за инвестиране на този огромен ресурс, припомнят запознати от финансовите среди. Съвсем друга тема е колко са милиардите, които днес пенсионните фондове държат извън страната ни и подкрепят чужди икономики.
Старата дружба като перспективна бизнес стратегия
Другият приближен на Иво - Бисер Боев, се говори, че е роднина на Кристалина Георгиева. Всички си спомнят, че когато Борисов сформираше правителството си, капиталци направиха и невъзможното, за да наложат Боев на поста икономически министър. Бъдещият премиер обаче осъзна, че прекалено зависимо става обвързването с кръга "Капитал", и не се огъна под натиска. Боев получи утешителна награда - пост в борда на "Информационно обслужване", където веднага се развихри по познатия сценарий и започна да гласи разпродажбата на имоти.
Тук е мястото да припомним, че когато държавата водеше преговори за продажба на ЕРП-тата, официалният консултант по сделката беше "Париба", но с ценната "помощ" на "Булброкърс". Сега на гърба на обикновения български гражданин тежат последиците от неизгодните сделки.
Независими експерти настояват да се направят проверки не само в ЕРП-тата, а и в ценообразуването на енергийните централи. Защо например държавната "Марица-изток 2" получава по 60 лв. за мегават произведена енергия, а в същото време на "Eй И Ес" и "Енел", които са собственици на ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, се плаща 2-2,5 пъти повече.
Много е интересен и въпросът, какви инвестиции в крайна сметка са направили в ЕРП -тата през последните 5 години. В момента има дори проблем в осигуряването на електроподаване за сериозни инвестиционни проекти.
Една от антикризисните мерки на кабинета е да продаде миноритарните дялове на ЕРП-тата. Но кой ще купи акции в дружества, в които дори държавата е безпомощна да защити собствеността си? Само мажоритарните собственици биха имали интерес и ако може това да стане през фондовата борса, разбира се. Затова ли толкова силен беше натискът на капиталци да я превземат?
Лобиране до дупка
В зората на правителството на Борисов Прокопиев се опита да бъде негов глашатай. Журналисти от вестниците му още в първите дни на този кабинет се намърдаха на пиарските позиции в министерства и ведомства. Съвсем логично, нали работодателят им трябва да има пряк достъп до рекламните бюджети. И не само до тях. Няма нищо по-сладко от това, да бръкнеш в кацата с европейски фондове. Прокопиев знае как става. Може сега да е в първите редици на онези, които анатемосват Ахмед Доган, но по времето на тройната коалиция той не пропусна да се облажи и от министрите на Сокола. Така например от 4 млн. лв. бюджет за реклама на земеделските евросубсидии 1 млн. лв. са отишли в просъществувалата има-няма година бутикова телевизия RE:TV. Парите били преведени с ходатайството на ексминистър Валери Цветанов.
Големият натиск продължава
Прокопиев може и да обяви, че напуска страната, но продължава да използва медиите си, в които все още има, макар и стопяващо се, участие, за да лобира или откровено да шантажира. Последната война, която той поде, е със собственика на Корпоративна банка, обвинявайки го, че управлява голяма част от парите на държавните фирми. Използвайки познанството си с американския посланик, Иво Прокопиев успя да го подлъже, че не е редно големите държавни фирми да работят с Корпоративна банка. Явно внушението е било толкова силно и умело, че Н. Пр. Джеймс Уорлик публично коментира казуса и дори изрази съмнения, че собствеността на банката не била прозрачна. Последва светкавичната реакция на БНБ. В официално съобщение беше подчертано, че няма нито една банка, оперираща на българския пазар, чиито собственици да не са ясни. Колкото до избора на държавните фирми, от БНБ обясниха, че "техните собственици в лицето на отделните министерства следва да са разписали ясни и прозрачни правила за избор на обслужващи банки".
Сигурни сме, че повече г-н Уорлик няма да се хване на подобни български интриги.
Извън този дебат остана темата колко са средствата на компаниите и колко са задълженията им по заеми към въпросната банка. Но тази война не е на Иво, водят я кръгове, на които той дължи пари и които му обещават, че и този път ще излезе сух, т.е. ще напусне безпроблемно страната, коментират финансисти.
В замяна Прокопиев продължава с манипулациите си. Последната е слухът, че като е продал дела си в "Икономедия", Харманджиев е отворил път на ТИМ. Това е откровена лъжа, смеят се добре информирани и обясняват, че слухът е пуснат, за да има премиерът респект към изданията и персонално към все още мажоритарния им собственик, който смята да ги управлява от десетки хиляди километри и през интернет. Надявайки се, че дестинацията е твърде далече, за да го настигнат българските правораздавателни власти.
Всъщност изборът на Сингапур не е случаен. България няма договор за екстрадиция с тази държава. Така Прокопиев може безпроблемно да си живее там, докато изхарчи парите, които взе, или докато му стигнат милионите, които припечели от политически и икономически шантаж.
Идва Видовден
Истинската развръзка тепърва предстои. Досега Прокопиев успяваше да се измъкне от тежката ситуация къде с подкупи, къде с откровена заплаха, казват запознати с битието на кредитния милионер. Голямата бомба обаче още не се е взривила, а именно - проверката, която тече в ДАНС и прокуратурата от месец май - за далаверите и жестокото ощетяване на държавата, за данъчните измами на "Каолин". Запознати твърдят, че този път държавата не може да остане безучастна към явната кражба и цялата сила на закона ще се стовари върху кредитния милионер!


