Най-новите

понеделник, 23 октомври 2006 г.

Не е луд който яде баницата, а който му я дава

Откровенията на Ахмед: ­ "Г-н Доган, казахте, че ще ни отговорите как партиите събират пари.­ Много фино ви будалкат с разни дарения. Вижте, в цял свят всяка партия си има обръч от фирми. Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 г. сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са започнали или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка. Ако щете, има винаги има фирми, които подкрепят една или друга политическа сила.­ А политическата сила се отплаща по някакъв начин на фирмите?­ Да. Просто е. Има обекти кой ще изпълнява, подизпълнители, кой ще консултира и т.н.­ От ЕС идват между 3.9 и 5 милиарда евро и май е важно през чий обръч от фирми ще минат.­ Разбира се. Значи, няма случай европейски фонд да не предполага задължителна европейска фирма, главен изпълнител, дори европейска консултантска фирма. Българските фирми са някъде в графата подизпълнители. Тези 4,76 млрд. евро, които ще ги получим до 2008-2009 г., бъдете убедени, че рамката на фирмите вече е определена от тях.­ А на 25 юни ще определим рамката от нашите фирми.­ Естествено."(Ахмед Доган в "Шоуто на Слави" на 23 юни)  Posted by Picasa

петък, 20 октомври 2006 г.

Затворено писмо

Г-н Бареков с интерес гледах и дори записах цялото Ви интервю с кандидат-президента Първанов в петък. Надявах, се да му зададете поне един от въпросите които ви изпратих по електронната поща в БТВ и за по-сигурно и по факса. Изпратих ги и на вестниците “Дума”, “Труд”, “24 часа” “Капитал”, “Атака”, “Новинар” и “Монитор”. Публикувани бяха само тук където ги четете в момента.
Не посмяхте да зададете въпросите. Не знам дали ви притесни съдбата на уволнения от президента Първанов, Ваш колега Иво Инджев или това, че точно Вие му седнахте на мястото. Не знам и дали Албърт Парсънз пак не се притесни за лиценза на телевизията си. А уж в България имало свобода на словото.  
Тъжното г-н Бареков е, че уж дойдохте от десницата. Работехте в синята телевизия “Европа” на брата на експрезидента Петър Стоянов.
Но явно който плаща, той поръчва музиката. Днес е Първанов, утре ще е Доган, за Вас явно няма значение.
От цялата история хубавото е само едно – зрителите вече разбраха що за телевизия сте. Вече сте затворена страница и с това писмо забравям, че сте ми градски.
Чудя се само какво ще стане когато Георги Първанов загуби изборите? Тогава вече няма да е густо майна?

С неуважение

Александър Долев
пловдивчанин  

четвъртък, 19 октомври 2006 г.

Отворено писмо до г-н Николай Бареков

Отворено писмо

Господин Бареков,
аз съм също от Пловдив и се надявам, че като градски (майничка) от мое име ще зададете няколко въпроса на кандидат президента Първанов утре.
1. Защо даде мандата на ДПС чийто лидер Доган публично в ефира на БТВ обяви, че има обръч от фирми и възможности "не по-малки от тези на един банкер"?
2. Приема ли подкрепата на КНСБ дадена в нарушение на чл.3. от Закона за политическите партии - "Организации, които не са политически партии, не могат да участват в избори." и чл. 12. (2) от Конституцията на България - "Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии" .
3. Би ли коментирал кандидат-президента Чл. 11. (4) от конституцията -"Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт." и прилагането на този текст към ДПС, Евророма, "Свободна България" на цар Киро, "Дром" и ОМО "Илинден" и др.такива.
4. Съгласен ли е с дейността на министър Джевдет Чакъров от ДПС, който прогони вече чужди големи инвеститори и се скара с българския бизнес.
5. Приема ли г-н Първанов подкрепата на криминалния престъпник Цветелин Кънчев, осъждан за грабеж, отвличане и побой, лежал ефективно в затвора и "помилван" от вицепрезидента Ангел Марин. Същият генерал Марин беше в депутатска листа на ДПС в парламентарните избори от 2001 г. Тази подкрепа господин Бареков беше дадена във Вашето предаване на 5 октомври - четвъртък при интервюто му с Вашата колежка Ани Цолова и освен това г-н Кънчев заяви, че има непроверени данни за подготвяни фалшификации от страна на "АТАКА". (Позволявам си коментар - изборите се провеждат от общините, а кметовете на 175 от тях подкрепиха президента Първанов, а мнозинството в парламента има общо над 240 кмета от общо 264). Та криминалния престъпник Цветелин Кънчев и неговите хора ( не разбрах дали те са същите които се опитаха да нарежат на циркуляр един младеж, който уж му откраднал кучето) нямало да допуснат друг президент в президентството освен г-н Първанов. Това опит за гражданска война ли е? Между другото за да не ме обявите за расист ще Ви кажа, че г-н Кънчев е чист българин, който се прави на циганин, защото е отгледан от такива.
6. Бих желал да запитам кандидат-президента Първанов и за уволнението на г-н Иво Инджев, но разбирам че това е твърде лично и ще Ви разбера ако не поставите този въпрос поради липса на време.