петък, 26 юли 2013 г.

Повратната точка

Вместо предисловие

Фондация „Отворено общество” на крупния международен спекулант – унгарски евреин с американски паспорт – реално управлява България чрез марионетката си Бойко Борисов, пише в сайта си Валентин Фъртунов.

Войната във "Фейсбук" е жестока. Оня ден написах в профила: "Герберасти, много сте тъпи. Защо си мислите, че ще се върнете на власт наесен? Или предполагате, че ние не сме чели "Повратната точка" на Малкълм Гладуел? Чели сме я, и още как, и други работи сме чели. Не сме като малоумника - пожарникар - мутра, който е чел само "Винету". Гаврим се с вас и ви режем на парченца, малко по-малко, като тънки резенчета салам. Днес Цветанов, утре Фидоска, вдругиден Боко тиквата. И така бавно и постепенно, за да боли повече. И много се радваме, че продължавате да плащате за протестите в София. Така отиват откраднатите ви  от народа пари нахалост. Плащайте. Сега с пари, а после и със затвор. Тъпаци. Вие сте най-простите управляващи от 1989 г. насам. Скоро ще го разберете, колкото и да сте тъпи. Много ще боли. Обещавам! Гарантирано от ГЕРБ!". Веднага бях обявен за комунист и атакист, в разни коментари, но и много десни приятели го споделиха и разпространиха в мрежата. Ха, ха, ха! Аз и комунист?!! Аз, крайнодесния, националист, патриот и родолюбец? Впрочем, който трябва от ГЕРБ ме прочете, и ме разбра правилно... От кръга "Капитал" също.
Честен кръст, когато в събота сутринта в 1.30 часа публикувах първата част на "Повратната точка", нямах представата, че вестник "Капитал" е печатал в същия момент на корицата си блок със заглавие "Повратна точка". Като си купих вестника сутринта, бях изненадан, приятно. Понякога идеите витаят във въздуха и идват едновременно в главите на различни хора. С противоположни възгледи. 
Е, да видим кой ще надделее в тази битка. Както е казал Сенека: "Vivere, militare est". ("Да живееш означава да воюваш!") Свикнал съм, целият ми живот мина във война.  Ние старите бойци не се предаваме. От март насам сме във вихъра на електронните битки. Първо трябваше да разобличим организираната престъпна гангстерска група ГЕРБ. Направихме го, но недостатъчно за да преодолеем фалшификациите и купуването на гласове, които пак им дадоха много депутати. Все пак се справихме по-добре от 2011 г. Сега трябва да смачкаме криминално-политическата шайка ДПС, които продължават и досега да работят за ГЕРБ и против България. Пети месец водим войната. Омръзна ни, уморихме се, но съдбата на Отечеството зависи от всеки един от нас. Както беше казал маршал Пиер Камброн: "Гвардията умира, но не се предава!" Ние малцината електронни бойци - родолюбци сме в окопите и няма да отстъпим назад.
Та така, да обясним повратната точка. Избегна ли България гражданската война или тя предстои?


Взехме ли и този завой?


Повратната точка. Точката на кипене. Точка на пречупване. Точката на преобръщане. Точка на промяна. Повратен момент? Не точно по Малкълм Гладуел. Чували ли ли сте нащо за това? А, фондация "Типинг пойнт"?. Иван Кръстев четял със истинска страст книгата на Гладуел. Винаги стояла отворена на бюрото му.  Център за Либерални Стратегии. "Експертите на прехода". Сдружение "Глобална България".  Иво Прокопиев и кръгът "Капитал". Джордж Сорос и фондация "Отворено общество". Левон Хампарцумян. Стефан Попов. Красен Станчев. Каква е връзката на тези с други такива като Красимир Гергов, Франк Бауър, Огнян Шентов, Валентин Златев разбира се и Светослав Божилов - откровения лобист в България да се отглеждат ГМО? Други от тях пък натискаха за шистовия газ, за американските си приятели. И какво прави в тази компания Цветелина Карагьозова представяща се като Цветелина Бориславова - известна навремето като Цеца секса в някои "високопоставени среди" в София. (Пепа секса се появи къде-къде по-късно. И между другото е по-стойностна от банкерката. Пепа се подиграваше по телевизията на американския ден на секретарката: "Нали сега привнасяме всичко от Америка, очаквам след "деня на бащата" да започнем да честваме и "деня на секретарката", казваше фолкаджийката.) Цеца за разлика от нея налива щедро в българското общество американските идеологически отрови. По много начини. И какво общо има това с протестите сега в София? Има, и то много. В това е коренът на проблемите. И не го ли изтръгнем докрай, наистина ще си получим гражданската война.
Гледа ни сеира...
Впрочем прочетете обезателно това: "Правителството на ГЕРБ е дългосрочен проект на Сорос. Превратът" от Валентин Фъртунов. Така ще Ви стане ясен мащабът на заговора. И силата на противника.
Да знаете с кого и с какво си имаме работа.
Та въпросът беше как точно да преведем "tipping point"?
Казват, че преводът е като жената. Колкото е по-хубава, толкова е по-невярна. И обратното. Буквалният превод е грозен, преводът по смисъл е неверен. Някой ден ще питам Димитри Иванов за това.
Опитайте се да преведете една известна фраза на другаря Сталин за хората.  Не тази: "Има човек, има проблем. Няма човек, няма проблем". Казана навремето в Астрахан, когато той препоръчва масови разстрели, тя е банално известна. Тя е лесна за превод. С нея няма никакви трудности.
Друга негова фраза имам предвид, не толкова популярна, но по-интересна. Прилагана на практика от Борисов и Цветанов при гангстерското им управление доскоро. 
Говорил другарят Сталин с видни шефове на НКВД и им препоръчал да арестуват някакъв пореден "враг на народа". А те се осмелили да го питат: "Товарищ Сталин, по каком статьи?" А той отговорил невъзмутимо: "Был бы человек, а статья найдётся"
Ха сега де! Как да го преведем това, като всички прекрасно знаем руски и английски. Не като Бойко - Винетуто. С неговите "шменти-капели", казано на чист немски. (Не пробвайте с "Гугъл преводач", там ще получите безсмислицата: "Имаше един човек, и има една статия.") "Гугъл преводачът" е по-неверен и от Дженифър Лопес и Анджелина Джоли взети заедно и поотделно.
Говорил съм на тази тема с видна журналистка, "чистейша" рускиня, пишеща на прекрасен български език в наш вестник, но говореща нарочно с руски акцент, за да ме дразни. Като български националист.  И с нея трудно я превеждаме.
Първи опит: "Има ли човек, член, ще му се намери!" (Ох, този двусмислен прекрасен български "език свещен на моите деди"! Някак си грозно се получи, макар и вярно, виж по-горе за жената и превода.)
Втори опит: "Има ли човек, обвинение ще му се намери!" Малко по-красиво, но вече по невярно, като красивата жена.
Трети опит: "Съществува ли даден човек, обвинение по член от Наказателния кодекс ще му се намери". Съвсем през просото, но описателно и разбираемо. Като хубава артистка с еротична роля в сълзлива мелодрама.
Четвърти опит: "Всеки човек по принцип е престъпник, просто го направете!" - всяка прилика с ранния, или ако предпочитате късния, Цветан Цветанов е случайна. Или като откровена порноактриса в нискобюджетен "филм за възрастни".