Господин Бареков ще се радвам да зададете тези въпроси на кандидат президента за да се ориентират българските избиратели в политиката и понеже по електронната поща може и да не стигнат до Вас ги пращам и по факс, както и на някои вестници, та евентуално да ги видите в прегледа на печата, който правите сутрин.

Ще Ви гледам с интерес утре. Ако имате някакви въпроси за изясняване ето ми координатите:
Александър Долев
тел. 0887-54-27-33
факс 0887-522-422
електронна поща info@sarakt.org
www.sarakt.org

Густо майна Филибето!

Помни, че и бат Петьо беше сигурен че ще го изберат.

Само че работата се разсъхна. Който много вярва на придворните социолози като Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, че ще стане президент на първи тур. Е, Велислава Дърева кой сега е номер 1. Задавам ти въпроса пет дни по-рано, но ти ми отговори. Posted by Picasa

Буйрумус Гоце Първаноглу ефенди

Буйрумус, булгаристан рая. Бен турк мусун. Вер бир глас президент гялди. Отур сикиим бак Истанбул.
Хай холан.
Глас истеме бенден бус гиби соаръм сенден! Posted by Picasa

вторник, 17 октомври 2006 г.

Мезонетът на Гоце


Най-после се намериха журналисти, които да публикуват тайнствената електронна поща, довела до свалянето на Иво Инджев от ефира на БТВ от президента Първанов. Можете да я видите на http://dnesplus.bg/Politics.aspx?f=100&d=140892 По-интересното е, че я публикува сайтът ДИР.бг, който е собственост на Владимир Жеглов, а в него редактор е Жан Виденов. Те май си връщат на Първанов за 1996 г. "Нищо лично, просто бизнес".

събота, 14 октомври 2006 г.