Жените и сексът в политиката

Казват, че зад всеки успял мъж стои по-една алчна жена. И дават примера с Иван и Елена Костови, Бойко Борисов и Цветелина Бориславова, списъкът е безкраен. Чудите се защо пиша всичко това. Ще бъда откровен до циничност. Заради любимия си "Гугъл". Макар, че предава данните ни на НСА и ЦРУ в САЩ. Това е ясно по подразбиране, и ако някой не го е знаел, или не е вярвал, че е така, е пълен глупак.  
Галя Прокопиева
Не се правя на SEO. Просто така се индексира съдържанието по-добре. А голямата ми амбиция е моят скромен аматьорски "Дневник на родолюбеца", някой прекрасен ден да излезе в резултатите на "Гуглето" преди фалиралия вестник "Дневник", който сега има само сайт. Ами да, главен редактор му беше Галя Прокопиева - съпругата на фалиралия го олигарх Иво Прокопиев. Малко преди "Дневник" да отиде в хартиеното небитие за рециклиране, я направиха главен редактор на вестник "Капитал". И сложиха друг главен редактор на "Дневник", за да опере той пешкира на фалита му. Както се казва, една жена може да направи от един мъж милионер, само ако преди това той е бил милиардер. Макар, че според мен за безславния край на вестник "Дневник" е виновен Иван Костов. Сериозно, не е просто дежурния заподозрян, както винаги. Когато навремето издадоха първия му брой, Иван Костов прокламира тържествено: "Това е нашият вестник". Това беше необходимото и достатъчно условие, никога да не го купя. Вероятно и милиони други българи са правили като мен и той естествено фалира. Та Галя може би е невинна. Той, (мъжът й имам предвид, не Иван Костов) после нея я направи  главен редактор на любимия ми тогава вестник "Капитал". И разбира се и "Капитал" го закъса. Тук вече Иван Костов няма никаква вина, признавам, колкото и да не го понасям, не мога да си изкривя душата. Но не я упреквам и Галето. Когато правиш ръководител човек не по заслуги и възможности, а по други едни "долни" подбуди, си носиш последствията. Казвам ти Иво, сещай се Прокопиев.
Ивет Добромирова
Впрочем в политиката и предприемачеството жените, колкото и да са красиви пречат на работата. Особено пък, ако са красиви, интелигентни и умни. Като преводите, виж по-нагоре. За красивите, интелигентни и умни жени, виж  по-надолу.
Питайте президента Росен Плевнелиев по темата. Едно трябва да признаем. Жените около него са красиви. 
Всичките. Или поне аз на моята преклонна възраст така ги възприемам. Харесва ми например Ивет Добромирова. Милионерката с апартамента за 500 000 евро на "опашката на коня". От който слиза по пантофи на протестите пред Парламента редовно. Даже е организаторка на "спонтанността" в митингите и шествията.
Харесва ми и Мария Иванова. Пиарката на президента Плевнелиев още от МРРБ, където той беше министър. И беше направил далаверата "Корал". Бил съм в кабинета му навремето по служба. По пловдивски въпроси. Та тази същата пиарка, вече в президентството, му забърка скандалът с американските планини на курорта "Аспен" по време на новогодишното му слово. Но той й прости. Красивите жени винаги се измъкват сухи от водата. Или влажни от леглото. Въпрос на предпочитания. Ето я и Мария.
Мария Иванова
Малко перверзно изглежда на снимката, но в действителност е красива. Просто не е фотогенична. Някои хубави жени имат този проблем. Казвам го от лични наблюдения. Както се казва: "теренни проучвания".
За това, как са си скубали косите Мария с Ивет и какви реплики са си разменяли (Ивет, Ивет, направи ми един .....), четете жълтата преса и сайтове. Например тук.
Няма лошо, господин президента Плевнелиев поне е истински мъж, ако и да изглежда прекалено мек и възпитан, (казано съвсем деликатно и внимателно), и явно харесва жени. Това е добре за държавата и нацията, чийто глава и баща е той в момента по "Божията милост и народната воля", както се казваше навремето в едни по-добри времена.
Нека за момент да забравим фалшифицираните, купени и манипулирани местни и президентски избори през 2011 г., които го сложиха на този пост. Да благодари за това на Цветан Цветанов. Докато още не са го прибрали в затвора. Цветанов имам предвид, да не си помислите, че намеквам за някакви офшорки на господин президента. Той впрочем има имунитет по конституция.
Няма да говоря за обидите на Борисов по адрес на Росен Плевнелиев, че той му топли президентския стол, докато на следващите президентски избори Бойко си го заеме по право. Нито вулгарните изказвания на тогавашния премиер, че който и да бяха издигнали от ГЕРБ за кандидат президент, щеше да спечели.  Което не е напълно невярно, да го кажем възпитано и с необходимата доза уважение към президентската институция. Каквото и да означава това. Впрочем такива работи пише още Алеко Константинов в "Бай Ганьо" за магарето, което ако  го издигне за кандидат - депутат, с помощта на околийския и жандармите и 1000 - 2000 лева тогавашни пари и "магарето ще ти избера майка му стара!" Нищо ново под слънцето, или ако предпочитате Григорий Климов: "Нищо ново няма под Луната!" А защо под Луната, а не под Слънцето е една още по-дълга и интересна тема. Но за нея някой друг път. (Една скоба. Бащата на Росен Плевнелиев е виден комунистически функционер в Благоевград. Но нали синовете не отговарят за бащите си.)
Юлияна Плевнелиева
И дойдохме до Юлияна Плевнелиева. Първата дама също е красавица.
Не се подвеждайте по глупавите й "спортни" снимки в Туитър и в някои жълти сайтове. Там определено не изглежда добре, казано деликатно. Но в действителност "Юмито", както е известна в "Туитър" е дама отвсякъде. Дори и първа. Вярно, че тя се омъжва за млад, богат и перспективен предприемач, когото развежда с първата му съпруга, но не й вменявайте вина. Мъжете са виновни. Виж по-долу по въпроса.
И в нейна защита ще кажа, че тя има много повече достойнство от някои мъже. Помните ли как беше писала за "Бойкомета"? И се гавреше с Цветанов и с Фандъкова в мрежата?  Понякога се радвам на присъствието й на протестите в София. От естетическа гледна точка, не от политическа... Там е друго и няма да се разберем с нея. 
Та за Юлияна...  Тя принуди самият Бойко Борисов да излезе навремето и да си признае, че му била противник. Просто му разказа играта с поведение, слово и достойнство.
Виж за първата съпруга на президента Вероника - героинята от офшорните му сметки и фирми, нямам наблюдения. Според някои и тя била красавица. Сигурно. Съдейки по горните три. Но за съжаление нямам нейна снимка. Или поне не толкова хубава, че да я поставя тук. Историята помни. 
Да, българките са големи жени. Някои от тях. Казвам го с възхищение. За съжаление не всички българи са мъже и много от тях не заслужават жените си. Една тъжна и дълга историческа и народопсихологична тема с продължение...
Добър "Фотошоп"
Сигурно се чудите защо пиша толкова много за жени. По-горе казах нещо за цинизма и SEO. С една дума за да е четивен и интересен текста и да го индексира "Гуглето" по-добре. Да обясним какво е цинизъм. 
Според оня педераст Оскар Уайлд: "Циникът знае цената на всичко и стойността на нищо." Питайте Бойко Борисов по темата.  И той каза, че "Всички педераси са умни по принцип. И аз почвам да викам, че съм пидал, за да мислат че съм интелигентен." 
Правоговорът е запазен спрямо СРС-то от Банкя в което той си говореше с Кокинов и Найденов. Щом и човекът прочел една - единствена книга в живота си - "Винету" знае това, значи трябва да му признаем най-малкото "природна интелигентност". 
"Природна интелигентност" иначе е понятие, което се използва по адрес на красиви блондинки по принцип, когато много искаш да ги имаш веднага в леглото си, и се чудиш какъв точно комплимент да да им направиш, без да си омърсиш съвестта с долнопробна лъжа. Комплиментът става и за черната Златка Димитрова - отличничката по география.
Впрочем  като стана дума за педали, същият Оскар Уайлд има една мъжка приказка, колкото и да е странно: "Ако успееш да разсмееш една жена, тя обезателно ще стане твоя любовница". Тук да си призная от личен опит е много прав. Май ще се съглася с бившия премиер, че педалите са умни по принцип.
Ирина Велкова
Като анализирахме президента, да уважим и  Симеон Дянков - Мони и неговата любима Ирина Велкова. Тази русенска девойка - виден кадър на младежкия ГЕРБ в София влизаше в кабинета му по време на оперативки и му носеше кученцето "Джиджи" с думите: "Мони, цункай Джиджи". Всички началници и шефове на агенции към министерството я мразеха, защото, тя ги привикваше, разпореждаше им пълни глупости и се държеше грубо с тях. А беше никаква по длъжност. Изобщо една никаквица. Ама каква....
Заради нея Мони разпореди при финансова криза да направят скъпо оборудван фитнес в Министерството. А Иринчето що премии взе, що държави обиколи с Мони на държавни разноски... То не беше Китай, Европа и какви ли не екзотични места. Сега пишат жълтите вестници, че Мони й купил вила за три милиона лева около Созопол. Да си живеят там двамката. Ама сигурно са гадни клюки. Ако си мислете, че имам нещо лично срещу него, ще призная, че е така. Тук съм го описал. Наистина е лично, не само бизнес...