АНАЛОГОВАТА ПОЛИТИКА В ЦИФРОВАТА ЕРА

2006 г. ще остане в историческите анали като преломна за начина на правене на политика в България. Ако през 2004 г. социолози и икономисти обявиха, че “преходът” е свършил, каквото и да означаваше това, то две години по-късно  е време да обявим краят на “аналоговата политика” в стил ХХ век.  Всъщност начинът на правене на политика през различните исторически епохи сериозно се влияе от достъпният технологичен инструментариум за това. Чуждестранни пътешественици в Англия през ХVІІ век се удивляват от вида на обикновени работници ремонтиращи покрива на висока сграда, седнали на ръба на стряхата в обедната почивка да  четат вестници. Явно пресата и тогава е била масова. (Още по-рано римски автори се бяха оплаквали, че книгите им са толкова масово разпространени, че попаднали дори у хора, недолюбвани от авторите. Всъщност в Древния Рим е имало манифактури в които грамотни роби - краснописци серийно тиражирали различни писания и книгите били евтини.) Печатните издания изиграват сериозна роля във Френската революция и впоследствие в Американската революция и война за независимост от Англия.  Много сериозен технологичен пробив прави президентът Франклин Рузвелт. Той пръв оценява силата на радиото и редовно изнася прословутите си петъчни “беседи край камината” предавани по радиостанциите. Това го прави необикновено популярен сред обикновените американци и няма да е пресилено да се каже, че тези радиообръщения спомагат в значителна степен да е единственият президент на Америка спечелил четири последователни мандата. (По-късно със специална конституционна поправка това е забранено и мандатите са ограничени до два за да не се повтори случаят Рузвелт.) Междувременно Ленин след октомврийският преврат в разгара на изтреблението на руския народ използва като пропагандно оръжие  грамофонните плочи. На тях записва някои свои речи като “Что такое Советская власт” и изпраща агиткоманди на талиги с грамофони вместо “тачанки” да “разнасят словото му” надлъж и нашир по необятната руска земя. Впоследствие другарят Сталин ще прегърне лозунгът на Ленин, че за “революционерите” най-важното изкуство е киното и ще го превърне в мощна пропагандна машина. В България по време на Съветската хегемония пък в пропагандно оръжие на режима се превърна радиоточката, колкото и да е смешно това. Новият етап в правенето на политика започва с телевизията. Задължително трябва да се спомене Хитлер с използването на телевизионната пропаганда по време на Берлинската олимпиада през 1936 г. Но действително първият “телевизионен президент” е Джон Кенеди. И преди него телевизията е силно оръжие в политиката, но именно при Кенеди се превръща в определящо. Не на последно място, защото той е млад, красив и фотогеничен. Следващият технологичен скок е през 1998 г. когато независимият прокурор Кенет Старк публикува в Интернет доклада си от 2500 страници + 1000 допълнителни за случая Бил Клинтън – Моника Люински. В първите минути след публикацията към сайта бяха регистрирани 280 000 едновременни заявки от потребители и сървърът блокира. Независимо от бурното, експоненциално развитие на технологиите за разпространение на информацията през последните три века те имат нещо много общо – необходимостта от сериозен финансов, човешки, организационен и дори институционален ресурс за да се създадат и развиват. Невъзможно е сам да направиш вестник, радио или телевизия. Това неминуемо доведе до там, че средствата за масово осведомяване си останаха преимуществено държавни, а впоследствие корпоративни или политически структури. Но Интернет и новите технологии промениха всичко. В един момент се оказа, че всеки младеж въоръжен с мобилен телефон с камера и собствен блог е репортер, редактор, издател и политик едновременно. Това доведе до края на познатата от ХХ век централизирана държавна или олигархична корпоративна пропагандна машина. Тя вече се разпада под натиска на новите технологии.  Още по време на втората война в Ирак много хора четяха блогове на иракчани за да се информират, вместо да гледат CNN. (Да отворим скоба, първата телевизионна война не е тази в залива от 1991 г., предавана пряко от телевизията на Тед Търнър, а по-скоро онази между Великобритания и Аржентина за Фолклендските острови. Някои изследователи отиват още по-далеч и твърдят че телевизионната война е всъщност Виетнамската, което довежда до антивоенните настроения в САЩ.) В момента в развитите страни се наблюдава една и съща тенденция – спад на телевизионните зрители за сметка на ровещите в Интернет, загиването на хартиената преса в полза на електронната, смъртта на компактдисковете и DVD – тата поради настъплението на  MP3-ките и  DivX-а. Но ако това е световна тенденция, тя неизбежно ще се прояви в България. Точно това стана и у нас през 2006 г. Историците, анализаторите  и журналистите улисани в дребнавите си злободневни теми  за това кой е ченге от ДС и кой не, и дали Беронов или Сидеров ще отидат на балотаж изпуснаха голямата новина. А тя е, че България влезе в цифровата ера на политиката. А сега фактите. Началото може би постави Андрей Райчев, като публикува документите за агентурното минало на Георги Коритаров на сайта http://donosnik.hit.bg. Но доколко това постави началото на цифровата политика е спорно, защото скандалът първо се разгоря офлайн в телевизията и печата благодарение на хартиеното писмо до МВР на така наречената журналистка Ангелина Петрова. По-сериозен кандидат е сайтът http://krimi.dir.bg. който предизвика първия цифров скандал в политиката – първо в Интернет, после в офлайн медиите като публикува компроматът за Петър Стоянов. Тук има една явна несправедливост, всъщност първата публикация на компромата е на хартия – разпечатка - раздавана на националната конференция на СДС в края на 2005 г., която не изиграва никаква роля. Петър Стоянов все пак е избран за председател на СДС. После има и електронна публикация на същия текст във разни форуми и дори в сайта http://petarstoyanov.hit.bg/ . но и те не предизвикват отзвук, после сайта мистериозно изчезва и едва след публикацията в http://krimi.dir.bg. и препечатването в офлайн медиите става политически скандал в който Петър Стоянов се оправдава и изисква реакция от държавните органи, довели до получаването на индулгенции от МВР, разузнаването и военното разузнаване.  Третият претендент е незнайният подател на електронната поща с твърдението за президентският апартамент, довел до уволнението на журналиста Иво Инджев. Тук даже не става дума за сайт, а все пак скандалът стана в офлайн медии като bTV и някои вестници, така че претенциите за Интернет скандал са пресилени. Така в крайна сметка, въпреки всички условности http://krimi.dir.bg засега печели първото място в историята на цифровизацията на политикоправенето. Първо, защото за пръв път в историята Интернет сайт се намеси успешно в българската политика и предизвика бурна реакция. Второ защото офлайн медиите като телевизии, радиостанции и вестници се оказаха коментатори и интерпретатори на нещо случило се в Интернет, тоест изпълниха второстепенна роля. Те не създадоха новина, както казва Николай Бареков, а се повлякоха по течението на новината създадена от друг. Разбира се, в този спор винаги има и друга страна. Някои автори във форуми казват, че зад тези скандали стои офлайн политик като Иван Костов, а “анонимните писания” просто ползват модерната технология. Това може да е вярно, но за целта на нашия анализ определящото е по-скоро друго, всеки анонимник с елементарни компютърни познания може да е автор на електронен компромат след който да тръгнат офлайн медиите. И няма значение дали това е маститият политик Иван Костов или ученикът от 10 клас на Пазарджишката гимназия стоящ по 8 часа в Интернет клуба. Резултатът е един и същ. Интернет медиите вече са определящи. Българските средства за масова информация вече не създават събитията, а вървят след тях. Което значи, че офлайн политиците от ХХ век са обречени. Те може и да командват телевизиите, радиата и пресата чрез политически натиск, лицензии, насочване на реклами и уволнение на журналисти, но Интернет не може да подчинят. Единственият опит на Иван Костов през 1998 г. да приложи китайския опит в България като лицензира Интернет доставчиците се провали с гръм и трясък поради делото заведено от Вени Марковски и бурната обществена реакция. Оттогава мрежата е свободна и времето на офлайн политиците и медиите вече изтича. Добре дошли в цифровата ера на комуникацията, медиите и политиката! Време е третата вълна да помете реакционните остатъци от втората вълна, както казва Алвин Тофлър. Наздраве за новите технологии, които промениха дори и най-изостаналата от тях България! Псевдоелитът е обречен!
Александър Долев
цифров апологет          

Последни новини

powered by Surfing Waves