Лирично отклонение

Бях заместник-кмет на Пловдив.  Когато разбрах през 2010 г., че ГЕРБ всъщност е четири М (Мутри, Милиционери, Монополи, Мафия) се върнах в родния си град за да се включа в битката срещу "Франкенщайнът" в чието създаване в София бях участвал като последен глупак през 2005-2009 г.  Както се казва на едно друго място: "И най-умният си е малко прост".
Та беше 2010 г.  Горещо прекрасно пловдивско лято. Успешно водехме битката с организираната престъпна група ГЕРБ. Смятахме, че на изборите през 2011 г. ще ги преборим. После стана друго. Както и да е. Да се върнем  на темата. Стоях на маса с едно прекрасно създание. Обичам жени които пият, макар и малко. С тях веднага свалям дистанцията. Пиехме уиски и си говорехме за смисъла на "живота, вселената и всичко останало". Само, дето не й обясних, че отговорът е "42". А това по принцип е вярно. (Някой ден ще изясним връзката между числата и буквите в  езика иврит, в който се пише отдясно наляво разбира се. Които букви, уж са само 22 и имат съответните числови стойности, които дават двадесет и дватя пътя между десетте сефироти на дървото на живота. Всъщност, не е точно така в Кабалата, и ако си мислите, че "42" е числото на тайното име Господне на Йехова, което не бива да се произнася, да е благословено името Му, донякъде сте прави. И много се лъжете. Но това е една друга дълга и интересна тема.)
Та да се върнем на жените и секса.  Винаги съм харесвал красиви, умни и интелигентни жени. Виж по-горе. Между умни и интелигентни има разлика. (Точно колкото между простотията на Борисов и глупостта на Цветанов за сравнение). Та умните, интелигентни и красиви жени са едно безкрайно рядко съчетание, което иначе е много опасно. Ако си търсите белята, вземете точно такава хубавица - умница. Или тя сама ще ви намери. Жената имам предвид. Не белята. Белята ще ви се додаде като "бонус" към нея, както казват тъпите рекламисти. И както си пиехме уискито с нея на масата, се опитвах да я впечатля. По принцип  хубавите жени си падат по мъже с пари или с власт, или най-добре и с двете (Пак съм циник. Признавали са ми го много красиви жени с извинението: "Ние жените търсим сигурност".) Но и малко интелект и красиви думи (внимавай Борисов, не е само да си чел "Винету" или Миролюба Бенатова да ти пипа "мускула", каквото и да значи това.) не са излишни. Та, като се чудех с какво да я впечатля, й казах: 
"Да ти призная, откакто съм в политиката се развалих. Станах циник, пияница и женкар! А не бях такъв. Политиката ме развали!" Нищо от това не беше вярно, но доколкото бях гледал тъпи американски филми, знаех, че хубавите момичета си падат по лошите момчета. Трябваше да се направя на такъв. Тя се усмихна лъчезарно, беше очарователна, за такава жена си мислех, че си заслужава да умреш. (Написах го това и се замислих. Казах го съвсем искрено. А историята и много други науки са показали, че 20-йсет годишните лесно си жертват живота за какви ли не каузи, дори и за жени. За разлика от 50-60 годишните, които не си жертват живота за каузи, камо ли пък за жени. Има противоречие, младокът дава неизживения си предстоящ живот, а стария не си го дава изхабения и приключващ живот. Но е факт. Сигурно съм млад по дух.)
Очарователното момиче уж ми се върза. (Но мъже, да ви разочаровам, жените са уникални Божии създания - ангели и демони едновременно. Гледат през нас като през чисто стъкло. Виждат ни каквито сме си. Не можем да скрием нищо, нито под скъпите дрехи, нито зад красивите жестове и приказки. Ясни сме им като кристална чаша. Ако тя ви се представи, че ви е повярвала, това е просто от любезност, от възпитание или от любовта, която всичко прощава. Уникални актриси са. Имайте го предвид и не се правете на каквито не сте.) И после естествено в разговора с нея дойдохме до политиката. Жените по принцип мразят да говорят за политика и това е най-сигурният начин да ги разкараш. Но и аз не съм вчерашен. Когато политиката се представи под любопитния етикет "Сексът и властта", с щипка романтика и чаена лъжичка мръсотия за мерудия, ела да видиш. Не знам как се извъртя разговорът, до една случка разказана ми от мои приятели от ГЕРБ - София. Нали работех в Пловдив, а за уикенда се прибирах в София. Виждах се със софиянци и пловдивчани. Да си едновременно в два града си е предимство. Та гербаджиите ми бяха разказали на маса в София следното, което й преразказах, кой знае защо:
"Коледно тържество на служители от Министерството на финансите. Министър Дянков седи в центъра на една дълга маса и до него Иринчето. Отсреща на масата срещу него американската му съпруга Керълайн. Около тях видни гербери - депутати, зам.-министри и висши служители на министерството. Мони през цялото време демонстративно си общува с Иринка, а неглижира жена си. На присъстващите гербери, чак им става неудобно. (Представяте ли си на арогантните и тъпи по принцип гербери да им стане неудобно!) Накрая американката става демонстративно и си тръгва обидена и ядосана. Симеончо най-после е свободен и си довършва купона с Иринчето."
Когато свърших разказа си, тя мълчеше и мислеше. После се върнахме на темите от живота, вселената и всичко останало. Накрая лъчезарното и очарователно създание  успях да го разсмея искрено.  На няколко пъти. Виж по-горе какво казва  Оскар Уайлд (край на лиричното отклонение, в книгата повече...) Знам, че сте разочаровани, но това е авторски трик да ви държа на страницата си.
............
Та за жените и властта... Имаше една рубрика на една жена в един вестник: "Сексът и властта".  Не, не оня глупавия филм "Сексът и града". В България е актуална темата  "Сексът и властта".
Като оправихме и Симеон Дянков да не забравяме и Миро Найденов. (Любовните афери - комплексът на преялите с власт)  Извадка от стенограмата на разговора на Миро (М.Н.) в къщата на Борисов в Банкя с домакина Бойко (Б.Б.) и бившия вече прокурор Кокинов (Н.К.) извършващ там престъпление по служба за което беше и уволнен:
"Н.К.: "... А за другото дело, за медийните поръчки, чух една клюка, която ако искаш ще ти я кажа, ако искаш няма да ти я кажа.
Кристина Спасова
М.Н.: Кажи.
Н.К.: Предлагат сделка и май е приета от девойки, една от които е дамата, с която живееш. (Пиарката Кристина Спасова) Да свидетелства срещу тебе, за да не й повдигат обвинение.
Б.Б.: Тоя не ти е проблем, тая ти е проблем. Още преди една година ти казах.
Н.К.: Е, значи мисля в правилната посока.
Б.Б.: Проблем ти е тая, която може да те накисне по най-безобразния начин. Така че отивай и се оправяй.
М.Н.: Аз там притеснения нямам.
Б.Б.: Ако тая, къде живее при мене ходи да ме топи, чия е вината? Това което ти го казва човека…
М.Н.: Е, то нали  е клюка.
Н.К.: Клюка ама.
Б.Б.: Ама има логика.
Н.К.: Отивам при началника си на репетиция. Не знам дали ще се върна.
Кокинов си тръгва. На тръгване предава на Борисов резултати от прокурорски проверки преди да са обявени от прокуратурата. Юристите ще преценят престъпление по кой текст от НК е извършил.
М.Н.: /към Бойко/ Значи Шефе, тя няма да ме издъни. Марга е много близка с Калина. И след като я осъдиха за дипломата тя пак се вижда с нея.
Борисов говори по телефона.
- Какво правиш?
...
С Бареков как беше, тоя капут?
...
Мхм. Той за Тотев явно го...(Иван Тотев е кмет на Пловдив от ГЕРБ, човек на Цветанов)
...
Те днеска ще обявяват това от подслушването.
Б.Б.: Ще приказват срещу себе си.
Б.Б.: /към Миро/ Лудия не ти е проблем. Тва ти е проблем щото са европейски пари."
...
По нататък Миро се оправдава за Кристина с фразата: "Е, не ги вземаме девствени..."
Пълният текст на стенограмата тук....

Мога да пиша още много такива работи и да вадя още снимки и на любовниците на останалите министри, шефове на агенции, началници на други институции в София, но за някои не бива да го правя. Близки са ми по разни линии, макар и гербери. На други съпругите им не знаят и ще бъде шок за тях и децата им. Да спрем дотук. Само ще вметна, че една от пред-пред-пред-последните любовници на Бойко - една уж  пазарджиклийка, всъщност от Брацигово сама му би шута. Страхотна жена. Бих се запознал с нея при възможност. Да я оставим на мира да се възстановява в близката чужбина от тази изтощителна и убийствена връзка.
Да повторим старата мъдрост, че българинът като се види с власт и пари сменя първо колата, после къщата и накрая жената.  Точно в тази последователност. Народопсихология...
Впрочем глупакът - гербераст Филип Златанов, който като председател на Комисията за конфликт на интереси (КПУКИ), я използваше като наказателен мутренски отряд срещу враговете на ГЕРБ, като приемаше заявките за "ударите" по веригата ББ-ЦЦ-ИФ, накрая го отнесе заради жена. Уволнил секретарката си - любовница за да я смени с друга (и в двете й качества) и тя (първата) за отмъщение разказва за тефтерчето му в прокуратурата. А той малоумникът си записвал подробно указанията на ББ-ЦЦ-ИФ, кого да удари и на кой да прикрие делото. Укрил примерно делото на президента Плевнелиев. Защо ли?
Та да се върнем на цинизма. В един текст, ако няма секс, заговори и престъпления, той просто не е интересен и не се чете. А в този, виждате има по много от всичко това. За да го индексира по-добре "Гугъла", признавам цинично... Без да съм циник, има разлика. Знам и стойността и цената на думите...

(Следва продължение, тук) 


Последни новини

powered by Surfing Waves